№ 18120
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110103592 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД срещу Л. Ж. Д..
Ищецът твърди, че по силата на договор за заем код 10165594/27.09.2022
г., сключен между „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД и Л. Ж. Д., на
ответницата е предоставен паричен заем в размер на 766, 94 евро, при
уговорена договорна лихва от 85, 25 евро, обща стойност на плащанията по
заема – 852, 19 евро, платима на 13 бр. вноски, всяка от които по 128, 21 лв.,
последната от които – с падеж 28.03.2023 г. Твърди, че ответницата има
непогасени задължения по договора, както следва:
сумата 522, 74 евро, представляваща главница;
сумата 30, 70 евро, представляваща договорна лихва за периода
28.11.2022 г. – 28.03.2023 г.;
сумата 89, 77 евро, представляваща мораторна лихва за периода
29.12.2022 г. – 08.10.2024 г.
С Приложение № 1 към договор за цесия от 20.12.2023 г. вземанията са
прехвърлени в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
като длъжникът е уведомен за цесията.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
12.11.2024 г. по ч.гр.д. № 59568/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав за процесните
суми.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на
1
заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Л. Ж. Д., с който оспорва исковете. Излага съображения, че по
делото е представена разписка за получаване от ответницата на сумата 1 500
лв., като за „предал“ сумата се е подписало лицето Л.Д.Д., по отношение на
което не се твърди да е предало сумата за сметка на „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Излага съображения, че договорът за паричен заем е
нищожен по съображения, че посоченият ГПР от 42,11% не отразява
действителният ГПР. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Представен е договор за заем код 10165594/27.09.2022 г., по силата на
който „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД се е задължило да предостави на
Л. Ж. Д. сумата 766,94 евро или тяхната левова равностойност, а заемателят се
е задължил да върне сумата при условията на договора /чл.2/.
Видно от погасителния план, инкорпориран в Приложение № 1, сумата
по кредита е 1 500 лв., предоставена за срок от 26 седмици, платима на 13
вноски, последната от които с падеж – 28.03.2023 г. Посочен е лихвен процент
по заема – 40,06%, както и ГПР – 42.11%
Съгласно чл.12, ал.1 от договора заемателят се задължава, на основание
чл.23 ЗЗД, в срок от 7 дни след сключването на договора да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно
задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими
погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки.
По силата на ал.2 третото лице/поръчител, солидарен длъжник/ следва
да посети някой от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи
с последния изричен договор за встъпване в дълг/договор за поръчителство/, с
който да се задължи солидарно да отговаря заедно със заемателя за връщането
на всички дължими суми по договора. Със сключването на посочения договор
задължението на заемателя съгласно този член се смята за изпълнено.
По силата на ал.3 третото лице/поръчител/ подлежи на предварителна
проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме
посочения солидарен дълг. Страните се договарят, че третото лице - поръчител
следва да отговаря кумулативно на следните условия:
1. Да бъде дееспособно физическо лице;
2. Навършена възраст 18 години;
3. Минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца,
предхождащи сключването на този договор: 600 лв. на месец;
4. Валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди
сключването на този договор;
5. Стабилна кредитна история/без регистрирани просрочил по кредити в
2
Централен кредитен регистър/;
6. Предложеният поръчител да не е активен потребител на заемните
продукти на дружеството и/или не поръчител по друг активен паричен
заем, предоставен от заемодателя.
Съгласно чл.12, ал.4 страните се съгласяват, че неизпълнението на
задължението на заемателя, посочено в този член, ще причини на заемодателя
вреди, изразяващи се в извършването на допълнителни разходи, свързани с
обезпечаването на риска от просрочие но погасителните вноски, дължими от
страна на заемателя, които неустойката, посочена в тази алинея, следва да
обезщети. Заемателят декларира, че е предварително уведомен от страна на
заемодателя и изрично се съгласява, че неизпълнението на неговото
задължение по чл.12, ал.1 ще принуди заемодателя да обезпечи заплащането
на всички дължими погасителни вноски чрез заплащането на разходи,
свързани е възлагане на обслужване на всички плащания по този договор на
трето физическо или юридическо лице - изпълнител/инкасатор на
задължения/кредитен консултант/, което да следи лично за точното
изпълнение на задълженията на заемателя по този договор, като включително
извършва следните фактически и правни действия: следи за падежите на
съответните плащания; провежда телефонни разговори със заемателя;
посещава заемателя в неговия дом или друго договорено между страните
място с цел събиране на дължимите суми и последващото им отчитане в офис
на заемодателя или директно по банкова сметка на последния; извършва
всички други необходими дейности във връзка с точното изпълнение на
задълженията на заемателя по договора; заемателят се съгласяват, че
заемодателят ще извършва допълнителните разходи поради неговото
неизпълнение през целия срок на този договор/освен при приложение на
чл.12, ал.7/, макар и отделни парични вноски да бъдат заплатени лично от
страна на заемателя на определения падеж директно в търговски обект на
заемодателя или по негова банкова сметка. В случай, че заемателят в
определения срок не изпълни задължението си, посочено в чл.12, ал.1, за
когото да са изпълнени условия на чл.12, ал.3, същият дължи на заемодателя
неустойка в размер на 530,35 EUR (1037, 27 BGN).
Съгласно чл.12, ал.6 от договора страните се съгласяват в случай, че
посочената в ал.4 неустойка стане дължима от страна на заемателя, същият да
я заплати на части, съгласно погасителен план, посочен към ал.6.
Представена е разписка от 27.09.2022 г., неоспорена от ответницата, с
която същата е удостоверила получаването на сумата 1 500 лв. лично в брой в
качеството й на заемател по процесния договор.
Представен е договор за предоставяне на допълнителни услуги от
27.09.2022 г.
С договор за цесия от 20.12.2023 г. „СИЛВЪР ПРОДЖЕКТ“ АД /с
фирмено наименование до 12.12.2023 г. и след 29.02.2024 г. – „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“/ прехвърля на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
3
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД портфейл от необслужвани потребителски кредити,
индивидуализирани в Приложение № 1/20.12.2023 г., в т.ч. – по договор за
заем код 10165594/27.09.2022 г., сключен с Л. Ж. Д..
Към исковата молба е приложено уведомление за цесията от „СИЛВЪР
ПРОДЖЕКТ“ АД чрез на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД
до длъжника, ведно с пълномощно в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД да уведоми за цесията.
Установява се от заключението на ССЕ по делото, че съгласно
приложената по делото разписка сумата 1 500 лв. е получена лично в брой от
Л. Ж. Д.. Констатират се три плащания от ответницата в общ размер на сумата
1 260 лв. Вещото лице е посочило, че са налице неплатени задължения, както
следва:
сумата 1 022, 39 лв. неплатена главница;
сумата 60, 04 лв. възнаградителна лихва за периода 03.01.2023 г. –
28.10.2023 г.;
сумата 361, 57 лв. неустойка;
сумата 70 лв. такса по услуга „избягване на предсрочна изискуемост“.
Според заключението на ССЕ в договора е посочен ГПР 42.11%, който
включва главница и договорна лихва. При отчитане и на неустойката за
неосигурено обезпечение ГПР става 1020.02%.
Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че неустойката е
включена в самата месечна вноска и начислявана от самото начало на
договора, от първата вноска.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД и
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД.
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в постъпило
възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Установи се по делото сключването на договор за паричен заем между
„МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД и Л. Ж. Д., по силата на който на
ответницата е предоставена сумата 1 500 лв. срещу задължение на последната
да я върне в уговорения срок.
Предаването на сумата се установява от представената по делото
разписка от 27.09.2022 г. Не могат да бъдат споделени доводите на
ответницата, че не се установява лицето, подписано се за „предал“ сумата –
4
Л.Д.Д., да е я е предал на ответницата за сметка на „МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ“ АД. В разписката изрично е посочено, че сумата се предава
на ответницата в качеството на заемател по процесния договор за заем,
индивидуализиран с номер и дата. Посочен е и номер на разписката, над който
се съдържат индивидуализиращите данни на заемодателя – фирмено
наименование, ЕИК и адрес. По изложените съображения съдът намира
възражението за неоснователно.
Установи се по делото, че е налице цесия в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД. Уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, както в случая, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235 ал. 3 ГПК /в посочения смисъл -
решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12 /2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 78/09.07.2014
г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II ТО; решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. №
362/2015 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на
ВКС, I ТО и др./. Следователно цесията е породила своето действие спрямо и
ищецът има качеството кредитор спрямо ответницата.
По отношение на процесния договор приложение намира ЗПК в
редакцията изм. и доп. ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г.,
приложима към момента на сключване на договора. Легалната дефиниция на
понятието „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП предвижда, че
това е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност, в обхвата на
която ответницата в настоящото производство попада, с оглед на което
потребителската защита намира приложение по отношение на нея.
По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
5
В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР 42.11%, т.
е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер
не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно – неустойката за неосигурено обезпечение, което се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението
и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те
да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение
на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл.12 от договора въвежда
възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното
задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне
на предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е 1037, 27 лв. при
посочена като предоставена по договора главница от 1 500 лв., с оглед на което
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо
такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно,
задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя.
Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки
за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката,
съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до
нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът
поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно
овъзмезден с възнаградителната лихва.
Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение
и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника
при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Договорът
предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат
изпълнени в много кратък срок. Кредиторът е дал възможност на насрещната
страна в едва 7-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва
да отговаря на множество изисквания. Налагането на толкова кратки срокове
препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни
условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси
поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на
всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат
на извод, че тяхното изпълнение е изначално трудно, ако не и невъзможно.
Налага се извод, че всъщност не се дава възможност на длъжника да избегне
плащането на неустойка, тъй като поставените условия са много трудно
изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка
ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна
6
част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с
всяка погасителна вноска - видно от представения погасителен план, още със
сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се
изплаща заедно с дължимите месечни вноски, т.е. изначално заемодателят е
предвидил невъзможността за изпълнение на договорното задължение,
предвидено в чл.12 от договора, поради което в договора е уговорен и начин за
изплащане на дължимата неустойка.
Наред с посоченото, според клаузата на чл.12, ал.4 от договора
неизпълнението на задължението на заемателя да осигури поръчител щяло да
причини на заемодателя вреди, изразяващи се в извършването на
допълнителни разходи, свързани с обезпечаването на риска от просрочие но
погасителните вноски, дължими от страна на заемателя. Неизчерпателно са
изброени видове потенциални разходи, сред които провеждане на телефонни
разговори със заемателя, посещения в неговия дом или друго договорено
между страните място с цел събиране на дължимите суми и последващото им
отчитане в офис на заемодателя или директно по банкова сметка на последния.
Изводът от горното е, че икономически по-слабата страна е поставена в
положение, дори да изпълнява задълженията си по договора стриктно, при
неосигуряване на предвиденото обезпечение в уговорения срок, да дължи
неустойка, с която заемодателят си гарантира бъдещите потенциални разходи
от неизпълнение на задължението. Заемодателят обаче е в състояние да си
спести тези разходи, като оценява адекватно риска от предоставяне на заем
във всеки конкретен случай, а не посредством неустойка в тежест на
заемателя.
Така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и
обезщетителна функции и има за резултат единствено постигане на
неоснователно обогатяване за кредитора, поради което и сама по себе си
същата се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26,
ал. 1 ЗЗД.
По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на
7
дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя
задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се
явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита – допълнително
възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по
кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя.
Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на
кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на
потребителя.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи (включително
неустойката за непредоставено обезпечение), което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В посочения смисъл е и решение по дело
C‑714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС, относимо към изискването за реално
посочване на ГПР в договор за кредит, сключен с потребител.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради
което и се дължи само чистата стойност на кредита, като не се дължат
разноски и лихви, в т.ч. не следва да се присъжда законната лихва (в
посочения смисъл - решение № 129/30.07.2024 г. по т.д. № 630/2023 г. на
ВКС).
Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422
ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на
сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55
ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя,
8
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК. /в посочения
смисъл – решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV
ГО/.
Ето защо, на връщане подлежи чистата стойност по кредита в размер на
сумата 1 500 лв., от която следва да бъдат приспаднати установените от
заключението на ССЕ плащания в размер на 1 260 лв., с оглед на което е
налице непогасен остатък от 240 лв., представляващи левовата равностойност
на 122,71 евро.
До посочения размер искът за главницата следва да се уважи, а над тази
сума до пълния предявен размер, както и в частта относно лихвите, исковете
следва да се отхвърлят. Следва да се отхвърли и искането за присъждане на
законна лихва.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 14, 34 лв. разноски за заповедното
и сумата 81, 11 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената
част от исковете.
От страна на ответницата се претендира адвокатско възнаграждение за
заповедното производство в размер на сумата 400 лв.
Ищецът своевременно е заявил възражение за прекомерност по чл.78,
ал.5 ГПК, във връзка с което съдът намира следното:
Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на
възражение по чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба №
1/09.07.2004 г. хипотези, поради което и на основание §1 от ДР на Наредбата
възнаграждението на пълномощника на длъжника следва да бъде определено
по аналогия, което изисква изследване естеството на извършените действия.
Целта на заповедното производство е да се провери дали едно вземане е
безспорно. Това производство е формално и започва с отправеното до съда
искане за издаване на заповед за изпълнение по образец, утвърден с Наредба
№ Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на длъжника
се изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й.
Обосноваване на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1
ГПК, освен в случаите по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с
твърдения за плащане на задължението, какъвто процесният случай не е.
Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. (в посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр. д.
9
№ 9639/2020 г. на СГС, II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр.
д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по в.
гр. д. № 3574/2022 г. на СГС, II Б състав, решение № 260510 от 12.10.2020 г.
по в. гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав, решение № 915 от 3.02.2020 г.
по гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в относимата им част
относно разноските за заповедното производство, определение №
1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав,
определение № 3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII
състав, определение от 30.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2248/2023 г. на СГС, IVА
състав и др.) – в редакцията й, приложима към датата на сключване на
договора за правна защита (09.12.2024 г.) – след изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022
г., в размер на сумата от 200 лв.
От посочената сума в полза на ответницата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 161, 84 лв., съобразно отхвърлената част
от исковете.
Ответницата претендира и разноски за исковото производство – депозит
за ССЕ в размер на 100 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Ищецът своевременно е заявил възражение за прекомерност по чл.78,
ал.5 ГПК, което съдът намира за неоснователно, доколкото адвокатското
възнаграждение е под минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Следователно, в полза на ответницата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 404, 61 лв. разноски за исковото
производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Ж. Д., ЕГН ********** дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1
ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД, както следва:
сумата 122,71 евро (с левова равностойност 240 лв.), представляваща
главница по договор за заем код 10165594/27.09.2022 г., сключен между
„МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД и Л. Ж. Д., вземанията по който са
цедирани в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с
договор за цесия от 20.12.2023 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
12.11.2024 г. по ч.гр.д. № 59568/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
10
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване на установено, че Л. Ж. Д., ЕГН
********** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, както следва:
сумата над 122, 71 евро до 522, 74 евро, представляваща главница;
сумата 30, 70 евро, представляваща договорна лихва за периода
28.11.2022 г. – 28.03.2023 г.;
сумата 89, 77 евро, представляваща мораторна лихва за периода
29.12.2022 г. – 08.10.2024 г.,
както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Л. Ж. Д., ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1,
вр. ал.8 ГПК, сумата 14, 34 лв. разноски за заповедното и сумата 81, 11 лв.
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Л. Ж. Д., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата 161, 84 лв. разноски за заповедното и сумата 404, 61 лв. разноски
за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11