№ 1099
гр. Варна, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501832 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1496/29.04.2025 г., постановено по гр. д. № 1696/2024 г. по
описа на Районен съд – Варна, частично е уважен предявеният от Д. А. Д. срещу
„Бул инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на
сумата от 2800 лв., частичен иск от 10 000 лв., представляваща стойност на
неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от ищеца от настъпило на
22.01.2021 г. ПТП по вина на водача на МПС с д.к. № В *** НН, застрахован по
договор ГО при ответника, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените
2800 лв. до предявения му размер от 8000 лв.
Решението на Районен съд – Варна е обжалвано от ищеца Д. А. Д. в частта, в
която е отхвърлен частичният иск за разликата над 2800 лв. до предявения размер
от 8000 лв. Въззивникът навежда оплакване, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага се, че
присъденото на ищеца обезщетение е необосновано занижено и несправедливо, не
е отчетен интензитетът на претърпените болки и страдания, нито е отчетена
съдебната практика по подобен тип дела и не е взето предвид цялостното
състояние на пострадалия при определяне на обезщетението. Поддържа се, че
изводът на Районен съд – Варна, че травмите на ищеца са леки, противоречи на
останалия събран доказателствен материал, тъй като според показанията на
разпитаните свидетели болките и затрудненията в движенията му са били за период
от около два месеца. През този период не е можел да спи нощем, трудно се е
завъртал в леглото, имал е затруднения при обслужването си. Близките му са му
помагали, за да се облича и да извършва най-необходимите в битов план движения.
Същият не е бил в състояние да започне работа, стряскал се е нощем и не е можел
да извършва никое от обичайните си домашни задължения за период от месеци. В
обжалваното решение липсвали мотиви на съда как и по какъв начин е стигнал до
1
извода за определяне на обезщетението от 2800 лв. като справедлив размер за
претърпените болки и страдания. Сочи се, че ищецът е изпитвал страх да започне
работа (същият е професионален шофьор) месеци след инцидента, който факт
изобщо не бил коментиран и отчетен при постановяване на решението от
първоинстанционния съд. Моли се за отмяна на атакуваното решение в
обжалваната част и уважаване на исковата частична претенция в заявения размер.
Претендира се за присъждане на сторените съдебни разноски.
Въззиваемата страна – „Бул инс“ АД, чрез процесуален представител,
депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който оспорва изцяло
наведените във въззивната жалба основания за отмяна на оспореното решение,
като счита същото за правилно. Изразява се несъгласие със становището на
въззивника във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е съобразил
принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Според въззиваемия от събрания по
делото доказателствен материал се установява, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие пострадалият е получил ограничен по обем и
интензитет набор от телесни увреждания, които леки повърхностни травми са
квалифицирани от вещото лице като временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, с възстановителен период, определен в рамките на 10 до 15 дни. По
естеството си травмите на ищеца не се нуждаели от сериозно или дългосрочно
лечение, нито водели до физически или функционални дефицити, като нямало
дори индикации за какъвто и да било риск от забавен оздравителен процес. Всички
медицински документи сочели на спокойно клинично протичане, липса на
усложнения и бързо стабилизиране на състоянието още в първите 24 часа след
инцидента. Излага се, че ищецът не е прекратил или преустановил трудовата си
дейност, а продължавал да упражнява професията си на шофьор, което
обстоятелство само по себе си опровергавало всякакви внушения за сериозни или
продължителни последици от инцидента. Поддържа се, че от свидетелските
показания се установявало, че ищецът е изпитвал известен дискомфорт
непосредствено след инцидента, който обаче не бил с интензитет или
продължителност, които да обосноват претенция за значително парично
обезщетение. Въззиваемият счита, че абстрактни твърдения за преживян стрес,
непотвърдени от обективни доказателства, не могат да служат за основа при
определяне на по-висок размер на обезщетението. Навежда се довод, че
присъденият размер от 2800 лв. следва да се оцени като разумен, съразмерен и
напълно съответстващ на реално претърпените болки и страдания. Отправя се
искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото не е
обжалвано в частта, в която предявеният осъдителен иск е уважен до сумата в
размер на 2800 лв., поради което в тази част то е влязло в сила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателствени средства, както и заключението на съдебно-автотехническата и
съдебномедицинската експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Районен съд – Варна, 31 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно
2
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Правната норма, регламентирана в чл. 432 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за
неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност” виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил сочените неимуществени вреди, които от своя страна
да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника
- застраховател.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени
доказателства и заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза
се установяват правнорелевантните обстоятелства, че на 20.01.2021 г. е настъпило
ПТП на път 9004, на км. 12, в близост до с. Константиново, обл. Варна по вина на
Х. С. Г., управлявайки л.а. „Фалксваген Поло“ с д.к. № ****, застрахован при
ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, при което автомобилът й при преминаване през десен завой е
изгубил сцепление с пътната настилка и се е отклонил наляво по посоката си на
движение, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е последвал удар в
страничната лява част на управлявания от ищеца автомобил, който се е завъртял и
изместил по посоката си на движение, след което се е блъснал с цялата си
странична дясна част в крайпътната мантинела. Ищецът е пострадал при
настъпване на въпросното ПТП, съгласно представения констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 96/22.01.2021г., за което Х. С. Г. е призната за виновна с
Решение № 117/23.12.2021 г. по АНД № 5138/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна.
Тъй като ответникът не е обжалвал първоинстанционното решение, с което
частично е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ (в тази част то е влязло в сила), настоящата съдебна инстанция приема, че
всички материални предпоставки (юридически факти), обуславящи възникването
на предявеното спорно материално право, са породени в обективната
действителност. Следователно, основният правен спор пред въззивния съд се
съсредоточава върху обстоятелството какъв е размерът на заместващото
обезщетение за причинените неимуществените вреди на ищеца при настъпване на
процесното застрахователно събитие, определен съобразно критериите по чл. 52
ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца
болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания,
периода за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства
и дискомфорт при социални контакти, както и високият нормативно определен
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени
от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно чл. 492,
ал. 1, т. 1 КЗ (в действащата към процесния период редакция на разпоредбата - ДВ,
бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.).
3
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебномедицинска експертиза, както и от представената по делото медицинска
документация се доказва, че в резултат от процесното ПТП на 22.01.2021 г. ищецът
е получил разкъсно-контузна рана на ляво ухо, контузия на главата с подкожен
хематом на границата между челно и темпорална област, охлузване на ляво коляно
и лакът и контузия на лявото стъпало, обусловили по своята съвкупност временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Извършена е оперативна
интервенция – шев на разкъсвания на външно ухо, а като терапевтично лечение
бил предписан антибиотик. Към момента на освидетелстването ищецът има малък
белег на лявото ухо. Според експерта получените травматични увреждания
причиняват средно-силни болки, по-силни в първите дни и постепенно
отзвучаващи до към 10-15-ия ден, без да причиняват съществени затруднения и
неудобства, а възстановителният процес е протекъл без усложнения. В
заключението е посочено, че автомобилът, който е управлявал ищецът, е ударен в
лявата странична част, завъртял се е обратно на часовника, след това се е ударил с
дясната си страна в мантинелата в дясно от пътя. Така възникналите инерционни
сили правят възможно крайниците и главата да понесат удари от елементи на
купето.
За установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди са разпитани
и водените от него двама свидетели. Св. Д.а (съпруга на ищеца) излага пред съда,
че е видяла съпруга си след като се е върнал от болницата след катастрофата – с
бинтована глава, подуто лице и подуване отзад на главата, а ухото му и
понастоящем било деформирано. Имал синини по тялото и отоци по лицето и
тялото. Свидетелства, че ищецът бил много стресиран, стряскал се вечер в съня си,
не можел да спи, изпитвал болки и не можел да се завърта, поради което лежал
само на едната страна. Било му трудно да се обслужа сам заради ударената ръка и
семейството му помагало. Всички тези неудобства изпитвал около два месеца. В
този период не ходел на работа, не шофирал, въпреки че бил професионален
шофьор на камион в чужбина и трябвало два дни след случилото се да замине на
работа. В автомобила ищецът пътувал със своите родители. Разказал на
свидетелката как след удара се опитвали да излязат като избият едната врата, тъй
като автомобилът бил доближен до мантинелата, а майка му била в безсъзнание.
След инцидента приемал антибиотици и обезболяващи медикаменти. Св. Д.а сочи,
че понастоящем е възобновил професионалната си дейност.
Според показанията на св. А.а (майка на ищеца) същата е присъствала по
време на катастрофата, като е била на задната седалка, но не помни инцидента.
Била е приета в Окръжна болница, а сина й в друго болнично заведение. Видяла
ищеца когато го изписали – ухото му било зашито, подуто и оттокът бил преминал
към окото, казал й, че го болят гърдите. Свидетелства, че два месеца след
процесното ПТП ищецът не можел да започне работа, не можел да се обслужва и
да спи. Споделил й, че се притеснява да шофира, но трябвало да работи, защото
имал студент, за който следва да се грижи.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те
не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от
останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за
последиците върху здравословното състояние на ищеца след настъпването на
процесното ПТП са непосредствени.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
4
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение на ищеца следва да се
вземе предвид обстоятелството, че вследствие на процесното ПТП ищецът е
получил разкъсно-контузна рана на ляво ухо, контузия на главата с подкожен
хематом на границата между челно и темпорална област, охлузване на ляво коляно
и лакът и контузия на лявото стъпало – леки телесни повреди (по смисъла на чл.
130, ал. 1 НК). Според заключението на изготвената по делото СМЕ по време на
възстановяването си ищецът е търпял средни до големи по сила болки, които са
отминали в рамките на около две седмици. Наложило се е провеждането на
операция за хирургично обработване на раната чрез шев на разкъсвания на външно
ухо. Според свидетелските показания същият имал нужда от подпомагане от трети
лица, заради нараняване на ръката. Следва да се отчете и фактът, че преживеният
инцидент е предизвикал комплекс от отрицателни емоции у ищеца, породени както
от физическите болки, така и от душевния дискомфорт, стрес, притеснение и
уплаха. Изяснява се от свидетелските показания на разпитаните свидетели, че
ищецът за период около два месеца е имал нарушения в съня, изпитвал е страх да
шофира, въпреки че бил професионален шофьор. Макар и кратък
възстановителният период е попречил на ищеца да замине за работа в чужбина,
заради здравословното му състояние в този момент и невъзможността да
изпълнява работата си.
Предвид характера на увреждането – леки телесни повреди, както и предвид
продължителността на периода на физическо и психическото възстановяване на
ищеца, съдът приема, че заместващото обезщетение на пострадалия за
причинените му от противоправното поведение на делинквента неимуществени
вреди е в размер на 8000 лв. Законодателят е определил висок нормативен
максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото
лице неимуществени вреди – в размер на над 10 млн. лева при причиняване на
неимуществени вреди – арг. чл. 492, ал. 1, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той
е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените
болки и страдания. Процесната сума е и към минимума, определен в тази
разпоредба, предвид изложените съображения.
Следователно, първоинстанционното решение трябва да се отмени в частта,
в която искът с правно основани чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над
сумата от 2800 лв. до 8000 лв. (частичен иск от общо 10 000 лв.) и искът бъде
уважен до пълния предявен размер, като допълнително се присъди сумата от 5200
лв. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ищецът е бил осъден да
заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 195 лв. за сторени
разноски в първоинстанционното производство.
По разноските:
При този изход на спора, тъй като въззивникът-ищец е бил освободен от съда
от заплащане на държавна такса и разноски в производството пред двете съдебни
инстанции, по правилата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна още 208 лв. за държавна такса (до дължимата от 320 лв.), като
разноските за допуснатите от първоинстанционния съд експертизи, за които са
5
заплатени по 100 лв. от бюджета на Районен съд – Варна, вече са възложени в
тежест на ответника с първоинстанционното решение.
Тъй като въззивникът е бил освободен от заплащане на държавна такса за
въззивното обжалване, тези разноски, съобразно уважената част от предявената
въззивна жалба, трябва да бъдат понесени от въззиваемия – в размер на сумата от
160 лв.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА въззиваемият трябва да заплати на
процесуалния представител на въззивника адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна правна помощ, което с оглед предоставените услуги, вида
на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и
преди всичко – фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен
състав определя на 650 лв. С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция и
уважаването на предявения иск изцяло, в полза на адвоката на ищеца, предоставил
безплатна правна помощ и пред Районен съд – Варна, следва да се присъди
допълнително сумата от 1262,86 лв. за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство. С влязло в законна сила като необжалвано от
страните Определение № 7577/09.06.2025 г. районният съд е изменил обжалваното
решение в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като съобразно
уважената част от иска на адвоката на ищеца е присъдил възнаграждение от 680 лв.
Доколкото пред първата инстанция искът е бил уважен за 2800 лв. и отхвърлен за
разликата до 8000 лв., то за пълния размер на иска съдът е определил адвокатско
възнаграждение от 1942,86 лв. При това положение дължима се явява разликата
между определеното и присъденото възнаграждение с оглед уважената част от иска
от Районен съд – Варна, а именно 1262,86 лв.
Така мотивиран, Окръжен съд – Варна
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1496/29.04.2025 г., постановено по гр. д. № 1696/2024
г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от
Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес ****, срещу „БУЛ ИНС” АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 19, иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над сумата от 2800 лв. до размера
от 8000 лв., предявен като частичен иск от 10 000 лв., както и в частта, в която Д. А.
Д., ЕГН **********, е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „БУЛ
ИНС” АД, ЕИК **********, сумата от 195 лв. разноски по делото, като
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 19, да заплати на Д. А. Д., ЕГН
**********, с адрес ****, по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
допълнително сумата от 5200 лв. (пет хиляди и двеста лева), явяваща се разликата
до сумата от общо 8000 лв., предявена като частичен иск от 10 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
претърпени болки и страдания от настъпило на 22.01.2021 г. ПТП по вина на
водача на МПС с д.к. № В *** НН, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ при „Бул Инс“ АД.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 19, да заплати на адвокат М. Т. Т.,
6
член на ВАК, ЕГН ****, с адрес на кантората ****, допълнително сумата от
1262,86 лв. (хиляда двеста шестдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки) –
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред
Районен съд – Варна и сумата от 650 лв. (шестстотин и петдесет лева) – адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред Окръжен съд –
Варна, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 19, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна допълнително сумата от 208
лв. (двеста и осем лева) за дължима държавна такса за първоинстанционното
производство, както и по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 160 лв. (сто и
шестдесет лева) – дължима държавна такса за въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7