Решение по дело №1357/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1126
Дата: 9 октомври 2019 г.
Съдия: Екатерина Владимирова Мандалиева
Дело: 20195300501357
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2019 г.

Съдържание на акта

        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    1126

 

                                          гр. Пловдив, 09.10.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански състав, в    публично  заседание   на двадесет и шести септември,  през   две  хиляди  и  деветнадесета  година   в   състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                         НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при  секретаря Елена Димова,  като  разгледа  докладваното от                  председателя  гр.д.№1357 по  описа на  ПОС  за  2019г., за   да   се   произнесе, взе    предвид   следното:

 

Производството    е    по     чл.258   и  сл. ГПК.

Обжалвано   е  Решение  №154  от  25.04.2019г.   постановено  по  гр.д.№1818/2018г., по описа на КРС, втори  гр.с., с което   е осъдена  ОБЩИНА КАРЛОВО, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Карлово, улица „Петко Събев” № 1, представлявана от кмета Е. К.да заплати на Адвокатско дружество „П. И К.“, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от И.П. сумата от 4554.00 лева, представляваща дължима сума за неустойка по чл. 6, ал.1 от договор за юридически обслужване № 198 от 19.10.2012г., съставляваща неустойка върху сумата по фактура № ********** от 01.06.2016г. за периода от 14.06.2016 г. до 01.11.2017 г., включително,. С постановеният съдебен акт на Адвокатско дружество „П. И К.“, ЕИК *********  са присъдени  направените по делото разноски в размер на 932.16 лева.

Жалбоподателят ОБЩИНА КАРЛОВО, ЕИК ********* представлявана от кмета Е. К., чрез процесуалния представител старши юрисконсулт И.Д., обжалва решението на първоинстанционния съд, като  неправилно и необосновано, и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като вместо това исковете да бъдат отхвърлени, а при условията на евентуалност да бъде намален размер на неустойката като прекомерна. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемият Адвокатско дружество „П. И К.“, ЕИК *********, представлявано от И.П. оспорва наведените в жалбата оплаквания като неоснователни, по съображения подробно изложени в отговора. Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендират разноски, съгласно представения списък с направени такива.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след   преценка на събраните по  делото  доказателства, допустимостта и  основателността на въззивната жалба,  намира   за    установено    следното:

Жалбата  е  подадена  в  законния  срок,  от   страна  имаща правен интерес  да  обжалва, поради  което  се  явява процесуално   допустима и като  такава  следва  да  бъде  разгледана по същество.

Съгласно  разпоредбата на  чл.269 ГПК въззивният съд се произнася  служебно  по  валидността на решението, а  по допустимостта  - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото  във  въззивната жалба.

При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно и допустимо.

По същество на жалбата:

Първоинстанционният съд е сезиран с  иск с правно основание                   чл. 92 от ЗЗД предявен от „П. и К.” Адвокатско дружество против  ОБЩИНА КАРЛОВО. Твърди  се, че  „П. и К.” Адвокатско дружество е сключило с ответната Община Карлово договор за юридическо обслужване №198 от 19.10.2012 г., по силата на който дружеството  извършвало ежемесечно абонаментно правно обслужване, за което ответната община се задължила да заплаща под формата на месечно възнаграждение сумата от 1 800 лв., без включен ДДС. Съгласно клаузите на  чл. 3, ал. 2 от договора, уговореното месечно възнаграждение било дължимо в срок до 10 - то число на съответния месец, за който се дължи, като в  случай на забавяне на плащанията, е договорена  неустойка  в  размер на 0.5 % на ден.

Твърди се, че за  извършената услуга, ищцовото дружество издало фактура № ********** от 01.06.2016 г. за  сумата от 2 160 лв. с включен ДДС, която  не  била платена  в уговорения срок. С  влязло в сила решение № 45 от 15.02.2018 г., постановено по гр. д. № 1852/2017 г. по описа на Районен Съд Карлово, първи гр. с. било прието, че ищцовото дружество е изпълнило в срок и съобразно уговорените условия, задълженията си по договор за юридическо обслужване № 198 от 19.10.2012 г., като Община Карлово била осъдена да заплати дължимите от нея суми, включително и по  процесната фактура № ********** от 01.06.2016 г. Предвид влязлото в сила решение, ищцовото дружество твърди, че е  изправен кредитор по договор за юридическо обслужване                № 198 от 19.10.2012 г. и задълженията по него са изпълнени в пълен обем. Доколкото е  налице забава от 506 дни  по  процесната фактура                   № ********** от 01.06.2016,  в тежест на Община Карлово възниквало и задължението да заплати уговорената в процесния договор неустойка дължима за периода от 14.06.2016 г. до 01.11.2017 г., възлизаща на сумата общо от 4554.00лв.

Ответникът оспорва предявените искове. На основание чл.26, ал.1, пр. трето във връзка с чл. 92 от ЗЗД прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка, като в тази връзка твърди, че уговаряне на  неустойка без краен предел или без фиксиран краен срок, до който тя може да се начислява, накърнява на добрите нрави, което от своя страна обуславя  нейната нищожност. Направено е и възражение за прекомерност на неустойката.

Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел, че  липсата на краен предел или срок за начисляване на неустойката не може да се разглежда като нарушение на добрите нрави. Посочил е, че  несъстоятелно е позоваването на липсата на уговорен краен срок за  начисляване на неустойката, тъй като  подобно изискване би обезсмислило  изобщо обезпечителния и  обезщетителния  характер на неустойката. С  оглед събраните доказателства, съдът е  направил извода, че, клаузата за неустойка не следва да бъде счетена за нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Неоснователно е прието и възражението за  прекомерност на неустойката, доколкото ответникът не е провел успешно  насрещно доказване на въведеното от него правоизключващо възражение за прекомерност  и не е  да установил съотношението между действително претърпените вреди и размера на действително уговорената неустойка.

Недоволен от постановеният съдебен акт  жалбоподателят  твърди, че  първоинстанционният съд не се е съобразил с обстоятелството, че накърняването на добрите нрави е налице, когато са нарушени принципите на справедливост и добросъвестност на гражданските и търговските  взаимоотношения, и на предотвратяване на  несправедливото облагодетелстване. На следващо място в жалбата се релевират оплаквания, че обоснованата липса на прекомерност от първоинстанционният съд, не кореспондира със събраните по делото доказателства, като въпросът за прекомерност на   неустойката следва да се преценя комплексно, отчитайки  свободата на договарянето, равнопоставеността на страните и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размер на неизпълнението, за да не превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване.

Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са  допуснати нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК, които да променят така   установеното от РС – Пловдив.

Безспорно се  установява от събраните   доказателства, че  страните са били в облигационни отношение по договор за юридическо обслужване, сключен на 19.10.2012 г., по силата на който ищцовото адвокатско дружество се е задължило да извършва ежемесечно абонаментно правно обслужване на ответника, при договорено месечно възнаграждение от 1800 лева, без ДДС, с падеж на плащане 10-то число на съответния месец. Безспорно фактурата, по която се претендира неустойка, поради забавено плащане е осчетоводена от ответната община, а   възнаграждението за абонаментно обслужване не е заплатено на  уговорения  падеж.

Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата  и приета ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните - неустойката е изчислена върху данъчната основа на фактура № ********** от 01.06.2016 г., в размер на 1800.00 лева  и  за  506 дни забава, възлиза на сумата общо  от 4554.00лв..

Ответникът поддържа и пред първата инстанция, и с жалбата две възражения, а именно: за нищожност на клаузата за неустойка и в условия на евентуалност – за нейната прекомерност, които следва да бъдат разгледани от въззивният съд.

Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие заплащането й ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са ѝ придадени от страните.  Съгласно приетото по т.3 от ТР № 1/ 15.06.2010 г., по т.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. От значение при преценка недействителността на договорната неустойка в хипотезата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се явяват изброените в мотивите по т.3 от тълкувателното решение примерни критерии, които съпоставени с данните по делото в настоящия случай, не обуславя правен извод за несправедлива неустоечна клауза, водеща до неоснователно обогатяване, която да е в противоречие на добрите нрави.

Неоснователни са доводите за нищожност на договорената клауза за неустойка за  забава поради липса на краен срок  за начисляването й, тъй като последният е в зависимост от поведението на длъжника- в какъв период след падежа ще изпълни задължението. Липсата на краен предел или срок за начисляване на неустойката, в какъвто смисъл е оплакването на ответника настоящ жалбоподател, от една страна не би могло да се разглежда като нарушение на добрите нрави, а от друга - подобно изискване би обезсмислило изобщо обезпечителния и обезщетителния характер на неустойката. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че сам по себе си размерът на неустойката не би могъл да обоснове извод, че единствената цел, за която тя е уговорена излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което би довело до нейната нищожност съгласно приетото с цитираното по-горе тълкувателно решение.

Ето защо, преценена с оглед договореното между страните и събраните доказателства, клаузата за неустойка не следва да бъде счетена за нищожна поради противоречие с добрите нрави. Що се отнася до  размера и, доколкото същият е в пряка зависимост от периода на забавата – т.е. от поведението на самия длъжник, то този размер също не съставлява основание обуславящо извода за нарушение на добрите нрави.

   Относно подържаното при условия на евентуалност възражение за прекомерност на неустойката: Съгласно трайната практиката на ВКС,  прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди, като доказателствената тежест за тяхното установяване лежи върху ответника, тъй като установяването на несъответствието на неустойката с вредата е фактически въпрос, който подлежи на доказване. Доколкото в конкретният случай, както правилно е отбелязал първоинстанционият съд, ответникът настоящ жалбоподател, не е  да установил съотношението между действително претърпените вреди и размера на действително уговорената неустойка, то направеното възражение се явява неоснователно.

Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на въззивната жалба, с оглед на което същата следва да бъде оставена без уважение, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от делото, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550.00лв.  

 Мотивиран от горното   Пловдивският окръжен съд

 

                                            

                                             Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение  №154  от  25.04.2019г.   постановено  по  гр.д.№1818/2018г., по описа на КРС, втори  гр.с.

 

  

             ОСЪЖДА  ОБЩИНА КАРЛОВО, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Карлово, улица „Петко Събев” № 1, представлявана от кмета Е. К.да заплати на Адвокатско дружество „П. И К.“, ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от И.П. направени по делото разноски в размер на 550.00лв/ петстотин и петдесет лева/

 

               Решението е окончателно.

  

       

                                                  

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

                                                              

                                                               ЧЛЕНОВЕ: