Р Е Ш Е Н И Е №
от 19.06.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав, на двадесет
и първи май, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1622/2019г., по описа на Районен
съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД - град София срещу Г.А.П. обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка
с чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В
исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че по
силата на Приложение № 1 към сключен на 17.01.2014г. между "Уникредит
Кънсъмър Файненсинг" ЕАД, като цедент и ищеца - като цесионер Договор за
цесия, "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД - град София е купувач на
паричното вземане за исковите суми против ответницата - кредитополучател.
Твърди, че вземането произтича от сключен между нея и кредитора - цедент
"Уникредит Кънсъмър Файненсинг" ЕАД Договор № 1088627 от 18.02.2013г.
за потребителски паричен кредит за сумата в размер на 10 050.80 лв. Посочва, че
чистата стойност на кредита е в размер на 8 600.00 лв., включени са такси и
комисионни в размер на 258.00 лв. и застрахователна премия в размер на 1 192.00
лв. Ответницата - кредитополучател, от своя страна е поела насрещното
задължение да погаси усвоения кредит на 120 анюитетни вноски, всяка от които в
размер 171.45 лв., като първата е с падежна дата 21.03.2013 година. Твърди, че общата
дължима сума, която следва да бъде върната по сметка на кредитодателя в края на
периода е в размер на 20 574.00 лв. Твърди, че разликата над общата стойност на
кредита от 10 050.80 лв. до общата дължима сума по договора от 20 574.00 лв. е
формирана от дължимите, описани в погасителния план, но неплатени суми за
възнаградителна лихва. Твърди, че ответницата е направила само три вноски по
погасяване на задължението си на обща стойност 514.54 лв., като са останали неплатени
117 пълни вноски съобразно уговорения погасителен план. Същата е изпаднала в
забава, което е обусловило обявяване на кредита за предсрочно изискуем на
основание чл. 16, ал. 2, б. "а" от ОУ за предоставяне на
потребителски паричен кредит от "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД.
Посочва, че ответницата е уведомена на посочения от нея в договора адрес за
цесията от цедента, чрез цесионера, надлежно упълномощен. Направено е искане да
бъде прието за установено съществуването
на паричното му вземане срещу ответницата за сума в общ размер от 10 896.31
лв., от които 253.29 лв. - просрочена главница, 9 696.15 лв. - редовна главница,
946.87лв. - договорна лихва за падежиралите и неплатени вноски, дължими по ДПК
до обявяване на предсрочната изискуемост, както и 8.11 лв. - лихва за
просрочените вноски до датата на договора за цесия, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 364 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.03.2019 година по Ч.гр.д. №
912/2019г. на ВТРС. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството
разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от адв. Л. Владовска - ВТАК, в качеството й на особен
представител на ответника по делото. Развива съображения, че предявените искове
са недопустими, а по същество -
неоснователни, поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени. Посочва,
че процесният Договор за потребителски кредит съдържа клаузи, които са неравноправни
и противоречат на закона, че в договора не са налице клаузи, които да са
индивидуално уговорени с ответницата, в т.ч. не са индивидуално уговорени
клаузите от договора за параметрите на процесния заем, за фиксиран годишен
лихвен процент и годишен процент на разходите. Релевира възражение за
недействителност на процесния договор № 1088627 от 18.02.2013 година на
специалните основания по чл. 22 ЗПК, поради несъответствие на договора и ОУ,
които са неразделна част от него, на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 5, ал.
4 и чл. 11, ал. 2 ЗПК - не са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт; шрифтът
не съответства на изискването на е не по-малък от 12; същите не са подписани на
всяка страница от страните. Счита за нищожна клаузата от договора относно
определения фиксиран лихвен процент на основание чл. 21, ал. 2 ЗПК. Твърди, че
липсва валидно облигационно правоотношение между ответницата и "Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД по повод договор за кредит, като оспорва същата
да е сключила процесния договор № 1088627. Оспорва ответницата да е получила
сумата по процесния договор, настъпила предсрочна изискуемост на кредита, както
и ответницата да е уведомена за настъпването й преди датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Оспорва обективните предпоставки за обявяване на
предсрочна изискуемост, че кредитодателят по е цедирал вземането си по него,
както и че цесията е съобщена на длъжника. Посочва, че вземанията по договора
са погасени по давност.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представения по делото заверен
препис на Договор за отпускане на потребителски паричен Кредит № 1088627 от 18.02.2013г.
/л. 8-11/ се установява, че "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и
ответника по делото са се договорили дружеството да отпусне на последния кредит
в размер на 8 600.00 лева. С договора страните са уговорили и такси/комисионни
във връзка с него в размер на 258.00 лева и застрахователна премия в размер на 1
192.80 лева. Така уговорената между страните обща стойност на кредита е в
размер на 10 050.80 лева. Кредитополучателят се е задължил да погаси по кредита
общо сумата в размер на 20 574.00 лева на 120 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 171.45 лева, с падеж на първата вноска на 21.03.2013
година, а на последната – на 21.02.2023 година. Страните са уговорили, че
сумата по отпуснатия с договора паричен кредит ще бъде усвоена чрез превод по
сметка на клиента. Съгласно чл. 3 от ОУ, които са част от самия договор за
кредит, потребителят се е задължил да върне цялата договорена сума, по
отпуснатия кредит, заедно с лихвите, таксите и разноските по него в сроковете и
при условията, указани в договора. Наред с договора страните по него са
подписали и Сертификат за застраховка "Кредитна Протекция Плюс" № 1088627
от 18.02.2013 година и Погасителен план към Договор за отпускане на
потребителски паричен Кредит № 1088627 от 18.02.2013г. /л. 12-14/.
По делото са представени и Искане
за рефинансиране на съществуващ дълг; Съгласие за директен дебит от 18.02.2013
година; Декларация за съгласие за обработка на лични данни и друга информация
от 21.12.2012 година; Отчет за приходите и разходите на ЕТ "МИГ - Г.П."*** за периода от
01.01.2012 година до 31.12.2012 година; Заявление за предсрочно погасяване на
Договор за потребителски кредит № SPEL-10005561 от 15.02.2013 година; Заявление
за предсрочно погасяване на Договор за потребителски кредит № CASH-10066430 от
18.02.2013 година; Заявление за предсрочно погасяване на Договор за
потребителски кредит № CASH-10067144 от 18.02.2013 година; Удостоверение № 611
от 15.02.2013 година на "Изи Финанс" ООД; Удостоверение № 3010 от
15.02.2012 година на "Глобал Финанс" АД; Удостоверение за наличие на
задължения от 15.02.2013 година на "Фератум България" ЕООД;
Удостоверение от 18.02.2013 година на "Кеш Кредит" ЕАД; Референция от
18.02.2013 година на "София Комерс Кредит Груп" АД Уведомление до
Районно управление "Социално осигуряване" от 14.02.2013 година;
Годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2011 година, вх. №
044391200262455 от 18.04.2012 година на ТД на НАП Велико Търново /л. 15-40/.
От Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.01.2014 година /л. 42-45/ се установява, че кредитодателят се
е съгласил да прехвърли на ищеца по делото портфолио от необслужвани от
длъжници вземания за периоди от над 180 дни просрочие, произхождащи от договори
за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица. Конкретните
вземания, които се прехвърлят се определят от в Приложение № 1 /л. 46-48;
117-119/, което е неразделна част от договора за цесия и се отнасят към дата
20.01.2014 години.
Видно от приложеното пълномощно
/л. 49/ кредиторът по договора за паричен кредит е упълномощил ищеца по
настоящото дело да уведомява, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, всички длъжници по
всички вземания, които дружеството е цедирало с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.01.2014 година. В тази връзка до адреса на
ответника по делото е изпратено Уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, но видно от известието за доставяне същото не е връчено, като е
отбелязано, че получателят се е преместил на друг адрес /л. 51; 120 и 41/.
Видно от заключението по
допуснатата Съдебно-графическа експертиза /л. 168-180/, процесният Договор за
отпускане на потребителски кредит № 1088627 на Г.А.П. и ОУ за предоставяне на
потребителски паричен кредит и/или допълнителен паричен кредит от
"Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД са изпълнени на шрифт: Franclin Gothic -14ptu
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 912 по описа на
Районен съд - Велико Търново за 2019 година се установява, че във връзка с
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
22.03.2019 година е издадена Заповед № 364 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу длъжника Г.А.П. за сумата в размер на 10
896.31 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 1088627,
сключен с "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 21.03.2019 година до окончателното изплащане
на вземането, сумата в размер на 8.11 лева - договорна лихва за периода от
18.01.2013 година до 201.01.2014 година, както сумата в размер на 268.09 лева -
разноски, от които 218.09 лева - платена държавна такса и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване
вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим - предявен е в срока,
предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнени на парично задължения по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за
изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по
чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и
успешното му провеждането предполага установяване от страна на ищцовото дружество
на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание, респективно -
наличието на валидно облигационно правоотношение по сключен между
"Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Г.А.П.
договор, че е кредитодателят е изпълнил задълженията си по договора, т.е.
ликвидността и изискуемостта на вземанията, предмет на делото, както и че между ищеца и
кредитора по договора за кредит има сключен валиден договор за цесия, по силата
на който са му прехвърлени процесните вземания, както и надлежно уведомяване на
ответника по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземанията.
В случая по делото от събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че на 18.02.2013 година между
"Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Г.А.П. е сключен Договор за
отпускане на потребителски паричен кредит № 1088627, с който кредитодателят се
е задължил да предостави на ответника кредит в размер на 8 600.00 лева,
уговорени са всички такси/комисионни и лихви и кредитополучателят се е задължил
да погаси общо сумата от 20 574.00 лева на 120 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 171.45 лева, с падеж на първата вноска на 21.01.2013
година, а на последната – на 21.02.2023 година.
Неоснователно се явява възражението
на процесуалния представител на ответника по делото, че подписаният от страните
договор е недействителен, доколкото не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.
1; чл. 11, ал. 2 ЗПК. В тази връзка следва да се има предвид, че договорът е сключен на 18.02.2013 година, т.е.
преди измененията на Закона за потребителския кредит, касаещи размера на шрифта
/Изм. – ДВ, бр. 35 от
Видно от договора страните са уговорили, че
сумата по отпуснатия с договора паричен кредит ще бъде усвоена чрез превод по
сметка на клиента. Съгласно чл. 19 от ОУ към договора, последният "влиза в
сила след неговото одобрение, след като бъде подписан от страните, приемане от
Уникредит Кънсюмър Файненсинг и усвояването му от потребителя. За усвояване на
кредита се счита нареждането на отпуснатата сума от страна на Уникредит Кънсюмър
Файненсинг". От събраните по делото доказателства обаче, не може да бъде
направен категоричен извод за усвояване на отпуснатия кредит от страна на
кредитополучателя, т.е. за ликвидността и изискуемостта на вземанията, предмет
на договора. По делото липсват както твърдения, така и каквито и да е
доказателства за нареждане на отпуснатата сума от "Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД на Г.А.П. по нейна банкова сметка. *** доказателства се
установява, че Г.А.П. е подала искане за рефинансиране на съществуващ дълг, към
което са приложени и съответните документи за съществуването и за размера на
задълженията й към други дружества. Доказателства, че искането й за
рефинансиране е одобрено, респективно - за погасяване на предишните й
задължения със средства от процесния договор за кредит по делото на се
представени, а и няма твърдения в тази насока. Липсват и каквито и да е
доказателства за твърдяните от ищеца плащания по кредита от страна на кредитополучателя,
които да бъдат тълкувани като признание за усвояване на договорената сума.
Неоснователно в тази насока се
явява възражението на процесуалния представител на ищеца, че сключеният между
страните договор, като консенсуален, поражда действие с факта на поемане на
задължение за плащане на паричната сума с определен падеж. Действително по
аргумент от разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит може да бъде както реален, така и консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с
предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на
съгласието за предоставяне на конкретна парична сума. Следва да се има предвид
обаче, че въпреки липата на значение за валидността на договора,
предоставянето на сумата по банковия кредит е предпоставка за основното
задължение на кредитополучателя – да върне същата, заедно с уговорените лихви,
в съответните срокове.
В този смисъл настоящият съдебен
състав приема, че договорът сключен между "Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" АД и Г.А.П. е валиден, но не е влязъл в сила по смисъла на чл.
19 от ОУ към него, респективно - за Г.А.П. не е възникнало задължението да погасява
сумата, която са уговорили. Приложеното по делото Съгласие за директен дебит /л.
17/ не доказва превеждане на сумата по кредита по сметка на кредитополучателя,
нито за превеждането й за погасяване на други нейни задължения. Със същото
платецът, в случая Г.П. е дала съгласието си от банковата й сметка да се
превеждат сумите за погасяване на кредита директно по сметка на кредитодателя,
но едва след усвояването на същия, а в случая по делото липсват доказателства в
тази насока. Не са представени и доказателства в подкрепа на твърдението на
ищеца за частично погасяване на задължението, респективно - от тях да бъде
направен извод за усвояване на кредита от кредитополучателя.
С оглед гореизложеното и
доколкото настоящият съдебен състав приема, че от представените по делото
доказателства не се установява, че за ответницата е възникнало задължението да погасява
сумата, уговорена с Договор за отпускане на потребителски паричен кредит №
1088627 от 18.02.2013 година, респективно
- за цедента не е възникнало вземане срещу длъжника по кредита, то няма
как същото да бъде предмет и да бъде прехвърлено на цесионера по силата на
приложения Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.01.2014
година.
Мотивиран от всичко
изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че предявените по делото
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във връзка с чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с чл. 86, ал.
1 ЗЗД са неоснователни и недоказани, поради което и като такива
същите следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на
делото и по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата в размер на
100.00 лева - представляваща възнаграждение по изготвената по делото втора
съдебно-графическа експертиза.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град
София, бул. "Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център "Люлин -
6", ет. 2, с ЕИК ********* срещу
Г.А.П.,***, с ЕГН **********, искове
с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с чл.
86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено, че в полза на
дружеството съществува вземане от ответницата за СУМАТА в размер на 10
896.31 лв. /десет хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и тридесет и
една стотинки/, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски
кредит 1088627 от 18.02.2013 година и за
СУМАТА в размер на 8.11 лева /осем лева и единадесет стотинки/, договорна
лихва за периода от 18.01.2013 година до 20.01.2014 година, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.03.2019
година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед № 364 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.03.2018
година по Ч.гр.д. № 912/2019 година на Районен съд - Велико Търново.
ОСЪЖДА "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, със седалище и адрес на
управление град София, бул. "Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център
"Люлин - 6", ет. 2, с ЕИК ********* да заплати по сметка на Районен
съд - Велико Търново сумата в размер на 100.00
лева /сто лева/, представляваща възнаграждение по изготвената по делото
втора съдебно-графическа експертиза, както и 5.00 лв. /пет лева/, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело №
912 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2019 година.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: