№ 1334
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Темислав М. Д.
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100509907 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9907/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „ПФК Л.“ АД
ЕИК 1******* от гр.София срещу решение №20028688 от 11.04.2022 г постановено по гр.д.
№41819/19 г на СРС , 87 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание
чл.266 ал.1 ЗЗД на „У.О.“ ЕООД ЕИК ******* от гр.Перник сумата от 639,11 евро частичен
иск от 10 879 евро – възнаграждение по договор за изработка на уеб сайт и онлайн магазин
от 11.12.2017 г , ведно със законната лихва от 19.07.2019 г до окончателното заплащане на
сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Ищецът е неизправна
страна по договора , а ответникът-въззивник не е получил завършения продукт чрез
предоставяне на кодовете за достъп . Файловете са предоставени на трето неупълномощено
лице и въззивникът няма достъп до тях . Изработеното не отговаря на съвременните
изисквания за сайт на футболен клуб . Не са прехвърлени и авторските права върху
изработеното .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Ищецът
е добросъвестен и е проявил готовност да предаде изработеното срещу заплащане на
дължимия остатък от възнаграждението . Според СТЕ изработеното отговаря на
изискванията за уеб сайт и онлайн магазин . Ако поръчващият откаже да приеме
изпълнената работа , същата се счита за приета и рискът преминава върху поръчващия
1
/чл.264 ал.3 ЗЗД и чл.266 ал.1 ЗЗД / . В случая ответникът е бил поканен , но не е приел
изработеното . Изработеното е качено на сървър на друго търговско дружество , но
ответникът не е представил договора си с него .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 23.05.2022 г
и е обжалвано в срок на 06.06.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че е подписан между страните договор за изработка на уеб
сайт и онлайн магазин от 11.12.2017 г с приложения №1 и №2 към него . Според приетата
СТЕ /неправилно посочена от СРС като „счетоводна“/ изработеното отговаря на
възложеното и на техническите изисквания т.е. ищецът е изправна страна по договора . Не е
нарушено изискването за предаване на изработеното съгласно ЗАПСП , защото
изпълнителят не е длъжен да извърши такова предаване преди да получи възнаграждението
си . Изпълнителят е изразил готовност за предаване на изработеното и е изпратил покана до
ответника , но въпреки това ответникът не е приел работата .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите
във въззивната жалба .
Ищецът претендира сумата от 639,11 евро частичен иск от 10 879 евро , която сума е била
дължима на три вноски на последно число от месеците декември 2017 г , януари 2018 г и
февруари 2018 г съгласно чл.10 ал.2 от договор за изработка на уеб сайт и онлайн магазин
от 11.12.2017 г / „Договора“ / . От друга страна срокът за окончателно изпълнение на
договора е 3 календарни месеца и 2 календарни седмици /чл.2 от Договора/ , а при
подписване на договора се заплаща сумата от 10 879 евро . Следователно в отклонение от
правилото на чл.266 ал.1 ГПК в случая страните са уговорили поръчващия да престира пръв
/ да плаща авансово / . Констатира се , че още от 01.01.2018 г ответникът е в забава на
задължението си за заплащане на първата вноска от остатъка от 10 879 евро от процесното
възнаграждение . Само на основание уговореното между страните авансово плащане от
ответника искът се явява основателен .
Неоснователно е възражението на ответника , че работата на ищеца не е приета и на това
основание не дължи плащане . Видно от чл.264 ал.1 ЗЗД поръчващият /ответника/ е длъжен
да приеме изпълнената работа . Според представената по делото покана от ищеца до
ответника , ищецът е претендирал възнаграждението си и е в готовност да предаде
2
изработеното . Също и според СТЕ работата е завършена и ищецът е готов да я предаде на
ответника , но последният отказва – дори в течение на делото - да я приеме . Недопустимо с
оглед чл.264 ал.1 ЗЗД е ответникът да се позовава на собственото си неправомерно
поведение – отказ да се приеме работата – за да обоснове неоснователност на иска . С оглед
чл.264 ал.3 ЗЗД при отказ на поръчващия да приеме работата същата трябва да се счита за
приета решение №202 от 27.02.2015 г по т.д.№4123/2013 г, ТК , ІІ ТО на ВКС .
Неоснователно е възражението на ответника , че изработеното е напълно негодно , тъй като
„не отговаря на съвременните изисквания за сайт на футболен клуб „ . Според СТЕ
изработеното отговаря на изискванията поставени от ответника при подписване на договора
и на нормалната практика при изработване на сайт и онлайн магазин . Ответникът не
представя никакви доказателства какви други „съвременни“ изисквания не са били спазени .
Възможно е към днешна дата /2022 г / изработеното да е морално остаряло , но процесният
договор е следвало да бъде напълно изпълнен от страните и работата да е приета още март
2018 г . Не следва да се преценява предметът му според развитието на компютърните
технологии през 2022 г .
Както е посочено в решение №157 от 08.11.2010 г по т.д. №1135/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО ,
решение № 183/30.10.2013 г. по т.д. № 820/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение №99 от
11.07.2017 г по т.д. № 2483/2016 г, ТК , І ТО на ВКС евентуални недостатъци на
престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя
за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да
бъдат упражнени по реда на чл.265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до
намаляване на размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на
задължението за възнаграждение. Разваляне на договора е допустимо , ако недостатъците са
толкова съществени , че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение . В случая твърдения за разваляне от страна на ответника не са релевирани
в процеса .
С оглед на вече посоченото въобще не може да се постави въпроса за нарушаване на ЗАПСП
при предоставяне на права на интелектуална собственост на ответника . Предаване на
предмета на договора не е извършено именно по вина на ответника .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 400
лева адвокатско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20028688 от 11.04.2022 г постановено по гр.д.№41819/19 г на
СРС , 87 състав .
ОСЪЖДА „ПФК Л.“ АД ЕИК 1******* от гр.София да заплати на „У.О.“ ЕООД ЕИК
3
******* от гр.Перник сумата от 400 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС , поради материален интерес под 20 000 лева
по търговско дело /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4