Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.11.2022
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II
ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при
участието на секретаря Христина Боровинова
като
разгледа докладваното от съдията Николова
в.н.ч.х. дело № 31 по
описа за 2021 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 318 и сл. НПК, образувано по жалба, подадена
общо от двамата подсъдими Р.Д.И. и Й.Г.Г., срещу
невлязлата в сила присъда от 18.12.2020 г., постановена по н.ч.х.д. № 106/2020
г. по описа районен съд – гр. П..
С атакуваната присъда подсъдимият Й.Г.Г. е
признат за виновен по обвинението, повдигнато с тъжба на пострадалата Т.Г.В. /И./,
за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и
т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 НК – за това че в
периода от 18.11.2016г. до 27.11.2016г. в с. М., при условията на продължавано
престъпление /през непродължителен период от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващите
деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите/ е разгласявал публично и чрез публичната група „Гласът на М.“ в
социалната мрежа „Фейсбук“ неистинни позорни за
тъжителката Т.Г.В. (към момента на деянието с фамилия И.), с ЕГН: **********,
обстоятелства и ѝ е приписвал престъпления с осъществяване на следните
деяния, както следва:
а/ на 18.11.2016 г. в с.М., в жалба с вх.№237/18.11.2016г. до Директора
на ДГ „Д. Г.” - с.М., действайки като съучастник - съизвършител
с подсъдимата Р.Д.И., е заявил: че на 24.10.2016 г. спрямо детето му Й. Й. Г. и
спрямо още шест деца от първа група в ДГ „Д. Г.” - с.М. е упражняван тормоз от
тъжителката, като тяхна учителка, състоящ се в „махленски викове, крясъци,
обиди и изпадане в тежка истерия”; че в тоалетната на детската градина е
ударила шамар на едно от децата; че конкретно спрямо детето му Й. Й. Г. е имала
следното отношение, цитирано в жалбата: „Г., какъв е тоя сопол бе, толкова ли е
сладък, че го ближеш? Изтрий се със салфетката и я изхвърли в коша”, след което
е последвал удар към него и навеждане за ухото към салфетката, която детето е
хвърлило на земята до коша; и че като човек, изпадащ в подобни състояния
/крещене, истерия/ и позволяващ си физическо насилие и тормоз, не трябва да
работи с деца и да упражнява професията на учител в детската градина в с.М.;
б/ На 18.11.2016г. в с.М., в ДГ „Д. Г.“ - с. М., пред директора ѝ
П.У. е твърдял, че предния ден - на 17.11.2016г., във фитнес-залата в с.М.
тъжителката е крещяла истерично и е била собственото си дете, както и, че по
време на работата си като учител в детската градина е викала истерично и е била
неговото дете Й. Й. Г., поради което няма качествата да бъде учител в детската
градина;
в/ На 24.11.2016г. в с.М., в кабинета на Кмета на Община – с. М., в
сградата на общината, пред Ц. Й., Кмет на Община – с. М., е твърдял, че има
проблем в детската градина в селото, като тя /“луда учителка“ на име Т. И. и
„шизофреничка“/ е била и тормозила детето му и още няколко деца, във връзка с
което заявил искане да бъде отстранена от работа;
г/ На 26.11.2016г. при оформения дебат пред неограничен брой лица в
публичната група „Гласът на М.“ в социалната мрежа „Фейсбук“
по повод публикация на Р.Д.И. от 23.58 ч. на 25.11.2016г. /за това, че детето
им Й. Й. Г. е бито и тормозено от тъжителката в детската градина в с.М., и че
не се вземат мерки срещу това от директора ѝ и от Кмета на Общината/:
- твърдял в коментар, адресиран до приятеля на тъжителката П.С. В., че
детето му Й. Й. Г. е бито и тормозено от тъжителката - „твойта.
