Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./………….05.2017
година
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
АНДОН ВЪЛКОВ – Мл. съдия
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА
ДИМИТРОВА, сложи за разглеждане въззивно гражданско
дело № 2114 по описа на
съда за 2016 год., докладвано от съдията Константин Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
С решение № 3180/08.08.2016 год., постановено
по гр. дело № 16571/2014 год. по описа на РС – Варна:
1/ е допусната делба на недвижим имот,
представляващ ПЪРВИ ЕТАЖ /жилище/ от двуетажна жилищна сграда, съставляваща
обект с идентификатор 10135.1507.490.1 по КККР на гр. Варна, одобрени със
заповед РД–18–98/10.11.2008 г., със застроена площ от 78 кв. м., състоящ се от
хол, две стаи, кухня, клозет и изба, построена в ПИ с идентификатор
10135.1507.490, находящ се в гр. Варна, ул. ”Стефан
Стамболов” № 25 с площ от 178 кв. м., при граници на дворното място: ПИ с
идентификатори 10135.1507.486; 10135.1507.491; 10135.1507.492; 10135.1507.489 и
10135.1507.487, ведно с прилежащите му идеални части от дворното място, в което
е построена жилищната сграда, на осн. чл. 69 ЗН, между съделители
и при квоти, както следва: В.П.К., ЕГН **********,*** – с 2 / 4 ид. части; Х.Н.К., ЕГН **********,*** – с 1 / 4 ид. част и Н.Н.Г. ЕГН **********,***
– с 1 / 4 ид. част, като от делбата на гореописания
имот Е ИЗКЛЮЧЕНА А.Х.К., ЕГН **********,***;
2/ е допусната делба на недвижим имот, представляващ селскостопанска сграда,
съставляваща самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.490.2 по КККР на
гр. Варна, одобрени със заповед РД–18–98/10.11.2008г., със застроена площ от 42
кв. м., състояща се от две стаи, входен коридор, външно стълбище с площадка и
изба, а съгласно заключението на вещото лице Д.К. по гр. дело № 16571/2014 год. по описа на РС – Варна състоящо се от: две стаи, съответно с площ от 15 кв. м.
и с площ от 14 кв. м., коридор с площ от 13 кв. м. или общо 42 кв. м., две мази
с различни нива, едната под бетоновата площадка на сградата с площ от 3, 50 кв.
м., долепената до нея масивна постройка с площ от 7, 5 кв. м. с покрив от
бетонова плоча, съставляващ покрив на едната маза и складово помещение с площ
от 3 кв. м. под стълбището към
сградата, построена в ПИ с идентификатор 10135.1507.490, находящ
се в гр. Варна, ул. ”Стефан Стамболов” 25 с площ от 178 кв. м., при граници на
дворното място: ПИ с идентификатори 10135.1507.486; 10135.1507.491;
10135.1507.492; 10135.1507.489 и 10135.1507.487, ведно с прилежащите ид. части от дворното място, в което е построена сградата, на осн. чл. 69 ЗН между съделители и при квоти, както следва: В.П.К., ЕГН **********,***
– с 16 / 32 ид. части; А.Х.К., ЕГН **********,*** ид. части; Х.Н.К., ЕГН **********,*** – с 4 / 32 ид. части и Н.Н.Г. ЕГН **********,***
– с 5 / 32 ид.
части;
3/ е отхвърлен предявения от В.П.К., ЕГН **********,*** срещу Х.Н.К., ЕГН **********
***, А.Х.К. ЕГН ********** *** и Н.Н.Г. ЕГН **********,***
иск за делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10135.1507.490 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед РД–18–98/10.11.2008 год.
на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 178 кв. м., находящ
се в гр. Варна, ул. ”Стефан Стамболов” 25 при граници: поземлени имоти с
идентификатори 10135.1507.486; 10135.1507.491; 10135.1507.492; 10135.1507.489 и
10135.1507.487;
4 / е
допусната делба на апартамент, находящ се в гр.
София, ж. к. Люлин, ул. ”Индира Ганди”
бл. 719, вх. Б, ет. 6, ап. 92, състоящ се от една стая, дневна и кухненски бокс
и обслужващи помещения с площ по документ от 41, 42 кв. м., ведно с избено
помещение номер 92 с площ от 4, 08 кв.м., както и 1, 096 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, съставляващ обект с
идентификатор 68134.4360.253.34.39 по КК
на гр. София, при съседи: на същия етаж: обект с идентификатори
68134.4360.253.34.38; под обекта – обект с идентификатор 68134.4360.253.34.32 и
над обекта – обект с идентификатор 68134.4360.253.34.46, на осн.
чл. 69 ЗН, между съделители и при квоти както следва:
В.П.К., ЕГН **********,*** – с 2 / 4 ид. части; Х.Н.К.,
ЕГН **********,*** – с 1 / 4 ид. част и Н.Н.Г. ЕГН **********,*** – с 1 / 4 ид.
част.
Срещу решението са постъпили въззивни жалби,
както следва:
І. Въззивна жалба от В.П.К. *** срещу
горното решение в частта му, с която
е отхвърлен предявения от него иск за делба на поземлен имот с идентификатор 10135.1507.490 по КККР на гр. Варна, одобрени
със заповед РД – 18 – 98/10.11.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с
площ от 178 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. ”Стефан
Стамболов” 25 при граници: поземлени имоти с идентификатори 10135.1507.486;
10135.1507.491; 10135.1507.492; 10135.1507.489 и 10135.1507.487;
ІІ. Въззивна жалба от А.Х.К. и Х.Н.К.
срещу горното решение в частта му, с която, е допусната делба на ПЪРВИ ЕТАЖ /жилище/ от жилищна сграда с идентификатор
10135.1507.490.1 по КК на гр. Варна, със застроена площ от 78 кв. м., състоящо се от хол, две стаи, кухня, клозет и изба,
построена в ПИ с идентификатор 10135.1507.490, находящ
се в гр. Варна, ул. ”Стефан
Стамболов” № 25, ведно с прилежащите идеални части от дворното място, в което е
построена жилищната сграда, между В.П.К.,
Х.Н.К. и Н.Н.К., а от делбата на гореописания имот
е изключена А.Х.К.; в частта му, с която
е допусната делба на селскостопанска сграда, съставляваща самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1507.490.2 по КККР на гр. Варна, със застроена площ от 42
кв. м., състояща се от две стаи, входен коридор, външно стълбище с площадка и
изба и долепената до нея масивна постройка с площ от 7, 5 кв. м. с покрив от
бетонова плоча, построена в ПИ с идентификатор 10135.1507.490, находящ се в гр. Варна, ул. ”Стефан Стамболов” 25 между В.П.К.,
А.Х.К., Х.Н.К. и Н.Н.К., както и в частта, с която е
отхвърлен иска за делба на поземления имот с идентификатор 10135.1507.490 по КККР
на гр. Варна, с площ от 178 кв. м., в който са изградени сградите с
идентификатори 10135.1507.490.1 и 10135.1507.490.2.
Във въззивната жалба на В.П.К. са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от него част е
постановено в нарушение на материалния закон - на чл. 38, ал. 3 ЗС, като
неправилно е прието, че теренът е обща част на построените в него сгради.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от В. К. част и
за постановяване на друго, с което да се допусне до делба и поземления имот.
Писмени отговори на жалбата не са подадени от останалите съделители.
Във въззивната жалба на А.К. и Х.К. са наведени оплаквания,
че решението в атакуваните от тях части е неправилно в резултат на допуснати
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, изразяващи се в
необсъждане на доводите на страните по делото - в случая на съделителката
А.К.. По отношение на първия етаж от жилищната сграда с идентификатор 10135.1507.490.1 и на селскостопанската сграда,
съставляваща обект с идентификатор 10135.1507.490.2 по КК на гр. Варна, със
застроена площ от 42 кв., построена
в ПИ с идентификатор 10135.1507.490 по КК на
гр. Варна, неправилно е счетено за неоснователно възражението на двамата въззивници Х.К. и А.К. за придобиването на тези имоти по
кратката давност въз основа на осъществявано от тях владение в периода
03.11.2009 год. до вписването на исковата молба за делба на 04.02.2015 год.,
евентуално – до предявяване на исковете за делба на 30.12.2014 год. В резултат
на това и неправилно е прието, че първият от гореописаните имоти е съсобствен между тримата наследници по закон на Л.Б. – В.П.К., Х.Н.К. и Н.Н.К., а
вторият – между четиримата съделители. В условията на
евентуалност се твърди, че в нарушение на закона от делбата на имота,
представляващ първи етаж от жилищната сграда с идентификатор 10135.1507.490.1 е
изключена А.К., като се сочи, че тя също е съсобственик на този имот по
завещание и наследяване от съпруга си Н.К.. Твърди се също, че неправилно са определени и квотите
на съделителите по отношение на делбата на горните
два имота. Оспорен е и изводът на съда, че дворното място е обща част между
съсобствениците на двете сгради поради което и не подлежи на делба. В случая не
е отчетено обстоятелството, че дворното място също е придобито по давност от Х.К.
и А.К.. Отделно от това неправилно е прието, че цялото дворно място следва да
се дели като прилежаща част към първия етаж от къщата и към пристройката, без
да е отчетено, че дворното място е прилежаща част и към втория етаж от къщата,
собственост на А.К..
Отправеното искане е решението в обжалваните от двамата въззивници части да бъде отменено и да се постанови друго,
с което исковите претенции за делба на гореописаните два имота да бъдат
отхвърлени, евентуално делбата на имота, представляващ жилище на пърния етаж от построената в поземления имот, описан по –
горе, жилищна сграда, да бъде допусната и с участието на съделителката
А.К..
В писмен отговор съделителката Н.Н.К. оспорва жалбата на А.К. и Х.К., счита, че е неоснователна.
Съделителят В.К. не е подал отговор на
жалбата.
Решението в частта му, с която е допусната
делбата на апартамент, находящ се в гр. София, ж. к.
Люлин, ул.”Индира Ганди”
бл. 719, вх. Б, ет. 6, ап. 92, подробно описан по–горе, между В.К., Х.Н.К. и Н.Н.К., при посочените в решението квоти, не е обжалвано, в тази част е влязло в сила и
не е предмет на въззивната проверка.
В съдебно заседание въззивникът В.К. не се явява, не изпраща представител и не изразява
становище.
В съдебно заседание въззивниците Х.К. и А.К. чрез процесуален представител
поддържат жалбата си.
В съдебно заседание съделителката Н.Н.К., чрез процесуален
представител, поддържа отговора си на жалбата, подадена от Х.К. и А.К..
Съдът съобрази следното:
Производството е за делба във фазата по
допускането.
Образувано
е по предявени от В.П.К. от гр. София срещу Н.Г., Х.К. и А.К.,***, искове за
делба на следните имоти: 1/ ПИ с идентификатор 10135.1507.490 по КККР на гр.
Варна, одобрени със заповед РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК с площ от 178 кв. м., находящ се в гр. Варна,
ул.”Стефан Стамболов” 25 при граници: ПИ с идентификатори 10135.1507.486,
10135.1507.491, 10135.1507.492, 10135.1507.489, 10135.1507.487; 2/ ПЪРВИ ЕТАЖ /жилище/
от жилищна сграда с идентификатор 10135.1507.490.1 по КККР, одобрени със
заповед РД – 18 – 98/10.11.2008г. с площ от 78 кв. м., състоящо се от хол, две
стаи, кухня, клозет и изба, построена в ПИ с идентификатор 10135.1507.490, находящ се в гр. Варна, ул.”Стефан Стамболов” 25; 3/
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.490.2 по КККР на гр. Варна,
представляващ селскостопанска сграда /според описанието по КККР/ със застроена
площ от 42 кв. м., състояща се от две стаи, входен коридор, външно стълбище с
площадка и изба, построена в ПИ с идентификатор 10135.1507.490, находящ се в гр. Варна, ул.”Стефан Стамболов” 25.
В исковата и уточняващите я молби са наведени следните
твърдения:
Ищецът В.К.
и ответниците Х.К. и Н.Г. са наследници по закон на Е.С.К.,***, починала на 11.02.1988 год. и оставила за
наследници – ищеца В. К. и ответниците Х. К. и Н. Г.,
деца на починалия през 2009 год. неин син – Н.К.. Твърди се също, че ищецът е ответниците
Х. К. и Н. гроздаве са наследници по закон и на Л.С.Б., б. ж. на гр. В., починала на 09.03.2010 год. Ищецът е неин племенник, а ответниците Х. К. и Н. Г. са деца на починалия преди наследодателката Л. Б. неин племенник и брат на ищеца – Н.К.. През време на брака си С.С.
и С.В. /родители
на Е.К. и
на Л.Б./ са придобили собствеността
върху парцел
и къща в гр. Варна, II участък, номер 336 при съседи:
К. Н., Т. В., Д.И., свещеник
Й.Д., а според удостоверение
19323/07.06.1938г. къща в гр. Варна, на ул.”Ст. Стамболов” 25 с общо пространство 200 кв. м., а според скица от
09.06.1936г. 170, 10 кв. м. От брака си С.С. и С.В. имат две деца – Е.С.К. и Л.С.Б.. С договор, скл. с нот. акт № 30/21.06.1971
год. на ВнН, С.Б. е прехвърлила на дъщеря си Л.Б. собствеността върху 1 /
2 ид. част от жилището на ул.”Антон Иванов” 25 в гр.
Варна, /сега ул. „Ст. Стамболов“ № 25/ цялото състоящо се от хол, две стаи,
кухня, клозет, изба, таванско помещение, идеална част от избен коридор, идеална
част от тавански коридор, идеална част от стълбище за тавана, етажа и избата, пристройка,
състояща се от: две стаи, входен коридор, външно стълбище с площадка, изба,
дървена барака, идеална част от клозет, идеална част от входен коридор, както и
1 / 2 идеална част от дворно място, цялото с площ от 200 кв. м. по нот. акт, а по скица 170 кв. м. срещу задължение за
издръжка и гледане. Със саморъчно завещание от 24.06.1971 год. С.Б. е завещала на дъщеря си Л.Б. цялото си недвижимо и движимо имущество, пари, вземания
и др., в което се включва и останалата 1 / 2 ид. част
от имота, прехвърлен с нот. акт № 30/1971 год. на ВнН.
След смъртта на наследодателката Л.Б., починала на 09.03.2010г., същата е била наследена по
право на заместване от сина на починалата преди нея нейна сестра Е.К. – ищецът В.К., както и по право на заместване от ответниците Х.К. и Н.Г., деца на Н.К., починал на 03.11.2009г., т. е., преди наследодателката Л.Б..
С оглед изложеното ищецът
В. К. счита, че между него и ответниците Х.К. и Н.Г. е налице съсобственост по отношение
на дворното място и построените в него сгради по наследяване от Л.Б., б. ж. на
гр. Варна, починала на 09.03.2010 год. Навежда, че от делбата на горните имоти следва
да бъде изключена съпругата на Н. К. – А.К., тъй като по отношение на нея
хипотезата на чл. 10, ал. 2 ЗН е неприложима.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответницата Н.Г., не е депозирал писмен отговор.
С молба от 07.12.2015г., депозирана преди първото по делото открито съдебно заседание, чрез
процесуален представител, съделителката Н. Г. не оспорва
наличието на съсобственост по отношение на заявените за делба имоти. Навежда,
че имотите, находящи се в гр. Варна, ул. Ст.
Стамболов № 25 следва да се допуснат до делба само между ищеца и ответниците Х. К. и Н. Г., като от делбата
следва да бъде изключена А.К. поради следното: През 1938 год. С.Б. и С.Б. са
придобили къща с дворно място, находящи
се в гр. Варна, ул.”Стефан Стамболов”
№ 25. От брака си
съпрузите имат две деца – Л.Б. и Е. К.. С.Б. е починал на 09.08.1970 год. и е оставил за свои
законни наследници преживялата си съпруга С.Б. и двете си деца - Л.Б. и Е. К.. Със смъртта на С.Б. е прекратена
и съпружеската имуществена общност помежду им, като С.Б. се легитимира като
собственик на 1 / 2 ид. част от имотите на ул. Ст.
Стамболов № 25 в гр. Варна, въз основа на възмездно придобиване по време на
брака и прекратена имуществена общност. С.Б. е оставил и завещание, с което е завещал на съпругата си
С.Б. цялото си движимо и недвижимо имущество. По искове на Е. К. за
възстановяване на запазената й
част от наследството на баща й С.Б., накърнена със завещанието, и за делба, с влязло в сила решение по гр. дело № 540/1971г. на ВРС запазената част на Е. К. от
наследството на баща й е била възстановена, завещанието е било намалено до
размера, необходим за попълване на запазената й част и е допусната делба на „старата сграда
в двора”, намиращ се на ул.”Антон Иванов” № 25 /сега
ул. Ст. Стамболов № 25/, състояща се от
две стаи, салон и три избени
помещения, ведно с 50 кв. м. ид. части от дворното място между съделителите Л.Б. и Е. К. при равни квоти от по 1 / 2 ид. част за всяка една от тях. Със същото решение от делбената маса е изключено жилището, представляващо първи
етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. Антон Иванов
№ 25 /сега ул. Ст. Стамболов № 25/, ведно със 130 кв. м. ид. части от дворното
място. С последващо решение по гр. дело № 540/1971 год. на РС-Варна по
извършването на делбата, допуснатият до делба имот
е изнесен на публична продан. Публина продан не е осъществена, като с решение по гр. дело № 3299/1980 год. по описа на РС-Варна, ползването на постройката
е разпределено между съсобствениците съобразно правата им. След смъртта на Е. К., починала през
1988 г., Л.Б. е установила владение върху целия делбен имот по гр. дело № 540/1971 год. на РС-Варна /старата
сграда в двора, ведно с припадащите й се 50 кв. м. ид.
части от терена/, упражнявала е фактическата власт с намерение за своене върху цялата постройка, ведно с припадащите й се части
от терена и с изтичане на установения в закона давностен
срок я е придобила по давност. След смъртта й правото на собственост върху
описания имот е преминало върху наследниците й по закон /чл. 10, ал. 2 ЗН/ – ищецът В.К. с квота от 1 / 2 ид. част и ответниците Х.К. и Н.Г.
– с квоти от по 1 / 4 ид. част за всеки един. А.К.
права върху имота, описан по-горе, няма, поради което следва да бъде изключена
от делбата на този имот. В условията на евентуалност, в случай, че възражението
за изтекла в полза на наследодателката й Л.Б. придобивна давност върху горния имот бъде счетено за
неоснователно, съделителката Н.Г. настоява делбата на
имота да се допусне между четиримата съделители при
установените в закона квоти.
По отношение на имота, съставляващ
жилище на първи етаж в построената в поземления имот двуетажна жилищна сграда, Н.Г.
излага следните твърдения: След смъртта на съпруга си С.Б. и въз основа и на
завещанието, с което е била назначена за негов наследник, съпругата С.Б. е станала изключителен собственик на първи етаж
от двуетажната жилищна сграда, находяща се в гр.
Варна, ул.”Стефан Стамболов”
№ 25, ведно с припадащите се ид. части от терена. С две сделки - договор по нот.
акт № 30/1971 год. и саморъчно завещание, С.Б. се е разпоредила в полза на
дъщеря си Л.Б. с горния имот. Поради това и след смъртта на Л. Б.имотът е преминал
в собственост на наследниците й по закон /чл. 10, ал. 2 ЗН/ – ищецът В. К. и ответниците Х. К. и Н. Г. и следва да се допусне до делба
помежду им. А.К. няма качеството наследник на Л. Б.и следва да бъде изключена
от делбата на този имот.
В писмени отговори с идентично
съдържание, подадени в срока по чл. 131 ГПК, ответниците
А.К. и Х.К. оспорват исковете за делба на старата сграда,
на първи етаж от жилищната сграда и на дворното място, находящи
се в гр. Варна, ул. Ст. Стамболов № 25. Оспорват валидността на саморъчното
завещание от 24.06.1971 год., съставено от С.Б., като твърдят, че не е
подписано от завещателката Ст. Бърдарова.
Ответницата А.К. твърди също, че е единствен собственик на горните имоти, на
основание саморъчно завещание от 27.10.2008 г.од, с
което съпругът й Н. К. се е разпоредил за след смъртта си в нейна полза с
притежаваното от него право на собственост върху горните имоти. Отделно от това
ответниците Хр. К. и А.К. твърдят, че са придобили
заявените за делба имоти, находящи се в гр. Варна,
ул. Ст. Стамболов № 25, по кратката давност чрез добросъвестно владение с
начало на владението от смъртта на Н. К. на 03.11.2009 год. до вписването на
исковата молба, евентуално до предявяване на исковете за делбата им. Настояват
за отхвърляне на исковете за делба на старата сграда, на жилището на първи етаж
от двуетажната жилищна сграда и на дворното място, в което са построени, находящи се в гр. Варна, ул. Ст. Стамболов № 25.
В съдебно заседание ищецът
поддържа исковете си, ответницата Н.Г. поддържа изразеното в молбата й от 07.12.2015 год. становище, а ответниците
Х.К. и А.К. поддържат отговорите си на исковата молба. ,
а ответниците
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е
спорно между страните, че с договор за покупко –
продажба от 08.06.1938 г., скл. с нот.
акт № 134, том V,
регистър 3163, дело № 895/1938 год. на ВнН, С.В. и С.С.В., са придобили собствеността върху терен и построена в
него къща в гр. Варна, II участък № 336 при съседи: К. Н., Т. В., Д.И., свещеник Й.Д.и
път, а според удостоверение № 19323 от 07.06.1938г. на градска община - къща в
гр. Варна на ул.”Стефан Стамболов” № 25 с общо пространство от 200 кв.м., а
според скицата на техническата дирекция при Варненската община от 09.06.1936г.
от 170, 10 кв. м. при граници: Х., Й.Д., свещеник Й.Д. и улица. Не е спорно
също, че имотът е придобит през време на брака между С.В. и С.С.В., последната записана в регистъра на населението и
регистрите по „Гражданско състояние” и с имената – С.Е.Б., С.Е.Б.и С.Е.Б..
Бракът
между С.В. и С.Е.Б.е прекратен със смъртта на съпруга на 09.08.1970 год. Предвид
възмездния характер на сделката по нот. акт № 134/1938
год., участието на двамата съпрузи като купувачи и съобразно чл. 103 СК /1968
год./ се налага извода, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена
общност.
От
заключението на СТЕ от 10.12.2015 год. /л. 219-227 от делото на РС-Варна/ и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че към момента на
извършването на нот. акт № 134, том V, регистър 3163, дело 895/1938 год. на ВнН е действал одобрен през 1900 год. регулационен план на
гр. Варна. Описаният в нот. акт № 134/1938 год. имот
съответства /е идентичен/ на имот № 7, кв. 159 по рег. план от 1900 год. /респ.
на парцел VІІ-7, кв. 159, съгласно скицата към заключението/, съответно на имот
с пл. № 7, кв. 159 по КП, също от 1900 год. В разписния лист към КП /1900 год./
имот с пл. № 7, кв. 159 допълнително е записан на СВ. С. и С.С. В.. В регистъра към регулационния план от 1900 год. имот
с № 7 е записан на СС. и С.В.. Имотът е идентичен с ПИ с идентификатор 10135.1507.490
по КККР на гр. Варна. Установява се още, че в кадастралния план от 1900 г. в
имот № 7, кв. 159, е отразена постройка с площ, измерена по плана, от 13 кв.м.
при граници: от запад – имот № 8, кв. 159, от изток, север и юг – останалата
част от двора /т. е., от имот № 7/. Жилищната сграда, съставляваща обект с
идентификатор 10135.1507.490.1 по
КККР на гр. Варна, е отразена за
първи път в КП от 1950 год. в имот с пл. № 7, кв. 159, при граници: от югоизток
– част от двора /имот № 7/, от югозапад – ул. ”Антон Иванов”, от североизток –
масивна жилищна сграда в имот № 7 и част от двора /имот № 7/ и от северозапад –
част от двор № 7а и част от паянтова жилищна сграда в същия имот № 7а. Сградата
с идентификатор 10135.1507.490.2 по КККР на гр. Варна /с описание по КККР „селскостопанска
сграда“/, за първи път е отразена в КП от 1950 год. като едноетажна жилищна сграда с площ от 41 кв. м., измерена графично по плана, при
граници: от югоизток – част от двор /имот № 6/ и дървена барака в двор № 6; от
югозапад – част от двора /имот № 7/ и масивна жилищна постройка в същия двор; от
североизток – жилищна сграда в имот № 11 и част от двор /имот № 10/; от
северозапад – двор /имот № 7а/. В плана от 1950 г. в дворното място е
съществувала и постройката, отразена в КП от 1900 г. с площ от 13 кв. м.,
разположена между двете съществуващи сгради – едноетажна жилищна сграда и
масивна жилищна постройка, но не в същия вид, защрихована в Приложение № 2,
неразделна част от заключението. По–късно тази постройка е съборена и не е
отразена в последващите планове.
Изложеното
обосновава извода, че през време на брака между С С.В.,
след закупуването на терена и къщата с договора по нот.
акт № 134/1938 год., в поземления имот е изградена и масивната жилищна
постройка с площ от 41 кв. м., описана по – горе, понастоящем съставляваща
обект с идентификатор 10135.1507.490.2 по КККР на гр. Варна. С изграждането й тази
постройка е придобита от съпрузите С.В. и С.Е.Б.по приращение.
От брака си С.В. и С.С.В.
имат родени две деца – Е. С.К. и Л. С.Л.
С нот.
акт № 51, том II, дело
№ 1141/1955 год. на ВнН, С.Б. и С.Е.Б.са учредили
безвъзмездно на дъщеря си Е. К. /в брак към този момент с Л.К./ право да
надстроят етаж в шестмесечен срок от датата на подписване на акта, над
бетонната плоча на съществуващата им собствена едноетажна сграда /жилище/ на
ул. ”Антон Иванов” № 25 в гр. Сталин /сега ул. „Ст. Стамболов“ № 25, в гр.
Варна/, цялата сграда надстроена на 79 кв. м. съгласно скица № 1159/1955г. на Сталинския ГНСДТ, при граници на дворното място: ул. ”Антон
Иванов”; Киряки Н. и свещеник Й.Д.Д..,
със свои средства, състоящо се от три стаи, кухня, хол, баня – клозет и антре,
всички находящи се на втори етаж. Страните са
постигнали съгласие собственост на Л.К. и Е. К. да бъде и таванско помещение
над двете стаи към ул. ”Антон Иванов”, включително и цялата веранда, както и
килера на първия етаж над входния коридор. За общо ползване са останали –
входния коридор, стълбището и едно коридорче с ширина един метър по цялата
дължина от таванското помещение над хола на етажа.
Не е
спорно по делото, че Е. К. през време на брака си с Л.К., е реализирала учреденото
й право на надстрояване, поради което и с реализирането му съпрузите Е. и П. Кънчеви
са придобили собствеността върху надстроения обект при условията на суперфициарна собственост.
От заключението на СТЕ от
10.12.2015 год. се установява още, че в кадастралния план от 1965 год. имот с
пл. № 7, идентичен на ПИ № 10135.1507.490 по КК е с площ от 178 кв. м. и в него
са отразени двуетажна жилищна сграда с площ от 76, 47 кв.м. при граници,
съобразно Приложение № 3 към заключението: ул.”Антон Иванов”, от две страни –
триетажни жилищни сгради, изградени в имот № 6 и имот № 8, кв. 33 по плана на VIII – подрайон на гр. Варна и част
от двора, в който е разположена сградата /имот № 7/ с идентификатор
10135.1507.490.1 по КККР, както и едноетажна паянтова жилищна сграда в дъното
на имота с площ от 45, 50 кв. м. и долепената до нея постройка с площ от 7, 5
кв. м.
С.В. Б.
е починал на 09.08.1970 год. и
призовани към наследяване са наследниците му закон – преживялата съпруга С.Б. и
двете му деца – Е. К. и Л.Б.. Със смъртта му е прекратена и съпружеската
имуществена общност върху дворното място и построените в него първи етаж
/жилище/ от двуетажната жилищна сграда и едноетажната жилищна сграда, находящи се в гр. Варна, ул. Ст. Стамболов № 25, поради
което и преживялата съпруга е придобила собственността
върху 1 / 2 ид. част от горните имоти на лично
основание - въз основа на възмездно придобиване през време на брака и
прекратена със смъртта на съпруга й съпружеска имуществена общност.
От
съдържащите се в гр. дело № 540/1971 год. доказателства е видно, че със саморъчно
завещание от 10.07.1970 г. С.Б. е
завещал на съпругата си С.Б.цялото си движимо и недвижимо имущество. Със
смъртта на завещателя завещанието е произвело действие и към дата 10.07.1970 год. Стефка Б.се легитимира
като собственик и на другата 1 / 2 ид. част от дворното място и построените в него първи етаж
/жилище/ от двуетажната жилищна сграда и едноетажната жилищна сграда, находящи се в гр. Варна, ул. Ст. Стамболов № 25.
С
договор за прехвърляне на правото на собственост върху имот срещу задължение за
издръжка и гледане, скл. с нот.
акт № 30/21.06.1971 год. на ВнН С.Б. е прехвърлила
на дъщеря си Л.Б. 1 / 2 идеална част от жилището си /първи етаж от двуетажната
жилищна сграда/ на ул. ”Антон Иванов” 25 в гр. Варна, цялото състоящо се от хол,
две стаи, кухня, клозет, изба, таванско помещение, идеална част от избен
коридор, идеална част от тавански коридор, идеална част от ж. б. стълбище за
тавана, етажа и избата; пристройка, състояща се от две стаи, входен коридор,
външно стълбище с площадка, изба, дървена барака, идеална част от клозет,
идеална част от входен коридор, както и 1 / 2 идеална част от дворно място на
същия адрес, цялото с площ от 200 кв. м. по нот. акт,
а по скица 170 кв. м. срещу задължение на приобретателката
да се грижи за прехвърлителката до смъртта й, като й
осигури гледане, медицинска помощ и изобщо всичко необходимо за една спокойна
старост.
На 12.09.1971 год. в Районен съд – Варна е образувано гр. дело №
540/1971 год. по описа на ВнРС, въз основа на искова
молба от Е. К., с която срещу С.Б.и Л.Б.са предявени претенции по чл. 30 ЗН за
възстановяване на запазената й част от наследството на баща й С.В. Бърдаров и за делба на следните недвижими имоти: 1./ първи
етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна,
ул.”Антон Иванов” № 25, състояща се от три стаи, хол, клозет и баня, четири
избени помещения, две тавански помещения откъм двора, заедно с общите части на
сградата; 2./ стара сграда в двора, състояща се от две стаи, салон и 3 избени
помещения; 3./ дървена барака в двора, състояща се от две помещения, заедно с
дворното място, цялото застроено и незастроено с пространство от 182 кв. м., представляващо
парцел XI–7,
кв. 33 по плана на 8–ми подрайон на гр. Варна, при
граници на мястото: ул.”Антон Иванов”, Киряки Х. и Й.Д.;
4./ лозе с площ от 1 300 кв.м., заедно с построената вила, находящо се в местност „Кокодива”,
както и на описани в ИМ движими вещи.
С влязло в сила на 08.03.1972
год. решение от 03.12.1971 год. по гр. дело № 540/1971 год. на РС-Варна е намалено
завещателното разпореждане на С.Б. от 10.07.1970г., с
което е завещал на съпругата си Сл.л. Б. цялото си движимо и недвижимо
имущество със сумата от 3 616 лева. Със същото решение е допусната делба на
следния имот – старата сграда в двора
на ул.”Антон Иванов” № 25, състояща се от две стаи, салон и три избени
помещения, ведно с 50 кв. м. идеални части от дворното място, цялото от 180 кв.
м., явяващи се принадлежност към сградата, между Е. К. и Лиляна Б.при квоти от
по 1 / 2 ид. част за всяка една. От делбената маса е изключен първия етаж на жилищната сграда, находящ се в гр. Варна, ул.”Антон Иванов” № 25 заедно със
130 кв. м. идеални части от дворното място, цялото с площ от 180 кв. м.; лозе с
пространство от 1 500 кв. м., местност „Крокодила”, Варненско землище при
граници: Е. К., инж. Вълчев и път заедно с построената в него вила; две машини
за газирана вода и постеловъчния инвентар.
С влязло в сила решение от
12.07.1972г. на Окръжен съд – Варна по гр.д. № 1545/1972г. е оставено в сила
решение от 25.04.1972г. по гр.д. № 540/1971 год. на ВРС, с което е изнесен на
публична продан допуснатия до делба имот – къща, състояща се от две стаи, салон
и три избени помещения, ведно с 50 кв. м.
идеални части от дворно място на ул.”Антон Иванов” № 25, цялото от 180 кв. м.
Не е
спорно между страните, че проданта на изнесения на публична продан имот – старата
сграда в двора на ул.”Антон Иванов” № 25, състояща се от две стаи, салон и три
избени помещения, ведно с 50/180 идеални части от дворното място, не е
осъществена. Ето защо и съсобствеността върху този имот между Е. К. и Л.Б. не е
била ликвидирана и имотът е останал съсобствен. Това
е така защото в случаите, в които неподеляем делбен имот е изнесен на
публична продан съсобствеността се прекратява с продажбата на имота, а не
с влизането в сила на решението, с което се изнася
на публична продан.
От заключението на допълнителната СТЕ от
05.02.2016 год., кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че изградената в
ПИ с идентификатор 10135.1507.490 по
КККР, отразена в КП от 1950 год. като едноетажна жилищна сграда с площ от 41
кв. м., измерена графично по плана, а в КП от 1965 год. – като едноетажна
паянтова жилищна сграда в дъното на имота с площ от 45 кв.м., се състои от две
стаи, съответно с площ от 15 кв. м. и с площ от 14 кв. м., коридор с площ от 13
кв. м. или общо 42 кв.м., две мази с различни нива, едната под бетоновата
площадка на сградата с площ от 3, 50 кв.м. Долепената до нея масивна постройка
с площ от 7, 5 кв. м., също отразена в КП от 1965г., е с покрив от бетонова
плоча съставляващ покрив на едната маза. Под стълбището към сградата е
обособено складово помещение с площ от 3 кв. м. От заключението се установява още,
че допуснатия до делба в производството по гр. дело № 540/1971г. на ВнРС имот, описан в диспозитива
на съдебния акт като стара сграда /къща/ в двора на ул.”Антон Иванов” № 25,
състояща се от две стаи, салон и три избени помещения и сградата, предмет на
настоящото производство с идентификатор 10135.1507.490.2 по КККР, състояща се
от две стаи, съответно с площ от 15 кв.м. и с площ от 14 кв.м., коридор с площ
от 13 кв.м. или общо 42 кв.м., две мази с различни нива, едната под бетоновата
площадка на сградата с площ от 3, 50 кв.м., както и масивна постройка с площ от
7, 5 кв.м., с покрив от бетонова плоча, явяващ се покрив на едната маза и
складово помещение от 3 кв. м. /маза/ под стълбището на жилищната сграда,
отразени в КП от 1965г. са идентични.
Е. К. е
починала на 11.02.1988 год. и е
оставила за свои наследници по закон двете си деца Н. К. и В.К.. След смъртта й
въз основа на наследствено правоприемство собствеността
върху притежаваната от нея 1 / 2 ид. част от имота,
представляващ старата сграда /къща/ в двора на ул.”Антон Иванов” № 25, състояща
се от две стаи, салон и три избени помещения, ведно с 50/180 ид. части от терена, съставляваща понастоящем обект с
идентификатор 10135.1507.490.2 по КККР на гр. Варна, е придобита от наследниците
й по закон Н. К. и В.К., легитимиращи се като собственици на по 1 / 4 ид. част от описания имот.
С.Е.Б.е починала на 05.11.1996 год. и призовани да я наследят са дъщеря й Л. Б.и по
право на заместване – децата на починалата преди нея нейна дъщеря Е. К. – Н. К.
и В.К. /чл. 10, ал. 1 ЗН/.
Със саморъчно завещание от 24.06.1971 год. С.Е.Б.е завещала на
дъщеря си Л. С.Б.цялото си движимо и недвижимо имущество, пари, вземания,
ценности и др., които ще останат след нейната смърт. Завещанието е подписано от
завещателя С.Б. и свидетели, а подписът е поставен след завещателните
разпореждания.
Завещанието е обявено с
протокол от 19.11.1996 год. на нотариус О. С. по нот.
дело № 2559/1971 г. на ВнН.
Валидността на завещанието
е била оспорена от ответниците Хр. К. и А. К. с
твърдения, че завещанието не е подписано от завещателката.
От
заключението на съдебно-почерковата експретиза от 20.01.2016 год., както и от заключението на
тройната съдебно-почеркова експертиза от 04.04.2016 год., кредитирани от съда като обективни и
безпристрастни и от изявленията на вещите лица в съдебно заседание се установява,
че ръкописният текст и подписът, положен в завещанието, са изпълнени от завещателката С.Б..
Предвид изложеното
завещанието е валидно. От анализа на съдържанието му е видно, че завещанието е
универсално. Със смъртта на завещателката завещанието
е произвело правния си ефект – да придаде на посоченото в завещанието лице
качеството наследник на завещателя.
При това положение след
смъртта на С.Б., притежаваното от нея право на собственост върху 1 / 2 ид. идеална част от жилището на първи етаж от жилищна
сграда, понастоящем с идентификатор 10135.1507.490.1 по КККР, ведно с
принадлежащите му 130/180 ид. части от дворното
място, в което е построена сградата, въз основа на наследяване по завещание е
преминало в патримониума на Л.Б.. Т. е., към 05.11.1996 год. въз основа на две
сделки – договор по нот. акт № 30/21.06.1971 год. и
саморъчно завещание от 24.06.1971 год. Л.Б. се легитимира като собственик на жилището
на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща
се в гр. Варна, ул. Ст. Стамболов № 25, ведно със 130/180 идеални части от дворното
място, в което е построена.
Н. К. е починал на 03.11.2009г. и призовани да го наследят
са преживялата му съпруга А.К. и двете му деца - Н.Г. и Х.К..
Със
саморъчно завещание от 27.10.2008 год.
Н. К. е завещал на своята съпруга А.К. имуществото си, което притежава по време
на неговата смърт – 1/ жилище с идеална част от дворното място, находящо се на ул. ”Антон Иванов” № 25, гр. Сталин, цялата
сграда, застроена на 79 кв. м., съгласно скица № 1159/1955г. на Сталинския ГНСДТ при граници на дворното място: ул. ”Антон
Иванов”, К.Х.Н. и свещеник Й.Д.Д.., обхващаща три
стаи, хол, баня, клозет и антре, всички, находящи се
на втория етаж и тавански помещения /2 броя/ над двете стаи на ул.”Антон
Иванов” и цялата веранда, както и килера в първия етаж над входа; 2/ къща в
двора на ул.”Антон Иванов” № 25, както следва: стая вдясно от антрето и изба,
както и идеална част от дворното място на парцела, целият с площ от 170 кв.м.
по скица, а по нотариален акт от 200 кв. м.
Завещанието е обявено с
протокол от 25.03.2010г. на нотариус Л. Г. с район на действие – района на ВнРС.
С влязло в сила Решение
№ 2929/22.06.2012 год. по гр. дело № 11670/2010 год. по описа на РС – Варна е
възстановена запазената част на Н. Н.Г. от наследството на баща й Н. К.,
починал на 03.11.2009 год., накърнена със саморъчното завещание от 27.10.2008
год., като завещанието е намалено с 1 / 8 ид. част. Със същото решение е допуснат до делба
недвижим имот, представляващ жилище на втори етаж на сградата на ул.”Стефан
Стамболов” № 25 в гр. Варна със ЗП 71, 76 кв.м., ведно с 36, 1402 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, таванско помещение
със ЗП 39, 45 кв.м., ведно със 16, 4615 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж и килер, разположен на приземния етаж между съделителите и при следните квоти: 2 / 16 идеални части за Н.Г.;
6 / 16 идеални части за А.К. и 8 / 16 идеални части за В.К., а от делбата е
изключен Х.Н.К., който не е упражнил правото си по чл. 30 ЗН срещу бенефициера по завещанието А.К.. В производството по гр.
дело № 11670/2010 год. по описа на РС-Варна са участвали като главни страни /съделители/ страните
по настоящото дело. В това производство е прието, че завещанието от 27.10.2008
год. е валиден правен акт, същото е универсално /придава качеството на
наследник на бенефициера по завещанието/, поради
което и въпросите за валидността и за характера на завещанието /общо или
частно/ не могат да бъдат пререшаван в
настоящото производство.
Към
момента на смъртта си на 03.11.2009 год. Н. К. е бил собственик по наследяване
от майка си Е. К. на 1 / 4 идеална част от правото на собственост върху
селскостопанската сграда, ведно с принадлежащите й 50/180 ид.
части от дворното място и за този обем права от описания имот е могъл да се
разпореди със саморъчното завещание за след смъртта си. Тъй като завещателят Н.
К. не е бил собственик на никаква част от имота, представляващ първи етаж
/жилище/ от двуетажната жилищна сграда, ведно с припадащите му се 130 / 180 ид. части от терена, то и завещанието от 27.10.2008 год. не
легитимира ответничката А.К. като собственик на никаква
част от този имот.
Л. С.Бардарова
е починала на 10.03.2010г. и е била
наследена по право на заместване от сина на починалата преди нея нейна сестра Е.
К. – В.К. и по право на заместване от децата на починалия преди нея /на 03.11.2009г./
неин племенник Н. К. – Х.К. и Н.Г.
/чл. 10, ал. 2 ЗН/.
След смъртта на Л.Б.,
правото на собственост върху първи етаж /жилище/
от двуетажната жилищна сграда, съставляваща обект с идентификатор
10135.1507.490.1, ведно с прилежащите към това жилище 130/180 идеални части
дворното място, в което е построена сградата, е преминало в патромониума
на наследниците й по закон при следните права: 1 / 2 идеална част за В.К. и по
1 / 4 идеална част за Н.Г. и за Х.К.. Притежаваното от Л.Б. право на
собственост върху 1 / 2 идеална част от самостоятелния обект, представляващ
селскостопанска сграда, ведно с принадлежащите й 50/180 им. части от терена след
смъртта й е придобито от наследниците й по закон при следните права – 1 / 4 идеална
част за В.К., 1 / 8 идеална част за Х.К. и 1 / 8 идеална част за Н.Г..
От приетото по–горе и след
зачитане на последиците на влязлото в сила Решение № 2929/22.06.2012 год. по
гр. дело № 11670/2010 год. по описа на РС–Варна следва, че имотът,
представляващ селскостопанската сграда /старата къща в двора/, представляваща
обект с идентификатор 10135.1507.490.2 по КККР на гр. Варна, ведно с
прилежащите й 50/180 идеални части от дворното място, е съсобствен
между страните по делото при следните квоти: 1 / 4 идеална част за В.К.,
придобита по наследяване от Е. К., починала на 11.02.1988 год.; 1 / 4 идеална
част за В.К. по наследяване от Л.Б., починала на 10.03.2010 год.; 7 / 32 идеални
части за А.К., придобити в качеството й на наследник по завещание на съпруга си
Н. К.; 1 / 8 идеална част за Х.К. по наследяване от Л.Б. и 5 / 32 идеални части
за Н.Г., от които: 4 / 32 ид. части придобити по
наследяване от Л.Б. и 1 / 32 ид. част придобита по
наследяване от Н. К. въз основа на реализирано право по чл. 30 ЗН за
възстановяване на запазената й част от наследството на последния с влязлото в
сила Решение № 2929/22.06.2012 год. по гр. дело № 11670/2010 год. по описа на
РС – Варна.
По тези съображения имотът,
представляващ първи етаж /жилище/ от двуетажната жилищна сграда, съставляваща
обект с идентификатор 10135.1507.490.1 по КККР на гр. Варна, ведно с прилежащите
към това жилище 130/180 идеални части дворното място, е съсобствен
само между наследниците на Л.Б.: В.К. – с 1 / 2 ид.
част; Н.Г. – 1 / 4 ид. част и Х.К. – с 1 / 4 ид. част.
Изложеното налага да се
изследват направеното от съделителката Н. Г. възражание, че притежаваната от Е. К. 1 / 2 ид. част от имота, представляващ селскостопанска сграда
/старата къща в двора/, представляваща обект с идентификатор 10135.1507.490.2
по КККР на гр. Варна, ведно с прилежащите й 50/180 идеални части от дворното
място, е придобита по давност от наследодателката й Л.Б.
по давност въз основа на осъществявано владение с начало на владението от смъртта
на Е. К. на 11.02.1988 год. до смъртта й през 2010 год., както и възражението
на съделителите А.К. и Х.К., че са собственици на
заявените за делба имоти – първи етаж от сградата, дворното място и
селскостопанската сграда – по давностно владение, осъществявяна в периода от смъртта на Н. К., починал на
03.11.2009г. до вписването на исковата молба /04.12.2015 год./, евентуално – до
предявяване на исковете за делба на 30.12.2014 год.
От показанията на свидетеля Н.А.
/ангажиран от съделителката Н. Г./, без родство и
дела със страните, се установява следното: През студентските си години, в
периода от 1969 г. до 1972 г., свидетелят, Н. К. и техни приятели са посрещали
Нова Година в пристройката, намираща се във вътрешната част на двора, която
била в много добро състояние. За да се влезе в тази пристройка, се преминава
през стълби, след това през терасата и от нея се влиза в коридор /антре/, а от
него в двете стаи. От 1969 г. – 1972г. до настоящия момент свидетелят Н. А. не
е влизал в старата къща и не е запознат кое лице я е ползвало през посочения
период. Не знае какво представляват и помещенията под двете стаи и антрето. В
жилището на първия етаж от жилищната сграда са живели бабата и лелята на Н. К.
– С. и Л.. В периода от 1985г. – 1987г. до 2000г., Н. К. е живял в друго жилище
в гр. Варна до „НИПКИК“, на ул.”Румчевска”. През
2000г. – 2001г. се върнал в къщата на ул. ”Стефан Стамболов” № 25 и живял до
смъртта си през 2009г. в жилището на втория етаж, заедно със своята съпруга и
сина им. Когато е посещавал дома на Н. К., свидетелят забелязал, че старата
къща в дъното на двора е занемарена и изоставена. След смъртта на баба си, Н. К.
считал, че старата къща не е негова, а е собствена на леля му, поради което
ангажименти към нейната поддръжка не е имал.
От показанията на свидетелите
Б.Ч. и Р.В. /без родство и дела със страните/, ангажирани от ответниците А.К. и Х.К., се установява следното: От 2000г.,
като собственик на магазин в съседна сграда до тази на ул.”Стефан Стамболов” №
25, свид. Ч. познава Н. К., съпругата му А., техният
син, както и В. – брата на Н. К.. В дворното място съществува двуетажна сграда,
която според свидетелката принадлежи на А. и още две постройки с необитаеми
стаи, в които „не е правено нищо”. На втория етаж от сградата са живели Н., А.
и Х., а след смъртта на Н., само неговата съпруга и син. Лелята на В. е живяла
на първия етаж от жилищната сграда, който към настоящия момент е необитаем,
негоден за живеене. Свид. Ч. не е влизала в
помещенията на първия етаж. Когато лелята на В. е починала, Ч. е била повикана
като свидетел за удостоверяване факта на смъртта й при съставяне на
необходимите документи, тъй като възрастната жена е намерена около 10 дни след
смъртта й. На първия етаж ремонт не е правен. А. и Н. са направили ремонт на
втория етаж, поддържайки и сега състоянието на жилището си. А. се е грижила,
освен за втория етаж и за дворното място. В периода от 2003г. – 2004г. до
смъртта на Н. К., свидетелят Вълков е посещавал втория етаж на сградата на
ул.”Стефан Стамболов” № 25, състояща се от един жилищен и един приземен с една
обща врата за двата етажа, около 15 пъти. Под жилищния етаж се намира друг –
сутерен или партер, в който към настоящия момент не живее никой. През 2005г. –
2006г. на долния етаж г – н В. е виждал възрастна, леко приведена жена,
вероятно баба на Н. К., която не познава. На този етаж свидетелят не е влизал
никога, но знае от А. и Х., че след смъртта на Н., съпругата му е правила
ремонт за отстраняване на течове и подменила тръби в сутерена. Преди и след
освежаването свид. В. не е влизал в сутеренния етаж.
В дъното на дворното място съществува неизползваема постройка на един етаж с
две стаи, в която има боклуци – дивани, мокети, непотребни вещи. Ползвана е за складиране
на „натурии“. Под постройката има килер и малко
дворче около 20 – 30 кв. м. Свидетелят знае, че в постройката е правен ремонт
/замазка/, сложени са стилажи, за да се използва за натурии.
Придобивната давност е способ за придобиване
на право на собственост /или други вещни
права/ посредством фактическо упражняване на съдържанието на тези права
през период от време, определен
в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.
1 ЗС правото на
собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно – с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението е определено в ЗС като осъществяване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. Намерението за своене се предполага съгласно
чл. 69 ЗС. Владението трябва да е постоянно,
непрекъснато, несъмнително,
спокойно и явно. Владението е постоянно когато фактическата власт върху вещта и държането
й като своя нямат случаен характер,
а изразяват воля трайно да се
държи вещта. Т. е., владелецът не се
ограничава с отделни действия върху вещта, които имат
спорадичен характер. Владението е несъмнително когато от действията на
владелеца върху вещта е сигурно, че същият упражнява
фактическа власт /господство/ върху вещта с намерение за своене. То е съмнително, когато не може със
сигурност да се каже дали
действително владелецът упражнява изобщо фактическа власт или ако я упражнява
дали наистина има намерение да
държи вещта като своя. Владението е спокойно, когато то не е установено
с насилие и е явно, когато не е установено
по скрит начин, тайно от
предишния владелец. Докато трае скритостта, установеното по скрит начин владение
няма действие за предишния владелец.
Под явно се има предвид
владение, което не се упражнява
тайно, по начин, който не
разкрива ясно намерението на вледелеца да държи
вещта като своя, а такова при което фактическата
власт се упражнява от владелеца
така, че всеки заинтересуван може да научи
за нея.
Твърди се, че от 1988 год. до смъртта си през 2010 год. наследодателката на ищеца В.К. и на ответниците
Н.Г. и Х.К. – Л.Б. е влядала целия имот, представляващ селскостопанска сграда с идентификатор №
10135.1507.490.2 по КККР на гр. Варна, ведно с принадлежащите й 50/180 ид. части от дворното място и е придобила и другата 1 / 2 ид. част по давност. В случая ангажираните по делото доказателства
не обосновават подобен извод. След смъртта на сестра си Е. К., Л.Б. е била
владелец на собствената си 1 / 2 идеална част от имота и държател на частите на
другите двама съсобственици – синовете на Е. К. – ищецът В.К. и неговия брат Н.
К., легитимиращи се като собственици по наследяване от майка си на по 1 / 4 ид. част от описания имот. По делото не е установено Л.Б.
да е упражнявала фактическата власт върху целия обект след смъртта на сестра
си. Свидетелят Н.А. не разполага с преки и непосредствени впечатления кое лице
е упражнявало фактическата власт върху този имот от последното му посещение
през 1972г. до смъртта на Н. К., респ. от 1988 г. до 2009г. Т. е. не се установява
съсобственикът Л.Б. да е променила намерението си да държи частите на другите
двама съсобственици /В. и Н. К./ като свои, което да е било изразено по
несъмнен начин спрямо тях. Обстоятелството, че Н. К. е считал, че не е
натоварен с ангажименти по поддръжката на този имот не е достатъчно да обоснове
извод, че в периода от 1988 год. или най-късно от 09.03.2000 год. Л.Б. е завладяла
частите на другите двама съсобственици, упражнявала е владение върху целия имот,
прибодила е частите на другите съсобственици по
давност и към смъртта си на 10.03.2010 год. е придобила собствеността върху
целия имот.
По тези съображения възражението
на съделителката Н.Г., че наследодателката
й Л.Б. е придобила по давност и другата 1 / 2 ид.
част от имота, представляващ понастоящем селскостопанска сграда с идентификатор
№ 10135.1507.490.2 по КККР на гр. Варна, ведно с принадлежащите й 50/180 ид. части от дворното място и към смъртта си на 10.03.2010
год. л. Б.е била собственик на целия имот, поради което и в делбата на този
имот не следва да участва съделителката А.К., съдът
намира за неоснователно.
Възраженията на съделителите Х.К. и А.К., че са собственици на заявените за
делба имоти – първи етаж /жилище/ от жилищната сграда, съставляващ обект с
идентификатор 10135.1507.490.1, ведно с прилежащите към това жилище 130/180
идеални части дворното място и селскостопанска сграда /старата къща в двора/,
представляваща обект с идентификатор 10135.1507.490.2 по КККР на гр. Варна,
ведно с прилежащите й 50/180 идеални части от дворното място, както и на поземрения имот с идентификатор 10135.1507.490, в който са
изградени горните обекти – по давностно владение, осъществявяна в периода от смъртта на Н. К., починал на
03.11.2009 г. до вписването на исковата молба /056.02.2015 год./, евентуално –
до предявяване на исковете за делба на 30.12.2014 год. също са неоснователни, тъй
като двамата съделители нямат качеството на
добросъвестни владелци, а периода от 03.11.2009 год. до 05.02.2015 год., както
и до 30.12.2014 год. не е достатъчен за придобиване на собствеността върху имотите
по давност.
Отделно от това с
решението от 03.12.1971 год. по гр. дело № 540/1971 год. на РС-Варна, с което е
допусната делба на старата сграда в двора на ул.”Антон Иванов” № 25, състояща
се от две стаи, салон и три избени помещения, ведно с 50 кв. м. идеални части
от дворното място, цялото от 180 кв. м., явяващи се принадлежност към сградата,
дворното място е придобило статут на обща част на построените в него сгради –
старата къща в двора и първия етаж /жилище/ от двуетажната жилищна сграда /без
жилището на втория етаж, което е суперфициарна
собственост/ – принадлежащи на различни собственици /т. нар. „хоризонтална
етажна собственост/, а общите части не могат да бъдат обект на прехвърлителни сделки, нито да бъдат придобивани по давност
отделно от постройката /обекта/, към която принадлежат.
С оглед изложеното,
възраженията за придобиване по давност на заявените за делба имоти – първи етаж
/жилище/ от жилищната сграда, съставляващ обект с идентификатор
10135.1507.490.1, ведно с прилежащите му 130/180 идеални части дворното място и
селскостопанска сграда /старата къща в двора/, представляваща обект с
идентификатор 10135.1507.490.2 по КККР на гр. Варна, ведно с прилежащите й
50/180 идеални части от дворното място, както и на поземления имот с
идентификатор 10135.1507.490 по КККР, в който са изградени горните обекти – от А.К.
и Х.К. са неоснователни.
