Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.Плевен, 05.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесети февруари
през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при
секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 6762 по
описа за 2013г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание
чл.143, ал.2 СК и чл.149 СК
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от Й.И.Й., ЕГН**********,***.*** като майка и законен
представител на Н.М.П., ЕГН********** срешу М.П.П., ЕГН**********,***, в която
се твърди, че от фактическото съжителство между страните е родено детето Н.М. ***,
роден на ***г. Твърди се, че родителите на детето са във фактическа раздяла от
м.юни 2011г. Твърди се, че бащата следва да заплаща издръжка на детето си, тъй
като постоянно се увеличават неговите нужди. Майката била безработна и
издържала себе си и детето с получаваните социални помощи – детски в размер на
70,00 лв. месечно, 126,60 лв. месечно – социална помощ и 131,44 лв. помощ зо
отопление за м.11, и 12.2012г. Твърди, че ответника е трудоспособен и има
възможност да заплаща 100,00 лв. месечна издръжка на детето Н.П.. Моли,
ответника да бъде осъден да заплаща на Й.Й., в качеството й на законен
представител на Н.М.П. месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от деня на
завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва при забава за всяка
просрочена вноска от момента на дължимостта й до окончателното й изплащане.
Моли, на основание чл.149 СК, да бъде осъден ответника да заплати сумата от
1200 лв. издръжка за минало време- за една година от м. октомври 2011 г. до
м.октомври 2012г., т. е. 12 месечни вноски по 100 лв. Моли, да бъде допуснато
предварително изпълнение на постановеното решение на осн. чл.242, ал.1 ГПК.
В срокът по чл. 131 от ГПК
не е постъпил писмен отговор от
ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по
делото удостоверение за раждане по акт за раждане № 2456/22.12.2010г. родители
на детето Н.М.П., ЕГН ********** са Й.И.Й. и М.П.П..
Установява се от
представеното по делото удостоверение № 94йй-14/27.11.2012г., че майката Й.Й. е
получила за периода от м.05.2012 до м.10.2012г. месечни помощи в размер на 70
лв. по чл.7, ал.1 ЗСПД и по 126,30 по чл.9 ППЗСП, както и 131,44 лв. само за
м.октомври 2012г. по Наредба № РД07-5/16.05.2008г.
От разпитаните по делото
свидетели *** И.Й. и ***, които съдът кредитира като логични и кореспондентни
помежду си, се установява, че ответника и ищцата са разделени и не живеят
заедно от м.юни 2011г., когато ищцата заедно с детето Н. са започнали да живеят
постоянно в домът на родителите на Й.Й.. Установява се, че ответника от тогава
не поддържа контакт с детето и не е давал издръжка. Същия е в трудоспособна
възраст и във видимо добро здраве и вероятно работи- гледа крави. Установява
се, че майката на детето не работи, а получава социални помощи, от които се
издържат с детето.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.143, ал.2 СК
По делото безспорно е установено, че детето Н.М.П. е малолетно, както и че
ответникът е негов баща. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и
дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка в случая следва
да бъде определен с оглед визираните в Семейния кодекс разпоредби - в зависимост от
нуждите на детето, като обаче се държи сметка за възможностите на задълженото
лице. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, настоящата
инстанция прави следните правни изводи: По делото са установени всички
кумулативно изискуеми се елементи от визирания в чл. 143 ал.2 СК, както и на чл.149 СК, фактически състав за възникване
на задължение за ответникът да заплаща издръжка за непълнолетните деца, както
за в бъдеще, считано от датата на завеждане на делото, така и за една година
назад преди предявяване на исковите претенции. Ответникът е родител - вписан в
акта за раждане като баща на малолетно дете, видно от представеното
удостоверение за раждане. По делото беше установено по безспорен и категоричен
начин, че родителите са във фактическа раздяла повече от една година преди предявяване
на исковите претенции за присъждане на издръжка, като майката се грижи и
издържа малолетните си синове. Нуждите на малолетните Д. и В. съдът преценява,
като има предвид възрастта им, необходимите средства за храна, облекло, с оглед
сегашните условия и изисквания на живот, необходимите разходи за дете на
тринадесет годишна възраст и дете на почти девет годишна възраст. Издръжката
представлява основано на закона задължение за определени членове към други
членове от семейния кръг. Семейно правният характер на издръжката е съпътствана
от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжка е парично, а
чрез иска за присъждане на издръжка се постига удовлетворяване на имуществени
права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на
ответника.Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на детето - чл. 27, т. 2, която е
ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условия за живот, необходими за развитието на детето. В
този смисъл са и разпоредбите в СК, според който, издръжката се
определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителите да я
дават.Конкретният размер на дължимата издръжка следва да се определи с оглед нуждите
на малолетното дете, както и да бъде съобразен с възможностите на двамата
родители. Родителите са задължени да осигурят необходимата издръжка на децата
си, като това осигуряване следва да се поеме от двамата родители - аргумент чл. 143, ал. 2 СК.
По делото се ангажираха доказателства за доходите на майката, но не бяха
ангажирани доказателства за реализираните от ответника доходи. Същият, обаче е в трудоспособна възраст, поради което съдът прие, че може
да реализира месечен доход в размер на минималната работна заплата за страната 310
лв. Съдът няма основание да приеме, че ответникът реализира друго, в по-голям
размер трудово възнаграждение. Като взе предвид доказаните нужди
на детето - необходимостта от средства за храна, облекло, отопление и други,
съобразявайки и възрастта на същото и като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 142 ал.I от СК, съдът счита, че за осигуряване
на необходимия минимум от алименти за двегодишното дете Н. месечно са
необходими 150.00 лева. От тази сума бащата ще следва да заплаща 80 лева, а
майката разликата, като тя ще получава детските надбавки и ще полага ежедневни
грижи за отглеждането и възпитанието на детето. С оглед изложеното, предявеният
иск с правно основание чл.143 ал.II от СК се явява основателен и доказан в
размер от 80 лева следва да се уважи, считано от 27.11.2012 година за в
бъдеще, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, като за разликата до
пълния претендиран размер 100лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Следва да бъде определен срок за плащане на месечната издръжка-30-то
число на месеца, за който се отнася издръжката.
По искът с правно основание
чл.149 СК.
Поначало издръжка се дължи за бъдеще време, защото тя е средство за
задоволяване на текущи жизнени нужди. Издръжката за минало време е безпредметна,
тъй като нуждите са вече задоволени. Но от това правило е предвидено
изключение, като е допуснато търсене на издръжка и за известен период преди
завеждане на иска - тук надделява съображението, че нуждата вероятно е била
налице, нуждаещият се е правил опити за доброволно получаване на издръжка,
необходимо е било време да се организира съдебната претенция, която хипотеза
очевидно кореспондира и с настоящия казус. Съдът намира, че в случая е налице
приложното поле на чл. 149 от СК, съгласно разпоредбата на който,
издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди
завеждане на иска.От установените по делото обстоятелства съдът прави извод, че
за ответникът е възникнало задължение да заплаща издръжка за детето дванадесет
месеца преди предявяване на исковите претенции. Предвид тези констатации, съдът
счита че искът с правно основание по чл.149 от СК, с който се иска издръжка за дванадесет
месеца за минало време, е основателен и доказан за сумата от 960.00 лева,
считано за периода 01.12.2011г. до 30.11.2012г., като за разликата до
претендирания размер - 1200.00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 80,00 лв. съобразно уважената част на исковите
претенции.
Съдът намира, че следва да бъде
уважено искането за постановяване на предварително изпълнение на съдебното
решение на осн.242, ал.1 ГПК.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените
искове в размер на 165,20 лв./115,20лв.+50лв./, както и 100,00 лв. за особен
представител.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на основание чл.143 ал.2 вр. с ал.1 СК М.П.П., ЕГН**********,*** да заплаща на малолетното си дете Н.М.П., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Й.И.Й., ЕГН**********,***.*** по 80.00 лв. месечна издръжка,
считано от 27.11.2012 г., която да заплаща до 30-число на месеца, за който се
отнася издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или
просрочена вноска до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, а за разликата до предявения размер от 100лв. месечна издръжка
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.149 СК М.П.П., ЕГН**********,*** да заплати на малолетното си дете Н.М.П., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Й.И.Й., ЕГН**********,***.***, сумата от 960,00 лв., представляваща по 80.00 лв. месечна издръжка за периода от
28.11.2011г до 27.11.2012г., ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба/27.11.2012г./ до
окончателното изплащане на сумата, а за разликата до предявения размер от 1200лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА, на
осн.чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК М.П.П.,
ЕГН**********,*** да плати на Н.М.П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Й.И.Й., ЕГН**********,***.***
разноски за производството за адвокатско възнаграждение в размер на 80,00
лева съразмерно с уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК М.П.П.,
ЕГН**********,*** , да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса в размер на 165,20 лв. и възнаграждение за особен
представител в размер на 100,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от 06.03.2013г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: