Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4570
27.12.2018 година, град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2770 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявена е
претенция с правна квалификация чл. 59 ЗЗД от К.М.Ш. срещу А.М.Ш. за сумата от
3600 лева обезщетение за периода 01.02.2013г. до 01.02.2018г.
Ищецът
твърди, че притежава правото на собственост върху гараж, представляващ СО с
идентификатор … по КК на гр. П. на основание договор за покупко-продажба от
1993г. Твърди, че ответникът ползвал имота и не желаел да го освободи. Иска да
бъде осъден да заплати сумата от 3600 лева за неоснователното ползване за
посочения период, ведно със законната лихва от ИМ. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника, чрез назначения особен представител. Не
оспорва правото на собственост на ищеца, но твърди, че не се установява
ползването на имота от ответника.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
От приложения по
делото договор за покупко-продажба от
13.01.1993г., обективиран в нотариален акт № … от …г. се установява, че Л. Ш. и
М. Ш. са прехвърлили на ищеца К.М.Ш. масивен гараж, находящ се в гр. П., на ул.
Х. П. № …, с идентификатор … по КК и КР на гр. П.. Представеният нотариален акт
не е оспорен и легитимира ищеца като собственик на описания недвижим имот.
Видно то самия
нотариален акт върху продадения имот, съществува запазено право на ползване за
Л. Ш. и М. Ш., за което не са изложени твърдения в подадената искова молба. Няма
изложени и твърдения за погасяването му. Ищецът сочи смъртта на б. си, но тези
твърдения са свързани единствено с конкретизация на времевия период на
завладяване на обекта от ответника. По отношение на правото на ползване на Л. Ш.
не се излагат никакви обстоятелства, подари което съществуването му следва да
бъде прието.
Съгласно
разпоредбите на чл.
59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи
да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. С тази
законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от
едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други
текстове на закона.
В ППВС № 1/79 г.
за иска с пр. осн. чл.
59 ЗЗД е указано, че между обогатяването на ответника и обедняването на
ищеца трябва да има връзка, без обогатяването да е следствие на обедняването, и
обратно. Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други
факти. Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл.
59, ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.
Общата хипотеза за
неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот
/вещта/ без правно основание за това и препятства собственика да го ползва
съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има.
Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем
имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти-
ползването без правно основание от несобственика- ответник на собствения
недвижим имот на ищеца, произтича обедняването на последния, което се изразява
в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или
да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и
обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за
ползване на недвижимия имот за процесния период. /Решение № 276 от 14.09.2015г.
по гр.д. № 5496/2014г. на ВКС, IV г.о./
В настоящия случай
обаче,
не се установява реалното ползване на имота от ответника, или препятстването на
достъпа до него.
В тази насока от
страната бяха ангажирани гласни доказателствени средства, чрез разпита на с. П.
А.. От изложените от него обстоятелства обаче не може да се направи обоснован
извод за ползването на гаража. С. заявява, че е виждал страната само веднъж
преди повече от 15 години и че знае за дългогодишни проблеми във връзка с
имоти. Всички изложени обстоятелства във връзка с ползването на вещта обаче са
му известни от самия ищец. Последният му е казал за споровете, той му е показал
имота и той е споделил за липсата на достъп. Така с. всъщност възпроизвежда изявления
на самата страна за изгодни за нея обстоятелства, което изключва доказателствената
стойност на показанията в тази част. Самият с. заявява, че не е присъствал на
опити ищецът да влезе в гаража, нито на разговори с ответника в тази насока. Не
е виждал ответника в къщата или гаража и няма преки впечатления за ползването
му.
При така събраните гласни
доказателствени средства, ползването на имота от страна на ответника не се
доказва, а в същото и в следващото съдебно заседание не бе направено искане за
събиране на други доказателства. Точно обратното представителите на страните
заявиха, че нямат доказателствени искания, поради което и съдът приключи
събирането на доказателствата по делото. (Определение № 547 от 30.11.2018 г. на
ВКС по к. т. д. № 1666/2018 г.; Решение № 66 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
2902/2008 г., I г. о., ГК)
Ползването на
имота, че може да се обоснове и от анализа на останалите ангажирани
доказателства. Представените изпълнителни листове са относими единствено за
периодите посочени в тях, като те дори не са последователни, а от края на
последния до предявяването на претенцията са изминали повече от 8 години.
На следващо място, дори да се приеме, че ответникът е ползвал
гаража, не се установява обедняване на ищеца от факта на ползването на
имота от ответника.
От представения по
делото нотариален акт, е видно, че върху имота има запазено вещно право на
ползване за трето лице- Л. Ш.. В исковата молба не са изложени твърдения за
неговото погасяване, като това обстоятелство не се установява и от ангажираните
по делото доказателства, поради което следва да се приеме, че към края на
процения период правото съществува.
Правото на
ползване, /независимо дали е учредено или запазено/ е ограничено вещно право
върху чужда вещ, което включва правото да се ползва вещта според нейното
предназначение и правото да се получават добивите от нея, без тя да се променя
съществено (чл.
56 ЗС). Вещното право на ползване е абсолютно по своя характер, а това
означава, че му съответстват задълженията на всички други лица, в това число и
на собственика на обременената вещ, да се въздържат от въздействие върху нея,
несъвместими с упражняването на ограниченото право.
В случая ищецът
притежава единствено „голата собственост“, поради което е лишен от възможността
да ползва вещта и да придобива гражданските плодове от нея. Ето защо неговото
обедняване и обогатяването на ответника не произтича от едни и същи факти.
Третото лице Л. Ш., като носител на вещното право на ползване, единствено може
да ползва имота по предназначение и да събира гражданските плодове. Поради това
обедняването всъщност настъпва в нейния патримониум, а не в този на ищеца. /в
тази връзка Решение № 31 от 25.02.2014г. по гр.д. № 4745/2013г. на ВКС, I г.о.
и Решение № 1112 от 11.07.2003г. по гр.д. № 2185/2002г. на ВКС, V г.о./.
Присъждането на обезщетението в негова полза всъщност би довело до
неоснователното му обогатяване, което не се допуска от закона.
С оглед на
изложеното, претенцията по чл. 59 ЗЗД следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
На последно място,
следва да се има предвид, че с доклада по делото не са дадени указания на ищеца
във връзка с правото на ползване, тъй като съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК такива
се дължат по твърдените от страните факти. Ищецът в исковата си молба никъде не
е изложил твърдения за наличието на право на ползване за трето лице.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.М.Ш.,
ЕГН ********** с адрес: ***, срещу А.М.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск за
заплащането на сумата от 3600
лева- обезщетение за
ползване на собствения на К.М.Ш. недвижим имот, представляващ гараж с
идентификатор … по КК и КР на гр. П., за периода от
…г. до …г.,
ведно със законна лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба– 20.02.2018г. до окончателното й погасяване.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