№ 3159
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:М. Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100512231 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 3.12.2018 г., постановено по гр. дело № 72345/ 2014 г. на
Софийски районен съд, І ГО, 124 състав, по предявен от В. Р. Т. /ЕГН **********/
срещу С. П. И. /ЕГН **********/ и М. Б. И. /ЕГН **********/ иск с правно основание
чл.124 ГПК е признато за установено, че В. Р. Т. /ЕГН**********/ е собственик въз
основа на договор за дарение от 28.05.1994 г., обективиран в Нотариален акт № 192,
том LXI, дело № 12207/ 1994 г., на 1/2 /една втора/ идеална част от недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ- жилище № 6, находящ се в гр. София, СО, Район
„Подуене“, със стар номер на жилищния блок № ********* на ІІ- ри етаж, в жк „Суха
река“, а преди- Ботевградско шосе, ул. „Клисура“, състоящ се от две стаи, хол, кухня и
други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 98.60 кв.м., при
съседи на апартамента: стълбище, Т.И Л.Т., Х.И Г. Х.и, ул.„Вършец“ и двор, заедно със
зимнично помещение- без посочени номер и квадратура по първични документи за
собственост, при съседи: коридор, В.К., общо зимнично помещение, ул.„Вършец“, и
заедно с 5.63 % идеални части от общите части на сградата, която е построена върху
държавна земя и правото на строеж. Със същото решение е отхвърлен предявеният от
Р. Т. М. /ЕГН **********/ срещу В. Р. Т. /ЕГН **********/, С. П. И. /ЕГН **********/
и М. Б. И. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за
установено, че Р. Т. М. /ЕГН **********/ е собственик въз основа на давностно
владение на 1/2 идеална част от гореописания недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ- жилище № 6, находящ се в гр.София, СО- р-н „Подуене“, със стар
номер на жилищния блок № ********* на ІІ- ри етаж, в жк „Суха река“, а преди-
Ботевградско шосе, ул.„Клисура“, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни
помещения, с обща квадратура по одобрения план от 98.60 кв.м., ведно с прилежащите
му зимнично помещение и 5.63 % идеални части от общите части на сградата,
1
построена върху държавна земя. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците С. П. И. и
М. Б. И. са осъдени да заплатят на ищцата В. Р. Т. сумата 1 406 лева- разноски по
делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК главно встъпилото лице Р. Т. М. е осъден да
заплати на ищцата В. Р. Т. сумата 500 лева- разноски по делото. Молбата на С. П. И.,
М. Б. И. и Р. Т. М. за присъждането на разноски по делото е отхвърлена.
Постъпила е въззивна жалба от С. П. И. и М. Б. И. /ответници по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от
СРС решение в частта му, в която е уважен предявеният срещу тях от В. Р. Т.
установителен иск за собственост по чл.124 ГПК, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на
разноски по делото.
Въззиваемата страна В. Р. Т. /ищца по делото/ оспорва жалбата на С. И. и М. И.
и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, респ. за
потвърждаване като правилно на постановеното от СРС решение в обжалваната част,
като претендира разноски за въззивното производство.
По делото е подадена въззивна жалба срещу цитираното първо-инстанционно
решение и от главно встъпилото лице Р. М. Т., починал на 27.12.2024 г., която е
оттеглена от двамата му законни наследници В. Р. Т. /ищца в първоинстанционното
производство и въззиваема страна в настоящото производство/ и М. Р. Т., като е
направен и отказ от спорното право от същите, вследствие на което решението на СРС
в обжалваната от Р. Т. част- съгласно чл.233, изр. последно ГПК, е обезсилено с
определение на въззивния съд от о.с.з. на 20.03.2025 г. /влязло в сила/, поради което и
предявеният от същия иск за собственост не е предмет на настоящото въззивно
производство.
Предявен е установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
По същество постановеното от СРС решение в обжалваната част е правилно
като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
По предявения установителен иск за собственост ищцата дължи да установи
чрез пълно главно доказване материално- правната си легитимация, а именно, че е
собственик на процесната 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ- жилище № 6, находящ се в гр. София, СО- р-н „Подуене“, със стар
номер на жилищния блок № ********* на ІІ- ри етаж в жк „Суха река“, а преди-
Ботевградско шосе, ул. „Клисура“, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни
помещения, с обща квадратура по одобрения план от 98.60 кв.м., при съседи на
апартамента: стълбище, Т.И Л.Т., Х.И Г. Х.и, ул.„Вършец“ и двор, заедно със зимнично
помещение без посочен номер и квадратура по първични документи за собственост,
при съседи: коридор, В.К., общо зимнично помещение, ул.„Вършец“, и заедно с 5.63 %
идеални части от общите части на сградата, която е построена върху държавна земя, и
2
от правото на строеж, на твърдяното придобивно основание- договор за дарение.
Съвкупната преценка на събраните в процеса доказателства обосновава извод на
въззивния съд, че ищцата е придобила валидно процесната 1/2 идеална част от
описания по- горе недвижим имот и към настоящия момент се легитимира като неин
собственик на твърдяното придобивно основание.
Установява се въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че по
силата на сключен на 28.05.1994 г. с Нотариален акт № 192, том LXI, дело № 12207/
1994 г. на софийски нотариус договор за дарение М.Р. Т. и В. Б.Р. прехвърлили
безвъзмездно на внучката си В. Р. Т. /ищца по делото/ 1/2 идеална част „от следния
свой собствен недвижим имот“: АПАРТАМЕНТ- жилище № 6, находящ се в гр.София,
СО- район „Подуене“, със стар номер на жилищния блок № ********* на ІІ- ри етаж, в
жк „Суха река“, а преди- Ботевградско шосе, ул.„Клисура“, състоящ се от две стаи,
хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от
98.60 кв.м., при съседи на апартамента: стълбище, Т.И Л.Т., Х.И Г. Х.и, ул.„Вършец“ и
двор, заедно със зимнично помещение- без посочени номер и квадратура по първични
документи за собственост, при съседи: коридор, В.К., общо зимнично помещение, ул.
„Вършец“, и заедно с 5.63 % идеални части от общите части на сградата, построена
върху държавна земя, и от правото на строеж, като прехвърлителите са си запазили
пожизнено безвъзмездно вещно право на ползване върху дарения имот.
През 2001 г. е образувано гр.д.№ 9383/2001 г. по описа на СРС с предмет на
разглеждане: предявен от дарителите М.Р. Т. и В. Б.Р. срещу В. Р. Т. иск с правно
основание чл.227, ал.1, б.“б“ и б.“в“ ЗЗД- за отмяна на дарението, извършено с
цитирания по- горе Нотариален акт № 192/ 28.05.1994 г. Исковата молба по
посоченото дело е вписана в Агенция по вписванията на 24.10.2001 г.
С Решение от 17.11.2003 г., постановено по цитираното гр.д.№ 9383/ 2001 г. на
СРС, ГК, 32 състав, искът на М.Р. Т. и В. Б.Р. е уважен, като на основание чл.227, ал.1,
б.“в“ ЗЗД е постановена отмяна на извършеното с Нотариален акт № 192/ 1994 г. в
полза на В. Т. дарение на процесната 1/2 идеална част от описания по- горе
апартамент, и на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ е постановена отмяна и на
нотариалния акт, с който дарението е извършено.
С въззивно Решение от 7.10.2005 г., постановено по гр.д.№ 1912/ 2004 г. на СГС,
ГК, ІV- Г отделение, цитираното първоинстанционно решение е отменено и вместо
това е постановено решение за отхвърляне на предявените от М.Р. Т. и В. Б.Р. срещу В.
Р. Т. искове по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД за отмяна на атакуваното дарение като
неоснователни. Това решение е потвърдено с касационно Решение № 239/ 21.03.2007
г., постановено по гр.д.№ 113/ 2006 г. на ВКС, І ГО, вследствие на което
отхвърлителното решение по делото е влязло в сила на 21.03.2007 г.
В хода на цитираното дело, на 27.01.2006 г. е сключена прехвърлителна сделка с
Нотариален акт № 10, т.І, рег.№ 1014, дело № 10/ 2006 г. на софийски нотариус, по
силата на която М.Р. Т. и съпругата му В. Б.Р. са продали на ответника С. П. И.
„собствената си 1/2 идеална част“ от процесния АПАРТАМЕНТ- жилище № 6,
находящ се в гр. София, СО- район „Подуене“, със стар номер на жилищния блок №
********* на ІІ- ри етаж, в жк „Суха река“, а преди- жк „Ботевградско шосе“, ул.
„Клисура“, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща
квадратура по одобрения план от 98.60 кв.м., при съседи на апартамента: стълбище,
Т.И Л.Т., Х.И Г. Х.и, ул.„Вършец“ и двор, заедно със зимнично помещение- без
посочени номер и квадратура по доказателствен акт, при съседи: коридор, В.К., общо
зимнично помещение, ул. „Вършец“, и заедно с 5.63 % идеални части от общите части
на сградата, построена върху държавна земя, и от правото на строеж. Според
неоспорените твърдения на страните и вписаното в Нотариален акт № 169/ 2016 г.
3
релевантно обстоятелство сделката по Нотариален акт № 10/ 2006 г. е сключена през
времетраенето на брака между ответниците С. П. И. и М. Б. И..
В последствие с Нотариален акт № 169, том I, рег.№ 6264, дело 151/ 2016 г. на
софийски нотариус, в хода на настоящото съдебно производство- на 9.12.2016 г.
ответниците са продали придобитата през 2006 г. идеална част от имота на Р. М. Т.,
конституиран като главно встъпило лице в първоинстанционното производство.
При така установената фактическа и правна обстановка предявеният от В. Т.
установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК се явява основателен и
правилно е уважен с обжалваното решение.
Установява се въз основа на събраните в процеса писмени доказателства
материално- правна легитимация на ищцата В. Т. като собственик на 1/2 идеална част
от процесния апартамент на твърдяното деривативно придобивно основание-
безвъзмездна правна сделка- валидно извършено през 1994 г. дарение, което не е
отменено.
Макар да нямат отношение към предмета на разглеждания от настоящия
въззивен съд правен спор, приетите от първоинстанционния съд изводи, че
„ответниците С. П. И. и М. Б. И. не са били собственици на процесния имот“, поради
което и „не са прехвърлили право на собственост върху него на Р. Т. М.“, като
„извършената на 9.12.2016 г. с Нотариален акт № 169/ 2016 г. на софийски нотариус
продажба не е породила транслативен ефект“, вследствие на което „Р. Т. не се явява
собственик на процесния недвижим имот и предявените от него срещу В. Р. Т., С. П. И.
и М. Б. И. искове по чл.124 ГПК като неоснователни следва да бъдат отхвърлени“, са
неправилни и необосновани и не могат да бъдат споделени. Това е така, тъй като
според посоченото в цитирания Нотариален акт № 192/ 28.05.1994 г. дарителите М.Р.
Т. и В. Б.Р. са прехвърлили на внучката си В. Р. Т. „1/2 идеална част от собствения си
недвижим имот“, а именно от процесния апартамент, описан по- горе, и в последствие
през 2006 г. са прехвърлили чрез продажба останалата 1/2 идеална част от същия имот
на ответника С. П. И. през времетраенето на брака му с М. Б. И. /чл.19, ал.3 СК- 1985
г. /отм.// с Нотариален акт № 10/ 27.01.2006 г., в резултат на което върху жилището е
установена съсобственост между първоначалните страни по делото, траяла до 2016 г.,
когато ответниците С. И. и М. И. са продали частта си от имота на главно встъпилото
лице Р. Т. /починал в хода на делото на 27.12.20024 г./. Следователно основание за
приемането на извод за липса на транслативен ефект на сделката от 2006 г. не е налице.
При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на С. И. и М. И.
доводи обжалваното първо-инстанционно решение като правилно в обжалваната част
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивниците
дължа да заплатят на въззиваемата страна сумата 1 000 лв.- разноски за платено
въззивното производство адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 3.12.2018 г., постановено по гр. дело № 72345/
2014 г. на Софийски районен съд, І ГО, 124 състав, в частта, в която по предявен от В.
Р. Т. /ЕГН **********/ срещу С. П. И. /Егн **********/ и М. Б. И. /ЕГН **********/
установителен иск по чл.124 ГПК е признато за установено, че В. Р. Т. /ЕГН
4
**********/ е собственик- въз основа на договор за дарение от 28.05.1994 г.,
обективиран в Нотариален акт № 192, том LXI, дело № 12207/ 1994 г., на 1/2 /една
втора/ идеална част от недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ- жилище № 6,
находящ се в гр. София, СО, Район „Подуене“, със стар номер на жилищния блок №
********* на ІІ- ри етаж, в жк „Суха река“, а преди- Ботевградско шосе, ул. „Клисура“,
състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по
одобрения план от 98.60 кв.м., при съседи на апартамента: стълбище, Т.И Л.Т., Х.И Г.
Х.и, ул.„Вършец“ и двор, заедно със зимнично помещение- без посочени номер и
квадратура по първични документи за собственост, при съседи: коридор, В.К., общо
зимнично помещение, ул.„Вършец“, и заедно с 5.63 % идеални части от общите части
на сградата, построена върху държавна земя, и от правото на строеж, а също и в
частта, в която С. П. И. и М. Б. И. са осъдени да заплатят на В. Р. Т. разноски по
делото на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 1 406 лева.
ОСЪЖДА С. П. И. /ЕГН **********/ и М. Б. И. /ЕГН **********/ да заплатят
на В. Р. Т. /ЕГН **********/ сумата 1 000 лв. /хиляда лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението от 3.12.2018 г., постановено по гр. дело № 72345/ 2014 г. на
Софийски районен съд, І ГО, 124 състав, в останалата част е обезсилено- на основание
чл.233, изр. последно ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5