№ 192
гр. Габрово, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина Косева
Членове:Кремена Големанова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20254200500303 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото И. П. Н. против Решение
№1556/17.11.2024г. по гр.д. №5375/2023г. по описа на Районен съд Плевен.
В жалбата се твърди се, че обжалваното решение е неправилно - постановено в
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли
съда да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция в цялост,
както и да уважи предявения насрещен иск, както и да присъди направените по делото
разноски.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно изтълкувал волята на страните
във връзка с пункт 17 от приемо-предавателен протокол от 26.04.2021г. Решението било
постановено и в нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото не били
разгледани по същество възраженията на ответната страна за оттегляне на пълномощията
към въззиваемия, а съдът неправилно квалифицирал спорното съглашение като спогодба за
едно бъдещо вземане в полза на въззиваемия, което не зависи от извършени от него
процесуални усилия по събиране на вземане от името и за сметка на жалбоподателя
Правилно първостепенният съд приел, че между въззивника и въззиваемия е сключен
договор за поръчка на основание чл.280 и сл. от ЗЗД, а именно Договор за правна защита и
съдействие от 02.11.2020г., по силата на който въззиваемият като адвокат на въззивника се е
задължил да окаже правна защита на въззивника за събиране на вземане срещу лицата Л.К.
и А.К., за което е образувал изпълнително дело пред ЧСИ П. Д.. Правилно съдът приел, че
уговореното адвокатско възнаграждение по тази поръчка е заплатено изцяло и в брой при
подписване на договора. Правилни били и изводите на съда, че впоследствие
жалбоподателят ангажирал друг адвокат за изпълнение на поръчката, който събрал
вземането при друг частен съдебен изпълнител. Спорният въпрос бил относно тълкуването
на пункт 17 от приемо – предавателния протокол от 26.04.2021г. Неправилно, съдът приел,
че тази клауза следва да се тълкува като един нов, отделен договор, като това
представлявало едно бъдещо вземане на въззиваемия спрямо жалбоподателя, в случай че
вземането бъде събрано, от там неправилно била изтълкувана и волята на страните, като
1
съдът приел, че това е нова, резултативна клауза и същата зависи единствено от успешното
изпълнение на поръчка, независимо от това, че въззиваемият нямал никакво последващо
участие за реалното събиране на вземането. Този неправилен извод следвал от неправилното
прилагане на правилата за договора на поръчка, които изисквали престация от възложителя
само срещу насрещно усилие от страна на изпълнителя, каквото в настоящия случай не била
налице. Самият факт на връщане на всички документи по производството от въззиваемия на
възложителя бил индиция за оттегляне на въззиваемия от изпълнителното производството и
десезирането му от каквито и да е последващи действия, свързани с изпълнение на
поръчката, поради което това връщане на документи, следвало да се тълкува именно като
оттегляне на поръчката, а не като съглашение за изцяло ново възнаграждение, което било
дължимо, независимо дали въззиваемият ще извърши каквото и да е процесуално усилие във
връзка със събиране на вземането.
Неправилно първоинстанционният съд не е уважил доводите, изложени в насрещния
иск, а именно че пункт 17 от приемо-предавателния протокол следвало да се тълкува, че
първоначалното уговорено и платено от ответника възнаграждение в размер на 9 900.00лв.
се намалява наполовина (предвид това че въззиваемият бил подал само молба за образуване,
а занапред ответника ще ангажира друг процесуален представител за последващи действия
по събиране на вземането си).
Неправилни били и доводите на съда, че това „съглашение" нямало характер на
поръчка, а съставлявало сключена спогодба, по силата на която неговата цена не подлежала
на възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Дори да се приемело, че насрещният иск е неоснователен,
то пункт 17 не можело да се квалифицира като друго, различно от договорено в
съответствие с чл.36, ал.4 от ЗА възнаграждение като резултативно, което обаче не било
дължимо, тъй като липсвали както каквито и да е правни и фактически действия, свързани с
изпълнение на поръчката
В депозирания по делото отговор на въззивната жалба същата е оспорена като
неоснователна. ответникът по жалбата – ищец по делото моли съда да потвърди
обжалваното решение и да присъди направените в настоящото производство разноски. В
случай на уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Решението е валидно и допустимо.
С обжалваното решение първоинстанионният съд жалбоподателя е осъден да заплати
на ищеца сумата от 4950.00лв., представляваща сума по Договор за спогодба, обективиран в
т.17 Приемо-предавателен протокол от 26.04.2021г., както и разноски в размер на 198лв.
Отхвърлен е предявения от жалбоподателя насрещен за връщане на сумата от 4950.00лв.,
представляваща сума по Договор за спогодба, обективиран в т.17 Приемо-предавателен
протокол от 26.04.2021г., като неоснователен.
За да постанови решението си районният съд е приел следното:
Ответникът И. Н. е сключил договор за поръчка с ищеца И. А., в качеството му на
адвокат, за оказване на правна защита, изразяваща се в образуване/процесуално
представителство и защита по изпълнително дело по описа на ЧСИ П.Д., срещу Л.К. и А.К.,
и всички правни действия. Договорено е възнаграждение на адвоката 9900.00лева, изписано
цифром и словом. В договора било вписано, че възнаграждението е заплатено изцяло и в
брой при подписване на договора.
Първоинстанционният съд приел, че тъй като и двете страни са заявили
нееднозначно, че към 02.11.2020г. тази сума е заплатена, то това е факт. Не можело да се
приеме като аргумент изложеното от ищеца, че сумата по договора за поръчка не е била
действително заплатена, тъй като същата не е включена от ЧСИ в сметката на дълга към
21.09.2021г.
Безспорно било, че адв.А. представлявал жалбоподателя при образуване на изп.д.
№444/2020г. по описа на ЧСИ П.Д., като в последствие ответникът ангажирал друг адвокат,
който промени съдебния изпълнител и събрал вземането на ответника, чрез прехвърляне
собствеността с нотариален акт от 21.09.2021г. на ипотекирания за дълга имот срещу
погасяване на дълга
2
Въз основа на вписаните в договора за правна помощ от 02.11.2020г. изявления на
страните и последващите действия извършени по изпълнителното дело, на осн. чл. 20 от
ЗЗД, съдът приел, че уговорката в т.17 от Приемо-предавателния протокол от 26.04.2021г.
представлява един нов, отделен договор, спогодба за избягване на един възможен спор, по
смисъла на чл.365, ал.1 от ЗЗД. В случая, предвид действията на ответника, в качеството му
на взискател по изпълнителното дело на ЧСИ Д. било видно, че поръчката между страните
за правна защита и съдействие е оттеглена. Никоя от страните обаче на бил направил
изявление, че заплатената сума от 9900лв., ще бъде върната изцяло или наполовина.
Напротив, в изявлението в т.17 били уредени едни бъдещи вземания на ищеца от ответника,
а не обратното, без да се преуреждат стари такива, като съдът приел, че препращането към
договора за поръчка е само относно размера на дължимата сума при бъдещо
удовлетворяване на взискателя. В т. 17 основанието и изискуемостта на това бъдещо
плащане зависели само успешното приключване на изпълнително производство, в което
довереникът вече не участва, а такова приключване било налице и се доказвало от събраните
по делото доказателства. Налице била и покана от ищеца до ответника за заплащане на
исковата сума от 4950лв., получена от последния на 12.08.2022г.
Съдът приел, че сключената спогодба не почива на правилата на договора за поръчка
и неговата цена не подлежи на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, като не била обвързана и с
минималните размери по Наредба №1 /20024г. на ВАдвС.
Предвид гореизложеното районният съд приел, че първоначално предявеният иск е
основателен и доказан, а насрещният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Въззивната инстанция намира следното :
Не е спорно, че страните по делото на 02.11.2020г. са сключили Договор за правна
защита и съдействие, по силата на който ищецът следвало да окаже правна помощ на
ответника, изразяваща се в образуване/процесуално представителство и защита на
ответника по изпълнително дело по описа на ЧСИ П.Д. срещу Л.Т.К. и А.Т.К.. Договореното
възнаграждение било в размер на 9900лв. и видно от отразеното в подписания от двете
страни договор е заплатено изцяло и в брой при подписването му.
Не е спорно и че ищецът, в качеството му на адвокат – повереник на ответника,
образувал изпълнително дело при посочения ЧСИ срещу длъжниците Л.К. и А.К..
В последствие договора бил прекратен, което се установява от представения Приемо
–предавателен протокол от 26.04.2021г., с който адв.А. върнал на Н. предоставените му от
взискателя документи. В п.17 от приемо-предавателния протокол страните се споразумели,
че в случай на събиране на задълженията произтичащи от цедираното в полза на Н. вземане
същия ще заплати една втора от договореното в договора за правна помощ възнаграждение.
Не е спорно и че Н. е събрал вземането си, като длъжниците му прехвърлили собствеността
на недвижим имот срещу погасяване на дълга им.
По делото е спорно как следва да се тълкува клаузата на п.17 от Приемо –
предавателен протокол.
Безспорно при сключване на договора за правна защита и съдействие ответника е
заплатил на ищеца адвокатско възнаграждение в размерна 9900лв. Този факт се установява
от изявлението на двете страни, отразено в договора и от обстоятелството, което е
подписано от тях без възражения. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
съобразно установената съдебна практика когато в договора за правна защита е посочено, че
възнаграждението е заплатено изцяло в брой, то договора има характер на разписка за
получената сума.
Горното навежда на извода, че уговорката в п.17 от Приемо-предавателния протокол
представлява нов, отделен договор, по силата на който ответника се е задължил да заплати
на ищеца определена сума, в случай че събере вземането си по изпълнителното дело
предмет на договора за правна защита. Препращането към договора за правна защита касае
само размера на дължимата сума.
Съдът не приема възражението на ответната страна, че уговорената в п.17 сума
всъщност представлявала уговорка за намалено възнаграждение по договора за правна
защита, тъй като ако това беше така страните щяха да го запишат изрично, като предвид
обстоятелството, че адвокатското възнаграждение по договора за защита е било заплатено
изцяло, то логично е ако страните са договорили по-нисък размер на възнаграждението от
вече заплатения, да се впише задължение на адв.А. да заплати (възстанови) на ответника
3
част от сумата, а не обратното.
Изискуемостта на задължението по приемо-предавателния протокол била поставена в
зависимост от успешното събиране на вземането на ответника, което обстоятелство е
настъпило.
Налице е и покана от страна на кредитора към длъжника.
Поради изложеното по-горе съдът намира обжалваното решение за правилно и като
такова същото следва да бъде потвърдено.
Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на сторените от него пред
настоящата инстанция разноски, но поради липсата на доказателства за сторени такива
разноски не следва да се присъждат.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА Решение №1556/17.11.2024г. по гр.д. №5375/2023г. по описа на
Районен съд Плевен
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4