Р Е Ш Е Н И Е
№411
гр.
Добрич, 12.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добрички административен съд, в публично
заседание на двадесет и
пети септември, две хиляди и осемнадесета година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка
Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 497 по
описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр с чл.
1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Г.Т.Г. с ЕГН **********
с настоящ адрес ***, подадена чрез адв.В.Д.- АК Силистра, срещу Областна дирекция на МВР-Добрич с посочена
цена на иска, в размер на 200 лева, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение по нахд № 47/2018 г. по описа на Районен съд – Генерал
Тошево, с решението, по което е отменено наказателно постановление № РП399/2015
от 28.11.2017 г., издадено от началника на Районно управление Генерал Тошево при
ОД на МВР Добрич. Иска се и заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
вземането.
І. Становища на страните
В исковата молба (пета група фактически твърдения ) се
твърди, че ищецът е ангажирал адвокат по нахд № 47/2018 г. по описа на Районен съд –
Генерал Тошево, който да го представлява и защитава в производството по
оспорване на наказателно постановление № РП399/2015 от 28.11.2017 г., издадено
от началника на Районна управление Генерал Тошево при ОД на МВР Добрич. За
защитата ищецът упълномощил адвокат В.Д. като сключил с него Договор за правна защита
и съдействие с № 2 на 05.02.2018 г., по който заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв. Районен съд – Генерал Тошево постановил Решение
№ 18/15.03.2018 г., влязло в сила на 20.04.2018 г., с което отменил изцяло наказателното
постановление. Ищецът счита, че съгласно чл.1, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди, има право да претендира извършените от него
разноски по делото за адвокатско възнаграждение като имуществени вреди,
причинени му от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. С оглед на това ищецът
претендира ответникът да му заплати обезщетение от 200 лв., която сума определя
като претърпени вреди вследствие от отмененото наказателно постановление.
Ответникът, Областна дирекция на МВР-Добрич, редовно
призован, представлява се от Главен юрисконсулт М.Ж., който оспорва исковата
претенция като неоснователна и недоказана. Счита, че исковата претенция е недоказана,
понеже по нахд № 47/2018 по описа на РС Генерал Тошево не бил приложен
договорът за правна защита и съдействие при оспорване на процесното НП. И тази
грешка не можела да бъде санирана чрез прехвърляне на доказателства от едно
дело в друго. Изразява и становище, че
размерът на наказанията по отмененото НП не съответства на размера на договореното
адвокатско възнаграждение. По тези съображения счита, че исковата молба следва да
се отхвърли като неоснователна.
Окръжна прокуратура - Добрич, конституирана като
страна по делото на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото
прокурор Милена Любенова, дава заключение, че исковата молба е основателна, тъй
като ищецът е ползвал адвокатски услуги по повод обжалване на наказателно
постановление, което е било отменено. Затова заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно
наказателно постановление.
ІІ. От фактическа страна:
Срещу Г.Т.Г. началникът на Районно управление Генерал
Тошево при ОД на МВР Добрич е издал наказателно постановление № РП399/2015 от
28.11.2017 г., , с което за извършване на нарушение по чл.64, ал.4 във вр. с
ал.2 от ЗМВР, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР му наложил административното
наказание „глоба“ от 500 лв. Наказателното постановление е обжалвано пред
компетентния Районен съд – Генерал Тошево, пред който е било образувано нахд № 47/2018
г. Видно от писмените доказателства, съдържащи се в кориците на приложеното нахд
№ 47/2018 г. по описа на съда в Генерал Тошево, процесуалният представител на
ищеца е представил по грешка по това дело на л.36 Договор за правна защита и
съдействие пред съда в Генерал Тошево, но за оспорването на друго наказателно
постановление, за което е било образувано нахд № 46/2018 г. От справка по нахд
№ 46/2018 г. по описа на РС Генерал Тошево, се установява, че то е било
насрочено за същата дата като нахд № 47/2018 г., между същите страни и Договорът
за правна защита и съдействие с № 066249 от 05.02.2018 г., по който ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв. за оспорване на процесното отменено по нахд № 47/2018 г. НП
наказателно постановление е представен по грешка в кориците на нахд № 46/2018
г. по описа на РС Генерал Тошево, на л.39. Това обстоятелство е установено в
присъствието на страните в съдебното заседание проведено на 25.09.2018 г. и е
отразено в протокола. Въпросното нахд № 46/2018 г. е приложено като
доказателство по адм.д. № 496/2018 г., разглеждано от същия състав на същата
дата и образувано между същите страни.
Видно от Договора
за правна защита и съдействие от 05.02.2018 г. със серия Б № 066249, възнаграждението
от 200 лв. е платено в брой на същата дата от ищеца на процесуалния му
представител. Видно от материалите по нахд № 47/2018 г. по описа на РС Генерал
Тошево упълномощеният адвокат В.Д. е изготвил въззивната жалба срещу Наказателно
постановление № РП399/2015/28.11.2017 г. и я е подал в качеството си на процесуален
представител като е посочил адреса на своята адвокатска кантора, на който да се
връчват съобщения и книжа по делото, а именно гр.Варна, ул.“Страхил Войвода“ №
14. По делото е проведено на 15.03.2018 г. едно съдебно заседание, на което
упълномощеният адвокат се е явил, правил е доказателствени искания, участвал е
в разпита на свидетелите и е пледирал за отмяна на наказателното постановление
при дадения ход на делото по същество. Делото е приключило с Решение № 18/15.03.2018
г., с което съдът е отменил изцяло наказателното постановление. Решението на
Районен съд – Генерал Тошево не е било обжалвано и на 20.04.2018 г. е влязло в
сила, видно от извършеното удостоверяване и от липсата на депозирани касационни
жалби.
ІІІ. По допустимостта на исковете:
При извършената проверка за допустимост на предявените
искове, настоящият съдебен състав счита, че са налице положителните процесуални
предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по
предявената претенция, с която е сезиран. Пасивната процесуална легитимация е
правилно определена, съобразно правилото на чл.205 от АПК. Искът е предявен
срещу Областна дирекция- Добрич на Министерство на вътрешните работи, която е юридическото
лице, съгласно чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Отговорността се носи от това юридическо лице,
тъй като в ОД на МВР Добрич организационно и бюджетно е включен административно-наказващият
орган, началникът на РУ Генерал Тошево, издал незаконосъобразното наказателно
постановление, от което ищецът твърди, че е понесъл вреди. (Определение № 9375
от 10.07.2009 г. по адм. д. № 7482/2009 г. на ВАС на РБ, ІІІ-то отд.).
Ето защо, настоящият съдебен приема, че предявеният
иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с
оглед твърдяното от ищцата място на увреждане, делото е подсъдно на Административен
съд - Добрич.
ІV. По основателността на исковете.
Предявените искове срещу Областна дирекция на МВР
–Добрич за присъждане на обезщетение в размер на 200 лева и за заплащане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба, са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно,
отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а
именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на
длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност; реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 3. причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат.
1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност.
В случая не е спорно, че е налице наказателно
постановление, издадено от началника на РУ Генерал Тошево към ОД на МВР –
Добрич, с което ищецът е наказан за извършване на административно нарушение по
Закона за Министерството на вътрешните работи. Не е спорно, че компетентният
районен съд с влязло в сила решение е отменил като незаконосъобразно
наказателното постановление.
Ето защо, съдът намира за доказани първата група от
визираните по-горе предпоставки – отменен като незаконосъобразен
административен акт, респ. наказателно постановление. Без значение за настоящия
спор са причините и правното основание мотивирало съда да отмени като
незаконосъобразно наказателното постановление. Затова мотивите на влязлото в сила
съдебното решение не са предмет на настоящото производство. В производството по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е относимо обстоятелството, че съдебното решение е влязло в
сила.
2. Реално претърпяна вреда.
По отношение на заявените имуществени вреди,
представляващи платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна
защита, съдействие и процесуално представителство, съдът намира, че е доказано
по делото извършеното плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
за правна защита и съдействие по нахд № 47/2018 г. по описа на РС-Генерал
Тошево. Обстоятелството, че по грешка този документ е приложен по друго нахд с
№ 46/2018 г. също по описа на РС Генерал Тошево, поради това, че производствата
по двете дела са били между същите страни и насрочени за разглеждане от един и
същ състав на една и съща дата, 15.03.2018 г., е безспорно установено в
настоящото съдебно производство. Грешката, допусната при приобщаване на
доказателствата по нахд № 47/2018 г. и по нахд № 46 /2018 г. по описа на РС
Генерал Тошево, които са се водили пред един и същ състав, на една и съща дата,
между същите страни, не води до отпадане на доказателствената стойност на договора за
процесуално съдействие при оспорването на отмененото наказателно постановление.
Видно от съдържанието на договора, ищецът е упълномощил представлявалия го пред
съда адвокат и за извършената услуга е заплатил в брой сумата от 200 лева.
Договорът е надлежно попълнен и подписан от ищеца, като клиент, има надлежно
попълнено и подписано пълномощно към него, от съдържанието му е видно, че се
отнася за процесуално представителство и съдействие по нахд № 47/2018 г., а не
по нахд № 46/2018 г., където неправилно е бил пришит.
По тези съображения съдът намира, че жалбоподателят е
доказал извършеното плащане за ползваните услуги от адвокат по нахд № 47/18 по
описа на РС Генерал Тошево, приключило с решение за отмяна на оспореното
наказателно постановление.
В теорията и съдебната практика се приема, че отговорността
за разноски е изградена върху разбирането за неоснователно предизвикания правен
спор и е своеобразна санкция за страната, която е станала причина за това. Единственият
правен способ за защита на правата на гражданите и на юридическите лица, на
които са причинени щети в резултат на незаконосъобразни наказателни
постановления, е този по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Заплатените разноски за адвокат от спечелилата
отмяната на незаконосъобразно наказателно постановление страна следва да се
възстановят от държавата под формата на обезщетение за имуществени вреди на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като е несправедливо тази страна да понесе
направените не по нейна вина разноски за адвокатска защита пред съд по повод
обжалване на един незаконосъобразен акт на държавен орган.
3. Причинна връзка.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
Настоящият състав на съда намира, че извършените,
според договора за правна защита и съдействие, разноски за платено адвокатско
възнаграждение по нахд № 47/2018 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, се
намират в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно
постановление.
Възнаграждението за адвокатската защита е императивно
дължимо, на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, като същото следва да
се уговори именно с договор. След като ищецът има право на адвокатска защита
при оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и същевременно
дължи възнаграждение за нея, чийто размер следва да уговори точно в договор,
както и след като е платил дължимото уговорено възнаграждение, то той е
разходвал средствата именно за да се защити по надлежния ред против
незаконосъобразното наказателно постановление, като същевременно е изпълнил и
задълженията си по Закона за адвокатурата. В този смисъл, самото наказателното
постановление е необходимо условие за съществуване на договора за правна защита
и съдействие по дело, в което се оспорва наказателно постановление и без което
условие защита е невъзможна, най-малкото защото би била с липсващ предмет. Договорът
за правна защита и съдействие, по който ищецът е извършил плащането, е с
конкретен предмет, посочен в него- защита по нахд № 47/2018г. на РС Генерал
Тошево. Затова договорът за правна защита и съдействие, респ. платеното по него
възнаграждение е в пряка и непосредствена връзка с конкретното дело, чийто
резултат е пълната отмяна на наказателното постановление.
4.Относно размера на обезщетението за вреди
В Наредбата минималният размер на адвокатското
възнаграждение, дължим по защита в дела от административно-наказателен характер,
не е поставен в зависимост от материалния интерес, респ. размера на наложени с
наказателното постановление глоби или имуществени санкции. Затова възражението
на ответника в този смисъл е също неоснователно.
От данните по нахд № 47/2015 г. по описа на РС - Балчик
е видно, че ангажираният и упълномощен адвокат е осъществил активно процесуално
съдействие и представителство на жалбоподателя. Претенцията за заплащане на
обезщетение в размер на 200 лв. е съобразена с реално извършените за оспорването
на незаконосъобразното наказателно постановление разходи и следва да се присъди
в искания размер.
Направените разходи за адвокат, който да проведе защитата на страната при водене на административно-наказателно дело пред районния съд, чийто краен правен резултат е отмяна като незаконосъобразно на наказателното постановление, се квалифицират от съда като имуществени вреди, настъпили от незаконосъобразен акт, издаден при упражняване на административна дейност, доколкото ако изцяло отмененото наказателно постановление не бе издадено, вредите нямаше да настъпят. Така, по изложените съображения, съдът счита, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, в размер на 200 лева, ведно с дължимата законна лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба.
V. Разноски.
Ищецът претендира и присъждане на направените в
настоящото производство разноски по представен списък в размер на: 10 лв. за
държавна такса, 0,20 лв. такса за заплащане на държавната такса, 42 лв. –
заверка на документи за дело, 300 лв., адвокатско възнаграждение и 20 лв. –
транспортни разходи, съгласно представен договор за правна защита № 069337/17.09.2018
г. и списък на разноските.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК разноски на ищеца следва да се присъдят за платеното възнаграждение за
адвокат в размер на 300 лв. и платената държавна такса, ведно с банковия превод
за внасянето й - 10, 20 лв.
Претенцията на ищеца за заплащане на разноски за заверка
на преписи на документи и за транспортни разходи е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Не следва да бъдат присъждани разноски за заверка на
документи, тъй като тази услуга е предвидена в чл. 6, т. 13 от Наредбата,
раздел "Възнаграждения за съвет, справки, изготвяне на книжа и договори и
заверяване на преписи от документи по чл. 32 от Закона за адвокатурата" и
не се дължи в хипотезата на възнаграждение, определено по правилото на чл. 7,
ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(НМРАВ), каквато е настоящата - "Възнаграждения по граждански и
административни дела за една инстанция". С изменението с ДВ, бр. 84 от
2016 г. в т. 13 на чл. 6 е въведено като отделен вид възнаграждение за адвоката
заплащането на цена за услуга по заверяване на преписи от документи,
предоставени от клиента. Видно е, че този вид обслужване недвусмислено е
отнесено към извънсъдебната защита, тъй като е включено към възнагражденията за
съвет, справка и изготвяне на книжа и договори в чл. 6, за разлика от
възнагражденията за съдебно представителство по чл. 7 от НМРАВ. Вярно е, че и
при осъществяване на защитата пред съда адвокатът изготвя в писмен вид
процесуалните си становища и ги обосновава със заверени документи, но чл. 32 от
ЗАдвокатурата допуска такава заверка да се прави не само за доказване на
верността на преписа пред съд, а и в други процедури, когато интересът на
клиента налага това. Възнаграждението по т. 13 на чл. 6 от НМРАВ се дължи, само когато заверяването на
преписите от документи не може да се свърже с процесуално представителство пред
съд и да бъде възмездено в рамките на общо уговорен хонорар за защита по
делото, тази услуга следва да бъде заплатена отделно от правния съвет. В
останалите случаи, ако конкретната съдебна защита налага това, тази
допълнителна работа може да бъде отчетена при договарянето на по-висок размер
на хонорар по чл. 7 от НМРАВ, но не и да се начислява и плаща отделно.
В конкретния случай, заплащането на разноски за
заверка на документи е неоснователно и поради обстоятелството, че оригиналите
на всички приложени към исковата молба заверени преписи от документи се
съдържат в съдебно дело (нахд № 47/2018 г. по описа на РС Генерал Тошево), което
задължително се изисква в производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ като
доказателство, относимо за решаване на спора. Интересът на клиента не е налагал представяне
към исковата молба на заверени копия от документи, съдържащи се в съдебно дело.
По тези съображения съдът не намира каквото и да е
основание за присъждане на исканата сума за заверка на документи.
Не са дължими и разноските, направени за пътни
разходи, тъй като това не са разноски, направени от страната по водене на
делото и съответно не попадат в приложното поле на чл. 78 от ГПК.
По тези съображения съдът намира за основателно
единствено искането за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
С оглед чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сумата от 310, 20 лева – разноски за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.
203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, чл. 4 от ЗОДОВ, Административен
съд –Добрич, ІІІ състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ДОБРИЧ да заплати на
Г.Т.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди –изплатено адвокатско възнаграждение
за осъществена правна защита, съдействие и процесуално представителство по № 47/2018
г. по описа на Районен съд - Генерал Тошево, в което е отменено наказателно
постановление наказателно постановление № РП399/2015 от 28.11.2017 г., издадено
от началника на РУ –Генерал Тошево при ОД на МВР Добрич, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА
лихва върху главницата, считано от 06.08.2018 г. – датата на подаване на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ДОБРИЧ да заплати на
Г.Т.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 310, 20 лв. (триста и десет лева и
двадесет стотинки), представляваща направени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Препис от решението, на основание чл. 138, ал. 1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, подадена
чрез Административен съд - Добрич, пред Върховния административен съд на РБ, в
14 (четиринадесет) дневен срок, от съобщаването или връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: