№ 304
гр. Несебър, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:П. Сл. П.
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от П. Сл. П. Гражданско дело № 20212150100408
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „********“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от П. Х. Г.,
против „*******“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: *******. В
обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че на основание завещание и
доброволна делба С.А.В. е придобила собствеността върху следния недвижим имот, а
именно: Място, цялото с площ от 444 кв. м., а по скица 416 кв. м., с кадастрален
идентификатор 53045.******, при съседни поземлени имоти №№ 53045.******,
53045.******, 53045.*****, 53045.502.370, 53045.5******, 53045.******, 53045.5****
„********“ ООД е закупил от последната имота с нотариален акт **** от 2016г. на нотариус
М. Бакърджиева с район на действие Несебърския районен съд. Той е собственик и на
съседния имот с идентификатор 53045.*****, в който има изградена сграда с 19 броя
ваканционни апартамента, 4 броя магазини, басейн и ограда за сезонно ползване.
Ответникът „*******“ ЕООД е собственик на съседен поземлен имот с идентификатор
53045.******, като се легитимира като собственик с нотариален акт ***** с който е закупил
Урегулиран поземлен имот с площ от 1003 кв. м., съставляващ УПИ III-397, кв.39 по плана
на град Обзор, одобрен със Заповед № 850/12.11.1971г. и Заповед № 235/23.07.1999г. Ищецът
констатирал, че има разминаване между регулационните граници на парцела му и тези по
кадастралната карта, като разликата от 28 кв. м. са неправомерно присвоени и включени към
съседния имот с идентификатор 53045.******, собственост на ответното дружество, в която
площ има изградена ограда и басейн. Ищецът установил, че към 14.09.2006г., когато е
1
одобрена кадастралната карта на град Обзор, имотната граница между УПИ III-397 и УПИ
XIX-387 в кв.39 по плана на град Обзор, не е била материализирана на място, като оградата
е била изградена по-късно и въз основа на разрешение за строеж от 25.04.2007г., издадено на
ответника. Имотната граница не съвпада с регулационната граница, а допуснатото
несъответствие е било отстранено с издадена на основание чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР Заповед
КД-14-02-364 / 29.03.2007г. на Началника на СГКК-Бургас, с която е изменена кадастралната
граница между имотите така, че тя да съвпада с регулационната граница по действащия ПУП
на град Обзор. Издаденото разрешение за строеж обаче и изградената въз основа на него
ограда не е съобразено с регулационните граници. Въпреки това, след изграждането на
оградата ответникът е направил искане за изменение на кадастралната карта и въз основа на
Заповед № КД-14-02-829 / 23.06.2008г. на Началника на СГКК-Бургас е била изменена
имотната граница по начин тя да съвпада с оградата, в резултат на която процесните 28 кв.
м., собственост на ищеца, се владеят неправомерно от ответника. Налице е противоречие
между двете заповеди, а именно коя от посочените в нея граници между двата имота съвпада
с регулационните граници, като според ищеца въз основа на втората заповед процесните 28
кв. м. се владеят неправомерно от ответника като са включени в имота му с идентификатор
53045.******. Прави искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на процесните 28 кв. м., разположени в югозападната част на имота с
идентификатор 53045.****** и ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху
тази част от имота. При условията на евентуалност моли ответникът да бъде осъден да
събори частта от оградата, както и басейна, находящи се върху реална част от поземления
имот с площ от 28 кв.м., разположен в югозападната част на имот с идентификатор
53045.******, тъй като те пречат на ищеца да реализира строителството в собствения му
поземлен имот с идентификатор 53045.****** съгласно одобрените проекти и влязло в сила
разрешение за строеж. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът „*******“ ЕООД заявява, че оспорва
исковете като неоснователни, както и твърденията, изложени в исковата молба. Отрича към
момента на одобряването на кадастралната карта между двата имота да е била
материализирана имотна граница, като имотната граница е била установена посредством
геодезическо замерване. Позовава се на чл.43, ал.5 от ЗКИР като въвежда довода, че
дворищната регулация по отношение на имота на ищеца не е приложена, а Заповед №
590/07.06.2006г. за частично изменение на ПУП за УПИ XIV-387 в квартал 39, от който са
образувани УПИ XIV-387 и УПИ XIX-387 по повод доброволната делба, намира за
нищожна, евентуално изменението на ПУП-ПРЗ е незаконосъобразно. Наред с това, имотът
на ответника от закупуването му е 1003 кв. м., съгласно дворищно регулационния план от
1971г., и понастоящем границите му не са променяни, същите правилно са отразени в
действащата кадастрална карта, както и съгласно действащата понастоящем Заповед № КД-
14-02-829 / 23.06.2008г. на Началника на СГКК-Бургас. Оградата и басейна са изградени въз
основа на разрешение за строеж, издадени през 2007г., а искането за тяхното премахване се
явява неоснователно. Изграждането на оградата не е послужило като основание за
изменение на кадастралната карта с цитираната заповед от 2008г., а с нея е възстановена
2
границата между двата поземлени имота според одобрената през 2006г. кадастрална карта и
съобразно имотната граница, затова с нея не е приобщена към имота на ответника частта от
28 кв. м. от имота на ищеца. Площта на поземления имот на ищеца понастоящем е 416 кв.
м., колкото е според нотариалния акт към момента на закупуването му през 2016г. Ищецът
не е искал изменение на дворищно регулационния план на основание чл.134, ал.2, т.2, вр. §
8, ал.2 от ПР на ЗУТ. Оспорва твърдението, че частта от 28 кв. м. е собственост на ищеца,
тъй като тя е включена в поземления имот на ответника с идентификатор 53045.******, а
дори и да има разминаване на имотната граница с регулационната, то тя се дължи на грешка,
която е в рамките на допустимата по смисъла на чл.18 и чл.19 от Наредба № 3 от
28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и
кадастралните регистри. Прави възражение и за придобивна давност по отношение на
процесните 28 кв. м., които са включени в поземления имот на ответника от 14.09.2006г. и
откогато те се намират в негово владение. Оспорва и претенцията на ищеца за събарянето на
оградата и басейна в имота на ответника, тъй като те са законно изградени, въведени са в
експлоатация, като същите не пречат на ищеца да реализира строителството в собствения му
имот, но разрешението за строеж на ищеца от 2017г. не е съобразено с регулационния план
за имот 53045.******, а той може да поиска изменение на ПУП-ПРЗ. Моли за отхвърляне на
исковете, както и за присъждане на разноски.
Ищецът се представлява в съдебно заседание от процесуални представители,
които заявяват, че поддържат исковата молба. Акцентират върху факта, че ищецът е закупил
своя поземлен имот с площ от 444 кв. м., а не от 416 кв. м., както се твърди от ответната
страна. Отрича и твърдението на ответника, че спорната част от 28 кв. м. била винаги част от
УПИ III-397, като в тази връзка отбелязва, че тази част не може да бъде придобита по
давностно владение на основание чл.200, във връзка с чл.19 и чл.16 от ЗУТ. Поддържат, че
спорът между страните е възникнал въз основа на грешка в кадастралната карта и в
регулационния план. Намират за доказано, че праводателите на ищеца са владели
въпросните 28 кв.м. и че от основно значение по делото е кой от страните какви квадратни
метри е притежавал към момента на урегулиране на имотите с плана от 1971г. Освен това
ответникът не е могъл да придобие с договора за покупко-продажба имота с площ от 1003
кв.м., като действително притежаваните от праводателя му са били 700 кв.м. от продавания
имот.
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от упълномощен
адвокат, който поддържа, че процесните 28 кв.м. са придадени от имота на праводателя на
ответника по плана от 1971г. към имота на праводателя на ищеца, но не е доказано
извършено заплащане за тази придаваема част, съответно не е доказано регулацията да е
приложена, нито е доказано преместване на имотната граница и ищецът, респ.
праводателите му, да са владеели въпросната придаваема част десет години. В
представените писмени бележки при обсъждане на доказателствата, събрани по делото, се
акцентира на обстоятелството, че придаваемото по регулация място не е заето, поради което
не е настъпила трансформация на регулационната граница в имотна по отношение на
3
спорните 28 кв.м., по който начин до влизане в сила на ЗУТ регулацията по отношение на
процесните 28 кв.м. не е била приложена по никой от способите, посочени в ТР
3/15.07.1993г. по гр. дело № 2/1993г на ОСГК на ВС. Отчуждителното действие на
неприложения регулационния план от 1971г. е отпаднало автоматично след изтичане на 6
месеца от влизане в сила на ЗУТ, а при създаването и одобряването на кадастралната карта
на град Обзор не е допусната непълнота или грешка, защото тогава са съществували на
място материализирани граници. Имотът на ищеца с кадастрален идентификатор
53045.****** е с площ от 416 кв.м. и неоснователно се твърди, че границата между двата
имота следва да се установи по регулационната такава според плана от 1971г. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.10.2005г., обективиран в
нотариален акт № 200, том XVII, ******, дело № ***** на нотариус Стоян Ангелов с рег.№
208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, „*******“ ООД, в качеството му
на купувач по договора, е придобил собствеността върху следния недвижим имот, находящ
се в град Обзор, община Несебър, административен адрес: улица *****, а именно: УПИ III-
397, кв.39 по плана на град Обзор, одобрен със Заповед № 850/12.11.1971г. и Заповед №
235/23.07.1999г., с площ от 1003 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и
стопанска сграда (обор), без посочени площи и предходен документ за собственост, при
граници на УПИ: улица, УПИ XVI-398, УПИ XVII-398 и УПИ II-985.
С Разрешение за строеж № 29 от 24.03.2006г., издадено от архитект при Община
Несебър, на „*******“ ЕООД е било разрешено, въз основа на одобрени/съгласувани идейни
проекти, изграждането на Жилищна сграда в УПИ *****, кв.39 по плана на град Обзор,
община Несебър.
На 13.06.2006г. „*******“ ЕООД е представил мотивирано предложение и проект
за частично изменение на ПУП-ПЗ за УПИ III-397, кв.39 по плана на град Обзор, касаещ
височината и устройствените показатели за интензивност на застрояването на поземления
имот, като са спазени минималните отстояния от страничната регулационна линия съгласно
чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, без да се променя начина на застрояване – свободно основно
застрояване, който проект е бил приет и одобрен на заседание на ОбЕСУТ при Община
Несебър, проведено на 05.07.2006г., и въз основа на който проект е била издадена Заповед №
707 от 24.07.2006г. на Кмета на Община Несебър, с която е одобрен плана за застрояване на
УПИ III-397 в кв.39 по плана на град Обзор касаещо промяна на височината и
устройствените показатели за интензивност на застрояване за имота, при запазване начина
на застрояване – свободно основно застрояване, и характера на застрояване – средноетажно,
както и предназначението на имота – за жилищно строителство.
На 04.12.2006г. „*******“ ЕООД е представил проект за „жилищна сграда в УПИ
*****, кв.39 по плана на град Обзор, касаещ препроектиране на надстройка над жилищна
сграда в хода на строителството в поземления имот, който проект е бил приет и одобрен на
4
заседание на ОбЕСУТ при Община Несебър, проведено на 06.12.2006г., и въз основа на
който одобрен проект е било издадено Разрешение за строеж № 91 от 14.12.2006г. на
архитект при Община Несебър, за надстройка на Жилищната сграда.
Съгласно одобрената със Заповед № РД-18-59 / 14.09.2006г. на Изпълнителния
директор на АК кадастрална карта на град Обзор, придобитият от „*******“ ЕООД на
03.10.2005г. посочен поземлен имот се индивидуализира като Поземлен имот с
идентификатор 53045.******, с адрес: град Обзор, улица *****, с площ 1002 кв. м., трайно
предназначение: Урбанизирана територия; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до
10 м.), при съседни ПИ №№ 53045.502.360, 53045.******, 53045.502.366, 53045.*****,
53045.502.361 и 53045.502.469.
На 16.03.2007г. е съставен протокол за определяне, от данните от
кадастралната карта, на строителна линия на ограда на ПИ 53045.****** съгласно чл.231 от
ППЗТСУ (отм.) и § 20, ал.2 от ЗР от ЗУТ, а на 15.04.2007г. е издадено от архитект при
Община Несебър на Разрешение за строеж № 37 за Ограда към съседните УПИ и уличната
регулация, която ограда да е разположена изцяло в УПИ III-397 в кв.39 по плана на град
Обзор, и която съгласно конструктивното становище да се изгради от бетонови блокчета или
стоманобетон с височина до 60 см., върху стоманобетонова основа по цялата дължина и
дълбочина 0,80 метра, изпълнена от бетон В15 и надлъжна армировка 4ф8; ажурната
(прозирна) част от оградата започва от височина 0,60 метра и достига височина 1,60м. до
2,20 м.; през 2,50 метра по цялата дължина на оградата да се предвидят стоманобетонови
колони с армировка по 4N12 и бетон В15.
С последващо Разрешение за строеж № 45 от 09.05.2007г., издадено от
архитект при Община Несебър, е разрешено на „*******“ ЕООД изграждането на Басейн в
УПИ III-397, кв.39 по плана на град Обзор.
На 05.09.2007г. е сключен Договор за доброволна делба на недвижими имоти,
с който в дял на единия от съделителите – С.А.В., е поставен и тя е станала изключителен
собственик на следния недвижим имот: Поземлен имот № 53045.****** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Обзор, община Несебър, с адрес на имота: град
Обзор, улица Иван Вазов № 7, целият с площ от 444 кв.м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар
идентификатор: УПИ XIX-387, кв. 39, при граници: ПИ №№ 53045.******, 53045.******,
53045.*****, 53045.502.370, 53045.502.464, 53045.5******, 53045.502.362, 53045.5****
На 23.06.2008г. и на 13.11.2008г. е изменяна кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Обзор, община Несебър, засягащи ПИ 53045.******, и
според които изменения като граници на имота са посочени ПИ №№ 53045.******,
53045.502.520, 53045.*****, 53045.502.361, 53045.502.360, 53045.502.469. Площта на
поземления имот, собственост на „*******“ ЕООД е запазена – 1002 кв.м.
Заповед № КД-1402-829 / 23.06.2008г. на Началника на СГКК-Бургас е била
обжалвана от „********“ ООД и от Славена Атанасова Въчева, която към момента на
издаване на заповедта е била собственик на ПИ 53045.******, а впоследствие през 2016г. и
5
праводател на „********“ ООД по отношение на същия поземлен имот. С влязло в сила
Решение № 2319/07.12.2018г. по адм. дело № 929/2018г. по описа на Административен съд –
Бургас жалбата на С.А.В. срещу заповедта е била оставена без разглеждане като
производството в тази му част е било прекратено, а с влязло в сила Решение № 129 от
30.01.2020г. по адм. дело № 2767/2019г. по описа на Административен съд – Бургас жалбата
на „********“ ООД срещу заповедта е била отхвърлена.
На 23.12.2008г. архитект при Община Несебър е издал Удостоверение № 347
за въвеждане в експлоатация на строеж: „Жилищна сграда“, находящ се в УПИ III-397 с
идентификатор по кадастралната карта 53045.******, в квартал 39 по плана на град Обзор,
община Несебър, като собствениците на самостоятелни обекти в сградата, между които и
„*******“ ЕООД са вписани в удостоверението като възложители.
На 30.01.2009г. пред ОбЕСУТ при Община Несебър е представен Проект за
промяна на предназначението на съществуващи складови помещения в апартаменти в
жилищна сграда“ в УПИ III-397, кв.39 по плана на град Обзор, с идентификатор
53045.******, касаещ преустройство на тавански складов етаж в жилищен с два
апартамента. На проведено заседание на 18.02.2009г. е дадена положителна оценка, като
проектът е одобрен и приет, а на 30.03.2009г. е издадено Разрешение за строеж № 19 от
архитект при Община Несебър, с което е разрешено на „*******“ ЕООД „Промяна
предназначението на съществуващи складови помещения в апартаменти, намиращи се в
жилищна сграда“ в УПИ III-397, кв.39 по плана на град Обзор (ПИ с идентификатор
53045.******).
На 14.05.2009г. е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж: „Промяна предназначението на съществуващи складови помещения в апартаменти,
намиращи се в жилищна сграда“, находящ се в УПИ III-397 с идентификатор по
кадастралната карта 53045.******, квартал 39 по плана на град Обзор Община Несебър, в
възложител на строежа „*******“ ЕООД.
На 17.12.2013г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 169, том X, рег.№ 9062, дело № 1698/2013г. на В.а Илиева –
помощник-нотариус по заместване на нотариус М. Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и район
на действие Несебърския районен съд, с който договор купувачът „********“ ООД е
придобил собствеността върху следния недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО цялото
с площ от 920 кв.м. по предходен акт за собственост, а по скица с площ от 921 кв.м.,
представляващо имот с идентификатор 53045.*****, номер по предходен план: 396, квартал
39, парцел V, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: ПИ №№ 53045.******, 53045.******,
53045.502.467, 53045.502.361, 53045.******.
Впоследствие на 16.08.2016г. „********“ ООД е закупил на 16.08.2016г. с
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 174, том
VI, рег.№ 5095, дело № 826/2016г. на В.а Илиева – помощник-нотариус по заместване на
нотариус М. Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и район на действие Несебърския районен съд,
6
и на това основание е станал собственик и на следния недвижим имот, находящ се в град
Обзор, улица Иван Вазов № 7, а именно: МАСТО, цялото с площ от 444 кв.м. по предходен
акт за собственост, а по скица с площ от 416 кв.м., представляващо имот с идентификатор
53045.******, номер по предходен план 387, квартал 39, парцел XIX, трайно предназначение
на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при
съседи: ПИ №№ 53045.******, 53045.******, 53045.*****, 53045.502.370, 53045.502.464,
53045.5******, 53045.******, 53045.5****
На „********“ ООД е издадено Разрешение за строеж № 2 от 16.01.2017г. от
архитект при Община Несебър, с която му е разрешено като възложител да извърши
строителство на „Жилищна сграда за сезонно обитаване тип „Пансион““ в УПИ XIX-387,
квартал 39 по регулационния план на град Обзор (ПИ с идентификатор 53045.******).
Със Заповед № 18-5840 / 10.08.2017г., издадена от Началника на СГКК-Бургас е
одобрено на основание чл.51, ал.1, т.2 и чл.54, ал.4 от ЗКИР изменението на кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Обзор, община Несебър, която промяна касае
границите и площта на четири поземлени имота. С тази заповед: 1) площта на ПИ
53045.******, собственост на „*******“ ЕООД, от 1002 кв. м. се променя на 974 кв. м.
(разлика 28 кв. м.), като границата е изместена навътре в имота; 2) площта на ПИ
53045.*****, собственост на „********“ ООД, от 921 кв. м. се променя на 928 кв. м. (разлика
7 кв. м.); 3) площта на ПИ 53045.******, собственост на „********“ ООД, от 416 кв. м. се
променя на 436 кв. м. (разлика 20 кв. м.).
Въз основа на жалба от „*******“ ЕООД срещу Заповед № 18-5840 / 10.08.2017г.
на Началника на СГКК-Бургас, същата е била отменена с Решение № 2088 от 15.11.2018г. по
адм. дело № 2873/2017г. по описа на Административен съд – Бургас, потвърдено с Решение
№ 344 от 05.03.2020г. по описа на ВАС, II отделение. В съдебните решения е прието, че при
издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, тъй като в нея не са изложени фактическите основания за
издаването й, поради което са налице отменителните основания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК,
а административният орган не е конкретизирал дали се касае за непълнота или грешка по
смисъла на § 1, т.16 от ДР на ЗКИР и в какво се изразява тя. Административният орган не е
индивидуализирал елементите от фактическия състав според приложената норма на ЗКИР,
към които да бъдат съотнесени конкретни констатации относно границата между
поземлените имоти и меродавния източник, предпоставящ правомерното й отразяване, в
частност отсъства очертана обективна връзка между фактическото положение в
кадастралната карта и действителното им състояние с критериите за определянето му. И
двете инстанции са приели, че се касае за спор за материално право, който следва да бъде
разрешен от гражданския съд, и чието разрешаване би могло да е налице основание за
промяна в кадастралната карта.
От заключението на извършената по делото тройна съдебно техническа експертиза
се установява, че до 2006г. за процесните имоти за действали: кадастрален план от 1971г., в
който процесните имоти са с планоснимачни номера 387 и 397, кадастрален план от 1989г., в
7
който процесните имоти са с планоснимачни номера 645 и 649. Имоти пл. № 397 и пл. № 387
за първи път са урегулирани с регулационен план от 1971г. Със Заповед № 850/12.11.1971г.
на Главния архитект на Окръжен народен съвет – Бургас е одобрен кадастрален,
регулационен и идеен застроителен план и план на улиците и площадите на град Обзор,
съгласно който имотът на „*******“ ЕООД е парцел (УПИ) III-397, а на „********“ ООД –
парцел (УПИ) XIХ-387 в квартал 39. Парцел (УПИ) III-397 и парцел (УПИ) XIХ-387 са
образувани от поземлени имоти с планоснимачни номера съответно № 397 и № 387.
Дворищно-регулационните линии не са прокарани по имотните граници и за парцелите в
кв.39 са налице придаваеми части от поземлените имоти. В западната част на ПИ пл. № 397
по имотните граници към ПИ № 385 (отбелязан навес) и ПИ № 387 са нанесени
съществуващи постройки – 2МС и Пмс. Едноетажната постройка пМС граничи със също
такава постройка – пМС в ПИ № 387, разположена изцяло в площта на ПИ № 387 по
границите му към ПИ № 385 и ПИ № 386. Имотната граница между ПИ № 387 и ПИ № 397 в
северната си част се явява продължение на границата между постройките „пМС“,
разположени свързано в двата имота. Първоначално в регулационния план от 1971г.
дворищно-регулационните линии минават през постройките на допълващо застрояване с цел
създаване на правилни, близки до правоъгълните форми на парцелите. Парцел XIV-387 и III-
397 нямат обща граница, а само една обща точка от вътрешните им регулационни линии.
Впоследствие в регулационния план са нанесени промени в дворищната регулация, като
първите поправки на сините линии за зачеркнати с „х“ в червен цвят, а вторите поправки –
със същия знак „х“ със син цвят, и касаят: изместване на западната регулационна линия по
имотната граница, материализирана на място с ограда в парцел II-385 с означение „масивна
ограда изцяло в единия имот, новата регулационна линия е в червен цвят; продължението на
западната регулационна линия на парцел III-397 е зачеркнато. Поправките по западната
граница с парцел II-385 показват прокарване на страничната регулационна линия по
имотната граница и промяна в площта на парцел III-397: втората поправка е нанесена по
източната граница на парцел III-397 към съседни парцели XIV и XVII; регулационната линия
по южната граница (дъно на парцел III-397) към парцел V-396 остава без промяна.
Поправките в дворищната регулация на парцел XIV-387 са само в северозападната му част,
нанесени със зачеркване с „х“ в червено. С молив за нанесени площи „с.765“ (собствени) и
„160“ за придаваемата площ от имот пл.№ 397, като не е изяснено с каква площ е парцел
XIV-387 – 925 кв.м. или повече. Съгласно плана от 1971г. площта на урегулирания парцел
III-397 е 1003 кв. м., а на парцел XIV-387 – 925 кв. м. Липсват данни за уреждани
регулационни отношения. Спорните 28 кв. м. са част от имот с пл.№ 397, като освен това за
и част от съществуващи сгради, отразени в кадастралния план от 1971г. като „пМС“ и
„2МС“. В кадастралния план от 1971г. има нанесени постройки на имотните граници между
имоти 387 и 397 в спорната част, а границата между двата имота е границата между двете
„пМС“ – полумасивни стопански постройки. Границата между тях е безспорна, защото в
североизточната постройка може да се влезе само от имот 397. Спорните 28 кв. м. попадат в
имот 397 и са придаваеми по регулация към парцел (УПИ) XIV-387. Кадастралният план от
1989г. показва, че регулацията е приложена в по-голямата си част, но не и за процесните 28
8
кв. м., тъй като продължава да съществува сграда с означение „2МС“ по границите и на
мястото на дворищно-регулационната линия. Между двата плана няма съвпадение на
имотните граници, защото предвижданията от регулационния план от 1971г. са приложени
за някои от дворищно-регулационните линии, за други не са и това е отразено в
кадастралния план от 1989г. Освен това в кадастралния план от 1989г. неправилно е отразена
„пМС“ в имот 645 като една сграда, а в кадастралния план от 1971г. е отразена като три
сгради – две „пМС“ и една „2МС“, като границата между имотите в плана е преминавала
между двете полумасивни стопански сгради. Трите стопански постройки – 2МС и пМС в
имот пл.№ 397 и пМС с отбелязана покрита част в южния ъгъл от кадастралния план от
1971г., са показани като две свързано разположени постройки в кадастралния план от 1989г.
Липсва информация в кой от двата имота се намират така показаните стопански постройки –
в ПИ № 645 или в ПИ 649. В нотариален акт от 1997г. УПИ XIV-387 е посочен с площ от 930
кв. м. по одобрения регулационен план със Заповед № 850/12.11.1971г. Със Заповед № 235 от
23.07.1999г. на Кмета на Община Несебър е одобрено частично изменение на регулационния
и застроителен план на град Обзор за кв.25 – парцели VI-335, VII-335, VIII-351, XIV-351,
кв.26 – парцели XI-269, XII-268, XIII-267, XIV-264, XV-263, кв.39 – парцели I-384 и III-397,
кв.40 – парцел XXI-356 и кв.41 – парцели I-530, II-512 е Х-666. В одобреното изменение
спорната граница на парцел III-397 м кв.39 е проведена по кадастралната граница по плана
от 1971г. За основа на проекта за изменение на ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед №
1051/28.11.2005г. е послужил одобреният със Заповед № 235/23.07.1999г. При създаването на
кадастралната карта в ПИ с идентификатор 53045.****** е нямало нанесени сгради, а на
границата с ПИ с идентификатор 53045.502.366 в ПИ 53045.502.366 е нанесена сграда с
идентификатор 53045.502.366.5 като постройката не съвпада по конфигурация с действащия
кадастрален план към ПИ с идентификатор 53045.5******. При одобряването на
кадастралната карта със Заповед № РД-18-59 / 14.09.2006г. имотната граница между ПИ
53045.****** (съответстваща на УПИ III-397 кв.39) и ПИ с идентификатор 53045.502.366
(УПИ XIV-397) минава по сградите, нанесени в кадастралния план от 1971г. Разрешение за
строеж № 29/24.03.2006г. както и скицата в протокол – обр.2 за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж от 04.04.2006г. за жилищната
сграда в УПИ III-397 са по одобреното със Заповед № 235 от 23.07.1999г. на Кмета на
Община Несебър частично изменение на регулационния и застроителен план на град Обзор
за кв.25 – парцели VI-335, VII-335, VIII-351, XIV-351, кв.26 – парцели XI-269, XII-268, XIII-
267, XIV-264, XV-263, кв.39 – парцели I-384 и III-397, кв.40 – парцел XXI-356 и кв.41 –
парцели I-530, II-512 е Х-666. В одобреното изменение спорната граница на парцел III-397,
кв.39 е проведена по кадастралната граница от плана от 1971г. Процесните 28 кв. м. са част
от имот с планоснимачен номер 397.
Изслушани в съдебно заседание, вещите лица заявяват, че поддържат изготвеното
от тях експертно заключение. Уточняват, че регулационният план на град Обзор от 1971г. е
одобрен при действието на Закона за плановото изграждане на населените места и
Правилника за прилагането му (планът е одобрен със Заповед № 850/12.11.1971г., т.е. преди
01.06.1973г., когато ЗТСУ е влязъл в сила), както и че спорните 28 кв. м. са били придаваеми
9
по регулация като няма данни регулацията да е прилагана на място, няма данни за уреждане
на сметки. Кадастралният план от 1989г. не е одобрен, а кадастралната карта от 2006г. е
одобрена съгласно плана от 1971г. В кадастралния план от 1971г. са нанесени три сгради –
две полумасивни и една масивна стопанска постройка, а в неодобрения кадастрален план от
1989г. невярно е нанесена една полумасивна сграда. Процесните 28 кв. м. попадат върху
двуетажна масивна стопанска постройка – 1/3 е заета от тези 28 кв. м. по формата на
триъгълник със затъпен връх. Те се намират в имот *****, кв.39 (собственост на „*******“
ЕООД). Имотната граница е минавала между две полумасивни постройка. Едната от трите
постройки попада в имот XIХ-387, а другите две в имот III-397. “Поправките в регулациите,
отразени чрез зачерквания с червени кръстчета, съответно със сини кръстчета като втора
поправка, са осъществявани без заповеди или други документи, които да доказват в каква
връзка са правени тези промени и в какъв момент се изместват регулационните линии по
имотните граници. Вещите лица заявяват, че въпросните 28 кв. м. по плана за регулация са
придаваеми от имот пл.№ III-397 (на „*******“ ЕООД) към имот пл. № XIХ-387
(„********“ ООД), а останалите поправки, с които също се придават други площи по
регулация (общо 160 кв.м., в които влизат процесните 28 кв.м.), извършени след 1971г., е
неизвестно в който момент за извършвани. Имотните граници от 2006г. са същите като през
1971г., като към 2006г. голямата полумасивна сграда, която е в парцел XIV-387, е била вече
разрушена, докато другите две са съществували. Имотната граница, отразена като
кадастрална основа, отделя двете постройки от другата, която е разрушена. По отношение на
процесните 28 кв. м. съвпадения няма по кадастралния и регулационния план от 1971г.,
защото не е приложен регулационния план, който предвижда едни близки до правоъгълните
форми парцели и не се съобразява с имотните граници. Тези 28 кв. м. понастоящем са в
площта на УПИ III-397 и има изградено благоустройство на мястото на сградите.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че към 05.09.2007г.,
когато е сключен договора за доброволна делба, при която в дял на С.А.В. е поставен УПИ
XIX-387, кв.39 по плана на град Обзор, с кадастрален идентификатор 53045.******, трите
разположени свързани сгради са съществували, но малко след това ответникът „*******“
ЕООД е съборил тази част от постройките, находяща се в спорните 28 кв. м., която според
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени през 2006г., попада в имота на
„*******“ ЕООД – ПИ с кадастрален идентификатор 53045.******, но според
регулационния план от 1971г. се придават от този нeгов имот – УПИ *****, към УПИ XIX-
387. Ответникът е съборил тази постройка като едновременно с това е започнал
строителството на басейна, на мястото на която се намирала съборената от него постройка,
както и на оградата, изградена изцяло в собствения му УПИ *****, въз основа на издадените
му по-рано през 2007г. строителни разрешения.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
За да се уважи искът по чл.108 от ЗС, следва да се установи в условията на
кумулативност, че вещта, предмет на иска, е собственост на ищеца, че ответникът я владее
10
без да има правно основание или евентуално правното основание е отпаднало.
По настоящото дело е безспорно установено, че ищецът и ответникът са
собственици на урегулирани поземлени имоти, които по своето разположение са съседни.
Предмет на спора между тях е реалната част от 28 кв.м., за която ищецът твърди, че се
намира в границите на УПИ XIX-387, кв. 39 по действащия кадастрален и регулационен
план от 1971г. на град Обзор, негова собственост, която била завзета от ответника чрез
построяването на ограда. Процесната част от имота се намира на общата граница между
УПИ XIX-387, собственост на ищеца, и УПИ III-397, собственост на ответника. За
основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, че процесната реална част се
намира изцяло в неговия имот, поради което ответникът без основание я владее. От своя
страна, ответникът навежда твърдения, че процесната реална част е част от неговия имот,
доколкото е придаваемо място по регулация съгласно предходния план. При така наведените
от всяка от страните твърдения, от съществено значение за разрешаване на правния спор е
къде точно преминава границата между двама имота, както и дали регулационният план от
1971г. е приложен, вследствие на което е затвърдено отчуждителното му действие. При спор
с очертания правен предмет следва да се установи границата между имотите, за да може да
се прецени къде точно се намира процесната реална част пространствено и чия собственост
е тя. Съдът не може да се ограничи единствено до съдържанието на последния, действащ
регулационен план на населеното място. От значение за разрешаване на спора е дали
регулацията е приложена, вследствие на което би се реализирало наведеното от страната
придобивно основание. В настоящия случай не се оспорват твърденията, че ответникът
владее процесната реална част, поради което в тежест на последния е да установи правното
основание за упражненото владение.
Регулационният план от 1971г. е приет при действието на отменения Закон за
плановото изграждане на населените места (ЗПИНП), приет с ДВ, бр. 227/1949г. Съгласно
чл.39, ал.3 от ЗПИНМ (отм.), за придадените по дворищна регулация части от собственост
върху недвижим имот на едно лице към парцел и на други лица, собствеността се придобива
по силата на самия план. През 1973г. е влязъл в сила ЗТСУ (отм.), приет ДВ, бр.62/1973г.,
който отменя ЗПИНМ. По ЗТСУ (отм.) отчуждителното действие на дворищно-
регулационен план е установено с разпоредбата на чл.110, ал.1, съгласно която недвижими
имоти, придадени от парцела на едно лице към парцели на други лица, се смятат за
отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно-регулационен план. Отчуждителното
действие на дворищно-регулационния план и „приложен регулационен план“ са различни
понятия, чиито правни последици се проявяват в различен момент. Придадените части от
имоти към съседни парцели за упълномеряването им се считат отчуждени по силата на
заповедта за одобряване на дворищно регулационния план. Това действие обаче е условно
(ако регулацията бъде приложена по съответния ред и бъде стабилизирана) и прехвърля само
голата собственост. Дворищно-регулационният план следва да се счита приложен от
момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници.
Наред с непосредственото, отчуждително действие на дворищно-регулационния план
11
относно придаваемата част, възниква условие от прекратителен характер – ако не се
изпълнят условията за заемане на имота, отчужден по регулация, при нейното изменение
или създаване на нов регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите и
отчужденията, извършени по нея, ще отпаднат с обратна сила. Регулационният план се счита
приложен след заемането ме, което става едва след обезщетяване на бившия собственик (§
106 ППЗПИНМ – отм. и чл.110 и чл.114 от ЗТСУ – отм.).
За прилагане на регулацията по ЗПИНМ и ЗТСУ са възможни три хипотези: 1) чрез
плащане (регулацията се счита приложена, когато е изплатено придаваемото място чрез
ОбНС, съгласно § 105 от ППЗПИНМ (отм.), респективно сумата, съставляваща влязла в
сила оценка на придаваемото място е преведена по сметка в ДСК, съгласно чл.282 от
ППЗТСУ (отм.), или чрез предоставяне на разписка за плащане с оглед общите правила на
ЗЗД); 2) ако към датата на откриване на производството по изменение на дворищно-
регулационния план, придадените имоти са били заети по законоустановения ред (чрез
доброволно отстъпване по реда на § 102 от ППЗПИНМ отм., респективно чл.111 от ЗТС
отм.), или 3) когато е изтекла погасителната давност за вземането за обезщетение
(петгодишна и започваща да тече от деня, от който правоимащият може да иска да бъде
снабден с изпълнителен лист за дължимото му обезщетение, след провеждане на
производство по оценка – чл.113 от ЗТСУ, в противен случай може да се заеме
придаваемото се място – Решение № 1077 от 11.07.1984г. по гр.д.№ 553/84г., на ВС, IV г.о.) и
е издаден констативен нотариален акт за собственост по регулация - § 108, ал.2 от
ППЗПИНМ (отм.), респективно чл.134, ал., вр. чл.113 от ЗТСУ (отм.) и чл.287 от ППЗТСУ
(отм.), служебно по искане на общината или по инициатива на заинтересованото лице. В
горния смисъл на налице и разрешения на съдебната практика, обективирани в Решение №
60120/26.10.2021г. по гр.д.№ 77/2021г. на ВКС, I г.о.; Решение № 1359/10.08.2009г. на ВКС
по гр.д.№ 4747/2007г., Решение № 1233/12.12.2008г. на ВКС по гр.д.№ 3630/2007г., Решение
№ 27/08.03.2019г. на ВКС по гр.д.№ 4170/2018г., Решение № 154/21.12.2020г. на ВКС по
гр.д.№ 4689/2019г., Решение № 780/13.11.2009г. на ВКС по гр.д.№ 3024/2008г. на III г.о.
Както по ЗПИНМ (отм.), така и по ЗТСУ (отм.), плащането на паричното
обезщетение, респ. получаването на имотно обезщетение, не е елемент от фактическия
състав на отчуждаването на части от един имот, които се придават към друг с дворищно-
регулационен план. Определеното обезщетение поражда само облигационни
правоотношения между собственика на имота, от който се отчуждава част, и този,
притежаващ съседния имот, към който тази част се придава. С приемането на ЗУТ, обн. ДВ,
бр.1/2001г., в сила от 31.03.2001г., се отменя ЗТСУ и фактическият състав, на промяната на
собствеността върху засегнатите имоти или части от тях при отчуждаване или промяна на
границите им с подробни устройствени планове по чл.15 и чл.17 от ЗУТ, е сложен, като
включва два елемента: гражданско правен (сделка, при това сключена в определена от
закона форма за действителност) и административно правен (влязла в сила заповед на
административния орган по чл.129 от ЗУТ).
ЗТСУ (отм.) е изменен с § 9 от ЗКИР, като е създаден чл.182а, съгласно ал.2 от
12
който, ако до влизане в сила на ЗКИР, т.е. до 01.01.2001г., не бъде заплатено дължимото
обезщетение за придадените места, отчуждителното действие на дворищно-регулационния
план се прекратява С разпоредбата на § 6, ал.1 – 4 от ПР на ЗУТ се предвижда запазване на
действащите към този момент планове, както и възможност същите да бъдат приложени
чрез уреждане на регулационните сметки в 6-месечен срок, т.е. до 31.09.2001г. След
изтичането на този срок, съгласно § 8, ал.1 от ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в
сила, но неприложени дворищно-регулационни планове за заемане на придадени поземлени
имоти, се прекратява.
По ЗУТ отговорът на въпроса кога следва да се счита „регулацията приложена“ е
изрично, нормативно регламентиран с § 22 от ЗУТ, в съответната редакция с оглед момента
във времето, към което се твърди „ПУП да е приложен“. Съгласно първоначалното правило
на § 22 от ЗУТ (редакцията, обн. ДВ, бр.1/2001г.) ПУП се счита за приложен по отношение
на регулацията с плащането на дължимите суми по договорите по чл.17, ал.3, когато такива
се предвиждат; с нанасяне на имота в кадастъра и с вписване в имотния регистър. С
изменение на § 22 от ЗУТ (обн. ДВ, бр.64/2012г., в сила от 26.11.2012г.) ПУП се счита
приложен по отношение на регулацията: с влизането в сила на административния акт за
одобряване на ПУП по чл.16 от ЗУТ; със сключването на окончателни договори за
прехвърляне правото на собственост, когато такива се предвиждат, и с изплащането на
обезщетенията по отчуждителните производства.
Относно въпроса кога следва дворищно-регулационния план да се счита приложен,
при действието на ЗТСУ, следва да се има предвид указанията, дадени в Тълкувателно
решение № 3/1993г. по гр.д.№ 2/1993г. на ВС, ОСГК, съгласно което прякото вещноправно
отчуждително действия на дворищно-регулационния план е под условие, което има
прекратителен характер – отчуждителното действие на регулационен план настъпва от
момента на влизането му в сила, но окончателното разместване на собствеността настъпва
от момента, в който този план бъде „приложен“, при наличие на предпоставките по чл.33,
ал.1 и ал.2 от ЗТСУ (отм.). Правната последица от доказано в съдебния процес отрицателно
обстоятелство – „неприлагане на регулация“, обуславя извода за отпадане на
отчуждителното действие на регулационния план с обратна сила, като се счита, че с него не
са придадени съответните части по регулация от имот, собственост на едно лице, към друг
съседен имот, притежание на друго лице и имотните граници на двата имота се
възстановяват по първоначалното им местоположение преди регулацията, съгласно
разпореждането на чл.33, ал.1, изр. 1 от ЗТСУ (отм.). С отпадане на отчуждителното
действие на влезлия в сила неприложен дворищно-регулационен плат, правното положение
на имотите се възстановява по предходния регулационен план, а ако и той не е приложен –
по още по-предходния план, или до първоначалното положение на имотите. Предпоставките
за приложението на регулацията са разграничени, в зависимост от различните предпоставки
за изменение на регулационния план, регламентирани от нормите на чл.33, ал.1 и ал.2 от
ЗТСУ (отм.). При наличие на условията за изменение на дворищно-регулационен план от
кръга на тези по чл.33, ал.1 от ЗТСУ, а именно: по чл.32, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от ЗТСУ –
13
„дворищно-регулационен план се приема за приложен“ при доказаното наличие на две
кумулативно дадени предпоставки: 1) завземане на имота по законоустановения ред и 2)
изтичане на 10-годишен срок от това завземане – упражняване на владение в рамките на
този срок върху завзетата част. В случай, че основанията за изменение на плана са
установените от чл.32, ал.1, т.1 и т.3 от ЗТСУ, за да се приеме за доказан фактът на
„приложение на регулация“, следва да е налице едно от алтернативно посочените в чл.33,
ал.2 от ЗТСУ условия: 1) до деня на откриване на производството за изменение на
регулационния план придадената по регулация част с предходния регулационен план да е
завзета по законоустановения ред, или 2) дължимото за нея обезщетение за е изплатено по
нормативно определения ред по ППЗТСУ. При доказано приложение на дворищната
регулация, определените с нея парцелни граници на имотите се приемат за имотни такива
при изработването на следващия регулационен план. Относно приложното поле на даденото
с ТР № 3/1993г. по гр.д.№ 2/1993г. на ОСГК, на ВС, по отношение тълкуване на понятието
приложена регулация, следва да се има предвид задължителното за долните на ВКС съдебни
инстанции Решение № 200/11.05.2011г. по гр.д.№ 439/2010г. на ВКС, I г.о. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно което макар ТР № 2/15.07.1993г. да е прието
при действието на ЗТСУ, то не е загубило значението си, както преди ЗТСУ – ЗПИНМ,
ЗБНМ, така и при действието на ЗУТ и ЗКИР. Това следва от разпоредбите на § 6, ал.2 и § 8,
ал.1 и ал.2 от ПР на ЗУТ, които придават значение на прилагането на дворищно-
регулационен план, действащ към момента на влизане в сила на ЗУТ. В случай, че такъв
заварен дворищно-регулационен план не е могъл да бъде изменен по реда на чл.33, ал.1 и
ал.2 от ЗТСУ, той не би могъл да бъде изменен и при условията на § 8, ал.2, т.2 от ПР на
ЗУТ. Съгласно § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на този закон
дворищно-регулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен
срок от деня на влизането в сила на закона. Общинската администрация осигурява
извършването на необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането, а
съгласно § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ, след изтичане на Сроковете по § 6, ал.2 и ал.4
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни
планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно-регулационни
парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се
прекратява. Следователно отпадането на отчуждителното действие на неприложените
дворищно-регулационни планове в срок по § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ настъпва автоматично – в
този смисъл е ТР № 3/2010г. от 28.03.2011г. по тълк. дело № 3/2010г. на ОСГК на ВКС.
Към момента на приключване на устните състезания през настоящата съдебна
инстанция, по категоричен, а и по безспорен, начин се установи, че спорните 28 кв.м. са във
владение на ответника, а от приетото по делото експертно заключение по тройната съдебно
техническа експертиза, се установи, че по отношение на собствения на ищеца УПИ XIX-387,
с площ 416 кв.м., дворищната регулация с УПИ III-397 не е приложена съобразно
регулационния план на град Обзор. По този начин предявеният иск по чл.108 от ЗС се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
14
Искът на „********“ ООД за осъждането по ответника да премахне изградените,
макар и законно, част от оградата и басейна, се основава на твърдението, че ищецът е
собственик на спорните 28 кв.м., т.е. те са част от неговия поземлен имот, в която част те са
разположени, което е и първата от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на
иска по чл.109 от ЗС. Ищецът изразява позиция, че с тяхното изграждане и съществуване му
се нарушава правото на собственост. След като по делото се доказа, че ищецът не е
собственик на спорната част от 28 кв.м., а напротив – те попадат в имота на ответника, искът
му се явява неоснователен и недоказан, а освен това по делото не са налични доказателства,
че оградата и басейна въздействат неблагоприятно или пък с тяхното съществуване се
поддържа противоправно състояние, с което се засяга собствеността на „********“ ООД
върху неговия имот, който е съседен, а именно ПИ 53045.******, и който е с площ от 416
кв.м.
Оглед правилата на процеса, в полза на ответника на основание чл.78, ал.3 от
ГПК следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 3 185 лева,
включващи 1 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение и сумата в размер на 1 685 лева
платени възнаграждения за вещи лица.
На ищеца не се следват разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода
на спора, поради което претенцията му за заплащане на такива за сумата в размер на 4 375
лева, съгласно списъка на разноските, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „********“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: *******, представлявано от П. Х. Г., иск за признаване на установено по
отношение на „*******“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала П. П. Т., че „********“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от П. Х.
Г., е собственик на 28 кв.м. реална част, разположена в югозападната част на Поземлен имот
с идентификатор 53045.******, защрихована с червен цвят съгласно Приложение № 2 и
Приложение № 3 (листи 454 и 455 от делото) към заключението по Тройната съдебно
техническа експертиза, изготвено по делото от вещите лица арх. М. П. А., инж. Д. С. С. и
арх. К. М. Я., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „********“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: *******, представлявано от П. Х. Г., иск за осъждане на „*******“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала П. П. Т., да му предаде владението върху 28
кв.м. реална част, разположена в югозападната част на Поземлен имот с идентификатор
15
53045.******, защрихована с червен цвят съгласно Приложение № 2 и Приложение № 3
(листи 454 и 455 от делото) към заключението по Тройната съдебно техническа експертиза,
изготвено по делото от вещите лица арх. М. П. А., инж. Д. С. С. и арх. К. М. Я., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „********“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: *******, представлявано от П. Х. Г., иск за осъждане на „*******“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала П. П. Т., да събори частта от оградата и басейна,
находящи се върху реална част с площ от 28 кв.м., разположена в югозападната част на
Поземлен имот с идентификатор 53045.******, защрихована с червен цвят съгласно
Приложение № 2 и Приложение № 3 (листи 454 и 455 от делото) към заключението по
Тройната съдебно техническа експертиза, изготвено по делото от вещите лица арх. М. П. А.,
инж. Д. С. С. и арх. К. М. Я., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „********“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: *******, представлявано от П. Х. Г., за осъждане на „*******“ ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала П. П. Т., да му заплати сумата в размер на 4 375 лв.
(четири хиляди триста седемдесет и пет лева, представляваща направени по делото
разноски, съгласно списъка на разноските, като неоснователна.
ОСЪЖДА „********“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
*******, представлявано от П. Х. Г., ДА ЗАПЛАТИ на „*******“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: *******, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала П. П. Т., да му заплати сумата в размер на 3 185 лв. (три хиляди сто
осемдесет и пет лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
16