РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Нови пазар, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20243620100786 по описа за 2024 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК искове.
Предявени са искове по чл. 415 от ГПК от „Йеттел България“ ЕАД срещу ответника
Д. Г. Г. от гр. Н., обективно кумулативно съединени искове по чл.415, ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на вземанията по издадена заповед по ч.гр.д. № ***г. на
НПРС срещу ответника, както следва:
1/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 115,71 лв. абонаментни
такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** за отчетен период ***г. - ***г.
2/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 143,76 лв. лизингови
вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за устройство *** за отчетен период ***г. -
***г.
3/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 292,13 лв. сума,
представляваща разликата между цената на устройството *** без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена на основание раздел IV, чл. 2,
б. (б) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***.
4/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 73,68 лв. лизингови
вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за пакет базови аксесоари за отчетен
период ***г. - ***г.
5/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 93,53 лв. абонаментни
такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** за отчетен период ***г. - ***г.
6/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 374,16 лв. лизингови
вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за устройство *** за отчетен период ***г. -
***г.
1
7/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 122,22 лв. сума,
представляваща разликата между цената на устройството *** без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена на основание раздел IV, чл. 2,
б. (б) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***.
8/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 74,88 лв. лизингови
вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за пакет базови аксесоари за отчетен
период ***г. - ***г.
Предявени са общо 8 бр. установителни иска по чл. 415 ГПК.
Исковете са спрямо ответника Д. Г. Г. от гр. Н., която е уведомена за издадената
заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.
Ищецът сочи, че между страните по делото са били сключени множество договори за
мобилни услуги, както следва:
3а предпочетен номер +***:
Ищецът сочи, че на ***г. между него и ответницата е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24
месеца с абонаментен план Тийн с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на
25,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 35,99 лв.
Неплатените от ответника вноски за периода ***г. - ***г.били в общ размер на 115,71
лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги.
Ищецът сочи, че на същата дата - ***г. и по повод горепосоченото споразумение с
предпочетен номер +***, е сключен Договор за лизинг, с които лизиигодателят предоставя
за временно и възмездно ползване устройство марка *** за обща лизингова цена в размер на
137,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер
на 5,99 лв.
По този договор дължимите суми били в общ размер на 143,76 лв., формирани от
лизинговите вноски за отчетен период *** г. -***г., като същите включват и сумата от 119,80
лв., представляваща сбор от 19 броя лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане
на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг, и 1
лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период ***г. - ***г
начислени във фактура № ***г.
Ищецът претендира във връзка с договора за мобилни услуги неустойка в размер на
292,13 лв., представляваща разликата между цената на устройството *** без абонамент и
преференциалнатаобща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във
фактура № ***г.
На ***г. и по повод договора за мобилни услуги с предпочетен номер +***, бил
сключен между страните Договор за лизинг на базови аксесоари, по който дължимата сума
била в общ размер на 73,68 лв., като същата включва сумата от 61,40 лв., представляваща
сбор от 19 броя лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните
такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг, и 1 лизингова вноска
съгласно чл. I, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период ***г. - ***г., начислени във
фактура № ***г.
За предпочетен номер +***:
Ищецът сочи, че на ***г. между страните е сключено Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги е предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с
абонаментен план Тотал + с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 17,99 лв.
2
и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 27.99 лв.
По този договор неплатената от потребителя сума била в общ размер на 93,53 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период ***г. -
***г.
На същата дата, ***г., бил сключен Договор за лизинг, с който лизингодателят
предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка *** за обща лизингова цена
в размер на 358,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от
които в размер на 15,59 лв.
Ищецът твърди, че за отчетен период ***7г - ***г., ответникът дължи заплащане на
сума в общ размер на 374,16 лв., като сумата включва и сумата от 311,80 лв.,
представляваща сбор от 19 броя лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг, и I
лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период ***г - ***г.
начислени във фактура № ***г.
Ищецът сочи, че поради неизпълнение по договора за мобилни услуги ответницата
дължи сумата от 122,22 лв., представляваща разликата между цената на устройството ***
без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.
Ищецът твърди, че на ***г. и по повод допълнителното споразумение с предпочетен
номер +***, е бил сключен Договор за лизинг на базови аксесоари, платими чрез внасяне на
23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер па 3,12 лв., по който ответникът
дължал сумата в размер на 74,88 лв., която включва и сумата от 62,40 лв. - сбор от 19 броя
лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.
12 от Общите условия към Договора за лизинг, и 1 лизингова вноска съгласно чл. I, ал. 3 от
Договора за лизинг за отчетен период ***г. - ***г., начислени във фактура № ***г.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
описаните задължения не били погасени.
Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
спрямо ответника съществуването на всяко от присъдените по заповедта вземания по всеки
от предявените искове.
Претендира направените по делото разноски, вкл. и по заповедното производство.
Ответникът по делото се явява и признава съществуването на задълженията по
договорите за мобилни услуги.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***
г., по което е издадена Заповед за изпълнение № *** г., с която ответницата Д. Г. Г. от гр. Н. е
задължена да плати на „Йеттел България” ЕАД, следните суми: 115,71 лв. абонаментни такси
и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** за отчетен период ***г. - ***г.; 143,76 лв. лизингови вноски по
Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за устройство *** за отчетен период ***г. -
***г.; 292,13 лв. сума, представляваща разликата между цената на устройството *** без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг,
начислена на основание раздел IV, чл. 2, б. (б) от Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +***; 73,68 лв. лизингови вноски по Договор за
лизинг с предпочетен номер +*** за пакет базови аксесоари за отчетен период ***г. - ***г.;
93,53 лв. абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към
3
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за отчетен период ***г. - ***г.; 374,16
лв. лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за устройство *** за
отчетен период ***г. - ***г.; 122,22 лв. сума, представляваща разликата между цената на
устройството *** без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг, начислена на основание раздел IV, чл. 2, б. (б) от
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и
74,88 лв. лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за пакет базови
аксесоари за отчетен период ***г. - ***г.
По същото дело е било постановено и Разпореждане № 1028/16.05.2024 г., с което
частично са отхвърлени исканията на ищеца за издаване на заповед за изпълнение.
Разпореждането за частично отхвърляне е ВЗС на 04.06.2024 г.
Поради връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК, ищецът е предявил искове за
присъдените вземания, за установяване на съществуването им.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че между
„Йеттел България“ ЕАД и ответника са били сключени два договора за мобилни услуги, по
които ищецът претендира суми за абонаментни такси и услуги, както следва:
І. Договори за мобилни съобщителни услуги:
1.1. Ищецът претендира и по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +***
от ***, за периода от ***-***, сумата от 115,71 лв., дължима по договора абонаментна такса
и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
292,13 лв. сума, представляваща разликата между цената на устройството *** без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг,
начислена на основание раздел IV, чл. 2, б. (б) от Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +***.
Съгласно договора за мобилни услуги, е договорен абонаментен план за
първоначалния срок на договора е 18,99 лв. на месец, а след изтичане на преференциалния
срок от 24 месеца е 23,99 лв. на месец.
С допълнително споразумение от *** г. е договорен нов абонаментен план, съгласно
който абонаментната такса за периода на договора е 25,99, а след него 35,99 лв.
1.2. Ищецът претендира и по договор за Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*** за отчетен период ***г. - ***г., л.30-33, сумата от
93,53 лв. абонаментни такси и използвани услуги по договор за Мобилни услуги.
122,22 лв. сума, представляваща разликата между цената на устройството *** без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг,
начислена на основание раздел IV, чл. 2, б. (б) от Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +***.
Съгласно договора за мобилни услуги, е договорен абонаментен план за
първоначалния срок на договора е 8,99 лв. на месец, а след изтичане на преференциалния
срок от 24 месеца е 11,99 лв. на месец.
С допълнително споразумение от *** г. е договорен нов абонаментен план, съгласно
който абонаментната такса за периода на договора е 17,99, а след него 27,99 лв.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на
дължимите месечни абонаментни такси и суми за предоставени мобилни услуги за периода
от ***-*** г.
Съгласно чл. 26 от ОУ на Йеттел България ЕАД за взаимоотношения с потребителите
на електронни съобщителни услуги, заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Не получаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
4
суми. В чл. 27 от ОУ е посочено, че плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването.
При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната
лихва за всеки ден закъснение.
Съдът приема, че е налице неизпълнение от страна на ответника на задълженията по
чл. 20, чл. 23 и чл. 26 и следв.от ОУ, относно плащането на месечните суми за абонаментни
такси и ползвани услуги, поради което претендираната сума по се дължи и за нея следва да
се издаде заповед за изпълнение. Това неизпълнение се признава в съдебното заседание от
ответницата.
Предвид на горното, съдът намира, че основателни и доказани са следните искове:
1/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 115,71 лв.
абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*** за отчетен период ***г. - ***г.
2/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 93,53 лв. абонаментни
такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +*** за отчетен период ***г. - ***г.
Посочените суми са присъдени по Заповед за изпълнение № *** г.
Претендираните от ищеца по установителните искове по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД суми,
за 292,13 лв. сума, представляваща разликата между цената на устройството Realme 8 5G 64GB
Dual Black без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения
договор за лизинг, начислена на основание раздел IV, чл. 2, б. (б) от Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и
122,22 лв. сума, представляваща разликата между цената на устройството *** без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг,
начислена на основание раздел IV, чл. 2, б. (б) от Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +***, всъщност касаят претендирани въз основа на
договорите за мобилни съобщителни услуги суми за неустойки.
С Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***, л. 12-15 от делото, на потребителят и настоящ ответник е било предоставено
мобилно устройство Realme 8 5G 64GB Dual Black, при обща лизингова цена от 143,76 лв.и
стандартна цена от 539,90 лв. с направена отстъпка от 396,14 лв.
За това мобилно устройство е сключен самостоятелен договор за лизинг, л. 16 от
делото.
С Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** л. 28-31 от делото, на потребителят и настоящ ответник е било предоставено
мобилно устройство ***, при обща лизингова цена от 374,16 лв.и стандартна цена от 539,90
лв. с направена отстъпка от 165,74 лв.
За това мобилно устройство е сключен самостоятелен договор за лизинг, л. 32.
Съгласно посоченото в т. 2 от раздел ІV, „Срок. Прекратяване. Неустойки.
Едностранно изменение“ в договорите е предвидено, че в случай на прекратяване на
договора преди изтичането на срока посочен в него, по вина или инициатива на
потребителя, или при нарушаване на задълженията му по договора или други документи,
свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване:
(а) неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни вноски за всяка СИМ до края на този срок, но за не повече от три месеца. В случай,
че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти,
потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най – ниския и най –
високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок от договора;
5
(б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в договора или предходно подписан документи, потребителят дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно ценовата листа, действащи към момента на сключване на договора и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок от договора.
Така посоченото в договора между страните сочи уговарянето на неустойка, в случай
на прекратяване на договора преди изтичането на срока посочен в него, от което следва, че
условието за претендиране на посочената неустойка е прекратяването на договора.
Съгласно чл. 19б от приложените ОУ на Йеттел България ЕАД, за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, Йеттел България има право да откаже
сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор,
срочен или безсрочен, в случай че потребителят, съгласно посоченото в т. „в“ не е платил
дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор,
съответно тези Общи условия.
Самото прекратяване на сключения договор с потребителя се извършва на основание
чл. 75 от ОУ приложени към исковата молба и към заявлението, с който е уредена правната
възможност Йеттел България ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при
условията на т. 19б и т. 19в. Съгласно чл. 19в от ОУ, Йеттел България има право да откаже
сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор,
срочен или безсрочен с едномесечно писмено предизвестие, в случаите на изброените
четири хипотези, като относно посоченото твърдение за неплащане на дължими суми по
договора приложило очевидно е това по б. „г“, когато е нарушил съществено или системно
тези Общи условия. Съгласно чл. 152, т. 23. „Системно нарушение” означава нарушение на
задължение по тези Общи условия или по индивидуален договор/и, допусна-то три или
повече пъти в продължение на 1 (една) година, а съгл. т.24 „Съществено нарушение”
означава: 1. нарушение на което и да е задължение по тези Общи условия или по
индивидуален договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото изпълнение; или 2.
действие или бездействие, с което сериозно се засягат правата на другата страна.
Срокът на действие и на двата договора е изтекъл към датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. № *** г. на НПРС и посочените неустойки, като посочени в
допълнителните споразумения, като дължими в случаите на предсрочно прекратяване не се
дължат.
Така посоченото в договора между страните, сочи, че се уговарят три отделни вида
неустойки, изискуемостта на които настъпва в случай на прекратяване на договора преди
изтичането на срока посочен в него, от което следва, че условието за претендиране на
посочената неустойка е предсрочното прекратяване на договора.
Всички договори за мобилни услуги са с изтекъл срок на действие към датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. № *** г. на НПРС.
Съгласно ОУ на ищеца за предоставяните от него електронни съобщителни услуги не
се предвиждат заплащането на подобни неустойки, а единствено като такава лихва за
забава в плащанията.
Във всеки от „индивидуалните договор“ за мобилни услуги, липсва разпоредба
относно реда за извършване на самото прекратяване, както и за уведомяването за него, а
самото претендиране на суми за неустойки не отговаря на изискванията на ОУ.
Освен, че не е посочено откога ищецът счита договорите за предсрочно прекратени,
то претендираните от ищеца суми за неустойки са по договор с изтекъл срок на действие на
самия договор, поради което и не може да се говори за неговото прекратяване, в т.ч и
предсрочно прекратяване. Самият ищец не твърди и не сочи откога счита договорът за
предсрочно прекратен, но това в случая е и ирелевантно, предвид на това, че договорът е с
6
изтекъл срок на действие.
Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени,
прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. Това означава, че за да се претендира прекратяване, вкл. и
предсрочно такова на даден договор, то същия следва да е действащ, а самото прекратяване
съгл. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД може да стане при посочените в него условия – по взаимно съгласие.
В случай, че са налице основания за едностранно прекратяване на двустранен договор, то
изявлението за това следва да бъде направено писмена форма и да е достигнало до другата
страна, подобно на развалянето на договора, съгл. чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, доколкото и в
двата случая се преустановява действието на съществуващ и действителен договор.
Съгласно чл. 19б, б.“в“ от ОУ, Yettel има право да откаже сключване на индивидуален
договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в
случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане
по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия.
Самото прекратяване, съгласно чл. 19в от ОУ, става след едномесечно писмено
предизвестие.
Нарушаването на изискването за едностранно прекратяване след едномесечно
писмено предизвестие води до незаконосъобразно прекратяване на доставяните по
съответния договор услуги.
Невписването на тази разпоредба в съдържанието на договора, прави невъзможно за
потребителя да се запознае и да предвиди всички неблагоприятни за него последици, в
случай на неизпълнение в срок на задълженията по договора.
Съдът намира, че декларираното в договорите за съобщителни услуги съгласие от
ответника, че е съгласен и с приложимите към съответните договори ОУ не отменя
задължението на доставчика на мобилни услуги да изпълни задълженията си по ОУ,
касаещи предсрочното прекратяване и разваляне на договорите и писменото уведомяване на
ответника за това.
Съдът намира, че претендираната от ищеца неустойка излиза от своята обезпечителна
функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, още повече, че и на основание чл. 27.1, изр.2-ро от ОУ,
при неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната
лихва за всеки ден закъснение и този вид неустойка е присъден към размера на всяка от
дължимите по отделните договори суми.
Съдът намира, клаузите относно заплащането на неустойките, за неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143, т. т.5 и т. 19 от ЗЗПотр., поради това, че не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като и задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойки и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
Съгласно посоченото в §19 от Решение на СЕС по дело C-472/11 (Banif Plus Bank Zrt
срещу Csaba Csipai иViktória Csipai), относно тълкуването на чл. 6 и 7 от Директива
93/13/ЕИО НА СЪВЕТА, от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, че въведената с Директивата система на защита всъщност се
основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или
доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си
на информираност, като това положение води до приемане от негова страна на условията,
установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на
съдържанието им (вж. по-специално Решение от 6 октомври 2009 г. по дело Asturcom
Telecomunicaciones, С-40/08, Сборник, стр. I-9579, точка 29 и Решение от 14 юни 2012 г. по
дело Banco Español de Crédito, С-618/10, все още непубликувано в Сборника, точка 39).
Съдът намира, че претендираните неустойки са в противоречие и с добрите нрави.
7
Съгласно т. 61 и 62 от Решение от 22.11.2018 г. по дело С-295/17 на СЕС сумата,
дължима на оператора, предоставящ телекомуникационни услуги, при неспазване
минималния срок на обвързаност по договора, гарантира на оператора фиксирана печалба
под формата на предвидено в договора минимално възнаграждение, следователно нейната
цел - да бъдат възпирани клиентите да нарушават задължението си да останат обвързани с
договора през минималния срок не е решаваща за квалификацията й, тъй като предвид
икономическата й същност с нея се цели да се гарантира, че операторът по принцип ще
получава същите печалби като тези, които би получил, ако договорът не е бил прекратен по
вина на клиента преди изтичането на минималния срок на обвързаност. Съгласно това
решение, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване на договора
излиза извън присъщите функции на неустойката /обезпечителната, обезщетителната и
санкционната функция/, създава условия за неоснователно обогатяване на оператора.
Относно извършеното от доставчика на съобщителната услуга, едностранно
прекратяване на договора, липсват твърдения за извършено надлежно уведомяване на
ответника и последиците от него, с което е нарушен принципа за справедливост, залегнал в
чл. 9 от ЗЗД. Такова уведомяване може да се приеме, че е направено едва с получаването на
исковата молба, на 03.07.2024 г., но не и преди това.
Съгласно посоченото в договора „в допълнение на неустойката по предходното
изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора“.
Всъщност сроковете на действие на договорите са изтекли и поради това няма
основание за претендиране на оставащите до края на срока на действие на договора суми,
представляващи разлика в месечните абонаментни такси, поради това, че ищецаът като
оператор и доставчик на услугите има правото да получи дължимите му се такси до края на
срока на договора на основание самия договор, а не като неустойка за предсрочното му
прекратяване.
Съдът намира, че тази неустойка е проява на неравноправна клауза в договорите,
сключени с потребителя на услуги, предоставяни от Оператора, съгласно чл. 143, т. т.5 и т.
19 от ЗЗПотр., и налага на абоната, приемането на условия, за които той предварително не е
добре информиран, не са индивидуално уговорени /няма данни потребителят да е
разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвените
клаузи, и конкретно върху тази за неустойка/ и води до заплащане на неустойки в размер,
който е необосновано висок.
От друга страна, като се уговоря неустойка при предсрочно прекратяване на договор
за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока
му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако договорът не бъде прекратен
предсрочно, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Така както
предвиждат чл. 53 ОУ в случай на неплатени изискуеми вземания на потребител към Yettel,
както и в други случаи на констатирано неизпълнение на договорни задължения от страна
на потребителя, Yettel има право да откаже сключването на договор с потребителя и да му
предложи ползване на предплатени услуги.
За договори за мобилни услуги, с които са предоставени и съответни устройства, и
претендираните по тях неустойки, представляващи разликата между цената на устройството
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг, следва да се
посочи, че са налице отделно сключени договори за лизинг, с които тези устройства са
предоставени на потребителя и по тях също се претендират неустойки.
Претендирането за предоставените по договорите за лизинг вещи на неустойки
основани на договорите за мобилни услуги представлява недобросъвестност в договорните
отношения с потребителя, целяща същия да поеме задължения за които не може да се
прецени действителната финансова тежест и като такива се явяват неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143, ал.1 и ал.2, т- 19 от ЗЗПотр. Освен това се стига до двойно
8
облагодетелстване на оператора със средства от неустойки, претендирани по два отделни
договора за едно и също нещо.
Съдът намира, че уговорените по този начин неустойки за предсрочно прекратяване
излизат извън посочените по - горе функции на неустойката, създават условия за
неоснователно обогатяване на оператора и нарушават принципа за добросъвестност и
справедливост.
Предвид на горното, съдът намира, че претендираните неустойки са нищожни и не се
дължат. Същите са и неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗПотр.
Съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗПотр., неравноправните клаузи са нищожни.
Предвид на горното, съдът намира, че исковете за посочените суми по двата
договора, следва да се отхвърлят, както следва:
установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 292,13 лв. сума,
представляваща разликата между цената на устройството *** без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена на основание раздел IV, чл. 2,
б. (б) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***.
установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 122,22 лв. сума,
представляваща разликата между цената на устройството *** без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена на основание раздел IV, чл. 2,
б. (б) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***.
ІІ. Искове по Договори за лизинг и договори за лизинг на базови аксесоари.
По сключените договори за лизинг и лизинг на базови аксесоари, ищецът претендира
установяване спрямо ответника на следните задължения, присъдени по издадената заповед
за изпълнение:
143,76 лв. лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за
устройство Realme 8 5G 64GB Dual Black за отчетен период ***г. - ***г. Договорът е приложен
на л. 16.
73,68 лв. лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за пакет
базови аксесоари за отчетен период ***г. - ***г. Договорът е приложен на л. 20.
374,16 лв. лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за
устройство Realme 8 5G 64GB Dual Blue за отчетен период ***г. - ***г. Договорът е приложен на
л. 32.
74,88 лв. лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за пакет
базови аксесоари за отчетен период ***г. - ***г. Договорът е приложен на л. 35.
В договорите за лизинг и за лизинг на базови аксесоари е посочено, че месечните
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на лизингополучателя
в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор
за предоставяне на такива услуги и ОУ на Теленор.
Ищецът сочи, че потребителят не бил платил дължимите вноски за отчетен периода
от *** г. - ***г., като същите включват и сбор от 19 броя лизингови вноски, за оставащия
период от договора, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно
чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг, и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3
от Договора за лизинг.
9
За посочените вноски е изтекъл срокът за тяхното плащане, в резултат на което е
настъпила изискуемостта на всяка от посочените суми.
Относно всички вземания, основани на договорите за лизинг и на лизинг на базови
аксесоари, съдът намира, че исковете следва да се уважат.
Това са следните искове:
установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 143,76 лв. лизингови
вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за устройство *** за отчетен период ***г. -
***г.
установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 73,68 лв. лизингови
вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за пакет базови аксесоари за отчетен
период ***г. - ***г.
установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 374,16 лв. лизингови
вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за устройство *** за отчетен период ***г. -
***г.
установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 74,88 лв. лизингови
вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за пакет базови аксесоари за отчетен
период ***г. - ***г.
В обобщение, съдът намира, че от предявените от ищеца искове, основателни и
доказани са следните:
1/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 115,71 лв. абонаментни
такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** за отчетен период ***г. - ***г.
2/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 143,76 лв. лизингови
вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за устройство *** за отчетен период ***г. -
***г.
3/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 73,68 лв. лизингови
вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за пакет базови аксесоари за отчетен
период ***г. - ***г.
4/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 93,53 лв. абонаментни
такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** за отчетен период ***г. - ***г.
5/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 374,16 лв. лизингови
вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за устройство *** за отчетен период ***г. -
***г.
6/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 74,88 лв. лизингови
вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за пакет базови аксесоари за отчетен
период ***г. - ***г.
Общия размер на уважените искове е 875,72лв.
Като неоснователни следва да се отхвърлят следните искове:
1/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 292,13 лв. сума,
представляваща разликата между цената на устройството *** без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена на основание раздел IV, чл. 2,
б. (б) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***.
2/ установителен иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 122,22 лв. сума,
представляваща разликата между цената на устройството *** без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена на основание раздел IV, чл. 2,
10
б. (б) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство.
По исковото производство ищецът е заплатил дължимите разноски в общ размер на
374,20 лв. за държавна такса.
Освен тях ищецът в исковата молба претендира и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 540,16 лв., съгласно приложен на л. 94 – 95 от делото договор и
фактура.
Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответникът не е направил разноски и не претендира такива по делото.
Относно разноските по чл. 78, ал.1 ГПК.
За предявените в общ размер на 1290,07 лв. искове, ищецът е направил разноски в
общ размер от 374,20 лв.за ДТ и 540,16 лв. за адвокатско възнаграждение.
За уважения от съда иск в размер на 875,72 лв. се дължат съразмерно на него и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, такива в размер от 254,01 лв., поради което искането за
разноски за разликата над този размер следва да се отхвърли, както и за 366,67 лв.
адвокатско възнаграждение, като за разликата над този размер до платените 540,16 лв.,
следва да се отхвърли.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за
присъждане на разноските по заповедното производство, които са в общ размер на 17,51 лв.
за ДТ и 279,98 лв. възнаграждение за адвокат.
Пропорционално на уважените вземания следва да се присъдят разноски в общ
размер на 17,51 лв. за ДТ и 279,98 лв. за адвокатско възнаграждение и да се отхвърлят за
разликата до присъдените такива в размер на 17,51 лв. за държавна такса и 279,98 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Поради непредставяне на списък на разноските ищецът няма право да иска изменение
на решението относно тях, съгл. чл. 80,изр. 2-ро ГПК.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79
от ЗЗД, спрямо Д. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. ***, че вземането
на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Д.К.К. и М.С., за сумата от 115,71 лв. (сто и петнадесет лева седемдесет и една ст.),
абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*** за отчетен период ***г. - ***г., за което е
издадена Заповед за изпълнение № *** г., СЪЩЕСТВУВА и се дължи.
11
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79
от ЗЗД, спрямо Д. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. ***, че вземането
на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Д.К.К. и М.С., за сумата от 143,76 лв. (сто четиридесет и три лева седемдесет и шест ст.),
лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за устройство *** за
отчетен период ***г. - ***г., за което е издадена Заповед за изпълнение № ***
г., СЪЩЕСТВУВА и се дължи.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79
от ЗЗД, спрямо Д. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. ***, че вземането
на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Д.К.К. и М.С., за сумата от 73,68 лв.(седемдесет и три лева шестдесет и осем ст.) лизингови
вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за пакет базови аксесоари за отчетен
период ***г. - ***г., за което е издадена Заповед за изпълнение № *** г. СЪЩЕСТВУВА и
се дължи.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79
от ЗЗД, спрямо Д. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. ***, че вземането
на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Д.К.К. и М.С., за сумата от 93,53 лв. (деветдесет и три лева петдесет и три ст.), абонаментни
такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +*** за отчетен период ***г. - ***г., за което е издадена Заповед за
изпълнение № *** г. СЪЩЕСТВУВА и се дължи.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79
от ЗЗД, спрямо Д. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. ***, че вземането
на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Д.К.К. и М.С., за сумата от 374,16 лв. (триста седемдесет и четири лева и шестнадесет ст.),
лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за устройство *** за
отчетен период ***г. - ***г., за което е издадена Заповед за изпълнение № ***
г. СЪЩЕСТВУВА и се дължи.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79
от ЗЗД, спрямо Д. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. ***, че вземането
12
на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Д.К.К. и М.С., за сумата от 74,88 лв. (седемдесет и четири лева осемдесет и осем ст.),
лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за пакет базови аксесоари
за отчетен период ***г. - ***г., за което е издадена Заповед за изпълнение № ***
г. СЪЩЕСТВУВА и се дължи.
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл. 79
ЗЗД на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Д.К.К. и М.С., срещу Д. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. ***, за установяване
съществуването на вземането за сумата от 292,13 лв. (двеста деветдесет и два лева и
тринадесет ст.) сума, представляваща разликата между цената на устройството *** без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг,
начислена на основание раздел IV, чл. 2, б. (б) от Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +***, за което е издадена Заповед за изпълнение №
*** г. и не се дължи.
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. 79 ЗЗД на „Йеттел България”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и
М.С., срещу К.В.С. с ЕГН: ********** от с. Ц., общ. Н., ул. ***, за установяване
съществуването на вземането за сумата от 122,22 лв. (сто двадесет и два лева двадесет и
две ст.) сума, представляваща разликата между цената на устройството *** без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена на
основание раздел IV, чл. 2, б. (б) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***, за което е издадена Заповед за изпълнение № *** г. и не се
дължи.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Д. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Н., ул.
***, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., направените по делото разноски за държавна такса в
размер на 254,01 лв. (двеста петдесет и четири лева и една ст.), като отхвърля искането за
разликата до претендираната сума от 374,20 лв., както и да заплати сумата от 366,67 лв.
(триста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем ст.) за адвокатско възнаграждение, като
отхвърля искането за разликата до платените 540,16 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело
13
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Д. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Н., ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от 17,51 лв. (седемнадесет лева петдесет и една
ст.) за държавна такса по ч.гр.д. № ***г. на НПРС, като отхвърля искането за разликата до
25,80 лв., както и да заплати 279,98 лв. (двеста седемдесет и девет лева деветдесет и осем
ст.) за адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането за разликата до 412,46 лв., всички
присъдени със Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на НПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № *** г.по описа
на НпРС.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
14