О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на единадесети март 2020г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело №274 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 40 от Закон за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Постъпила е жалба от М.А.А., чрез адв. В.С.Х. срещу решение № 2 от 16.01.2020г. на Кмета на община В. по заявление за достъп до ЗДОИ от 16.01.2020г. в частта, в която е определен срок за предоставяне на разрешения достъп до информация – 14 дни, считано от уведомяването на заявителя за взетото решение.
В жалбата се сочи, че със заявление от 16.01.2020г. подадено по електронен път на основание чл.24 и сл. от ЗДОИ, заявителят е изискал да му бъде предоставена информация, която се съхранява в архива на общинската администрация, която счита за обществена по силата на закона. Сочи, че с оспореното решение на кмета формално на заявителя е предоставен пълен достъп до поисканата обществена информация, но към връченото по електронен път решение за предоставяне на достъп до обществена информация не е приложено копие от поисканата информация или интернет адреса, на който се съдържат данните. Намира за нарушена разпоредбата на чл.35, ал.3 от ЗДОИ. Моли за отмяна на оспорения административен акт в частта, с която е определен срок за предоставяне на разрешения достъп до информация – 14 дни, считано от уведомяването на заявителя за взетото решение и иска връщане на преписката на органа за ново произнасяне при съобразяване на императивната разпоредба на чл.35, ал.3 от ЗДОИ. Иска присъждане на направените разноски в размер на 710лв.
Ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Сочи, че на 20.01.2020г. е изпратено решение № 2/16.01.2020г. на посочения от жалбоподателя електронен адрес, а изисканата информация е получена от жалбоподателя на 29.01.2020г. Релевира довод за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намери за установено от фактическа страна от писмените и гласни доказателства следното:
1./ До Кмета на община В. е подадено от М.А.А. по електронен път заявление по ЗДОИ. В заявлението е поискано предоставянето на следната информация: 1. Сключвани ли са договори за абонаментно правно обслужване с адвокати и адвокатски дружества от Кмета или общината през периода 2016г. – 2019г.?; 2. Каква е била цената на месечния абонамент за посочения период месец по месец?; 3.Осъществявано ли е процесуално представителство за периода 2016-2019г. по граждански и административни дела от адвокати и адвокатски дружества, по които страна е Кмета на общината и ако да – по колко дела, пред кой съд, с какъв предмет и евентуално какъв материален интерес?; 4. В какъв размер са били разходите на общината за процесуална представителство за делата по т.3?
2./ Заявлението е с дата 15 януари 2020г.
3./ Заявлението е постъпило в общинска администрация В. с вх.№ 2/16.01.2020г.
4./ С Решение № 2 / 16.01.2020г. Кметът на община В. е намерил за налични основанията за предоставяне на исканата и налична обществена информация и е предоставил пълен достъп до исканата и налична обществена информация. Определил е срок за предоставяне на разрешения достъп до информация – 14 – дни, считано от уведомлението на заявителя за решението.
5./ Решението е връчено по електронен път на заявителя на 20 януари 2020г..
6./ Изисканата информация е предоставена на заявителя по ел. път на 29 януари 2020г. Информацията е представена в табличен вид и съдържа помесечни и обобщени данни съгласно поставените от заявителя въпроси.
7./ Жалбата до административен съд е изпратена по куриер на 27.01.2020г. и доставена на 28.01.2020г.
Съдът възприема фактите описани по-горе като безспорни между страните и установяващи се от представените писмени доказателства.
Съдът намери за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима към дата на подаването й, като подадена от лице с активна процесуална легитимация в законоустановените форма и срок и отнасяща се до неизпълнен към момента на подаването й административен акт.
Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗДОИ, задължени субекти по закона са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, като съгласно ал.2, т.1, законът се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от публичноправни субекти, различни от тези по ал.1, включително публичноправните организации. Съдът като съобрази чл.3 от ЗДОИ намира, че Кметът на община В. е орган по Закона за достъп до обществена информация. Оспореният административен акт е издаден в предвидената форма и срок от компетентен орган и е валиден акт, годен за съдебна проверка.
Съгласно чл.2 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Формално погледнато информацията, достъп до която иска жалбоподателят представлява обществена информация по смисъла на ЗДОИ.
Искан е достъп до данни за голям период от време 2016-2019г., които да бъдат обработени допълнително за целите на предоставяне на обществената информация /така - данни помесечно и обобщени данни/. За предоставянето на информацията в искания вид, доколкото администрацията няма задължение да я обработва и съхранява във вида, в който е изискана, е необходимо технологично време за подготовка и обобщаване и представянето й на заявителя.
Между страните няма спор по фактите – че е подадено заявление за достъп до обществена информация, като органът по ЗДОИ е издал положително по съдържание за заявителя решение за достъп до исканата информация на деня на постъпване на заявлението пред органа. Не е спорно и, че решението съдържа две части – 1. част, в която е разпоредено предоставянето на информация по ЗДОИ и 2. част, в която е определен срок за предоставянето на информацията.
Жалбоподателят оспорва решението за предоставяне на достъп до обществена информация издадено от Кмета на община В. във втората част, в която е посочен срок за предоставяне на информацията, различен от установения в чл.35,ал.3 от ЗДОИ срок. Искането до съда е да бъде отменено решение № 2 от 16.01.2020г. на Кмета на община В. по заявление за достъп до ЗДОИ от 16.01.2020г. в частта, в която е определен срок за предоставяне на разрешения достъп до информация – 14 дни, считано от уведомяването на заявителя за взетото решение и преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне.
Съдът констатира, че чл.34 от ЗДОИ съдържа разпоредби относно съдържанието на решението да предоставяне на достъп до обществена информация и начинът на съобщаването му на заявителя, а в чл.35 от ЗДОИ са разписани правилата за изпълнение на решението по чл.34 от ЗДОИ. В жалбата се релевира довод, че след като исканата информация не е предоставена с решението, то решението няма да бъде изпълнено и именно в тази връзка се иска частична отмяна на решението за предоставяне на достъп до обществена информация и връщането му на органа с оглед осуетяване на неизпълнението му.
Решението е изпълнено на 29.01.2020г., като исканата информация е предоставена на заявителя по електронен път.
Налага се извод, че след като решение № 2 от 16.01.2020г. на Кмета на община В. по заявление за достъп до ЗДОИ от 16.01.2020г. е изпълнено след дата на завеждане на жалбата, но преди дата на постановяване на съдебен акт по съдебния спор и след като жалбоподателят не оспорва начина на изпълнение на решение № 2 от 16.01.2020г. на Кмета на община В., то за него след изпълнение на решението, е отпаднал правния интерес от оспорване на решение № 2 от 16.01.2020г. на Кмета на община В. по заявление за достъп до ЗДОИ от 16.01.2020г. в частта, в която е предвиден начинът за предоставяне на информацията. Жалбата към момента на разглеждане на делото в открито съдебно заседание се явява недопустима. Налице са предпоставките за прекратяване на съдебното производство по арг. от чл.159, т.4 от АПК.
Протоколното определение, с което е даден ход по същество на спора, държано в открито съдебно заседание на 11.03.2020г., следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Протоколно определение, държано в открито съдебно заседание на 11.03.2020г., с което е даден ход по същество на спора.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 274 по описа на Административен съд Варна за 2020г.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7 дневен срок от съобщаването му.
Съдия: