Решение по дело №3451/2024 на Районен съд - Варна

Мотиви към Решение № 260, постановено на 27.02.2025г. по н.а.х.д. № 3451 по
описа на Районен съд – Варна за 2024г.:

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против И. Д. Ив., с ЕГН:
********** за извършено от него престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, пр.2, вр. с чл. 342, ал.
1 от НК, за което в конкретния случай са налице основанията за освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл.78а НК.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за откритото съдебно
заседание, не изпраща представител.
В подробна пледоария защитникът на подсъдимия адв. В. пледира обв. И. да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение по съображения изложени в постановление за
прекратяване на наказателното производство, което впоследствие е било неправилно
отменено от състав на ВРС. Посочва, че видно от категоричното заключение на
автотехническата експертиза не е съществувала никаква възможност ПТП-то да бъде
избегнато. Твърди, че от материалноправна гледна точка и с оглед спецификите на
разглеждания случай няма как водачът да се е движил с превишена или с несъобразена
скорост, която да е в причинна връзка с настъпилия резултат, като единствената причина за
настъпването му е било поведението на другия участник – пострадалото дете и фактът, че то
безконтролно и внезапно е изскочило на платното за движение, като е попаднало в опасната
зона на водача, който е бил лишен от възможност за реакция. Намира, че от изключително
значение за настъпилия резултат е противоправното поведение на родителите на
пострадалото дете, които по никакъв начин не са осъществили контрол върху поведението
му, а напротив с поведението си са застрашили здравето и живота на детето си и са
причинили сериозни вреди от материален и морален характер на обвиняемия и на неговото
семейство. Пледира обвинението да отпадне, като претендира за възстановяване на
сторените от обвиняемия разноски.
Обвиняемият И. Д. Ив., редовно призован, се явява пред съда и посочва, че не се
чувства виновен, че е нямало какво друго да направи, че е карал бавно, но всичко е станало
много бързо и не мисли, че някой би могъл да реагира толкова бързо.
В предоставеното му на основание чл. 297 НПК право на последна дума посочва, че
желае делото да се прекрати.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият И. Д. Ив. е роден на 27.04.1974 г. в с. Крушари, обл. Добрич, живущ в
гр. Варна, с ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, работещ, неосъждан.
На 11.06.2023 г., около 14.20 ч., обв. И. Д. Ив. управлявал лек автомобил марка
„Сузуки“ с per. № В 72 43 HP, като се движел по ул. „Студентска“ в гр. Варна, в посока от ул.
„Мир“ към ул. „Дубровник“.
На предната дясна седалка в автомобила се намирала съпругата му - М. И.а, а на
задната седели двете им деца и техен приятел.
Когато достигнал оградата на училище „Черноризец Храбър“, И. завил наляво и
веднага след това надясно, като навлязъл в локално пътно платно, водещо към входа на
платен паркинг, пред който имало поставена бариера. Това пътно платно било с обща
ширина 5.70 м., като лентата от него, водеща към входа на паркинга била с широчина 2.60
м., а тази излизаща от изхода на паркинга - с широчина 2.70 м.
Между двете ленти имало единична непрекъсната бяла пътна маркировка с
широчина 0.40 м., върху която били разположени три пластмасови разделителя,
представляващи стойка със закрепено на нея колче.
1

