О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Сливен, 13.01.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание на тринадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
Като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 21/2023 г. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по искане от П.П.П., ЕГН **********,***, пл. „Х. Д.“ № …, подадено чрез адв. Х.Х. ***, да бъде отменено предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000348 от 29.12.2022 г. на Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с която на П.П.П. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, считано от 00:04 часа на 12.12.2022 г. Отнето е СУМПС № CS5503041C, изд. в Р.И.. Видно от справка от деловодната система на АС – Сливен, по жалбата в частта й срещу законосъобразността на оспорения акт е образувано друго производство пред Административен съд Сливен – адм. дело № 9/2023 г.
Така формулирано искането е с правно основание чл. 166, ал.4 от АПК. Съобразно нормата на чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от с. к. В този смисъл е и ТР № 5/2009 г. на Общото събрание на съдиите във ВАС. В процесния случай нормата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на оспорваната заповед.
Искането за спиране е направено от адресата на заповедта, за който е налице правен интерес. Процесуална предпоставка за допустимост на искането за спиране на заповед с правно основание чл. 171, т. 1, б. "б" е от ЗДвП е наличието на подадена жалба срещу самата заповед. Искането за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ е обективирано в допълнително искане.
По така заявеното искане съдът намира следното:
Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
По аргумент от чл. 166, ал. 4 АПК и чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, условие за допустимост на искането е то да е направено едновременно с жалбата до съда срещу акта, или по-късно (след подаването на жалбата до съда и до приключване на производството с окончателен съдебен акт). Следователно искането за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед е допустимо.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Всички заповеди по чл. 172, ал.1 ЗДвП за налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б."а", т.6 и т.8 ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората – чл. 171 ЗДвП. Заповед № 22-1670-000348 от 29.12.2022 г. на Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен е такава по чл. 172, ал.1 вр. чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, и има това ex lege предварително изпълнение, без издалият я административен орган да носи тежестта да доказва наличието на предпоставките по чл. 60, ал.1 АПК. Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, издаден по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, по който ред е издаден и оспореният административен акт. В този случай – на допуснато предварително изпълнение на административен акт по силата на закона, се презюмира наличието на една, повече или на всички предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК, като основанията, при които може да бъде спряно предварителното изпълнение на акта, са въведени в разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК, а именно: ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Подателят на искането за спиране на предварителното изпълнение следва, да твърди възможността за настъпване на вреди, да представи доказателства или поне да изложи мотивирани твърдения, че би могъл да претърпи значителна или трудно поправима вреда.
В искането си до съда, оспорващият не е изложил твърдения, както и не е ангажирал доказателства, които да доказват, че допуснатото предварително изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди - противопоставими по важност и изключителност на обществените. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт. Същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че искането за спиране следва да бъде отхвърлено – липсват твърдения и доказателства, че засегнатият интерес по степен на важност е от категорията на посочените от законодателя, както и липсват доказателства за наличие на предпоставките, обуславящи спиране на допуснатото предварително изпълнение на акта.
Предвид липсата на доказателства за внесена държавна такса, оспорващият П.П.П., следва да бъде осъден да заплати по сметка на Административен съд Сливен държавна такса за образуване на административно дело в размер на 10, 00 (десет) лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Административен съд – Сливен
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на П.П.П., ЕГН **********,***, пл. „Х. Д.“ № …, подадена чрез адв. Х.Х. ***, за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000348 от 29.12.2022 г. на Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен.
ОСЪЖДА П.П.П. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Административен съд Сливен държавна такса в размер на 10, 00 (десет) лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: