Решение по дело №4057/2025 на Софийски градски съд

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Образувано е въз основа на постъпило в Софийски градски съд удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено във връзка Решение № 4062 5422 7163 6485 от
03.02.2025г., поставено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия - Parket Centrale
Verwerking O.M., с което на лицето Б.М. /В.М./, роден на ******** е наложена финансова
санкция в размер на 128,00 евро. Към удостоверението е приложено копие от решението.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура излага
становище за липсата на основание за признаване на решението, доколкото удостоверението
не съдържа достатъчно данни относно самоличността на засегнатото лице.
Назначеният при условията на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 3 от ЗПИИАКОРНФС
служебен защитник поддържа становище за липса на основания за признаване на чуждия
съдебен акт с аналогични доводи.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становището на страните
и разпоредбите на закона, установи следното от фактическа и правна страна:
С Решение № 4062 5422 7163 6485 от 03.02.2025г., поставено от несъдебен орган на
Кралство Нидерландия - Parket Centrale Verwerking O.M. на лицето Б.М. /В.М./, роден на
******** е наложена финансова санкция в размер на 128,00 евро за това, че: на 12.10.2023г.
в 12:07ч., управлявайки МПС, е превишил максимално допустимата скорост на движение на
магистрала, с 13 км/ч., с което е извършило административно нарушение по Закона относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата – чл. 2.
Въз основа на посоченото решение е издадено Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции.
В решението изрично е посочено, че производството е било писмено и засегнатото
лице е било уведомено, съгласно законодателството на Кралство Нидерландия за правото си
и сроковете за обжалване на решението и, че същото е влязло в сила.
Видно, обаче, от представеното удостоверение /в превод на български език/ по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, същото не съдържа достатъчно индивидуализиращи
данни за засегнатото лице, поради което и не може да се установи неговата самоличност.
В удостоверението като лични данни са посочени имена на лицето Б.М. /В.М./, както
и дата на раждане - ******** Посочен е и адрес в Република България: гр. София, ул.
********, на който лицето не е установено да пребивава, нито да е пребивавало в по-ранен
период. Не е установено и същото да е надлежно регистрирано на този адрес. В
удостоверението не е посочен пол, място на раждане, гражданство или други
индивидуализиращи обстоятелства, въз основа на които да може да бъде прието за
безспорно установена самоличността на засегнатото лице.
Такива надлежни данни не бяха посочени и допълнително от компетентния орган на
издаващата държава след служебното изискване на такава информация.
Съдът е положил нужните усилия за безспорното установяване самоличността на
засегнатото лице, като е изискал и съответно получени следните справки, от които се
установява следното:
Видно от писмо на Дирекция "Миграция" към МВР /л. 65 от делото/ - на Б.М. /В.М./,
роден на ********, с гражданство Австрия са издадени два брой удостоверения за
1

продължително пребиваване в Република България съответно от ОДМВР Варна със срок на
валидност – 07.02.2027г. и от Дирекция „Миграция“ – МВР със срок на валидност – до
11.04.2028г. От същото писмо се установява, че лицето е декларирало два адреса на
пребиваване на територията на страната, единият в гр. София, ул. ********, вх. ********,
който съвпада с този, посочен в по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, и на
който адрес лицето не установено. Посочило е и адрес в гр. Варна, ул. ********, на който
също не е установено да пребивава.
Съгласно писмо от НАП /л. 62 от делото/ - в информационните системи на НАП са
установени данни за регистриране на Б.М. /В.М./, роден на ********, с ЛНЧ ******** с
гражданство Узбекистан, като липсват данни за сключени трудови договори и електронни
трудови записи.
Видно от справката от БНБ /л. 51-52 от делото/ - в информационната система на
Регистъра на банковите сметки и сейфове се съдържат данни за Б.М. /В.М./, като същият е
упълномощено лице във връзка с 10 банкови сметки с титуляр юридическо лице, четири от
които към момента не са закрити.
Видно от справка от Агенция по вписвания – Търговски регистър /л. 59 от делото/ - в
ТР и Регистъра на ЮЛНЦ лице с имена В.М. не е регистрирано като управител и/или
съдружник в търговски дружества.
Съгласно справка от АВ – Имотен регистър /л. 73 от делото/ - не са установени
вписвания, отбелязвания и заличавания в Интеграционната информационна система за
кадастър и имотен регистър.
Съгласно писмо от ОПП-СДВР /л. 50 от делото/ - на името на В.М. не са регистрирани
МПС.
Съгласно справка от ГД „Гранична полиция“ /л. 47-48 от делото/ - относно В.М. в
периода от месец януари 2020г. до месец февруари 2025г. са регистрирани множество
влизания и излизания през границата на страната, като последното такова е на дата
17.02.2025 - излизане.
Съгласно писмо от СО /л. 41-45 от делото/ - сред регистрираните на адрес: гр. София,
ул. ******** лица не е лице с имена Б.М..
При така, събраните доказателства съдът счита, че от една страна не може да бъде
установена идентичност между засегнатото лице Б.М. /В.М./, роден на ********, описано в
удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, и лицето Б.М. /В.М./,
роден на ********, за когото в справката на ГД „Миграция“ е посочено, че е гражданин на
Австрия, и за когото са били издадени два броя удостоверения за продължително
пребиваване в РБ.
Не може да бъде установена и идентичност между лицето Б.М. /В.М./, роден на
********, описан в посочената справка и справката от НАП, съгласно която лице с имена
Б.М. /В.М./, роден на ******** от държава Узбекистан е регистрирано в масивите на НАП,
като същото е ЛНЧ ********.
Наличието на противоречиви данни относно гражданството и имената на лицето
/В.М./, съдържащи се в справките на НАП и ГД „Миграция“, мотивират настоящият съдебен
състав да приеме липса на безспорна идентичност между лицата с визираните лични данни и
засегнатото лице, описано в удостоверението по чл. 4.
В този смисъл не може да бъде прието за безспорно, че данните, съдържащи се в
справката на ГД „Гранична полиция“ относно преминаванията границата на РБ от лице с
имена В.М. касаят именно засегнатото лице, за да бъде приета обичайно пребиваване на
територията на територията на РБ, което принципно не е пряко свързано с наличие на
адресна регистрация на конкретен адрес. Не може да бъде установено и местоживеенето на
2

лицето да е на територията на страната, доколкото същото не е открито на известните по
делото адреси, нито са налице данни същото да е пребивавало някога на тези адреси. Не се
установява и лицето да има доходи в страната или да притежава имущество, което е
допълнително основание за отказ от признаване на решението на компетентния несъдебен
орган на Нидерландия. В тази насока съдът съобрази, че в справката на БНБ е посочено лице
с имена Б.М., което е регистрирано като упълномощено лице от юридическо лице – титуляр
на 10 на брой банкови сметки, само 4 от които не са закрити към момента.
Предвид изтъкнатите съображения, СГС намира, че са налице основания за отказ от
признаване и изпълнение на представения акт за налагане на финансова санкция, а именно,
тези по чл. 35, т. 1, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗПИИАКОРНФС. Удостоверението е непълно и се
изразява в липсата на данни относно самоличността на посоченото в удостоверението
санкционирано лице. Отделно, данните, събрани по делото относно наличието/липсата на
доходи и имущества от лицето, дори и да бъде прието, че касаят именно описаното в
удостоверението лице, то видно от същите, Б.М. не притежава имущество и доходи в
страната.
По изложените съображения, съдът отказа признаване и изпълнение на Решение №
4062 5422 7163 6485 от 03.02.2025г., поставено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия
- Parket Centrale Verwerking O.M.
Така мотивиран, СГС постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

3

Номер на акта:	589
Дата:	26 август 2025 г. (в сила от 26 август 2025 г.)
Съдия:	Емилия Атанасова Колева

Дело:	20251100204057
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	18 юни 2025 г.

Решение по дело №4057/2025 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите