№ 570
гр. Плевен, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20224430201799 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0256-000382 от
08.09.2022г. на *** РУ към ОДМВР-Плевен, РУ ***, с което на М. М. А. с
ЕГН ********** от гр. *** на осн. чл. 175, ал.1, т.1, пр.1-во от ЗДвП е
наложено административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че на
06.04.2022г. в 15:24 часа в гр. ***, ул. „***“ в посока ул. „***“ като водач
управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, който не бил регистриран по
надлежния ред (със служебно прекратена регистрация от 14.10.2019 година)–
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли
съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 22-
0256-000382 от 08.09.2022г. на *** РУ към ОДМВР-Плевен, РУ ***. В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от
пълномощника си – адв. П. Я. от ПлАК, който взева становище, че А. не е
автор на нарушението, за което е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление, поради което същото следва да бъде отменено като
незаконосъобразно на осн. чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
1
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и депозирана в
законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва
да бъде разгледвана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.04.2022г. в 15:24 часа в в гр. ***, ул. „***“ в посока ул. „***“
актосъставителят Т. Ц. Д. и свидетелката М.Ц.Д. извършили проверка на
управлявания от жалбоподателя А. лек автомобил „***“ с рег. № *** и
констатирали, че същият не бил регистриран по надлежния ред, тъй като
регистрацията му била прекратена служебно от 14.10.2019 година.
За установеното нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДП срещу
жалбоподателяа бил съставен АУАН, Серия GA № 576166 от 06.04.2022
година, а въз основа на същия на 08.09.2022 година било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката М.Ц.Д., чиито показания съдът приема с доверие
като логични, последователни и обективни. Същите кореспондират изцяло с приобщените
към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, а именно: Наказателно постановление № 22-0256-000382 от 08.09.2022г. на
*** РУ към ОДМВР-Плевен, РУ ***, Акт за установяване на административно нарушение
Серия GA №576166 от 06.04.2022г., Постановление по ДП № ЗМ 84/2022г. по описа на РУ –
***, Справка за нарушител/водач, Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР.
Горната фактическа обстановка не се оспорва по същество и от жалбоподателя.
От така установеното от фактическа страна не може да се направи
категоричен и обснован извод, че жалбоподателят М. М. А. е автор на
нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление.
По силата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, издадена от министъра на вътрешните работи регистрацията
представлява административно разрешение за превозното средство да участва
в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
2
издаването на табели с регистрационен номер. Безспорно е установено по
делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на процесната дата
същият е управлявал лек автомобил, чиято регистрация е била прекратена по
служебен ред.
Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени в жалбата,
че деянието не е осъществено виновно. От събраните по делото доказателства
се установява, че А. действително не е знаел, че предоставеният му автомобил
е с прекратена регистрация - обстоятелство, изключващо умисъла, както е
приел и прокурорът в постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство (стр. 8 в делото). Доколкото обаче на административно
наказване подлежат и непредпазливите деяния, следва да се прецени дали
процесното деяние е извършено по непредпазливост или се касае за случайно
такова. За да е налице непредпазливост под формата на небрежност е
необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди
общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и
предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен
случай и то в рамките на дължимото поведение, т.е. на това поведение, което
се изисква в подобни случаи (в този смисъл е Решение №659/93г. на I н.о. на
ВС). Като лице, ползващо определено моторно превозно средство,
жалбоподателят е бил длъжен да установи дали същото отговаря на всички
законови изисквания, преди да започне да го управлява. Съдът намира обаче,
че в конкретната ситуация А. не е могъл да предвиди неправомерния
резултат, а именно- управлението на нерегистрирано МПС. Безспорно е
установено по делото, че жалбоподателят не е знаел, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация. В случая А. е само водач на МПС и за него
няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Няма
представени доказателства и в посока, същият да е знаел по друг начин за
тази прекратена регистрация, а от съставеният при проверката АУАН няма
данни водачът да не е носил другите изискуеми при управлението документи.
Жалбоподателят не е собственик – предишен или настоящ на автомобила, и
преди да предприеме управлението му е направил всичко нужно, за да се
убеди че може да се движи по пътищата отворени за обществено ползване,
респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава
на посоченото от АНО по чл.140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 7 от ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде отменено като
незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 22-0256-000382 от 08.09.2022г. на *** РУ към ОДМВР-Плевен, РУ ***, с
което на М. М. А. с ЕГН ********** от гр. *** на осн. чл. 175, ал.1, т.1, пр.1-
во от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
извършено на 06.04.2022г. в 15:24 часа в гр. *** нарушение по чл. 140, ал.1 от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4