№ 3863
гр. /..../, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110158512 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба от 04.06.2021, с която
от името на /.../ АД, ЕИК /..../ против П. АНТ. ГЛ., ЕГН ********** са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия и за обезщетение за забава на плащане на същото, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 1088/29.01.2021 г. по описа на Районен съд – /.../,
ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П.
АНТ. ГЛ., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1153,71 лв.,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия през
периода 26.10.2018 г. – 24.11.2020 г. в имоти, както следва: имот,
представляващ кафе-бар сутерен находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“,
абонатен № 02000900220; имот, представляващ магазин за хранителни стоки,
находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен № 02000900230; имот,
представляващ магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. /.../, ул. /..../ №
73, бл. „/.../“, абонатен № 02000900240; имот, представляващ кафе-бар партер,
находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен № 02000900250; имот,
1
представляващ офис, находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен
№ 02000900260, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /29.01.2021 г./
до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 152,89 лв., обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия за периода 01.01.2019 г. – 28.01.2021 г. На 02.02.2021 г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414
ГПК. На 05.05.2021 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 04.06.2021 г. / в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
С разпореждане № 23840/15.10.2021 г., постановено по гр.д. №
58512/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил исковата
молба без движение, като е указал на ищеца, в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото разпореждане, да уточни претенцията си
за главница за цена на доставена топлинна енергия, като изложи твърдения за
начина на формиране на сумата от общо 1153,71 лева, а именно, да посочи
каква част от тази сума се припада на всеки от посочените в исковата молба 5
бр. обекта, за които се твърди, че сумата е начислена, т.е. да посочи за всеки
от обектите, каква е стойността на доставената и потребена топлинна енергия
през заявения в исковата молба период от 26.10.2018 г. до 24.11.2020 г.
С молба вх. № 85490/10.11.2021 г., подадена от името на ищеца, са
изпълнени указанията на съда, дадени с разпореждане № 23840/15.10.2021 г.,
постановено по гр.д. № 58512/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, като
са изложени твърдения за начина на формиране на сумата от общо 1153,71
лева, а именно, посочено е каква част от тази сума се припада на всеки от
посочените в исковата молба 5 бр. обекта, за които се твърди, че сумата е
начислена. Същевременно сбора от посочените суми за всеки от 5-те бр.
обекта е в размер по-голям от този, за които е предявен искът за главница за
стойността на доставена и потребена в процесните имоти топлинна енергия
през заявения от ищеца период /сборът на сумите, посочени от ищеца в молба
вх. № 85490/2021 г., за които се твърди, че представляват стойността на
доставената и потребена топлинна енергия в процесните имоти през заявения
в исковата молба период е 1154,35 лева, а общия сбор на претендираните в
настоящото производство суми, представляващи стойност на доставената и
потребена топлинна енергия в процесните имоти през заявения в исковата
2
молба период е 1153,71/.
Като е съобразил горното, съдът с определение № 9133/20.11.2021 г.,
постановено по гр.д. № 58512/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е
предоставил последна възможност на ищеца да уточни претенциите си за
главница, като уточни правния си интерес да претендира суми за главница за
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в процесните имоти
през заявения в исковата молба период, в размер по-голям от този, за който в
производството по ч.гр.д. № 473/2021 г. по описа на Районен съд – /.../ е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, и
отстрани констатираното разминаване между размера на претендираната
главница с исковата молба и посочения такъв в молбата му с вх. №
85490/10.11.2021 г.
С молба вх. № 20038/04.02.2022 г., подадена от името на ищеца, са
изпълнени указанията на съда, дадени с определение № 9133/20.11.2021 г.,
постановено по гр.д. № 58512/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В исковата си молба ищецът „/.../“ АД твърди, че има договорни
отношения с ответника. В тази връзка поддържа, че същият е купувач на
топлинна енергия, доставяна и потребявана в имоти, както следва: имот,
представляващ кафе-бар сутерен находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“,
абонатен № 02000900220; имот, представляващ магазин за хранителни стоки,
находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен № 02000900230; имот,
представляващ магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. /.../, ул. /..../ №
73, бл. „/.../“, абонатен № 02000900240; имот, представляващ кафе-бар партер,
находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен № 02000900250; имот,
представляващ офис, находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен
№ 02000900260. Навеждат се съображения, че за периода 26.10.2018 г. –
24.11.2020 г. ищцовото дружество е доставило в горепосочените имот,
собственост на ответника, топлинна енергия на обща стойност от 1153,71
лева. Поддържа се, че ответникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на доставената и потребена в процесните имоти топлинна енергия,
като е изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това си задължение,
поради което и дължи в полза на ищцовото дружество лихва за забава за
периода 01.01.2019 г. – 28.01.2021 г., в общ размер от 152,89 лева.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
3
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените
искове. Прави се възражение за погасяване по давност на част от претенциите
на ищеца. Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответника, с предмет доставка на топлинна енергия до посочените в исковата
молба имот. В тази връзка се оспорва обстоятелството, че ответникът е
собственик или ползвател на процесните имоти. Оспорва се и иска за лихва за
забава, като се поддържа, че с оглед акцесорния си характер и предвид
неоснователността на иска за главница, то и иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен. Моли се за отхвърляне на предявените
искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че П. АНТ. ГЛ., ЕГН
********** дължи в полза на /.../ АД суми, както следва: 1/ сумата от 444,39
лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия
през периода 26.10.2018 г. – 24.11.2020 г. в имот, представляващ кафе-бар
сутерен находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен №
02000900220, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /29.01.2021 г./ до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 58,89 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в имот, представляващ
кафе-бар сутерен находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен №
02000900220, за периода 01.01.2019 г. – 28.01.2021 г.; 3/ сумата от 334,84
лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия
през периода 26.10.2018 г. – 24.11.2020 г. в имот, представляващ магазин за
хранителни стоки, находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен №
02000900230, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /29.01.2021 г./ до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 44,37 лева, представляваща
4
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в имот, представляващ
магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“,
абонатен № 02000900230, за периода 01.01.2019 г. – 28.01.2021 г.; 5/ сумата
от 172,32 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна
енергия през периода 26.10.2018 г. – 24.11.2020 г. в имот, представляващ
магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“,
абонатен № 02000900240, ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
/29.01.2021 г./ до окончателното й изплащане; 6/ сумата от 22,84 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за стойност на доставена и потребена топлинна енергия в имот,
представляващ магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. /.../, ул. /..../ №
73, бл. „/.../“, абонатен № 02000900240, за периода 01.01.2019 г. – 28.01.2021
г.; 7/ сумата от 127,23 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия през периода 26.10.2018 г. – 24.11.2020 г. в имот,
представляващ кафе-бар партер, находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“,
абонатен № 02000900250, ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
/29.01.2021 г./ до окончателното й изплащане; 8/ сумата от 16,86 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за стойност на доставена и потребена топлинна енергия в имот,
представляващ кафе-бар партер, находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“,
абонатен № 02000900250, за периода 01.01.2019 г. – 28.01.2021 г.; 9/ сумата
от 74,93 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна
енергия през периода 26.10.2018 г. – 24.11.2020 г. в имот, представляващ
офис, находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен № 02000900260,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /29.01.2021 г./ до окончателното й
изплащане; 10/ сумата от 9,93 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в имот, представляващ офис, находящ се в гр.
/.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен № 02000900260, за периода 01.01.2019 г.
– 28.01.2021 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 02.02.2021 г. по гр.д. № 473/2021 г. по описа на Районен съд –
5
/.../, X Граждански състав.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника, с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството
му купувач на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесните
имоти топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, поради което и за ответника да е възникнало
валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като
е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата
молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
претендираните в настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
6
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
7
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "/.../" АД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
8
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
По отношение на първата предпоставка за уважаване на предявените
искове, а именно, че между страните по спора са съществували договорни
отношения с предмет доставката на топлинна енергия в процесните имоти за
претендирания период, в това число и качеството клиент на топлинна енергия
на ответника по делото, настоящият съдебен състав намира, че не е проведено
пълно и главно доказване на горепосочените обстоятелства от страна на
ищцовото дружество, върху когото тежи доказателствената тежест за
установяване на тези обстоятелства.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съобразно
тези нормативни изисквания са съставени и одобрени действащите през
процесния период и представени по делото от ищеца Общи условия -
"купувач може да бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване"; "при промяна на собствеността или на вещното право на ползване
новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до
продавача заявление за откриване, промяна или закриване на партида по
образец..."; "преди промяната или закриването на партидата от продавача
купувачът-собственик или титуляр на вещно право на ползване, заплаща
всички дължими до този момент суми за топлинна енергия"; "ако предишният
собственик или ползвател не закрие партидата си, продавачът събира
дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик или
ползвател". Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на собственост. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. При спор кой е собственикът на процесния имот, т. е.
кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение, респективно, кой
е купувач по договора за продажба на топлинна енергия (арг. чл. 110, ал. 2
9
ЗС), ищецът е длъжен, чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, да установи този правнорелевантен факт, като не може да се
позовава на индиции /например на подписани от ответника списъци, молби и
прочие изявления преди или по време на процесния период/.
В конкретния случай по делото не е доказано, при условията на пълно и
главно доказване, че ответникът е носител на вещни права върху процесните
недвижими имоти, предвид на което е обоснован извода, че между страните
не е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия, поради което липсва основание за ангажирането на
отговорността на ответника за заплащане за цена на тези услуги.
Ищецът, който носи доказателствената тежест да докаже този факт, не е
провел пълно доказване по него. Тъй като ответникът оспорва материалната
доказателствена сила на този акт с възражението, че не е собственик на
имотите, описани в него /като тези от тях, които са предмет на иска са със
стопанско предназначение/, то представеният от ищеца констативен
нотариален акт № 16, том I, рег. № 1746, дело № 95/2000 г. на нотариус К. П.,
рег. № /.../ в НК, с район на действие РС-/.../, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост в патримониума на
ответника /в този смисъл са разрешенията, дадени в ТР № 11 от 21.03.2013 г.
по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС/. Ответникът е провел насрещно
доказване с писмени документи, от които се установява, че не е носител нито
на правото на собственост, нито на вещно право на ползване върху
процесните недвижими имоти. Това е така, защото с нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 94, том I, нотариално дело № 1737/1995 г. на
нотариус Цв. М. при РС-/.../, ответникът заедно с майка си /М. П. Г.а/, са
продали собственото си незастроеноеното дворно място, находящо се в гр.
/.../, комплекс /.../, ул. /..../ № 69, на „/.../” ЕООД-/.../ срещу задължение на
последния да построи в същото жилищна сграда с апартаменти и други
обекти, като след построяването му да прехвърли на продавачите
собствеността върху построените и предназначените за продавачите обекти в
сградата, в това число и стопанските обекти на продавача П.Г. /ответник в
настоящото производство/. За същите 5 стопански обекта, описани в
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 94, том I, нотариално дело
№ 1737/1995 г. на нотариус Цв. М. при РС-/.../, ответникът П.Г. е бил признат
10
за собственик по силата на констативен нотариален акт № 16, том I, рег. №
1746, дело № 95/2000 г. на нотариус К. П., рег. № /.../ в НК, с район на
действие РС-/.../, и в доказателствената част на този последващ констативен
нотариален акт е посочен именно нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 94, том I, нотариално дело № 1737/1995 г. на нотариус Цв. М. при РС-
/.../. Следователно след като през 1995 г. ответникът П.Г., заедно с другия
съсобственик, са прехвърлили изцяло правото си на собственост върху празно
дворно място, без да си запазват правото на строеж върху сградата или върху
отделни обекти в нея, то не са могли след това, по силата на приращението,
да придобият собствеността върху построеното или върху отделни
самостоятелни обекти в новопостроената сграда. Не са ангажирани други
годни доказателства, които да установяват по безспорен и категоричен начин,
че през процесния период именно ответникът е бил собственик и/или вещен
ползвател на процесните имоти, респективно, че същият през процесния
период е имал качеството клиент на топлинна енергия за процесните
топлоснабдени недвижими имоти. Правото на собственост върху недвижим
имот се доказва със специален документ, предвиден в закона - нотариален
акт, договор по специалните закони, делбени протоколи, но не и със съдебни
или извънсъдебни признания на факти. Не е ангажирано по делото и съдебно
решение, с което правото на собственост на ответника върху процесните 5
стопански обекта, да е признато. Приетото съдебно решение по иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД няма такава стойност, тъй като то не е постановено
по предявен иск за собственост, а последващото по време също влязло в сила
съдебно решение по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, предявен от
П.Г. срещу „/.../“ ЕООД за същите тези 5 стопански имота, е отхвърлен.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е доказал,
при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е носител на
правото на собственост или на вещното право на ползване върху процесните 5
стопански обекта, описани в исковата молба, и доколкото претенцията е
основана на отношения по покупко-продажба на ТЕ съгласно исковата молба,
и не е доказано, нито се твръди сключване на договор между страните за
продажба на ТЕ за стопански нужди /предвид предназначението на обектите,
предмет на иска/, то не е налице задължение на ответника за плащане на
цената на доставена и потребена в процесните имоти, през заявения период.
11
Във връзка с изложените по-горе съображения и за пълнота на
изложението, следва да се отбележи обстоятелството, че имотите,
представляващи кафе-бар, магазин-хранителни стоки, магазин-промишлени
стоки, кафе-бар-партер и офис, предполагат доставка на топлинна енергия не
за битови нужди, а за стопански нужди. Съгласно чл. 149, чл. 1, т. 3 от Закон
за енергетиката продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. „/.../“ АД не
твърди и съответно не е ангажирало доказателства, че между страните са
сключени договори за доставка на топлинна енергия за небитови нужди,
което е допълнителен довод за неоснователност на предявените искове за
главници.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.2 ГПК, съдът указва на страните за
кои твърдени от тях факти и обстоятелства не сочат доказателства. Тази
разпоредба се прилага единствено в хипотеза, при която страните твърдят
факти и обстоятелства, за които обаче не сочат никакви доказателства.
Доколкото с исковата молба, подадена от името на ищеца, са представени
доказателства за твърдяното от него обстоятелство, че през процесния период
именно ответникът П.Г. е имал качеството клиент на топлинна енергия, в
качеството си на собственик на посочените в исковата молба процесни
недвижими имоти, то не са били налице предпоставките на чл. 146, ал. 2 ГПК.
Противното разбиране /че съдът дължи указания на страните, ако счете, че
представените от тях доказателства не доказват по безспорен и категоричен
начин твърдените от тях факти и обстоятелства/ би довело до намеса от
страна на съда в полза на една от страните в производството, респективно до
нарушаване на принципите на диспозитивното начало и равнопоставеността
между страните в гражданския процес. Съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните и в тежест на всяка от тях е било да
установи в производството, при условията на пълно и главно доказване,
твърдените от нея факти и обстоятелства от значение за правилното решаване
на правния спор, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав
приема извод, че от страна на ищеца, върху който пада доказателствената
тежест, не е доказана една от кумулативните предпоставки за уважаване на
предявените искове за главници, поради което същите следва да бъдат
12
отхвърлени като неоснователни.
Поради неоснователност на исковете за стойността на доставена и
потребена в процесните имоти топлинна енергия, неоснователни се явяват и
исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за акцесорните вземания за обезщетение за
забава, поради което и същите следва да бъдат отхвърлени.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ответникът.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
От името на ответника П. АНТ. ГЛ., ЕГН ********** е направено искане
за присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. № 58512/2021 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав, като са представени и доказателства за
извършването на претендираните разноски, а именно за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „/.../“
АД, ЕИК: /..../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, ул. /.../ № 1,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника П. АНТ. ГЛ., ЕГН
**********, с адрес: гр. /..../, ул. /...../ № 18, вх. А, ет. 4, ап. 27, сумата от
600,00 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
58512/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
От името на ответника П. АНТ. ГЛ., ЕГН ********** е направено искане
за присъждане на разноски в заповедното производство по гр.д. № 473/2021 г.
по описа на Районен съд – /.../, X Граждански състав, като са представени и
доказателства за извършването на претендираните разноски, а именно за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „/.../“
АД, ЕИК: /..../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, ул. /.../ № 1,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника П. АНТ. ГЛ., ЕГН
**********, с адрес: гр. /..../, ул. /...../ № 18, вх. А, ет. 4, ап. 27, сумата от
13
300,00 лева, представляваща разноски в заповедното производство по гр.д. №
473/2021 г. по описа на Районен съд – /.../, X Граждански състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на „/.../“ АД, ЕИК: /..../, със
седалище и адрес на управление: гр. /.../, ул. /.../ № 1 против П. АНТ. ГЛ., ЕГН
**********, с адрес: гр. /..../, ул. /...../ № 18, вх. А, ет. 4, ап. 27, обективно
кумулативно съединени установителни искове, по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 вр. с
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че П. АНТ. ГЛ.,
ЕГН ********** дължи в полза на /.../ АД суми, както следва: 1/ сумата от
444,39 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна
енергия през периода 26.10.2018 г. – 24.11.2020 г. в имот, представляващ
кафе-бар сутерен находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен №
02000900220; 2/ сумата от 58,89 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в имот, представляващ кафе-бар сутерен
находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен № 02000900220, за
периода 01.01.2019 г. – 28.01.2021 г.; 3/ сумата от 334,84 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия през
периода 26.10.2018 г. – 24.11.2020 г. в имот, представляващ магазин за
хранителни стоки, находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен №
02000900230; 4/ сумата от 44,37 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в имот, представляващ магазин за хранителни
стоки, находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен № 02000900230,
за периода 01.01.2019 г. – 28.01.2021 г.; 5/ сумата от 172,32 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия през
периода 26.10.2018 г. – 24.11.2020 г. в имот, представляващ магазин за
промишлени стоки, находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен №
02000900240; 6/ сумата от 22,84 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за стойност на доставена и
14
потребена топлинна енергия в имот, представляващ магазин за промишлени
стоки, находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен № 02000900240,
за периода 01.01.2019 г. – 28.01.2021 г.; 7/ сумата от 127,23 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия през
периода 26.10.2018 г. – 24.11.2020 г. в имот, представляващ кафе-бар партер,
находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен № 02000900250; 8/
сумата от 16,86 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в имот, представляващ кафе-бар партер, находящ се в гр.
/.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен № 02000900250, за периода 01.01.2019 г.
– 28.01.2021 г.; 9/ сумата от 74,93 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия през периода 26.10.2018 г. –
24.11.2020 г. в имот, представляващ офис, находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73,
бл. „/.../“, абонатен № 02000900260; 10/ сумата от 9,93 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в имот, представляващ
офис, находящ се в гр. /.../, ул. /..../ № 73, бл. „/.../“, абонатен № 02000900260,
за периода 01.01.2019 г. – 28.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 02.02.2021 г. по гр.д. № 473/2021 г. по
описа на Районен съд – /.../, X Граждански състав.
ОСЪЖДА „/.../“ АД, ЕИК: /..../, със седалище и адрес на управление: гр.
/.../, ул. /.../ № 1 да заплати в полза на П. АНТ. ГЛ., ЕГН **********, с адрес:
гр. /..../, ул. /...../ № 18, вх. А, ет. 4, ап. 27, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 600,00 лева, представляваща разноски в исковото производство по
гр.д. № 58512/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „/.../“ АД, ЕИК: /..../, със седалище и адрес на управление: гр.
/.../, ул. /.../ № 1 да заплати в полза на П. АНТ. ГЛ., ЕГН **********, с адрес:
гр. /..../, ул. /...../ № 18, вх. А, ет. 4, ап. 27, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 300,00 лева, представляваща разноски в заповедното производство
по гр.д. № 473/2021 г. по описа на Районен съд – /.../, X Граждански състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15
16