№ 489
гр. Плевен, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500816 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от ЗД“БУЛ ИНС“ АД с ЕИК****
срещу Решение № 271/ 31. 07. 2025 г. по гр. д. № 634/ 2024 г. по описа ра РС-
Червен бряг.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за частична
отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно
за разликата над присъдената сума от 5000 лв. до 25 000 лв. за
неимуществени вреди и за разликата над присъдената сума от 1285 лв. до
2570 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, като бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Г. Д. П. с ЕГН********** е изразила становище
чрез процесуалния си представител адв. И. В., че въззивната жалба е
1
неоснователно и следва обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени разноски на основание чл.
38, ал.2 ЗА.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по
делото доказателства е осъдил въззивника да заплати на въззиваемата страна
сумата от 25 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
травматични увреждания и сумата от 2 570 лв. за претърпени имуществени
вреди от въззиваемата в резултат на настъпило на 23. 09. 2020 г. ПТП по вина
на водача на лек автомобил марка „****“, модел „****“, рег. № ****, чиято
гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 29. 12. 2023 г. до окончателното
изплащане. С решението съдът е осъдил въззивника да заплати на адв. И. В.
от ПлАК на основание чл. 38, ал.2 ЗА вр. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА сумата от 2855, 60
лв. адвокатско възнаграждение и на основание чл. 78, ал.6 ГПК да заплати по
сметка на РС- Червен бряг сумата от 1000 лв. държавна такса и сумата от 864,
75 лв. деловодни разноски.
В мотивите на решението си районният съд е приел въз основа на
събраните по делото доказателства, че на въззиваемата вследствие на
настъпилото ПТП са причинени травматични увреждания, подробно описани
в решението, изразяващи се в мозъчно сътресение, с краткотрайна загуба на
съзнание и депресивен синдром. Посочено е, че въззиваемата е изпитвала
болки и страдания, страх от случилото се, страхова невроза от случилото се,
депресивен синдром, като това представлява разстройство на здравето не
опасно за живота.
Районният съд е приел въз основа на доказателствата по делото, ме са
налице всички елементи на фактическия състав на деликта по чл. 45, ал.1 ЗЗД
– увреждане, вина, противоправност, и причинно- следствена връзка между
2
деянието и настъпилото увреждане. Съдът е приел, че виновен за настъпилото
ПТП е водачът на застрахованото при застрахователното дружество
автомобил, като не е уважил направеното възражение за съпричиняване от
въззивника по отношение на въззиваемата. Съдът е посочил, че въззиваемата
няма вина за настъпване на процесното ПТП, като е управлявала своя
автомобил при спазване на правилата на ЗДвП. По тези причини районният
съд не е приложил разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД и не е намалил
претендираното обезщетение по размер.
По претенцията за застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди първоинстанционният съд е установил, че дължи мата
сума е в размер на 2 570 лв. относно нанесените щети върху автомобила на
въззиваемата. Съдът не е приложил разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД с оглед
приетата липса на съпричиняване от страна на въззиваемата.
По исковата претенция за лихви районният съд се е позовал на
разпоредбата на чл. 429, ал.2, т.2 и чл. 493, ал.1, т.5 КЗ, като за началния
момент е съобразил и разпоредбата на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ и това е
застрахователната претенция на въззиваемата пред застрахователя до
окончателното изплащане на сумите по предявените и уважени искове.
Във въззивната жалба са изложени доводи относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди, като се твърди, че би следвало
същите да са в размер на 10 000 лв. съобразно тежестта на причиненото
мозъчно сътресение на въззиваемата. Изложени са и доводи относно
наличието на съпричиняване от страна на въззиваемата, която не е спазила
нормата на чл. 47, ал.1 ЗДвП и е станала причина с поведението за настъпване
на ПТП. Въззивникът приема, че следва да бъде приложена разпоредбата на
чл. 51, ал.2 ЗЗД и съответно приема, че съпричиняването е 50 %, поради което
следва искът за неимуществени вреди да бъде уважен за 5000 лв. , а искът за
имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 1285 лв. и в
останалата част следва първоинстанционното решение да бъде отменено и
съответно искът да бъде отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до 25 000 лв. за
претенцията за неимуществени вреди и за разликата над 1285 лв. до 2 570 лв.
за претенцията за имуществените вреди, като съответно се коригират и
присъдените деловодни разноски. По въпроса за вината на водача на
застрахования при въззивника автомобил и относно размера на
3
имуществените вреди претърпени от въззиваемата не се спори във въззивната
жалба.
Въззивният съд счита, че въззивната жалба е частично основателна
по следните съображения:
По въпроса за причинените на въззиваемата неимуществени вреди е
допуснато и изслушано заключение на съдебно- медицинска експертиза, от
което става ясно, че на Г. П. е причинена контузия на главата и тялото и
мозъчно сътресение с показания за краткотрайна пълна загуба на съзнание,
които могат да се получат при цитираното ПТП, като водач на МПС. Посочено
е, че въззиваемата е била на лечение в УМБАЛ – Плевен от 23. 09. 2020 г. до
25.09. 2020 г. и е даден отпуск поради заболяване от 23. 09. 2020 г. до 15. 10.
2020 г. Посочено е, че прогнозите за оздравителния период са за не по- малко
от един месец, възможно 2 - 3 месеца, в зависимост от продължителността на
оздравителния процес при различните лица. Вещото лице е посочило, че по-
продължителен период има усложнението, т.н. „депресивно състояние, за
което се прилага специфично лечение – продължителността на този синдром е
различна при различните индивиди, но с постепенно отслабване на неговата
острота, като в случая не е налице двигателен дефицит, а са налице
субективни данни за психичен дискомфорт. Посочено е, че това състояние
може да продължи месеци, като не е налице разстройство, опасно за живата на
пациента. В доклада си пред съда вещото лице е посочило, че въззиваемата е
имала болки и страдания, страхова невроза от инцидент, но към 2025 г. няма
данни или основания за наличие на остатъчни увреждания и че същите са
отзвучали, включително и физическото неразположение свързано с травмата
на главата.
В хода на съдебното дирене като свидетели са разпитани В.Ц.В. и
Н.Д.Н.. От разпита на свидетеля В.В., с когото въззиваемата живее на семейни
начала от 2018 г., се установява, че след ПТП въззиваемата дълго време е
изпитвала болки в главата, трудно е ставала от леглото, будела се е през нощта
от сънища свързани с инцидента. Свидетелят твърди, че въззиваемата е
посещавала психиатър заради психичното състояние, в което се е намирала,
около две години се е возела на автомобил със страх и напрежение и след това
е започнала отново да шофира автомобил. Свидетелят твърди, че не е
контактувала с външни хора, не е имала социален живот, била е в стрес и по-
4
късно е започнала отново да контактува с хора. От разпита на свидетеля Н.Н.
става ясно, че този свидетел е помогнал на въззиваемата да излезе от
автомобила, изнесъл я е на ръце след инцидента, като същата само е стенела и
не е можела да се движи самостоятелно и не е била контактна. Свидетелят
твърди, че е познавал въззиваемата, поинтересувал се е как се чувства
същата след инцидента и е разбрал, че се е затворила в дома си, не излиза и не
се среща с хора, че е била уплашена и не се е качвала в автомобил.
Въззивният съд приема, че свидетелските показания кореспондират със
заключението на съдебно – медицинската експертиза, като я допълват относно
времето, през което въззиваемата се е възстановила, поради което следва да
бъдат съобразени при определяне на тежестта на претърпените болки и
страдания от въззиваемата вследствие на процесното ПТП. Въз основа на
събраните доказателства, обсъдени по- горе съдът счита, че справедливият
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 25 000 лв.
предвид нанесената черепно- мозъчна травма, причиняването на мозъчно
сътресение и последвалия психичен дискомфорт. От събраните по делото
доказателства се установява, че физическото възстановяване на въззиваемата
е продължило около 3 месеца, но почти две години е продължило психичното
й възстановяване след инцидента. През този период въззиваемата не е спяла
спокойно, събуждала се е от сънища свързани с процесното ПТП, не е
контактувала с приятели и близки, стояла е по- често в дома си, рядко е
излизала от него, със страх се е возила в автомобил и след втората година от
инцидента е започнала да шофира самостоятелно. В свидетелските показания
се твърди, че вследствие на преживения инцидент въззиваемата дълго време
не е успяла да забременее и впоследствие е загубила детето, но по делото
липсват доказателства за причинно- следствена връзка между процесното
ПТП, психичното състояние на въззиваемата и загубата на дете при първата
бременност и това обстоятелство не следва да бъде съобразено при
определяне тежестта на причинените неимуществени вреди.
По въпроса за съпричиняването от страна на въззиваемата, направено
като възражение от застрахователното дружество и в първоинстанционното
производство и с въззивната жалба, въззивният съд счита, че възражението е
основателно. В първоинстанционното решение са изложени кратки и неясни
мотиви относно липсата на съпричиняване от въззиваемата, като само е
5
посочено, че същата е спазила правилата по ЗДвП и не е станала причина за
настъпване на ПТП.
От заключението на съдебната авто - техническа експертиза става ясно,
че водачът на автомобил „**** ****“ се е движел с посока от гр. Червен бряг
към с. Радомирци по главен път ( ул.“Г. Димитров). Лек автомобил „****“,
управляван от въззиваемата се е движела с посока частен дом (на безименна
улица) към ул. „Г. Димитров“ и движението е по второстепенен път. Вещото
лице е посочило, че хоризонтална сигнализация по двете улици в района на
произшествието не е видима. Вертикална маркировка по безименната улица
не се наблюдава, а върху пътен знак Д11 – Начало на населено място с. Рупци
е монтиран допълнителен пътен знак Б3 – Път с предимство. В заключението
е отразено, че водачът на лек автомобил „****“ при завой наляво е следвало да
навлезе по възможно най- краткия път в дясната част на платното за движение
или при навлизане на път с двупосочно движение или да пропусне движещите
се с предимство участници в движението или да пропусне другите участници
в движението, които се движат по този път, при излизане от крайпътна
територия. По отношение на видимостта на пътя вещото лице е посочило, че е
налице отлична видимост и водачът на лек автомобил „****“ е трябвало да се
убеди за безопасното навлизане в кръстовището.
Въз основа на заключението на САТЕ въззивният съд счита, че
въззиваемата като водач на автомобил „****“ е допринесла за настъпване на
ПТП. От заключението става ясно, че същата е излязла от безименна улица,
разположена перпендикулярно на ул.“Г. Димитров (която е главен път с
предимство), направила е ляв завой и е направила опит да навлезе в дясното
платно на ул.“Г. Димитров по посока на движещия се автомобил „**** ****“
от гр. Червен бряг към с. Радомирци, когато е станал сблъсъкът между двата
автомобила.
По отношение на вината на водача на автомобила „**** **** в
настоящото производство не се спори между страните. Спорен е въпросът за
наличието на вина на въззиваемата като водач на автомобил „****“ за
настъпилото ПТП. Въззивният съд счита, че въззиваемата е нарушила
разпоредбата на чл. 47 ЗДвП, като е допринесла за настъпване на процесното
ПТП, вследствие на което е претърпяла телесни увреждания. Съгласно
цитираната разпоредба водач на пътно превозно средство, приближаващо се
6
към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство. В случая предимство е имал водачът на лек автомобил „****
****“, който се е движел по ул. „Г. Димитров“ в посока гр. Червен бряг – с.
Рупци, въззиваемата като водач на МПС е могла да го види предвид ясната
видимост по времето на настъпване на ПТП и съответно да го пропусне, след
което да навлезе в дясното платно на ул.“Г. Димитров“ по посока гр. Червен
бряг – с. Рупци. Въззиваемата не е спазила разпоредбата на чл. 47 ЗДвП,
поради което е настъпило процесното ПТП. Следователно въззиваемата като
водач на МПС е допринесла за настъпване на ПТП и съответно спазването на
цитираната разпоредба би предотвратил сблъсъка между двата автомобила и
увреждането на въззиваемата. Безспорно вина за настъпилото ПТП има и
водачът на „**** ****“, който е управлявал автомобила в населено място със
скорост 104, 69 км/ч при максимално допустима скорост на движение 50 км/ч
съгласно чл. 21, ал.1 ЗДвП. В случая е налице съпричиняване от страна на
въззиваемата, поради което това обстоятелство следва да бъде съобразено и да
бъде приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на
застрахователното обезщетение поради съпричиняване от страна на
пострадалото лице.
Във връзка с твърденията на въззивника за приложение на чл. 51,
ал.2 ЗЗД и съпричиняването от страна на въззиваемата съдът съобразява и ТР
1/ 2014 от 23. 12. 2015 г. на ВКС, ОСТК, т. 7, в което е посочено, че съгласно
чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и
вина. Приносът
на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено
разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото
пътно- транспортно произшествие, като правно
значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД и приноса му за
7
настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Придобилият гражданственост термин
„съпричиняване” е с по - тясно значение спрямо използвания в закона –
„допринасяне за настъпването на вредите”. Същият илюстрира първата от
посочените хипотези – допринасяне за настъпване на произшествието. Във
втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието,
но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за
увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е рисково
и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. В
конкретния случай въззиваемата е допринесла за увреждането, тъй като с
виновното си поведение като водач на лек автомобил „****“ е нарушила
разпоредбата на чл. 47 ЗДвП и това е една от двете причини ( освен високата
над допустимата скорост на движение на другия автомобил) за настъпване на
процесното ПТП, вследствие на което въззиваемата е получила телесните
увреждания, описани и анализирани по- горе.
При определяне размера на съпричиняването по чл. 51, ал.2 ЗЗД
въззивният съд съобрази и ТР 1/ 2021 от 01. 08. 2022 г. на ВКС, ОСГТК,
съгласно което когато са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът
следва да намали обезщетението спрямо размера, за който искът би бил
основателен, ако не би се наложило намаляването му поради принос на
пострадалия. Размерът на заявената претенция не съставлява
решаващ фактор при преценката относно действителния размер на
вредата,подлежаща на обезщетяване, тъй като претендираното обезщетение
може да не е равно по размер на определеното от съда по справедливост. С
оглед забраната за присъждане plus petitum съдът следва да присъди
обезщетение до размера на исковата претенция, ако след намаляването му при
предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД същото надхвърля по размер
претендираното.
С оглед цитираната задължителна тълкувателна съдебна практика
въззивният съд счита, че следва размерът на застрахователното обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от въззиваемата да бъде намален на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД от 25 000 лв. на 20 000 лв. предвид установеното
допринасяне за настъпване на вредите на същата, обсъдено по- горе в
8
настоящите мотиви. Съответно следва размерът на застрахователното
обезщетение за претърпените от въззиваемата имуществени вреди също да
бъде редуциран от 2570 лв. на 2 000 лв. Лихвата е дължима считано от 29. 12.
2023 г. на основание чл. 429, ал.3 и чл. 430, ал.1, т. 2 КЗ до окончателното
изплащане на главниците, като за разликата от 20 000 лв. до 25 000 лв. за
неимуществените вреди и за разликата от 2570 лв. до 2000 лв. за
имуществените вреди исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изложеното следва първоинстанционното решение да бъде
отменено в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
разликата над 20 000 лв. до 25 000 лв. и за претърпени имуществени вреди за
разликата над 2000 лв. до 2570 лв., като за посочените разлики исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни с оглед приложението на
разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД за допринасяне на въззиваемата за
настъпване на процесното ПТП.
Следва да бъде отменено обжалваното решение в частта за разноските,
като следва на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът ( въззивникът) да
заплати на процесуалния представител на ищцата (въззиваемата) адвокатско
възнаграждение в първата инстанция на основание чл. 38, ал.1 вр. чл.7, ал.2 ,
т.2 и т.3 НРАВ в размер на 2700 лв. ( 2200 лв. + 500 лв. за всеки от уважените
искове). Следва ответникът да заплати по сметка на РС- Червен бряг
държавна такса в размер на 880 лв. и сумата от 864, 75 лв. възнаграждение за
вещи лица.
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 и чл.
80 ГПК въззиваемата следва да заплати на въззивника направените по делото
разноски в настоящата инстанция в размер на 2 592 лв. с ДДС съобразно
уважената част. Следва въззивникът да заплати на въззиваемата на основание
чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал.2 ЗА и чл. 7, ал.2, т.2 и т.3 НРАВ
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата в
размер на 2700 лв. за двата уважени иска.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.2 ГПК,
9
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 271/ 31. 07. 2025 г. по гр. д. № 634/ 2024 г. по
описа на РС- Червен бряг В ЧАСТТА, в която ЗД“БУЛ ИНС“ АД с
ЕИК**** е осъдено да заплати на Г. Д. П. с ЕГН********** сумата за
разликата над 20 000 лв. до 25 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди от травматични увреждания и сумата за разликата над 2000 лв. до
2570 лв. обезщетение за имуществени вреди претърпени от Г. Д. П. в
резултат на реализирано на 23. 09. 2020 г. ПТП, ведно със законната
лихва върху тези суми считано от 29. 12. 2023 г. до окончателното
изплащане на главницата и в ЧАСТТА за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г. Д. П. с
ЕГН********** срещу ЗД“БУЛ ИНС“ АД с ЕИК**** на основание чл. 432,
ал.1 КЗ вр. чл. 52 и чл. 51, ал.2 ЗЗД иск за сумата от 5000 лв.( разлика от
20 000 лв. до 25 000 лв.) представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от настъпило на 23. 09. 2020 г. ПТП в
село Рупци, обл. Плевен, ул.“Г. Димитров“, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 29. 12. 2023 г. до окончателното изплащане на
главницата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г. Д. П. с
ЕГН********** срещу ЗД“БУЛ ИНС“ АД с ЕИК**** на основание чл. 432,
ал.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД иск за сумата от 570 лв.( разлика от 2000 лв. до 2570
лв.) представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди от настъпило на 23. 09. 2020 г. ПТП в село Рупци, обл.
Плевен, ул.“Г. Димитров“, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 29. 12. 2023 г. до окончателното изплащане на главницата.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
271/ 31. 07. 2025 г. по гр. д. № 634/ 2024 г. по описа на РС- Червен бряг в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.1 вр. чл.7, ал.2
, т.2 и т.3 НРАВ ЗД“БУЛ ИНС“ АД с ЕИК**** да заплати на адв. И. В.
10
като процесуален представител на Г. Д. П. с ЕГН********** адвокатско
възнаграждение в размер на 2700 лв. ( 2200 лв. + 500 лв. за всеки от
уважените искове) в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК ЗД“БУЛ ИНС“ АД с
ЕИК**** да заплати по сметка на РС- Червен бряг държавна такса в
размер на880 лв. и сумата от 864, 75 лв. възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 и чл. 80 ГПК Г. Д.
П. с ЕГН********** да заплати на ЗД“БУЛ ИНС“ АД с ЕИК****
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 592 лв.
с ДДС съобразно уважената част.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал.2
вр. чл. 7, ал.2, т. 2 и т.3 НРАВ ЗД“БУЛ ИНС“ АД с ЕИК**** да заплати
на адв. И. В. като процесуален представител на Г. Д. П. с ЕГН**********
адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11