Присъда по дело №197/2024 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта:	14
Дата:	30 април 2025 г.
Съдия:	Станислав Иванов Цветков

Дело:	20244230200197
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 май 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. Севлиево, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С. Ив. Цветков
СъдебниСевинч Ас. Реджепова

заседатели:Мария Г. Петкова
при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова
и прокурора Л. Хр. Р.
като разгледа докладваното от С. Ив. Цветков Наказателно дело от общ
характер № 20244230200197 по описа за 2024 година
въз основа на данните по делото и закона съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. Т. ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
22.01.2024 г., в гр.Севлиево, не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие –
Заповед № 7 от 03.10.2023 г., издадена по гр.дело № 850/2023 г. по описа на Районен
съд Севлиево, с която е задължен да се въздържа от извършване на всякакъв акт на
физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на насилие спрямо Д. Л. Д. и
му е забранено да приближава Д., жилището й, местоработата й и местата за социални
контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано от 13.10.2023 г., като я дърпал и
стискал за ръцете, с което е извършил престъпление, за което на осн. осн. чл.296, ал.1
и чл.54 от НК, съдът го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. Т., със снета по-горе самоличност, за НЕВИНЕН
в това, при условията на продължавано престъпление – чл.26, ал.1 от НК, на 11.11.2023
г., да не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие – Заповед № 7 от
03.10.2023 г., издадена по гр.дело № 850/2023 г. по описа на Районен съд Севлиево, с
която е задължен да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или
1

психическо, емоционално и друга форма на насилие спрямо Д. Л. Д. и му е забранено
да приближава Д., жилището й, местоработата й и местата за социални контакти и
отдих за срок от 18 месеца, считано от 13.10.2023 г., като нанесъл на Д. Л. Д. удари с
юмруци по главата, дърпал я за косата и дрехите, дърпал я и я стискал по ръцете,
отправил й обидни думи – „***“ и закани – „Ще те убия и да се приключва с теб“ и
посегнал към нея с нож и дървена бухалка, поради което го ОПРАВДАВА в тази част
на предявеното му обвинение за престъпление по чл.296, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от
НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. Т., със снета по-горе самоличност, за ВИНОВЕН
в това, че на 11.11.2023 г., в гр.Севлиево, се заканил на Д. Л. Д. от гр.Севлиево с
убийство, като употребил думите „Ще те убия и да се приключва с теб“, и това
заканване е могло да възбуди основателен страх у Д. за осъществяването му, като
деянието е извършено в условията на домашно насилие, с което е извършил
престъпление, за което на осн. осн. чл.144, ал.3, т.1 и т.3 във вр. с ал.1 и чл.54 от НК,
съдът го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. Т., със снета по-горе самоличност, за НЕВИНЕН
в това, на 11.11.2023 г., в гр.Севлиево, да е осъществил деянието насочвайки и
посягайки към Д. Л. Д. с нож и дървена бухалка, поради което го ОПРАВДАВА в тази
част на предявеното му обвинение за престъпление по чл.144, ал.3, т.1 и т.3 във вр. с
ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. Т., със снета по-горе самоличност, за ВИНОВЕН
в това, че на 11.11.2023 г., в гр.Севлиево, чрез нанасяне на удар по главата, дърпане и
стискане на ръцете, причинил на Д. Л. Д. от гр.Севлиево леки телесни повреди,
изразяващи се в: охлузна рана зад и под лявата ушна мида, кръвонасядане в дясната
челна половина на главата, кръвонасядане на горния клепач на дясното око с оток на
меките тъкани, кръвонасядане по гърба на дясната ръка /дясна предмишница/,
кръвонасядане по гърба на лявата ръка и към основата на пети пръст, част от които
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е
извършено в условията на домашно насилие, с което е извършил престъпление, за
което на осн. чл.131, ал.1, т.5а във вр. с чл.130, ал.1 и чл.54 от НК, съдът го ОСЪЖДА
на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. Т., със снета по-горе самоличност, за НЕВИНЕН
в това, на 11.11.2023 г., в гр.Севлиево, чрез нанасяне на удари по главата, дърпане на
косата и дрехите, дърпане и стискане на ръцете, да е причинил на Д. Л. Д. от
гр.Севлиево леки телесни повреди, изразяващи се в: кръвонасядане на долния клепач
клепач на дясното око с оток на меките тъкани, довело до стесняване на очната цепка,
точковидни кръвоизливи под конюнктивата на дясното око, кръвонасядане в средната
трета на дясната буза, кръвонасядане по горната предно-странична трета на дясното
2

бедро и кръвонасядане по страничната повърхност на лявото бедро, довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което го
ОПРАВДАВА в тази част на предявеното му обвинение за престъпление по чл.131,
ал.1, т.5а във вр. с чл.130, ал.1 от НК.
На осн.чл.23, ал.1 от НК, по правилата на съвкупността, съдът ОПРЕДЕЛЯ на
подсъдимия М. А. Т., със снета по-горе самоличност, едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ за
изтърпяване от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн.чл.66, ал.1 от НК, съдът ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на така
определеното общо наказание лишаване от свобода, като ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия
М. А. Т., със снета по-горе самоличност, ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК,
начиная от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия М. А. Т., със снета по-горе самоличност, да заплати по
сметка на ОД на МВР – Габрово, направените в досъдебната фаза на процеса разноски
в размер на 257.95 / Двеста петдесет и седем лв. и 95 ст. / лева, както и 5.00 / пет / лева
за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че сумата не бъде внесена
доброволно.
ОСЪЖДА подсъдимия М. А. Т., със снета по-горе самоличност, да заплати в
полза на държавата и по сметка на Районен съд – Севлиево направените по делото
разноски в размер на 411.10 / Четиристотин и единадесет лв. и 10ст. / лева.
ОСЪЖДА подсъдимия М. А. Т., със снета по-горе самоличност, да заплати на
частния обвинител Д. Л. Д. *** ЕГН **********, направените от нея разноски по
делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 800.00 /
Хиляда и осемстотин / лева.
Мотивите ще бъдат изготвени в срок до 60 дни, считано от днес.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Габровски
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:
Подсъдимият М. А. Т. от с.***, общ.Севлиево е предаден на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл.296, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че за
периода 11.11.2023 г. - 22.01.2024 г., в гр.Севлиево, при условията на продължавано
престъпление, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие - Заповед
№7/03.10.2023 г., издадена по гр.дело № 850/2023 г. на Районен съд - Севлиево, с която
е задължен да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физически и/или
психическо, емоционално и друга форма на насилие спрямо Д. Л. Д. и му е забранено
да приближава Д., жилището й, местоработата й и местата й за социални контакти и
отдих за срок от 18 месеца, считано от 13.10.2023 г., като нанесъл на Д. Л. Д. удари с
юмруци по главата, дърпал за косата и дрехите, дърпал я и я стискал по ръцете,
отправил й обидни думи /“***“/ и закани /“Ще те убия и да се приключва с теб“/, и
посегнал към нея с нож и дървена бухалка, с обвинение за извършено престъпление по
чл.144, ал.3, т.1 и т.3 във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 11.11.2023 г., в гр.Севлиево, се
заканил на Д. Л. Д. с убийство, като насочил срещу нея нож и дървена бухалка и
посегнал с тях към нея с думите „Ще те убия и да се приключва с теб“, като
заканването е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му и деянието е
извършено в условията на домашно насилие, както и с обвинение за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а във вр. с чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 11.11.2023
г., в гр.Севлиево, чрез нанасяне на удари с юмруци по главата, дърпане на косата и
дрехите, дърпане и стискане на ръцете, причинил на Д. Л. Д. лека телесна повреда
/охлузна рана зад и под лявата ушна мида, кръвонасядане в дясната челна половина на
главата, кръвонасядане на клепачите на дясното око с оток на меките тъкани, довело до
стесняване на очната цепка, точковидни кръвоизливи под конюнктивата на дясното
око, кръвонасядане в средната трета на дясната буза, кръвонасядане по гърба на
дясната ръка /дясна предмишница/, кръвонасядане по гърба на лявата ръка и към
основата на пети пръст, кръвонасядане по горната предно-странична трета на дясното
бедро и кръвонасядане по страничната повърхност на лявото бедро/, довела до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено в
условията на домашно насилие.
Прокурорът поддържа обвиненията, като ги счита за установени и доказани по
безспорен начин.
По делото в качеството на частен обвинител бе конституирана пострадалата Д.
Л. Д..В съдебните прения повереникът й поддържа обвиненията, като намира, че
същите са доказани по безспорен и несъмнен начин и оправя молба към съда да
признае подсъдимия за виновен и му наложи наказание в максимален размер.
В съдебно заседание подсъдимият М. А. Т. заявява, че е получил препис от
обвинителния акт и, че разбира обвинението.Не се признава за виновен и моли съда да
го признае за невинен и оправдае по повдигнатите му от прокуратурата
обвинения.Дава обяснения пред съда твърди, че не е нарушавал издадената заповед за
защита, тъй като се срещал с пострадалата с нейно съгласдие, не й бил причинявал
телесни повреди и не бил отправял закани за убийство към нея.
От обясненията на подсъдимия М. А. Т., показанията на свидетелите Д. Л. Д., Л.
Д. Д., М. Г. М., В. М. А., Д. Г. Д., С. И. С., Ю. К. Д., И. Н. С., А. И. И., С. К. Ц., Л. Т. Л.,
М. Н. К., Н. Н. Т.а и П. Ц. Д. и от останалите доказателства по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:
Подсъдимият М. А. Т. бил с постоянен и настоящ адрес в с.***, общ.Троян, но
1

живеел в с.***, в дома на своята майка – свид.Н. Н. Т.а и през 2022 г. бил ученик в
гр.Севлиево.В същият град живеела и частният обвинител Д. Л. Д..В края на 2022 г.
двамата се запознали, след което излизали няколко пъти и в последствие връзката им
се задълбочила.Подс.Т. първоначално се преместил да живее при свой приятел в
гр.Севлиево, за да се вижда по-често със свид.Д. Д..Последната от своя страна живеела
в апартамент на родителите си в ж.к.“***“ № 1 в същия град.След като връзката им
прераснала в интимна, в началото на 2023 г., около февруари месец, подс.Т. се
преместил да живее в дома на свид.Д. Д..През лятото на 2023 г. отношенията между
двамата се влошили, възниквали конфликти и спорове, поради което през месец юли
подс.Т. напуснал жилището на частната обвинителка.Тъй като бил вЛ. в свид.Д.,
подсъдимият продължил да я търси, като се надявал да възстановят връзката си, но
срещите им приключвали с конфликт.С Присъда № 23 от 10.06.2024 г. по НОХД № 44
по описа за 2024 г. на РС – Севлиево, влязла в законна сила на 19.03.25 г. подс.Т. бил
признат за виновен в това, че в периода от 24.07.2023 г. до 08.08.2023 г. включително,
в гр. Севлиево, при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.
1 от НК, на три пъти се заканил с убийство на Д. Л. Д., и това заканване би могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му, а именно:
- На 24.07.2023г. в гр. Севлиево се заканил с убийство на Д. Л.
Д. чрез действия – нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и тялото и
чрез думите: „Ще те ликвидирам!“, „Ще те убия!“, „Ако те видя с някой друг, ще те
заколя!“,
- На 26.07.2023г. срещу 27.07.2023г. в гр. Севлиево се заканил с убийство на Д.
Л. Д. чрез действия – нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на главата и
на тялото и чрез думите: „Ще те убия!“, „Ще те заколя!“, „Ще те ликвидирам!“ и
- На 08.08.2023г. в гр. Севлиево се заканил с убийство на Д. Л. Д. чрез думите
„Тази вечер ще те убия!“, „Знам, че ще излизаш с твоите приятелки да посрещаш
рождения си ден и ще те убия заедно с тях!“, „Само да тръгнеш ще те убия!“ –
престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
По повод на тези случая, на 09.08.2023 г. свид.Д. Д. подала в Районен съд –
Севлиево молба по реда на Закона за защита от домашното насилие, съдържаща
особено искане за издаване на заповед за незабавна защита.По повод постъпилата
молба в РС – Севлиево било образувано гр.дело № 850/2023 г. и с Определение №
674/09.08.23 г. по същото дело, била издадена Заповед за незабавна защита № 8 от
09.08.23 г.Преписи от посоченото определение, ведно с издадената Заповед за
незабавна защита били изпратени до РУ МВР – Севлиево, РУ МВР – Троян, свид.Д.
Д., като по отношение на подс.М. Т. били изпратени до адреса му в с.***, общ.Троян и
в с.***.Преписа, изпратен на адреса в с.***, ведно с призовка за явяване в с.з., бил
връчен на 11.08.23 г. на бащата на подс.Т., а този, отново с призовка за явяване,
изпратен на адреса в с.*** бил връчен на неговата майка – свид.Н. Н. Т.а.От страна на
последната бил проведен разговор със свид.П. Ц. Д. – адвокат в ГАК.На 15.08.23 г.
подс.Т. упълномощил адв.Д. да го представлява по посоченото по-горе гр.дело №
850/23 г. по описа на РС – Севлиево.На провелите се по делото открити съдебни
заседания на 21.08.23 г., 04.09.23 г. и 25.09.23 г. подс.Т. се явявал лично и със
свидетелят – адвокат Д..С Решение № 166 от 03.10.23 г. по гр.дело № 850/23 г. по
описа на РС – Севлиево, подс.Т. бил задължен да се въздържа от извършване на
всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на насилие
по отношение на свид.Д. Л. Д. и му било забранено да приближава частната
2

обвинителка, жилището, местоработата и местата за социалните й контакти и отдих за
срок от 18 (осемнадесет) месеца, считано от датата на влизане в сила на
решението.Въз основа на постановеното решение била издадена Заповед за защита №
7 от 03.10.23 г. по гр.дело № 850/23 г. по описа на РС – Севлиево, с която подс.Т. бил
задължен да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или
психическо, емоционално и друга форма на насилие по отношение на свид.Д. Л. Д. и
му било забранено да приближава частната обвинителка, жилището, местоработата и
местата за социалните й контакти и отдих за срок от 18 (осемнадесет) месеца.Преписи
от така постановеното решение и посочената заповед били изпратени за връчване на
същата дата – 03.10.23 г. до подс.Т. чрез свид.П. Д., до РУ МВР – Севлиево и до
свид.Д. Д..Въпреки, че в решението било постановено същите да се връчат по
настоящия адрес на подс.Т., такива не били изпратени.Преписите от решението и
издадената заповед за защита № 7/03.10.23 г. до подс.Т., били връчени на 05.10.23 г.,
чрез неговия процесуалния представител – свид.П. Д..За решението на съда и
издадената въз основа на него заповед за защита, от страна на последния бил проведен
разговор с майката на подс.Т. – свид.Н. Т.а.При проведения разговор било взето
становище да не се обжалва въпросното решение и издадената заповед пред
въззивната инстанция – Окръжен съд – Габрово.Тъй като решението не било
обжалвано, същото влязло в законна сила на 13.10.23 г.Препис от него, както и от
заповедта за защита обаче така и не били връчени лично на подс.Т..
Последният бил вЛ. в свид.Д. и хранел надежда, че връзката между двамата не е
приключила, поради което изпитвал силно желание тя да продължи.Въпреки
постановеното решение и издадената въз основа на него заповед, подс.Т. и свид.Д.
продължили от време на време да комуникират помежду си и да се срещат, като
понякога това се случвало по инициатива на подсъдимия, а понякога по такава на
частната обвинителка.Подсъдимият имал знанието, че е издадена заповед за защита,
но не и относно постановените с нея мерки за закрила.От страна на свид.Д. пък му
било обяснявано, че няма проблем да се срещат, тъй като ако тя не сезира органите на
МВР няма да има проблем.
През есента на 2023 г. свид.Д. била студентка във ВТУ гр.Велико Търново.В
същия университет била студентка и свид.И. Н. С..Тъй като учели заедно и живеели в
един и същ град, двете се познавали, поради което понякога пътували заедно за
лекции.По това време свид.Д. притежавала лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № СТ ***
ВТ и ползвала под наем гараж в близост до жилището, в което живеела в гр.Севлиево,
находящ се в ж.к."***", между блок № 2 и блок № 3.Подс.Т. знаел къде се намира
въпросният гараж, както и, че той се ползва от свид.Д..На 10.11.2023 г. вечерта свид.Д.
била с автомобила си в гр.Велико Търново и с нейни колеги от университета имали
събиране за почерпка.Междувременно, през същата вечер, двамата с подс.Т.
комуникирали през мобилно приложение и когато тя си тръгнала от гр.В.Търново му
се обадила, че си тръгва и се уговорили да я чака до ползвания от нея гараж.След
полунощ свид.Д. си тръгнала с автомобила от гр.В.Търново и около 02.30 часа на
11.11.2023 г. пристигнала в гр.Севлиево.Подс.Т. я чакал в близост до гаража, ползван
от нея.При пристигането си свид.Д. спряла лекия си автомобил пред гаража, който
ползвала, за да го прибере в него.Когато слязла от автомобила, за да отключи вратата
на гаража подс.М. Т. отишъл при нея.Двамата започнали да разговарят, като
подсъдимият изревнувал, тъй като според него тя била облечена с неподходящо,
разголено облекло и започнал да й търси сметка защо е отишла на банкета в този
вид.Между двамата възникнал спор, който прераснал в конфликт и сдърпване.Подс.Т.
3

започнал да дърпа свид.Д., стискал ръцете й и я ударил с глава в дясната половина на
лицето.В процеса на дърпането и бутането се откачила обецата на лявото ухо на
свид.Д. и това причинило кръвотечение.Същевременно по време възникналия
конфликт подс.Т. отправил към свид.Д. закана, употребявайки израза „Ще те убия и да
се приключва с теб“.Последната се опитала да извика за помощ, но тъй като по това
време наоколо нямало други хора нямало кой да я чуе.В определен момент
спречкването между двамата приключило, подсъдимият пуснал свид.Д. и тя успяла да
влезе в автомобила си.Заключила се вътре и се обадила по телефона на баща си –
свид.Л. Д., като му споделила какво се е случило.Свид.Л. Д. веднага слязъл от
жилището си и отишъл до автомобила на дъщеря си.Междувременно, след
приключване на спора, подс.Т. се качил в своя автомобил и си тръгнал.По повод
случилото се свид.Д. подал сигнал в РУ МВР – Севлиево.От страна на оперативния
дежурен при полицейското управление на мястото бил изпратен автопатрулен екип, в
състав – свид.Д. Г. Д. и свид.С. И. С. – служители в същото управление.Пред
полицейските служители свид.Д. споделила, че са се скарали с подс.Т., при което
последният я нападнал и й посегнал, а в следствие неговите действия получила
нараняване на ухото, като се загубила и обецата й.В присъствието на полицейските
служители въпросната обеца не била открита, а на въпроса им към частната
обвинителка дали има нужда от медицинска помощ, същата заявила, че не се нуждае
от такава.Служителите на МВР докладвали за установеното на оперативния дежурен и
тъй като имали знанието, че има издадена заповед за защита срещу подс.Т., същите
били изпратени на адреса му в с.***.При отиването им там обаче последният не бил
установен.Междувременно, около 03.15 часа на 11.11.23 г., свид.Д. посетила ЦСМП
филиал Севлиево, за да й бъде оказана медицинска помощ, тъй като изпитвала болки в
главата и лявата ръка.Прегледа бил извършен от д-р Ц. И., която поставила диагноза:
Контузия на главата и лявата ръка и реакция на стрес.Извършеният преглед бил вписан
в журнала на ЦСМП – филиал Севлиево.Тъй като на същата дата - 11.11.2023 г. свид.Д.
трябвало да пътува до университета в гр.Велико Тръново, около 04:00 часа, последната
изпратила съобщение до свид.И. С. с молба да й вземе студентската книжка и да я
завери, тъй като имала проблем с приятеля си, не се чувства добре и не може да
пътува.На сутринта свид.С. минала покрай дома на свид.Д. и бащата на последната й
предал студенската книжка на дъщеря си.Междувременно, на 11.11.23 г., сутринта
подс.Т. отишъл с автомобила си до жилището на свид.Д., като имал намерение да се
срещне с нея и да й се извини за случилото се през нощта.За присъствието му в
близост до жилището на частната обвинителка бил подаден сигнал и на място бил
изпратен автопатрулен екип, в състава на който били свид.В. М. А. и свид.М. Г.
М..При отиването на място полицейските служители заварили подс.Т. да стои в
автомобила си, при което провели разговор с него.Последният заявил, че иска да се
извини за случилото се на свид.Д. и да поговорят.От страна на полицейските
служители му било обяснено, че има издадена заповед за защита срещу него, според
която няма право да доближава свид.Д. и, че не трябва да я нарушава.След това
съпроводили подс.Т. до сградата на РУ МВР – Севлиево.Там от страна на свид.В. А.
било издадено Разпореждане, с което на подс.Т. било разпоредено да не влиза в спор и
пререкания със свид.Д. Д., да не отправя закани за саморазправа с нея, да спазва
„Заповед за защита“ от 03.10.23 г. на РС Севлиево № 166/03.10.23 г. и всички спорни
въпроси да бъдат решени по законоустановения ред.Препис от така изготвеното
писмено полицейско разпореждане бил връчен лично на подс.Т..Отново на същата дата
– 11.11.23 г. и по повод постъпилия сигнал в РУ МВР – Севлиево, от страна на
разследващ полицай в същото управление било извършено освидетелстване / оглед на
4

лице / с писмено съгласие на лицето.За извършеното процесуално-следствено действие
бил съставен и съответния протокол.Изготвен бил и фотоалбум, представляващ
неразделна част от протокола.На 13.11.23 г. свид.Д. Д. посетила съдебния лекар д-р Д.
Г., от страна на когото й бил извършен преглед и издадено съдебно-медицинско
удостоверение № 185/2023 г.В последното погрешно било вписано, че прегледа е
извършен от него на 23.08.23 г., което се установява от завереното извлечение на
журнала му.Погрешно в удостоверението е отразена и датата, за която свид.Д. дала
предварителни сведения, че й е нанесен побой, като било вписано, че това се е
случило на 10.11.23 г. около 01:30 часа, а действителната дата е 11.11.23 г.
Независимо от случилото се на 11.11.23 г., в последствие подс.Т. и свид.Д.
отново продължили да поддържат комуникация помежду си, както и да се срещат от
време на време.През месец декември 23 г. свид.Л. Д. видял дъщеря си да разговаря с
подс.Т. и подал сигнал в РУ МВР – Севлиево за нарушаване на заповедта за защита от
страна на последния.На мястото от страна на оперативния дежурен при РУ МВР –
Севлиево, бил изпратен полицейски екип, в състава на който били свид.М. Г. М. и
свид.В. М. А..Полицейските служители провели разговор с двамата, в процеса на
който свид.Д. заявила, че тя е потърсила подс.Т., за да поговорят и да си уредят
отношенията.Заявила също така, че занапред ще се вижда с подс.Т., както и, че няма
основание същия да бъде задържан, защото иска да поговори с него.В началото на
месец януари 24 г. / на Йордановден /, подс.Т. и свид.Д. отново се срещнали.Същите
потеглили с автомобила на последната в посока гр.Габрово, но претърпяли ПТП, за
което свид.Д. уведомила своя баща – свид.Л. Д..В последствие автомобила бил
транспортиран до паркинг в гр.Севлиево, а подс.Т. и свид.Д. се разделили и си
тръгнали.
На 22.01.24 г. свид.Д. била с автомобил, с който се придвижила до Автогара
Севлиево, в сградата на която се намирал офиса на охранителна фирма „Омон
Секюрити“.В същата като охранител работел свид.А. И. И..Двамата със свид.Д. се
познавали и последната искала да проведе разговор с него относно възможностите за
изграждане на сигнално-охранителна система в дома й, както и поемане на лична
охрана при участие в концерти, тъй като се изявявала като певица.След като отишла
до офиса се обадила на свид.А. И. да излезе, за да разговарят и последният
излязъл.Междувременно, по това време, подс.Т. също се намирал в района на Автогара
Севлиево и видял, че свид.Д. разговаря със свид.И..Подс.Т. отишъл до двамата и
започнал да разговаря със свид.Д., като в процеса на разговора двамата се скарали
отново.Свид.И. се прибрал в офиса на охранителната фирма, но след малко чул силна
караница между подс.Т. и свид.Д. и отново излязъл навън.Застанал между двамата
като се опитал да прекрати спора им.Подс.Т. започнал да дърпа и стиска свид.Д. за
ръцете, като искал да влезят в колата, с която тя била и да разговарят
насаме.Конфликта, разиграващ се пред офиса на фирмата бил забелязан на камерите за
видеонаблюдение от дежурния диспечер в охранителната фирма, който сигнализирал
за това в РУ МВР – Севлиево.От страна на оперативния дежурен на мястото бил
изпратен автопатрулен екип, в състава на който бил и свид.С. К. Ц..Междувременно
подс.Т. и свид.Д. се качили в автомобила, като първият седнал на предната дясна
седалка, а свид.Д. на мястото на водача.При отиването им на място полицейските
служители заварили двамата в автомобила, а свид.А. И. се намирал отвън, но в
близост до превозното средство.Полицейските служители задържали подс.Т., след
което го отвели в сградата на РУ МВР – Севлиево.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-медицинска
5

експертиза.В заключението си вещото лице Д-р С. Р. Р., заявява, че при станалия на
11.11.2023 г. инцидент на Д. Л. Д., на 27 г., от гр.Севлиево са причинени следните
травматични увреждания:
1.Травми на меките тъкани на главата, изразяващи се в:
- охлузна рана зад и под лявата ушна мида с размери 2,5х1,5 см. с оток на
меките тъкани;
- кръвонасядане с моравосин цвят в дясната челна половина на главата с
размери 5х3 см.;
- кравонасядане с моравовиолетов цвят на клепачите на дясното око с оток на
меките тъкани, довел до стесняване на очната цепка;
- точковидни кръвоизливи с червен цвят под конюнктивата на дясното око;
- в средната трета на дясната буза, в близост до носа, имало кръвонасядане с
моравосин цвят с диаметър 3 см.
2. Травми на меките тъкани на горните крайници:
- по гърба на дясната ръка / дясна предмишница / има кръвонасядане с
моравосин цвят с размери 6/3 см;
- по гърба на лявата ръка и към основата на пети пръст на лявата ръка има
кръвонасядане с моравосин цвят с размери 6/4 см.
3. Травми по меките тъкани на долните крайници:
- кръвонасядане по горната предно-странична трета на дясното бедро с
моравосин цвят и размери 7/3 см.;
- кръвонасядане с моравосин цвят с размери 5х3 см. по страничната повърхност
на лявото бедро.
Пострадалата имала оплаквания от главоболие и световъртеж.
Травматичните увреждания, посочени в т.1, 2 и 3 са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 7-10 дни при
благоприятно протичане на оздравителния процес.
Механизъм на причиняване на уврежданията – травмата в дясната половина на
лицето / в областта на дясната орбита, дясната буза и дясната челна област /, може да
бъде получена едномоментно при удар с глава; травмата в областта под лявото ухоо
може да се причини при удар с твърд, тъп предмет, възможно и юмрук, при което е
откачена обецата, намираща се на ухото на пострадалата.Възможно е охлузването под
лявото ухо да бъде получено от допирателно действие на обецата; травмите в областта
на горните крайници са причинени при стискане с ръце, а тези в областта на долните
крайници при удари с или върху твърди предмети, включително от и във самия
нападател в процеса на оказване на съпротива от страна на Д..
Вида на травматичните увреждания във фотоалбума по досъдебното
производство и описанието им в съдебно-медицинското удостоверение № 185/23 г.
отговаря същите да бъдат получени на 11.11.23 г.
В съдебно заседание вещото лице д-р С. Р. поддържа така изготвеното
заключение като добавя, че след като е изслушал свидетелите в с.з. е установил, че има
промяна в показанията на свид.Д. Д. относно механизма на причиняване и травмите и
показанията, дадени от нея на ДП, и по[1]конкретно - удар с глава в областта на
лицето, за какъвто тя не съобщава и падане на подлежащия терен, за какъвто също
6

няма сведение в ДП.Видът и характерът на уврежданията като медико-биологична
квалификация остават същите.Промяна в заключението няма, ако не е нанесен удар с
глава в дясната половина на лицето, би могъл да бъде нанесен удар с други тъпи
предмети, както и с юмруци. Относно падането, което тя заявява в с.з. няма как да
бъдат получени тези травми по лицето.Видимо към момента на инцидента може да
няма проявяване на уврежданията специално за кръвонасяданията, а охлузванията и
раните ясно се виждат веднага, но кръвонасяданията стават най-изразени на
следващия ден.Трябва да се вземе предвид обстоятелството, че е било тъмно към
момента и ако е имало нещо, то трудно може да се забележи.Има приложен
фотоалбум, но минават часове, докато се появяват кръвонасядания.Тоест същия ден в
по-късните часове всичките тези травми трябва да са се проявили, а на 12-ти вече
трябва да са силно изразени.В СМУ датата, на която е вписан инцидентът, е 10.11.23 г.,
а той е станал на 11.11.23 г.На фотоалбума се вижда, че има кръвонасядане.Това е на
11-ти.Описаното в протокола за освидетелстване като обективни находки не съвпада
като размери със СМУ, в което размерите по крайниците са много по-
големи.Протоколът за освидетелстване на лицето не е бил използван при изготвяне на
заключението.
По искане на защитата на подс.Т. и след изслушване на останалите страни в
процеса, както и след провеждането на допълнителен разпит на свид.Д., съдът счете,
че следва да бъде допусната повторна съдебно-медицинска експертиза.От
заключението на вещото лице по същата, което не се оспорва от страните и се приема
от съда за мотивирано и законосъобразно, се установява, че при станалия на 11.11.23 г.
инцидент, на Д. Л. Д. от гр.Севлиево, са причинени следните травматични увреждания
съгласно съдебно-медицинско удостоверение под № 185/23 г., издадено от д-р Д. Г.:
1.Травми на меките тъкани на главата, изразяващи се в:
- охлузна рана зад и под лявата ушна мида с размери 2,5х1,5 см. с оток на
меките тъкани;
- кръвонасядане с моравосин цвят в дясната челна половина на главата с
размери 5х3 см.;
- кравонасядане с моравовиолетов цвят на клепачите на дясното око с оток на
меките тъкани, довел до стесняване на очната цепка;
- точковидни кръвоизливи с червен цвят под конюнктивата на дясното око;
- в средната трета на дясната буза, в близост до носа, имало кръвонасядане с
моравосин цвят с диаметър 3 см.
2. Травми на меките тъкани на горните крайници:
- по гърба на дясната ръка / дясна предмишница / има кръвонасядане с
моравосин цвят с размери 6/3 см;
- по гърба на лявата ръка и към основата на пети пръст на лявата ръка има
кръвонасядане с моравосин цвят с размери 6/4 см.
3. Травми по меките тъкани на долните крайници:
- кръвонасядане по горната предно-странична трета на дясното бедро с
моравосин цвят и размери 7/3 см.;
- кръвонасядане с моравосин цвят с размери 5х3 см. по страничната повърхност
на лявото бедро.
Пострадалата имала оплаквания от главоболие и световъртеж.
7

Съгласно протокол за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на
лицето от 11.11.23 г., извършен в периода 13,50 ч. – 14,10 ч. на името на Д. Л. Д. са
установени следните видими травматични увреждания:
-На лява длан се намери петно с неправилна форма с червеникав цвят с размер
20х35 мм.;
- На същата длан на нивото на кутрето се намери второ петно с неправилна
форма с размер 11х15 мм.;
- На дясна длан се намери петно на нивото на китката с размер 15х10 мм. с
червено-розов цвят;
- На нивото над китката се намери второ петно с неправилна форма с размери
11х20 мм. с червено-розов цвят и до него трето петно с размер 15х10 мм. с червено-
розов цвят;
- Зад лява ушна мида се намери засъхнала червеникава кафяна течност, с размер
40х30 мм.;
- Под дясно око има видим оток.
Кръвонасяданията на гърба на лявата длан, на гърба на дясната длан и в
областта над китката, върху дясната предмишница са причинили болка и страдания за
срок от около една седмица.
Нараняванията на лявата ушна мида и кръвонасядането под дясното око,
съпроводено с оток, както и кръвонасядането в дясната челна област, ангажиращо
веждата и горния клепач са причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота за срок от около 7-10 дни при благоприятно протичане на оздравителния
процес.
Механизъм на причиняване на уврежданията – травмата в дясната половина на
лицето / в областта на дясната орбита, дясната буза и дясната челна област / може да
бъде получена едномоментно при удар с глава; травмата в областта под лявото око
може да се причини при допърателно въздействие на твърд, тъп предмет, при което е
била откачена лявата обеца, кървенето е било причинено от закачващия механизъм на
обецата върху меките тъкани на ухото.Травмите в областта на горните крайници могат
да бъдат причинени при стискане с ръце или сравнително слаби удари върху твърди,
тъпи предмети с ограничена площ.Малко вероятно е травматичните увреждания на
меките тъкани в областта на главата и горните крайници да са причинени при падане
върху подлежащия терен, тъй като същият е бил неравен / чакъл или друга подобна
настилка /.При падане върху такъв терен биха се получили макар и минимални
охлузвания по кожата, каквито не се установяват на представения снимков материал.
Травмите в областта на долните крайници при удари с или върху твърди
предмети, включително от и във самия нападател в процеса на оказване на съпротива
от страна на Д..
Вида на травматичните увреждания във фотоалбума по досъдебното
производство и описанието им в съдебно-медицинско удостоверение № 185/23 г.,
отговаря същите да бъдат получени на 11.11.23 г.
В съдебно-медицинско удостоверение № 185/23 г. е описано кръвонасядане в
дясната челна половина, охлузна рана зад и под лявата ушна мида, точковидни
кръвоизливи под конюнктивата на дясното око, кръвонасядане по горната предно-
странична трета на дясното бедро с моравосин цвят и кръвонасядане с моравосин цвят
8

по страничната повърхност на лявото бедро.Такива не са описани в Протокола за
освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето, но на снимковия
материал се вижда кръвонасядане на и над дясната вежда – в дясната лечна област.
Останалите травматични увреждания, описани в двата документа съвпадат по
локализация и цвят, но не съвпадат по размер.Тези, описани в съдебно-медицинско
удостоверение № 185/23 г. са описани със значително по-голяма площ, което не може
да се обясни например с по-късното извършване на прегледа, в сравнение с
освидетелстването в РУ – гр.Севлиево.Най-вероятно разликата се дължи на неточно
измерване.В протокола за освидетелстване има поставена оразмерителна линия, което
дава представа за по-точния размер на описаните в протокола травматични
увреждания.
Към момента на изготвяне на експертизата 27.09.24 г. не е постъпила справка
относно дата на изготвяне на съдебно-медицинско удостоверение № 185/23 г.,
издадено от д-р Д. Г..
В съдебно заседание вещото лице д-р С. Р. поддържа заключението, изготвено
от него по повторната съдебно-медицинска експертиза.Към негто добавя, а на
зададените му въпроси отговаря следното.В завереното копие от журнала на д-р Г. е
отбелязано, че СМУ № 185 е издадено на 13.11.23 г.Там с латинска терминология са
отбелязани местата на травматичните увреждания като в началото на вписването общо
е обозначено, че се касае за кръвонасядания в съответните области.Има и едно
разминаване в самото изложение на издаденото заключение, където е отбелязано, че
има охлузване на лява ушна мида, а в ръкописното изписване с латинска терминология
е отбелязано, че се касае за кръвонасядане.Има и друга неточност, която е в
предварителните сведения, където е вписано, че инцидентът е станал на 10.11.23 г. в
01:30 ч., а той е станал на 11.11.23 г.Относно несъответствието между извършения
протокол за оглед и констатираните там увреждания и травмите, описани в СМУ, мога
да ги обясня с по-скоро неточното измерване, а общо измерване на получените
увреждания, допустимо е в момента на огледа, който е извършен около дванадесет
часа на 11.11.23 г. и моментът, когато е издадено СМУ на 13.11.23 травматичните
увреждания да претърпят определено развитие, може да нараснат леко на размери и да
променят цвета си, което обективно е отразено.Към момента на огледа те са били в
розово-червен цвят, а към момента на издаване на СМУ са били със син или
моравосин цвят.Относно несъответствието в големината, касае се за общо измерване
на травматичните увреждания.Кръвонасяданията по дясната ръка са дадени като общ
размер, а всъщност се касае за петнисти кръвонасядания, които са били разположени
близко едно до друго.Същото се отнася и за кръвонасядането в гърба на лявата
длан.Освен това има две кръвонасядания в ляво и дясно бедро, които не са отразени в
протокола за освидетелстване.Или пострадалата тогава не е съобщила, или не е
извършен цялостен оглед на тялото, но по-скоро не е съобщила тя, затова не са
заснети.Нараняванията на бедрата може да бъдат много бледи и труднозабележими,
това се констатира и в самия огледан протокол, където все още кръвонасяданията са
трудно забележими.Същите може и след огледа да бъдат причинени.На 13.11.23 г. ще
се забележат дори да са причинени на 12-ти ноември.„Кръвонасядане на клепачите на
дясното око, оток на меките тъкани, довело до стесняване на очната цепка“ няма
описано в протокола за оглед, самото травматично увреждане не предпоставя такава
последица.Действително след известен период може да настъпи оток на клепача и то
на горния клепач на окото, но затварянето на очната цепка предполага силно изразен
оток, който да възпрепятства отварянето на окото.Отхвърлям, че е било увреждането в
9

такава степен.В по-лека степен е било – лек оток на клепача, което е свързано с
травмата в областта на дясна вежда и на челото и миграция на кръвоизлива към горния
клепач на окото.Травмата може да е нанесена с глава, както обяснява пострадалата,
може и с юмрук.Склонен съм да вярвам, че е нанесена с глава и е засегната
едновременно дясната вежда и дясната скула.Не с голяма сила е направено това.При
по-голяма сила може да се получи разкъсно-контузна рана и увреждането щеше да
бъде по-демонстративно.Централно е нанесен ударът.Забелязвам, че е доста висок той,
за разлика от нея.В случая трябва да се надвеси над нея, за да я удари с глава.Ако
ударът идва с юмрук зависи накъде е била обърната тя.Може и с юмрук да се
нанесе.Зависи в какво положение е била тя, може да е била обърната странично, може
да е била срещу него, може да е с лява ръка, може и с дясна.Аз отхвърлям
възможността да са получени от падане на подлежащия терен, тъй като го описва като
трошляк, неравен.Би трябвало поне на огледа за освидетелстване да има по откритите
части, било е ноември месец все пак и е била облечена, да има минимални охлузвания,
които да се видят, а такива не се виждат.Може да има наранявания от падане на терена
по закритите части на тялото, въз основа на медицинската документация е възможно
тия описани по бедрата да са от падането на подлежащия терен.Възможно е и да са от
удар с коляно в право положение, или от някакъв друг предмет на подлежащия
терен.Възможно е да се удариш в масата и да се получи такова увреждане.По
отношение на „Точковидни кръвоизливи под конюктивата на дясното око“.За това се
изисква да има травма на самата очна ябълка, такова нещо поне на огледния протокол
няма.Травмата е от такова естество, че не предполага да има.Трябва да е по-силна, че
да засегне и очната ябълка и да се получи такова точковидно насядане.По отношение
на „Кръвонасядане в средната трета на дясната буза.“ се касае за кръвонасядане на
скулата, близко разположена с носа.Така описано няма как да е близо до носа.Докато
тука се вижда и е описано в огледния протокол кръвонасядане под дясното
око.Виждам кръвонасядане в областта на дясна скула, което не е кръвонасядане в
дясната буза.Не е описана точно като местоположение в СМУ.Би трябвало при
самостоятелен удар да се получи, защото е доста отдалечено от областта на орбита.На
бузите трудно се получават по начало кръвонасядания, трябва да има костна подложка,
за да се получи, затова са в областта на орбитата, на скулата, на челото и т.н.По
отношение „Кръвонасядане по гърба на дясната ръка, дясна предмишница“ го има
отразено и в двата протокола.Три кръвонасядания са описани в огледния протокол,
които са в близост с китката имат петнист характер, разположени са едно над
друго.Това е при освидетелстването.Едното е на гърба на дланта под китката, другото
е над китката и друго над него вече има - разположение са по дължината на крайника
под и над китката, като според мен може да бъде получено от стискане с ръце.Това е
дясна гръб на дясна длан и дясна предмишница.Под общо измерено имам предвид ако
ги сумираме като размер, аз ги сумирах, се получава това.Били са близко
разположение и според мен са измерени общо, те така са описани в протокола за
освидетелствани като „петна, близко разположение“.Аз предполагам, че това е
травматично увреждане получено след стискане и от пръсти на ръце.По отношение на
„кръвонасядане на горната предно странична трета на дясно бедро и кръвонасядане на
страничната повърхност на лявото бедро“, това е отстрани в горната част на
бедрата.Това са нараняванията, за които казах, че може да са получени на същия ден,
както и на следващия и, че може да са получени след удар с твърд тъп предмет с
ограничена площ.По отношение на „Охлузната рана зад и под лявата ушна мида“ има
логика да има такова нараняване, при самият оглед се вижда кръв зад лявото ухо, явно
там има нараняване в областта, където е била поставена обецата.При самото й
10

откачане може да бъде получено охлузване.Такова обаче не е описано.Може да не са
го видели при самия оглед.Може да е такова, което след почистването да се види, но
би могло да има такова охлузване.В СМУ е описано охлузване на лява ушна мида, без
да има локализация, дали е по видимата й част, зад нея, докато в изписването й с
латинска терминология е отразено, че е в задната част на ушната мида.Има травма на
лявото ухо, казвам, че в изложението на д-р Г., между вписването в журнала не е
описано мястото, където е охлузването.Написано е общо, че е на лявото ухо, но не е
описано дали е по видимата част на ушната мида, зад нея, под нея и т.н.Описано е с
латинска терминология, че е по задната повърхност.В журнала е описано.Аз смятам,
че от самата обеца е получено при откачането от закачващия механизъм, самото
кървене е получено от това.Това драскане е от обецата от заключващия механизъм от
острата част.Аз смятам, че за да бъдат причинени тези увреждания, в областта на
главата е нанесен един удар в областта на дясната орбита, в областта на ръцете
кръвонасяданията са причинени от стискане с ръце, поне на дясната, възможно е и на
лявата да са причинени.Пострадалата казва, че била стискана за китките на
ръцете.Кръвонасяданията на бедрата може и от падането да са получени и може и от
друго лице.Трябва да има най-малко един удар в областта на главата, другите са от
стискане и дърпане.Въпросните кръвонасядания по външната част на бедрата, може да
са получени в друго време и при самонараняване, това са тези , които не са вписани в
протокола за оглед, а ги има в СМУ.Същите може да не бъдат забелязани от
непрофесионално око.Нараняването в буза, или в скула, може да се причини с един
удар, ако е с глава, ако е с юмрук – по-трудно.Последяващото поведение на
пострадалата не е свързано с травмите, а със стрес (психогенни изживявания).Ударите
не са били силни, че да причинят сътресение на мозъка.Няма данни, реакцията е
стресогенна.
В съдебно заседание подсъдимият М. Т. дава обяснения по повдигнатото му
обвинение, като не се признава за виновен по повдигнатите му от прокуратурата
обвинения.Твърди, че описаното в обвинителния акт не отговаря на истината, на
въпросните дати не бил нарушил издадената заповед за защита, тъй като срещите му
със свид.Д. били с нейно съгласие, не бил отправял никакви закани и заплахи към нея
и не й е причинявал телесни увреждания.
В съдебните прения прокурорът поддържа изцяло обвиненията, повдигнати на
подсъдимия, като ги счита за установени и доказани по безспорен начин и отправя
молба към съда да го признае за виновен и му наложи наказание при условията на
чл.54 от НК, тъй като счита, че деяниета, осъществени от него са със завишена
опасност и няма основание за приложението на разпоредбата на чл.55 от НК.
Повереникът на частния обвинител също намира, че деянията на подсидимия са
доказани по безспорен и несъмнен начин и отправя молба към съда да го признае за
виновен по всички обвинения, повдигнати му от прокуратурата, като му наложи
наказание в максимален размер.
По отношение на обвинението, повдигнато на подс.Т. за извършено
престъпление по чл.296, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК
Съдът, частично не споделя доводите, изложени от страна на представителя на
прокуратурата и повереника на частния обвинител по следните съображения.Не се
спори, че въз основа на Решение № 166 от 03.10.23 г. по гр.дело № 850/23 г. по описа
на РС – Севлиево, била издадена Заповед за защита № 7 от 03.10.23 г. по гр.дело №
850/23 г. по описа на РС – Севлиево, с която подс.Т. бил задължен да се въздържа от
11

извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и друга
форма на насилие по отношение на свид.Д. Л. Д. и му било забранено да приближава
частната обвинителка, жилището, местоработата и местата за социалните й контакти и
отдих за срок от 18 (осемнадесет) месеца.Безспорно е и това, че посоченото решение
влязло в законна сила на 13.10.23 г., тъй като не било обжалвано пред ОС – Габрово.От
друга страна, по делото по безспорен и несъмнен начин се установява, че препис от
посоченото решение и издадената въз основа на него Заповед за защита така и не били
връчени лично на подс.Т., макар и в последствие последният да узнал, че има такава,
но не и за нейното съдържание и постановените със същата мерки за закрила.Такова
знание у подс.Т. към 10/11.11.23 г. нямало.В своите обяснения пред съда, същият
заявява, че е бил запознат от свид.Д. Д. за нейното издаване, но тези негови обяснения
се опровергават от показанията на самата пострадала, която заявява пред съда, че не го
е запознавала за нейното съществуване и съдържание, както и, че това е задължение на
съответните компетентни органи.Към посочената дата от страна на органите на МВР
не е било отправяно и предупреждение, че следва да спазва същата, както и, че при
неспазване на същата спрямо него ще бъдат предприети съответните рестриктивни
мерки.От друга страна, комуникацията между него и пострадалата продължила и в
последствие, като в по-голямата част от случаите това ставало по инициатива или със
съгласието на свид.Д..Това обстоятелство се установява както от обясненията на
подсъдимия, така и от показанията на полицейските служители, които свидетелстват,
че са се отзовавали на сигнали за нарушаване на въпросната заповед, но от страна на
пострадалата било заявявано, че двамата са в добри отношения и се срещат по нейно
желание и, че тя няма нищо против, независимо от издадената заповед.Това била и
причината, в тези случаи, спрямо подс.Т. да не бъдат предприемани рестриктивни
мерки.
Обект на престъплението по чл.296, ал.1 от НК са обществените отношения,
свързани с правосъдието.Следва да е налице постановен съдебен акт, в настоящия
случай заповед за защита срещу домашното насилие.Изпълнителното деяние на това
престъпление е осъществяването от страна на дееца на неизпълнение на такава
заповед, която може да се изразява в действие или бездействие, в зависимост от
забраната, която се съдържа в нея. Касае се за резултатно престъпление, тъй като
деецът следва да е осъществил определеното действие или бездействие от което,
съгласно издадената му заповед е следвало да се въздържа.Субект на престъплението
по чл.296, ал.1 от НК може да бъде само лицето, по отношение на когото е в сила
определената забрана за извършване на действия или бездействия.От обективна
страна, по делото по безспорен и несъмнен начин се установява, че на 11.11.2023 г.
подс.Т. е приближил жилището, обитавано от пострадалата Д., както и нея самата,
както и, че е осъществил действия на физическо насилие спрямо нея, като по този
начин, от обективна страна, е нарушил издадената въз основа на посоченото по-горе
решение Заповед за защита.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че деянието, за което на подс.Т. е
повдигнато обвинение по чл.296, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, в частта му по
отношение на случилото се на 11.11.23 г., е несъставомерно от субективната
страна.Това по мнението на съда е така, защото подсъдимият не е искал и не е желаел
да увреди обществените отношения, защитаващи правосъдието, а е бил субективно
уверен, че след като има разрешението и съгласието на свид.Д. да се приближи до
жилището й и до самата нея, действа в съгласие с нейната воля и не нарушава
заповедта за защита от домашно насилие, която до този момент не му е била лично
12

връчена и той не е знаел за конкретните мерки, предвидени в нея.Няма как същият да
е знаел, че пострадалата е на банкет със свои колеги, кога ще си тръгне от
гр.В.Търново и по кое време ще се прибере в гр.Севлиево, освен ако не е бил уведомен
от нея самата, като комуникирайки помежду си двамата са се уговорили да се срещнат
при завръщането й.В този смисъл съдът споделя в тази им част доводите, изложени от
страна на защитата в съдебните прения.В конкретния случай за престъплението по чл.
296, ал. 1 НК, умисълът на деецът е необходимо да включва съзнанието му, че въпреки
съдебния акт - заповед за защита от домашно насилие и съдържащите се в него мерки
за закрила не изпълнява съдебната заповед, като пряко е целял настъпването на
общественоопасните последици.В конкретния случай не се установява именно
наличието на прекия умисъл у подсъдимия, че нарушава съдебната заповед.Това е
така, защото постановеното съдебно решение не му е връчено лично, а е влязло в сила
след като е било връчено на неговия процесуален представител.За тези последици те
трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение/, а също
така и защото е имал съгласието на свид.Д. да доближи пострадалата и нейното
жилище.Следва да се отбележи, че по делото са налице доказателства, че подсъдимият
е узнал за решението и постановените със заповедта мерки за закрила по друг начин, а
именно едва след осъществяване на деянието, когато от страна на полицейски орган
било издадено Разпореждане, с което на подс.Т. било разпоредено да спазва „Заповед
за защита“ от 03.10.23 г. на РС - Севлиево № 166/03.10.23 г., като същевременно препис
от него бил връчен лично на подс.Т..В тази насока е релевантно тълкуването на ОСНК
на ВКС, дадено за друго подобно формално престъпление - това по чл.343в, ал.2 от
НК, в ТР № 1/2016 г.По делото не се събраха доказателства, от които по безспорен и
несъмнен начин да се установява, че подс.Т. към момента на осъществяване на
деянието на 11.11.23 г., за което му е било повдигнато обвинение е бил запознат с
всички ограничения, произтичащи от заповедта или само е информиран за наличието
на такава заповед.Когато в съзнанието на дееца липсват представи за фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението се изключва
умисъла относно това престъпление.
Въз основа на така изложеното, съдът счете, че подс.М. А. Т. следва да бъде
признат за невинен в това, при условията на продължавано престъпление – чл.26, ал.1
от НК, на 11.11.2023 г., да не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие –
Заповед № 7 от 03.10.2023 г., издадена по гр.дело № 850/2023 г. по описа на Районен
съд Севлиево, с която е задължен да се въздържа от извършване на всякакъв акт на
физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на насилие спрямо Д. Л. Д. и
му е забранено да приближава Д., жилището й, местоработата й и местата за социални
контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано от 13.10.2023 г., като нанесъл на Д. Л.
Д. удари с юмруци по главата, дърпал я за косата и дрехите, дърпал я и я стискал по
ръцете, отправил й обидни думи – „***“ и закани – „Ще те убия и да се приключва с
теб“ и посегнал към нея с нож и дървена бухалка, поради което бе оправдан в тази
част на предявеното му обвинение за престъпление по чл.296, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1
от НК.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия излага доводи, че
подзащитният му следва да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му от
прокуратурата обвинение по чл.296, ал.1 от НК.
Съдът не споделя така изложените доводи по следните съображения.Както вече
бе отбелязано по-горе в мотивите, в случая е налице издадена Заповед за защита, която
е влязла в законна сила на 13.10.23 г.Не се спори, че със същата спрямо подс.Т. са
13

постановение мерки, включващи забранена да приближава Д., жилището й,
местоработата й и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано
от датата на влизане в сила на решението, въз основа на което е издадена.Със същата
заповед подс.Т. бил задължен да се въздържа от извършване на всякакъв акт на
физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на насилие по отношение на
свид.Д. Л. Д..Съдът намира за безспорно установено и това, че при и със издаването
на Разпореждане на полицейски орган от 11.11.23 г. до знанието на подс.Т. е било
сведено съдържанието на заповедта, мерките, постановени с нея и последиците от
неизпълнението на съдебното решение.По делото по безспорен и несъмнен начин се
установява, че независимо от издадената заповед за закрила и знанието на подс.Т. за
нейното съдържание и последиците от неизпълнението й, на 22.01.24 г., същият без
съгласието на пострадалата, виждайки я, че разговаря с друг мъж, се придвижил пеша
до двамата, приближавайки я на рязстояние по-малко от посоченото в
заповедта.Безспорно по делото се установява, че в следствие на поведението му,
между него и свид.Д. отново възникнал конфликт, който се разиграм пред очите на
свид.А. И. И., а същевременно случващото се било забелязано и от дежурния диспечер
на охранителната фирма, от страна на когото било сигнализирано и на мястото бил
изпратен автопатрулен екип от полицейски служители.Както от показанията на
посочения свидетел, така и от тези на служителите на МВР, безспорно се установява,
че освен, че се приближил на разстояние по-малко от посоченото в заповедта, подс.Т.
започнал да дърпа за ръцете свид.Д. към паркирания в близост автомобил, ползван от
нея, след което двамата седнали на предните му седалки и конфликта продължил до
намесата на полицейските органи.По категоричен начин от доказателствата, събрани в
хода на съдебното следствие, се установява, че при отиването им на мястото
полицейските служители установили, че двамата са в автомобила, ползван от
пострадалата, както и, че са седнали на предните седалки.Същите имали знанието за
издадената заповед за закрила и постановените спрямо подс.Т. мерки, поради което го
задържали и отвели в полцейското управление.
Именно тези действия на подсъдимия обуславят нарушаване на установената
със Заповедта забрана.Показанията на тези свидетели, разгледани в своята съвкупност
формират извод за това, че извършителна това престъплението е именно подсъдимия
Т..Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие: "Домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство", в каквато хипотеза безусловно попада деянието на
подсъдимия Т..Както вече бе посочено по-горе, от доказателствата по делото
безспорно се установява, че подсъдимият е доближил свидетелката Д., предизвикал е
конфликт, хванал я е за ръцете, след което започнал да я дърпа, а в последствие
конфликта продължил и в лекия автомобил, където също се намирал в непосредствена
близост до нея.Именно с тези си действия, по неизпълнение, респ. нарушаване на
вменените му със Заповедта задължения, на 22.01.24 г., подсъдимия е нарушил
Заповедта, действаща към момента на деянието, която му забранява да приближава
частната обвинителка, както и да се въздържа от извършване на всякакъв акт на
физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на насилие по отношение на
същата.С тези свои действие подсъдимият е осъществил от обективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.296, ал.1 от НК.Забраната за
извършителя на домашно насилие да приближава пострадалото лице и неговото
14

жилище, както и определени места, в които обичайно пребивава или би могла да се
намира има за цел да се ограничи възможността за пряк контакт между пострадал и
извършител в определен период след акта на насилие, така че да не се създават
предпоставки да се повтори друг акт от същия вид.Забраната се налага общо, като се
изхожда от нейната цел – да се ограничи достъпа до места, в които пострадалата
реално би могла да се намира в определен момент.В този смисъл нарушителят следва
да се въздържа от приближаване на изброените по вид места, когато очевидно му е
било известно или е могъл да предположи, че пострадалата в същия момент се намира
там.Мярката цели да възпрепятства пряк контакт помежду им, а не е самоцелно
ограничение за посещение на определени места от страна на извършителя на домашно
насилие.По отношение на това деяние е налице и изискуемия за съставомерността му
пряк умисъл у подсъдимия.Същият е бил с ясното съзнание, че е налице издадена
заповед за закрила, с която са му били вменени определени задължения и запрети и, че
с неизпълнението на същите нарушава съдебния акт - заповед за защита от домашно
насилие и съдържащите се в него мерки за закрила не изпълнява съдебната заповед,
като пряко е целял настъпването на общественоопасните последици.
При така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че подс.Т., както от
обективна, така и от субесктивна страна, е осъществил състава на престъплението по
чл.296, ал.1 от НК, след като на 22.01.2024 г., в гр.Севлиево, не изпълнил Заповед за
защита от домашно насилие – Заповед № 7 от 03.10.2023 г., издадена по гр.дело №
850/2023 г. по описа на Районен съд Севлиево, с която е задължен да се въздържа от
извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и друга
форма на насилие спрямо Д. Л. Д. и му е забранено да приближава Д., жилището й,
местоработата й и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано
от 13.10.2023 г., като я дърпал и стискал за ръцете.
По отношение на обвинението, повдигнато на подс.Т. за извършено
престъпление по чл.144, ал.3, т.1 и т.3 във вр. с ал.1 от НК
В съдебните прения посоченото обвинението се поддържа изцяло както от
страна на представителя на прокуратурата, така и от повереника на частната
обвинителка.От друга страна защитника на подсъдимия пледира, че последният следва
да бъде признат за невинен и оправдан по това обвинение.
По отношение на това обвинение, съдът намира следното.По делото по
безспорен и несъмнен начин се установява и не се спори, че на посочената в
обвинителния акт дата – 11.11.23 г. след като била на банкет със свои колеги в
гр.В.Търново, пострадалата се прибрала в гр.Севлиево с ползвания от нея лек
автомобил.Безспорно е и това, че след пристигането й в гр.Севлиево се срещнали пред
гаража, който ползвала под наем, в близост до дома й с подс.Т..Не е спорно и това, че
в процеса на разговора, между двамата възникнал конфликт, предизвикан от
изпитаната от подс.Т. ревност от начина по който била облечена пострадалата и това,
че в този вид е присъствала на срещата с колегите си.Конфликта между двамата
прераснал в спречкване, при което подсъдимия хванал свид.Д. за ръцете, ударил я и я
дърпал.В хода на разразилия се конфликт между двамата подс.Т. отправил към нея
закани за убийство, които са могли да възбудят у частната обвинителка основателен
страх за осъществяването им.Съдът не кредитира с доверието си обясненията на
подс.Т. в тази им част, тъй като те са в противоречие с установената по делото
фактическа обстановка и не кореспондират с останалите, събрани в хода на съдебното
следствие доказателства.От показанията на свид.Д. Л. Д. по безспорен и несъмнен
начин се установява, че на посочената в обвинителния акт дата подс.Т. е отправил към
15

нея закани за убийство, които са могли да възбудят у частната обвинителка
основателен страх за осъществяването им.Показанията на пострадалата се подкрепят
напълно от показанията на свид.Л. Д., който макар и да е баща на пострадалата се е
отзовал на потърсената от нея помощ, малко след случилото се.Същите в частност се
подкрепят и от показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски
служители, както и от тези на свид.И. С..От обективна страна престъплението по
чл.144, ал.3 от НК представлява особена форма на престъпно въздействие върху
свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които се формира волята
на пострадалия.В този смисъл изпълнителното деяние се изразява в обективиране
намерението на дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и по
- конкретно, че ще го лиши от живот.Освен това така отправената закана следва да
създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на
престъплението.Последното означава, че съществува реална възможност деецът да
осъществи намерението си, като същевременно личи оформено решение за това или
психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на такова
решение.При преценка на последното се вземат предвид обстановката, начина, по
който е отправена заканата, психичното състояние на дееца.На следващо място
деянието е довършено, когато пострадалия възприеме заканата с престъпление, в
случая с убийство, когато обективираното намерение на дееца да го лиши от живот,
достигне до съзнанието на жертвата.Освен това, от субективна страна, следва да е
налице съзнание на дееца, че отправя към пострадалия заплаха с престъплението
убийство, както и това, че тя се възприема от първия и у него може да възникне
основателен страх от осъществяването й.
Съдът намира, че в случая са налице всички горепосочени изискуеми признаци
на съставомерно деяние по чл.144, ал.3, т.1 и т.3 от НК.Безспорно се установиха
репликите на подсъдимия към пострадалата, факта, че същата ги е възприела лично,
както и обстоятелствата около отправяне на заканите от страна на подсъдимия към
пострадалата.Фактът, че репликите са изречени от подсъдимия, като са били
придружени и с агресивно поведение към пострадалата, наличието на предходни
такива закани, мотивират настоящия състав да приеме, че същите са били напълно в
състояние да възбудят основателен страх от осъществяването им у
пострадалата.Обстоятелството, че до настоящия момент не се е стигнало до
реализирането им, по никакъв начин не означават, че пострадалата не е възприела
напълно сериозно отправените й заплахи, нито правят извършеното несъставомерно
по смисъла на чл.144, ал.3 от НК.Репликите на подсъдимия към пострадалата в
конкретния случай не са формални и изпразнени от съдържание, а са били обективно
годни да възбудят основателен страх от осъществяване на заканите.Не е необходимо
пострадалата да се е уплашила и не е необходимо да са предприети действия по
реализирането на заканата, нито да е било взето предварително решение за
реализиране на убийство.Годността на заканата да възбуди страх е нейна обективна
характеристика, каквато съдът намира, че в случая е налице.Цялостното, както
предходно, така и на инкриминираната дата, поведение на подсъдимия е създавало
реалното усещане, че заканите могат да бъдат осъществени.Не се изисква в момента
на заканата извършителят да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът реално може да настъпи.На въпросната дати, заканвайки се с думите: „Ще
те убия и да се приключва с теб“, стискането на ръцете на пострадалата, дърпането й и
нанасянето на удар в лицето й, както и предходните му прояви на отправяне на закани
към нея / влязла в сила присъда за същите деяния, извършени в предходни периоди от
време / прави съвсем реално чувството, че заплахите биха могли да бъдат
16

осъществени.
Налице е в случая и квалифициращият признак на деянието по чл.144, ал.3, т.3
от НК.Съгласно разпоредбата на чл.93, т.31 от НК: „Престъплението е извършено "в
условията на домашно насилие", ако е извършено чрез упражняване на физическо,
сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е
осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има
дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или
лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство“.В посочената разпоредба,
законодателят ясно е дефинирал в кои случаи е налице този квалифицираш
признак.Безспорно в случая е, че деянието е било осъществено от страна на подс.Т.
спрямо лице / свид.Д. /, с която същият в продълженвие на месеци е живял в едно
домакинство, както и, че спрямо същото лице от негова страна е била проявена форма
на насилие.Тоест, в случая са налице всички предпоставки, обуславящи
осъществяването на този квалифициращ признак, поради което съдът не споделя
становището на неговия защитник за неговата липса.
При така изложеното, съдът намира, че подс.Т. както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3, т.1 и т.3
във вр. с ал.1 от НК.
Не на последно място, настоящият съдебен състав държи да отбележи, че в хода
на съдебното следствие не се събраха доказателства, от които по безспорен и несъмнен
начин да се установява, че деянието, осъществено от подс.Т. е било съпроводено и с
насочване и посягане от негова страна към свид.Д. Л. Д. с нож и дървена
бухалка.Съдът намира, че в тази им част показанията на свид.Д. са изолирани и не се
подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което съдебният състав
счета, че в тази им част не следва да бъдат кредитирани.
При така изложеното, съдът счете, че в тази част от предявеното му обвинение
по чл.144, ал.3, т.1 и т.3 във вр. с ал.1 от НК, подс.Т. следва да бъде признат за невинен
и оправдан.
По отношение на обвинението, повдигнато на подс.Т. за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а във вр. с чл.130, ал.1 от НК
Обвинението се поддържа изцяло от предсдтавителя на прокуратурата и
повереника на частния обвинител.От своя страна защитника на подс.Т. пледира
подзащитния му да бъде признат за невинен и оправдан и по това обвинение.
По отношение на така повдигнатото обвинение съдът намира следното.В хода
на провелото се съдебно следствие по безспорен и несъмнен начин се установи, че по
време на възникналото спречкване на 11.11.23 г. между подс.Т. и свид.Д. от страна на
подсъдимия, на последната били причинени телесни увреждания.Това обстоятелство
се установява както от показанията на пострадалата свидетелка и частна обвинителка,
така и от показанията на нейния баща – свид.Л. Д., показанията на разпитаните
полицейски служители, частично от показанията на свид.И. С., а така също от
писмените доказателства – Протокол за освидетелстване / оглед на лице / с писмено
съгласие на лицето от 11.11.23 г. и фотоалбума, представляващ неразделна част от
него, в частност и от съдебно-медицинско удостоверение № 185/2023 г., издадено от
съдебен лекар, след извършен преглед на пострадалата, извлечение от журнала на
ЦСМП – филиал Севлиево, посетен от пострадалата непосредствено след възникналия
инцидент.Причиняването на част от телесните увреждания на пострадалата и неговото
17

авторство се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, както и от неговото
заключение по повторната такава, допусната от съдебния състав.Следва да се
отбележи, че по отношение на вида на телесните увреждания и механизма на
причиняването им от страна на вещото лице, в съдебно заседание, бяха констатирани
противоречия в показанията на свид.Д., което бе и причината да бъде допуснат нейния
повторен разпит.Констатирани бяха също така различни пропуски и противоречия
между изготвения протокол за оглед на лице и констатациите на съдебния лекар,
отразени в издаденото от него съдебно-медицинско удостоверение.Поради тази
причина и възприемайки становището на защитника на подсъдимия, подкрепено в
частност и от представителя на прокуратурата, съдът допусна повторна съдебно-
медицинска експертиза.Въз основа на анализ на цялия доказателствен материал,
събран в хода на съдебното следствие и след неговия обстоен анализ, настоящият
съдебен състав счете, че по безспорен и несъмнен начин по делото се установява, че в
следствие на действията на подс.Т., на пострадалата Д. са били причинени част от
телесните увреждания, за които на подсъдимия е повдигнато обвинение.По отношение
на друга част от посочените в обвинителния акт увреждания съдът счете, че е налице
разколебаване в обвинителната теза.На базата на събраните доказателства и съобразно
заключението на вещото лице по повторната съдебно-медицинска експертиза, съдът
счете, че възникват основателни съмнения относно авторството, времето и механизма
на причиняване на следните телесни увреждания, а именно - кръвонасядане на долния
клепач клепач на дясното око с оток на меките тъкани, довело до стесняване на очната
цепка, точковидни кръвоизливи под конюнктивата на дясното око, кръвонасядане в
средната трета на дясната буза, кръвонасядане по горната предно-странична трета на
дясното бедро и кръвонасядане по страничната повърхност на лявото бедро.По
отношение на същите съдът счете, че не се събраха достатъчно убедителни
доказателства, от които по безспорен и несъмнен начин да се установява, че са били
причинени от подс.Т. на свид.Д..Безспорно е обаче, както вече бе посочено по-горе, че
в хода на съдебното следствие се събраха доказателства, от които по безспорен и
несъмнен начин се установава, че при възникнали на 11.11.23 г. конфлект между
подс.Т. и свид.Д., от страна на подсъдимия на последната бил нанесен удар в лицето с
глава, както и, че същият е хванал последната за ръцете, стискал я е и я е дърпал.В
следствие на това негово поведение на частната обвинителка били причинени
следните телесни увреждания, а именно: охлузна рана зад и под лявата ушна мида,
кръвонасядане в дясната челна половина на главата, кръвонасядане на горния клепач
на дясното око с оток на меките тъкани, кръвонасядане по гърба на дясната ръка
/дясна предмишница/, кръвонасядане по гърба на лявата ръка и към основата на пети
пръст, част от които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.Както вече бе отбелязано по-горе причиняването на тези телесни увреждания
на пострадалата от страна на подсъдимия, се установява както от показанията на
свид.Д., така и от показанията на нейния баща, полицейските служители, частично от
показанията на свид.И. С., писмените доказателства, посочени по-горе, както и
зеключението на вещото лице д-р С. Р. Р..
Въз основа на гореизложеното, в това число и досежно наличието на
квалифициращия признак по чл.131, ал.1, т.5а от НК, съдът счете, че по отношение на
част от уврежданията, за които му е повдигнато обвинение, както от обективна, така и
от субективна страна, подс.Т. е осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1,
т.5а във вр. с чл.130, ал.1 от НК.По отношение на останалата част от уврежданията, за
които му е повдигнато обвинение, съдът счете, че в тази му част от обвинението,
18

подс.Т. следва да бъде признат за невинен и оправдан.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита от правна страна, че
подсъдимият М. А. Т., след като на 22.01.2024 г., в гр.Севлиево, не изпълнил Заповед
за защита от домашно насилие – Заповед № 7 от 03.10.2023 г., издадена по гр.дело №
850/2023 г. по описа на Районен съд Севлиево, с която е задължен да се въздържа от
извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и друга
форма на насилие спрямо Д. Л. Д. и му е забранено да приближава Д., жилището й,
местоработата й и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано
от 13.10.2023 г., като я дърпал и стискал за ръцете, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.296, ал.1 от НК.
Поради гореизложените съображения съдът призна подсъдимия М. А. Т. за
ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.296, ал.1 от НК, за което следва да
носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на
вината пряк умисъл.
По изложените по-горе съображения, съдът призна подс.Т. за невинен в това,
при условията на продължавано престъпление – чл.26, ал.1 от НК, на 11.11.2023 г., да
не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие – Заповед № 7 от 03.10.2023 г.,
издадена по гр.дело № 850/2023 г. по описа на Районен съд Севлиево, с която е
задължен да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или
психическо, емоционално и друга форма на насилие спрямо Д. Л. Д. и му е забранено
да приближава Д., жилището й, местоработата й и местата за социални контакти и
отдих за срок от 18 месеца, считано от 13.10.2023 г., като нанесъл на Д. Л. Д. удари с
юмруци по главата, дърпал я за косата и дрехите, дърпал я и я стискал по ръцете,
отправил й обидни думи – „***“ и закани – „Ще те убия и да се приключва с теб“ и
посегнал към нея с нож и дървена бухалка, поради което го оправда в тази част на
предявеното му обвинение за престъпление по чл.296, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът счита от
правна страна, че подсъдимият М. А. Т., след като на 11.11.2023 г., в гр.Севлиево, се
заканил на Д. Л. Д. от гр.Севлиево с убийство, като употребил думите „Ще те убия и
да се приключва с теб“, и това заканване е могло да възбуди основателен страх у Д. за
осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие,
както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.144, ал.3, т.1 и т.3 във вр. с ал.1 от НК.
Поради гореизложените съображения съдът призна подсъдимия М. А. Т. за
ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, т.1 и т.3 във вр. с ал.1 от
НК, за което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил
деянието при форма на вината пряк умисъл.
Поради съображенията, изтъкнати по-горе, съдът призна подс.Т. за невинен в
това, на 11.11.2023 г., в гр.Севлиево, да е осъществил деянието насочвайки и
посягайки към Д. Л. Д. с нож и дървена бухалка, поради което го оправда в тази част
на предявеното му обвинение за престъпление по чл.144, ал.3, т.1 и т.3 във вр. с ал.1 от
НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита от правна страна, че
подсъдимият М. А. Т., след като на 11.11.2023 г., в гр.Севлиево, чрез нанасяне на удар
по главата, дърпане и стискане на ръцете, причинил на Д. Л. Д. от гр.Севлиево леки
телесни повреди, изразяващи се в: охлузна рана зад и под лявата ушна мида,
кръвонасядане в дясната челна половина на главата, кръвонасядане на горния клепач
19

на дясното око с оток на меките тъкани, кръвонасядане по гърба на дясната ръка
/дясна предмишница/, кръвонасядане по гърба на лявата ръка и към основата на пети
пръст, част от които довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.131, ал.1, т.5а във вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Поради гореизложените съображения съдът призна подсъдимия М. А. Т. за
ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.5а във вр. с чл.130, ал.1 от
НК, за което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил
деянието при форма на вината пряк умисъл.
По изложените по-горе съображения, съдът призна подс.Т. за невинен в това, на
11.11.2023 г., в гр.Севлиево, чрез нанасяне на удари по главата, дърпане на косата и
дрехите, дърпане и стискане на ръцете, да е причинил на Д. Л. Д. от гр.Севлиево леки
телесни повреди, изразяващи се в: кръвонасядане на долния клепач клепач на дясното
око с оток на меките тъкани, довело до стесняване на очната цепка, точковидни
кръвоизливи под конюнктивата на дясното око, кръвонасядане в средната трета на
дясната буза, кръвонасядане по горната предно-странична трета на дясното бедро и
кръвонасядане по страничната повърхност на лявото бедро, довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което го оправда в тази част на
предявеното му обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.5а във вр. с чл.130, ал.1
от НК.
За вида и размера на наказанията
При определяне на вида и размера на наказанията съдът отчита обществената
опасност на деянията и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
За деянието по чл.296, ал.1 от НК
Извършеното от подс.М. А. Т. престъпление не е тежко по смисъла на чл.93, т.7
от НК, но е с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката
на извършване на подобен род престъпления в последните години.Не е завишена обаче
обществената опасност на подсъдимия, което следва от чистото му съдебно минало
към момента на осъществяване на деянието.Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът взе предвид упоритостта в умисъла.Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът цени чистото съдебно минало и младата му възраст.Съдът счита, че измежду
алтернативните наказания, предвидени в разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК,
подходящо по вид с оглед целите на генералната и лична превенция е налагането на
наказание лишаване от свобода.Налагането на наказание глоба в пределите, посочени
в посочената разпоредба би било прекалено снизходително и не би постигнало
превъзпитателен ефект.При съвкупната преценка на гореизложените смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, като взе предвид тежестта на настоящото
престъпление, формата на вината, мотивите и подбудите, съдът счете, че на подс.М. А.
Т. следва да се наложи наказание в размер около минималния, предвиден по текста на
обвинението, а именно ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За деянието по чл.144, ал.3, т.1 и т.3 във вр. с ал.1 от НК
Извършеното от подс. М. А. Т. престъпление е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от
НК и е с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на
извършване на подобен род престъпления.Не е завишена обаче обществената опасност
20

на подсъдимия, което следва от чистото му съдебно минало към момента на
осъществяване на деянието.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид
упоритостта в умисъла и употребените думи по адрес на пострадалата.Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало и младата му
възраст.Съдът счита, че не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят определяне на наказание на
подс.М. А. Т. по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.При съвкупната преценка на
гореизложените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като взе предвид
тежестта на настоящото престъпление, формата на вината, мотивите и подбудите,
съдът счете, че на подс.М. А. Т. следва да се наложи наказание в размер на ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За деянието по чл.131, ал.1, т.5а във вр. с чл.130, ал.1 от НК
Извършеното от подс.М. А. Т. престъпление не е тежко по смисъла на чл.93, т.7
от НК, но е с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката
на извършване на подобен род престъпления през последните години.Не е завишена
обаче обществената опасност на подсъдимия, което следва от чистото му съдебно
минало към момента на осъществяване на деянието.Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът взе предвид упоритостта в умисъла и характера и вида на
причинените телесни увреждания.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени
чистото съдебно минало и младата му възраст.Съдът счита, че не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да
обуславят определяне на наказание на подс.М. А. Т. по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от
НК.При съвкупната преценка на гореизложените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, като взе предвид тежестта на настоящото престъпление, формата на
вината, мотивите и подбудите, съдът счете, че на подс.М. А. Т. следва да се наложи
наказание в размер малксо над минималния, предвиден по текста на обвинението, а
именно ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За определеното общо наказание на осн. чл.23, ал.1 от НК
На осн.чл.23, ал.1 от НК, по правилата на съвкупността, съдът определи на
подсъдимия М. А. Т. едно общо, най-тежко наказание за изтърпяване, в размер на шест
месеца лишаване от свобода, каквото му бе наложено за извършеното престъпление по
чл.144, ал.3, т.1 и т.3 във вр. с ал.1 от НК.
За поправянето и превъзпитанието на подс.М. А. Т. съдът счита, че така
определеното му общо наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпява
ефективно.По тези съображения и на осн.чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода, като определи на подс.Т. тригодишен
изпитателен срок, начиная от влизане на присъдата в сила.
За разноските по делото
Тъй като бе признат за виновен и осъден за извършено престъпление от общ
характер подсъдимият М. А. Т., следва да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово
направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 257.95 / Двеста
петдесет и седем лв. и 95 ст. / лева, както и 5.00 / пет / лева за служебно издаване на
изпълнителен лист в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
Подсъдимият М. А. Т., следва да заплати в полза на държавата и по сметка на
Районен съд – Севлиево и направените по делото разноски в размер на 411.10 /
Четиристотин и единадесет лв. и 10ст. / лева.
21

Подсъдимият М. А. Т., следва да заплати на пострадалата и частен обвинител Д.
Л. Д. от гр.Севлиево, ж.к.“***“ № 1, вх.В, ет.4, ап.12, ЕГН **********, направените от
нея разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1 800.00 / Хиляда и осемстотин / лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
22

Съобщи за изтекли лични данни