№ 210
гр. Сливен, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230106030 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.
415 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 18.01.2023 г. ответницата е издала запис на
заповед в полза на Моят кредит ЕООД за сумата от 1307.46 лв. Твърди се, че записът на
заповед е предявен за плащане на ответницата на 22.03.2024г. Твърди се, че ответницата
частично е погасила вземането по записа на заповед и ищцовото дружество са поискали
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на записа на
заповед за сумата от 959.46 лв. Издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист и след връчването им на длъжника, е подадено възражение в едномесечния
преклузивен срок за подаване на възражение. В указания едномесечен преклузивен срок за
предявяване на иск, ищцовото дружество е предявило исковете предмет на разглеждане на
настоящото производство.
Поискано е да се признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество по издадения запис на заповед сумата от 267.65 лв. и да бъдат присъдени
направените разноски в заповедното и исковото производство.
Съдът е квалифицирал главният положителен установителен иск, като такъв с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
240, ал. 1, от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на
сключеният между ответника и Моят кредит ЕООД договор за заем, предоставената сума по
договора за заем, издадения запис на заповед по договора за заем, дължимите суми по
1
договора за заем за главница, лихва, допълнителни услуги, предявяването на записа на
заповед на ответника, е негова.
Указано е на страните, че служебно ще се произнесе за наличието на неравноправни
клаузи по договора за заем.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника, е постъпил.
В отговора са направени възражения, че ответницата е сключила индивидуален
договор за заем с ищцовото дружество за сумата от 650 лв. главница на 18.01.2024г. Оспорен
е записа на заповед, като нищожен, неистински документ, издаден без правно основание.
Заявено, че ответницата не е получавала от ищцовото дружество, посочената в записа на
заповед сума, записа на заповед не й е предявяван, оспорена е датата на предявяване на
записа на записа на заповед. Заявено е, че от представители на ищцовото дружество са
осъществени действия по принуда и натиск върху ответницата, заплахи със саморазправа
Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява. В
писмено становище моли да бъде уважен предявеният иск.
В съдебно заседание ответника редовно призован, се явява лично и с адвокат А.,
която моли да бъде отхвърлен предявения иск.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.01.2023г. е сключен договор за заем между Моят кредит ЕООД, в качеството
на заемодател и М. С. С., в качеството на заемополучател. По силата на договора за кредит
заемополучателят е предоставил на заемодателя сумата от 332.34 евро, а заемополучателя се
е съгласил да ги върне на 15 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 23,06 евро
или 45,10 лв. В договора за заем е посочено, че общия размер на всички плащания по заема
е 391.48 евро или 765.66 лв. Уговорен е лихвен процент в размер на 40,02%, уговорен е ГПР
на заема в размер на 40.80 %. Съгласно чл. 12 ал. 1 от Договора за заем, заемателя се
задължава в тридневен срок след сключване на договора да осигури действието на трето
физическо или юридическо лице за поемане на солидарно задължение в полза на
заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и
неустойки или надлежно издадена банкова гаранция. В чл. 12, ал. 4 е предвидено, че при
неизпълнение на задължението на чл. 12 ,чл. 1 заемателя дължи на заемодателя неустойка в
размер на 277.02 евро или 541.80 лв., като отдолу изрично е представен погасителния план
за плащане на главница, лихва и неустойка.
На 18.01.2023 г. е издаден запис на заповед, на предявяване от М. С. С. в полза на
Моят кредит ЕООД за сумата от 1307.46 лв. Записа на заповед е без протест, без разноски и
на предявяване, предявен е на 22.03.2024г. Записа на заповед е подписан от М. С. С..
На 18.01.2023г. е сключен договор за допълнителни услуги между Моят кредит
ЕООД, в качеството на предоставящ услугите и М. С. С., качеството на ползващ услугите
2
избягване на предсрочна изискуемост и възможна промяна на погасителния пран и е
уговорено предоставяне на услугите срещу заплащане на допълнително възнаграждение на
кредитора.
На 18.01.2023 г. е подписано приложение №1 към договора за предоставяне на
паричен заем, като са предвидени 21 погасителни вноски, всяка в размер на 61.26 лв., или
общо в размер на 1265.46 лв. за десет месеца.
С разписка от 18.01.2023 г. М. С. С. е подписала, че е получила сумата от 650 лв., в
качеството на заемател по договор за паричен заем от 18.01.2023 г. с Моят кредит ЕООД.
На 10.06.2024 г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
от Моят кредит ЕООД срещу М. С. С. за сумата от 959.46 лв., представляваща главница по
запис на заповед, издаден на 18.01.2023 г.
На 11.06.2024 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ЧГД № 2882/2024 г. на СлРС, по силата на която М. С. С. е осъдена да заплати на Моят
кредит ЕООД сумата от 959.46 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден
на 18.01.2023 г., законната лихва върху главницата от 10.06.2024 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 425 лв., представляваща направените по делото разноски.
Изпълнителния лист е получен от представител на ищцовото дружество на 16.08.2024 г.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на М. С. С. на 30.09.2024г. М. С. С. е
подала възражение в дадения едномесечен преклузивен срок, поради което съдът е спрял
принудителното изпълнение и е указал на Моят кредит ЕООД, че могат да предявят иск в
едномесечния преклузивен срок.
В даденият срок е предявен положителния установителен иск, предмет на
разглеждане на настоящото производство.
С разписка от 31.08.2023г. М. С. С. е заплатила по сметка на Моят кредит ЕООД
сумата от 70.95 лв.
С разписка от 29.09.2023г. М. С. С. е заплатила по сметка на Моят кредит ЕООД
сумата от 70.95 лв.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д. на СлРС, които
са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124
ал. 1 от ГПК, вр. Чл. 535 от ТЗ, а именно да бъде признато за установено,че ответника
дължина ищцовото дружество сумата от 712.90 лв., представляваща главница по запис на
заповед, издаден на 18.01.2023 г.
Съдът приема, че така предявеният иск е допустим с оглед на изричната разпоредба
на чл. 422 , ал. 1 от ГПК и чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Безспорно се установи в настоящото
3
производство, че ответника е издал процесния запис на заповед, с който се е задължил към
ищцовото дружество да му заплати сумата от 1307.46 лв.
Безспорно се установи в производството, че записа на заповед е издаден във връзка
със сключен договор за заем между страните, по силата на който ищцовото дружество е
предоставило на ответницата сумата от 650 лв., а ответницата се е задължила да върне на
ищцовото дружество, в срок от 10 месеца сумата от 1307.46 лв. Установи се в
производството, че в сумата, посочена в записа на заповед са включени, както главницата,
така и договорната лихва, два броя такси за услуги, а също така и неустойките. Ищцовото
дружество, подавайки заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа
на записа на заповед, в който са сумирани всички посочени в договора за заем суми, е
поискало и издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението. Законната
лихва е поискана не само върху главницата, а върху всички посочени суми в договора за
заем – такси, неустойки, договорна лихва и по този начин ищцовото дружество е поискало
извършване на анатоцизъм, а именно начисляване на лихва върху лихва, лихва върху
неустойка и лихва върху главница. С оглед представеният договор за заем и посоченото,
както в исковата молба на ищцовото дружество, съдът следва да се произнесе служебно по
отношение на нищожността на договора за заем. Настоящият съдебен състав приема, че на
основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК договора за заем е нищожен, като ищцовото дружество
неправилно е посочило ГПР в размер на 40,80%, а реално прилаганото ГПР е в размер на
250%, поради което съдът приема, че ответницата дължи на ищцовото дружество само и
единствено сумата за главница. От сумата за главница следва да се приспаднат заплатените
от ответницата суми, които са в размер на 1039.81лв., т.е. предявеният иск ще следва да бъде
отхвърлен, тъй като ответницата е заплатила както главницата в размер на 650 лв., така и
други суми.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ще следва да бъде осъдено ищцовото дружество
да заплати на ответницата направените разноски в заповедното и исковото производство в
размер на 450 лв.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск за признаване за
установено по отношение на М. С. С., ЕГН ********** от гр. ............................................, че
дължи на Моят кредит ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Възраждане, бул. Александър Стамболийски № 55, ет. 3, сумата от 267.65 лв.,
по запис на заповед от 18.01.2023г., представляваща неизплатена главница по договор за
заем от 18.01.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението 10.06.2024г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Моят кредит ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
4
гр. София, район Възраждане, бул. Александър Стамболийски № 55, ет. 3 ДА ЗАПЛАТИ на
М. С. С., ЕГН ********** от гр. ............................................, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 32,46 лв., представляваща направени по заповедното и исковото производство
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5