№ 68455
гр. София, 28.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Частно
гражданско дело № 20251110119307 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от „А...“ ЕООД срещу длъжника С. А. М., с което заявителят е поискал
издаване на заповед за изпълнение и за следните вземания: сумата 232,81лева (двеста
тридесет и два лева и 81 стотинки), представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва за период от 01.04.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата 20,95 лева (двадесет лева и 95 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 21.07.2024 г. до 07.03.2025 г.
В обстоятелствената част на заявлението, т.12 от същото /обстоятелства, от които
произтича вземането/ е посочено, че паричните вземания за възнаграждение за предоставяне
на поръчителство произтичат от договор за поръчителство от 10.06.2024 г., сключен между
заявителя и длъжника, по силата на който „А...“ ЕООД се задължил да отговоря солидарно с
длъжника за задълженията му по сключения на същата дата с "К..." ЕАД договор за кредит.
Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, с оглед
задълженията му по същия са били погасени от „А...“ ЕООД. Ето защо дължими били
всички заплатени от поръчителя суми, възнаграждението по договора за поръчителство и
лихва за забава върху тази главница.
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. При
извършване на дължимата преценка съдът приема следното:
Видно от приложения договор за потребителски кредит № 2990760/10.06.2024 г.,
„К...“ ЕАД предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 5200 лева главница за срок
от 24 месеца при условията на фиксиран лихвен процент в размер на 39.76 % годишно и
ГПР 47,87 %, съгласно Приложение № 1 към договора. Последният е сключен при общи
условия, които изискват, в зависимост от посочения в заявлението вид обезпечение,
длъжникът да предостави банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от "К..." АД. В случай че кредитополучателят не предостави
съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено, съответно договорът
1
няма да породи действие, а кредитополучателят няма да бъде кредитиран. В случай че е
заявен кредит без обезпечение срокът за одобрение е 14- дневен, като ако в този срок не
последва одобрение, договорът не поражда действие между страните. Към заявлението е
представено и Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, видно от
което при предоставен кредит от 5200 лева възнаграждението по договора за поръчителство
е в размер на 232,81лева за периода на действие на договора, като същото се дължи на
датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. На
настоящия съдебен състав е служебно известно обстоятелството, че заявителят и
дружеството кредитодател се явяват свързани лица - едноличен собственик на капитала на
заявителя е кредиторът по договора за кредит, а двете дружества имат един и същ адрес на
управление.
Установява се от представените към заявлението документи, че договорите /за кредит
и за поръчителство/ са сключени с лице, което има качеството на потребител по см. на ЗЗП.
Доколкото е сключен договор за потребителски кредит, приложими са правилата и
императивните норми на ЗПК, в това число и нормативното ограничение на допустимия
предел на ГПР /чл. 19, ал. 4 ЗПК/. При анализ на представените към заявлението документи
заповедният съд приема, че с договорите във вреда на потребителя е създаден механизъм,
посредством който се постига забраненият от тази разпоредба на закона резултат –
надхвърля се границата на допустимия от закона таван, до който на кредитните институции е
допустимо да уговарят с потребителите годишен процент на разходите. Съгласно § 1, т. 1 от
ДР ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит
следва, че "възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство" е пряко свързано
с кредита и са едно цяло, тъй като задължението към поръчителя е неделимо от
задължението по кредита и е известен на кредитора при подписването му, т. е.
възнаграждението е "общ разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и затова
следва да се включи в общия размер на плащанията по кредита, но не е бил отразен като
такъв в "ГПР" по договора за кредит, нито в Приложение № 1, съдържащо погасителния
план към същия договор. Същевременно начинът, по който е предвиден да се отпуска
кредитът - възможните предвидени обезпечения и сроковете за одобрение, създават
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, като процесните
уговорки не отговарят на изискването за добросъвестност, доколкото на практика
длъжникът се лишава от избор и възможност за индивидуално договаряне. Безспорно
кредитополучателят е икономически по-слабата страна по правоотношението, за когото
практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които "А..."
ЕООД да му предостави поръчителство. Нещо повече, кредитополучателят е напълно
ограничен от кредитора в избора си на поръчител. Всичко това сочи, че целта на договора за
поръчителство е плащане в полза на кредитора, което като разход е пряко свързано с
кредита, и което обаче не е включен в ГПР по кредита, а представлява допълнително
възнаграждение по кредита извън договорната лихва, което води до съществено и
необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се
възлагат в тежест на потребителя. Чрез позволени от закона средства - създаване от
кредитора на негово собствено дружество, което да генерира печалба от възнаграждения по
договори за поръчителство в полза на собственика му за задължения на клиенти на този
собственик, се постига заобикалянето на изискванията на чл. 19 ЗПК. Заобикаля се и
ограничението на чл. 33 от ЗПК чрез въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита. Предвид
изложените съображения е налице заобикаляне на закона – чл. 33 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, и
следователно нищожност на клаузите на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК. На следващо място не бива
да се пренебрегва и факта, че финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 ЗПК /за което са предоставени редица
2
правомощия да изисква и събира информация и едва след анализа й следва да прецени дали
да предостави исканата сума по договора за кредит/. В случая с акцесорния договор,
независимо дали същият ще бъде квалифициран като такъв за поръчка или не, се цели да се
обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с
чл. 16 ЗПК, тъй като възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи
такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. По изложените
съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 115979/01.04.2025 г., подадено от „А..." ЕООД, ЕИК
*******, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против С. А. М., в ЧАСТТА
относно сумата 232,81лева (двеста тридесет и два лева и 81 стотинки), представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва за
период от 01.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 20,95 лева (двадесет лева и 95
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 21.07.2024 г. до 07.03.2025 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3