РЕШЕНИЕ
№ 2325
гр. Бургас, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120102200 по описа за 2022 година
Повод за образуване на настоящото дело е исковата молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас против Г. А. С., М. П. С. и
Г. С. С., с която се претендира осъждането им да заплатят разделно на
ищцовото дружество сумата от 1132.84 лв. - сбор от стойността на
предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода
от 31.10.2017 год. до 26.10.2021 год., ведно с мораторна лихва в размер на
203.64 лв., начислена за периода от 25.08.2019 год. до 05.04.2022 год. и
законната лихва, начиная от 06.04.2022 год. до окончателното плащане, както
следва: Г. С. - главница от 566.42 лв. и мораторна лихва от 101.82 лв.; М. С. -
главница от 283.21 лв. и мораторна лихва от 50.91 лв.; Г. С. - главница от
283.21 лв. и мораторна лихва от 50.91 лв.
Така предявени, исковете са с правно основание в чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния
представител на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира
доказателства и претендира деловодните разноски.
Пълномощникът на ответниците М. и Г. С.и поддържа
становище за неоснователност на исковете.
Ответникът Г. С. също оспорва исковете.
Въз основа на наличните по делото доказателства, събрани
с участието на страните, Бургаският районен съд приема за установени
следните факти, относими към спора:
С договор за доброволна делба, сключен на ******год. с
нотариална заверка на подписите, тримата ответници, като наследници на А.
С. И. и съсобственици на недвижими имоти - земеделски и урегулирани, са
разпределили помежду си собствеността върху същите, като дворно място с
площ от 1150 кв.м., образуващо УПИ ****** по плана на с.К*, при описани в
договора граници, е поставено в изключителен дял на ответника Г. С., а в дял
1
на Г. С. е поставено дворно място с площ от 1080 кв.м., образуващо УПИ
*****по плана на селото.
Ответницата М. С. не е получила имот в дял.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно –
техническата експертиза, водоснабденият имот, за който е открита партидата,
е този, поставен с договора за доброволна делба в дял на ответника С.. В
него, на лесно и достъпно от улицата място, е монтиран един битов водомер
за студена вода, чието последно показание е 1002 куб.м., а водоподаването е
било преустановено от улицата на 02.11.2021 год., към която дата
показанието на водомера е било същото. Експертът, работейки само с
представеното от ищеца извлечение от карнет, е изчислил общото количество
потребена вода, преминало през водомера и го е остойностил, като
начислените количества са описани в табличен вид и са съпоставени с 13 бр.
от издадените от ищцовото дружество 16 бр. фактури, налични по делото, до
размера от 889.99 лв. и 25.06.2021 год. В съдебно заседание потвърждава, че
водомерът евентуално не е отчитан коректно през отчетния период.
Представени са извлечениe от карнетa за отчет с мобилно
устройство, в който показанията за отчетния период (с малки изключения), са
от „видян“ отчет, т.е. при който отчетникът реално е отчел водомера, както и
3 бр. протоколи, съставени от отчетника - инкасатор, за непредоставяне на
достъп от страна на „н-ци А. С. И.“.
На съда за известни решенията на ДКЕВР за утвърждаване
цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги,
както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги,
обнародвани и одобрени от ДКЕВР.
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен
съд намира исковете за неоснователни.
Основателността на така предявените искови претенциипо
чл.79, ал.1 от ЗЗД предполага наличието на облигационно правоотношение
между страните, възникнало по силата на изрично предвиждане в нормативен
акт - наредба № 4/14.09.2004 год., което в случая не само, че не се установи за
ответниците М. и Г. С.и, но напротив - бе опровергано, т.к. те не са били
носители на правото на собственост или на правото на ползване върху
водоснабдения имот за процесния период.
Що се отнася до ответника С., то дори той да е бил
обвързан с ищцовото дружество от подобно облигационно правоотношение
по силата на горецитираната наредба, ищцовата страна не доказа да е
доставила количество вода, възлизаща на посочената стойност. На първо
място - всички писмени доказателства, налични по делото, са изходящи от
тази страна и не носят подписа на ответника. По повод твърдението на
процесуалния представител на ищеца, че подпис на абоната не е необходим,
следва да се каже, че това е така за отчетни нужди на дружеството, респ. за
счетоводни такива, но не и за нуждите на доказването в един исков процес по
ГПК, в който ясно е отграничена доказателствената сила на отделните видове
документи. Съвсем отделен е въпросът доколко и дали разпоредбата на чл.32,
ал.1 от наредба № 4 касае отчета с мобилно устройство, който не е еднакъв с
дистанционния по чл.39а, но неточно се интерпретира от ищеца. Въпреки
това, настоящият състав би бил склонен да кредитира тези писмени
доказателства, в съвокупност с останалите такива, ако тяхната достоверност
не бе силно разколебана от последните, в частност - заключението на вещото
лице по техническата експертиза. Същото е констатирало, че след 25.06.2021
год. и към 02.11.2021 год., когато е преустановено водоподаването, а и досега,
показанието на водомера е 1002 куб.м., както е било отчетено и на 25.06.2021
год. (т.е. след тази дата е нямало потребление), а в карнетите фигурират
показания до 1120 куб.м. към 26.10.2021 год. от „видян“ отчет. Очевидно е
тогава, че вписаните от отчетника данни не кореспондират с действителните,
респ. отчетът не е извършван надлежно, още повече, че в преждесъставени
протоколи, отчетникът е отразявал непредоставяне на достъп, а вещото лице е
2
констатирало, че достъпът до водомера е лесен от уличната регулация. Оттук,
достоверността и на останалите отразявания в карнета е разколебана, а
доколкото подпис на ответния потребител липсва, съдът не може го цени като
годен да удостовери благоприятни за издателя факти, обосноваващи
основателност на исковата му претенция.
Ето защо, при липса на други доказателства, подкрепящи
твърденията на ищцовата страна, главните искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД, а
оттам - и акцесорните по чл.86, ал.1 от ЗЗД, са неоснователни и следва да се
отхвърлят, като на ответницата М. С. се присъдят разноски, съгл. чл.78, ал.3
от ГПК, възлизащи на 320 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление в гр. Б*, кв. “******”, представлявано от
Г* Т*, за осъждане на Г. А. С. от с.К*, общ.К*, ЕГН - **********, М. П. С. от
гр.Б*****, ЕГН - ********** и Г. С. С. от гр.Б*****, ЕГН - **********, на
основание чл.79, ал.1 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплатят разделно на
ищцовото дружество сумата от 1132.84 лв. - сбор от стойността на
предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода
от 31.10.2017 год. до 26.10.2021 год., ведно с мораторна лихва в размер на
203.64 лв., начислена за периода от 25.08.2019 год. до 05.04.2022 год. и
законната лихва, начиная от 06.04.2022 год. до окончателното плащане, както
следва: Г. С. - главница от 566.42 лв. и мораторна лихва от 101.82 лв.; М. С. -
главница от 283.21 лв. и мораторна лихва от 50.91 лв.; Г. С. - главница от
283.21 лв. и мораторна лихва от 50.91 лв.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕАД да
заплати на М. П. С. деловодни разноски в размер на 320 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3