№ 164117
гр. София, 23.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110120311 по описа за 2025 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 23.10.2025г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 20311/2025 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Подадена е искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. К. М..
Съдът при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на
исковата молба, съобразно чл. 129 ГПК, чл. 130 ГПК намира следното:
Съгласно нормата на чл. 28 КМЧП, международната компетентност се проверява
служебно. Определението за нейното наличие или липса подлежи на въззивно и касационно
обжалване.
От извършена справка НБД „Население“ се установява, че ответницата е постоянен
адрес в гр. София, ул. „Оборище“ № 58, ет. 3, ап. 14 и настоящ адрес в Република Гърция.
От разписка към съобщение, при направен опит за връчване на исковата молба на
ответницата, връчителят е удостоверил, че синът на страната отказва да вземе съобщението,
като последния е посочил, че ответника живее в Република Гърция.
Според разпоредбите на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 ЗГР Адресът е еднозначното описание на
мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си. Адресът в
Република България се състои задължително от името на областта, общината и населеното
място.
Съгласно дефиницията на правилото на чл. 93, ал. 1 и ал. 2 ЗГР Постоянен адрес е
адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на
1
населението. Постоянният адрес е винаги на територията на Република България. А в
дефинитивната разпоредба на чл. 94, ал. 1 ЗГР е предвидено, че настоящ адрес е адресът, на
който лицето живее.
Тоест, при извършено граматическо, систематично и телеологическо тълкуване на
посочените разпоредби на ЗГР следва извода, че настоящият адрес е този на които лицето
принципно би трябвало фактически да пребивава, доколкото изрично в чл. 94, ал. 2 ЗГР е
предвидено, че едно лице е възможно да има само един настоящ адрес.
В случая съдът намира, че предвид постановките на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а така и с
оглед нормата на §41б ДР на ЗЕ, ответницата отговаря на изискванията и на дефинитивните
норми на закона, като същата има качеството „Потребител“.
Съгласни чл. 17 Регламент (Ес) № 1215/2012 на Европейския Парламент И На Съвета
от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела – по отношение на дела във връзка с
договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън
неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от настоящия
раздел, без да се засягат член 6 и член 7, точка 5, ако:
а) се отнася до договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски;
б) се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на
кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки, или
в) във всички останали случаи, договорът е сключен с лице, което извършва
търговски или професионални дейности в държавата членка, където потребителят има
местоживеене, или което с всички средства насочва тези дейности към тази държава членка
или към няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в обхвата
на тези дейности.
2. Когато потребител сключи договор със страна, която няма местоживеене в държава
членка, но има клон, агенция или друго представителство в някоя от държавите членки, тази
страна по отношение на спорове, възникнали от дейността на този клон, агенция или
представителство, се счита за имаща местоживеене в тази държава членка.
3. Настоящият раздел не се прилага по отношение на договор за транспорт, различен
от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и
настаняване.
А съгласно нормата на чл. 18 от Регламента, потребител може да предяви иск срещу
другата страна по договора или в съдилищата на държавата членка, в която тази страна има
местоживеене, или независимо от местоживеенето на другата страна — в съдилищата по
мястото, където има местоживеене потребителят.
2. Другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в
съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.
3. Настоящият член не засяга правото да се предяви насрещен иск в съда, пред който
в съответствие с настоящия раздел е висящ първоначалният иск.
Тъй като потребителят е икономически по-слабата страна по договора за него е
предвидена алтернативна подсъдност – той може да заведе иска по местоживеенето на
контрагента или по своето местоживеене (и в двата случая трябва да е на територията на
държава-членка на ЕС). Съконтрагентът обаче може да заведе иск само по местожителството
на потребителя. Качеството “потребител” има всяко лице, което сключва договора извън
своята професионална или търговска дейност с лице, което извършва търговска дейност по
занятие в държавата-членка по местожителството на потребителя. Тези правила за
подсъдност ще намерят приложение и при потребителски договори за продажба на стоки на
изплащане и договори за потребителски кредит. Правилата могат да бъдат дерогирани по
2
споразумение на страните (член 19 от Регламента), което е сключено след възникване на
спора и което допуска потребителят да заведе иск в друг съд от предвидените по-горе или
което е сключено между потребителя и съконтрагента по време, когато и двамата са имали
местоживеене или обичайно пребиваване в една и съща държава членка, като се предоставя
изключителна компетентност на тази държава членка.
Изложените по-горе постановки се подкрепят и следва да се разбират и в светлината
на Решение на Съда (четвърти състав) от 16 май 2024 година по дело C-222/23
(„Топлофикация София" ЕАД), в което изрично е предвидено, че: „….не допуска
национална правна уредба, съгласно която се счита, че гражданите на държава членка,
пребиваващи в друга държава членка, имат местоживеене на адрес, който винаги е
регистриран в първата държава членка…. Член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от
Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, както е тълкувана в националната съдебна практика, да предоставя на съд на
държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за
когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на
територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2—7 от
този регламент.“.
Следователно и предвид гореизложеното, съдът счита, че не е международно
компетентен да разгледа предявеният иск срещу ответницата, поради което с оглед на факта,
че международната компетентност е абсолютна процесуална предпоставка, то
производството в тази част следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 123685/08.04.2025 г.,
подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: .... срещу Е. К. М., ЕГН: **********,
като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 20311/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-
ти състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението
до ищеца пред Софийски градски съд с частна жалба.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3