Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ………195……………. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 09. 07. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА ТРЪНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА
МЛАДЕНОВА ВЕНЦИСЛАВ МАРАТИЛОВ
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр.
д . № 279 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд
Пазарджик е сезиран с искова молба подадена от Т. А.М.
, ЕГН **********, с настоящ адрес ***,против И.Л.В., ЕГН ********** и Р.Т.В. , ЕГН **********,***.
С Решение № 141/ 31. 01.2020г. на районен
съд Пазарджик , постановено по гр. д. №
4225/2018г. по описа на същия съд,
предявения иск е уважен изцяло. Осъдени
са ответниците да заплатят в полза на ищците сторените съдебно – деловодни разноски.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна
жалба от ответниците в първоинстанционното производство , подадена чрез
пълномощника на страните. Във
въззивната жалба се излагат съображения за
процесуална недопустимост на
решението , както и за неправилност на обжалването решение,поради съществени нарушения на съдопроизводствените
правила , нарушение на материалния закон и
необоснованост. Искането е да се
обезсили решението , като процесуално
недопустимо и да се прекрати
производството по делото или да се
отмени изцяло решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск.
Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане
решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила
.
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното решение които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на
страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба
е процесуално
допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирани страни ( ответници в
производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение.
Възраженията са
свързани с процесуалната допустимост и с
правилността на решението.
Въззивната
инстанция счита ,че районния съд е сезиран с процесуално недопустим иск.
Съображенията на
съда са следните :
Наличието на
правен интерес от търсената съдебна защита е процесуална предпоставка за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иска, както при установителните ,така и при осъдителните
искове.При установителните искове обаче тази предпоставка изрично е посочена в
закона ( чл. 124 ал.
1 от ГПК ). От
съдържанието на исковата молба и последващите уточнения се установява ,че ищеца
е предявил против ответниците вещен , собственически, осъдителен иск ,
квалифициран от съда,като „негаторен иск“ , с правно основание на иска по чл.
109 от ЗС.
Какви обстоятелства са изложени в исковата молба в
подкрепа на иска и какво е направеното искане?
В исковата молба и
допълненията към нея ищеца е посочил ,че
през 1968г. тримата братя И А. М , А. А.М. и ищеца Т.А.М. са сключили договор
за доброволна делба на недвижимия имот , който е описан в исковата молба . По
силата на този договор всеки един братята е получил в собственост идеални части
от дворното място , един етаж от жилищната сграда и по една избена стая. В
жилищната сграда има построени четири
избени помещения , като свободно е останало североизточното избено
помещение . С договора за доброволна делба собствениците постигнали съгласие
това избено помещение да бъде ползвано
общо от тримата собственици . В последствие собственика и. А.М. продал своя
имот на трети лица , които от своя страна го продали на ответниците по иска. В
продажбата бил включен и външен гараж,долепен до фасадата на сградата . Приживе , прехвърлителя и. А.М.,със
съгласието на братята си , присъединил
чрез строително преустройство част от общата изба . За целта била съборена фасадната ограждаща
тухлена стена на жилищната сграда , от страната
на избеното помещение. Била
изградена нова преградна стена , между
предната част на избата и гаража .На тази преградна стена била поставена врата
,чрез която се влизало в избата и обратно в гаража. Друга част от общата изба била преградена с тухлена
стена от брата А. А.М. и приобщена чрез врата към собствената му изба . По съгласие на тримата братя останалата част от общата изба следвало
да се ползва от ищеца Т.А.М.. Към тази неприсъединена част от общата изба има достъп посредством врата и от
коридора на избените помещения . След като ответниците В. закупили имота те поставили заключващо устройство, свързано
със СОТ, на вратата от общия коридор на
избения етаж към неприсъединената част от избата. По този начин те лишили ищеца
от възможността да ползва
неприсъединената част от избата . В
момента тази част от избата се ползва от ответниците В. ( това изрично е посочено в първоначалната искова
молба, преди посочване на доказателствата ) ,като от заключението на СТЕ е установено,че
вътре има складирани вещи на
ответниците.
Искането, което е
направено е да се осъдят ответниците В.
да премахнат заключващото устройство на
вратата , която води от общия коридор на избения етаж до избеното помещение и
да премахнат поставената втора врата към неприсъединената част от избата
чрез зазиждането й .
При
това изложение на обстоятелствата и
направеното искане въззивната инстанция счита ,че ищеца няма правен интерес от
защитата чрез негаторния иск по чл. 109 от ЗС , като съдебната защита следва да се
осъществи чрез ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС. Според утвърдената практика на
ВКС (виж мотивите на т. 3 на ТР № 4/ 2015г. от 06. 11. 2017г. на ОСГК на ВКС по въпросите на негаторния иск ; Определение
№ 207/ 25. 11. 2019г. по ч. гр. д. № 3957/2019г. на І-во гр. отд. на ВКС;
Определение № 495/ 29. 11. 2019г. по ч. гр. д. № 2289/2019г. на ІІ-ро гр. отд.
на ВКС; Решение № 625/03. 12. 2010г. по гр. д. № 1426/2009г. на І-во гр.отд. на
ВКС; Решение № 1/28. 04. 2016г. по гр. д. № 3136/2015г. на ІІ-ро гр.отд. на
ВКС; Решение № 4/25. 04. 2014г. по гр. д. № 4974/2013г. на І-во гр.отд. на ВКС;
Определение № 16/ 10. 01. 2011г. по гр.
д. № 880/2010г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС;) в случаите ,
когато е отнето владението на имота
ищеца няма правен интерес от негаторния
иск по чл. 109 от ЗС, а следва да осъществи защитата си чрез иска по чл.
108 от ЗС. Негаторният иск е способ за
защита на правото на собственост при неоснователно
въздействие върху обекта на собственост,но без да се отнема владението върху вещта . Този иск ,както и иска за собственост по чл.
108 от ЗС защитават правото на собственост и в трите му правомощия (владение, ползване и разпореждане),но негаторния иск
е средство за защита на собственика срещу онези посегателства на вещното му
право, които не са свързани с отнемане на владението,защото то се защитава с
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС.
В конкретния казус
е безспорно ,че целта на ищеца е да
възстанови владението си върху процесната част от избеното помещение. В този смисъл е съдържанието на исковата
молба . Именно затова е поисканото
съдействие от съда да се осъдят
ответниците да премахната заключващото устройство на входната врата на коридора
и да зазидат втората врата към гаража . Чрез тази съдебна защита обаче ищеца няма да постигне целта си да
възстанови владението върху имота, тъй като ищците няма да бъдат осъдени да предадат владението на ищеца
,при положение ,че то е отнето от него . Релевантната съдебна защита ,
която в пълна степен съответства на накърненото субективно материално право е
защитата по чл. 108 от ЗС.
В заключение
следва да се отбележи ,че в съдебното производство пред районния съд ищеца се е
опитал да премине от защитата по чл. 109 от ЗС към защита по чл. 108 от ЗС ,
като е подал молба за изменение петитума
на иска преди съдебното заседание
,насрочено за 09. 01. 2020г. Тази молба обаче
е оставено от съда без уважение , поради липса на предпоставките на чл. 214 ал.
1 от ГПК за изменение на иска .
На основание чл.
270 ал. 3 от ГПК ще следва да се обезсили решението на районния съд , като
процесуално недопустимо и да се прекрати производството по делото.
На основание чл.
78 ал. 3 от ГПК , с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, ще следва
да се осъди ищеца да заплати в полза на ответниците В. сумата 875лв. , представляваща
сторени разноски пред двете инстанции.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 270 ал.3
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ОБЕЗСИЛВА Решение № 141/ 31. 01.2020г. на районен съд
Пазарджик , постановено по гр. д. №
4225/2018г. по описа на същия съд, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА делото.
ОСЪЖДА Т. А.М.
, ЕГН **********, с настоящ адрес ***,
да заплати в полза на И.Л.В., ЕГН ********** и Р.Т.В. , ЕГН **********,***,
сумата 875лв. , представляваща сторени разноски пред двете инстанции.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС ( иск за защита на
вещно право върху недвижим имот ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: