Определение по дело №551/2025 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3223
Дата: 31 юли 2025 г.
Съдия: Райна Тодорова
Дело: 20257240700551
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 май 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3223

Стара Загора, 31.07.2025 г.

Административният съд - Стара Загора - V състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: РАЙНА ТОДОРОВА

Като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 20257240700551 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по писмена молба на Г. К. Г. [ЕГН], подадена чрез пълномощника му адв. Х. И. Х. от АК – Сливен, с искане по чл. 248, ал.1 от ГПК за допълване на постановеното по делото Определение № 2946 от 15.07.2025г. в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза на молителя разноски за внесена държавна такса и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в срока по чл. 248, ал.2 от ГПК не е представил писмен отговор.

Искането за допълване на определението е направено в законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и като такова е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл при постановяване на решението респ. на определението по въпроса за разпределението на отговорността за направените в хода на съдебния процес разноски. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице произнасяне на съда по дължимостта на претендираните разноски, като се иска промяна на вече постановения съдебен акт в частта за разноските поради грешка – фактическа или в правните изводи на съда. В случая направеното искане за допълване на постановеното определение в частта за разноските, се основава на първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК.

Разгледано по същество, искането се явява основателно.

С постановеното Определение № 2946 от 15.07.2025г., е прекратено производството по адм. дело № 551/ 2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора, образувано по жалба на Г. К. Г. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.4 от ЗДвП № 25-1228-000284 от 05.05.2025г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, поради оттегляне на оспорения административен акт със Заповед № 1228з-38 от 14.07.2025г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.2 от АПК, подателят на жалбата има право на разноските по производството и възнаграждението за един адвокат и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт.

В случая с определението, чието допълване се иска, е прекратено производството по делото поради оттегляне на обжалваната заповед с последващо издадената Заповед № 1228з-38 от 14.07.2025г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, като оттеглянето на акта е извършено по съображения, че след извършена служебна проверка е констатирано, че към датата на издаване на ЗППАМ на водача не са били отнети всички контролни точки и съотв. той не е бил загубил правоспособността си, поради което и липсвало материалноправното основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.4 от ЗДвП. Във връзка с оспорването по съдебен реда на оттеглената ЗППАМ по чл. 171, т.4 от ЗДвП и образуваното съдебно производство по адм. дело № 551/ 2025г., жалбоподателят е направил разноски, присъждането на които му се следва с оглед изхода на делото.

С оглед на изложеното съдът намира, че искането за допълване на съдебното определение в частта му за разноските, с присъждане на такива в полза на жалбоподателя, е основателно и следва да бъде уважено. Налице са предпоставките по чл.143, ал.2 от АПК за възлагане в тежест на ОД на МВР – Стара Загора заплащането на направените от жалбоподателя разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева и за заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл.143, ал.2 от АПК и чл. 248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Старозагорският административен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, да заплати на Г. К. Г. [ЕГН] сумата от 610 (шестстотин и десет) лева – разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: