№ 3601
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100108779 по описа за 2024 година
Ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД твърди в исковата
молба, че е титуляр на парични вземания, произтичащи от сключения на
05.09.2022 г. между банката, като кредитор и ответника-кредитополучател П.
Г. Х., Договор № 000LD-R-096707 за банков кредит в размер 40 000 лева с
краен срок за погасяване 01.09.2032 г. Твърди, че договорът бил сключен при
условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ и на кредитополучателят декларирал, че е
запознат и приема предоставените му от банката Общи условия за кредити на
физически лица. Кредитът бил изцяло усвоен от кредитополучателя на
05.09.2022 г. по разплащателната му сметка.
Съгласно т. 4 от договора договорената годишна лихва върху отпуснатия
кредит била в размер на действащия към датата на начисляване и прилаган от
банката Лихвен процент за спестяванията в лева (СЛП), който към датата на
сключване на договора бил в размер на 0,0673 %, увеличен с надбавка от
6,6727 пункта.
Размерът на погасителните вноски и лихвените плащания, както и
падежите били отразени в Погасителния план - приложение № 1, неразделна
част от договора, където размерът на вноските и лихвените плащания са
изчислени на база действащия към датата на сключване на договора размер на
СЛП (0,0673%), увеличен с надбавка по т. 4 (6,6727 пункта).
Годишният процент на разходите (ГПР) по отпуснатия кредит, посочен в
т. 9 от договора, бил в размер на 8,77 % към датата на сключване на договора,
а общата дължима от кредитополучателя сума била в размер на 58 951,33 лева,
включваща общия размер на кредита, както и всички известни на банката
разходи по кредита, в това число: лихви; застрахователни премии за
1
застраховка „Спокойствие с FiHealth”; комисионна за кредитна оценка и
одобрение в размер на 200 лева; годишна такса за поддържане на кредитна
карта; такса за регистрация на SMS известие; такса за банков пакет, съгласно
Тарифата на банката.
В точки от 4.1 до 4.3 вкл. от договора било уговорено, че в случай на
прекратяване на ползването на някоя от посочените услуги/продукти на
банката, последната има право да увеличи уговорения лихвен процент
поотделно за всяко неизпълнение, както следва: с 0,50 пункта - при
прекратяване ползването на кредитна карта; с 0,10 пункта - при прекратяване
ползването на банков пакет и електронно банкиране и с 0,20 пункта - при
прекратяване ползването на застраховка „Спокойствие с Fihealth”.
Договорено между страните било, че при промяна на СЛП, за улеснение
на кредитополучателя банката ще запази договорения размер на
погасителните вноски (при увеличение или намаление на дължимата лихва, в
съответствие с промяната на СЛП, за сметка на намаление, съответно -
увеличение на дължимата вноска по главница), като на падежа на последната
изравнителна вноска кредитополучателят следва да погаси остатъка от
дължимата главница по кредита ведно с начислената лихва. При промяна на
СЛП в размер, при който със сумата на дължимата лихва се надхвърля
договорения размер на погасителната вноска, Банката изменя погасителния
план и уведомява кредитополучателя за променените погасителни вноски и
му изпраща новия погасителен план по кредита, който влиза в сила между
страните и се прилага от датата на първата месечна погасителна вноска, след
уведомяването на кредитополучателя по реда, предвиден в т.21 - 21.3 на
договора.
Заявява, че методиката на банката за определяне на референтен лихвен
процент по смисъла на Закона за потребителския кредит (ЗПК) - Лихвен
процент, базиран на спестяванията (СЛП), е неразделна част като приложение
към процесния договор, съгласно т. 7 от договора за кредит.
Съгласно т. 15 от Договора, просрочените задължения за плащане се
олихвяват с договорения в раздел II, т. 4 на договора лихвен процент,
увеличен с надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в
неработен ден, като банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
След като кредитът не бил обслужван от 01.01.2023 г., на ответника било
изпратено писмено предизвестие чрез ЧСИ С.Я., peг. № 844 на КЧСИ, връчено
по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление, с което на длъжникa
бил определен срок за доброволно изпълнение на просрочените задължения в
пълен размер, като в противен случай банката ще счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем.
След изтичане на дадения в предизвестието срок, в който
кредитополучателят или упълномощено от него лице не се явил да получи
предизвестието за предсрочна изискуемост, нито да заплатили просрочените
си задължения, кредитът бил обявен и осчетоводен от банката за изцяло и
2
предсрочно изискуем, считано от 05.09.2023 г.
Излага, че въз основа на подадено от банката-кредитор заявление било
образувано ч. гр. д. № 57908/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 30
състав. По делото били издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2133 от 13.11.2023г.
и изпълнителен лист от същата дата, с които ответникът П. Г. Х. бил съден да
заплати на „Първа инвестиционна банка" АД следните суми: 39 265,14 лева -
просрочена и непогасена главница по договора за кредит, ведно със законната
лихва за забава върху претендираната главница от 20.10.2023г. до
окончателното изплащане на вземането; 2 013,74 лева – договорна лихва за
периода от 01.01.2023г. до 04.09.2023 г., дължима на основание Раздел II, т. 4
от договора за кредит; 143,86 лева - мораторна лихва за периода 01.01.2023г.-
04.09.2023 г .; 643,95 лева – лихва за периода 05.09.2023 г. - 19.10.2023 г. ;
185,80 лева - дължима премия за застраховка “Спокойствие fiHealt“за периода
от 01.01.2023 г. до 01.06.2023 г. 60 лева - разноски за събиране на вземанията;
846,25 лева – държавна такса; 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На 09.07.2024 г. на ищеца е връчено съобщение с приложено към него
Разпореждане № 95101 от 04.07.2024 г. по ч. гр. д. № 57908 по описа за 2023 г.
на СРС, с което съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението, предвид обстоятелството, че издадената заповед за изпълнение
е връчена по ред на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление на
адреса на длъжника.
Ето защо, на основание чл. 415, ал. 1, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК,
моли да бъде постановено решение, с което да се установи, че ответникът П. Г.
Х. дължи на „Първа инвестиционна банка” АД посочените по горе суми по
заповедта за незабавно изпълнение. Претендира разноските, сторени в
изпълнителното производство, в размер на 846,25 лева – платена държавна
такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение. Претендира и разноските,
сторени в настоящото исково производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му на осн. чл. 47,
ал. 6 от ГПК особен процесуален представител – адв. Р. Д., не подава отговор
на исковата молба.
По допустимостта на исковете:
Предявени са обективно съединени установителни искове с пр. осн.
чл.415, ал.1, т.2, вр. с чл.422 от ГПК.
Исковете са процесуално допустими. Налице са специалните
предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес у кредитора от
тяхното предявяване. От приложеното към делото ч. гр. д. № 57908/2023г. на
СРС се установява, че същото е образувано по заявление на ищеца от
20.10.2023г. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК срещу ответника. На 13.11.2023г. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, с която е
разпоредено длъжникът – ответник в настоящия процес, да заплати на
заявителя – ищец подробно описаните в исковата молба суми, произтичащи от
3
договор за банков кредит от 05.09.2022г. Покана за доброволно изпълнение е
връчена на длъжника – ответник в настоящото производство чрез залепване на
уведомление на 18.03.2024г. на адрес: ж.к. Толстой, бл.****, след като
връчителят е събрал сведения от съседи, че лицето не живее на адреса и
апартаментът има нов собственик.
С разпореждане на съда, връчено на 09.07.2024г., на осн. чл.415, ал.1, т.
2 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви установителни искове за
вземанията си в едномесечен срок от получаване на разпореждането. Исковата
молба е постъпила в регистратурата на СГС с вх. № 85182 от 31.07.2024г., като
доказателства за това са представени по заповедното дело. Ето защо съдът
намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира следното от
фактическа страна:
Установява се от приетите по делото доказателства, че между страните е
бил сключен договор за кредит №000LD-R-096707/05.09.2022г. По силата на
същия банката е предоставила на кредитополучателя 40 000 лева за текущи
нужди с краен срок за погасяване 01.09.2032 г.
Съгласно т. 4 от договора договорената годишна лихва върху отпуснатия
кредит, ако кредитополучателят ползва определени в договора продукти и
услуги, е в размер на действащия към датата на начисляване и прилаган от
банката Лихвен процент за спестяванията в лева (СЛП), прилаган от банката,
увеличен с надбавка от 6,6727 пункта. СЛП към датата на сключване на
договора бил в размер на 0,0673 %
Размерът на погасителните вноски и лихвените плащания, както и
падежите са отразени в Погасителния план - приложение № 1, неразделна част
от договора, където размерът на вноските и лихвените плащания са изчислени
на база действащия към датата на сключване на договора размер на СЛП
(0,0673%), увеличен с надбавка по т. 4 (6,6727 пункта).
В точки от 4.1 до 4.3 вкл. от договора е уговорено, че в случай на
прекратяване на ползването на някоя от посочените услуги/продукти на
банката, последната има право да увеличи уговорения лихвен процент
поотделно за всяко неизпълнение, както следва: с 0,50 пункта - при
прекратяване ползването на кредитна карта; с 0,10 пункта - при прекратяване
ползването на банков пакет и електронно банкиране и с 0,20 пункта - при
прекратяване ползването на застраховка „Спокойствие с Fihealth”.
Договорено е между страните, че при промяна на СЛП, за улеснение на
кредитополучателя банката ще запази договорения размер на погасителните
вноски (при увеличение или намаление на дължимата лихва, в съответствие с
промяната на СЛП, за сметка на намаление, съответно - увеличение на
дължимата вноска по главница), като на падежа на последната изравнителна
вноска кредитополучателят следва да погаси остатъка от дължимата главница
по кредита ведно с начислената лихва. При промяна на СЛП в размер, при
който със сумата на дължимата лихва се надхвърля договорения размер на
погасителната вноска, Банката изменя погасителния план и уведомява
4
кредитополучателя за променените погасителни вноски и му изпраща новия
погасителен план по кредита, който влиза в сила между страните и се прилага
от датата на първата месечна погасителна вноска, след уведомяването на
кредитополучателя по реда, предвиден в т.21 - 21.3 на договора.
Съгласно чл.7 от договора методиката на банката за определяне на
референтен лихвен процент по смисъла на Закона за потребителския кредит
(ЗПК) - Лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП), е неразделна част -
приложение към процесния договор.
Съгласно чл. 15 от Договора, просрочените задължения за плащане се
олихвяват с договорения в раздел II, т. 4 на договора лихвен процент,
увеличен с надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в
неработен ден, като банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Към договора за кредит са представени по делото двустранно подписан
погасителен план и застрахователна полица за застраховка Спокойствие с
fiHealth ведно с Общи условия.
На 05.07.2023г. ищецът е изготвил покана до ответника, съгласно която,
поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит, към датата на
поканата вземанията на банката възлизат на: 1 439,19 лв. просрочена
главница, 1 399,12 лв. просрочени лихви, 185,80 лв. комисионни. Ответникът
е поканен в 7-дневен срок от получаването на поканата да погаси изискуемите
си задължения, в противен случай банката ще счита ползваният кредит за
изцяло и предсрочно изискуем. Представени са фактура и сметка на ЧСИ С.Я.,
съгласно които по банков път е заплатена сумата от 60 лв. - такса за връчване
на покана.
От приетите писмени доказателства / констативен протокол на ЧСИ
С.Я., уведомление по чл.47 от ГПК, разписка/, се установява, че по молба от
ищцовата банка при ЧСИ Ст. Я. е депозирано 1 бр. Писмено предизвестие с
вх. № 42831/05.07.2023 г., с цел извършване на действия по връчване на
основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, на адресата: П. Г. Х. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ж.к. „****“ 50, ****, **, **, ап. 2.
На 07.07.2023 г. в 17:00 ч., 15.07.2023 г. /почивен ден/ в 13:00 ч., на
10.08.2023 г. в 18:40 ч. служителят Л.А.Т. е посетил посочения от молителя
адрес за връчване на поканата. Лицето не е открито, а живущият на адреса
негов баща е отказал да получи съобщението. На 10.08.2023 г. е залепено
уведомление на входната врата на апартамента. След направена справка в НБД
„Население“ е установено, че постоянният и настоящ адрес на лицето е
посоченият в поканата. Не са установени регистрирани трудови договори. В
указания в уведомлението срок, ответникът не се е явил в кантората на ЧСИ за
получаване на поканата.
По делото е изслушано заключението на ССчЕ, което е компетентно
изготвено и пълно, не е оспорено от страните, ето защо съдът го кредитира
изцяло. От същото се установява, че съгласно доказателства по делото,
счетоводните записвания на ищцовата банка и съобразно извършеното от
5
банката обявяване на кредита за предсрочно изискуем, към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.10.2023г., по
процесния кредит има неизплатени остатъци от задължения, както следва:
неплатена главница в общ размер на 39 265.14 лв., представляваща: неплатена
просрочена вноска за главница с настъпил падеж в общ размер на 2 161.56 лв.,
за периода от 01.01.2023 г. до 01.09.2023 г. и неплатен остатък за редовна
главница обявена за предсрочно изискуема на 05.09.2023 г. в размер на 37
103.58 лв., неплатени вноски за договорна лихва в общ размер на 2 013.74 лв.
от 01.01.2023 г. до 04.09.2023 г. вкл., неплатена мораторна лихва в общ размер
на 143.87 лв. от 01.01.2023 г. до 04.09.2023 г. вкл., неплатена законна лихва
върху главницата в общ размер на 643.95 лв. от 05.09.2023 г. до 19.10.2023 г.
вкл.; неплатени застрахователни премии в общ размер на 185.80 лв. от
01.01.2023 г. до 01.06.2023 г., неплатени разноски по събиране на вземането
към 19.10.2023 г. в размер на 60.00 лв., съгласно фактура №527115/24.08.2023
г. (л. 26) и платежно нареждане от 05.09.2023 г. (л. 28).
По поставената служебно от съда задача, вещото лице отговаря, че
възнаградителната лихва по кредита е променяна неколкократно в посока
увеличение, по дати и в проценти, подробно описани в отговора на задача №2
от заключението. В отговора на задача №3 от заключението са изчислени
задълженията по кредита за процесните периоди, без прилаганото от банката
увеличение на годишния лихвен процент и при съобразяване на първоначално
уговорения му размер.
При така установените факти по делото и като обсъди доводите на
страните, съдът намира следното от правна страна:
Ищецът носи тежестта да установи при пълно и главно доказване:
валидното възникване и съществуване на процесните парични вземания от
твърдения правопораждащ юридически факт – договор за кредит, сключен
при индивидуални условия и с параметрите, посочени в исковата молба;
размера на задължението и настъпилата предсрочна изискуемост кредита, за
която ответникът е бил уведомен; наличие на висящо заповедно производство,
по което е издадена заповед за незабавно изпълнение за процесните вземания;
предявяване на исковете в рамките на преклузивния едномесечен срок,
визиран в нормата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Страните не спорят, че между тях е възникнало валидно
правоотношение по процесния договор за кредит, а и същото се установява от
приетите по делото доказателства.
По иска за главница в размер на 39 265,14 лв.:
Предсрочната изискуемост е форма на изменение на договора, което
настъпва с волеизявлението само на една от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването
на предсрочната изискуемост предполага изявлението на кредитора, че ще
счита целият кредит или непогасен остатък от него за предсрочно изискуем,
което включва вноските с ненастъпил падеж, които не са изискуеми към
момента на изявлението. Тъй като правото да се направи вземането за целия
6
кредит в предсрочно изискуемо е потестативно и с упражняването му
страната едностранно внася промяна в съдържанието на възникналото
облигационно правоотношение, то за да настъпят последиците от
упражняването на това право, е нужно изявлението да е достигнало до
насрещната странa.
В т. 18 от ТР № 4 от 18.04.2014 г. е прието, че в хипотезата на предявен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК при вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Следователно, предсрочната изискуемост настъпва от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили и обективните факти, които страните по общо съгласие са
уговорили, че ще обуславят възникването на правото на банката да обяви
кредита за изискуем преди изтичане на уговорения срок.
В настоящия случай, по делото е представена покана, връчена от ЧСИ Я.
по възлагане на кредитора. Видно от представените писмени доказателства,
връчителят е посетил три пъти обявения постоянен и настоящ адрес на
кредитополучателя в гр. София, който съвпада с адреса, посочен в договора за
кредит, но адресатът не е намерен. При последното посещение връчителят е
залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.
При връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител /чл. 18 от
ЗЧСИ/ се прилагат общите правила на чл. 37-58 ГПК, като отказът за
получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се
удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
Доколкото връчването по реда на чл. 47 ГПК е допустимо при точно изброени
предпоставки, удостоверяване на обстоятелства, относими към същите, следва
да се съдържа в самото съобщение за връчването върху поканата и конкретно -
да е посочена причината, обусловила приложението на чл. 47, ал. 2
ГПК /определение № 47/17.01.2011 г. по ч.т.д. № 719/2010 г. на ВКС, ІІ ТО/.
Според определение № 479/20.06.2011 г. по ч.т.д. № 444/11 г. на ВКС, ІІ ТО,
наред с удостоверяване предпоставките по чл. 47, ал. 1 ГПК, за прилагане
уведомяване по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК е необходимо изпълнение и на
предвиденото в ал. 3 на същата разпоредба. Съгласно определение №
141/02.02.2010 г. по ч.т.д. № 496/2009 г. на ВКС, І ТО, преценката за
предпоставките по чл. 47, ал. 1 ГПК се извършва въз основа отбелязванията
върху поканата. Следва да има изрично указване как и къде е извършено
връчването чрез залепване на уведомлението /определение № 108/16.02.2012 г.
по ч.т.д. № 70/2012 г. на ВКС І ТО, и определение № 857/09.12.2011 г. по ч.т.д.
№ 623/2011 г. на ВКС, І ТО и др./.
Налага се изводът, че в съобщението за връчване следва да се съдържат
всички предпоставки, обосновали връчването на поканата по реда на чл. 47
7
ГПК, включително посочване на датите и адрес на посещение, като целта е
съдът да обоснове извод за законосъобразността на връчването по реда на чл.
47 ГПК, включително дали са били спазени всички предпоставки за залепване
на уведомление по този ред.
В конкретния случай, видно от посоченото от връчителя, той е посетил
адреса описаните по-горе, при установяване на спора от фактическа страна,
три пъти. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК предвижда, че когато ответникът в
продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато
до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.
Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в
нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото
адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне
една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден.
Тези предпоставки са налице: връчителят е посещавал адреса три пъти,
като интервалът между посещенията е повече от една седмица и едно от
посещенията е в неприсъствен ден (15.07.2023 г. - неделя).
Кредитополучателят не е намерен на адреса, не е намерено лице, което е било
съгласно да получи съобщението. Връчителят е отбелязал, че по сведение на
бащата на адресата, последният не живее на адреса. На 10.08.2023 г. е
залепено уведомление на входната врата на апартамента. Адресът, на който е
било залепено уведомлението, съвпада с обявения постоянен и настоящ на
кредитополучателя. Извършената от ЧСИ, с оглед връчването чрез
работодател, справка за регистрирани трудови договори на лицето в
електронния регистър на НОИ, е показала, че такива няма.
За пълнота на изложението, съдът посочва, че същите констатации са
направени и от съдебния служител по призоваването към СГС, който е
установил, че по данни от съсед – А.И. от ап. 7, лицето не живее на адреса.
Исковата молба по настоящото дело също е връчена за отговор по реда на
чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, като на осн. чл.47, ал.6 от ГПК
на ответника е предоставена правна помощ и е назначен особен представител.
Като взе предвид всичко изложено, съдът намира, че на основание чл.
47, ал. 2 и ал. 5 ГПК, с изтичане на двуседмичния срок, съобщението се счита
за връчено. С получаване на поканата, изявлението на банката е достигнало до
кредитополучателя и кредитът е станал предсрочно изискуем с изтичането на
дадения в поканата седмодневен срок.
Следователно, като бъде съобразено установеното в заключението на
ССчЕ, изцяло основателен е предявеният иск за незаплатена главница,
включваща падежиралите вноски и обявения за предсрочно изискуем остатък.
По претенцията за възнаградителна лихва в размер на 2 013,74 лв. за
периода 01.01.2023г. - 04.09.2023г.:
С оглед потребителския характер на процесния договор за кредит и
въведеното с разпоредбите на чл. 7 от ГПК служебно начало, с определението
8
си по чл.140 от ГПК съдът е уведомил страните, че ще извърши служебна
проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, като е
предоставил възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
На ищеца е изрично указано, че негова е доказателствената тежест да
установи, че клаузите в процесния договор, касаещи формирането на размера
на договорната лихва са индивидуално уговорени с ответника, че
възнаградителната лихва подлежи на промяна само по външни причини, вкл.
породени от свободния пазар и/или държавен регулатор и не зависят от волята
на банката, че уговорките относно формиране на лихвата са формулирани по
ясен и недвусмислен начин и че ответникът предварително е получил
достатъчно конкретна информация как банката може да промени размера на
дължимата по кредита лихва, както и че ако лихвата е била увеличавана, са
настъпили уговорените между страните условия за това.
Въпреки дадените по-горе указания обаче, ищецът не е ангажирал
никакви доказателства в горния смисъл по отношение на клаузите за
възнаградителната лихва. Недоказани остават по делото обстоятелствата, че
клаузите, касаещи формирането на размера на договорната лихва са
индивидуално уговорени с ответника, че възнаградителната лихва подлежи на
промяна само по външни причини, вкл. породени от свободния пазар и/или
държавен регулатор и не зависят от волята на банката, че уговорките относно
формиране на лихвата са формулирани по ясен и недвусмислен начин и че
ответникът предварително е получил достатъчно конкретна информация как
банката може да промени размера на дължимата по кредита лихва, както и че
при увеличаването размера на лихвата, са настъпили уговорените между
страните условия за това. Самата методика на банката, въз основа на която се
определя приложимия СЛП, не е представена по делото, поради което съдът
приема от правна страна, че банката не е доказала настъпването на условията
и фактите, при които страните са уговорили промяна в приложимия по
кредита лихвен процент, както и че тази промяна, извършена въз основа на
действителни, равноправни по смисъла на ЗЗП клаузи, които не са уговорени
във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
Ето защо, при определяне размера на дължимата по кредита
възнаградителна лихва, съдът кредитира заключението на ССчЕ по служебно
поставената от съда задача №3 и приема, че за процесния период от 01.03.23г.
до 04.09.23г. неплатените вноски за договорна лихва следва да бъдат
изчислени при прилагане на първоначално уговорения между страните ГЛП от
6,74% и възлиза на сума в общ размер от 1 992,40 лв. До тази сума
предявеният иск е основателен, а за горницата е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По претенцията за наказателна лихва в размер на 143,86 лв. и разноските
за връчване на покана в размер на 60 лв:
В заявлението изрично е посочено, че процесното вземане за
наказателна лихва е уговорено в чл. 15 от договора за кредит.
9
Съгласно чл.15 "Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради
недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в
банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения съгласно раздел
II, т. 4 лихвен процент, плюс наказателна надбавка в размер на законната
лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска,
независимо от това дали падежът е неработен ден".
Предвид уговорената наказателна надбавка в размер на законната лихва,
която се прибавя към договорната лихва, уговорена в раздел II, т. 4 от
договора за кредит, е очевидно, че претендираната наказателна лихва
надвишава законната лихва. Ето защо, така уговорената неустойка за забавено
изпълнение противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и, ал. 2 от ЗПК, която
не допуска при забава на потребителя кредиторът да получи нещо повече от
лихвата върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като това
обезщетение не може да надвишава законната лихва.
Доколкото в настоящия случай уговореният размер на вземането за
забава надвишава максимално допустимия съгласно закона, то клаузата, която
го предвижда се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, като
противоречаща на закона, а претендираната сума- недължима. На същото
основание, съдът намира за недължими и претендираните разноски за
връчване на поканата за обявяване на предсрочната изискуемост на
задълженията по договора за кредит в размер на 60 лв.
По законната лихва в размер на 643,95 лв. и застрахователните премии
от 185,80 лв.
Претенциите за законна лихва и неплатени застрахователни премии са
основателни, както са предявени, предвид възприетото заключение на ССчЕ.
По разноските:
С оглед изхода на делото искането на ищеца за присъждане на разноски в
исковото производство е частично основателно. Видно от доказателствата по
делото, той е направил разноски в общ размер на 5 492,50 лв. /съдът определя
юрисконсултско възнаграждение от 450 лв./. Следователно, на осн. чл.79, ал.1
от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 5 463,26 лв.
Следва да бъдат присъдени и разноските, направени от ищеца в
заповедното производство, доколкото съгласно т.10в от Тълкувателно решение
на ВКС от 18.06.2014г. относно заповедното производство присъдените със
заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се
включват в предмета на установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422
ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно
отхвърлянето на иска. В заповедното производство на ищеца са определени
разноски от общо 996,25 лв. Следвателно, на осн. чл.78, ал.1 съразмерно с
уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер на 990,95 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Г. Х., ЕГН
********** от гр. София, ж.к. „****“, ****, **, ет.**** съществуването на
следните вземания на „Първа инвестиционна банка” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №111п,
за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК от 13.11.2023г. по ч. гр. д. № 57908/2023 г. по описа на СРС, 30 с-в и
изпълнителен лист: за сумата от 39 265,14 лева - просрочена и непогасена
главница по договора за кредит №000LD-R-096707/05.09.2022г. , ведно със
законната лихва за забава върху претендираната главница от 20.10.2023г. до
окончателното изплащане на вземането; 1 992,40 лева – договорна лихва за
периода от 01.01.2023г. до 04.09.2023 г., като за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 2 013,74 лева ОТХВЪРЛЯ иска; 643,95 лева –
законна лихва за периода 05.09.2023 г. - 19.10.2023 г.; 185,80 лева - дължима
премия за застраховка “Спокойствие fiHealt“за периода от 01.01.2023 г. до
01.06.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Първа инвестиционна банка” АД с ЕИК
********* срещу П. Г. Х., ЕГН ********** искове за признаване за
установено съществуването на следните вземания, за които са издадени
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 13.11.2023г.
по ч. гр. д. № 57908/2023 г. по описа на СРС, 30 с-в и изпълнителен лист:
143,86 лева - мораторна лихва за периода 01.01.2023г.-04.09.2023 г .; 60 лева -
разноски за събиране на вземанията.
ОСЪЖДА П. Г. Х., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „****“, ****, **,
ет.**** да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ №111п, сумата от 990,95 лева, представляваща направените разноски в
заповедното производство и сумата от 5 463,26 лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11