РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Кърджали, 09.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20255140200825 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ****** от 09.10.2025 г., издадено от
Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 300 лева (153.39
евро) и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на О. Д. Ю. от ******, ул.
„******“ № **, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят О. Д. Ю. намира издаденото наказателното постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че управляваният от него на 02.08.2025 г. автомобил
не бил негова собственост и никой не го уведомил, че същият е с прекратена регистрация. За
него автомобилът бил редовен, тъй като притежавал регистрационен талон и
регистрационни табели. Моли атакуваното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че на жалбоподателя не можело да се вмени
наказателна отговорност, тъй като той нито знаел, нито допускал, че автомобилът е с
прекратена регистрация. В случая отсъствала субективната страна на нарушението.
Жалбоподателят не бил уведомен, че регистрацията на автомобила е прекратена. Моли
1
съдът да отмени наказателното постановление, както и да му присъди направените по
делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва
жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 02.08.2025 г., около 09.00 часа, жалбоподателят О. Д. Ю. управлявал лек
автомобил марка „******“ с рег.№ ****** в гр.Кърджали, на ул.„Иван Вазов“ до ****. По
същото време и на същото място, той бил спрян за проверка от свидетелите Й. Х. и М. М. -
автоконтрольори в сектор ПП-Кърджали. Те констатирали, че посоченото МПС имало
поставени табели, но не било регистрирано по надлежния ред. Същото било с прекратена
регистрация от датата 16.07.2025 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП /непререгистрирано
в срок/. По този повод на жалбоподателя на място бил съставен и връчен акт за
установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал
без възражение. С акта били иззети като доказателства двете регистрационни табели на
превозното средство. Съставеният АУАН бил изпратен на РП-Кърджали, поради това, че
установеното деяние разкривало данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
По случая била образувана прокурорска преписка Вх.№ ****/2025 г. по описа на РП-
Кърджали. След извършена проверка, с Постановление на РП-Кърджали от 25.09.2025 г.
било отказано образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Материалите били върнати на административнонаказващия орган и на 09.10.2025 г. същият
издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил
на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 300 лева (153.39 евро) и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по 140,
ал.1 от ЗДвП. Постановено било и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Видно от справка за собственост на ППС, лек автомобил марка „******“ с рег.№
****** е собственост на жалбоподателя О. Д. Ю.. Същият придобил моторното превозно
средство на 14.05.2025 г. по силата на договор за покупко-продажба на МПС.
От приетата по делото справка по история за ПС марка „******“ с рег.№ ******, се
установява, че на датата ****** г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на
автомобила по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистрирано ПС.
2
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на
свидетелите Й. Х. и М. М., кредитирани изцяло като достоверни; Акт за установяване на
административно нарушение от 02.08.2025 г., който като редовно съставен се ползва с
доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Мотивирана резолюция от 05.08.2025 г.;
Докладна записка от 04.08.2025 г.; Постановление на РП-Кърджали от 25.09.2025 г. за отказ
да се образува досъдебно производство; Договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство от 14.05.2025 г.; Обяснение на жалбоподателя от 02.08.2025 г.; Справка по история
за ПС марка „******“ с рег.№ ******; Справка за собственост на МПС марка „******“ с рег.
№ ******; Заповед № ****** от 02.12.2021 г. на МВР; Справка за нарушител/водач на
жалбоподателя; Преписка Вх.№ *****/2025 г. по описа на РП-Кърджали. При анализа на
гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Й. Х. и М. М.,
защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен
начин релевантните по делото факти. Двамата сочат, че на инкриминираната дата и място
жалбоподателят управлявал описаното по-горе моторно превозно средство, когато бил спрян
за извършване на проверка. При преглед на документите и след извършена служебна
справка, свидетелите констатирали, че МПС било с прекратена регистрация. Причината за
това била, че след придобиване на автомобила от жалбоподателя, той не го пререгистрирал
в срок. За това нарушение на място бил съставен акт срещу водача О. Д. Ю..
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на О. Д. Ю. е
ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, в
редакцията към датата на деянието, гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че
на 02.08.2025 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал автомобил „******“ с рег.№
******, негова собственост, след като регистрацията на това МПС била прекратена по
служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното
средство не е било регистрирано по съответния ред. Регистрацията на автомобила била
прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
3
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Изложеното сочи, че в случая
са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да е
налице административно нарушение е необходимо да има деяние - действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е
извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите
общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. В
случая са налице доказателства, че жалбоподателят е собственик на въпросния автомобил,
при което като такъв той е следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща
регистрация. Незнанието на фактически обстоятелства не оправдава дееца. Това е така, тъй
като права не може да се черпят от неправомерно поведение различно от дължимото
въведено в закон. От друга страна, макар доказателствата да сочат, че деянието не е
умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена
като небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач и собственик на
моторното превозно средство. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за
нарушението по чл.140 от ЗДвП/, за разлика от противоположния подход за санкция по НК.
Ето защо, правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за извършеното нарушение. Настоящата инстанция намира обаче, че при
индивидуализацията на санкцията наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от
ЗАНН - за разлика от лишаването от правоуправление, глобата е определена над
минималния предвиден в закона размер. Така наложеното наказание на жалбоподателя е
явно несправедливо, тъй като при определянето му е следвало да се съобразят степента на
обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. В случая не се касае за водач, който е системен нарушител на
правилата за движение по пътищата. Впрочем и самият наказващ орган е приел, че
конкретно извършеното деяние се отличава с ниска степен на обществена опасност, като е
определил на жалбоподателя наказанието „лишаване от право да управлява МПС” в
минималния срок от 6 месеца. Ето защо, съдът намира, че следва да измени наказателното
постановление досежно размера на наложеното наказание „глоба“, което също следва да
бъде намалено до минимума от 200 лева или 102.26 евро. Такова наказание се явява
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на нарушителя и на
извършеното от него деяние, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Правилно са отчетени контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане на
постановлението в сила, а именно 10 точки на основание чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Із-2539
от 17.12.2012 г. на МВР.
4
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци,
посочени са обстоятелствата, при които е извършено, в т.ч. и датата и мястото на
извършването му. Фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена
законова разпоредба ясно сочи, че жалбоподателят е санкциониран за това, че управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, каквото нарушение безспорно се установи
от писмените и гласни доказателства, че е извършил. Правилна е и дадената правна
квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Извършеното от
жалбоподателя деяние е съставомерно, както от обективна, така и от субективна страна,
поради което и този довод на защитата е неоснователен. Впрочем, самият нарушител в
писменото си обяснение е посочил, че автомобилът е прехвърлен при нотариус, но поради
семейни ангажименти не му останало време да го регистрира в КАТ.
Искания за присъждане на разноски са направени от двете страни, като с оглед изхода
на делото такива следва да се присъдят по съразмерност. В случая от страна на
жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие, по който е заплатено
договорено възнаграждение в размер на 800 лева, като от представителя на ответната страна
е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Това възражение
е основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Според настоящата инстанция по
съразмерност и съобразно уважената част от оспорването, на жалбоподателя се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 133.33 лева или 68.17 евро, което се
явява съответно на ниската сложност на делото и неговата продължителност само в едно
заседание, съобразено е и с чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Доколкото издателят на наказателното постановление
се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в
качеството й на юридическо лице следва да понесе тези разноски по делото. Същевременно
претенция за разноски е направена и от страна на административнонаказващия орган и
затова в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер по чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ - 130 лева или 66.47 евро.
Така мотивиран, Съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ******от 09.10.2025 г., издадено от
Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 300 лева (153.39
евро) и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на О. Д. Ю. от ******, ул.
„******“ № **, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като
НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба” от 153.39 евро (300 лева) на 102.26 евро (200
лева).
ОСЪЖДА О. Д. Ю. от ******, ул.„******“ № **, с ЕГН **********, да заплати на
Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 66.47 евро (130 лева), представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на О. Д. Ю. от ******,
ул.„******“ № **, с ЕГН **********, сумата от 68.17 евро (133.33 лева), представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6