№ 4746
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Д.
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100104864 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Н. В. Б.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. Сливница, ул. *********, И. Е. Б., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Сливница, ул. *********, и Г. Е. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Сливница, ул.
*********, срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с адрес. ул. Св. Св. Кирил и Методий № 17-19 и Държавно предприятие
„Национална компания железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Сердика, бул. Княгиня Мария Луиза № 110,
представлявано от генералния директор - М.Д.Г..
С молба от 12.11.2024г. ищците са заявили, че на основание чл.232 ГПК оттеглят
исковете си срещу Държавата, като исковете следва да се считат предявени както следва:
1.главен иск с правно основание чл.50 ЗЗД, за осъждане на ответника Държавно
предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ да заплати сума в
размер на 30 000 лв. за всеки един от ищците, предявена като частичен иск от 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Е.
Б., настъпила при падането на дърво върху автомобила му в гр.София, на бул. Илиянци,
ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от датата на настъпване на
инцидента —18.11.2023г. до окончателното изплащане на претендираната сума
2.евентуален иск с правно основание чл.49 ЗЗД, за осъждане на ответника Държавно
предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, да заплати сума в
размер на 30 000 лв. за всеки един от ищците, предявена като частичен иск от 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Е.
1
Б., настъпила при падането на дърво върху автомобила му върху автомобила му в гр.София,
на бул. Илиянци, ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от датата на
настъпване на инцидента —18.11.2023 г. до окончателното изплащане на претендираната
сума.
С влязло в сила Определение №18211/13.11.2024г. по настоящето дело, е прекратено
производството по делото в частта, с която са предявени искове срещу Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В о.с.з. на СГС ОТ 15.04.2025г., на основание чл.214 ГПК, е допуснато увеличение
размера на исковете, като всеки от исковете е предявен за пълния му размер от 200 000лв.
Ищците твърдят, че на 18.11.2023г., в гр. София, по бул. Илиянци, в посока надлез
Надежда, в лявата лента на платното за движение, се движи автомобил, управляван от Е. К.
Б.. До него на предна дясна седалка е съпругата му Н. В. Б.. В непосредствена близост до
общия вход на № 2 и № 4 на посочения булевард върху автомобила падат две крайпътни
дървета. Вследствие на инцидента, автомобилът е изцяло деформиран, а водачът Е. К. Б. е
починал на място. По случая е образувано ДП № 513/2023 г., по описа на Следствен отдел
към СГП, съотв. пр. пр. № 22264/2023 г., по описа на Cl II.
Падналите дървета са черни тополи на възраст около 40 години. Те са били в
непосредствена близост едно до друго и почти сраснали се в основите си. Двете дървета
имат централни корени и повърхности корени. Повърхностните корени са се развили на
поставената бетонова настилка, върху която с течение на времето се е натрупало известно
количество почва. Централните им корени са загнили, короните им са рехави с много
изсъхнали малки клони. Тополите били наклонени към пътя, като стъблото на едната от тях
е опряно на металната ограда, в която е врастнало. Под тежестта на тополата металната
ограда се изкривила и двете платна в областта н тополите са почти отворени.
Основната причина за падане на процесиите тополи е фактът, че са заобиколени от
бетон и повърхностните им корени са оставени да се развиват върху този бетон. По този
начин тези корени нямат достъп до почвата, което от една страна пречи на снабдяване на
дървото с необходимите му вода и хранителни вещества, а от друга води до намалена
устойчивост на стъблата на дърветата.
Тополите, чието падане е причинило процесния инцидент и смъртта на Е. Б., се е
намират в поземлен имот с идентификатор № 68134.505.150, находящ се в обл. София, общ.
Столична, гр. София, район „Сердика“, Илиянци, местност „НПЗ Военна рампа - изток“.
Видно от приложения Акт № 10491/26.03.2020 г. за собственост, утвърден от областния
управител Н.П., посоченият имот представлява публична държавна собственост. Именно
държавата, в качеството й на собственик на недвижимия имот има задължение да
стопанисва имота, както и намиращата се на неговата площ растителност. Държавата от своя
страна е възложила управлението и поддържането му на Държавно предприятие
„Национална компания железопътна инфраструктура . Служителите на държавното
предприятие е следвало да предприемат необходимите действия за поддържане на
2
растителността в стопанисвания поземлен имот, като осигурят безопасното преминаване на
пешеходци и автомобили покрай имота.
Поради това се иска ответникът да заплати на ищците претендираните обезщетения.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника Държавно предприятие
„Национална компания железопътна инфраструктура“, с който същият оспорва изцяло
предявените искове, като неоснователни недоказани.
Оспорва, че няма доказателства за състоянието на процесните тополи към датата на
настъпване на процесния инцидент.. Твърди, че към Столична община има постоянно
действаща комисия, която издава предписания за премахване на суха, болна и опасна
дървесна растителност. Преди настъпване на процесния деликт няма издавани предписания,
препоръки и други от същата комисия до ответното дружество, които да касаят процесните
дървета.
Твърди, че по време на деликта се е разразила силна буря с много силен вятър, която е
нанесла щети и на други елементи от инфраструктурата. За 17-18.11.2023г. е имало обявен
оранжев код- силен до бурен вятър. При такава ситуация скоростта на вятъра достига до 75-
90 км. в час, като са възможни по- големи щети, като структурни повреди на сгради,
изкореняване на дървета, счупване на клони и други. Поради това счита, че се касае за
непредвидимо и неочаквано събитие, непреодолима сила, която стои извън обхвата на
дължимата от ответника грижа.
Твърди, че няма виновно и противоправно поведение от страна на ответника, тъй
като процесният инцидент се дължи на непреодолима сила, за която ответникът не отговаря.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искова се допустими и следва да се произнесе по
съществото на делото.
Съдът намира, че Държавно предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура“ е надлежен ответник по процесните искове, доколкото се твърди, че му е
предоставено управлението на държавния имот- публична държавна собственост, в който е
била разположена процесната топола. Съгласно постоянната съдебна практика, намерила
израз в Решение № 127 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2719/2020 г., III г. о., Решение №
488 от 23.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2718/2023 г., III г. о., ГК, и др. публичното тяло, което
упражнява правото на държавна собственост се явява процесуален субституент на
държавата, който може да брани чрез иск това право и да претендира от свое име
последиците, които законът свързва с неговото съществуване. Предоставеното право на
управление, включващо в себе си правомощието да се владее и ползва имота, е иманентно
свързано, произтича пряко от правото на собственост на държавата и обуславя
легитимацията на субституента. Безпротиворечиво ВКС е приемал, че с предоставянето на
държавните имоти и вещи за управление на държавни учреждения и на държавни
предприятия, които не са преобразувани в търговски дружества след приемането на ТЗ или
са създадени като държавни предприятия на основание чл. 62, ал. 3 ТЗ, същите са
3
легитимирани да предявяват и да отговарят по искове за собственост и други вещни права и
по облигационни искове за обезщетение за лишаване от право на ползване върху вещи,
чийто собственик е държавата. След като по силата на закона държавата предоставя за
нуждите на определени субекти вещи – публична или частна държавна собственост, то е
несъмнено правото им да упражняват и защитават правото на собственост, респ. като
процесуални субституенти активно и пасивно да са страни по дела по искове за собственост,
за неоснователно обогатяване и др., както и да правят всякакви възражения във връзка със
защитата на правото на държавна собственост (в т. см. – т. 11 от ППВС № 8/1980 г., което в
тази част не е изгубило значение; реш. № 6/01.06.2011 г. по гр. д. № 833/2009 г., IV г. о., реш.
№ 565/28.01.2010 г. по гр. д. № 2932/2008 г., II г. о., реш. № 176/20.12.2018 г. по гр. д. №
5111/2017 г., I г. о., реш. № 149/08.07.2016 г. по гр. д. № 549/2015 г., I г. о., реш. №
939/21.01.2010 г. по гр. д. № 4962/2008 г., IV г. о., опр. № 22/17.01.2017 г. по ч. гр. д. №
3227/2016 г., III г. о., реш. № 1383/03.12.2008 г. по гр. д. № 6279/2007 г., V г. о. на ВКС и др.).
По основателността:
Видно от удостоверението за наследници ищецът Н. В. Б. е съпруга, а ищците И. Е. Б.
и Г. Е. Б. са деца на Е. К. Б., поч. на 18.11.2023г.
От приетите по делото многобройни писмени и гласни доказателства е безспорно
установено, че на 18.11.2023г., в гр. София, по бул. Илиянци, в посока надлез Надежда, в
лявата лента на платното за движение, се движи автомобил, управляван от Е. К. Б.. До него
на предна дясна седалка е съпругата му Н. В. Б.. В непосредствена близост до общия вход на
№ 2 и № 4 на посочения булевард върху автомобила падат две крайпътни дървета.
Вследствие на инцидента, автомобилът е изцяло деформиран, а водачът Е. К. Б. е починал на
място, По случая е образувано ДП № 513/2023г., по описа на Следствен отдел към СГП,
съотв. пр. пр. № 22264/2023 г., по описа на CГП.
По делото е приет Акт за държавна собственост /лист 61 и сл. от делото/, от който е
видно, че ПИ с идентификатор 68134.505.150 е публична държавна собственост, като е
предоставен за управление на ответника Държавно предприятие „Национална компания
железопътна инфраструктура“.
Видно от писмо с изх.№01-08-256- 1/26.03.2025г. на НИМХ на 18.11.2023г. в района
на местност „НПЗ Военна рампа -изток, бул. „Илиянци“, гр. София е духал силен вятър от
запад - северозапад. В района на София е достигната максимална скорост на вятъра от 18-20
м сек. В приложена скала на Бофорт /лист 210 от делото/ това е умерено силен вятър. В
същото писмо се казва, че при такава скорост на вятъра „ се чупят клонки, движението
срещу вятъра е почти невъзможно. В приложена скала на Бофорт /лист 210 от делото/ се
казва, че вятър с такава скорост чупи клонки от дърветата, отклонява коли от пътя“.
За същия ден 18.11.2023г. е издаден предупреждение за опасни метеорологични
условия в София- град.
Видно от писмо с изх.№ 01-03- 938-1/30.11.2023г. на НИМХ /лист 213 от делото/ по
данни на Централна метеорологична станция на НИМХ- гр.София, на 18.11.2023г. в
4
гр.София, между 15 и 17ч. превалява слаб сняг, облачно е с хоризонтална видимост от около
8км.
Видно от Протокол от 18.11.2023г., изготвен от инж. В. К., главен експерт, еколог на
район Сердика, /лист 219 от делото/, на 18.11.2023г., в 19,00ч., е установено, че е паднала
двустъблена топола върху движещ се лек автомобил. Касае се за видимо разлистена и зелена
топола, без наличие на пукнатини, хралупи, както и на гнилостни и гъбични процеси.
Същата се е изкоренила, вследствие на силния и бурен вятър. Същата топола се намира в
имот, находящ се в гр.София, бул.“Илиянци“4
Видно от Обобщен доклал от 01.12.2023г. на Кмета на Район Сердика, Столична
община, /лист 216 и сл. от делото/приет по делото е установено, че „ падналата топола, е
била разположена в имот, находящ се в гр.София, бул.“Илиянци“4. Дървесната растителност
е била двустъблена, разлистена, в добро физиологични състояние, без наличие на
пукнатини, хралупи, както и на гнилостни и гъбични процеси. Същата се е изкоренила,
вследствие на силния и бурен вятър. На 19.11.2023г., с цел предотвратяване на последващи
инциденти е изготвен протокол за аварийно премахване на още три броя тополи, находящи
се в близост до процесната.“
По делото е разпитан свидетеля Е. П. П., началник- участък в ответното дружество по
поддържане на жп- съоръжения. Видно от същите показания .: „Дъжд сняг ни е валял много
пъти, но просто тук се разви буря като ураган и всичко стана много бързо, ние даже спряхме
работа за около половин час, защото беше нешо страшно.“ и „после като се върнах тогава да
си довърша за деня, да си прибера защото носим с нас измервателни уреди, видях че
тополата е изкоренена н се сетих, че всичко е станало по времето на този ураган, който се
разви следобед. Ние спряхме работа. Доста се намокрихме. Но такова нещо за 30 г. практика
не бях виждал.“
Видно от заключението по съдебната лесотехническа експертиза /СЛТЕ/ видът на
падналото дърво е пирамидална черна топола на възраст около 40 години. Тя се състой от
две дървета, които с годините са се сраснали в основата си. Кореновата му система е
централна и повърхностна. Санитарното състояние на дървото е влошено към датата на
инцидента. Забелязва се гнилост на централните му корени, а голяма част от повърхностните
му корени са се намирали върху бетонни плоскости. Голяма част от повърхностните клони са
се развивали върху бетон, което препятства достъпа им до вода и хранителни вещества. Това
намалява устойчивостта на стъблата на процесната топола. Наличието на бетон води до
ограничаване на достъпа на въздух, хранителна вещества и вода до всички корени, които се
намират под него. Това е довело до загнИ.е на централните корени и намаляване на
устойчивостта на процесната топола. От снимките в Гугьл стрийт вю се забелязват сухи
клони и рехавост на короните след 2019 г. Това е сигнал за влошено санитарно състояние. На
снимките от Гугьл стрийт вю са забелязва следният процес:
- октомври 2019г. се забелязва как тополата е враснала и е обхванала със стъблото си
оградата на имота, а двете й метални пана в тази област са започнали да се раздалечават;
5
- юли 202 г. са забелязва как тополата е нараснала и оградата се е разкривила от
тежестта й
- октомври 2022г. са забелязва как оградата е още по-изкривена от процесната топола и
двете й платна са почти отворени.
От това може да се направи извод, че е съществувала опасност тополата да падне и е
следвало да се вземат мерки. От снимките н Гугьл стрийт вю, направени през годините е
видно, че за процесната топола не са полагани никакви грижи. Следвало е да не се оставят
двете дървета да се сраснат в едно, тъй като това увеличава обема на короната и намалява
устойчивостта на дървото при силен вятър. Необходимата резитба при този вид тополи е на
2 години. С нея се цели премахването на всички болни и изсъхнали клони. Варосването при
дърветата се прилага главно при овощните видове. При тополите не е необходимо. В градска
среда този вид тополи следва да се засаждат на разстояние между 4-6 метра. Това позволява
достатъчно пространство за развитие на короната и намалява конкуренцията за вода и
хранителни вещества. Разстоянието от сгради, канализация и пътна инфраструктура следва
да е между 7-10 метра. В случая и двете изисквания не са спазени. Засаждането на
процесиите тополи в непосредствена близост една до друга е довело до срастването им в
основата, което е довело до конкуренция за ресурси и ограничава развитието на кореновата
им система, а оттам и устойчивостта им при лоши атмосферни условия. Близостта на
процесиите корони увеличава напрежението върху стеблата и кореновата система при силен
вятър.
Видно от същата СЛТЕ причините процесното дърво да падне в деня на инцидента
са комплексни. Това включва неспазване на изискванията за засаждане на тополите на
необходимото разстояние, както помежду им, така и в близост на голям булевард. Друга
причина е наличието на бетонова настилка около дървото, което влошава санитарното му
състояние и го прави неустойчиво при силен вятър. И на последно място причината за
падане на процесната топола е и появилият се силен вятър в деня на инцидента.
В обясненията си в о.с.з. вещото лице е заявило, че не може да се отговори дали без
силният вятър процесната топола е щяла да падне, но при всички случаи вятърът е
спомогнал за падането и. Тополата на възраст около 40 години е по- податлива на
атмосферни влияния, отколкото такава на 20 години.
Видно от заключението по СМЕ и след оглед на медицинска документация при
огледа и аутопсията на Е. К. Б. с ЕГН ********** е установено комбинирана травма:
І. Механична асфиксия от притискане на снагата:
• цианоза на лицето и горната половина на гръдния кош, кръвоизливи под
конюнктивата на очите и под плевралните листове, кръвоизливи под кожата на лицето,
кръвоизливи в средостението, кръвен застой във вътрешните органи, оток на мозъка и
белите дробове.
ІІ. Механична травма:
• тъпа травма на главата без счупване на черепа: охлузване и рана на челото,
6
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки дясно слепоочно-теменно тилно и в ляво челно с
подлежаща мозъчна контузия;
• Счупване на трети поясен прешлен в дясно,
• Кръвонасядане на капсулата на левия бъбрек.
• Генерализирана атеросклероза, коронаро склероза, хипертрофия на сърдечните
камери, стар заден инфаркт на миокарда.
Причината за смъртта на Б. е гореописаната комбинирана травма с водещи механичната
асфиксия от притискане на снагата и тъпата травма на главата, без счупване на черепа.
Гореописаните увреждания се дължат от действието на (удари с или върху и притискане
между) твърди тъпи предмети и могат да се получат от падналото върху колата дърво.
Между причината за смъртта и падналото върху колата дърво притискащо Б.
съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
Видно от Съдебно- психологичната експертиза и тримата ищци отличават като
екстремно изразен стресогенен фактор внезапната смърт на Е. Б. при инцидент на
18.11.2023г. (преди около петнадесет месеца). Обобщените данни сочат, че са преживели
това събитие като претоварващо индивидуалният капацитет за справяне (психотравма) и то
е обусловило при тях интензивно и продължително психично страдание.
Н. Б. в резултат на инцидента е преживяла стесняващи съзнанието интензивни
емоции на шок и ужас, тревожностови вегетативни прояви, като преживяването е довело до
дистрес и има характеристики на „остра реакция на стрес", а в по-късните във времето
„оживени сцени”, пресъздаващи инцидента са по типа на посттравматичното стресово
разстройство. Към момента на изследването се отчита средно към тежко изразено състояние
на депресия.
При И. Б. се констатират преживявания на шок, мъка и чувство за непреодолима
загуба, психосоматични, чувство за безсмислие, потиснатост, тревожност. Очертана е
депресивна реакция с особена интензивност през първите осем месеца с недобро
преминаване през стадиите на траур (капсулиране) и протрахирана реакция на скръб (с
периоди на изразено потиснато настроение и понастоящем). Към момента на изследването е
налице депресивносг с умерена изразеност.
При Г. Б. към момента на сгресогенното събитие са били налице интензивни емоции
на шок, скръб, чувство за загуба, гняв. след това - реактивно депресивно състояние,
характеризиращо се с вегетативни и преживелищни (потиснатост, напрегнатост, лабилност
на емоцията) симптоми, които са били особено интензивни през първите два месеца и
постепенно преминаване през етапите на траурната реакция. Към момента на изследването
се отчита леко изразено състояние на депресия.
Семейните отношения са се характеризирали с изградена силна емоционална и
доверителна връзка с техния близък (съпруг, баща).
По делото са разпитани свидетелите Т.Б.Б., К.Й..Н. и А. А. Б., които свидетелстват за
7
претърпените болки и страдания от ищците, вследствие загубата на техния близък
родственик.
От свидетелските показания е видно, че ищците и починалия са образували
изключително сплотено и задружно семейство, като много са си помагали един на друг.
Винаги са били заедно и заедно са живеели. Починалият винаги е полагал грижи за децата,
изразяващи се в подкрепа, съвети и финансова подкрепа, а те от своя страна са разчитали
основно на него. Починалият е бил основната фигура, която е крепяла семейството.
От свидетелските показания е видно, че починалия и ищецът И. Б., са били в
изключително близки отношения, като ищецът се научил на професията си от баща си. И. Б.
е разчитал на помощта на баща си за всичко - както физическа помощ за извършване на
работната дейност - ремонт на автомобили, така и за морална подкрепа. Е. Б. и И. Б. са
работили в една и съща сфера, което допълнително ги е сближило. След като е научил
новината за внезапната смърт на баща си, И. Б. е бил в шок. Психическото състояние на И.
Б. било изключително лошо, тъй като е загубил баща си за един миг. Психическото
състояние на ищеца не се е променило и към датата на проведеното о. с. з. Не можел да
прежали баща си и да превъзмогне загубата му, често говорел за него, като се опитвал да
продължи делата му, изразяващи се в ремонт на къщата, в която са живеели, който е бил
належащ и е бил една от последните цели за баща му. И. Б. правел всичко възможно да
изпълни желанието на баща си в тази насока.
От свидетелските показания е видно, че отношенията между Е. Б. и дъщеря му Г. Б.
са били изключително близки, като я описват като „принцесата на баща си“. Това
заключение е израз на грижите, които полагал баща и за нея. Тя от своя страна също е
разчитала на него морално и финансово. Смъртта на Е. Б. се е отразила тежко на Г. Б. и тя
трудно понасяла загубата му. Била е слабостта на баща си и е изпаднала в шок, когато
научила за смъртта му. Постоянно плачела, като дори имало моменти, в които твърдяла, че
не намира смисъл да продължава живота си.
От свидетелските показания е видно, че отношенията между починалия и съпругата
му са били изпълнени с взаимно разбирателство и хармония. Съпрузите се обичали много и
са прекарвали всяко едно свободно време заедно. Починалият Е. Б. е бил финансово
стабилен, морален и е бил стожерът и главата на семейството. Н. Б. също е понесла смъртта
на съпруга си изключително тежко, тъй като е останала сама, без спътника в живота си, като
не намирала смисъл да продължи да живее. Свидетелите уточняват, че я вижда почти всеки
ден и тя е изключително разстроена и дори състарена от загубата.
От свидетелските показания е видно, че и тримата ищци са били шокирани при
смъртта на Е. Б., тъй като същата се е случила при инцидент, а той е бил в добро здраве,
като изобщо не е имало индикации, че може да му се случи нещо. Семейството всяка събота
посещавало гроба на Е. Б., за да го почетат, независимо от ангажираността им.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от
правна страна следното:
8
Няма спор, че процесният деликт от 18.11.2023г. е причинен след падане на
процесната топола, която се е намирала в поземлен имот с идентификатор № 68134.505.150,
находящ се в обл. София, общ. Столична, гр. София, район „Сердика“, Илиянци, местност
„НПЗ Военна рамка - изток“. Посоченият имот е публична държавна собственост, която на
основание чл. 9, ал. 4 ЗЖТ, е предоставена за управление на Държавно предприятие
„Национална компания железопътна инфраструктура“. Именно държавното предприятие е
следвало да управлява, стопанисва и поддържа имота, както и насажденията в него,
доколкото лицето стопанисващо земята следва да се грижи и стопанисва и постройките, и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго.
Постоянната съдебна практика приема, че отговорността по чл. 50 ЗЗД, е обективна
отговорност за вреди, причинени от вещ, в резултат на присъщи на същата характеристики,
а не и в резултат на чуждо противпоравно поведение. Постоянната съдебна практика приема,
че отговорността по чл.50 от ЗЗД има субсидиарен характер и е налице само тогава, когато
вредите са произлезли от свойствата, качествата или недостатъците на самата вещ, а не от
собственика или надзираващия. Тя се изключва, когато може да се приложи отговорност за
вреди причинени от лично виновно поведение по смисъла на чл. 45, респективно чл. 49 от
ЗЗД, в които случаи вещта е средство, чрез което виновното човешко поведение причинява
вредите. Няма спор, че исковете с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД са отделни
искове, които произтичат от различни фактически състави, като няма пречка да бъдат
съединени за разглеждане в общо производство при условията на евентуално обективно
съединяване. Именно такъв е и процесния случай.
С Решение № 50011 от 6.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2022 г., I г. о., ГК, е
прието, че в практиката на ВС и ВКС са дадени разяснения за разграничаване на
отговорността за вреди в хипотезите на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. В т. 3 на ППВС №
4/75г. е разяснено, че когато при използване на дадена вещ са допуснати нарушения на
предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или
чл. 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта,
отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Посочено е, че собственикът на вещта и лицето, под чийто
надзор се намира тя, носят отговорност пред увредения и тогава, когато вещта им е
предадена от производителя като напълно обезопасена технически, а също така и когато не
съществува техническа възможност за нейното обезопасяване. При невъзможност за
обезопасяване отговорността е по чл. 50 ЗЗД, а при такава възможност – по чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД. Тези разяснения са актуални и се прилагат и в последвалата практика
на ВКС - решение № 367 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., III г. о., решение №
99 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4659/2007 г., III г. о., решение № 94 от 21.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 537/2010 г., IV г. о., решение № 59 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4190/2014 г., IV г. о., решение № 59 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4190/2014 г., IV г. о.,
решение № 177 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2016 г., III-то г. о.
За отговорността по чл. 50 ЗЗД се приема, че тя е обективна и възниква, когато
увреждането е настъпило от свойствата на самата вещ, а не на действия свързани с нейната
9
правилна експлоатация. Приема се, че обективната отговорност на собственика на вещта за
произлезли от нея вреди настъпва, когато при използването й не е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила. Приема се, че обезщетение по чл. 50 ЗЗД се
дължи, когато вредите са произлезли от машини, машинни съоръжения, инструменти и
други вещи, когато те са предадени от производителя като обезопасени и не съществува
техническа възможност за пълно отстраняване на опасността от вреди. В този смисъл са
решение № 99 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4659/2007 г., III г. о., решение № 94 от
21.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 537/2010 г., IV г. о.; решение № 77 от 19.07.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 968/2012 г., III г. о.; решение № 159 от 5.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2509/2018г.,
II т. о. и др.
Същевременно се приема, че е възможно отговорността да се ангажира и на двете
основания – чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД, ако вредите са настъпили в резултат както на вещта,
така и от виновното поведение на дадено лице – ППВС № 17 от 18.11.1963 г., решение №
367 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., III г. о, решение № 309 от 4.6.2014 по гр.
дело № 1354/2012 на ВКС, IV-то г. о. Отговорност не възниква в случаите, когато вредата е
настъпила по изключителна вина на пострадалия, на трето лице или поради непреодолима
сила - решение № 309 от 4.06.2014 г. по гр. дело № 1354/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение №
266 от 7.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2016 г., IV г. о., решение № 537 от 13.05.1999 г.
на ВКС по гр. д. № 1632/98 г., IV г. о.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че отговорността на
ответника следва да бъде ангажирана по реда на чл. 49 ЗЗД, като главните искове с правно
основание чл.50 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
За дървесната растителност е известно, че съществуват рискове в дървото да се
развият процеси на гниене, които да доведат до пречупване на клони или на цялото дърво
със или без въздействие на допълнителни външни фактори.
Същевременно тези процеси могат да бъдат предвидени и установени при съответен
контрол и проверка от лицата на които нормативната уредба възлага това. Тези лица са
собствениците на съответните дървета и други правни субекти на които нормативната
уредба възлага определени правомощия по отношение опазването и поддържането на
дървесната растителност като важна част от околната среда на живот в съвременното
общество.
Собствениците на имоти в които има дървесна растителност отговарят за своето
бездействие да следят за тяхното състояние и да предприемат мерки за тяхното
обезопасяване. Касае се за отговорност за неизпълнение на общото задължение да не се
вреди другиму.
Дърветата могат да бъда обезопасени чрез фитосанитарна сеч или подрязване.
Дърветата могат и да бъдат премахнати при невъзможност за тяхното обезопасяване.
В процесния случай от заключението по съдебната лесотехническа експертиза
/СЛТЕ/ е видно, че падналото дърво е пирамидална черна топола на възраст около 40
10
години. Тя се състой от две дървета, които с годините са се сраснали в основата си.
Кореновата му система е централна и повърхностна. Санитарното състояние на дървото е
влошено към датата на инцидента. Забелязва се гнилост на централните му корени, а голяма
част от повърхностните му корени са се намирали върху бетонни плоскости. Голяма част от
повърхностните клони са се развивали върху бетон, което препятства достъпа им до вода и
хранителни вещества. Това намалява устойчивостта на стъблата на процесната топола.
Наличието на бетон води до ограничаване на достъпа на въздух, хранителна вещества и вода
до всички корени, които се намират под него. Това е довело до загнИ.е на централните
корени и намаляване на устойчивостта на процесната топола. От снимките в Гугьл стрийт
вю се забелязват сухи клони и рехавост на короните след 2019 г. Това е сигнал за влошено
санитарно състояние. На снимките от Гугьл стрийт вю са забелязва следният процес:
- октомври 2019г. се забелязва как тополата е враснала и е обхванала със стъблото си
оградата на имота, а двете й метални пана в тази област са започнали да се раздалечават;
- юли 202 г. са забелязва как тополата е нараснала и оградата се е разкривила от
тежестта й
- октомври 2022г. са забелязва как оградата е още по-изкривена от процесната топола и
двете й платна са почти отворени.
От това може да се направи извод, че е съществувала опасност тополата да падне и е
следвало да се вземат мерки. От снимките н Гугьл стрийт вю, направени през годините е
видно, че за процесната топола не са полагани никакви грижи. Следвало е да не се оставят
двете дървета да се сраснат в едно, тъй като това увеличава обема на короната и намалява
устойчивостта на дървото при силен вятър. Необходимата резитба при този вид тополи е на
2 години. С нея се цели премахването на всички болни и изсъхнали клони. Варосването при
дърветата се прилага главно при овощните видове. При тополите не е необходимо. В градска
среда този вид тополи следва да се засаждат на разстояние между 4-6 метра. Това позволява
достатъчно пространство за развитие на короната и намалява конкуренцията за вода и
хранителни вещества. Разстоянието от сгради, канализация и пътна инфраструктура следва
да е между 7-10 метра. В случая и двете изисквания не са спазени. Засаждането на
процесиите тополи в непосредствена близост една до друга е довело до срастването им в
основата, което е довело до конкуренция за ресурси и ограничава развитието на кореновата
им система, а оттам и устойчивостта им при лоши атмосферни условия. Близостта на
процесиите корони увеличава напрежението върху стеблата и кореновата система при силен
вятър.
Съдът намира, че основната причина за процесния деликт е лошото санитарно
състояние на процесната топола, което е резултат от неполагането на грижи за същата.
Наличието на други фактори- като силен вятър само спомага за деликта.
Съдът намира, че процесната топола е държавна собственост по силата на
приращението, като ответникът, на когото е предоставено управлението на държавния имот-
публична държавна собственост, е длъжен да отговаря за вредите от неизпълнение на
11
задължението си да следи за нейното състояние и обезопасяване. Ответното дружество е
следвало да се грижи за процесната топола, включително и като я премахне при
невъзможност за обезопасяването и. Това се потвърждава и от Обобщен доклал от
01.12.2023г. на Кмета на Район Сердика, Столична община, /лист 216 и сл. от делото/, от
който е видно, че на 19.11.2023г., с цел предотвратяване на последващи инциденти е
изготвен протокол за аварийно премахване на още три броя тополи, находящи се в близост
до процесната.
Съдебната практика вече е приемала, че при аналогични случаи е налице отговорност
по чл.49 ГПК при вреди, причинени от паднало дърво, така Определение № 339 от
29.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2024 г., I г. о., ГК, Определение № 160 от 10.03.2020г.
на ВКС по гр. д. № 3946/2019 г., IV г. о., ГК, и др., с които не са допуснато до касационно
обжалване съдебни актове, с които е прието, че отговорността следва да се реализира по
реда на чл.49 ЗЗД, тъй като отговорното лице не е упражнило контрол за обезопасяването на
дървото.
Съдът намира за недоказано възражението на ответника, че към датата на процесния
деликт процесната топола е била здрава и зелена, без белези за болестно или изсъхнало
състояние. Този извод е в пряко противоречие със заключението по съдебната
лесотехническа експертиза /СЛТЕ/, както и от показанията на свидетеля А. А. Б..
В о.с.з. на 06.03.2025г.. вещото лице К. е заявил, че изводите му в СТЕ се основават и
на обстоятелството, че той лично е посетил местопроизшествието и е огледал дънера на
тополата и кореновата й система. Според вещото лице една 40 годишна топола е опасно
дърво и е следвало да бъде премахната. Такова възрастно дърво е много по-податливо на
каквито и да е външни фактори, в това число и на метеорологичните условия. Според
вещото лице контролът на дървета, като процесното е бил занижен и това е способствало
настъпването на инцидента.
В о.с.з. на 10.04.2025г. св.Б. е заявил, че непосредствено след настъпването на
инцидента е отишъл на мястото, където е видял падналото дърво, когато екипите на
пожарната са започнали да го режат. Свидетелят обяснява, че по пътното платно е имало
множество изсъхнали и изгнили дребни клони, а колата е била тотално смачкана. Същият е
посетил мястото на ПТП и два дни след настъпването му, където е огледал корените на
растението. А. Б. описва, че един от корените е бил напълно изгнил и прекършен, а
страничните такива изобщо не са били вкоренени поради липсата на почва и наличието на
бетон. Свидетелят изясни, че има познания в тази сфера, тъй като дълги години се е
занимавал с дървообработка и дърводобив.
От гореизложената фактическа обстановка е безспорно установено, че при процесния
деликт от 18.11.2023г. е настъпила смъртта на Е. К. Б.. Видно от СМЕ в резултат на
падането на тополите върху процесния автомобил и съответно неговата пълна деформация е
настъпила смъртта на Е. Б.. В проведеното на 10.04.2025г. о. с. з. по делото, д-р М. изясни, че
несъмнено причината за смъртта на Е. Б. е с травматичен характер, като в резултат на
падането на дървото същият е получил комбинирана травма с две различни по вид
12
увреждания - механична травма, която е довела до кръвоизлив под меките мозъчни обвивки
и механична асфиксия, поради притискане на снагата, като леталният изход е бил
неизбежен. С оглед на това, експертът е достигнал до категоричен извод, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между падането на дървото върху автомобила и настъпилата
смърт на Е. Б.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете с правно основание чл.49 ЗЗД са
доказани по основание.
Съгласно постоянната съдебната практика размерът на обезщетението за
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при смърт са:
възрастта на пострадалия, отношения между него и наследниците му, дали същите са били
подпомагани и издържани от починалия, дали между тях е царяла обич, разбирателство,
хармония и др. Страданията на близките на починал вследствие на загубата, не могат да
бъдат съизмерими с пари, но все пак пълното обезщетяване на всички неимуществени вреди
изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, преживени от близките. По
силата на закона, то би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените
щети.
При определяне размера на обезщетенията съдът отчете следните факти:
-смъртта на наследодателя на ищците Е. Б. е настъпила по внезапен, изключително
нелеп и шокиращ начин — при движение с моторното му превозно средство, върху което
пада масивна топола. Налице е деликт- събитие, което не е следствие на негово виновно
поведение, нито е резултат от форсмажорни природни сили, а от конкретно бездействие по
поддържането и обезопасяването на имот. В този смисъл деликтът е бил напълно
предотвратим при изпълнение на задължения на ответника по управление на процесния
имот.
-починалият Е. Б., към датата н деликта е бил здрав, работещ и трудоспособен човек,
без каквито и да било заболявания. Той е осигурявал своето семейство, участвал е активно в
живота на съпругата си и децата си, заемал е централно място в техния емоционален и
житейски свят. След неговата внезапна смърт, ищците са загубили не само съпруг и баща -
те са загубили своята опора, човекът, на когото са разчитали както финансово, така и
морално, ежедневно и в перспектива.
-всяка смърт на близък човек се преживява тежко, но особено дълбока и трайна е
болката, когато става въпрос за съпруг и родител, чиято смърт настъпва неочаквано и но
нелеп начин. Това е травма, която не може да бъде преодоляна с времето, защото тя не е част
от естествения житейски ход - тя е резултат от чуждо и юридически укоримо бездействие.
Ищците не могат да се радват на живота по същия начин, живеят с постоянна болка, чувство
на несправедливост и дълбока лична празнота. Всяко семейно събитие е белязано от
13
отсъствието на покойния. Загубата е необратима, а страданието - ежедневно.
-при определяне на справедливия размер на дължимото се на всеки един от ищците
обезщетение, съдът съобрази и икономическите условия в страната към 2023г., както и
икономическата конюнктура в страната и стандарта на живот
От изложеното по-горе, може да се направи обосновано заключение, че размерът на
претендираните на всеки един от ищците обезщетения за неимуществени вреди - по 200 000
лв. за всеки един от тях, е справедлив и напълно съответства на претърпените от всеки един
от доверителите ми болки и страдания, вследствие на смъртта на Е. Б., настъпила внезапно и
по този толкова нелеп начин.
Като взема предвид възрастта на починалия (на 64 г.), характера на връзката му с
всеки един от ищците- съпруга и деца, близките отношения, както и периода на съжителство
в едно домакинство, интензитета на моралните страдания и продължителността им
(включително и за бъдеще), промененият начин на живот на ищцата, съдът намира, че
справедлив размер на обезщетението за ищците е в размер на по 200 000,00 лева.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, длъжникът изпада в забава и
без покана, поради което и съдът следва да присъди лихва за забава върху всяко едно от
дължимите обезщетения, считано от 18.11.2023г. до окончателното плащане на всяка една от
дължимите суми.
Относно възражението на ответника за непреодолима сила:
Съгласно задължителната съдебна практика установена с Постановление № 7 от
1959г. на Пленума на ВС собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира
същата, се освобождават от отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи, че
вредите са в резултат на непреодолима сила, на изключителна вина на пострадалия или по
изключителна вина на трето лице, като правно значимото понятие "непреодолима сила" е
дефинирано, като непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер, за
което е характерно, че невъзможността да се предотврати събитието съществува не за дадено
лице, а за дадено общество въобще.
От една страна умерено силният вятър с посочената от НИМХ скорост не
представлява извънредно обстоятелство за територията на Република България. За
географските ширини на нашата държава не е се явява нехарактерно наличието на такъв
вятър.
От друга страна настъпването на вредоносния резултат, сам по себе си, е
доказателство, че предприетите от ответника действия по обезопасяването на процесната
топола са били недостатъчни е неефективни. Наличието на силен вятър, под въздействието
на който дървото а паднало е предотвратимо събитие, ако същото дърво е било премахнато
при санитарна сеч, която е предхождала процесния деликт. Този извод на съда се
потвърждава и от Обобщен доклал от 01.12.2023г. на Кмета на Район Сердика, Столична
община, /лист 216 и сл. от делото/, от който е видно, че на 19.11.2023г., с цел
предотвратяване на последващи инциденти е изготвен протокол за аварийно премахване на
14
още три броя тополи, находящи се в близост до процесната.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски, за което
са представили списъци по чл.80 от ГПК.
Ищците са били представляван безплатно от адв. Г.Х. на основание чл.38, ал.1 от ЗА,
въз основа на договори за правна помощ от 05.03.2025г. С оглед изхода на делото и на
основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Х. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК - този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
Минималното адвокатско възнаграждение по НВАР в процесния случай е в размер на
12 720,74лв., без ДДС, или 15262,88лв., с ДДС, за всеки един от ищците.
Междувременно е постановено решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което НВАР
(преди изменението – НМРАВ) е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1
ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато
"предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на
адвокатските услуги". В мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена
в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за
реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на
пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1
ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът
следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение
въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
15
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че справедливото адвокатско възнаграждение е в размер на 10 000лв., с вкл. ДДС, за
всеки от ищците, от които в съответствие с уважената част от исковете съдът следва да
присъди на адв. Х. сумата от 5000 лв.,с вкл. ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, за всеки един от ищците.
Всеки от ищците е доказал разноски в размер на по 1768,35лв. за държавни такси и
експертизи, от които в съответствие с уважената част от исковете следва да им бъде
присъдена сумата от по 884,18лв.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски. Същият е бил
представляван по делото от юрисконсулт, поради което и съобразно чл.78, ал.8 ГПК съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 900,00лв. Ответникът е доказал
разноски в общ размер на 915лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете
следва да му бъде присъдена сумата от 457,50лв.
Ищците са били частично освободени от внасяне на държавна такса. При
увеличението на иска всеки е дължал заплащане на държавна такса в размер на 6 800лв или
общо от 20 400лв., от внасянето на която са били освободени.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 20 400лв.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от Н. В. Б.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. Сливница, ул. *********, И. Е. Б., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Сливница, ул. *********, и Г. Е. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Сливница, ул.
*********, срещу Държавно предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Сердика, бул. Княгиня Мария Луиза № 110, с правно основание чл.50 ЗЗД, за осъждане на
ответника Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ да
заплати сума в размер на 200 000 лв. за всеки един от ищците, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие на деликт от 18.11.2023г., при който е
причинена смъртта на наследодателя им Е. К. Б., поч. на 18.11.2023г., вследствие паднало
дърво, растяло в ПИ с идентификатор 68134.505.150 по КПКК на гр.София, ведно със
законна лихва върху главниците, считано от датата 18.11.2023г. до окончателното изплащане
на сумите.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Сердика, бул. Княгиня Мария Луиза № 110, да заплати на всеки от тримата ищци Н. В. Б.,
16
ЕГН:**********, с адрес: гр. Сливница, ул. *********, И. Е. Б., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Сливница, ул. *********, и Г. Е. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Сливница, ул.
*********, сума в размер на по 200 000 лв. на всеки един от ищците, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на деликт от 18.11.2023г., при
който е причинена смъртта на наследодателя им Е. К. Б., поч. на 18.11.2023г., ведно със
законна лихва върху главниците, считано от датата 18.11.2023г. до окончателното изплащане
на сумите.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Сердика, бул. Княгиня Мария Луиза № 110, да заплати на всеки от тримата ищци Н. В. Б.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. Сливница, ул. *********, И. Е. Б., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Сливница, ул. *********, и Г. Е. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Сливница, ул.
*********, сума в размер на по 884,18лв., представляваща направени по делото разноски за
държавни такси и експертизи, в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Сердика, бул. Княгиня Мария Луиза № 110, да заплати на адв.Г. Х., САК, сумата от 15 000,00
лв., с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от
Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. В. Б., ЕГН:**********, с адрес: гр. Сливница, ул. *********, И. Е. Б.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Сливница, ул. *********, и Г. Е. Б., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Сливница, ул. *********, да заплатят на Държавно предприятие „Национална компания
железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Сердика, бул. Княгиня Мария Луиза № 110, сумата от 457,50лв., представляваща
направени по делото разноски за такси и юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Сердика, бул. Княгиня Мария Луиза № 110, , да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 20 400лв., представляваща дължимата се държавна такса, съразмерно с уважената
част от исковете.
Присъдените с решението суми в полза на ищците да бъдат изплатени по следните
сметки:
- IBAN *********, открита при „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр Н. В. Б.;
- IBAN *********, открита при „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр И. Е. Б.;
- IBAN *********, открита при „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр Г. Е. Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
17
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
18