Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.10.2023 г. гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенският
административен съд седми състав, в публично заседание на деветнадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря
Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 331 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от
АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/.
Административното
дело е образувано по жалба на Д.Д.С. против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670-000287 от
21.07.2023 г., издадена от Б. М. Б., на длъжност – Началник РУ към ОДМВР
Сливен, РУ – Сливен, с която на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1,
буква „б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, считано от 23:15 часа на 21.07.2023 г., като е отнето
СУМПС № *********.
Иска от съда отмяна
на оспорената ЗППАМ като неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че актът е
немотивиран, противоречащ на духа и целта на закона и постановен в нарушение на
административнопроизводствените правила, а наложената
мярка прекомерна и непропорционална.
Заявява, че не е управлявал автомобила по време на извършената му проверка от
служителите на полицията.
В съдебно заседание жалбоподателят
Д.Д.С., редовно и своевременно
призован, се явява лично и поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.
Твърди, че не е управлявал процесния автомобил. Моли
за отмяна на оспорената заповед. Не претендира разноски.
Ответната страна Началник РУ -
Сливен при ОДМВР гр. Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от главен юрисконсулт К. Б., която оспорва жалбата като
неоснователна. Представя писмени бележки, в които са изложени подробни съображения
за законосъобразността на оспорената заповед. Твърди се, че същата е издадена
от компетентен орган, при наличието на материалните предпоставка за това и при
липса на допуснати нарушения на процесуалните правила. Моли за потвърждаване на
заповедта като правилна и законосъобразна. Не претендира разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбата
на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
На 21.07.2023
г. около 22.40 часа в гр. Сливен, движейки се по ул. „Р.“ в посока ул. „Арх. Й.
Й.“, жалбоподателят Д.Д.С.
бил спрян за проверка от служители на полицията в близост до номер 22, докато
управлявал собствения си л. а. „Ауди А3“ с рег.№ *****. При направената му проверка С. отказал да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози, с
техническо средство Дрегер „Дръг
тест 5000“ с фаб. № ARPK-0011. На водача бил издаден талон за изследване с номер 098731 от 23.15 ч.
на 21.07.2023 г. При проверката същият не е представил талон към СУМПС и СРМПС
част 2.
За
извършеното административно нарушение на Д.Д.С. бил съставен АУАН серия GA № 932902/21.07.2023 г. от Я. Р. З.на длъжност командир
на отделение към ОДМВР Сливен, РУ Сливен (л. 12 от делото). АУАН бил връчен
незабавно на ****, който го подписал без забележки. При връчването му били
иззети регистрационните табели на автомобила.
На основание съставения АУАН
серия GA № 932902/21.07.2023 г. и в съответствие със заповед № 343з-1516 от
05.06.2023 г. на директора
на ОДМВР – Сливен (л. 37 от делото), Б. М. Б., на длъжност началник на РУ към
ОДМВР Сливен, РУ Сливен, издал оспорената Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-1670-000287 от 21.07.2023 г., с
която му била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП –
Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
считано от 23:15 часа на 21.07.2023 г..
Заповедта
била връчена лично срещу подпис на Д.Д.С. на 09.08.2023 г., който я оспорил
пред Административен съд – Сливен, чрез административния орган, с жалба рег.№ 167000-4875/24.08.2023 г. (л. 3 от
делото)
Към
доказателствата по делото е приобщена справка за нарушител/водач на
управлявалия процесния автомобил Д.Д.С. (л. 14 - 16 от делото), както и
справка за собствеността на процесния автомобил (л. 11
от делото).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването. Разгледана по същество същата се
явява неоснователна поради следните
съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а”, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 343з-1516 от 05.06.2023 г. на директора
на ОДМВР – Сливен (л. 37 от делото), издадена на основание
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са
определени длъжностните лица, в т.ч. и заемащите длъжност началници на РУ при ОДМВР
- Сливен, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки. В този смисъл процесната
заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата
правомощия.
С оглед съдържанието на акта
съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и
изчерпателно фактическите основания за издаване на заповедта и се е позовал на АУАН
серия GA № 932902/21.07.2023 г., което
препращане води до напълно изяснена фактическа обстановка. Правилно и
законосъобразно е посочил правните основания за нейното издаване. В
производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Обжалваният акт е
съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността
на движението по пътищата.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 171,
т. 1, бук. ”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи.
Нарушението на водача следва да е
констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните
длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В
конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението по
отношение на отказа му да бъде тестван не се оспорват от жалбоподателя.
Твърдението му, че не е управлявал процесния
автомобил не се доказаха, като фактът, че същият е подписал съставения му АУАН
без възражение, изразява съгласието му с направените в него констатации и
опровергава твърденията му, че не е управлявал автомобила.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно
наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага
превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание
с правораздавателен акт на административнонаказателна
юрисдикция /НП/. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни
правни последици, ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато
административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се
налагат по повод извършено административно нарушение.
С налагането на
подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя
не е средство за реализиране на правна отговорност.
Релевантният за
приложението на чл. 171, т. 1, бук.
”б” от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение,
което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна
норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.
В конкретния
случай органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които
съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба.
По делото се
установи по безспорен начин, че жалбоподателят Д.Д.С.,
след като е бил спрян за проверка от служители на полицията в близост до номер
22 на ул. „Р.“, докато управлявал собствения си л. а. „Ауди А3“ с рег.№ *****+, е отказал да бъде тестван за употреба
на наркотични вещества или техните аналози, с техническо средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с фаб. № ARPK-0011.
Както вече беше
посочено принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, бук. ”б” от ЗДвП е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване
на други подобни нарушения. Именно с непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване
положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца”. При произнасяне
на компетентния орган относно осъществяването на административната или
наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения
срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. В
този смисъл за административния орган, налагайки процесната
ПАМ, не съществува възможност в рамките на неговата оперативна самостоятелност
да определя срок по-малък от нормативно установеният в закона, съответно няма и
задължение да мотивира неговата продължителност.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с
материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се
явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.
При този изход на
делото разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като няма искане за това от
страна на ответника.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, седми състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.С.
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1670-000287 от 21.07.2023 г., издадена от Б. М. Б., на длъжност – Началник
РУ към ОДМВР Сливен, РУ – Сливен, с която на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1,
буква „б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, считано от 23:15 часа на 21.07.2023 г. Посочено е, че
на основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка, а именно за 365 дни; като е отнето СУМПС № *********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: