Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260238 Година 2022,29.07. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На девети
май Година две хиляди и двадесет и втора
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………...
Съдебни заседатели: …………………………………….......
Секретар
Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
2577 по описа за 2020 година
и за да
се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът Д.К.С.
*** чрез пълномощника адв. Боян Койнов с адрес на кантората
гр.Бургас,ул.“Оборище“ № 82,ет.2 е предявил обективно съединени отрицателни
установителни искове за приемане за установено ,че поради изтекла погасителна
давност не дължи на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК
********* главница и лихви в общ размер
от 48986,26 евро с равностойност в български лева от 95808,80 лв.,за
събиране на които е бил издаден изпълнителен лист от 01.12.2009 год. от Районен
съд-гр.Ямбол въз основа на заповед
за изпълнение № 1982 от 27.11.2009 год.
по ч.г.д.№ 2666 по описа за 2009 год. на Районен съд-гр.Ямбол и е висящо към момента изп.д.№ 20189170400406
по описа на ЧСИ Соня Димитрова с район
на действие Окръжен съд гр.Смолян.Проследявайки хронологията на предприетото принудително
събиране на вземанията по издадения на
01.12.2009 год. изпълнителен лист,част от която са образуваните множество
изпълнителни дела при различни ЧСИ,поради многократно отправяни и уважавани
искания за преместване на изпълнението от един съдебен изпълнител при друг,ищецът
твърди,че последното такова,висящо и към
момента при ЧСИ
Соня Димитрова,по което ответникът се легитимира като взискател ,с оглед
осъществено по договор за цесия с „УниКредит
Булбанк“ АД частно правоприемство, е образувано след изтичане на 5-годишна погасителна давност.Посочва две различни дати на начало на давностния
срок: 27.09.2010 год. ,на която е наложена възбрана върху негово имущество по
изп.д.№ 46/2010 год. на ЧСИ Иванка Миндова; и 28.09.2012 год.,на която дата е
било прекратено по силата на закона изп.д.№ 4/2015 год. на ЧСИ Делян Николов,представляващо продължение
на изп.д.№ 46/2010 год. на ЧСИ Иванка Миндова.Счита наложената на 28.01.2015 год. възбрана от ЧСИ Делян
Николов по негово изп.д.№ 4/2015 год., за нищожно
изпълнително действие,което не прекъсва
започналата вече да тече погасителна давност,тъй като е
предприета след като изпълнителното дело е било вече прекратено с осъществяване
на предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,независимо,че самото прекратяване е
било констатирано от ЧСИ Делян Николов с
постановление от 19.04.2017 год. по
изп.д.№ 4/2015 год. Представя и ангажира доказателства.
Предявените искове са с правно основание в чл. 124 във вр. с чл.439 от ГПК.
Ответникът „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД,ЕИК ********* чрез
пълномощника юрисконсулт Велислава
Любенова е депозирал своевременно писмен отговор/преценката за спазване на срока е направена в
разпореждане № 261374 от 25.05.2021 год. по настоящото дело/ оспорва изцяло
основателността на предявените
искове.Твърди,че ищецът излага непълна
хронология на образуваните
изпълнителни дела за събиране на вземанията, съществуването на които оспорва
като погасени по давност.Позовава се на извършени
и други изпълнителни действия през 2010 и 2011 год. след датата 27.09.2010 год.,по непосочени от
ищеца изпълнителни дела,по които праводателят му е бил присъединен взискател и
се е ползвал и от вече предприетите от
първоначалните взискатели
изпълнителни действия,с които давността е прекъсната преди да е изтекъл 5
–годишния давностен срок по смисъла на ЗЗД.Намира,че дори да се приеме,че
последното изпълнително действие по непосоченото от ищеца изп.д.№ 155/2010 год.
на ДСИ Росица Димчева е извършено на дата 09.01.2012 год.,съобразявайки
хронологията на събитията,вписаната възбрана на 29.01.2015 год. върху имущество
на ищеца по изп.д.№ 4 по описа за 2015 год. отново прекъсва давността и оттогава
започва да тече нова давност.Сочи,че по изп.д.№ 406 по описа за 2018 год. на
ЧСИ Соня Димитрова преди налагане на запор на банкови сметки,съгласно съобщение от 29.05.2020 год.са предприети и
извършени и множество други изпълнителни действия в рамките на определени
изпълнителни способи през 2018 год. и през 2019 год.Развива съображения за
несъстоятелност на становището на ищеца,че извършени изпълнителни
действия след настъпване на перемпция,но преди прекратяване на изпълнително
дело с постановление на това основание,са нищожни.Счита,че постановките на ТР № 2/2013 год. от 26.06.2015
год. на ОСГТК на ВКС се прилагат по изпълнителните дела от 26.06.2015 год.,а до
тази дата ,приложение намира ППВС № 3/18.11.1980 год.Счита,че давността за вземанията следва да се счита
прекъсната не само с извършените спрямо
ищеца изпълнителни действия ,но и с тези
извършени спрямо кредитополучателя и
другия съдлъжник.Представя и ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото
доказателства,намира за установено
следното:
Безспорни
са между страните следните факти: на 09.10.2008 год. между „УниКредит Булбанк“ АД като кредитор , Н. Д.
С. като кредитополучател и П. Д. С. и Д.К.С. като солидарни с кредитополучателя длъжници е бил
сключен договор за банков ипотечен кредит на физическо лице под № 480 ;На
01.12.2009 год. по ч.гр.д.№ 2666 по описа за 2009 год. на Районен съд-гр.Ямбол
ищецът,наред с кредитополучателя и другия солидарен длъжник,са били осъдени да
заплатят солидарно на „УниКредит
Булбанк“ АД сумата от 43489,38 евро главница по горния договор с лихва 5496,88
евро от 09.12.2008 год. до 24.11.2009
год. и законната лихва от 26.11.2009 год. до изплащане на вземането,както и
сумата 3605,89 лв. разноски по делото;изпълнителният лист е бил издаден на основание подлежаща на изпълнение заповед
за изпълнение № 1982 от 27.11.2009 год. по ч.гр.д.№ 2666 по описа аз 20089 год.
на Районен съд гр.Ямбол;изпълнителният лист е бил представен с молба от „УниКредит Булбанк“ АД на ЧСИ Иванка Миндова и входирана при нея с вх. № 400 от 22.01.2010
год. ,като на 25.01.2010 год. е било
образувано изп.д.№ 46 по описа й за 2010 год.
с взискател банката и длъжници-кредитополучателя и двамата солидарни
длъжници-страни по изпълнителния лист;на 27.09.2010 год. по това изпълнително
дело е била наложена възбрана върху притежавано от ищеца по настоящото дело Д.С.
недвижимо имущество;на основание чл.427 от ГПК изп.д.№ 46 по описа за 2010 год. е било изпратено по подсъдност по искане на
взискателя,на ДСИ в гр.Смолян,като там,на дата 29.11.2010 год. е било образувано под № 426 при ДСИ Росица
Димчева;изп.д.№ 426 /2010 год. е било преместено отново по молба на взискателя и образувано като изп.д.№ 4 по описа за 2015
год. на ЧСИ Делян Николов;с постановление изх.№ 13892/19.04.2017 год.,влязло в
сила, изп.д.№ 4/2015 год. е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК;оригинала
на изп.лист от 01.12.2009 год. е бил
върнат на „УниКредит Булбанк“ АД по депозирана на 03.05.2017 год. молба на банката по изпълнително дело № 4 по
описа за 2015 год. на БСИ Делян Николов;ищецът по настоящото дело е частен
правоприемник на „УниКредит Булбанк“ АД
за вземанията по изп.лист от 01.12.2009 год. както и взискател въз
основа на същия изпълнителен лист по изп.д.№ 406 по описа за 2018 год. на ЧСИ Соня
Димитрова;по това изпълнително дело със съобщение изх. № 4918/29.05.2020 год.
ищецът е бил уведомен за наложен запор върху притежавани от него банкови
сметки.
От
събраните по делото доказателства и
по-точно от справка по изпълнително дело № 44 по описа за 21 год. на БСИ
Здравка Тонева с район на действие Окръжен съд Смолян –листи от 145 до 151 вкл., е
видно,че това изпълнително дело е било образувано първоначално на дата 11.05.2017 год. под № 420 по описа за 2017 год. на ЧСИ Ирина
Христова с район на действие Окръжен съд
Ямбол,въз основа на оригинала на
изпълнителен лист от 01.12.2009 год.,получен след връщането му въз основа на
молба от 03.05.2017 год. по изп.д.№ 4 по описа за 2015 год. на БСИ Делян
Николов с район на действие Окръжен съд Бургас.На 27.06.2018 год. изп.д. №
420/2017 год. е било преобразувано при ЧСИ Соня Димитрова с район на действие
Окръжен съд-Смолян под № 406/2018 год. С
молба от 09.03.2021 год. ответникът по настоящото дело като правоприемник на
банката е поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено при ЧСИ Здравка
Тонева.Въз основа на тази молба на
09.03.2021 год. изп.д.№ 406/2018 год. на ЧСИ Соня Димитрова е било
преобразувано под № 44/2021 год. по
описа на ЧСИ Здравка Тонева,като е висящо при нея и понастоящем. Видно от
документа на листи от 145 до 151 вкл.,както и от приложената на лист 77 от делото молба на ЧСИ Ирина Христова по нейно изп.д.№ 420 /2017 год. от дата 19.06.2017 год. ,по искане на
банката от 11.05.2017 год. ,ведно с
образуване на изпълнително дело е поискано да бъдат наложени запори върху банкови сметки на длъжниците в
банката,възбрана върху ипотекиран имот,както и върху недвижим имот собственост
на ищеца по настоящото дело.На дата 19.06.2017 год. е наложен запор върху
банкови сметки на длъжника-ищец и възбрани върху негови недвижими имоти,като възбраната върху
недвижими имоти в гр.Я. е била вписана
на 20.06.2017 год.
С оглед на
горните данни ищецът твърди,че вземанията
по банковия кредит по отношение на него са погасени по давност в периода
27.09.2010 год. -27.09.2015 год. ,в който не
е искано прилагане на
изпълнителни способи от взискателя,а извършените
такива през 2015 год. до 27.09.2015 год.
не следва да бъдат зачетени,тъй като на
27.09.2012 год. изпълнително дело № 426/2010 год. на ДСИ Росица Димчева е
прекратено по право и всички извършени изпълнителни действия след това са загубили силата си.
С оглед на
така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
С т.10 на
ТР № 2 от 26.06.2015 год. по тълк.д.№ 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила Постановление
№3/1980г. на Пленума на Върховния съд.При това положение приетото относно
давността в изгубилото силата си постановление,а именно ,че погасителна давност не тече,докато трае
изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането,е
приложимо до 26.06.2015 год.Изпълнително
дело № 46 /2010 год. образувано първоначално при ЧСИ Иванка Миндова и
преобразувано под № 426/2010 год. при ДСИ Росица Димчева е перемирано на
27.09.2012 год.,т.е. преди 26.06.2015 год. При това положение по отношение на
погасителната давност при него е приложимо приетото в Постановление 2/80 на Пленума на ВКС,а не приетото в т.10 на ТР
№ 2 от 26.06.2015 год. по тък.д.№ 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС.Приложението по
този начин на погасителната давност е видно и от цитираното от самия ищец
решение № 223 от 12.07.2011 год. на ВКС по т.д.№ 124/2010 год. на Второ т.о. на
ВКС. Следователно,при безспорно извършено последно действие по изпълнително
дело№ 46/2010 год. на ЧСИ Иванка Миндова на 27.09.2010 год. ,нова давност е
започнала да тече не от 27.09.2010 год.,а от 29.07.2012 год.,когато по силата
на закона е настъпила перемпция. Новата давност е 5 годишна и би изтекла,ако до
27.09.2017 год. не са извършвани изпълнителни действия,които я прекъсват.От
събраните доказателства се установи обаче,че на 11.05.2017 год. банката,върнала
си оригинала на изпълнителния лист от ЧСИ Делян Николов след подаване на молба
от 03.05.2017 год. по изп.д.№ 4 /2015 год. е поискала и е било образувано изп.д.№ 420/2017 год. при
ЧСИ Ирина Христова.При новообразувано през 2017 год. изпълнително дело въз
основа на оригинал на изпълнителен лист
по отношение на погасителната давност вече е приложимо приетото в т.10
на ТР № 2 от 26.06.2015 год. по тък.д.№ 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС.В молбата
от 11.05.2017 год. банката е поискала
изпълнителни действия прекъсващи давността и такива са извършени-наложени са
запори и са вписани възбрани върху имоти на ищеца.При това положение
давността е прекъсната от 19.06.2017 год. и до момента на завеждане на настоящото
дело на 29.10.2020 год., не е изтекла ,а и е прекъсвана неколкократно
с оглед предприети изпълнителни действия,видно от събраните доказателства.
Дори да се
приеме,че давноста е започнала да тече от 27.09.2010 год.,то до 27.09.2015 год. са извършвани изпълнителни действия,които я
прекъсват и които не са загубили действието си.На 28.01.2015 год. ЧСИ Делян
Николов е предприел действия по вписване на възбрана върху недвижимо имущество
собственост на длъжниците,включително на ищеца.
С решение
№ 37 от 24.02.2021 год. по гр.д. № 1747 по описа за 2020 година на Четвърто г.о.
на ВКС при отговор на правен въпрос по
отношение на перемпцията и давността в изпълнителното производство е прието
следното:Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията,
така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може
да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото
искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на
съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела.
Няма спор
по делото,че ЧСИ Делян Николов към
момента на образуване на изп.д.№ 4/2015 год. като продължение на изп.д.№
426/2010 год. на ДСИ Росица Димчева е държал оригиналния изпълнителен лист,следователно
е бил длъжен да приложи искания
изпълнителен способ и това е и сторил, налагайки възбрана на 28.01.2015 год.Това
негово действие не е нищожно и не отпада с обратна сила, поради това,че не е извършено по самостоятелно новообразувано изпълнително дело,както съобразно
канцеларските правила по водене на изпълнителните дела,които ЧСИ е бил длъжен да приложи,е следвало да
процедира.При това положение с налагането на възбрана давността е прекъсната,а
след това е прекъсвана и с множество последващи
искания за приложение на други изпълнителни
способи.
С оглед на
всичко изложено по-горе предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен,тъй като не се установи вземанията по
процесното изпълнително дело да
са погасени по давност.
По разноските:
С молба вх. № 262272 от 29.04.2022 год.,докладвана в съдебно
заседание,проведено на 09.05.2022 год.,след което препис от нея,ведно с
приложенията е връчен на пълномощника на ищеца, е представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК,ведно с доказателства за извършването им.Съгласно
списъка-лист 162 от делото,търсените разноски са: юрисконсултско възнаграждение
в максималния размер по ал.2 на чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ
от 540 лв-.,30 лв. държавна такса за снабдяване с 6 бр. съдебни удостоверения и
36 лв. такса за изготвяне на справка изх. № 1120 от 19.04.2022 год. по изп.д.№
44/2021 год. на ЧСИ Здравка Тонева с район на действие Окръжен съд Смолян. Приложени
са доказателства за действително
заплащане на сумите от 30 лв. по сметка на настоящия съд и на 36 лв. по сметка на ЧСИ Здравка Тонева.Не
е направено възражение за прекомерност на търсеното юрисконсултско
възнаграждение.При това положение на ответника на основание чл.78,ал.3 от ГПК следва да се присъдят разноски в общ размер от
606 лв.
По
изложените съображения и на основание чл.439 от ГПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.К.С. *** чрез пълномощника адв. Боян Койнов с адрес на
кантората гр.Бургас,ул.“Оборище“ № 82,ет.2 обективно съединени отрицателни
установителни искове за приемане за установено в отношенията му с „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК *********,че поради изтекла погасителна давност
не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК ********* главница и
лихви в общ размер от 48986,26 евро с
равностойност в български лева от 95808,80 лв.,за събиране на които е бил
издаден изпълнителен лист от 01.12.2009
год. от Районен съд-гр.Ямбол въз основа
на заповед за изпълнение № 1982 от
27.11.2009 год. по ч.г.д.№ 2666 по описа за 2009 год. на Районен съд-гр.Ямбол .
ОСЪЖДА Д.К.С.
*** да заплати на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД,ЕИК ********* сумата от 606 лв.,представляваща направени разноски в първоинстанционното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас
с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия: