Присъда по дело №297/2023 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 8
Дата: 8 април 2025 г. (в сила от 23 април 2025 г.)
Съдия: Десислава Константинова Николаева
Дело: 20234410200297
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. ЛЕВСКИ, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осми април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. И.-ИВАНОВА
и прокурора Г. М. И.
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Наказателно дело от
общ характер № 20234410200297 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. Х. /PAUL HUNT/ роден на ********** г.
*** британски гражданин, със средно образование, неженен, работи,
неосъждан, персонален номер съгласно документ за самоличност ***, за
ВИНОВЕН в това, че на 17.10.2023 г. в гр.Левски, обл.Плевен, управлявал
МПС – лек автомобил „***” с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта
си 1,82 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510” с фабричен №ARPM 0772, поради което и на
основание чл.343б, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на ПЕТСТОТИН ЛЕВА.
НАЛАГА на основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.1, във вр. с чл.37,
ал.1, т.7 от НК на подсъдимия П. Х., със снета по делото самоличност,
наказание ЛИШАВАНЕ от право за управлява МПС за срок от ДВЕ
ГОДИНИ.
ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.4 НК от наложеното наказание
1
лишаване от право да управлява МПС времето през което подсъдимият, със
снета по делото самоличност е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право – считано от датата на фактическото
отнемане на СУМПС – 17.10.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.343б, ал.5, вр. ал.1 от НК подсъдимия П. Х.,
със снета по делото самоличност, да заплати в П.за на Държавата, по сметка на
Районен съд Левски, сумата в размер на 24 578,40 лв., представляваща
равностойността на лек автомобил марка „***”, с рег. № ***, собственост на
фирма „***.
ОСЪЖДА на основание 189, ал.3 НПК подсъдимия П. Х. със снета по
делото самоличност, да заплати по сметка на ОД МВР Плевен, направените на
досъдебното производство разноски в размер на 307,20 лева, както и да
заплати по сметка на Районен съд Левски, направените в хода на съдебното
производство разноски в размер на 685,34 лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Плевенски
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда №8 от 08.04.2025г., постановенa по НОХД
№297/2023г. по описа на РС - Левски.

В Районен съд – Левски е внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура – Плевен срещу П.Х., британски гражданин, за това, че на
17.10.2023 г. в гр.Левски, обл.Плевен, управлявал МПС – лек автомобил „***”
с рег. №***, с концентрация на алкохол в кръвта си 1,82 на хиляда, установено
по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен
№ARPM 0772 - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Производството по делото е проведено в отсъствие на подсъдимия на
основание чл.269, ал.3, т.4, б."б" от НПК.
Прокурор при Районна прокуратура – Плевен поддържа повдигнатото
обвинение. Счита обвинението за доказано по безспорен начин от събраните
гласни и писмени доказателства. Пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер,
определен от съда. Излага съображения, че са налице предпоставките на чл.66
от НК за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода с
изпитателен срок. Моли съда да осъди подсъдимия да заплати
равностойността на автомобила, с който е извършено деянието, както и да му
бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС.
Защитникът адв.В.М. – ПлАК счита фактическата обстановка за
безспорно установена по делото. Моли съда да определи наказание при
условията на чл.55, ал.1 от НК, като счита, че и най-ниското предвидено в
закона наказание е несъразмерно тежко за извършеното деяние. Пледира на
подзащитния му да бъде наложено наказание лишаване от свобода под
законоустановения минимум, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок. Моли на основание чл.55, ал.3 от НК на
подсъдимия да не бъде налагано кумулативно предвиденото наказание глоба.
Сочи, че подсъдимият е млад човек, оказал пълно съдействие за разкриване на
обективната истина, дал обяснения, още на досъдебното производство изразил
искрено съжаление и разкайване за стореното.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и
доводите на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият П.Х. е роден на ***г. ***.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, като притежава СУМПС –
образец Кралство Великобритания №***, със срок на валидност до
09.11.2031г.
1
На 17.10.2023г., около 19 часа подсъдимият П.Х. се намирал в гр.Левски,
като бил употребил алкохол. Заедно с неустановено по делото лице се качили в
лек автомобил „***“ с рег.№***, собственост на „***“ЕООД, гр.Аксаково, и
тръгнали като П.Х. управлявал автомобила.
По същото време свидетелят М.А.А. – младши инспектор към ППД в
група ОП, РУ Левски, изпълнявал задълженията си по утвърден график. В
близост до магазин „Абсолют +“ в гр.Левски свидетелят А. забелязал
подсъдимият и спътника му, които били във видимо нетразво състояние. След
като потеглили с автомобила бил подаден светлинен сигнал от патрулния
автомобил и посредством стоп палка св.А. спрял автомобила за проверка. В
хода на проверката подсъдимият П.Х. представил СУМПС – образец Кралство
Великобритания. Изпратен бил дежурен служител от пътен контрол –
св.К.Л.Л. – мл. автоконътрольор при РУ Левски, който извършил проверка на
Х. за употреба на алкохол посредством техническо средство Дрегер Алкотест
7510 с фабр. №ARРM 0772. Уредът отчел 1,82 промила в издишания въздух.
На подсъдимия било показано показанието на техническото средство и
разяснено, че може да даде кръв за медицинско изследване, като същият
заявил, че отказва. Съставен бил АУАН сер.GA №1077898/17.10.2023г., с който
било иззето СУМПС. Издаден бил талон за медицинско изследване №132652.
Въпреки заявения отказ да даде проба за изследване, П.Х. бил съпроводен до
ФСМП – Левски, където отново отказал да даде кръв. Всички действия на
полицейските служители били извършени в присъствието на преводач.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на съдебното следствие: гласни доказателствени средства - показанията
на свидетелите К.Л.Л., М.А.А. /на съдебното следствие и дадените на ДП,
прочетени на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК/; писмени
доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбум към него, талон за медицинско
изследване №132652, АУАН сер.GA №1077898/17.10.2023г., копие на паспорт
– Кралство Великобритания, копие на СУМПС - образец Кралство
Великобритания №***, копие на СРМПС – част II, справка за съдимост;
заключение на вещото лице по извършената съдебно-оценителна експертиза.
Събраният по делото доказателствен материал не съдържа каквито и да
било противоречия относно включените в предмета на доказване
обстоятелства.
Съдът даде изцяло вяра на свидетелските показания, доколкото същите
изхождат от лица, незаинтересовани от изхода на делото, излагащи
2
непосредствените си възприятия по време на осъществяване на служебната си
дейност, логични и безпротиворечиви са. От показанията на св.М. А. се
установява, че именно П.Х. е лицето, управлявало автомобила. Свидетелските
показания се подкрепят напълно от писмените доказателства по делото и не е
събран доказателствен материал, който да ги опровергава.
Писмените доказателства се възприеха изцяло като официални
документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните
функции и по предвидения в закона ред. В подкрепа на свидетелските
показания са АУАН сер.GA №1077898/17.10.2023г. и талон за медицинско
изследване с №132652, в които е отазено, че при направената проба с
техническо средство – дрегер, било отчетено показание от 1,82 промила
концентрация на алкохол в издишания от водача въздух.
Кредитирано бе заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
оценителна експертиза на автомобила, посредством който е извършено
деянието - като компетентно, обосновано и пълно.
От правна страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага
изводът, че подсъдимият П.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
От обективна страна, на 17.10.2023 г. в гр.Левски, обл.Плевен,
подсъдимият управлявал МПС – лек автомобил „***” с рег. №***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,82 на хиляда.
Количеството алкохол било установено по надлежния ред - с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен №ARPM 0772. Установява се, че са
спазени изискванията на Наредба №1 от 19.07.2017 г. за за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл.6, ал.10 от цитираната Наредба, концентрацията на алкохол
в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта, в случаите на отказ на
лицето за даване на проби за изследване.
Авторството на деянието е безспорно установено от посочените по-горе
гласни доказателствени средства.
От субективна страна престъплението е осъществено при форма на
вината – пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол, както
и общественоопасния характер на деянието шофиране след употреба на
алкохол. С оглед правния характер на инкриминираното деяние – такова на
3
просто извършване, не е необходимо умисълът на дееца да е обхващал
предвиждането, респективно искането или допускането на
общественоопасните последици, като е достатъчно, че същият е съзнавал, че с
действията си изменя неблагоприятно обективната действителност –
застрашава обществените отношения свързани с безопасността на транспорта.
По наказанието:
За престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, за което подсъдимият бе
признат за виновен, се предвижда наказание Лишаване от свобода от една до
три години и глоба от двеста до хиляда лева.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид
чистото съдебно минало на подсъдимия и оказаното съдействие в хода на
досъдебното производство, изразена критичност към извършеното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха.
Като взе предвид горните, съдът намери, че наказание лишаване от
свобода в минималния предвиден в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК
размер от една година и глоба в размер на 500 лв. е от естество да постигне
целите на индивидуалната и генералната превенция. Подсъдимият не е
осъждан на наказание лишаване от свобода, като съдът намери, че за
постигане целите на наказанието не е необходимо същото да бъде изтърпявано
ефективно, поради което отложи на основание чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването му с тригодишен изпитателен срок. Съдът прие, че с оглед
данните за личността на подсъдимия, срокът на наложеното му наказание
лишаване от свобода и възможността при последващо престъпление,
извършено в изпитателния срок, наказанието от една година лишаване от
свобода да бъде търпяно ефективно, сами по себе си са от естество да
постигнат необходимия поправителен и възпиращ ефект по отношение
личността му. При определяне размера на глобата съдът взе предвид
имущественото състояние на подсъдимия, който работи.
На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът постанови
лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години,
като намери, че размера на така наложеното наказание е справедлив с оглед
конкретните характеристики на деянието - установеното количество алкохол,
мястото, където е управлявано МПС. На основание чл.59, ал.4 НК съдът
приспадна от наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС
времето през което подсъдимият П.Х. е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право – считано от датата на фактическото
отнемане на СУМПС – със съставения АУАН на 17.10.2023 г.
Установено по делото е, че подсъдимият П.Х. не е собственик на
4
моторното превозно средство, с което е извършено престъплението по
чл.343б, ал.1 от НК. Лекият автомобил е собственост на „***“ЕООД,
гр.Аксаково, ползван под наем от подсъдимия. С оглед на установеното,
приложима е втората алтернатива на чл.343б, ал.5 от НК - присъждане
равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване
на престъплението.
На основание горното съдът осъди подсъдимия П.Х. да заплати в полза
на Държавата, по сметка на Районен съд Левски, сумата в размер на 24 578,40
лв., представляваща равностойността на лек автомобил марка „***”, с рег.
№***, собственост на „***” ЕООД, гр.Аксаково - съгласно заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-оценителна експертиза.
Относно разноските:
На основание постановената осъдителна присъда и разпоредбата на
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият П.Х. бе осъден да заплати по сметка на ОД
на МВР – Плевен направените в хода на досъдебното производство разноски в
общ размер на 307,20 лева, от които: 187,20 лв. за възнаграждение на вещото
лице, изготвило експертизата и 120,00 лв. за преводач, както и го осъди да
заплати по сметка на Районен съд – Левски направените в хода на съдебното
производство разноски в общ размер на 685,34 лева, от които: 618,77 лв. - за
възнаграждение, пътни и дневни разноски на преводач и 66,57 лв. - за
възнаграждение, пътни и дневни разноски на вещото лице.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5
Съобщи за изтекли лични данни