Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260062 11.11.2020 год. град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския
окръжен съд първи въззивен граждански
състав
На четвърти
ноември Две
хиляди и двадесета година
В открито
заседание, в състав:
Председател:
МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Членове: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар: М.С.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д. № 815 по
описа на съда за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение
Юг“ ЕАД – гр. Пловдив против Решение № 214 от 24.07.2020г., постановено от РС –
Димитровград по гр.д. № 276/2020 г., с
което съдът е признал за установено,че М.М.П. ***, ЕГН ********** не дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов“ №
37, сумата в размер на 327,71 лв. по
фактура № 8232258175810.02.2020г., представляваща сума в следствие на
установено неизмерване,непълно или неточно измерване на електрическа енергия за
периода от 16.08.2019г. до 13.11.2019г. за ИТН *** и е осъдил
ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати на М.М.П. направените в
първоинстанционното производство разноски в размер на 350 лв.
В жалбата се
твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано, постановено при
непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.
Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в полза на
ищеца, което довело и до постановяването на едно неправилно решение. Жалбоподателят
сочи, че ирелевантен за спора бил въпросът кой бил конкретният извършител на
манипулациите по измервателния уред, тъй като единственото условие за
упражняване правото на оператор да извърши едностранна корекция било
установяването по надлежен ред на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електроенергия. Чл. 82 от ЗЗД бил неприложим на плоскостта на обществени
отношения като процесните,като в подкрепа на доводите си, жалбоподателят сочи
съдебна практика. В подкрепа на доводите си, жалбоподателят се позовава още и
на заключението на експерта по назначената по делото съдебно-техническа
експертиза. На следващо място, се твърди, че считано от 04.05.2019 г. в сила били
нови ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г.), регламентиращи случаите и начините
за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи, с която
уредба крайният снабдител на електроенергия се изключвал от процеса по налагане
на корекция като в настоящия случай това бил „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД и преизчислението на преминалите количества електроенергия и фактурирането
им се извършвало от оператора на електроразпределителната мрежа –
жалбоподателя.
Предвид
изложените съображения, намира, че процесната сума била основателно начислена и
моли съда да отмени атакуваното решение, респ. да отхвърли предявения иск. Претендира
се още заплащането на разноски за двете инстанции. Релевира и възражение, с правно основание чл. 78, ал.
5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М.М.П., чрез упълномощения адв. К.Л. ***,
е депозирала писмен отговор, с който
оспорва доводите на жалбоподателя и намира същите за несъстоятелни по отношение
на приложението на чл. 83 от ЗЕ и обосновката им на ПИКЕЕ. По никакъв начин не
били доказани каквито и да било увреждащи действия на ищеца – потребител на
електроенергия. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, респ.
първоинстанционното решение – потвърдено.Претендира и присъждане на разноски
във въззивното производство.
Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания срещу атакувания
съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М.М.П.
***, ЕГН ********** , с която срещу „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, с ЕИК ********* – гр. Пловдив е бил предявен иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК. Ищецът излага твърдения, че е потребител на електрическа енергия,която
ответникът доставял на адрес гр.***.Сочи, че бил абонат на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД и ползвател на предоставената чрез неговата
електроразпределителна мрежа електроенергия с клиентски № ***, с ИТН *** и електромер с фабричен № ***. С писмо от 10.02.2020г. бил уведомен, че ще бъде коригирана сметката
му за електроенергия за минал период от 16.08.2019г. до 13.11.2019г.– за 89
дни, в размер на 327,71лв. като съответно му била изпратена и фактура № **********/10.02.2020г.Нито
присъствал по време на проверката, нито е бил връчен констативен протокол за
проверка на електромера.Твърди,че ответното дружество не изпълнило вмененото му
от законодателя задължение да създаде в общите условия на договорите с крайния
потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента,съгласно
правилата по чл.104а ал.2, т.5 от ЗЕ и чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ,поради което
счита,че не е осъществен фактическия състав пораждащ правото на крайния
потребител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел.енергия и съответно извършената корекция била неправомерна.Претендира от съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата по
процесната фактура.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение
Юг“ ЕАД депозирал отговор на исковата молба, в който се оспорил исковата
претенция като неоснователна. Изложил своите доводи по отношение на
релевантните за спора факти, като посочил, че основанията за корекция на
сметката на ищеца били ПИКЕЕ, приети на основание чл. 83 от ЗЕ. Ирелевантен
както за спора, така и за правото на ответника за преизчисление, оставал
въпросът кой е извършил неправомерното въздействие върху електромера. Съгласно
сега действащите ПИКЕЕ преизчислението на количеството електроенергия се
извършвало от операторите на съответните мрежи. Предвид изложеното, ответникът
искал отхвърляне на предявения иск като неоснователен както и присъждане на
направените по делото разноски.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният
съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за
спора между страните факти и обстоятелства. По делото са допуснати и приети
като доказателства приложените към исковата молба и към писмения отговор
документи, назначена е съдебно – техническа експертиза.
Във въззивното производство не се ангажират нови
доказателства.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна
и снабдяванa по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество.
Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35
от 30.04.2019г.) съобразно правомощията ѝ по чл. 83, ал. 2, изр. II-ро от
ЗЕ подзаконови норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия
закон – правилата за измерване на количеството електроенергия регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа
до регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ,
съобразно чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата
по осъществяване на корекция на сметката на потребителя на електроенергия.
Между страните няма спор, че е извършена проверка на 13.11.2019г.,
констатациите от която са били отразени в Констативен протокол № 569276 за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от същата
дата. Ищецът не е присъствал на проверката, но действията са извършени в
присъствието на един свидетел.
Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка , наведените с
въззивната жалба доводи касаят изводите на районния съд по съществото на спора,
въззивната инстанция няма да преповтаря изцяло вече изложената от районния съд
фактология. Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността
на длъжника-ищец в производството има виновен характер и дали извършената
проверка от страна на ответното дружество е едностранна, без участие на
абоната.
При анализа
на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че подзаконовата нормативна
база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел ІХ на
ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и
възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия. Възникването
на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е
предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС).
Тук е
моментът да се отбележи, че крайният потребител, какъвто безспорно е ищецът е
обвързан от договорно правоотношение с крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с
ЕВН ЕР. Тази договорна връзка между потребителя и крайния снабдител (ЕВН ЕС)
възниква по специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е. отношенията между
страните се уреждат, както от законовата регламентация, така и от общите
условия на крайния снабдител на електроенергия и очертава правата и задълженията
им. Липсва обаче пряка договорна връзка между потребителя и ответното
дружество. Чл. 50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на съответната на мрежа – с
случая ответното дружество ЕР ЮГ има право единствено да извършва изчисленията,
без обаче да има право да коригира сметката на крайния потребител.
Това води до
извода на въззивната инстанция, че задължение за плащане по извършена корекция
на сметка може да възникне само въз основа на договор, като се изисква виновно
поведение на потребителя. Подобно въздействие, извършено именно от ищеца –
потребител, както е посочил районният съд, не е доказано в хода на
първоинстанционното производство.
От
обсъдените по-горе разпоредби не може да се извлече уредена в закон безвиновна
отговорност на потребителя, съответно и възможност от страна на
електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката на потребителя,
още по-малко пък в полза на ответното дружество, което се явява трето лице за
договорната връзка между снабдител и потребител. ПИКЕЕ се ограничава само до
въпросите по измерването, и или установяване на неизмерената такава на ел.
енергията, с възможността за корекция в сметката на реално потребената
електроенергия, но без да дава възможност да установяване на безвиновна
отговорност за потребителя в желаната от ответника насока. Съответните
подзаконови норми, на които се основава твърдяното задължение по процесната
фактура излизат извън предметния обхват на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а,
ал. 2, т.5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, поради което и като противоречащи на
акт от по-висок ранг не следва да бъдат прилагани /арг. чл. 15 ЗНА/.
С извършването на корекция на потребяваното количество електроенергия и
нейното остойностяване дружеството – жалбоподател на практика въвежда
задължение в тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава задължен
да плати паричната равностойност на количеството електрическа енергия, погрешно
измерено от неизправния електромер за един минал период от време. Възприемането
на подобен подход води до извода, че ищецът – потребител дължи плащане поради
неизпълнение на своите договорни задължения. По същество това означава, че се
ангажира неговата договорна отговорност. Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД
договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В първоинстанционното
производство ответното дружество не е доказало, че е налице виновно действие
или бездействие от страна на ищеца – потребител, което да обоснове възникването
в негова тежест на задължение за плащане на грешно измерената от СТИ
електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на ответното дружество,
изложени в отговора на исковата молба, че в приложимата правна уредба по Закона
за енергетиката и ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за корекция на
сметките наличието на виновно поведение. В тази насока разпоредбите на чл. 104
– 107 от Закона за енергетиката не въвеждат изключения от принципа за виновния
характер на неизпълнението при договорните задължения. Посочените разпоредби на
ЗЕ регламентират само съдържанието на общите условия за пренос и достъп на
електрическа енергия до крайните клиенти, като във всички останали въпроси,
включително касаещи и тези по неизпълнението, намират приложение чл. 79 – 82 от ЗЗД. Иначе казано, ответното дружество,цели ангажирането на договорната
отговорност на ищеца в отношенията му с трето за настоящия спор лице, с което
ищецът-потребител е обвързан в обсъдения по-горе смисъл.
Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до
по-ниско отчитане от действителното потребление на електроенергия от
въззиваемата страна, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са
резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане по
процесната фактура е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени
от законово основание. В хода на производството не се установи, че именно
потребителят е осъществил описаното въздействие върху СТИ. За да бъде
основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се
докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране
на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена електроенергия, консумирана
от потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно
потребление за определен период, като информацията следва да се представи за
това по ясен и разбираем начин.
Съобразно чл.
89, т. 4, чл.
116 и чл.
120 от ЗЕ средството за търговско измерване на електроенергия е собственост
на разпределителното дружество, което го монтира на определено от него място,
стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него. Достъп до СТИ
имат само служители на дружеството, без такъв да е гарантиран и предоставен на
потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката, изправната
работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по законов път е възложена именно
на електроснабдителното дружество, без да е възможно в тази насока да се
ангажира поведение от страна на купувача на ел. енергия, който впрочем няма и
подобни задължения. Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика
по отношение на техническата инфраструктура на електропреносната мрежата и
устройствата ѝ е за бездействие. Тези отговорности на дружеството са
конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл. 2, ал.
2 от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за достъп до СТИ.
Отговорностите поради това са прехвърлени именно на оператора на
електропреносната мрежа, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното
отчитане на действително потребената електроенергия, и да вземе мерки както при
по-ниско отчитане, така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение
на тези принципи са и ПИКЕЕ, които автоматично прехвърлят риска и последиците
дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на
потребителя, която последният следва да репарира в полза на крайния доставчик.
Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено
неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху
потребителя, без да се докажат виновните му действия. Още повече, че само
дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото
устройство.
От друга страна правилата от ПИКЕЕ противоречат на договорната същност на отношенията между потребителя и крайния снабдител – трето за настоящия спор лице и я модифицират в полза на дружеството ответник, което пък е трето за договорната връзка между потребителя и снабдителя лице. Същите не са и част от самия договор за доставка на електроенергия, но въпреки това са основание за интервенция в договора и против правата на крайния клиент по смисъла на §1, т. 3б, т. 27г от ДР на ЗЕ.
Въпросното задължение, обективирано в издадената фактура, е резултат на извършената проверка на СТИ на ишцовата страна от дл. лица на дружеството. За тази проверка е съставен протокол. Настоящия състав намира и че дори и надлежно съставен такъв документ касае само извънсъдебните отношения между страните и е част от тази също така извънсъдебна процедура. При налично съдебно оспорване, независимо от съдържанието и редовността му, се прилагат общите правила на доказване по ГПК в призмата на договорната отговорност по чл. 82 от ЗЗД. Още повече, че съдържанието на протокола по ПИКЕЕ, като частен свидетелстващ документ, касае само удостоверяване на състоянието и показанията на СТИ към момента на проверката, без в нито една хипотеза да доказва виновно неизпълнение на договорни задължения, увреждащи действия и др. от страна на купувача на ел. енергия довели до техническите аномалии, каквато е същината на доказване в настоящото производство. Идентична е и доказателствената стойност на експертизата по делото и метрологичния протокол за СТИ. В тази връзка, дори да се приеме,че липсва нарушена процедура по ПИКЕЕ, същите не рефлектират върху крайните изводи на въззивната инстанция за основателност на исковата претенция.
Първоинстанционният
съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде
потвърдено от настоящата въззивна инстанция.
Предвид
неоснователността на подадената въззивна жалба дружеството-въззивник ще следва
да бъде осъдено да заплати на въззиваемия направените пред настоящата инстанция
разноски. В тази връзка, съдът следва да обсъди и релевираното с въззивната
жалба възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, уговорено между въззиваемият и процесуалният му представител.
Посочената разпоредба предоставя възможност съдът, по почин на насрещната
страна, да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер,
определен съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Видно от приложения с
отговора на въззивната жалба договор за правна защита и съдействие, страните по
него – въззиваемият М. М.П. и адв. К.Л. са уговорили адвокатско
възнаграждение в размер на 330 лв., платено в брой, в деня на сключването му. Разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
сочи, че минималното възнаграждение за извършено от адвокат процесуално
представителство по дела с материален интерес до 1000лв. е 300 лв. В настоящия случай цената
на иска попада в тези рамки, а именно 327,71 лв., като минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на 350лв.От друга страна процесуалния представител на
въззиваемата страна не е взел участие
във въззивното производство и не е осъществил процесуално представителство пред
въззивната инстанция ,но е изготвил писмен отговор на подадената въззивна
жалба.Съгласно чл.9 от посочената Наредба за изготвянето на писмен отговор по
подадена въззивна жалба минималното адвокатско възнаграждение е 300лв.При тези
данни по делото съдът счита,че възнаграждението на пълномощника на въззиваемата
следва да се определи по реда на чл.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение ,като заплатеното от въззиваемата
адвокатско възнаграждение поради прекомерност,предвид фактическата и правна
сложност на делото и цената на иска следва да се редуцира на 300лв. В този
смисъл възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемата се явява основателно.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 213/24.07.2020г.,постановено по
гр.д.№276/2020г. на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Данов“ № 37, да заплати на М.М.П., ЕГН **********,*** направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 300 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.