О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА Д.
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕНОВ
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като изслуша в.гр.д. № 323 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, съобрази:
С решение № 210 от 15.10.2018 г., по в.гр.д. № 323/2018 г. на ОС Ловеч е
обезсилено решение №
296/22.06.2018 г., по гр.д. № 2285/2017 г. на РС – Ловеч и е прекратено производството
по делото. Със същото решение на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК съдът е осъдил М.А.В., Ж.П.Х., Х.П.В. и Г.П.Г. да заплатят на “***” АД гр. Ловеч
разноски по делото в размер на 325 лв.
По делото е постъпила молба от адв. Н. (пълномощник на “***” АД) с вх. № 7437/30.10.2018 г., с която е поискано изменение на решението в частта за разноските за двете инстанции, чрез присъждане на такива в общ размер на 625 лв.
По делото е постъпила молба и от Ж.П.Х. и Х.П.В., с която е поискано изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждането им единствено в тежест на М.А.В. и Г.П.Г..
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от насрещните страни по всяка от двете молби не е постъпвал писмен отговор.
Двете молби са подадени в едномесечен срок от 15.10.2018 г. – датата на обявяване на решението, което е не подлежи на обжалване (чл. 248, ал. 1 ГПК). В срока по чл. 80 ГПК от “***” АД е представен списък на разноските, поради което молбата на дружеството за изменение на решението по чл. 248 ГПК е допустима (ТР 6-12-ОСГТК, т. 9). Допустима е и молбата на Ж.П.Х. и Х.П.В., въпреки липсата на списък по чл. 80 ГПК. Представянето на такъв списък е условие за допустимост на молбата по чл. 248 ГПК само ако с нея се иска присъждане на разноски, не и когато, без да претендира разноски, страната иска изменение на решението за разноските присъдени в нейна тежест, поддържайки недължимост на такива или неправилното им определяне в по-висок размер от дължимия (чл. 80 ГПК).
Двете молби са основателни.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 4 ГПК на въззивника-ответник се дължат разноските по делото за двете
инстанции. По в.гр.д. № 323/2018 г. на ОС
Ловеч е приложен договор за правна защита и съдействие от 11.09.2018 г., от
който е видно че дружеството е заплатило в брой на адв.
Н. възнаграждение в размер на 300 лв. Този договор е представен в откритото
съдебно заседание, но е подшит в кориците на делото на л. 31, ведно и под други
два договора с пълномощни, по които М.А.В. и Г.П.Г.
са заплатили на адв. С. възнаграждение от по 150 лв.
По тази причина е договорът е останал незабелязан и несъобразен от съдебния
състав, преценявайки размера на доказаните от въззивното
дружество разноски и определяйки на 325 лв. – адвокатско възнаграждение за
първата инстанция и заплатена такса за въззивното
обжалване. Затова със сумата от 300 лв. следва да се увеличи размера на
присъдените за двете инстанции разноски от 325 лв.
и като вместо тях, чрез изменение на решение от 15.10.2018 г., по в.гр. д. № 323/2018
г. на ОС Ловеч, да се присъди увеличеният им размер от 625 лв.
Сумата от 625 лв. следва да се възложи в тежест само на въззиваемите М.А.В. и на Г.П.Г.. По делото се установи, че още преди
предявяване на иска от адвокат С., действаща като пълномощник и от тяхно име,
от Ж.П.Х. и Х.П.В. е направен отказ от наследството на техния наследодател.
Същевременно от Ж.П.Х. и Х.П.В. са направили изрично изявление, че не са
упълномощавали адв. С. и че не са имали представа за
това, че от тяхно име се води настоящето гражданско дело. След като това е
така, те не следва да понасят тежестта на разноските, вкл. в хипотезата на чл.
78, ал. 4 ГПК – при прекратяване на производството по делото.
При тези съображения съдът приема, че решение
№ 210 от 15.10.2018 г., по в.гр.д. № 323/2018 г. на ОС Ловеч, следва да се
измени в частта за разноските, като М.А.В. и Г.П.Г.
бъдат осъдени да заплатят на “***” АД гр. Ловеч разноски по делото в размер на
625 лв. Независимо от по-високия размер на сумата, същата се присъжда срещу
по-малък брой лица, който неблагоприятен за дружеството резултат е допустим,
доколкото от Ж.П.Х. и Х.П.В. е поискано изменение на решението в този смисъл -
освобождаването им от отговорност за разноските.
Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ
решение № 210 от 15.10.2018 г., по в.гр.д. № 323/2018 г. на ОС Ловеч в частта за разноските, като ОСЪЖДА основание чл.
78, ал. 4 ГПК М.А.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и Г.П.Г. с ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, сумата от 625 лв., представляваща сторени по делото
разноски за двете инстанции.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. О.М.
2.
Считам, че сумата от 625 лв. следваше да се възложи в тежест на
четиримата въззиваеми, доколкото са ищци по делото.
Те са упълномощили адв. С. да предяви от тяхно име
иска, което се установява от четирите пълномощни, налични по гр.д. № 2285/2017 г. на РС
– Ловеч. Твърденията на Ж.П.Х. и Х.П.В.,
че не са упълномощавали адв. С. да действа от тяхно
име не биха могли да се проверят в производството по чл. 248 ГПК, в което се
установява дали страната е сторила претендираните разноски и правилно ли е
определен размера им. Както бе споменато в решението по същество, за възлагане
на разноските в тежест и на Ж.П.Х. и Х.П.В. е определящо правното им положение
на ищци по делото. То следва от исковата молба, където те са означени като такива,
както и от приложените към нея пълномощни, от които е видно, че и те са упълномощили
адв. С. да предяви от тяхно име иска. Обратното би
могло да се приеме само ако в отделно гражданско
или наказателно производство бъде установена неистинност на приложените
пълномощни. Изявлението на Ж.П.Х. и Х.П.В.
в жалбата им до ОС Ловеч за липса на
представителна власт на адвокат С. по въззивното
производство няма обратно действие и с оглед на това то не би могло да заличи процесуалните
действия на същия адвокат, извършени от тяхно име пред първоинстанционния съд,
сред които е и предявяването иска. Това е и основанието за възлагане на
разноските в тяхна тежест.
По тези съображения решение № 210 от 15.10.2018
г., по в.гр.д. № 323/2018 г. на ОС Ловеч, следваше да се измени в частта за
разноските, но само по молбата на “***” АД гр.
Ловеч, като М.А.В., Ж.П.Х., Х.П.В. и Г.П.Г. да заплатят на същото дружество
разноски по делото в размер на 625 лв., а молбата на Ж.П.Х. и Х.П.В. следваше
да се остави без уважение.
ПЛАМЕН ПЕНОВ: