№ 396
гр. Благоевград, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20251200500467 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивна жалба с вх.№2377/14.03.2025г е подадена от А. Г. Я., ЕГН
**********, с адрес: **, чрез адв. К. К., против Решение №84/28.02.2025г по
гр.д.№87/24г по описа на РС-Петрич.
Въззивна жалба с вх.№2378/14.03.2025г е подадена от С. С. Я., ЕГН
**********, с адрес: **, чрез адв. П. З., против Решение №84/28.02.2025г. по
гр.д.№87/2024г. по описа на РС-Петрич.
Недоволни от атакувания акт са останали жалбоподателите, които го
считат за неправилен, необоснован, постановен при нарушение на
материалните и съдопроизводствените правила, излагайки подробни
съображения в тази насока. Иска се от съда да отмени решението.С въззивната
жалба не са представени нови доказателства и не са направени
доказателствени искания. Претендират се разноски.
Преписи от въззивните жалби са връчени на въззиваемите страни, от
които е постъпил отговор на въззивните жалби. Считат, че решението е
правилно и искат от съда да го потвърди. Претендират се разноски.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съдът като съобрази доводите във
1
въззивнитe жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима, подадена от
надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем
съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269
ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен
състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав
в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба
е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск -
предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск,
надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните
доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Предявени са положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Делото пред първа инстанция е образувано въз онова на искова молба
на Л. Л. Б., ЕГН ********** и на С. Р. Б., ЕГН ********** - и двамата с адрес
в **, подадена против С. С. Я., с адрес в **, ЕГН **********.
По делото са конституирани и трети лица - В. Б. Я., С. Г. Я. и А. Г. Я.,
като помагачи на ответницата.
Ищците твърдят, че са съпрузи и към брака им е приложим режимът на
общност. Поддържат, че посредством давностно владение, осъществявано от
18.11.2009 г. до 18.11.2019 г., двамата, при условията на съпружеска
имуществена общност, са придобили жилище (апартамент), представляващо
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.603.1827.1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Петрич, одобрени по
ЗКИР. Изтъкват, че ответницата неоснователно претендира да е собственик на
този недвижим имот, позовавайки се на договор за покупко-продажба от
27.10.2023 г., оформен в съответен нотариален акт и сключен между нея (като
купувач) и третите лица-помагачи (като продавачи). Искат правата им спрямо
2
имота да бъдат признати.
Ответницата оспорва ищцовите претенции, настоява за тяхното
отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага
съображения, че посоченият продажбен договор надлежно я легитимира като
собственик на процесния имот, а ищците не са могли да станат негови
притежатели, на базата на придобивна давност, защото не са упражнявали
давностно владение върху него в изискуемия срок.
Третото лице-помагач А. Я. изразява позиция, подкрепяща
процесуалната теза на ответната страна, а останалите трети лица-помагачи не
взимат отношение по спора, поставен за решаване.
От схема № 15-86586-29.01.2024 г., издадена от Службата по геодезия,
картография и кадастър - гр. Благоевград, се потвърждава актуалната
индивидуализация на имота, за който са предявени ищцовите претенции, а
именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56126.603.1827.1.1, с
адрес - **, с предназначение - жилище, апартамент, с брой нива - 1, с площ -
98 кв. м., без данни за прилежащи части, при съседи - на същия стаж: няма,
под обекта: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори
56126.603.1827.1.4 и 56126.603.1827.1.5, над обекта: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56126.603.1827.1.2.
По делото не се спори, а и от депозираната с писмения отговор на
исковата молба справка за имот от 23.02.2024 г. на Службата по вписванията -
гр. Петрич, се доказва, че визирания самостоятелен обект в сграда е идентичен
с първия жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в
урегулиран поземлен имот XIII-1827, в кв. 87 по плана на гр. Петрич.
Съгласно приложения по делото дубликат на удостоверение за
граждански брак, издаден от Община Петрич, ищците са съпрузи от
07.05.1988 г., а съобразно представеното удостоверение от Агенцията по
вписванията, в регистъра на имуществените отношения на съпрузите не е
регистриран режим по отношение на техния брак.
С нотариален акт № 108/23.11.1988 г., издаден по нот. д. № 421/88 г.на
Районен съд - гр. Петрич, Л. Г. Б., със съгласието на съпругата му С.Т. Б., е
дарил процесния имот на ищеца Л. Б., който е негов син. На 11.09.2008 г.
двамата ищци, действащи като продавачи, са сключили с лицето Г.С. Я., в
качеството му на купувач, предварителен договор за покупко-продажба на
същия недвижим имот.
С Решение № 208/28.10.2009 г. по гр. д. № 392/09 г. на Районен съд - гр.
Петрич, влязло в сила на 17.11.2009 г., посоченият предварителен договор е
обявен за окончателен. Въз основа на цитираното съдебно решение в полза
на Г. Я. е издаден констативен нотариален акт № 146/03.05.2010 г. по нот. д.
3
№ 138/10 г. на нотариус с № 510 на Нотариалната камара, относно
признаването му за собственик на имота.
Няма спор между страните, че впоследствие Г. Я. е починал (през 2017
г.), а третите лице-помагачи са неговите единствени наследници по закон, като
В. Я. е негова преживяла съпруга, а С. и А. Я.и са му деца.
С нотариален акт № 49/27.10.2023 г., съставен по нот. д. № 230/23 г. на
нотариус с № 503 на Нотариалната камара, третите лица-помагачи (като
продавачи) са продали на ответницата (като купувач) спорния имот.
От удостоверение от 12.03.2024 г. и справка от 24.10.2024 г., издадени
от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, и фактура от 12.03.2024 г., издадена от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, е видно, че: за жилището, във
връзка с което се води делото, е имало договор за доставка на електрическа
енергия отпреди 2007 г., който е действал до 11.03.2024 г.; на 12.03.2024 г.
такъв договор е сключен с ответницата; 30.01.2012 г. е демонтирано
средството за търговско измерване за имота и съответно оттогава към него не
се извършва електроснабдяване. От справка от 06.11.2024 г. на Общинска
администрация - гр. Петрич, Дирекция „Местни данъци и такси“ се
констатира, че за спорното жилище са декларирани данни, въз основа на
които са начислявани местни данъци и такси, както следва: на ищеца Б. - от
2006 г. до момента на справката; на ответницата - от 27.10.2023 г. до момента
на справката; на Г.С. Я. - от 2010 г. до 18.01.2017 г.; на третите лица-помагачи
- от 2018 г. до 27.10.2023 г. Няма налична информация от кои лица са
погасявани дължимите местни данъци и такси за същия имот.
По делото е приобщена прокурорска преписка № 491/24 г. на Районна
прокуратура - гр. Благоевград, Териториално отделение - гр. Петрич, в която
се съдържат писмени обясненията на ответницата и на третите лица-помагачи.
В тези си обяснения последните сочат, че нито техният наследодател, нито те
самите са търсили правата си спрямо имота и не са разполагали с ключ за него.
В обясненията си ответницата заявява, че третите лица-помагачи, като
продавачи по договора от 27.10.2023 г., на който същата се позовава, не са й
предоставили ключ за закупеното жилище, нито са й осигурили друг достъп
до него, като преди закупуването му тя не е влизала в имота и го е оглеждала
само отвън.
От изисканите справки за регистрирани трудови договори на ищците,
както и от представените заповед за прекратяване на трудов договор на
управителя на „Омега - Текстил“ ООД и удостоверение на отдел „Човешки
ресурси“ при РДГП - гр. Кюстендил, ГПУ - гр. Петрич, е видно, че от
26.11.2009 г. до 28.06.2023 г. ищцата Б. е в трудово правоотношение с „Омега
- Текстил“ ООД, за длъжността „опаковач“; от 11.05.2000 г. до 29.12.2020 г.
4
ищецът Б. е служител на МВР, а от 05.10.2022 г. до 03.07.2023 г. е имал
сключен трудов договор със „Заечки“ ЕООД, за длъжността „шофьор
специален тежкотоварен автомобил“.
От удостоверение на ОДМВР - гр. Благоевград се установява, че в
периода 01.01.2014 г. - 15.10.2024 г. за ищеца Б. са регистрирани следните
задгранични пътувания: пет влизания и пет излизания в по един ден
(25.04.2015 г., 12.10.2017 г., 13.10.2017 г., 06.09.2018 г. и 29.07.2022 г.) през
ГКПП - Златарево; едно влизане (на 10.01.2024 г.) през ГКПП - Аерогара
София; едно излизане (на 24.01.2024 г.) през последното ГКПП. В това
удостоверение е направено уточнението, че по повод приемането на
Република България в Европейския съюз на 01.01.2007г., информацията за
задграничните пътувания по вътрешните граници на Съюза не се актуализира
пълно, поради което е възможно визираните данни да не отразяват реалните
излизания и влизания на лицето през държавните граници на страната.
Събрани са и гласни доказателствени средства, чрез разпита на шестима
свидетели - С. Б. (брат на ищеца Б.), С.Х. (живеещ в условията на фактическо
съпружеско съжителство с дъщеря на другия брат на ищеца Б.), Т.О. (живеещ в
условията на фактическо съпружеско съжителство с ответницата), Р.М.
(приятел на свидетеля О.), Р. и И.В. (съседи на процесния имот).
Свидетелят Ст. Б. сочи, че жилищната сграда, в която се намира
спорното жилище, на практика има три жилищни етажа и е семейна къща на
родителите му, на него и на двамата му братя, сред които е и ищецът Б.. В
първоначалния си вид къщата е включвала три жилища от по около 90 кв. м.,
които са били изградени от бащата на свидетеля и са били предназначени за
него и за двамата му братя, като за ищеца Б. е бил определен първият
жилищен етаж. Ищецът Б. се е установил да живее в този първи жилищен
етаж, заедно с ищцата Б., още след сключването на брака им. Впоследствие
тримата братя и баща им са изградили и триетажна пристройка към къщата,
при което към всеки от трите й етажа функционално са били свързани още по
няколко помещения, при което всеки от етажите е увеличил площта си на по
136 кв. м., като достъпът до помещенията от пристройката е само откъм
основните жилища. Ищците са пригодили за живеене пристройката,
прилежаща към първия етаж от къщата около 2011 г. Откакто ищецът Б. и
съпругата му са се нанесли в този първи етаж, само те и децата им са го
ползвали, включително и пристройката към него, без да го напускат. И
двамата ищци са живеели и работили в гр. Петрич от сключването на брака им
до 2023 г., когато са заминали на работа в Република Франция, но и след
заминаването им само те и синът им разполагат с ключ за жилището. Първият
етаж от сградата е водоснабден, а електрозахранването му е било прекъснато
преди години, заради неплатени задължения, но въпреки това в него се ползва
5
електроенергия - чрез проводник от приземния етаж на къщата, който се
захранва с електроенергия от партидата, открита на името на бащата на ищеца
Б.. В последните 5 години са извършвани ремонтни работи в първия жилищен
етаж от къщата, организирани от ищците, които са включвали смяна на
водопровод в банята, както и лепене на плочки и направата на бар-плот в
кухнята. Свидетелят Б. е познавал Г. Я., който при няколкократни случайни
разговори му е казвал, че ищецът Б. му е дължал пари, в резултат на което той
е новият собственик на първия етаж от къщата. Свидетелят Б. е обсъдил
разговорите, които е водил с Г. Я., с ищеца Б., на което последният е
отговорил, че си е „оправил нещата с Г. и етажът си е негов“. На 02.01.2024 г.
в къщата е дошла ответницата, заедно с още две лица, които са били непознати
за свидетеля Б., при което първата се е представила за новия собственик на
първия етаж. Тогава лицата, придружаващи ответницата, са разбили
патронника на входната врата на етажа, при което от вътрешността на
жилището се е появил синът на ищците. Между тях е бил проведен разговор,
който свидетелят Б. не е възприел, но впоследствие синът на ищците е
депозирал жалба до органите на полицията за случая и е сменил патронника
на входната врата на жилището с друг. Малко по-късно същия ден е бил
проведен разговор чрез телефона на свидетеля Б. между ответницата и едното
от придружаващите я лица и ищеца Б.. Свидетелят Б. не е възприел целия
разговор, а само част от него, в която ответницата е предложила на ищеца Б.
да „откупи“ жилището, което последният е отказал.
Свидетелят Х. има преки наблюдения спрямо ползването на процесния
жилищен етаж от около 2013 г. и на практика потвърждава казаното в тази
връзка от свидетеля Б..
Св. О., заявява, че с ответницата са решили да закупят процесното
жилище през 2023 г., след като разбрали, че се продава. Преди закупуването
му не са влизали в него, а са го оглеждали само откъм улицата. Продавачите не
са предоставили на ответницата ключ за жилището, нито са им съдействали
по друг начин за влизането в него. След покупката на апартамента свидетелят
О. намерил телефонният номер на ищеца Б., с когото до месец декември на
2023 г. провели многократни телефонни разговори. При тази комуникация
ищецът Б. казвал на свидетеля О., че живее и работи в Република Франция,
скоро ще се прибере в страната и ще изнесе вещите си от апартамента, но
впоследствие спрял на отговаря на телефонните позвънявания. Поради
последното в началото на 2024 г. свидетелят О., придружаван от ответницата и
от свидетеля Р.М., решили да влязат в жилището, поради което демонтирали
патронника на входната му врата и го сменили с друг. Тогава на място
установили сина на ищците, който им заявил, че знае, че апартаментът има
нов собственик, но ги помолил да го оставят да пренощува там поне още една
6
вечер. В същия ден свидетелят О. и ответницата действително са участвали в
разговор с ищеца Б., проведен чрез телефона на свидетеля Б., при който
ищецът Б. им заявил, че скоро ще се прибере от чужбина и ще изнесе вещите
си от жилището. На следващия ден свидетелят О. отново посетил жилището и
установил, че патронникът на входната му врата е сменен.
Свидетелят М. подкрепя казаното от свидетеля О. по отношение на
смяната на патронника на входната врата на жилището, както и за разговора на
О. със сина на ищците. М. не дава информация за телефонния разговор на
свидетеля О. и на ответницата с ищеца Б., проведен същия ден.
Свидетелите В. заявяват, че живеят на около 50 метра от къщата, в
която се намира спорният имот. Знаят, че ищецът Б., заедно със семейството
му, е живеел там, но от около 5-6 години не са виждали ищеца Б., като знаят,
че оттогава той всъщност е в чужбина. Не могат да уточнят дали, откакто не
са виждали ищеца Б., жилището е обитаемо или не.
Настоящият съдбен състав споделя мотивите на районния съд, че не
следва да се кредитират показанията на свидетелите Свидетелите В., в частта
им относно заявеното от тях, че от около 5-6 години ищците не живеят в
процесния имот, тъй като в тази си част са в противоречие с показанията на
останалите свидетели и събраните писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав не споделя мотивите на районния съд, че
спрямо ищците е приложима презумпцията на чл.69 ЗС.
Решението на съда по чл.19 ал.3 ЗЗД замества липсващото съгласие за
сключване на окончателния договор, предхождан от предварителен договор
по чл.19 ал.1 ЗЗД и изискуемата се в чл.18 ЗЗД нотариална форма за
прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти. Следователно
последиците на решението не могат да бъдат различни от тези на доброволно
сключен договор пред нотариуса. Когато предварителният договор е обявявен
за окончателен с решение на съда, основанието за придобиване на
собствеността остава договорно и за правните последици са приложими
разпоредбите на ЗЗД. Договорът за продажба съгласно чл.183 ЗЗД е
консенсуален и правните последици настъпват от момента на сключването му.
Затова при обявяване на предварителния договор за окончателен с решение на
съда купувачът става собственик от момента на влизане на решението в сила.
В решения № 136 от 16.06.2014г. по гр.д.№ 436/2014г. на ВКС, І г.о. е
прието, че със сключването на договора за продажба по чл. 183 ЗЗД се
извършва прехвърляне на собствеността, купувачът придобива правомощията
на собственика в пълен обем и получава правото да владее, ползва и се
разпорежда с продадената му вещ. А в случая при обявяване на
предварителния договор за окончателен с решение на съда купувачът става
7
собственик от момента на влизане на решението в сила. Същевременно чл.
187 ЗЗД задължава продавача да предаде на купувача продадената вещ в
състоянието, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с
плодовете оттогава. Ако не изпълни това задължение и остане в имота, той
вече упражнява чуждо правомощие, след като не е собственик, затова има
качеството на държател – чл. 68 ал.2 ЗС. Държателят упражнява фактическа
власт върху вещта за другиго, а не за себе си и затова по отношение на него
презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение. За да придобие качеството
на владелец, не е достатъчно бившият собственик да реши да започне да свои
имота, защото владението не може да бъде скрито. То трябва да е явно и
несъмнено, а това изисква промяната в намерението на държателя да намери
външна изява чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на
собственикът да узнае, че неговото владение е отблъснато. Според
задължителната практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 ГПК - решения
№ 291 от 09.08.2010г. по гр.д.№ 859/2009г. на ВКС, ІІ г.о. и № 12 от
19.02.2014г. по гр.д.№ 1840/2013г. на ВКС, І г.о . когато ползващият имота е
допуснат в него като държател, презумпцията на чл.69 ЗС се счита за оборена
и страната, която се позовава на придобивна давност трябва да докаже, че е
променила намерението си, но не скрито, а чрез предприемане на явни
действия, които са станали известни на собственика.
По делото не са събрани доказателства ищците да са извършили
действия, с които да манифестират спрямо купувача С. Я. или спрямо нейните
праводатели, че започват да владеят за себе си и да са отблъснали тяхното
владение повече от десет години преди предявяване на иска. Свидетелите са
установили, че в началото на 2024г. е имало спор за ползването на имота и е
била образувана прокурорска преписка, което би могло да се приеме за
манифестиране на собственическо отношение към имота от продавача, но
срокът от този момент до приключване на устните съзтезания не е
достатъчен, защото чл.79 ЗС изисква владението да продължи десет години, за
да настъпят последиците на давността и да се придобие собствеността.
Разпитаните по делото свидетели не са установили твърденията в искова
молба, че преварителния договор обезпечава договор за заем и е уговорено
след връщане на сумата имотът да бъде върнат на купувача, което се
забранява от закона – чл.152 ЗЗД. Следователно няма основание да се приеме,
че продажбата на имота е резултат на уговорено предварително
удовлетворяване на кредитора по непредвиден в закона начин, довело до
нищожност на договора, от който черпят права ищците.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде отменено,
включително в частта за разноските, а иска по чл.124 ГПК отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски имат въззивника - С. Я..
8
Същата е доказала такива в размер на 1500 лева – адвокатско възнаграждение
пред първа инстанция. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-
438/22 съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския
хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на адвокатите,
което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по
см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС. Адвокатското
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на
конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставяната процесуална
защита и положените усилия, труд и време при осъществяването й. Следва да
й се присъди и такса за въззивно обжалване – 60,73 лева.
Воден от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №84/28.02.2025г. по гр.д.№87/2024г. по описа на РС-
Петрич, включително и в частта на разноските и виместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124 ГПК, предявен от Л. Л. Б.,
ЕГН ********** и С. Р. Б., ЕГН ********** - и двамата с адрес в **, за
установяване по отношение на С. С. Я., с адрес в **, ЕГН **********, че Л. Л.
Б., ЕГН ********** и С. Р. Б., ЕГН ********** - и двамата с адрес в **, са
собственици по давност, чрез давностно владение, упражнявано в периода
18.11.2009 г. - 18.11.2019 г., на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56126.603.1827.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Петрич, одобрени по ЗКИР, с адрес - в същия град, ул. **, с предназначение -
жилище, апартамент, с брой нива - 1, с площ - 98 кв. м., без данни за
прилежащи части, при съседи - на същия стаж: няма, под обекта:
самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 56126.603.1827.1.4 и
56126.603.1827.1.5, над обекта: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56126.603.1827.1.2.
ОСЪЖДА Л. Л. Б., ЕГН ********** и С. Р. Б., ЕГН ********** - и
двамата с адрес в **, да заплатят на С. С. Я., ЕГН ********** , с адрес в **,
сумата от 1560,73 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение първа
инстанция и държавна такса въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третите лица – В. Б. Я., с
адрес в гр. **, вх. А, ет. 3, ап. 8, С. Г. Я., с адрес в гр. **, вх. А, ет. 3, ап. 7 и А.
Г. Я., с адрес в **, конституирани като помагачи на страната на ответницата С.
С. Я..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
9
връчването на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10