По изложените
съображения, имотът, представляващ първия етаж /жилище/ от жилищната сграда,
ведно с припадащите се към него 130/180 ид. части от
дворното място, е съсобствен между В.К. – с 1 / 2 ид. част; Н.Г. – с 1 / 4 ид. част
и Х.К. – с 1 / 4 ид. част и следва да бъде допуснат
до делба между горните трима съделители при посочените
квоти. От делбата на този имот следва да бъде изключена А.К., която не
притежава право на собственост върху описания имот.
До делба следва да бъде
допуснат и имотът, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.490.2
по КККР, описан понастоящем като селскостопанска сграда, ведно с принадлежащите
й 50/180 ид. части от терена, в който е построена,
между съделители и при квоти, както следва: 1 / 2
идеална част за В.К., съответно: 1 / 4 ид. част,
придобита по наследяване от Е. К., починала на 11.02.1988г. и 1 / 4 идеална
част, придобита по наследяване от Л.Б., починала на 10.03.2010г.; 7 / 32
идеални части за А.К., придобити въз основа на наследяване по завещание от
съпруга й Н. К., починал на 03.11.2009 год.; 1 / 8 идеална част за Х.К. по
наследяване от Л.Б. и 5 / 32 идеални части за Н.Г., от които: 4 / 32 ид. части, придобити по наследяване от Л.Б. и 1 / 32 ид. част, придобита по наследяване от Н. К., починал на
03.11.2009 год. въз основа на реализирано право по чл. 30 ЗН за възстановяване
на запазената й част от наследството на последния с влязло в сила решение №
2929/22.06.2012 год. по гр. дело № 11670/2010 год. по описа на РС-Варна.
По отношение на иска за
делба на поземления имот с идентификатор 10135.1507.490 по КККР на гр. Варна,
съдът приема следното:
Както бе изтъкнато по-горе,
с решението от 03.12.1971 год. по гр. дело № 540/1971 год. на РС-Варна, с което
е допусната делба на старата сграда в двора на ул.”Антон Иванов” № 25 /сега ул.
Ст. Стамболов № 25/, състояща се от две стаи, салон и три избени помещения,
ведно с 50 кв. м. идеални части от дворното място, цялото от 180 кв. м., явяващи
се принадлежност към сградата, дворното място е придобило статут на обща част
на построените в него обекти /старата къща в двора, понастоящем съставляваща
обект с идентификатор 10135.1507.490.2 и първи етаж /жилище/ от двуетажната
жилищна сграда, но не и на втория етаж от двуетажната сграда, който е суперфициарна собственост/, принадлежащи на различни
собственици, а общите части не могат да се делят – чл. 38, ал. 3 ЗС.
Поради липсата на годен обект искът за делба
на поземления имот с идентификатор 10135.1507.490 по КККР на гр. Варна е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
В обобщение първоинстанционното решение в обжалваните части е правилно
и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото
разноски на въззивниците Х.К. и А.К., както и на въззивника В.К., не се присъждат.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства в полза на въззиваемата
Н.Г. следва да се присъдят сторените за
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Видно от представените
доказателства Н. Г. е заплатила адвокатско възнаграждение за един адвокат за
втората инстанция в размер на 1500 лева.
Възражението на въззивниците А.К. и Х.К. за прекомерност на заплатеното от въззиваемата Н. Г. адвокатско възнаграждение е
неоснователно. В случая данъчната оценка на делбените
имоти е в размер на 119602 лева. Като съобрази интереса на въззиваемата
/правата й в съсобствеността върху делбените имоти
съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредба №1/2004
год. на ВАдвС/, съдът намира, че заплатеното от Н. Г.
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева не е прекомерно, а е под
установения в чл. 7, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 и т. 4 от
Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер,
който минимален размер в случая е 2206 лева, съответно – 1303, 46 лева – за
исковете за делба на жилището на първия етаж и на сградата с идентификатор
10135.1507.490.2 по КККР на гр. Варна и 722, 45 лева за иска за делба на
поземления имот с идентификатор 10135.1507.490 по КККР на гр. Варна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3180/08.08.2016
год., постановено по гр. дело № 16571/2014 год. по описа на РС – Варна, в
ЧАСТИТЕ, С КОИТО:
1/ е допусната делба на недвижим имот,
представляващ ПЪРВИ ЕТАЖ /жилище/ от двуетажна жилищна сграда, съставляваща
обект с идентификатор 10135.1507.490.1 по КККР на гр. Варна, одобрени със
заповед РД–18–98/10.11.2008 г., със застроена площ от 78 кв. м., състоящо се от
хол, две стаи, кухня, клозет и изба, построено в ПИ с идентификатор
10135.1507.490, находящ се в гр. Варна, ул. ”Стефан
Стамболов” № 25 с площ от 178 кв. м., при граници на дворното място: ПИ с
идентификатори 10135.1507.486; 10135.1507.491; 10135.1507.492; 10135.1507.489 и
10135.1507.487, ведно с прилежащите към това жилище 130/180 идеални части от
дворното място, в което е построена сградта, между съделители и при квоти, както следва: В.П.К., ЕГН **********,***
– с 2 / 4 ид. части; Х.Н.К., ЕГН **********,*** – с 1
/ 4 ид. част и Н.Н.Г. ЕГН **********,***
– с 1 / 4 ид. част и от делбата на гореописания имот
Е ИЗКЛЮЧЕНА А.Х.К., ЕГН **********,***;
2/ е допусната делба на недвижим имот, представляващ селскостопанска сграда,
съставляваща самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.490.2 по КККР на
гр. Варна, одобрени със заповед РД–18–98/10.11.2008г., със застроена площ от 42
кв. м., състояща се от две стаи, входен коридор, външно стълбище с площадка и
изба, а съгласно заключението на вещото лице Д.К. по гр. дело № 16571/2014 год. по описа на РС – Варна състоящо се от: две стаи, съответно с площ от 15 кв. м.
и с площ от 14 кв. м., коридор с площ от 13 кв. м. или общо 42 кв. м., две мази
с различни нива, едната под бетоновата площадка на сградата с площ от 3, 50 кв.
м., долепената до нея масивна постройка с площ от 7, 5 кв. м. с покрив от
бетонова плоча, съставляващ покрив на едната маза и складово помещение с площ
от 3 кв. м. под стълбището към
сградата, построена в ПИ с идентификатор 10135.1507.490, находящ
се в гр. Варна, ул. ”Стефан Стамболов” 25 с площ от 178 кв. м., при граници на
дворното място: ПИ с идентификатори 10135.1507.486; 10135.1507.491;
10135.1507.492; 10135.1507.489 и 10135.1507.487, ведно с прилежащите към
сградата 50/180 идеални части от дворното място, в което е построена, между съделители и при квоти, както следва: В.П.К., ЕГН **********,***
– с 16 / 32 ид. части; А.Х.К., ЕГН **********,*** ид. части; Х.Н.К., ЕГН **********,*** – с 4 / 32 ид. части и Н.Н.Г. ЕГН **********,***
– с 5 / 32 ид.
части;
3/ е отхвърлен предявения от В.П.К., ЕГН **********,*** срещу Х.Н.К., ЕГН **********
***, А.Х.К. ЕГН ********** *** и Н.Н.Г. ЕГН **********,***
иск за делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10135.1507.490 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед РД–18–98/10.11.2008 год.
на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 178 кв. м., находящ
се в гр. Варна, ул. ”Стефан Стамболов” 25 при граници: поземлени имоти с
идентификатори 10135.1507.486; 10135.1507.491; 10135.1507.492; 10135.1507.489 и
10135.1507.487;
ОСЪЖДА Х.Н.К., ЕГН **********
*** и А.Х.К. ЕГН ********** *** да заплатят на Н.Н.Г.
ЕГН **********,*** сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ - разноски за
настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Първоинстанционното
решение в частта му, с която е допусната делбата на апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. Люлин, ул.”Индира Ганди” бл. 719, вх. Б, ет.
6, ап. 92, подробно описан в решението, между В.К., Х.Н.К. и Н.Н.Г., при посочените в решението квоти, не е обжалвано и в
тази част е влязло в сила.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.