Дължината на локалното пътно платно от началото му до бариерата на паркинга
била около 26 м.
В същото време от ученическия спортен комплекс, находящ се в непосредствена
близост до паркинга, излезли св. Н. П. Т. и св. Кр. В. М. - Т., заедно с двете си малолетни
деца - близнаци, едното от които пострадалия В. Н. Т., роден на 15.09.2014 г.
В този момент от спортния комплекс излизали и други семейства, които били на
футболен мач на децата, като възрастните се движили по тротоара, намиращ се отляво
спрямо посоката на движение на И., до лентата за излизане от паркинга, а част от децата се
движили самостоятелно по самата тази пътна лента до тротоара.
Семейството на В. Т. следвало да премине от другата страна на ул. „Студентска“,
тъй като автомобилът им бил паркиран до училище „Черноризец Храбър“ и по тази причина
те се насочили към пешеходната пътека в началото на локалното пътно платно, водещо към
паркинга.
За целта те се движили по тротоара до лентата за излизане от паркинга, но детето В.
Т. вървяло самостоятелно, малко пред останалите членове на семейството на платното за
движение.
Тъй като пътното платно, по което И. следвало да се придвижи до паркинга било
сравнително тясно и късо, още при навлизането си в него той намалил скоростта си на
движение. След като възприел групата от хора, движещи се по тротоара и в съседната на
него пътна лента, в това число и самостоятелно придвижващи се деца, които не са под
контрола на възрастни на безопасно място от пътя и не се държат за ръка, респ. -
навлизането и на тези от тях, които се намират на тротоара не е възпрепятствано от
възрастните по друг начин, И. продължил да се движи бавно, но не преустановил по
никакъв начин движението на автомобила. По този начин той сам се поставил в обективна
невъзможност да предотврати настъпването на произшествие.
Когато достигнал приблизително до средата на дължината на платното, ненадейно
малолетния В. Т. побягнал и започнал да пресича локалното пътно платно.
Виждайки това обв. И. предприел спиране, но преди преустановяване движението
на автомобила неговата траектория пресякла тази на преминаване на детето.
То се подпряло с ръце в предната част на левия преден калник на автомобила,
опитвайки се да се отблъсне от него, но лявото му ходило попаднало пред предното ляво
колело на превозното средство, което преминало през него.
Детето паднало на земята в седнало положение и започнало да пищи и плаче.
Родителите му се притекли на помощ, като баща му го вдигнал и го преместил на
намиращата се в близост тревна площ.
Маратонката, с която детето било обуто, била скъсана, чорапът му също, вторият и
третият пръст на левия му крак били посинели и отекли, имало охлузвания по цялото
ходило.
Обв. И. и съпругата му слезли от автомобила и отишли при детето и родителите му.
И. предложил на баща му да ги откара до болницата, но това не се наложило, тъй
като междувременно св. С. Е. К., която била една от възрастните, които също се прибирали с
децата си от футболния турнир, подала сигнал на тел. 112 и малко след това на място
пристигнал медицински екип.
Майката на пострадалия Кр. В. М. - Т. се качила заедно с него в линейката, а баща
му останал на място, заедно с другото дете, обв. И. и съпругата му, за да изчакат
пристигането на органите на полицията.
В хода на образуваното по случая досъдебно производство била назначена и
изготвена съдебно-медицинска експертиза, като от заключението й се установява, че в
2

резултат на настъпилото ПТП В. Т. е получил счупване на метатарзалната (предноходилна)
кост на левия крак с мекотъканни увреждания (ожулване, кръвонасядане и травматичен оток
- от преминаването на колелото върху крака), които са обусловили трайно затрудняване
движенията на левия крак за период по-голям от един месец.
Съобразно заключението на изготвената автотехническа експретиза, скоростта на
управлявания от И. автомобил непосредствено преди водачът да предприеме спиране е била
около 20 км./ч., а в момента на удара е била около 10.73 км./ч. Дължината на опасната зона
за спиране на автомобила при определената му максимално възможна скорост 20 км./ч. е
8.86 м., като причина за произшествието е обстоятелството, че в момента на стъпването на
В. Т. от тротоара на пътното платно отстоянието на автомобила от мястото на удара е било
по-малко от дължината на опасната зона за спиране на автомобила и водачът И. не е имал
техническа възможност да избегне произшествието.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, както и от заключенията по назначените и изготвени на ДП съдебно-
медицинска, съдебно-автотехническа експертизи от които съдът прие за реално установени
причинените на св. В. Т. телесни увреждания, както и конкретният механизъм на настъпване
на ПТП.
Досежно конкретният механизъм на реализираното произшествие и за да достигне
до неговото безпротиворечиво установяване съдът си послужи с непосредствено събраните
гласни доказателства – показанията на св. М. А. И.а –съпруга на обвиняемия и очевидец на
настъпилото произшествие, както и тези на св. Кр. В. М. – Т. и Н. П. Т. – родители на
пострадалото дете, също очевидци на развилите се събития.
В показанията си св. И.а е категорична, че „…семейството носеше пици, а децата
подскачаха на улицата до тротоара и просто инцидентно едното дете хукна изведнъж пред
колата на дясно да пресича и се случи инцидента….“, като посоченото се потвърждава и от
обясненията на самия И., който заявява, че „…половината вървяха на тротоара, като едно
или две от децата бяха до тротоара на лентата за излизане… (от паркинга – уточнението
мое)“. И двамата са категорични, че обвиняемият се е движел с ниска скорост около 10-12
км/час и инцидентът се е развил буквално за много кратко време.
В показанията си родителите на св. В. Т. на свой ред посочиха, че инцидентът се е
случил много бързо, че Виктор първи от семейството им е стъпил на пътното платно за
движение и е предприел пресичане, като преди те да успеят да реагират, той вече е бил при
разделителните колчета и се е случил инцидента. Потвърждават, че обвиняемия се е движел
с ниска скорост, както и че е останал на място след инцидента и е предложил помощ, но не
се е наложило да оказва такава.
Съдът кредитира всички изброени доказателства, като непротиворечиви,
последователни и достоверни и изгради убежденията си въз основа на тях в това число и по
реда на чл.378 ал.2 НПК, тъй като същите са изготвени съобразно изискванията на НПК и
представляват годни доказателствени средства.
Показанията на всички разпитани по делото свидетели са единодушни относно
установяване на авторството на подс. И. на инкриминираното деяние, като основният
спорен момент в настоящото производство се явява от правна страна обстоятелството дали
в случая не се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, доколкото видно от
заключението на автотехническата експертиза пострадалият е попадал в опасната зона на
водача.
Видно от задължителното тълкувание, което дава ВС на РБ в своето тълкувателно
решение № 61 от 26.12.1983г., постановено по н.д. № 58/83г. на ОСНК „…при настъпване на
произшествие, с което се уврежда здравето или животът на дете, когато не е намалена
скоростта до предели на безопасност, макар и това да е станало в опасната зона за спиране
3

на МПС, водачът не се намира при условията на чл.15 НК….“ Във всички случаи спиране на
автомобила се налага във всички онези възникнали пътни ситуации, при които движението и
с най-минималната скорост представлява опасност за увреждане на детето, което се намира
на пътя и/или в непосредствена близост до него.
Пречупено през призмата на конкретно установените по делото фактически
положения, според настоящия съдебен състав меродавно е да се посочи от кой момент
детето Виктор е представлявало опасност за водача И. и този момент, според показанията на
всички разпитани свидетели-очевидци, както и от обясненията на самия обвиняем, е
първият възможен момент, от който той е бил на платното за движение (макар и на лентата
за изход от паркинг), тъй като той не се е намирал под контрола на възрастен. А този именно
момент е първия такъв, в който той е бил забелязан от водача на лекия автомобил и именно
от този момент насетне за него е възникало задължението по чл.117 ЗДвП при приближаване
на мястото, където на пътя или в близост до него се намират деца, да намали скоростта си на
движение, а при необходимост и да спре.
В конкретния случай предвид недостатъчната ширина на пътното платно и
близостта на безконтролно вървящото по платното за движение дете, водачът несъмнено е
имал задължение да преустанови движението на управлявания от него лек автомобил, за да
се увери какви са намеренията на пешеходците и особено на детето, което е възприел още от
първия възможен момент, като движещо се без непосредствените опека и контрол на
възрастен.
Обстоятелството дали поведението или по-скоро отсъствието на такова у
родителите на Виктор е в пряка причинна връзка с настъпилия за него противоправен
резултат е въпрос, който несъмнено следва да бъде оценен и съобразен от гледна точка на
съпричиняването – при определяне на индивидуализацията на наказанието и при определяне
на евентуалната имуществена отговорност на водача, но не изключва неговата наказателна
отговорност за нарушение на разпоредбата на чл. 343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1 НК.
Според действащата съдебна практика намаляването на скоростта на движение или
окончателното преустановяване на движението на превозното средство (спирането му)
представляват две самостоятелни алтернативи от правилата за движение осигуряващи
безопасното преминаване покрай деца и обстоятелството кое от двете следва да бъде
предприето във всеки конкретен случай зависи от степента на опасност, която представлява
детето и възможността то да навлезе в платното за движение, респ. да пресече траекторията
на движение на лекия автомобил.
Безспорно тази преценка е изключително специфична и за съжаление винаги
изисква бързина и своевременност от страна на водача, която е значително затруднена с
оглед краткото време, което обичайно съществува за реакция.
При все това обаче такава преценка е задължителна и е безусловно вменена на
всеки водач от страна на законодателя, доколкото в случая другия участник в движението е
малолетно дете на реакциите и преценките на което водачът не може да се осланя по
никакъв начин (още повече, че в случая намеса на възрастен член на семейството му на
практика също е отсъствало напълно, а както е известно само придружаване от възрастен
човек, който не държи детето, не представлява контрол, защото не отстранява опасността от
предприемане на изненадващи действия от негова страна).
При така установеното съдът намери от правна страна,че подс. И. Д. Ив. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението, визирано в разпоредбата на чл.
чл. 343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1 НК, тъй като на инкриминираната дата –
11.06.2023г., същият управлявал МПС – лек автомобил „Сузуки“ с рег. № В7243НР, като при
управлението му нарушил правила от ЗДвП – чл. 117 ЗДвП („При приближаване на мястото,
където на пътя или в близост до него се намират деца, да намали скоростта си на движение, а
при необходимост - и да спре“), и в резултат на това причинил на свид. В. Т. увреждания,
4

които по своите медико - биологични характеристики съставляват средна телесна повреда –
трйно затрудняване на движенията на левия крак за период от време по-дълъг от един месец.
От субективна страна, при нарушаване на разпоредбите на ЗДвП подсъдимият е
действал при форма на вината „пряк умисъл” доколкото като водач на МПС същият е бил
наясно със задълженията си, но е избрал да приложи алтернативната форма на поведение,
която все пак е довела до настъпване именно на този противоправен резултат.
По отношение на настъпилия от произшествието резултат, а именно причиняването
на телесно увреждане на св. Тодоров, подсъдимият е действал по непредпазливост – под
формата на несъзнавана такава (а именно небрежност), тъй като не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е имал възможността да
ги предвиди, като предвид установените факти по делото ако И. беше преустановил
движението на автомобила, за да изчака (или да сигнализира на възрастните да задържат
детето и/или да осъществят някакъв контрол върху поведението му) и проследи поведението
на пешеходците и особено на безконтролно движещото се по платното дете, същият щеше да
може да предотврати настъпването на ПТП.
При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия И.
съдът съобрази обстоятелството, че до момента същият е с чисто съдебно минало, което
обстоятелство наред с другите предвидени в закона, даде възможност на съда в конкретния
случай да приложи разпоредбите на чл. 78а НК, като освободи от наказателна отговорност
И. и му наложи за извършеното от него административно наказание „глоба”.
Досежно конкретния размер на „глобата” съдът определи същата в минималния
възможен такъв, а именно 1000 лева, като съобрази несъмнено смекчаващото отговорността
му обстоятелство, а именно че обвиняемият е с отлични характеристични данни, без данни
за противообществени прояви, баща на две деца, както и че за възникналия инцидент в
значителна степен отговорност носят родителите на малолетния пострадал – свидетелите
Тодорови, които с поведението са изложили на сериозен риск живота и здравето на сина си,
като са се доверили по недопустим и опасен начин изцяло на поведението на водача на
лекия автомобил.
Досежно приложението на разпоредбата на чл. 343г НК съдът намери, че в
конкретния случай не следва да прилага същата, доколкото обвиняемият е лице в
трудоспособна възраст, касае се за инцидентна проява в живота му, която е била
благоприятствана в значителна степен от чуждо недопустимо и безотговорно поведение. В
този смисъл съдът прецени, че следва да даде възможност на водача да продължи да
управлява МПС.
По отношение на сторените по делото разноски в размер на 802,60 лева, на
основание чл. 189, ал.3 НПК същите следва да бъдат възложени в тежест на подс. И..
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	260
Дата:	27 февруари 2025 г.
Съдия:	Теодора Шишкова

Дело:	20243110203451
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	4 септември 2024 г.

Решение по дело №3451/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите