№ 4244
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110206638 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 145 от АПК, във вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Същото е образувано по жалба на А. И. Г., чрез адв. Т., срещу Заповед за задържане
на лице за 24 часа с рег. № 460 от 02.05.2022 г. в 06 РУ-СДВР, издадена от К. С. С. – мл.
инспектор при 06 РУ-СДВР.
В жалбата и в с.з. се излагат съображения за незаконосъобразност и немотивираност
на обжалваната заповед като издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Посочените фактически основания в заповедта за задържане били изключително неясни,
което затруднявало правото на защита. Задържането отделно било несъразмерно и
несъответно на целта на закона. Моли се за присъждане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно приложено пълномощно.
Ответникът К. С. С. – мл. инспектор при 06 РУ-СДВР, редовно призован, не се явява,
като се представлява от упълномощен юрисконсулт, който моли заповедта да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразно. Възразява се за прекомерност на поисканото
адвокатско възнаграждение и се претендира юрисконсултско такова.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна
преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е
допустима.
С атакуваната Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 460 от 02.05.2022 г.
в 06 РУ-СДВР, издадена от К. С. С. – мл. инспектор при 06 РУ-СДВР, жалбоподателят А. И.
Г. бил задържан на 02.05.2022 г. в 21:15 часа в арестните помещения на 06 РУ-СДВР –
обстоятелство, което не се оспорва и се подкрепя от приложените в оригинал обжалвана
заповед (видно от която Г. е бил освободен на 03.05.2022 г. в 16:00 часа), декларация от
задържания, протокол за обиск и извлечение от книгата за задържани лица, водена в 06 РУ-
1
СДВР.
След служебно извършената проверка, съдът намира, че оспореният
административен акт е постановен от оправомощен за това орган (видно от представено за
съдебното следствие заверено копие от Удостоверение рег. № 513р-57628/22.06.2022 г. за
това, че съгласно заповед № 513з-9722/27.12.2016 г. на директора на СДВР мл. инспектор К.
С. С. е бил преназначен на длъжност „старши полицай“ в група „Охрана на обществения
ред“ на сектор „Охранителна полиция“ на 06 РУ-СДВР), в пределите на материалната му
компетентност.
Оспореният административен акт обаче е незаконосъобразен по същество, тъй
като е немотивиран и издаден, без да са посочени и доказани основанията за задържане на
жалбоподателя.
Съгласно отразеното в заповедта правно основание за задържането по чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. В графата за фактическите основания за задържането е посочено:
„установяване на съпричастност към извършено престъпление по чл. 354а от НК“.
Разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието
на заповедта посочването на фактическите и на правните основания за задържането.
Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т.
4 АПК. Посочването им в заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава
разпоредителната част на акта. При липса на мотиви съдът не може да упражни контрол за
законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна
като незаконосъобразен, поради неспазване на установената форма по смисъла на чл. 146, т.
2 АПК и, съответно, издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
Следва да се има предвид, че конкретната хипотеза на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
задължава органа по издаване на административния акт да посочи накратко обективните
характеристики на извършеното от задържания престъпление и неговата правна
квалификация. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност преценката на
решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса доколко са налице посочените в
оспорения административен акт фактически основания за издаване на заповедта и доколко
могат да се свържат с посочените от издателя правни норми. В случая обаче не се твърди за
наличие на данни за осъществено от задържаното лице престъпление, а за задържане с оглед
„установяване на съпричастност“. Така използваната текстова формулировка, освен че не
може да се оприличи на наличие на данни за извършено от задържания престъпление,
създава внушението, че задържането в арестните помещения на всяко лице, обект на
полицейска проверка, е задължително условие за установяване на авторството на
определено престъпление, независимо от наличието или не на данни за това, което е
неприемливо и незаконосъобразно.
На следващо място, допустимо е мотивите, т. е. фактическите основания, да се
съдържат и в друг документ, към който да има препращане в самата заповед за задържане.
Такова препращане в атакуваната заповед обаче липсва. На съдебното следствие бе
приобщено в копие БП № 711/22 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 12354/22 г. по описа
на СРП, видно от което при извършена на 02.05.2022 г. полицейска проверка в лицето Алекс
Цветков Здравков са били установени забранени от закона вещества – зелена тревиста маса,
която Здравков е предал с протокол за доброволно предаване. Съгласно експертна справка,
предаденото от Здравков вещество представлявало коноп с нетно тегло 0,40 грама, на
стойност 2,40 лева. С постановление на СРП от 09.05.2022 г. наказателното производство е
прекратено, поради малозначителност по аргумент от чл. 9, ал. 2 от НК.
При проверката Здравков бил придружаван от двама негови приятели – Симеон
Иванов и жалбоподателя А. Г.. Допуснат като свидетел и разпитан на съдебното следствие,
2
Симеон Иванов потвърждава, че полицейската проверка е обхванала общо пет човека, сред
които и самия него, като били установени наркотици единствено у Алекс Здравков. Горните
факти сочат, че освен липса на посочени ясни и недвусмислени фактически основания,
изготвянето на обжалваната заповед и задържането на жалбоподателя за 24 часа е било
напълно необосновано и без реални данни за извършване на престъпление от негова страна.
По гореизложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за
незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
С оглед отмяната на заповедта за задържане и съобразно разпоредбата на чл. 143,
ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски. Съобразно представените пълномощно и договор за правна помощ и съдействие,
видно от което жалбоподателят е заплатил на адв. Т. адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева (съобразно и разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения), СДВР следва да заплати на А. И. Г.
сторените от последния разноски в общ размер на 500 лева, доколкото същите
кореспондират на минималните стандарти, заложени в Наредбата.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане за 24 часа с рег. № 460 от 02.05.2022 г. в 06 РУ-
СДВР на А. И. Г., издадена от К. С. С. – мл. инспектор при 06 РУ-СДВР
ОСЪЖДА СДВР, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, да заплати на А. И. Г.
направените от последния разноски в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София-град в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3