Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……...07.2022г.,
гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни
състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №14278 по описа
за 2020година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №20222493/12.10.2020г.,
постановено по гр.д. №76891/2018г. по описа на СРС, 82 състав, е признато за
установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.Н.Н. и М.Й.А., по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК искове, че Т.Н.Н. и М.Й.А. дължат на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ сумата от 902,36 лева
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 31.08.2014г. до
30.04.2015г., ведно със законната лихва от 31.08.2018г. до окончателното
плащане, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „****, с аб.№035558,
за които суми по ч.гр.д. №60388/2017г. по описа на СРС, 82 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 21.09.2017г., по следния начин: Т.Н.Н.
– 667,77 лева, М.Й.А. – 225,59 лева, като са отхвърлени исковете за сумата над
676,77 лева за Т.Н.Н. до предявената от 2141,82 лева и над 225,59 лева за М.Й.А.
до предявената от 713,94 лева и за периода от 01.05.2013г. до 30.08.2014г. като
погасени по давност. Отхвърлени са предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.Н.Н. и М.Й.А.
искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 638,10 лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2014г. до 13.06.2017г., претендирана по
следния начин: от Т.Н.Н. 478,58 лева, от М.Й.А. – 159,52 лева. Осъдена е „Т.С.“ ЕАД да заплати на Т.Н.Н. и М.Й.А. на
основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски за исковото и заповедното производство в
размер на 125,15 лева. Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД
като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт К.П., срещу
решението в отхвърлителната му част. Излагат се оплаквания, че решението в
обжалваната му част е неправилно и постановено при нарушение на материалния
закон. Поддържа се, че сумите по обща фактура №**********/31.07.2014г. за
периода от 01.05.2013г. до 30.08.2014г., издадена през м.07.2014г. стават
изискуеми едва на 15.09.2014г., а заявлението по чл.410 от ГПК било подадено на
31.08.2017г., с което давността била прекъсната. С оглед изложеното моли решението
да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Насрещната страна
М.Й.А. и Т.Н.Н., чрез пълномощника адв. Р.Р., са депозирали писмен отговор в
законоустановения срок, с който оспорват изцяло жалбата на ищеца и молят същата
да бъде оставена без уважение. Навеждат доводи за неоснователност на
поддържаното от ищеца становище, че процесните вземания ставали изискуеми едва
с издаването на обща фактура и от този момент започвал да тече давностният
срок. Излагат се доводи, че
изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове. Навеждат доводи също така, че по-голямата част от
претендираните от ищеца суми за топлинна енергия за процесния период са
заплатени преди образуване на заповедното производство.
Постъпила е
въззивна жалба и от ответниците в производството Т.Н.Н. и М.Й.А., чрез
пълномощника адв. Р.Р., срещу първоинстанционното решение в частта, с която
предявените искове са уважени. Излагат се доводи, че решението в обжалваната
част е неправилно и необосновано, както и постановено в нарушение на
материалния закон. Поддържа се, че по делото не било доказано количеството
доставена до имота топлинна енергия. В заключението си вещото лице по СТИ
изрично посочило, че не може да потвърди сумата за сградна инсталация, което
водело до основателно съмнение относно реалното количество доставена топлинна
енергия за процесния период. Освен това неправилно районният съд приел, че
извършените плащания от ответниците не се отнасят за процесния период. В
представените платежни нареждания било посочено изрично кои задължения се
погасяват, поради което и на основание чл.76, ал.1 от ЗЗД следвало да се погаси
задължението по фактурата, посочена в платежното нареждане, като е без значение
по какъв начин е осчетоводено плащането от ищеца. На следващо място в
заключението по ССчЕ било изрично посочено, че с извършено от ответниците плащане
на сумата от 100 лева ищцовото дружество е погасило задължение за
юрисконсултско възнаграждение (100 лева), което към този момент не е било
ликвидно и изискуемо, тъй като липсвал окончателен съдебен акт, влязъл в сила,
с който подобно възнаграждение да е присъдено в полза на ищеца. Това плащане
също следвало да бъде отнесено за погасяване на процесните задължения. Поради
изложеното молят решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Подаден е отговор
от насрещната страна „Т.С.“ ЕАД, чрез пълномощника юрискносулт Ивайло Генов, с
който жалбата се оспорва изцяло.
Третото лице –
помагач „Т.с.“ ЕООД не е изразило становище по жалбите.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби
са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.Н.Н. и М.Й.А.
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №60388/2017г. на СРС, 82 състав.
Установява от събраните по делото доказателства, че
през процесния период ответниците са били битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ,
аб. № 035558 в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот,
намиращ се в гр. София, бул. „**** (видно от НА за продажба на недвижим имот
№13, том LIX, дело №12790/1992г., НА за дарение
на недвижим имот №14, том ІІ, рег. №31175, дело №186/2011г. по описа на
нотариус Д.А.с район на действие СРС, и удостоверение за наследници на И.Н.Н.),
при квоти ¾ за Т.Н.Н. и ¼ за М.Й.А..
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр
на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е възложено на третото лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.
В случая въззивниците – ответници релевират доводи за
неправилно определяне размера на стойността на топлинната енергия, доставена до
процесния имот.
За установяване размера на реално потребената топлинна
енергия през исковия период по делото е изслушано и прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Вещото лице посочва, че не може да се произнесе
дали направеното дялово разпределение съответства на нормативната база, защото
в действащата нормативна база този начин на съвместяване на два много различни
по своята функция за разпределение на топлинна енергия не е описан и не са
предявени конкретни изисквания към начина на разпределение на топлинна енергия.
От техническа гледна точка обаче това е единственият начин да се осъществи
дялово разпределение при такава смесена система, осъществена по желание на
абонатите. Според вещото лице дяловото разпределение на топлинна енергия за БГВ
съответства на изискванията на нормативната база. В случая е налице смесена система
на отчитане, по отношение на която не е налице изрична регламентация за
определяне на консумираната топлинна енергия. Това обаче не води до извод, че
отчетеното количество топлинна енергия за процесния имот не е реално доставено,
като следва да се възприеме заключението на вещото лице, че това е единственият
начин за осъществяване на дялово разпределение при такава смесена система по
желание на абонатите.
От заключението на вещото лице по съдебно
– техническата експертиза се установява и стойността на доставената топлинна
енергия през исковия период, която възлиза общо на 2707,12 лева. Неоснователни
са наведените от въззивниците – ответници доводи, че са погасили извънсъдебно
суми за процесния период, като следва да бъде кредитирано заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че плащанията, за
които по делото са представени платежни нареждания, не касаят погасяване на
суми по фактури от процесния период. Погасените задължения за начислени лихви
са съобразени с направените плащания и не се претендират от ищеца по делото.
С първоинстанционното
решение е разгледано направеното от ответниците възражение за изтекла
погасителна давност и правилно е определен размерът на дължимите непогасени по
давност вземания за периода от 31.08.2014г. до 30.04.2015г., а именно 902,36
лева, от които 676,77 лева дължими от Т.Н.Н., и 225,59 лева от М.Й.А.,
съобразно квотите им съсобствеността. Изложените във въззивната жалба на ищеца
доводи относно погасителната давност, въззивната инстанция намира за
неоснователни. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа.
Задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски за топлинна
енергия не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния
отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе
на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове. Осъщественото
от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия за целия
отоплителен сезон 01.05.2013г. до 30.04.2014г. въз основа на действителното
потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на
изискуемостта на месечните вноски. Определянето на срок за изпълнение на
задълженията в общата фактура и срока за плащане по чл. 33 от ОУ от 2014 г., с
който ищецът свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение на
ответниците, и не променя началото на давностния
срок, който тече от първо число на месеца след този, за който е доставена ТЕ.
Ето защо давността върху месечните
вземания за цената на ТЕ до 30.04.2014г. е погасено по давност, тъй като заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 01.09.2017г. и към тази дата е
изтекъл тригодишният давностен срок, поради което задълженията по издадената
обща фактура №**********/31.07.2014г. също са погасени по давност.
Поради изложеното
и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК
По разноските:
При този изход на
спора, доколкото въззивните жалби и на двете страни са приети от въззивната
инстанция за неоснователни, разноските за въззивното производство следва да
останат в тежест на страните така, както са направени.
По изложените
мотиви, Софийски градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20222493/12.10.2020г., постановено по гр.д. №76891/2018г. по
описа на СРС, 82 състав.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.с.“
ЕООД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.