Присъда по дело №1849/2024 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НОХД N 1849 по описа за 2024 год. на Варненския районен съд –
ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Х. М. Т. с ЕГН:
********** , за това , че:
На 06.06.2020 г. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив, чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот - изкривяване на алуминиева входна
врата и използване на техническо средство - отвертка, от магазин стопанисван от
фирма „Ники 11" ООД, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка
„Samsung", модел „J7" от 2016 г. с IMEI № 357125072726924 на стойност 160 /сто и
шестдесет/ лева и парична сума в размер на 46 /четиридесет и шест/ лева, всичко на
обща стойност 206 /двеста и шест/ лева, от владението на Д. М. Ж. и К. П. П., без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои
- престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, пр.2, вр. чл, 194,
ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квА.фикация, посочени в
обвинителния акт, като счита, че същото е доказано по безспорен начин. Като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство се сочи, че процесното деяние
е осъществено 2 месеца след изтърпяване на определено по реда на чл. 25 ал.1 вр. с
чл. 23 ал.1 от НК общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 3
месеца. Ниската стойност на причинената щета според прокурора определя по-ниската
обществена опасност на деянието. Представителят на ВРП изразява становище, че
времето, което е изминало от извършването на инкриминираното деяние до
постановяване на съдебния акт по делото не следва да се съобразява при
индивидуА.зацията на наказанието, доколкото забавянето на разследването се дължи
на некоректното процесуално поведение на подсъдимия, който се е укрил.
Прокурорът пледира на Т. да бъде наложено наказание под минималния размер, а
именно – за срок от 8 месеца, което с оглед провеждане на наказателното
производство по реда на глава 27 от НПК, при хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК да
бъде намалено с 1/3. С оглед нА.чието на предпоставките на чл. 57 ал.1 б.б от ЗИНЗС,
прокурорът предлага съдът да определи строг режим за изтърпяване на наложеното
наказание, както и на основание чл. 59 ал.1 от НК да се приспадне от същотовремето,
през което лицето е било задържано по реда на НПК и ЗМВР. Намира за основателно в
тежест на подс. Т. да се присъдят сторените по делото разноски.
В хода на съдебните прения защитникът на подс. Т. – адв. И. Д. пледира, че
фактическата обстановка посочена в обвинителния акт се явява установена въз основа
на събраните в хода на досъдебното производство доказателства и с оглед
самопризнанието на подсъдимия. Изразява несъгласие със становището на
представителя на ВРП, че продължителността на воденото наказателно производство
се дължи на укриване на Т.. Сочи, че в периода от 2020 г. до 2024 г. по отношение на
лицето не е имало повдигнато обвинение, съотв. спрямо него не са извършвани в този
период процесуално-следствени действия. Излага твърдение, че подсъдимият е
напуснал територията на страната, за да се установи в Чехия, където пребивават
1

неговите родители, с цел да търси препитание. Като причина за извършване на
процесното деяние в кратък период след освобождаването му от пенетенциарно
заведение се сочи недостатъчната работа с осъдените в местата за лишаване от
свобода и липсата на адекватна грижа за тяхното социА.зиране след напускането им.
Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство се определя стойността
на отнетите вещи, както и фактът, че част от причинената щета е възстановена със
съдействието на Т.. Защитникът на подсъдимия пледира при индивидуА.зацията на
наказанието, като смекчаващ отговорността на последния факт, да се съобрази и
липсата на данни за извършени престъпни посегателства от лицето след
инкриминираната дата, което според адв. Д. подкрепя извода, че причина за
осъществяването му е липсата на доходи. Пледира наказанието на подс. Т. да бъде
наложено в размер под минималния такъв и с оглед процедурата, по която се
провежда производството същото да бъде намалено с 1/ 3. Пледира от размера на
наказанието да бъде приспаднато времето, в което подсъдимият е бил задържан под
стража по настоящото производство.
В хода на съдебното производство подсъдимият Тородов се признава за
виновен като признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителният акт. Подсъдимият не се възползва от правото си на последна дума.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото
и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 06.06.2020 г. около 22:00 ч подс.Т. се придвижил до кв. Аспарухово,
гр.Варна, с тролейбус №82, с цел да извърши кражба. За целта предварително се
снабдил с отвертка, която носел със себе си. Слязъл от автобуса на спирка „КА.н“ в
кв."'Аспарухово", в близост до която, на ул. Народни будители № 71, се намирал
магазин за хранителни стоки, стопанисван от „Ники 11" ООД. Първоначално
подсъдимият обиколил блоковете, находящи се в близост до спирката, търсейки
подходящи условия за извършване на отнемане на вещи. След като не намерил, се
върнал до спирката, на която бил слязъл от превозното средство, и огледал находящите
се в близост обекти.
След като констатирал, че в близост до магазина, стопанисван от „Ники 11“ООД
няма присъстващи лица, той наместил отвертката до езика на бравата на
алуминиевата входната врата и след приложен натиск върху езика, бравата се
отключила. Вследствие на приложения натиск с отвертката върху алуминиевата
входна врата, същата се изкривила в областта на упражнената сила с инструмента. Т.
сложил върху главата си тениската, с която бил облечен, привел се леко напред и
влязъл в магазина. След това подсъдимият отишъл до касата в обекта, отворил
чекмеджето на същата и от него взел няколко книжни банкноти на обща стойност 46
лева. Под чекмеджето на касата Т. намерил мобилен телефон „Samsung", модел „J7" от
2016 г. с IMEI № 357125072726924, собственост на дружеството, стопанисващо обекта,
който взел със себе си. Вещите в магазина се намирА. във владение на Д. М. Ж. и К.
П. П..
След като взел описаните по-горе вещи, подсъдимият напуснал магазина и
бягайки в посока към Аспарухов мост, се отдалечил от местопрестъплението.
Впоследствие отишъл в близост до „Макдрайв“, където срещнал свой познат – свид.
К. К., с прякор „Д.". Показал му мобилния телефон, който взел от магазина в кв.
Аспарухово и го помолил да го заложи в някоя заложна къща, като обещал да му
2

плати 10 лева за услугата. Обяснил на К., че не може да го заложи сам, защото няма
лична карта.
К. се съгласил да заложи мобилния телефон, взел го от подсъдимия и го
занесъл в заложна къща "Линкеш", находяща се на ул."Кап. Райчо" в гр. Варна.
Заложната съща се обслужвала в съответния времеви интервал от свид. Ф. А., който
познавал К. в качеството му на редовен клиент на обекта. Свидетелят А. харесал
мобилния телефон, предложен от К., и решил да го закупи за себе си, поради което не
бил съставен заложен билет. За предоставения му телефон, св. А. платил на св. К.
сумата от 80 лева. Последният се върнал до „Макдрайв", където го чакал подс. Х. Т. и
предал на последния сумата от 70 лева, която сума подсъдимият изхарчил за лични
нужди.
Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебнооценителна експертиза, стойността на мобилен телефон „Samsung", модел „J7"
от 2016 г. с IMEI № 357125072726924 към инкриминираната дата се равнява на сумата
от 160 /сто и шестдесет/ лева.
В хода на досъдебното производство е назначена видеотехническа и лицево-
идентификационна експертиза, в заключението по която вещото лице е формирало
следните изводи:
Компакт дискът – оптичен носител DVD-R, марка „Verbatium“, 4.7 GB, 16х120
min съдържа 16 бр. растерни изображения в компресиран „JJPG“ формат, един
видеофайл в компресиран exe формат и един инсталационен файл. …При прегледа на
предоставените файлове, се установиха записи от една охранителна камера, монтирана
в близост до сграда с навес. От записа се установи, че се съдържа информация за
движението на лица, движещи се по площадка в близост до фасадата на сградата.
Камера 5 обхваща навес, който е продължение на конструкция достигаща до фасада на
сграда с прозорци и врата. Непосредствено до вратата в дясно има поставени кафе
машина и витрина с реклама „кока кола“. Пред входната врата и под навеса има
уширение на площадката. В 01:48:48 ч. под камерата се установява глава на лице.
