РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Златоград, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20245420100348 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е Искова молба от К. И. Х., ЕГН ********** с адрес обл.
С., общ. Н., ул. ,,А. С.‘‘ №*** и М. М. Х., ЕГН ********** с адрес: обл. С.,
общ. Н., ул. ,,А. С.‘‘ №***, чрез адв. Е. В., от АК - С., със съдебен адрес: гр. Н.,
ул. „А. С.“ № срещу Р. Б. Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
обл. С., общ. С., гр. С., кв. Г., ул. ,,О. п.‘‘ №, с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК, във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС.
В исковата си молба ищците, които са майка и син, чрез адв. Е. В.
твърдят, че владеят части в границите на имот, единия от които с
идентификатор 51319.23.305, обл. С., общ. Н., гр. Н., м. ,,Е.‘‘, а именно част с
площ 435кв.м, която част се намира в западната част на имота.
От имот с идентификатор 51319.23.308 в местност ,,Е.‘‘, целият с площ
418кв.м, притежават и са собственици на реална част от него с площ 130кв.м,
находяща се в северната част на имота.
Ищците твърдят, че първата от тях, а именно К. Х. владее частите от
имотите от 1969г., а М. Х. ги владее от 1989г.
Твърдят, че са облагородили имотите, ползвали ги като ниви и ги
засаждали с различни селскостопански култури, а от около осем години,
имотите са превърнати в ливада, от която се добива сено.
Практически двете реални части граничат една с друга и представляват
едно общо място.
При направена справка, ищците установили, че двете реални части са
включени в имоти на ответника Р. Б. Ч., на която е издаден и нотариален акт.
1
Ч. обаче никога не е владяла процесните части.
К. и М. Х., чрез адв. В. твърдят, че със съставяне на нотариалния акт
осъществяваното от тях владение не е прекъсвано.
Излагат подробни съображения защо са придобили собствеността на
процесните части въз основа на давностно владение, продължило над 10г.
В съдебно заседание, чрез адв. В. ищците поддържат предявения иск.
Ответникът Р. Ч. не подава отговор на исковата молба, не се явява в
съдебно заседание и не изпраща представител.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
За процесните реални части от ищците са представени Удостоверение
за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 ДОПК, изх. № **********/14.01.2025 г.,
представени са също така и скици на ПИ с идентификатор 51319.23.305 и ПИ
с идентификатор 51319.23.308. и в двете скици като собственик на имотите е
записана Р. Б. Ч., като е посочен и нотариалния акт от 2016г., като документ за
собственост. И двата имота са в местността ,,Е.‘‘, като този с кратък
идентификатор 305 е с площ 1762кв.м с номер по предходния план 001482, а
този с кратък идентификатор 308 е с площ 418кв.м и с предишен номер
001486. Посочени са съседи на имоти.
Като свидетели по делото са разпитани А. А. К. и С. М. К..
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
противоречие помежду си, а и с останалите събрани по делото доказателства.
От същите съдът приема за установено, че практически двете части
представляват един имот, като и двамата свидетели говорят за един имот. От
техните показания се установява, че Р. Ч. не е влизала в този имот, нито са
чували тя да твърди, че имота (частите от двата имота) е неин. Ищците М. и К.
Х. владеят процесните части от над 30г. без никой да е смущавал владението
им. Имотът преди е бил нива, а сега е ливада. Двете части са отделени със
синори от другите части на имотите. Ищците нямат спор и със съседите за
техния имот.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от
вещото лице М. А. Т.. Съдът приема заключението на вещото лице като
обективно и компетентно изпълнено. От същото, съдът приема за установено,
че на комбинирана скица със зелен цвят, вещото лице е тонирало частта от
претендирания имот, попадаща в поземлен имот с идентификатор
51319.23.305 по КККР на гр. Н. – 435кв.м, а с жълт цвят е тонирал частта,
попадаща в поземлен имот с идентификатор 51319.23.308 по КККР на гр. Н. с
площ 130кв.м.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
2
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или
че предписаната от закона форма е била опорочена.
Изпълнено е изискването, посочено в съдебната практика - Решение №
68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г. на ВКС и др., а именно, че
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително. От гласните доказателства се установява, че нито близки на
ищците, нито други жители на Н. са установявали владение върху процесните
части, така че да прекъснат владението на К. и М. Х..
Най-важното е, че от гласните доказателства се установява, че
ответникът Р. Б. Ч. никога не е владяла процесните части, нито със свои
действия е прекъснала владението на ищците. В чл. 116 от ЗЗД е посочено с
какви действия се прекъсва давността. В практиката си ВКС посочва, че тези
действия са изчерпателно посочени и само те и никакви други действия не
могат да прекъснат давността.
Владението на ищците е било явно – те са обработвали имота, като е
демонстрирано намерението им открито пред всички. Владението им е било
спокойно, без да са правени опити то да бъде прекъсвано.
Относно умисъла за своене на процесните части са налице и
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищците като владелци са държали вещта като своя, защото няма
доказателства, че са я държали за другиго - Тълкувателно решение №
1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
В практиката на ВКС се приема, че ако владението е предадено от
собственика или владелеца и лицето, на което е предадено извършва действия,
надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например:
облагородяване и подобряване на имота и тези действия се възприемат от
собственика, който не се противопоставя и не защитава фактическото си
състояние в продължение на 10 години, то е налице промяна на намерението и
в случая е налице владение. Тази постановка е актуална и в случая, тъй като
ответникът практически се явява съсобственик на останалите части от дата
имота и тъй като такава е била в състояние да възприеме действията на
ищците по своене на частите от имотите, но не се е противопоставяла.
Относно момента на установяване на владението е налице практика и
3
на ОС - С. - Решение № 5/11.01.2021 г., по В.гр.д. 462/2020 г., по описа на ОС -
С., с което решение се приема, че при неформално дарение е налице индиция
за начало на давностно владение и от тогава започва да тече 10-годишният
период на непрекъснато владение. В случая неформалното дарение е
извършено от бащата на М. Х. по отношение на него,а първата ищца е
установила владението си много назад във времето, а именно от 1969г.
В друго свое Решение, а именно, № 16/17.04.2015 г., по гр.д. 5652/2014
г., на ВКС, Първо г.о. ВКС е третирал въпроса с признанието, чрез декларации
от останалите наследници по отношение на един, а именно, че те нямат
претенции и този един наследник е собственик на даден имот. ВКС приема,
че от момента на подписване на тези декларации, държането на идеалните
части на тези наследници (декларатори) се превръща във владение. Затова не
е необходимо, владеещият наследник да демонстрира по друг начин на
наследниците-декларатори, че владее техните части с намерение за своене и
да отблъсква тяхното владение. В настоящия случай няма подадени
декларации, но в съдебно заседание ответникът не се явява да вземе
становище, а също така не подава и отговор на исковата молба. Това
поведение може да се кредитира, като съгласие с претенцията на ищците.
За земеделските земи липсва забрана за придобиване на части от такива
земи. В този смисъл е Решение № 219/10.12.2015 г. на ВКС по гр.д. 1716/2015
г., I-во г.о. Следва също да се отбележи, че в случая не е налице и забраната на
чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН, относно размерите на площта на земеделските земи.
Това ограничение не се отнася за придобиване на земеделски земи или на
части от тях по давност, а се отнася само за придобиването им, чрез
разпоредителни сделки, делба и оземляване. В този смисъл е Решение №
36/09.09.2020 г. на ВКС по гр.д. 3117/2019 г., I-во г.о.
По горните съображения предявеният иск, ще следва да бъде уважен.
Изготвената по делото скица от вещото лице М. А. Т. на стр. 63, на
която процесните части са повдигнати в жълто за имот с идентификатор
51319.23.308 и в зелено за имот с идентификатор 51319.23.305, приподписана
от съдия-докладчика, следва да се счита като неразделна част от настоящото
решение.
По делото не е направено искане за присъждане на разноски и такива
не се следват.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77
от ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на Р. Б. Ч., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: обл. С., общ. С., гр. С., кв. Г., ул. ,,О. п.‘‘ №, че К. И. Х., ЕГН
********** с адрес обл. С., общ. Н., ул. ,,А. С.‘‘ №*** и М. М. Х., ЕГН
********** с адрес: обл. С., общ. Н., ул. ,,А. С.‘‘ №*** са собственици, на
основание давностно владение за К. Х. от 1969г., а за М. Х. от 1989г. на
4
реална част с площ 435кв.м, находяща се в западната част на ПИ с
идентификатор 51319.23.305, находящ се в м. ,,Е.‘‘, землището на гр. Н.,
целият с площ 1762кв.м, стар номер 001482, при граници на целия имот:
имоти с идентификатор 51319.23.304; 51319.501.272; 51319.23.306;
51319.23.308 и на реална част с площ 130кв.м, находящ се в северната част
на имот с идентификатор 51319.23.308, находящ се в землището на общ. Н., м.
,,Е.‘‘, целият с площ 418кв.м, стар номер 001486, при съседи на целия имот:
имоти с идентификатори 51319.23.303; 51319.23.304; 51319.23.310;
51319.501.272; 51319.23.305; 51319.501.274.
Изготвената по делото скица от вещото лице М. А. Т. на стр. 63, на
която процесните части са повдигнати в жълто за имот с идентификатор
51319.23.308 и в зелено за имот с идентификатор 51319.23.305, приподписана
от съдия-докладчика, следва да се счита като неразделна част от настоящото
решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
5