РЕШЕНИЕ
№ 583
гр. Враца, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20251420100186 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба И. Л. А., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: гр. ****, ул. „*******” № 3, против „Лендиво” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище” № 13Б.
В исковата молба се твърди, че на 05.06.2024 г. И. А. сключил Договор за
потребителски кредит № ********, по силата на който „Лендиво“ ООД му предоставило в
заем сумата от 800,00 лв. при фиксиран ГЛП от 36.00 % и ГПР от 42.58 %. Съгласно
погасителен план следвало да внесе 1 вноска в размер на 800,00 лв., като след поредица от
телефонни обаждания и есемеси от ответника, се оказало, че ищецът следвало да изплати
сумата от 2 240,52 лв. Твърди се, че Договор за потребителски кредит № 34373 е нищожен.
Поддържа се, че същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи: ГЛП е 36.00 %,
като видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на това основание договорът
следва да се обяви за нищожен; ГПР е 42.58 %, като съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в
ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер – пет
пъти размера на законната лихва, а в случая ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него
не е включена дължимата неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора.
Излагат се съображения, че в т. 17 от Договор № **** е посочено, че потребителят се
задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова
гаранция или 2. Поръчителство на едно трето физически лица, което да отговаря на
определени от кредитора условия, като в чл. 27 страните са се договорили, че в случай на
непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя да бъде начислена неустойка в
размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение. Поддържа се, че според чл. 22 от ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
1
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Посочва се, че
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Твърди се, че в ГПР следва да бъдат изрично описани
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение, а в настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита – кои компоненти точно са включени в него и
как се формира същия. Сочи се, че по този начин потребителят е поставен в невъзможност
да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Изтъква се, че от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Поддържа се, че неустойката сама по себе си представлява акцесорно съглашение, с
предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена
парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породеното главно
задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Излагат се съображения, че
всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя
обезщетение за кредитора по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4 ЗПК, е нищожна. Сочи се,
че определено по критериите в чл. 32, ал. 4 от ЗПК, обезщетението към датата на сключване
на договора, в случая за неизпълнение на задължението на заемателя да предостави на
заемодателя уговореното обезпечение, възлиза на повече от една трета от стойността на
заетата сума, с оглед което клаузата за неустойка по чл. 27 от договора е нищожна. Твърди
се, че тази клауза освен това има за цел да заобиколи изискванията на закона, който в чл. 71
ЗЗД регламентира, че ако длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът може да
иска изпълнение на срочното задължение и преди срока, с оглед на което е нищожна и по
смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Поддържа се, че клаузата за неустойка е уговорена в
отклонение от функциите й, предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради
противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Изтъква се, че уговорената
парична неустойка няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в същото време
не е адекватна да обезпечи разходите по принудителното събиране, като в случая
начислената неустойка увеличава дълга на заемателя и води до затрудняване доброволното
му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително
събиране. Твърди се, че всичко това навежда на извод, че целта на неустойката е
неоснователно обогатяване на кредитора. Сочи се, че неустойката е за неизпълнение на
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, като няма данни за ответника да
са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение, което също сочи, че неустойката
излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване.
Навеждат се доводи, че кумулирането на неустойката към погасителните вноски води
до „скрито” оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за
потребителя като ГПР от 42.58 % нараства допълнително и обогатява неоснователно
кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната
страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Посочва се, че уговарянето на неустойката, която не е
за неизпълнение на задължение от основния предмет на договора, заобикаля ограничението
в чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне ГПР и не попада в обхвата на дефинираните понятия за
дължими суми по договор за потребителски кредит в § 1-3 от ДР на ЗПК, като посочването
на ГПР само привидно изпълнява изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, т. е. макар
формално същият да са уговорени в допустим размер, то при неизпълнение на задължението
на заемателя да предостави обезпечение, в негова тежест според чл. 11 от договора е
заплащането на неустойка, уговорена извън присъщите й функции, при което същата се
2
явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и клаузата следва да се прогласи за
нищожна.
По тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения се иска от
съда да обяви Договор за потребителски кредит № *****, сключен на 05.06.2024 г. между И.
А. и „Лендиво“ ООД за нищожен като съдържащ нищожни неравноправни клаузи. В
условията на евентуалност се иска от съда да признае за установено по отношение на
„Лендиво“ ООД, че клаузата в чл. 27 от Договор за потребителски кредит № ******,
сключен на 05.06.2024 г., която предвижда заплащане на неустойка, е нищожна. Претендират
се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че на 05.06.2024 г.
между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит, по силата
на който кредиторът е предоставил на ищеца сума в размер на 800,00 лв., която сума същият
е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването й съгласно
погасителен план. Сочи се, че на същата дата ответното дружество е предоставило на
разположение на ищеца заемната сума съгласно изразеното от ищеца желание чрез банков
превод. Поддържа се, че сключването на договора във формата на електронен документ е
съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни
документи. Излагат се съображения, че независимо, че процесната неустойка не е
начислявана и събирана от дружеството, тази клауза е валидна и отговаряща на всички
изисквания на действащото законодателство.Твърди се, че неустойката представлява
самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора
за потребителски кредит, като по отношение на нейната действителност не се прилагат
разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД. Поддържа се, че
неустойката е винаги парична санкция, имаща за цел да гарантира изпълнението „под
сграх“, че в противен случай би се начислила, поради което е и нормално в случай че
задължението, което тя обезпечава не бъде изпълнено, размерът на задължението на
длъжника да бъде увеличен. Сочи се, че неустойката се дължи единствено за периода, в
който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено
впоследствие, същата спира да се начислява, тоест причината за евентуалното начисляване
на такава неустойка би била единствено виновното поведение на ищеца. Твърди се, че така
договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в
размер на 0.9 %, независимо че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен вече
изчисленият размер обхващащ целият период на договора, изпълнява предвидените в чл. 92
ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Изтъква се, че по правило
неустойката представлява предварително определено обезщетение, с оглед което е нормално
нейният размер да е предварително уговорен между страните и включен като част от
погасителните вноски, поради което включването на неустойката в падежните вноски е
правилно с оглед изискванията на закона. Поддържа се и че не е налице изначална
невъзможност да се осигури в уговорения в договора срок поръчител, който да отговаря на
посочените изисквания, тъй като ищецът е бил запознат с условията на договора преди
същият да бъде сключен, като не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с
възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в договора
изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине
към подписването му.
По тези съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От ищеца И. Л. А. против „Лендиво“ ООД са предявени следните искове: иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 146 ЗЗП
3
за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит
№ ***** от 05.06.2024 г. поради противоречието му със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал.
1 ЗПК и с чл. 143 ЗЗП, и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 27 от Договор за
потребителски кредит № **** от 05.06.2024 г., която предвижда заплащане на неустойка,
поради противоречието й с добрите нрави.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ****** от
05.06.2024 г. противоречи на закона – чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл. 143 ЗЗП.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните обстоятелството, че между тях е възникнало валидно облигационно
правоотношение по сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 05.06.2024 г.
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № *** от
05.06.2024 г. ответното дружество „Лендиво“ ООД е предоставило на ищеца И. Л. А.
потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 800,00 лв. при срок за
погасяване – 30 дни, лихвен процент по кредита – 36.00 % и годишен процент на разходите
– 42.58%, при предоставяне на обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл.
17, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, потребителят следва
в срок до три дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в сключване на договор за поръчителство с и в полза на кредитора, с което
третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на
потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и
неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на
потребителя по договора (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и
други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено
искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на
банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си,
посочено в чл. 17, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 0,9 % от стойността на
сумата по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.
Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на
кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на
кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на
предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Ал. 2 на
същата клауза гласи, че в случай на настъпване на дължимостта на неустойката,
потребителят заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна
вноска.
От представеното платежно нареждане за кредитен превод се установява, че на
05.06.2024 г. заемодателят е превел по банкова сметка на заемателя заемната сума в размер
на 800,00 лв.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на годишния процент на разходите (ГПР), като се вземе предвид и
дължимата неустойка по договора, представлява 360,00 %. Според експертизата съгласно чл.
1, т. 5 от договора, годишният лихвен процент по кредита е в размер на 36,00 %, а към
05.06.2024 г. – датата на сключване на договора за потребителски кредит № 34373,
основният лихвен процент на БНБ е 37,80 %. Съгласно заключението, към датата на
изготвянето му платената сума по кредита е в размер на 850,00 лв., като със сумата са
погасени задължения за плащания по други приходи.
Ответникът „Лендиво“ ООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3,
4
ал. 2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая.
Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а
ищецът като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид това, процесният договор
попада в легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими
правилата на ЗПК и ЗЗП.
По направеното възражение на ответника, че по отношение на процесния договор за
кредит са неприложими правилата на Закона за потребителския кредит, съдът намира
следното: Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК разпоредбите на закона не се
прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при
които се дължат незначителни разходи. Настоящият договор за кредит действително е със
срок за погасяване до три месеца. За да се изключи процесният договор от приложното поле
на ЗПК обаче следва да са налице и двете предпоставки от разпоредбата на закона, т. е. не
само срокът на договора да е до три месеца, а и да не се дължат незначителни разходи по
договора. В случая по договора е предвидена неустойка в размер на 216,00 лв., който
представлява близо една трета от размера на главницата. Този размер на разхода по кредита
не е незначителен, поради което не са изпълнени предпоставките на чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК,
поради което договорът за кредит попада в приложното поле на ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът намира, че договорът за кредит са недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. В
ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои
суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР в размер на 42.58 %, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Съдът намира, че предвидената в чл. 27 от договора неустойка, дължима по
уговорения начин на падежа на всяко следващо лихвено плащане, на практика се явява
добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Същата излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна и санкционна функции,
предвид явната обективна невъзможност за кредитополучателя да представи изисканите с
договорите обезпечения. Само по себе си непредставянето на обезпечение не може да
доведе до вреди за кредитодателя, тъй като това неизпълнение на акцесорно задължение по
договора не води до обективно претърпяване на вреди. Поради това следва да се приеме, че
неустойката по чл. 27 от договора представлява възнаграждение за кредитодателя, разход по
5
кредита, предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и като такъв следва да бъде
включена в посочения в договорите размер на ГПР.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на
дължимата неустойка по договора за кредит е 216,00 лв. В посочения в договора за кредит
размер на ГПР е включен единствено размерът на възнаградителната лихва. От
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при
включване на размера на дължимата неустойка, действителният размер на ГПР по кредита
ще се увеличи многократно – 360.00%. В тази връзка съдът намира, че в Договор за
потребителски кредит № *** от 05.06.2024 г. не е посочен действителният размер на
годишния процент на разходите по кредита, което следва да се приравни на липса на
посочване. Изложеното се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до
недействителност на договора съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Поради това и
предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във
вр. с чл. 146 ЗЗП се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на главния иск, то не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на евентуалния такъв, поради което съдът не дължи произнасяне по
него.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 489,62
лв.
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от който
ищецът и процесуалният му представител – адв. Л. К. Б., са уговорили правната помощ да
бъде предоставена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В този случай,
съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Като взе предвид обстоятелствата, че са предявени два иска в условията на
евентуалност, доказването по които, обаче, се припокрива, че делото е приключено в едно
открито съдебно заседание и същото не се характеризира с фактическа и правна сложност,
по-голяма от други дела от такъв вид и като ползва като ориентир определените размери на
адвокатски възнаграждения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската
работа, съдът определи възнаграждение за процесуалния представител на ищеца в размер на
400,00 лв., която сума следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на адв. Л. К.
Б..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК
НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит № **** от 05.06.2024 г, сключен
между И. Л. А., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. „******” № 3, и
„Лендиво” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.
„Оборище” № 13Б, поради противоречието му със закона.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при условията на евентуалност от И. Л.
А., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *****, ул. „*********” № 3, против
6
„Лендиво” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.
„Оборище” № 13Б, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване
нищожност на клаузата на чл. 27 от Договор за потребителски кредит № **** от 05.06.2024
г., сключен между И. Л. А., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ****, ул.
„***” № **, и „Лендиво” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, пл. „Оборище” № 13Б, която предвижда заплащане на неустойка, поради
противоречието й с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Лендиво” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище” № 13Б, ДА ЗАПЛАТИ на И. Л.
А., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ****, ул. „****” № *** сумата от
489,62 лв., представляваща направени разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „Лендиво” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище” № 13Б, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Л. К. Б., САК, адрес на кантората: гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3,
офис 311, сумата от 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7