Решение по дело №363/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8557
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 13 декември 2019 г.)
Съдия: Соня Николова Найденова
Дело: 20191100500363
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

№………………………/……….12.2019 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през  2019 година, в следния   състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                мл.съдия  КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер  363  по    описа   за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 347036 от 26.02.2018 г., поправено относно наименованието на ответника с две решения по чл.247 от ГПК- № 440247/28.06.2018 г. и № 529795/08.11.2018 г., всички постановени по гр.д. № 57877/2016 г. на СРС, 150 състав, е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, във вр. с чл.124 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу „Н.и.о.” ЕООД за признаване за установено по отношение на ответната страна, че дължи на ищцовото дружество на сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 1411,38 лева, от които 1173,44 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2013 г.-м.04.2015 г., и 222,25 лева-законна лихва за забава от 31.07.2013 г. до 13.07.2016 г., както и 14,04 лева - представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.06.2013 г. до м.04.2015 г. и 1,65 лева - законна лихва за забава за лериода от 31.07.2013 до 13.07.2016 г, ведно със законната лихва от 21.07.2016 г. - датата на депозиране на заявлението

Решението е обжалвано от ищеца „Т.С.“ ЕАД с искане за отмяната му като неправилно поради противоречие с материалния закон. Оплакванията в жалбата се свеждат до предмета на делото и основанието на предявения иск, като се сочи, че ищецът  не е твърдял наличие на облигационно отношение с ответното дружество  за продажба на топлинна енергия /ТЕ/, а e твърдял, че ответното дружество, като собственик на топлоснабден имот на посочения в исковата молба адрес, е ползвало ТЕ, но без договор, при което се е обогатило неоснователно за сметка на ищцовото дружество за доставена от последното ТЕ за имота на ответника. Така счита извода в обжалваното решение, че поради липсата на сключен договор между страните, искът е неоснователен, за неправилен. Претендира рзаноски.

Въззиваемата страна – ответник „Н.и.о.” ЕООД, оспорва жалбата с писмен отговор, чрез пълномощник адв.В.Т., с възраженията, че жалбта е неоснователна, а решението-правилно, тъй като по делото не се установило да има сключен договор между страните по спора за ТЕ за стопански нужди, като и че  ответното дружество би могло да се обогати за сметка на ищеца само ако ползва ТЕ за стопански нужди, а в случая ищецът не доказал ползване на ТЕ за такива нужди. Претендира рзаноски.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. Това е така, защото видно от мотивите на обжалваното решение, установителният иск по чл.422 от ГПК е отхвърлен, защото първоинстанционният съд е приел, че качеството на собственик не прави ответника потребител на топлинна енергия и страна по договор с ищцовото дружество, доколкото ответникът като търговско дружество може да бъде потребител на топлинна енергия само за стопански нужди. И че при липсата на писмен договор между страните за предоставяне на ответника на топлинна енергия за стопански нужди, се налага извод за липса на облигационни отношения между страните, по силата на което да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на претендираните по реда на чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК суми, при което е несъстоятелени наведеният с исковата молба довод, че ответникът е неизправна страна по договор и съответно дължи заплащане на сумите за използвана топлинна енергия за периода, в който не е бил сключен договор. Първоинстанционнитя съд в мотивите си е приел още, че изложените в исковата молба съображения, че в случай, че няма валидно облигационно правоотношение, следва да се приеме, че ответникът дължи процесните суми на основание чл.59 от ЗЗД, доколкото същите водят до промяна в предмета на делото, което било недопустимо.

В случая, обаче, предявеният иск за установяване на парично вземане за главница и лихви за забава, е с основание по чл.59 от ЗЗД и вр. чл.86 от ЗЗД, е не по чл.79 от ЗЗД и вр. чл.86 от ЗЗД. Това е така, защото дори и да е съществувала към първоинстанционното производство неяснота относно правното основание на иска за главница-която нередовност на сиковата молба не е била остранена от първоинстанционния съд, и с доклада  по чл.146 от ГПК не е дадена правната квалификация на иска, то с въззивната жалба ищецът недвусмислено изяснява, че търси исковата сума за главница за цена на ползвана ТЕ от ответника по реда на неоснователно обогатяване, тъй като самият ищец сочи, че няма сключен писмен договор между страните. Искът по чл.59 от ЗЗД в случай на неоснователно обогатяване, и искът по чл.79 от ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение, не се основават на едни и същи обстоятелства и нямат едно и също основание, макар възможен предмет на претенцията и при двете правни основания да е установяване и остойностяване на количество потребена ТЕ за определен топлоснабден недвижим имот.

Правното основание на предявения иск се определя от обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба и именно изхождайки от тях, и от изложеното с въззивната жалба, съдът счита, че то е по чл.59 от ЗЗД за главницата и обусловената от основателността на главния иск отговорност за лихви зазабава като акцесорно вземане. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и е недопустимо да се произнесе по друг иск на непредявено основание.

До недопустимо решението се е стигнало поради неразглеждане от първоинстанционния съд на заявените с исковата молба обстоятелства, на които се основава заявеното искане за установяване на парични задължения, а е  разгледано друго- на основание изпълнение на договорно задължение, кавтото не е заявен от ищеца, и не е разгледано соченото основание на вземането-неоснователно обогатяване. Последното твърдение не е било и предмет на обсъждане с решението на СРС, при което не е налице само неправилна правна квалификация, която би могла да бъде поправена от въззивния съд като приеме, че е нарушен само материалния закон. Случаят обаче не е такъв, при което, предвид и изложеното по-горе, е налице недопустимост на решението поради неправилна правна квалификация на иска и необсъждане от първоинстанционния съд на правнорелевантните факти. Ето защо и на основание чл.270, ал.3, изр.трето от ГПК решението като постановено по непредявени искове, изцяло, като по отношение на иска за установяване задължение за лихви за забава, предвид акцесорният му характер, също е налице предпоставката за обезсилване.

При този изход на служебната преценка по чл.269, изр.първо от ГПК, въззивният съд не следва да обсъжда правилността на решението.

По разноските: Съгласно изхода на спора, въззивният съд намира, че не може да се произнася по исканията за разноски, тъй като настоящето въззивно решение не е такова по същество на спора и не може да се приложи отговорността на страните по чл.78 от ГПК на разноските. По аргумент от чл.294, ал.2 от ГПК, при новото разглеждане на делото пред СРС ще следва съдът да се произнесе и по разноските по настоящето въззивно производство.

Въззивното решение няма да подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.първо от ГПК с оглед цената на иска под 5000лв.

Воден от изложеното, СГС

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 347036 от 26.02.2018 г., поправено относно наименованието на ответника с две решения по чл.247 от ГПК- № 440247/28.06.2018 г. и № 529795/08.11.2018 г., всички постановени по гр.д. № 57877/2016 г. на СРС, 150 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на предявените искове, съобразно мотивите на решението.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.първо от ГПК.

                                                                                                   

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                 2.