Рязко се затъмнява кадъра и се измества ъгъла на заснема на камерата. Кадърът, който
обхваща камерата е горната част от навеса и малка част под навеса, обхващаща
входната врата на сградата. В 01:50:34 ч. в лявата част на кадъра се появява лице от
видим мъжки пол. Лицето се оглежда в дълбочина на кадъра. Прави крачка напред и
се оглежда в посока на камерата. В 01:50:47 ч. се приближава към входната врата на
сградата и се обръща с гръб към камерата. Навежда се напред и оглежда през стъклото
на вратата вътре в помещението. В 02:10:24 ч. кляка ниско долу и излиза извън обхват,
като през това време вратата леко се отваря. В 02:22:30 ч. по пътеката покрай сградата
се приближава лице и се спира пред вратата. Лицето е от видим мъжки пол, облечено
в униформа на охранителна фирма…От видеозаписите се установи, че съществува
сходство в лицевата конфигурация на заснетото лице на видеозаписите и това на Х. М.
Т.. При визуалното съпоставяне и анА.з на външните анатомични белези на главата и
лицето според тяхната конфигурация се установи сходство по следните признаци:
форма и охраненост на лицето, конфигурация на гърба и върха на носа, долна челюст
и брадичка, устни, уши, вежди, които по своята същност представляват част от
общите признаци, характеризиращи лицето и са недостатъчни по обем за да се даде
заключение за идентичност.
На снимки от сн. 1 и сн. 2 /кадри от охранителна камера на лице от видим
мъжки пол/ и ф.к. 20.1 и ф.к 23.1, сравнителен материал на лицето Х. М. Т. е заснето
3

едно и също лице
Подс. Х. М. Т. е *, български гражданин, с основно образование, неженен, с
ЕГН **********.
По отношение на подс. Т. са влезли в сила съдебни актове, както следва:
1/ с определение за одобряване на споразумение по нохд № 289/2010 г. по описа
на РС-Сливен, влязло в сила на 22.02.2010 г., за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 от НК,
извършено на 19.09.2009 г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 69 ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от две години.
2/ с присъда по нохд № 3516/2010 г. по описа на Районен съд - Варна, влязла в
сила от 24.11.2010 г., за престъпление по чл.195 ал.1 т. 3, пр.2 и т.4, пр.2, вр. чл.194
ал.1. вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, извършено на 30.11.2019 г., му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три месеца.
На основание чл. 25 ал.1, вр. с чл. 23 ал.1 от НК, с присъдата на подсъдимия Т.
е определено общо наказание по пункт 1/ и 2/, а именно наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 69 ал.1 от
НК е отложено с изпитателен срок от две години.
3/ с присъда по нохд № 6551/2011 г. по описа на РС- Варна, влязла в сила на
01.03.2012 г., за престъпление по чл. 195 ал.1 т. 3, т. 4 и т. 7, вр. с чл. 194 ал.1 от НК,
извършено на 01/02.04.2011 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Наказанието
е изтърпяно на 11.07.2012 г.
С присъдата на основание чл. 68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение
наложеното общо наказание по пункт 1/ и пункт 2/. Приведеното в изпълнение
наказание е изтърпяно на 11.04.2012
4/ с присъда по нохд № 372/2012 г. по описа на РС-Варна, влязла в сила на
10.03.2012 г., за престъпление по чл. 195 ал.1 т. 3, т. 4 и т. 7 , вр. с чл. 194 ал.1, вр. с чл.
26 ал.1 от НК, извършено в периода от 27.05.2011 г. до 13.10.2011 г., му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим;
5/ с присъда по нохд № 224/2012 г. , по описа на на Районен съд - Габрово,
влязла в сила от 18.04.2012 г., за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3,4 предл. второ и т. 7
във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 28 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, извършено през
периода 11-18.12.2011 г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
осем месеца.
На основание чл. 25 ал.1 вр. с чл. 23 ал.1 от НК е определено общо наказание за
деянията по пункт 3/, 4/ и 5/, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим;
6/ с присъда по нохд № 1652/2012, по описа на Районен съд – Варна, влязла в
сила на 05.05.2012 г., за престъпление по чл.195, ал.1, т. 3, пр.1 и т.7, вр. чл.194, ал.1
от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
7/ с присъда по нохд № 1298/2012, по описа на Районен съд - Варна, Присъда №
263/07.05.2012г., влязла в сила от 23.05.2012 г. чл.195 ал.1 т.З и т.7 вр. чл.194 ал.1
вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, извършено в периода от 01.10.2011 г. до 08.11.2011 г.
4

е наложено а наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в условията на Затвор.
8/ с присъда по нохд № 1979/2012 г. по описа на на Районен съд - Варна, ,
влязла в сила от 29.05.2012 г. за престъпление по чл. 195 ал.1 т. 3 и т.7 от НК,
извършено на 16/17.09.2011 г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца, при първоначален строг режим;
С протоколно определение № 1408/27.06.2012г, постановено по ЧНД №
2834/2012г, по описа на ВРС, IV състав, влязло в законна сила на 13.07.2012г, на
основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК са групирани наказанията, наложени на Т.
по нохд № 6551/2011 г. по описа на Районен съд - Варна, нохд № 372/2012 г. по описа
на Районен съд - Варна, нохд № 224/2012 г. по описа на Районен съд -Габрово, нохд №
1652/2012 г. по описа на Районен съд -Варна, нохд № 1298/2012 г. по описа на Районен
съд - Варна и по нохд № 1979/2012 г. по описа на PC-Варна, като е определено общо
наказание в размер на най-тежкото, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от десет
месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим;
9/ с присъда по нохд № 557/2012, по описа на РС-Шумен , влязла в сила от
13.06.2012 г., за престъпление по чл. 195 ал.1 т. 3 и т.7, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК,
извършено на 31.01.2011 г. срещу 01.02.2011 г., му е наложено наказание „Лишаване от
свобода за срок от една година при първоначален строг режим;
С протоколно определение от 14.09.2012 г., постановено по чнд № 1118/2012г,
по описа на Районен съд - Шумен, влязло в законна сила на 29.09.2012 г, на осн. чл.
25, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определя на Т. общо най-тежко
наказание от наложените по нохд № 6551/2011 г. до описа на PC - Варна, нохд №
372/2012г. по описа на PC - Варна. нохд № 224/2012г. по описа на PC - Габрово, нохд
№ 1652/2012 г. по описа на PC – Варна, нохд № 1298/2012г. по опис на PC - Варна,
нохд № 1979/2012 г. описа на PC - Варна и нохд № 557/2012г. по опис на PC Шумен, а
именно - „Лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален строг
режим. Наказанието е изтърпяно на 18.04.2013 г.
10/ с присъда по нохд № 1643/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, влязла в
сила на 01.07.2016 г. за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК,
извършено на 26.10.2015 г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
шестнадесет месеца при първоначален строг режим;
11/ с присъда по нохд № 6626/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, влязла в
сила от 24.02.2017 г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 и т.4
вр.чл.194, ал. 11 вр.чл.26, ал.11 вр. чл.29, ал.1, б. „б" от НК, включващо шест деяния,
му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим и за престъпление по чл.216, ал.1 вр.чл. 26,
ал.1 и чл.54 от НК, извършено на 05.10.2015 г. му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим; ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА на основание чл.60
ал.1 вр.чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в условията на
Затвор.
С протоколно определение № 793/10.04.2017г, постановено по чнд № 1080/2017
г. по описа на Районен съд - Варна, влязло в законна сила на 26.04.2017 г, съдът на
основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК е определил общо наказание на Х. от
наложените му по нохд № 1643/2016 г. и по нохд №6626/2016 г., а именно – „Лишаване
от свобода“ за срок от две години при първоначален строг режим;
5

12/ с присъда по нохд № 5582/2016 г., по описа на Районен съд - Варна, влязла в
сила от 18.05.2017 г., за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1, б.„а" от НК, извършено на 28.10.2015 г., му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим;
С определенение на ВРС по ЧНД № 2362/17 г. от 21.06.17 г., влязло в сила на
07.07.17 г.. съдът е определил общо наказание н Т. от наложените му по нохд №
1643/2016 г. с по описа на PC- Варна, по нохд № 6626/2016 г. по описа на PC- Варна, и
по нохд № 5582/2016 г. на PC- Варна, , а именно – „Лишаване от свобода“ за срок от
четири години , което на основание чл. 57 ал.1 т. 2 б.б от НК да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
13/ с присъда по нохд № 1242/2017, по описа на Районен съд - Варна, влязла в
сила на 14.06.2017 г., за престъпление по 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1
от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим;
На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК е определено общо наказание на Т.
от наложените му по нохд № 1643/2016г. по описа на ВРС, нохд № 6626/2016г. на ВРС
и нохд № 5582/2016 г. , а именно „Лишаване от свобода“ за срок от четири години,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим;
14/ с присъда по нохд № 2487/2018, по описа на Районен съд - Варна, влязла в
сила от 19.07.2018, извършено на 05.05.2016 г. в гр. Варна му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, което на основание
чл.57, ал.1, т.2, б.„б" от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим;
С протоколно определение № 1552/04.09.2018г, постановено по ЧНД №
3434/2018г, по описа на ВРС, XXVII състав, влязло в законна сила на 08.01.2019г,
съдът е определил общо наказание на Т. от наложените му по нохд №6626/2016г. на
PC-Варна нохд №1242/2017г. на РС-Варна, нохд № 5582/2016г. на PC-Варна и НОХД
№2487/2018 г. на PC-Варна, а именно – „Лишаване от свобода“ за срок от четири
години, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б."б" от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален СТРОГ режим.
На осн. чл.24 от НК съдът е увеличил определеното общо наказание с три
месеца, като е постановил Т. да изтърпи за съответната съвкупност от деяния
наказание „Лишаване от свобода“ в общ размер от четири години и три месеца, което
на основание чл.57 ал.1 т.2 б."б" от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
СТРОГ режим.
Наказанието е изтърпяно на 06.04.2020 г.
Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП се установява и
потвърждава от събраните по реда на глава ХХVІІ от НПК доказателства, а
именно: признанията на подс. Х. Т., направени по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК,
показанията на свид. Д. Ж., свид. К. П., свид. К. Д., свид. З. И., свид. И. Н., свид. Е. Н.,
Свид. Ф. А., свид. К. К., свид. К. М., свид. М. Б., видеотехническата и лицево-
идентификационна експертиза, протоколът за оглед на местопроизшествие и албумът
към него протоколът за оглед на веществени доказателства от 15.06.2020 г. и албумът
към него, протоколът за оглед на веществени доказателства от 26.04.2023 г. и албумът
към същия, копие на фактура № **********/22.07.2016 г. , протокол за доброволно
6

предаване от 08.06.2020 г. на DVD Verbatium и копие на кутия от мобилен телефон от
свид. К. П., 1 бр. DVD Verbatium, протокол за доброволно предаване от 07.06.2020 г.
на копие от дневен отчет за 06.06.2020 г. на магазин, находящ се в гр. Варна, ул.
Народни Будители № 71, Базар „КА.н“ от К. П., дневен отчет от 06.06.2020 г. ,
протокол за доброволно предаване от 11.06.2020 г. на 1 бр. черна тениска от Х. Т.,
протокол за доброволно предаване от 11.06.2020 г. на мобилен телефон „Sumsung“ с
IMEI 35712507272692401 от Ф. Ш. А. и справката за съдимост на подсъдимия.
Доказателствата са непротиворечиви и не навеждат съда на различни изводи. Те
очертават една и съща фактическа обстановка, а именно, такава, каквато е посочена в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за
установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и
цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от
правна страна изводът, че подсъдимият Х. М. Т. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4,
пр.2, вр. чл, 194, ал.1 от НК като на 06.06.2020 г. в гр. Варна, в условията на опасен
рецидив, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот -
изкривяване на алуминиева входна врата и използване на техническо средство -
отвертка, от магазин стопанисван от фирма „Ники 11" ООД, отнел чужди движими
вещи - мобилен телефон марка „Samsung", модел „J7" от 2016 г. с IMEI №
357125072726924 на стойност 160 /сто и шестдесет/ лева и парична сума в размер на
46 /четиридесет и шест/ лева, всичко на обща стойност 206 /двеста и шест/ лева, от
владението на Д. М. Ж. и К. П. П., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои.
Обект на престъплението са обществените отношения, гарантиращи нормалното
упражняване правото на собственост.
От обективна страна, подсъдимият е прекъснал досегашната фактическа власт и
е установил своя собствена такава върху чуждите движими вещи. За извършването на
тези действия същият не и имал съгласието на владеещите вещите към момента на
инкриминираното деяние лица, а именно – свид Д. М. Ж. и свид. К. П. П..
КвА.фикацията по чл.195 ал.1 т.3 от НК се определя от обстоятелството, че с
оглед осигуряване на условия за отнемането на инкриминираните вещи, подс. Т. е
повредил преграда здраво направени за защита на имот, а именно изкривяване а
алуминиевата входна врата на процесния обект.
От обективна страна деянието се квА.фицира по чл. 195, ал. 1 от НК доколкото
за да си осигури достъп до вещите подсъдимият е използвал техническо средство –
отвертка.
От обективна страна, изпълнителното деяние е съставомерно по чл. 196, ал. 1, т.
2 от НК, тъй като същото е извършено след като Т. е осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по реда на чл. 66, с оглед на което престъплението е извършено
при условията на опасен рецидив при хипотезата на чл. 29 б.б от НК.
7

При квА.фициране на деянието, като осъществено при условията на опасен
редицив, съдът с оглед разпоредбата на чл. 30 от НК съотв. чл. 29 ал.2 от НК взе
предвид единствено предходните престъпни прояви на Т., от изтърпяване на
наказанието за които не изтекъл петгодишен срок до датата на извършване на
престъплението, съотв. са осъществени от подсъдимия като пълнолетен, а именно -
описаните във връзка със съдимостта на лицето деяния от пункт 10/ до пункт 13/ от
настоящото изложение. Доколкото същите са осъществени при условията на
съвкупност и съгласно константната съдебна практика, при определяне на вида на
редицива като осъществяващ хипотезата на чл. 29 ал.1 б.а от НК, съдът ги съобрази
като едно осъждане.
От субективна страна, подсъдимият е съзнавал, че с противоправните си
действия прекъсва владението върху чуждите движими вещи и установява своя
фактическа власт, съзнавал е, че за осигуряване на достъп до инкриминираните вещи
поврежда преграда, здраво направена за защита на имущество и използва техническо
средство, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване, като е действал с намерение да свои вещта – да се разпорежда с
нея в свой интерес т. е. извършил е инкриминираното деяние виновно, при форма на
вината - пряк умисъл.
Престъплението е довършено, тъй като е настъпил вредоносният резултат.
Правната квА.фикация не се оспорва и от страните по делото.
Предвид горното съдът постанови осъдителна присъда.
При индивидуА.зацията на наказанието съдът констатира, че са нА.це
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – размерът на
причинената щета, която е под 1/3 от стойността на минималната работна заплата за
страната към инкриминираната дата, възстановяване на по-голямата част от
причинените в резултат на деянието щети, оказаното съдействие от подсъдимия и
сравнително младата му възраст.
Поради изложеното и като взе предвид, че приложението на чл. 58а ал. 4 вр. с
чл. 55 ал.1 т.1 от НК е по-благоприятно за Т. пред редукцията на санкцията на
основание чл. 58а ал.1 от НК, съдът приложи първото посочено основание при
определяне на наказанието на подсъдимия.
Съдът намери за неоснователно искането на страните за едновременно
прилагане на двете привилегировани разпоредби - на чл. 58а ал.1 от НК и чл. 58а ал. 4
вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК, доколкото законът изключва подобна възможност, като в
този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСНК на ВКС, в
обстоятелствената част на което е изложено следното становище: „Правният институт
по чл. 58а от НК не изключва приложението на чл. 55 от НК или чл. 58 от НК. Тези
разпоредби са част от правилата за определяне на наказанието в общата част на НК,
към които препраща чл. 58а, ал. 1 от НК. Допустимо е разкритите в наказателното
производство смекчаващи обстоятелствата да са изключителни или многобройни по
начин, че и най- лекото, предвидено в особената част на НК наказание се оказва
несъразмерно тежко. Проявлението им по дела с проведено съкратено съдебно
следствие, на основание чл. 371, т. 2 от НПК, предпоставя условия за прилагането на
един от двата правни института – по чл. 55 (чл. 58, във вр. с чл. 55 от НК) или чл. 58а
от НК. Едновременното им прилагане в едно наказателно производство е невъзможно.
Поради изложените съображения, съдът определи наказанието на подс. Т.
8

под най-ниския предел на наказанието „Лишаване от свобода“, посочен в нормата на
чл. 196 ал.1 т.2 от НК а именно – под три години.
В практиката си ВКС приема, че за правилното определяне на наказателната
отговорност винаги е необходимо индивидуалната проява да бъде разглеждана в
комплекс с данните за личността на дееца, които ориентират за нуждата от повече или
по-малко интензивно наказателно въздействие за постигане целите на генералната и
специалната превенция / В този смисъл е Решение № 126/29.10.2015 г. по н.д. №
196/2015 г., ІІ н.о./ Съобразявайки данните за съдебното минало на подс. Т., съдът
констатира, че същият е с висока степен на обществена опасност. При формиране на
посочения извод, съдът взе предвид, нА.чието на девет пункта осъждания, които не са
съобразени при квА.фикацията опасен редицив, част от които са за деяния,
осъществени при условията на продължавано престъпление, както и факта, че
подсъдимият е осъществил процесното деяние в кратък срок /от два месеца/ след
освобождаването му от местата за лишаване от свобода, свързано с изтърпяване на
ефективно наказание от четири години и три месеца. С оглед установените данни за
личността на подсъдимия, които сочат трайно установените престъпни навици на
лицето и предвид интензитета на извършваната от него деятелност, описана в
настоящото изложение, която не се е повлияла от изтърпените от Т. ефективни
наказания, съдът намери, че следва да определи санкцията на същия към максималния
размер в границите определени от приложението на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от
НК. Поради изложеното и с оглед постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК, съдът
наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и шест
месеца, което на основание чл. 57 ал.1 т. 2 б.б от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим, доколкото не е изминал период от пет години от
последната изтърпяна на 06.04.2020 г. ефективна санкция, наложена му със съдебния
акт по ЧНД № 3434/2018г, по описа на ВРС.
Съдът не сподели доводите на адв. Д., че изминалото време от извършване на
процесното деяние до постановяване на процесния акт следва да се съобрази като
смекчаващ отговорността на Т. факт. В константната си съдебна практика върховната
съдебна инстанция приема за необходимо преценката за разумната продължителност
на производството да се извършва съобразно конкретните обстоятелства по делото,
като се прилагат критериите, изведени от решенията на Европейския съд по правата на
човека – сложност на делото, поведението на подсъдимия, както и обемът хи
характерът на дължимите правни действия. В практиката на ЕСПЧ се приема, че при
неспазване на разумен срок съдилищата следва да признаят това по ясен начин като
компенсират извършителя за нарушаване на правото му за разглеждане на
производството по делото в такъв срок. Съгласно константната съдебна практика
изтеклият времеви период от деянието винаги налага преценка и на процесуалното
поведение на подсъдимия, като последното не следва да е в причина за забавеното
наказване. Освен това е необходимо да се отчете и сложността на конкретното дело,
тъй като времето на провеждане на производството цели да осигури постигане на
целите на наказателния процес, а не да омаловажи или подсили обстоятелствата от
значение за вината на подсъдимия и не е относимо пряко към неговата личност
/Решение № 532/13.12.2001 г. по н.д. № 493/2001 г. , III н.о./
Като взе предвид периода на провеждане на наказателното производство,
неговата конкретна правна и фактическа сложност, съотв. процесуалното поведение на
подсъдимия и неговият защитник, съдът констатира, че не е нарушено правото на Д.
делото да бъде разгледано в разумен срок.
9

За да формира посочения извод, съдът взе предвид, че съществена роля за
удължаване на срока за разглеждане на производството е оказало именно поведението
на Т., който след като е бил информиран за воденото разследване по случая, доколкото
на 11. 06. 2020 г. в протокол за разпит на свидетел е изложил информация по
процесния казус и е предал доброволно с протокол за доброволно предаване
тениската, с която е бил облечен на инкриминираната дата, на 24.06.2020 г. същият е
напуснал РБългария през КПП Калотина. Впоследствие именно с оглед
невъзможността да бъде установено местонахождението му, включително на
известните по делото адреси и на адреса на баща му, производството нееднократно е
било спирано. След постъпване на информация чрез ДМОС - София за актуален адрес
на Т. в Чехия, по реда на международното сътрудничество, подсъдимият е бил
призован да се яви пред разследващия орган, като са посочени две възможни дати, а Т.
е заявил, че ще се яви на втората от тях – 20.03.2024 г. След като лицето, въпреки
редовното му призоваване не се е явило пред водещия разследването, досъдебното
производство е приключило при условията на задочно такова.
В хода на съдебното производство Т. нееднократно е призоваван на известния
по делото адрес в Чехия, на който са връчени съдебните книжа вкл. обвинителния акт.
След като същият не се е явил в насрочените съдебни заседания и предвид преценката,
че разглеждането на производството в отсъствието на Т. ще попречи на разкриване на
обективната истина, съдът е издал ЕЗА за същия. Едва след изпълнението на
издадената ЕЗА, задържането и привеждането на лицето на територията на страната
през мес. януари 2025 г., е било възможно приключване на съдебното производство.
АнА.зът на процесуалното поведението на подсъдимия с оглед на изложените факти
сочи, че напускайки територията на страната, в периода след узнаване за воденето
производство, същият умишлено се е укрил от органите на разследване съотв. с
неявяването си, при надлежно призоваване от компетентните органи, е предпоставил
същественото забавяне хода на процеса, поради което това забавяне не следва да бъде
компенсирано с отчитане на посочения факт като смекчаващ такъв.
Като неоснователни бяха оценени и доводите на защитника, че недостатъчната
държавна намеса във връзка с корекционната дейност с подсъдимия и социА.зацията
му след напускане на местата за лишаване от свобода е съществена предпоставка за
извършване на процесното деяние. С наказанието „Лишаване от свобода“ съществено
се ограничават правата на подсъдимия, съотв. същият се изолира с цел ограничаване
възможността му да извършва други престъпления. В периода на ограничаване на
свободата на придвижване се осъществяват корекционни програми, с цел да
въздействат превъзпитателно върху лицата. Обстоятелството, че наложените
ограничения и приложените програми за въздействие не са повлияли на съзнанието на
дееца в посока на превъзпитаване на същия и въздържане от извършване на
последващи престъпления, според настоящия състав не следва да се съобразяват като
смекчаващо обстоятелство, а напротив, като индиция за необходимостта от прилагане
на по-интензивна и тежка наказателна мярка с оглед постигане целите на чл. 36 от НК.
На основание чл.59 ал.1 от НК от наложеното наказание Лишаване от свобода
съдът приспадна времето, през което подс.Т. е бил задържан по настоящото
производство.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- Варна сумата
от 508,86/петстотин и осем лева и осемдесет и шест стотинки/ лева, явяваща се
направените в хода на досъдебното производство разноски.
10

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:
/Албена Славова/
11

Номер на акта:	24
Дата:	27 януари 2025 г. (в сила от 12 февруари 2025 г.)
Съдия:	Албена Славова

Дело:	20243110201849
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 май 2024 г.

Присъда по дело №1849/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите