МОТИВИ
по
присъда № 3/19.02.2021 година, постановена по НОХД
№
507/20 година по описа на С. окръжен съд
С.о.п. е повдигнала обвинения пред съда на подсъдимия Б.А.Д., както следва:
1. За това, че
в периода от 20.04.2020 г. до 18.05.2020 г. в с. Р., общ. С., обл. С., на
неустановени дати, няколкократно чрез употреба на сила и заплашване, като ги е
удрял по главата и тялото с ръце и тояга и е казвал, че ще ги убие, ако не си
мълчат и чрез използване на положение на зависимост и надзор, като живеещ в
едно домакинство с майка им, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на повече от две малолетни лица,
три сестри, ненавършили 14-годишна възраст, а именно: Н.Н.С., ЕГН: **********,
на 13 години, К.Н.С., на 11 години, ЕГН:********** и Ф.Н.С., на 5 години, ЕГН: **********,
както следва:
- в периода от 20.04.2020 г. до 18.05.2020 г. няколкократно,
чрез употреба на сила и заплашване, като я е удрял по главата и тялото с ръце и
е казвал, че ще я убие, ако не си мълчи и чрез използване на положение на
зависимост и надзор, като живеещ в едно домакинство с майка й, е извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно: Н.Н.С., на 13
години, ЕГН: **********, изразяващи се в опипване по гърдите и интимните й
части, целуване по устата с език;
- в периода от
20.04.2020 г. до 18.05.2020 г. няколкократно чрез употреба на сила и
заплашване, като я е удрял по главата и тялото с ръце и тояга и е казвал, че ще
я убие, ако не си мълчи и чрез използване на положение на зависимост и надзор,
като живеещ в едно домакинство с майка й, е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, именно: К.Н.С.,
на 11 години, ЕГН:**********, изразяващи се в опипване по гърдите и интимните й
части, целуване по устата с език;
- на
14.05.2020 г. и на 16.05.2020 г. чрез заплашване, като е казвал, че ще я убие,
ако не си мълчи и чрез използване на положение на зависимост и надзор, като
живеещ в едно домакинство с майка й, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст, именно: Ф.Н.С., на 5 години, ЕГН: **********, изразяващи се в пъхане
на пръсти в половите й органи,
като е
извършил деянията при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК
и деянието, представлява особено тежък случай
- престъпление
по чл. 149, ал. 5, т. 1, т. 3 и т. 4, във вр. ал. 2, т. 1 и т. 4, във вр. ал. 1,
във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК;
2. За това, че
в периода от 14.05.2020 г. до 19.05.2020 г. в с. Р., общ. С., обл. С., в
условията на продължавано престъпление се е заканил с убийство спрямо К.Р.П.,
ЕГН: **********, както следва:
- на
14.05.2020 г. се е заканил с убийство спрямо К.Р.П., ЕГН: **********, като е
държал нож в ръцете си и го е опрял в гърдите й в областта на сърцето и се е
заканил, че ще я намушка и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му;
- на
18.05.2020 г, се е заканил с убийство спрямо К.Р.П., ЕГН: **********, като е
държал нож в ръцете си и го е опрял в гърдите й в областта на сърцето, като й
се е заканил „Не се меси, ще те разпоря!“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му;
- на
19.05.2020 г. се е заканил с убийство спрямо К.Р.П., ЕГН: **********, като е
държал нож в ръцете си и се е заканвал в опита й да го спре, за да не отведе
дъщеря й Н.Н.С., като е казал „Мълчи и сядай там!“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му
- престъпление
по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;
3. За това, че
на 19.05.2020 г. около 08.00 часа под моста на реката на с. Т., общ. С., обл. С. се е заканил с
убийство спрямо Н.Н.С., на 13 години, ЕГН: **********, като е държал нож в ръцете си й е казал “Искаш ли сега да те убия
и да те хвърля в реката и никой няма
да разбере, че съм те убил?“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му
- престъпление
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Производството
по делото пред С. окръжен съд е протекло по реда Глава 27 от ДПК - чл. 371, т.
2 от НПК, като подсъдимият Д. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти.
В съдебни прения прокурорът счита, че всяко
от обвиненията е доказано по несъмнен и категоричен начин от всички събрани в
хода на досъдебното производство доказателства. Сочи се, че заявеното съгласие за
разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, с което подсъдимият
приема установеността на релевантните фактически обстоятелства от предмета на
доказване, без да ги оспорва, подкрепя извода за доказаност на всяко от
обвиненията. Направеното самопризнание се подкрепя от разгледаните в тяхната взаимовръзка
разпити на свидетели по реда на чл. 223 от НПК, назначените и изготвени
комплексни съдебномедицински психични и психологични експертизи на четирите
пострадали лица, както и на подсъдимия Д.; от намереното на мястото на
последните деяния веществено доказателство
и от писмените доказателства по досъдебното производство.
Подчертава се,
че извършените от обвиняемия Б.Д. престъпления се отличават с изключителна
дързост и упоритост, при незачитане на обществените порядки и половия морал. Относно престъплението блудство се
сочи, че е извършено по отношение на три малолетни лица, като извършените отделни
блудствени действия са съпроводени с множество съпътстващи квалифициращи
обстоятелства, обосноваващи тежкото обвинение, за което е привлечен към
наказателна отговорност подсъдимия Б.Д.. Изтъква се, че подсъдимият не е преустановявал
деянията си спрямо децата, дори и след заканите на родителя им, че ще го
напусне, а напротив, това е отключило и друга престъпна деятелност на
подсъдимия - заканите му с убийство спрямо пострадалата К.П.. В тази връзка се
намира от представителя на държавното обвинение, че подсъдимият Б.Д. следва да
бъде изолиран за дълъг период от обществото, за да може наказанието да изиграе
ролята си и функциите в превенцията на наказанието.
При определяне
на наказанията се иска от съда да бъде взето предвид, че подсъдимият Д. е
осъждан за тежки престъпления по Глава втора, раздел VII – разврат, на лишаване от свобода,
което наказание очевидно не е изиграло възпираща роля спрямо него и че по-малко
от една година след като е излязъл от затвора той е заживял с пострадалата К.П.
и нейните деца, извършвайки отново престъпление; както и че нанесените телесни
повреди на пострадалите деца К.С. и Н.С. не са включени в състава на
престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност подсъдимият.
Иска се налагане на наказания съобразно разпоредбите на чл. 54 от НК при превес
на отегчаващи вината обстоятелства, а именно наказание над средния размер в
близост до неговия максимум, като бъде съобразена и разпоредбата на чл. 58а от НК. Подчертават се нанесените психологически травми на децата в резултат на нарушаване
на половата им неприкосновеност и изключително младата възраст на най-малкото дете
Ф.С., която е била само на пет години към момента на инкиминираната дата, а с
нея подсъдимият е бил изключително вулгарен. Смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства според прокурор Лулчева от СОП не се установяват. Иска
се определяне на едно общо наказание от наложените от съда наказания лишаване
от свобода, което на основание чл. 24 от НК да бъде увеличено.
Прави се
искане вещественото доказателство нож да бъде отнето в полза на държавата.
Пострадалите К.П., Н.С. (действаща
лично и със съгласието на майка си К.П.), К.С. и Ф.С. (последните две действащи
чрез майка си и законен представител К.П.) са конституирани в процеса като
частни обвинители. Допусната и на четирите пострадали лица правна помощ под
формата на процесуално представителство, като за повереник е назначена адв. Е.И.
от САК.
В съдебни
прения повереникът адв. И. заема становище за доказаност на всяко от
обвиненията срещу подсъдимия Д., а по отношение на наказанията се присъединява
към заявеното от прокурора. Счита се, че следва да бъде взета предвид крехката
възраст на пострадалите деца, нанесените им леки телесни повреди, нарушения
психосоциален статус
Пред съда частните
обвинители К.П. (лично и като майка и законен представител на малолетните К.С.
и Ф.С.) и Н.С. (със съгласието на майка си К.С.) споделят аргументите на
повереника си.
Служебният
защитник на подсъдимия Д. – адв. Е.М. от САК, прави искане за постановяване
на оправдателна присъда по отношение на подсъдимия за всяко от престъпленията,
като недоказани по безспорен и категоричен начин. Счита се от защитника, че
самопризнанията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани и обвинението не е
доказало обстоятелствата на повдигнатите обвинения и виновността на подсъдимия.
Алтернативно в
случай, че съдът приеме обвиненията за доказани се иска определяне на наказание
съобразно направеното самопризнание, към долната граница на наказанията,
предвидени в Наказателния кодекс за съответните престъпления, в които параметри
наказанията ще бъдат според защитника справедливи и ще изпълнят функциите и
целите си.
Подсъдимият
Б.Д. в лична защита споделя становището на защитника си, а в последната си
дума пред съда заявява искането си за налагане на минимални наказания за
извършеното.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият
Б.А.Д. изтърпял наложеното му с присъда по НОХД № 199/2018 г. по описа на РС П.
наказание лишаване от свобода и бил освободен от Затвора – П. на 18.04.2019 г.
Пострадалата
свидетелка К.П. е майка на четири деца - три момичета и едно момче –
свидетелките Н.Н.С. с ЕГН ********** (по това време на 13 години), К.Н.С. с ЕГН
********** (тогава на 11 години), Ф.Н.С. с ЕГН ********** (на пет години) и А. Н.С.
на 3 години. Баща на децата е свидетелят Н.С. А., който ги напуснал през месец
октомври 2019 г., като от този момент нататък не се грижел за децата и не се
интересувал от тях, а с майката се чувал рядко по телефона.
На 31.03.2020
г. подсъдимият Б.Д. заживял с пострадалата П. на семейни начала, като запознанството
им станало чрез интернет платформа. Заедно с тях в с. Пет могили, обл. Шумен
живеели и децата на П.
От 18.04.2020 г.
всички се преместили в с. Р., общ. С., където в къща под наем с приземен етаж заживели
всички заедно - свидетелката П., четирите й деца - Н., К., Ф. и А., и
подсъдимият Д..
Издръжката на
семейството била поета от подсъдимия Д., като децата дори започнали да се
обръщат към него с „татко“ и „тате“.
Два дни след
преместването в с. Р. (на 20.04.2020 г.) свидетелката К.П. забелязала, че
подсъдимият Д. започнал да проявява интимна близост с дъщерите й. Тя забелязала
той да целува по устата с език дъщеря й К. (тогава на 11 години), да пуска ръце
по гърдите й и да я опипва. Свидетелката П. отправила забележка на подсъдимия Д.
повече да не прави така, но той не преустановил действията си спрямо К., а
продължил да я опипва почти всеки ден – по гърдите и интимните ѝ части.
Това му поведение било възприето от останалите деца на свидетелката П..
По същото
време подсъдимият Д. започнал да има същото поведение и спрямо най-голямото от
децата – свидетелката Н.С., като това също било забелязано от майката.
Подсъдимият започнал да целува Н. по бузата, а също и по устата с език в
момента, когато се събуждала сутрин, опипвал я по гърдите и по интимните
ѝ части.
Децата се
съпротивлявали на поведението му, непрекъснато го отблъсквали и отклонявали
действията му, но той не ги преустановил. Не го възпрели и настоятелните
забележки на свидетелката П. да престане, нито заплахата ѝ, че ще го
напусне. Отблъскването на действията му от децата и отправените от майката
забележки разгневявали подсъдимия Д., който заплашвал Н. и К., че ако кажат на
някой какво прави с тях, ще ги убие. Блудствените действия - целуване с език по
устата, опипването на гърдите и интимните части на децата, подсъдимият Д.
извършвал, като ги сломявал и физически – почти ежедневно ги удрял по главата и
по тялото с ръце, а спрямо пострадалата К.С. използвал и тояга (сопа).
Свидетелката П.
виждала всичко това, но поведението й се свеждало само до направени забележки
на подсъдимия Д. да престане, тъй като изключително много се страхувала от него
- за себе си, а и да не нарани децата й.
На 14.05.2020 г.
пострадалата Ф.С. и братчето й А. С. (на 3 години) гледали телевизия в стаята
си, в която и спели. При тях влязъл подсъдимият Д. и казал на Ф. да си свали
панталоните. Тя отказала да го направи, но тъй като се страхувала от него, се
примирила и позволила на подсъдимия да свали панталоните й. След това подсъдимият Д. бръкнал с пръста си
във влагалището й. Свидетелката П. видяла, че той влиза в стаята на децата й,
чула какво се случва, връхлетяла в стаята и казала на подсъдимия Д., че ще го
напусне и ще се обади в полицията. Подсъдимият Д. силно се ядосал на думите
ѝ, взел нож, опрял го в гърдите на свидетелката П. и казал, че ще я намушка,
ако го направи. Свидетелката П. се изплашила много и помислила, че той
действително може да я убие - поради
което не предприела нищо повече.
Два дни след това, на 16.05.2020г. пострадалата
Ф. и братчето й А. отново гледали телевизия в стаята, когато подсъдимият Д.
влязъл при тях и отново бръкнал с пръст във влагалището на Ф.С.. Това било
възприето от сестра й - свидетелката К.С.. След действията на подсъдимия пострадалата
Ф.С. изпищяла и излязла от стаята. Тъй като изпитвала болка в интимната си
област, тя поискала от майка си крем, за да
се намаже. Свидетелката П. видяла, че от влагалището на дъщеря й Ф. изтича белезникава
бяла течност, но без кръв.
На 18.05.2020
г. подсъдимият Д. казал пред всички, че ще наръга свидетелката Н.С. с ловния си
нож, като го размахал пред нея. Тогава свидетелката П. застанала пред дъщеря
си, за да попречи на подсъдимия да достигне до нея, при което той опрял ножа в
гърдите на пострадалата П. (в областта на сърцето) и казал „Не се меси, ще те
разпоря!“. П. силно се уплашила, децата също се изплашили за живота на майка си
и започнали да го умоляват да остави майка им. Подсъдимият Д. преустановил
действията си и излязъл от къщата, след което се върнал видимо поуспокоен,
започнал да се извинява и да ги уверява, че ще се държи добре с тях.
На 19.05.2020
г. рано сутринта подсъдимият Д. накарал Н.С. да си събере багажа, тъй като имал
намерение да я заведе при баща й. Свидетелката П. се усъмнила в действията на подсъдимия
и започнала да го умолява да не отвежда дъщеря й никъде. Опитала се да го спре,
но той отново извадил ножа и заплашително й казал „Мълчи и сядай там!“. Тя се
изплашила много и за да не го ядоса, стояла и мълчаливо гледала как подсъдимият отвежда дъщеря й Н. от къщата, в
която живеели.
Свидетелката Н.С.
не искала да тръгва, искала да остане в къщи при сестрите и майка си, но
подсъдимият Д. й казал, че след като го отбягва, тя няма място в тази къща.
Въпреки нежеланието си, Н. събрала дрехите си в един куфар и тръгнала заедно с
подсъдимия Д. ***, откъдето той й казал, че ще хванат влака за гр. София.
Когато
стигнали до моста на реката на с. Т., подсъдимият Д. казал на свидетелката Н.С.:
„Ела с мен, да си поговорим, да не се караме и да ми кажеш защо ме отбягваш, за
да те върна в с. Р..“ Двамата слезли под моста, Н. оставила настрани куфара и
казала на подсъдимия, че не й е
приятно да я опипва и че се страхува от него. Тогава подсъдимият Д. извадил
ножа и й казал “Искаш ли сега да те убия и да те хвърля в реката и никой няма
да разбере, че съм те убил?!“. Когато видяла ножа, пострадалата Н.С. се изплашила.
След това подсъдимият прибрал ножа в якето си и казал на Н. да избере: „или да
я изнасили, или да я убие“. Тя му отвърнала „по-добре ме убий!“. Подсъдимият Д.
продължил да й говори, че може да разкъса дрехите й с ножа и пак ще я изнасили
и убие. В този момент при тях, тичайки, се приближила свидетелката К.С., която
чула отправените заплахи и уплашена за сестра си, се сгушила силно в нея.
Подсъдимият Д.
се ядосал много от факта, че К. ги е проследила и затова я ударил два пъти по
главата с юмрук, а след това и по гърба. Свидетелката Н.С. направила опит да
защити сестра си, но подсъдимият ударил и нея - в дясното й око, с юмрук, при
което пострадалата Н.С. залитнала. Тя успяла да вземе камък от земята и му
казала да ги остави на мира. Подсъдимият
Д. отново посегнал на свидетелката К.С., която паднала на земята, но успяла да
се промуши между краката му. В този момент Н. хвърлила камъка по подсъдимия. След
това свидетелката К.С. също хвърлила камък по него и го уцелила в крака. Подсъдимият Д. на свой ред също започнал да
хвърля камъни по двете момичета, но не ги уцелил. Двете успели да избягат от
него и тръгнали в посока пътя над моста, за да търсят помощ от водачите на
преминаващите по пътното платно леки автомобили, а подсъдимият Д. тръгнал да
бяга в посока към гората.
По това време,
в близост до моста на р. Т., пътували с лек автомобил свидетелите М. Х. и А. Ц..
Те видели, че от черен път след моста тича към пътното платно плачещо дете (К.С.)
и свидетелят Х. спрял автомобила, за да разберат какво се случва. Тогава свидетелите
видели и свидетелката Н.С., която идвала от същия черен път и също плачела.
Свидетелят Х. забелязал, че второто момиче имало подутина под дясното око. В
същото време той видял, че от посоката където идвали момичетата, по черния път
в посока гората бяга мъж – подсъдимият Д.. Двете деца уплашени обяснявали как
този мъж е техен втори баща и отивал да убие тяхната майка.
В този момент
до тях спрял автомобила си свидетелят М. Н., който се движел в посока от с. Т.
към с. Р.. На място той също узнал разказаното от момичетата и тъй като се познавал
с останалите двама свидетели, тримата решили да направят заградително
мероприятие с автомобилите и по този начин да хванат бягащия мъж. Докато го
преследвали, свидетелят М. Н. видял, че при бягането от него изпаднал голям
предмет, като в последствие разбрал, че това е нож. Подсъдимият Д. се скрил зад
храсти, свидетелят Н. го видял, приближил се до него, подканил да го излезе и след
това го хванал. Свидетелят задържал подсъдимия и се обадил в РУ - С..
Тримата
свидетели - Х., Ц. и Н., заедно с подсъдимия Д. останали на място до идването
на полицията.
През това
време двете деца - Н. и К., се върнали в дома при майки си и й разказали за
случилото се под моста на р. Т..
Свидетелят П.
И.- криминален разузнавач при РУ — С. пристигнал на място и установил самоличността
на задържаното лице. Подсъдимият Д. бил конвоиран до РУ - С., където бил
задържан по реда на ЗМВР.
На място бил
извършен оглед на местопроизшествие, като бил иззет като веществено
доказателство изхвърления от подсъдимия при бягството му нож.
Полицейските
служители отишли веднага в дома на свидетелката П., като тя не споделила
веднага за извършваните блудствени действия от страна на подсъдимия спрямо дъщерите й. Това, както и заплахите
на подсъдимия П. и децата споделили полицейски инспектор при РУ С. М. Д.,
докато пътували със служебен автомобил за гр. София за освидетелстването на
момичетата.
В МБАЛ
„Александровска“, в катедра „Съдебна медицина“ било извършено освидетелстване
на Н.С. и К.С., а по-късно същия ден – и на Ф.С..
Същия ден
свидетелките К.П., Н.С. и К.С. били разпитани, вкл. по реда на чл. 223 от НПК
пред съдия от съответния първоинстанционен съд.
Видно от заключението
на СМЕ №107/2020г., при Н.Н.С. се установяват повърхностна разкъсно-контузна
рана в дясната скулна област, с изразен оток и кръвонасядане, ангажиращи долния
клепач на дясното око, дясната скулна област и част от бузата. Травматичните
увреждания са получени от твърд тъп предмети, каквито характеристики има и
човешкия юмрук. Това е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. По отношение на блудствените действия, изразяващи се в пипане, галене и
целуване, експертите са достигнали до извод, че при такива действия не могат да
се установят следи от травматични увреждания, което от своя страна не изключва
възможността подобни действия да са били извършвани с пострадалата Н.С..
Видно от заключението
на СМЕ № 108/2020г., при К.Н.С. се установяват кръвонасядане на клепачите на
лявото око, кръвонасядания по лигавицата на двете устни, кръвонасядания по
кожата под долната уста. Травматичните увреждания са получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и частите на
човешкото тяло. Всяко едно от уврежданията е причинило на пострадалата К.С.
болка и страдание. По отношение на блудствените действия, изразяващи се в
пипане, галене и целуване, експертите са достигнали до извод, че при такива
действия не могат да се установят следи от травматични увреждания, което от
своя страна не изключва възможността подобни действия да са били извършвани с
пострадалата К.С..
Видно от
заключението на СМЕ №109/2020г., при Ф.Н.С. се установяват охлузвания по лицето
и шията с различна давност, здрава девствена ципа, недопускаща проникване на
еректирал мъжки полов орган без разкъсване, неподдържана хигиена на детето в
полово-аналната област и възпалителни изменения на лигавицата в областта на
предверието и девствената ципа, липса на травматични увреждания по главата,
шията, тялото, крайниците и полово-аналната области. Установените охлузвания по
лицето и шията са получени в резултат от тангенциалното действие на твърди тъпи
предмети с ограничена контактуваща повърхност, каквито характеристики имат
свободните ръбове на човешките нокти, същите могат да са получени в период от
преди 1 до 7-8 денонощия. Същите са от естеството да й причинят болка и страдание.
По отношение на блудствените действия, изразяващи се в пипане, галене и
целуване, експертите са достигнали до извод, че при такива действия не могат да
се установят следи от травматични увреждания, което от своя страна не изключва възможността подобни действия
да са били извършвани с пострадалата Ф.Н.С..
С Протокол за
оглед на местопроизшествие от 19.05.2020г. е иззет като веществено
доказателство един брой нож, ведно с черен кожен калъф. На иззетия като
веществено доказателство предмет е направен оглед, от който се установява, че се
касае за нож с винена на цвят дръжка (дървена), с дължина на острието 18.5 см.,
а цялата дължина на ножа - 31 см. и 4 см. широчината на ножа в близост до
дръжката, като калъфът е черен, кожен, с няколко закопчалки на него. Видно от
показанията на свидетелките К.П. и Н.С. това е ножът, с който са били
осъществявани заплахите и заканите спрямо тях от подсъдимия Д..
От
заключението на назначената по досъдебното производство комплексна съдебно -
психиатрична и психологична експертиза на пострадалата К.Р.П. се установява, че
при същата е налице разстройство в адаптацията с емоционални и поведенчески
отклонения. След острата фаза е с протрахирана страхова реакция, която е продължила
около три месеца, поради наслагване на стресогенни събития - на 14.05.2020г, на
18.05.2020г. и на 19.05.2020г. Това състояние е в пряка връзка с предхождащите
психотравмени събития. Симптомите са били клинично значими в острата фаза до
около 30 дни с протрахирани симптоми до три месеца и с остатъчни симптоми.
Освидетелстваната П. е била в състояние на протрахирана страхова реакция и
емоционална дестабилизация, след което е последвало отдръпване от заобикалящата
среда. Разстройството в адаптацията е състояние на субективен дистрес и
емоционално разстройство, нарушаващи социалното функциониране на личността. Описаните симптоми
съответстват на специфичното емоционално състояние, съотносимо с категорията
„основателен страх за здравето и живота й“. Отправените от подсъдимия Д. спрямо
нея закани са предизвикали основателен страх у освидетелстваната П. за
осъществяването им. Пострадалата П. може правилно да възприема фактите, които
имат значение за делото, да ги запаметява и да ги възпроизвежда правилно в
хронологична последователност.
От
заключението на назначената по досъдебното производство комплексна съдебно -
психиатрична и психологична експертиза на пострадалата Н.Н.С. се установява, че
по отношение на нея не се установява психическо заболяване, тя е с нормално
нервно-психично развитие, без интелектуален дефицит. По време на инкриминирания
период за освидетелстваната Н.С. липсват данни да се е намирала в някакво
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по см. на чл. 33 от НК, поради което същата е била в състояние да разбира свойството и значението
на извършеното спрямо нея и да ръководи постъпките си. С оглед физическото и
психическото й състояние малолетната Н.С. е в състояние правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото. Към инкриминираната дата - 19.05.2020
г. освидетелстваната Н.С. е преживяла остра психична криза и е изпитала реален,
основателен страх за живота си. Изпитаното от нея не изключва вероятността да
останат негативни последици и травми в психиката и съзнанието й.
От
заключението на назначената по досъдебното производство комплексна съдебно -
психиатрична и психологична експертиза на пострадалата К.Н.С. се установява, че
по отношение на освидетелстваната не се установява психическо заболяване, тя е
с нормално нервно-психично развитие, без интелектуален дефицит, който да е
пречка за правилната и фактическа ориентация и адекватното на нея от реагиране.
По време на инкриминирания период за освидетелстваната К.С. липсват данни да се
е намирала в някакво краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието
по см. на чл. 33 от НК, поради което същата е била в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното спрямо нея и да ръководи постъпките си,
независимо от малолетната си възраст. В състояние е да разбира свойството и
значението на извършеното спрямо нея и да ръководи постъпките си. С оглед
физическото и психическото й състояние, малолетната К.С. е в състояние правилно
да възприема фактите, които имат значение за делото. Тя е възприела ситуацията
към нея в инкриминирания период - от 18.04.2020 г. до 19.05.2020 г. като
изключително заплашителна спрямо нея. Експертите заключават, че фактът на
насилие над дете сам по себе си разрушава основното чувство на детето за
сигурност и доверие към възрастните, но и чувството на себеуважение.
Освидетелстваната К.С. е изживяла остра психическа криза и е изпитала реален и
основателен страх за живота си. Преживяла е негативни емоции като гняв,
безсилие, несигурност в света, като вместо да бъде дадена закрила и сигурност,
близкият възрастен е посегнал на нея. Вещите лица не изключват възможността на
по-късен етап от развитието на пострадалата преживените негативни емоции да се
развият като фобия.
От
заключението на назначената по досъдебното производство комплексна съдебно -
психиатрична и психологична експертиза на пострадалата Ф.Н.С. се установява, че
при освидетелстваната няма анамнезни или клинични данни за наличие на същинско
психично заболяване, което да бъде приравнено към „продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието“. При малолетната Ф.С. се констатира
леко разстройство в психологичното
й развитие и леко изоставане от календарната възраст, които показват отклонение
в езиково-говорно и когнитивно отношение. Освидетелстваната Ф.С. не е в
състояние, се сочи в експертизата, да си припомни по време и място случили се
действително събития. Към момента на инкриминираното деяние - малолетната,
петгодишна пострадала Ф.С. не може да разбере свойството и значението на
извършеното спрямо нея, както и да ръководи постъпките си. Не е била в
състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да
дава показания по тях. Поради когнитивната си незрялост освидетелстваната Ф.С.
е била въвлечена в действия, които не е разбирала напълно и не е имало
капацитет да даде съгласието си да участва в тях. На Ф.С. са нанесени
психически травми, които могат да доведат до нарушение на бъдещи адаптационни
възможности и да застрашат психическото й функциониране в личностното й
развитие.
От
заключението на назначената по досъдебното производство комплексна съдебно -
психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия Б.А.Д. се установява, че
по отношение на него са налице данни за смесено личностово разстройство -
педофилно и граничен тип. Поведението му по време на инкриминираното деяние е
изцяло мотивирано от желанието му за задоволяване на половите му потребности.
При освидетелствания Д. не се установяват белези на психично разстройство или
болестна промяна на личността, както и на умствен дефицит. Подсъдимият Д. е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното спрямо малолетните лица
и тяхната майка и да ръководи постъпките
си. Психичното му състояние му позволява правилно да възприема фактите по
делото и да дава достоверни обяснения по тях, както и да участва в
наказателното производството на всичките му фази.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава и от писмените доказателства – протокол за
оглед на местопроизшествие; фотоалбум към протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства, фотоалбум към
протокол за оглед на ВД, удостоверения за раждане, протокол за доброволно
предаване, АУАН, справка от ГДИН,
справки, социални доклади от АСО.
Видно от
справка за съдимост, подсъдимият Б.Д. е осъждан 6 пъти, последният от които
през 2018 г. за престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК по отношение на лице,
ненавършило 14 години. С присъдата по НОХД № 199/2018 г. по описа на РС П. Д. е
осъден на лишаване от свобода за срок от една година и два месеца за
престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК, а за престъпление по чл. 159, ал. 1 от НК (държал за себе си чрез информационна и съобщителна техника порнографски
фотофайлове, за създаването на които е използвано лице, изглеждащо като
ненавършило 18 години) – на пробация за срок от шест месеца, като е определено
на основание чл. 23, ал. 1 от НК едно общо наказание за изтърпяване измежду
посочените – една година и два месеца лишаване от свобода. Наказанието по тази
присъда е изтърпяно на 18.04.2019 г.
Подсъдимият Б.А.Д. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с начално образование, неженен, безработен. Освен с посочената
по-горе присъда по НОХД № 199/2018 г. по описа на РС П. той е осъждан и за
престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, по чл. 346, ал. 2, т. 3 от НК, по
чл. 343в, ал. 2 от НК, по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, като за част от присъдите
е настъпила реабилитация.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
По отношение обвинението в извършване на престъпление по
чл. 149, ал. 5, т. 1, т. 3 и т. 4, във вр. ал. 2, т. 1 и т. 4, във вр. ал. 1,
във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК:
Авторството на подсъдимия Б.Д. в престъплението, в което е обвинен, се
доказва по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите П., Н.С.
и К.С., които изцяло кореспондират помежду си и взаимно се допълват, както
относно извършените от подсъдимия Д. действия спрямо всяко от трите деца, така
и за използваните от него методи и средства за преодоляване на съпротивата на
децата.
Разгледани в
съвкупност, гласните доказателства установяват несъмнено, че два дни след
преместването на семейството в с. Р. – т. е. на 20.04.2020 г., подсъдимият Б.Д.
е започнал да целува с език по устата Н.С. и К.С., както и да ги опипва по
гърдите и по интимните им части. Опитите на двете деца да отблъскват и
отклоняват действията на подсъдимия оставали без резултат; не го възпирали и
настоятелните забележки на свидетелката П. да престане, нито заплахите ѝ,
че ще го напусне. За да преодолее съпротивата на децата, подсъдимият Д. почти
ежедневно ги удрял с ръце по главите и телата, а на К.С. нанасял и удари с
тояга. Освен това, подсъдимият Д. многократно заплашвал Н. и К., че ако кажат
на някой какво прави с тях, ще ги убие. Така описаното поведение на подсъдимия
било няколкократно предприето спрямо всяко от децата Н. и К., в периода от 20.04.2020
г. до 18.05.2020 г. На датите 14.05.2020 г. и 16.05.2020 г. подсъдимият Д.,
използвайки заплаха, бръкнал с пръст във влагалището на петгодишната тогава Ф. С.,
като в първия случай свидетелката П. влязла в стаята на децата и възприела
станалото, а във втория невръстното дете изпитало болка, писъкът му бил чут от
майката и непосредствено след това детето поискало да се намаже с крем в половата
област, като споделило с майка си какво е направил подсъдимият.
Заключенията
на цитираните по-горе съдебно-медицински експертизи подкрепят събраните от
гласните доказателства данни за упражненото над децата Н. и К. физическо
насилие. Видно от тях, при Н.С. се установяват повърхностна разкъсно-контузна
рана в дясната скулна област, с изразен оток и кръвонасядане, ангажиращи долния
клепач на дясното око, дясната скулна област и част от бузата, като травматичните
увреждания са получени от твърд тъп предмети, каквито характеристики има и
човешкия юмрук. При К.Н.С. се установяват кръвонасядане на клепачите на лявото
око, кръвонасядания по лигавицата на двете устни, кръвонасядания по кожата под
долната уста, като травматичните увреждания са получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и частите на
човешкото тяло. Независимо, че по отношение на блудствените действия пипане,
галене и целуване не могат да се установят следи от травматични увреждания, това
не изключва според експертите възможността подобни действия да са били
извършвани с всяко от пострадалите лица. Кореспонденцията между експертните
заключения и посочените по-горе гласни доказателства, относно нанесените
телесни увреждания, е достатъчно основание според съда показанията на
пострадалите да бъдат кредитирани с доверие и в тази им част.
Описаните
действия подсъдимият извършил с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление. По същото време децата са се намирали в положение на зависимост и
надзор от подсъдимия Д., тъй като средствата за съвместното с майка им
домакинство се осигурявали единствено от него, а той изпълнявал спрямо тях
ролята на родител и децата го възприемали като такъв, като дори започнали да го
наричат „татко“ и „тате“. Последователното агресивно (вербално и физически)
поведение на подсъдимия спрямо децата и тяхната майка, описано по-горе в настоящите
мотиви, ги довело до постоянно усещане на страх за собствените на всяка от
пострадалите здраве и живот, а така също и за здравето и живота на останалите.
Подсъдимият Б.Д.
при извършване на деянието спрямо децата се възползвал от така създаденото за
тях положение на зависимост и надзор. Той добре съзнавал, поради съвместното им
съжителство, възрастта на всяко от трите деца, нито едно от които не било
навършило 14 – годишна възраст, а най-малката – Ф., била и невръстна.
Подсъдимият Д.
е извършвал блудствените действия чрез употреба на сила, като е удрял по
главата и тялото пострадалите Н. и К.С., и чрез заплашване - като е заплашвал пострадалите
Н., К. и Ф.С., че ще ги убие, ако кажат някому и не си мълчат за това, което
извършва с тях. Употребените сила и заплашване се установяват от показанията на
пострадалите лица, които съдът кредитира изцяло с доверието си.
Престъплението
блудство е извършено от подсъдимия при квалифициращия признак „по отношение на
повече от две малолетни лица“, тъй като
е извършено спрямо три сестри, всяка от които не е навършила 14-годишна възраст
- Н.Н.С., на 13 години, К.Н.С., на 11 години и Ф.Н.С., на 5 години.
Налице е и
квалифициращият признак „деяние, извършено при условията на опасен рецидив“.
Конкретното престъпление подсъдимият Д. е извършил, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и не е изтекъл срокът по
чл. 30, ал. 1 от НК. Значение за този квалифициращ признак има влязлата в сила присъда
по НОХД № 199/2018г. по описа на Районен съд - П., с която подсъдимият Б.Д. е осъден на една
година и два месеца лишаване от свобода, което наказание той е изтърпял на
18.04.2019 г.
Конкретиката на случая според съда установява
и наличието на квалифициращия признак „особено тежък случай“. Извършването на
блудствените действия от страна на подсъдимия Д. по отношение на пострадалите Н.
и К.С. е било в присъствието на останалите пострадали, като Н. и К. са имали
възприятия относно съдържанието на тези действия. Трите пострадали деца са били
свидетели на поведение, което е неприсъщо за крехката им възраст, при това от
лице, което възприемали като свой родител, тъй като живеело с тях в едно
домакинство и на семейни начала с тяхната майка. Действията на подсъдимия Д. по
отношение на трите малолетни лица, едното от които на невръстната петгодишна
възраст, в продължение на почти два месеца, също обосновава квалификацията
„особено тежък случай“, изразима в изключително високата степен на обществена
опасност на деянието. С действията си подсъдимият нанесъл тежки психологически
травми на трите деца, което предразполага развитието у тях и на последващи
негативни промени в психиката и съзнанието. Случилото се е довело до чувство на
несигурност и незащитеност у пострадалите, от факта, че именно човекът, наричан
от тях „тате“ и „татко“ е посегнал на половата им неприкосновеност. Освен това,
при осъществяване на деянието върху пострадалите е оказвало въздействие и
поведението на подсъдимия към майката, в неуспешните ѝ - поради ясно
изразения у нея страх от подсъдимия, опити да защити децата си.
От субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият Д. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му
последици и пряко е целял настъпването им. До този свой извод съдът достигна,
анализирайки поведението на подсъдимия в инкриминирания период и стремежа му
случващото се да не стане достояние на лица извън семейството, изразен
посредством отправените от него закани спрямо децата, че ще ги убие, ако кажат
на някого.
По изложените
съображения съдът призна подсъдимия Б.Д. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1, т. 3 и т. 4, във вр. ал. 2, т. 1 и
т. 4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
По
отношение обвинението в престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК:
Въз основа на
изложените по-горе фактически положения, установени от съда чрез съвкупен
анализ на гласните доказателства (показанията на пострадалите К.П., к.С. и
Надежса С.), се налага правният извод, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. Несъмнено е, че в периода от 14.05.2020 г. до
19.05.2020 г. в с. Р., общ. С., подсъдимият Д. трикратно се е заканил с
убийство спрямо К.П.. Това той сторил на 14.05.2020 г., когато след забележката
на П., че ще го напусне и ще се обади в полицията той взел нож, опрял го в гърдите
ѝ и казал, че ще я намушка, ако го направи. На 18.05.2020 г., когато
пострадалата К. П. се опитала да защити дъщеря си Н. и застанала пред нея, за
да попречи на подсъдимия да я достигне, последният опрял нож в гърдите на П. (в
областта на сърцето) и казал „Не се меси, ще те разпоря!“. На 19.05.2020 г.
рано сутринта, когато пострадалата П. се усъмнила в намерението на подсъдимия
да отведе Н.С. при баща ѝ и се опитала да го спре, подсъдимият Д. извадил
ножа и заплашително й казал „Мълчи и сядай там!“.
В принципен план, няма спор в правната теория и практика, че за осъществяване на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК
от обективна страна се изисква обективиране с думи или действия на закана с
убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и да е могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й. Не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би
могла да се осъществи. Във връзка със заканата за убийство, нейното възприемане
и основателния страх, която може да възбуди, законодателят е възприел
обективни, общоприети критерии, а не субективни, свързани с индивидуални
особености на пострадалия като физическо или психическо развитие, специална
подготовка, упражняване на професия в рискови ситуации и др. Необходимо е
единствено да е в състояние пострадалият да възприеме заканата. По-нататък, за
извършване на престъплението не се изисква в момента на заканата у извършителя
да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно
средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. Без
значение е продължителността на действието, обстановката, предходно познанство
между участниците или отношенията между тях, законно ли е оръжието, послужило
за извършване на деянието, или какви други действия или реплики са извършени
или изречени. (вж. Решение № 421 от
18.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 1970/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията С.
М.).
В настоящия случай, поради
конкретиката на случая, всяко едно от описаните действия и отправените
от подсъдимия реплики са били от естество да могат да възбудят у пострадалата П.
основателен страх от осъществяването на заканата с убийство. Всяко от деянията е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл – той е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици, като извод за това може да бъде направен от
поведението на подсъдимия, обсъдено по-горе в настоящите мотиви.
Трите деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Ето защо съдът
призна подсъдимия Б.Д. за виновен в извършване на престъплението по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По
отношение обвинението в извършване на престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал. 1
от НК:
По
съображенията, изложени по – горе за достоверността на показанията на
пострадалите К. и Н.С. и тяхната майка К.П., съдът намира и това обвинение
срещу подсъдимия Д. за несъмнено доказано. На 19.05.2020 г. под моста на реката
на с. Т., подсъдимият с нож в
ръцете си се е заканил на Н.С., тогава на 13 години, с думите “Искаш ли сега да
те убия и да те хвърля в реката и никой няма
да разбере, че съм те убил?“. В подкрепа на данните от показанията на тези
свидетели е и заявеното от свидетелите М. Д., М. Н., М. Х. и А. Ц..
Това заканване,
предвид установеното от доказателствата по делото и описано в настоящите мотиви
поведение на подсъдимия спрямо пострадалата Н. и останалите членове на
семейството ѝ, несъмнено би могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му. При преценката за наличието на основателен страх съдът
отчете и обстановката, при която е отправена заканата – а именно извън населено
място и под мост на река, където малолетната жертва е била сама с извършителя;
както и личността на извършителя - човек на възраст надвишаваща тази на
пострадалата и със значително физическо превъзходство.
С оглед на всичко
изложено, съдът прие, че събраният доказателствен материал в своята съвкупност
е напълно достатъчен за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия Д.
и за това престъпление.
Видно от
заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, при
подсъдимия Б.Д. се установяват данни за смесено личностово разстройство -
педофилно и граничен тип. При него липсват белези на психично разстройство или
болестна промяна на личността, както и на умствен дефицит. Подсъдимият Д. е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното спрямо малолетните лица
и тяхната майка и да ръководи постъпките
си.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При решаване на въпроса какво конкретно наказание
да бъде наложено на подсъдимия за всяко от престъпленията, съдът отчете липсата
на смекчаващи вината му обстоятелства и наличието
единствено на отегчаващи вината такива.
За отегчаващи
вината обстоятелства по отношение престъплението блудство съдът отчете
обремененото съдебно минало на подсъдимия - извън осъждането, обуславящо
квалифициращия признак опасен рецидив; броят на квалифициращите конкретното
деяние признаци; употребените от подсъдимия сила и заплашване спрямо
пострадалите лица; използването на положението им на зависимост и надзор;
продължителният период, в която е извършено посегателството върху половата
неприкосновеност на децата. За отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство съдът прие и извършването му по отношение на лице, което поради
невръстната си възраст не е разбирало свойството и значението на извършеното –
според експертното заключение петгодишната Ф. поради когнитивната си
незрялост е била въвлечена в действия, които не е разбирала напълно и не е
имала капацитет да даде съгласието си да участва в тях. За отегчаващо вината на подсъдимия Д. обстоятелство съдът прие и
нанесените на трите деца морални травми, като отчете и факта, че престъплението
е извършено от лице, възприемано от пострадалите като родител – което не го е
възпряло да им посегне. В действията си подсъдимият несъмнено е бил улеснен не
само от положението на зависимост и надзор на пострадалите, но и от доверието,
което те са изпитвали към него като към близък човек. За отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да се приемат и нанесените на Н.
и К.С. леки телесни повреди.
Инкриминираната дейност не съставлява еднократно
посегателство, а трайно поведение на подсъдимия Д., като в случая има и
сериозни последици за жертвите. Ето защо, според съда, конкретното престъпление
блудство накърнява застрашително публичния интерес, а подсъдимият с основание
може да бъде приет за личност с особено висока степен на обществена опасност.
Предвид
изложеното, за извършеното от подсъдимия Д. престъпление по чл. 149, ал.
5, т. 1, т. 3 и т. 4, във вр. ал. 2, т. 1 и т. 4, във вр. ал. 1, във вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“ от НК (за което е предвидено наказание лишаване от свобода за
срок от пет до двадесет години) съдът отмери наказанието в близост до
максимално предвидения размер, а именно осемнадесет години лишаване от свобода.
Съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид проведената
диференцирана процедура по Глава 27 от НПК, съдът намали така определеното
наказание с една трета – до дванадесет години лишаване от свобода.
В посочените граници, намери съдът,
наказанието ще е справедливо възмездие
за извършеното от подсъдимия Д. деяние и средство за постигане целите както на
личната, така и на генералната превенция. Това наказание ще гарантира в личен
план достатъчно време на подсъдимия Д.
сериозно да преосмисли поведението си, и в същото време ще е предупреждение за
останалите членове на обществото.
При определяне
на конкретното наказание за извършеното от подсъдимия Д. престъпление по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК (за което е предвидено наказание
лишаване от свобода до шест години) съдът съобрази обремененото съдебно минало
на подсъдимия в неговата цялост; обстоятелството, че заканите с убийство са
отправени към пострадалата К.П., за да бъдат сломени опитите ѝ да
предпази децата си от посегателствата на подсъдимия; фактът, че заплахите са
отправени в присъствието на малолетни лица и това несъмнено е оказало отрицателно въздействие върху тях; трайните
негативни последици в емоционален и психологически аспект за пострадалата, която
е била в състояние на протрахирана страхова реакция и емоционална
дестабилизация, след което е последвало отдръпване от заобикалящата среда и е
било нарушено социалното функциониране на
личността ѝ. Тези обстоятелства според съда са основание да бъде
наложено наказание в максимално предвидения размер от шест години лишаване от
свобода, което съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК бъде намалено с
една трета - до четири години лишаване от свобода.
В посочените граници, намери съдът, наказанието ще е справедливо възмездие за извършеното от
подсъдимия Д. деяние и средство за постигане целите както на личната, така и на
генералната превенция.
При определяне на конкретното
наказание за извършеното от подсъдимия Б.Д. престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК престъпление съдът прецени отново обремененото съдебно минало на
подсъдимия в неговата цялост; фактът, че заканата е отправена към малолетно
лице, което поради съвместното съжителство е било поставено в зависимост от
подсъдимия; обстоятелството, че деянието е извършено от лице, което детето е
възприемало като родител; конкретната обстановка, при която е извършено престъплението, описана по-горе;
причините за извършване на деянието – да принуди пострадалата да извърши
действия против своята воля; трайните негативни последици в емоционален
и психологически аспект за пострадалата, предвид преживените от нея остра
психична криза и реален страх за живота си, поради които не може да бъде
изключена вероятността да останат негативни последици и травми в психиката и
съзнанието й.
Тези
обстоятелства според съда са основание
да бъде наложено наказание в максимално предвидения размер от шест години
лишаване от свобода, което съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК бъде
намалено с една трета - до четири години лишаване от свобода.
В посочените граници, намери съдът, наказанието ще е справедливо възмездие за извършеното от
подсъдимия Д. деяние и средство за постигане целите както на личната, така и на
генералната превенция.
Тъй като са
налице основанията на чл. 23, ал. 1 от НК, съдът наложи едно общо наказание на
подсъдимия Б.Д. измежду така определените, а именно дванадесет години лишаване
от свобода.
На основание
чл. 57, ал. 1, б. А и б. Б от ЗИНЗПС наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
На
основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан по
ЗМВР, по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и
с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 19.05.2020 година.
Неоснователно намери съдът искането
на прокурора за увеличаване на определеното на подсъдимия Д. наказание лишаване
от свобода. Отмереното от съда наказание за престъпленията ще изолира
подсъдимия от обществото в значителен период от време, което според съда е достатъчно за постигане
предвидените в НК цели на наказанието.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
На основание чл. 53, ал. 1, б. А от НК съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство един брой нож с
дървена дръжка и черен калъф, иззет с протокол за оглед на местопроизшествие от
19.05.2020 г.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на
подсъдимия Д. сторените в хода на производството разноски в размер на 2 159.40
лв. (две хиляди тридесет сто петдесет и девет лева и 40 стотинки), всички по
сметка на ОДМВР С.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
(Ан. Игнатова)