шизофреничка ми е тормозила детето“, „детето ми е
бито и тормозено от тоя кон“, както и заявява - „таа
е луда, а работи с деца“;
- твърдял за извършени от тъжителката престъпления /побой и тормоз над
детето му в детската градина/ и за позорни за тъжителката обстоятелства /“г- жа
Г. е шизофреничка“, „детето ми е бито и тормозено от тази шизофреничка“/ по
същото време и в свои коментари по повод такива на А. Б. и В. Д. в публичната
група „Гласът на М.“ в социалната мрежа „Фейсбук“;
д/ На 26.11.2016г. в с.М. твърдял пред П. Т. от с.М., че в детската
градина в с.М. тъжителката, като учителка там, е била сина му, както и дъщеря
ѝ Л., която посещава детската градина, изпраща ѝ чрез социално
приложение аудиозапис, но в записа не се намира нищо,
което да потвърждава твърденията на Г.;*** изпратил по „Вайбър“
аудиозапис на Емилия Червенкова от с.М. с твърдения,
че в него е записано как тъжителката бие и тормози децата в детската градина в
с.М., но това не личи от записа;
ж/ На 27.11.2016г. в с. М., пред хранителен магазин в с.М., в
присъствието на А. Д. Д. и М. Г., двете от с. М., подсъдимият Й.Г.Г. заявил по повод взето отношение от страна на първата във
„Фейсбук“ в нейна защита, че детето му и още седем
деца в детската градина в с.Мирково са бити от тъжителката, като им е пускал по
телефона си аудиозапис, от който такова нещо не се
установява,
за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание „ГЛОБА” в
размер на 5000.00 лева (пет хиляди лева), вносима в
полза на бюджета на съдебната власт и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” чрез поставяне на
присъдата на информационното табло на Община М., Софийска област.
С присъдата подсъдимият Й.Г.Г. е признат ЗА НЕВИНЕН в това че:
а/ На 24.11.2016 г. в с. М. се е обадил
по телефона на Д. Шумчев от с. М., родител на детето
Д. Ш. от първа група на ДГ „Д. Г.“ - с. М., като му е заявил, че в същата група
тъжителката /учителката Т. И./ бие децата, включително и сина му Д.Ш., като му
е изпратил аудиозапис, а след това и снимка /по „Вайбър“/ на сина си Й. Й.в Г. със синина на лицето,
твърдейки, че е бит от нея;
б/ В края на месец ноември 2016 г.,
няколко дни преди датата 27.11.2016 г., в с..и от с.М., че учителката Т. И. бие
децата в детската градина в с.М., пускал им аудиозапис,
от който такова нещо не се установява и на основание чл. 304 НПК е оправдан по
тези пунктове на обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2, във вр.
с чл. 147, ал. 1, във вр. е чл. 26, ал. 1 НК.
Подсъдимият Й.Г.Г.
е признат ЗА ВИНОВЕН и в това, че в периода от 17.11.2016 г. до 27.11.2016 г. в
с. М., при условията на продължавано престъпление /през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината — пряк умисъл,
при което последващите деяния се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите/ се е заканвал по отношение
на тъжителката Т.Г.В. (към момента на деянията с фамилия И.), с ЕГН: **********,
с престъпления против личността ѝ - нанасяне на телесни повреди и това
заканване би могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му,
както следва:
а/ На 21.11.2016 г. в с. М., движейки се
с управляван от нея л.а. „С.“, при разминаването ѝ с тъмен на цвят л.а.
„А.“ комби, управляван от подсъдимия Й.Г.Г., същият я е засякъл, опитвайки се да я избута от пътното
платно, заедно с което ѝ е посочил среден пръст и ѝ е отправил
заплашителен жест с ръка - прекарвайки я напряко на шията си, т.е. че ще
ѝ отреже главата, от което тя е изпитала страх за осъществяване на
физическо посегателство;
б/ На 26.11.2016 г. в с.М. пред приятеля
ѝ П. С. В. от с.М.подсъдимият Й.Г.Г. е отправил
закани за престъпление против личността ѝ - че ще се саморазправя с нея,
и че ще я пребие /тъй като, по негови твърдения, е била и тормозила сина му/,
които закани ѝ били предадени от В. и от които тя е изпитала страх за
осъществяването им;
в/ На 27.11.2016 г. в с.М., пред А. Д. ***
и М. Г. от с. М. подсъдимият Й.Г.Г. се заканил, че ще
я пребие и че изобщо не му пукало /тъй като, по негови твърдения, е била и
тормозила сина му/, които закани са били предадени на тъжителката от Д. и Г. и
от които закани тя е изпитала страх за осъществяването им, с които изброени
деяния е извършил престъпление по чл. 144, ал. 1, във вр.
с чл. 26, ал. 1 НК, за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено
изтърпяването на така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Подсъдимият Й.Г.Г.
е признат ЗА НЕВИНЕН в това, че:
а/ На 17.11.2016 г. във фитнес-залата в
с. М., след като е напсувал тъжителката Т.Г.В. (към момента на деянието с
фамилия Иванова), ЕГН: ********** и гледайки я втренчено, е направил към нея
заплашителен жест с ръка - свит юмрук към лицето, в присъствието и на
малолетния ѝ син, който жест тя е възприела като закана за удар с юмрук в
лицето и за нанасяне на побой над нея, от което е изпитала страх за
осъществяване му и на основание чл.304 НПК е оправдан по този пункт на
обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 1, във вр.
с чл. 26, ал. 1 НК.
Подсъдимият Й.Г.Г.
е признат ЗА ВИНОВЕН за това, че в периода от 17.11.2016 г. до 27.11.2016 г. в
с. М., при условията на продължавано престъпление /през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл,
при което последващите деяния се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите/ публично и чрез публичната
група „Гласът на Мирков.о“ в социалната мрежа „Фейсбук“
е казвал на тъжителката Т.Г.В. (към момента на деянието с фамилия Иванова), с
ЕГН: **********, думи и изрази, унизителни за честта и достойнството ѝ и
е извършвал действия, унизителни за честта и достойнството й, с отделни деяния,
както следва:
а/ На 21.11.2016 г. в с. М., при
управление на л.а. „С.“, след като я е засякъл с управлявания от него л.а. „А.“
комби, тъмен на цвят, подсъдимият Й.Г.Г. ѝ показал среден пръст - действие, унизително за
честта и достойнството й, извършено от него в нейно присъствие и публично /на
публично място - улицата в населено място и пред движещите се по нея хора/, в
присъствието на намиращата се при нея в колата Иванка В.;
б/ На 26.11.2016 г. в коментари до П. С.
В., А. Б. и В. Д. във „Фейсбук“ в публичната група
„Гласът на М.“, която е общодостъпна и които коментари станали достояние на
неопределен кръг от лица, и които са възприети от нея самата лично и
непосредствено, като участник в публичната група, подсъдимият Й.Г.Г. я е нарекъл с обидни квалификации: „шизофреничка“,
„кон“, „кинг конг“, „луда“,
унизителни за честта и достойнството й, с които гореизброени деяния е извършил
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл.2,
във вр. с чл. 146, ал. 1, във вр.
с чл. 26, ал. 1 НК, за което и при условията на чл. 54 НК му е наложено
наказание „ГЛОБА” в размер на 3000.00 лева (три хиляди лева), платима в полза
на бюджета на съдебната власт и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, чрез поставяне на
присъдата на информационното табло на Община Мирково, Софийска област.
Подсъдимият Й.Г.Г.
е признат ЗА НЕВИНЕН в това че:
а/ На 17.11.2016 г. във фитнес-залата в
с.М., публично, обръщайки се към тъжителката Т.Г.В. (към момента на деянието с
фамилия Иванова), с ЕГН: **********, в нейно присъствие и в присъствието на
други лица, трениращи в залата, включително и на придружаващите я - малолетния
ѝ син П. /на 6 г./ и А. Б. от с.М., я е напсувал с думите – „Да ти еба
майката", унизителни за честта и достойнството й, и на основание чл.304 НПК е оправдан по този пункт на обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 1,
т. 1 и т. 2, предл.2, във вр.
с чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Със същата присъда подсъдимата Р.Д.И. -
родена на *** г. в гр.С., с адрес ***, българка, българска гражданка, с висше
образование, неомъжена, неосъждана, с ЕГН: **********, е призната ЗА ВИНОВНА в
това, че в периода от 18.11.2016 г. до 02.12.2016 г. в с. Мирково и в гр.
София, при условията на продължавано престъпление /през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл,
при което последващите деяния се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите/ е разгласявала публично и
чрез публичната група „Гласът на Мирково“ в социалната мрежа „Фейсбук“, както и в ефира на Нова телевизия неистинни
позорни за тъжителката Т.Г.В. (към момента на деянието с фамилия И.), с ЕГН: **********,
обстоятелства и ѝ е приписвала престъпления с осъществяване на следните
деяния, както следва:
а/ на 18.11.2016г. в с.М., в жалба с
вх.№237/18.11.2016 г. до Директора на ДГ „Дора Габе” - с.М., действайки като
съучастник - съизвършител с подсъдимия Й.Г.Г., е твърдяла: че на 24.10.2016 г. спрямо детето ѝ Й.
Й. Г. и спрямо още шест деца от първа група в ДГ „Д. Г.” - с.М. е упражняван
тормоз от тъжителката, като тяхна учителка, състоящ се в „махленски викове,
крясъци, обиди и изпадане в тежка истерия”; че в тоалетната на детската градина
е ударила шамар на едно от децата; че конкретно спрямо детето ѝ Й. Й. Г.,
е имала следното отношение, цитирано в жалбата: „Г., какъв е тоя сопол бе,
толкова ли е сладък, че го ближеш? Изтрий се със салфетката и я изхвърли в
коша”, след което е последвал удар към него и навеждане за ухото към
салфетката, която детето е хвърлило на земята до кош; и че като човек, изпадащ
в подобни състояния /крещене, истерия/ и позволяващ физическо насилие и тормоз,
не трябва да работи с деца и да упражнява професията си на учител в детската
градина в с.Мирково;
б/ На 25.11.2016 г., в 23.58 ч. е
публикувала на страницата на публичната група „Гласът на М.о“ в социалната
мрежа „Фейсбук“ текст с клеветящо я съдържание -
„Днес 25.11.2016г. изтича един месец откакто нашето дете Й. на 2 години и 3
месеца беше бито и тормозено от лицето Т.Г., която е учител в ДГ „Д. Г.“ с.М.“,
като заявява, че ще представи на всеки един от родителите на децата от детската
градина „100% доказателство за побой“ над нейното детe
и на още 5 деца и 11 човека свидетели;
в/ По повод оформилия се дебат, във
връзка с горната публикация, на 26.11.2016г. подсъдимата Р.Д.И. отново твърди в
публичната група „Гласът на М.“ във „Фейсбук“, че
тъжителката е удряла деца, публикувана е снимка на детето Й. Й. Г. с видима
синина на лицето и с текст „Ето и постижението на г-жа Т.Г.“;
г/ На 28.11.2016 г. в с. М., на
заседание на Общинския съвет - с. М. в изказване по т. 9 от дневния ред,
подсъдимата Р.Д.И. твърди, че тъжителката е крещяла, обиждала и била детето им Й.
Й. Г., както и пет други деца в детската градина, като това установили с
незаконен запис с поставено скрито от нея и бащата на детето устройство в
дрехите му от 24.10.2016 г., след като на 21.10.2016 г. детето им било
предадено от детската градина със синина върху лицето;
д/ На 01 срещу 02.12.2016 г., в
предаването по Нова телевизия „Часът на Милен Цветков /в полунощ от 12 ч./ от
студиото в гр.София подсъдимата Р.Д.И. заявила, че в направен от нея и съпруга
ѝ запис от устройство, поставено в дреха на детето на 24.10.2016 г., се е
чувало как тя /госпожа Г., която в момента е „в развод с бившия си съпруг“/ е
жената, която тормози децата в първа група в детската градина в с.Мирково, в
която група е бил и синът им Й. Й. Г.;
е/ На 02.12.2016 г., в предаване на живо
от с.М. в сутрешния блок „Здравей Б.“ по Нова телевизия, подсъдимата Р.Д.И.
потвърждава казаното от нея по Нова ТВ предния ден, и казва, че имат 17 записа,
на които се чували обиди и лошо отношение към децата в детската градина в с.М.
от тъжителката, но не ги предоставят, тъй като касаят не тяхното, а други деца,
с които изброени деяния е извършила
престъпление по чл. 148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и
т.2, предл.2, във вр. с чл.
147, ал.1, във вр. с чл.26, ал. 1 вр.
чл.20, ал. 1 НК, поради което и при условията на чл.54 НК, ѝ е наложено
наказание „ГЛОБА” в размер на 5 000.00 лева (пет хиляди лева), в полза на
бюджета на съдебната власт и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, чрез поставяне на
присъдата на информационното табло на Община М., Софийска област.
На основание чл. 23, ал. 1 НК са
групирани наказанията, наложени на подсъдимия Й.Г.Г.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***, по делото, като е определено едно общо
наказание, а именно най-тежкото измежду тях - „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
ОСЕМ МЕСЕЦА. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на така
наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 НК
към така наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” са
присъединени и наказанията „ГЛОБА” в размер на 5 000.00 лева (пет хиляди лева)
в полза на бюджета на съдебната власт и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, чрез поставяне
на присъдата на информационното табло на Община М., Софийска област.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК,
подсъдимият Й.Г.Г. е осъден да заплати на тъжителката
Т.Г.В. направени разноски по делото в размер на 4560.00 лева (четири хиляди
петстотин и шейсет лева) за всички съдебни инстанции, разглеждали делото до
момента, а подсъдимата Р.Д.И. е осъдена да заплати на тъжителката Т.Г.В.
направените разноски по делото в размер на 1520.00 лева (хиляда петстотин и
двадесет лева) за всички съдебни инстанции, разглеждали делото до момента.
Недоволни от присъдата са останали
двамата подсъдими, които в срока по чл. 319, ал. 1 НПК са подали обща жалба
срещу присъдата.
Поискана е отмяната на обжалвания
съдебен акт, като вместо това се постанови нова присъда, с която подсъдимите да
бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатото им с частната тъжба
обвинение. Това искане се поддържа с довод за необоснованост на присъдата, тъй
като решаващият извод на първоинстанционния съд
почива на несигурни доказателствени източници, а
именно свидетелски показания, които са противоречиви и съдържат единствено предположения
за факти. Твърди се, че първият съд неоснователно е дал вяра на показанията на
свидетелите, тъй като всички те са близки, роднини, членове на семейството на
тъжителката и поради това са заинтересовани от изхода на делото. Освен това при
анализа на събраните свидетелски показания първият съд не ги е съпоставил с останалите
доказателствени източници и поради това не е стигнал
до извода, че свидетелите лъжат. Конкретно като лъжливи се изтъкват показанията
на свид. Иванка В., тъй като същата не би могла да
възприеме обстоятелствата, за които разказва, а именно, че подс.
Г. е правил жестове с дясна ръка към тъжителката, поради това, че задните
стъкла на автомобила на подсъдимия били боядисани с боя. Твърди се, че първият
съд изцяло и немотивирано е пренебрегнал обясненията на подсъдимите.
Не се предявяват надлежно искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В депозирани писмени обяснения подс. Г. /л. 42-50 по делото/ излага
твърдение, че спрямо сина му действително е било упражнено насилие, което
накарало него и подсъдимата И. да направят запис на случващото се в детската
градина. Не отрича, че са представили записа на други лица и че подс. И. е публикувала разказ за случката в група „Гласът
на Мирково“ във Фейсбук. Подсъдимият твърди, че след
това били направени фалшиви профили с неговите имена и снимки, от които били
публикувани неверни неща. Излага данни, че свидетелите са предубедени и
заинтересовани. Твърди, че е невъзможно да е отправил неприлични жестове към
тъжителката от автомобила си, тъй като задният и страничните прозорци на колата
му са боядисани – непрозрачни. По отношение на деянието, извършено на
27.11.2016 г. намира, че не е доказано, тъй като не се е намирал на територията
на с. Мирково по това време. Твърди, че системно е обект на подавани срещу него
жалби, основани на неверни твърдения, с цел да бъде злепоставен.
В съдебно заседание тъжителката В. иска потвърждаване
на присъдата.
Повереникът – адв. П., намира, че
присъдата следва да се потвърди с окончателно решение, като изразява и становище
за евентуално приложение на чл. 78а НК поради липса на отрицателни предпоставки
за това.
Служебният защитник на подс.
Г. – адв. З., моли за отмяна на присъдата като
неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Намира, че обвинението е недоказано,
а показанията на свидетелите неправилно са кредитирани, тъй като никой от
разпитаните свидетели не е видял обв. Г. *** негова
вина инкриминирани действия.
Служебният
защитник на подс. И. – адв.
Ц., намира, че присъдата е постановена, без да е извършено всестранно и пълно
изследване на обстоятелствата по делото, като са били кредитирани единствено
доказателства в полза на обвинението. Моли за оправдателна присъда.
Софийският окръжен съд, след като провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка
с доводите на страните, приема за установено следното:
При съблюдаване на процесуалните
правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство,
първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи
по фактите, значими за правилното решаване на делото, като въззивната
инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд.
Установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка съвпада в голяма степен с описаната в тъжбата и след
собствена проверка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства въззивната инстанция не
намира основания за допълването ѝ.
Тъжителката Т.Г.В. /с предишни фамилни имена Иванова
и Михайлова/ работила като учител в Детска градина /ДГ/ „Дора Габе" – с. Мирково от 2013 г., включително и към
момента на инкриминираните деяния.
Подсъдимите Й.Г.Г. и Р.Д.И. имат син - Й. Й. Г., малолетен, който през 2016
г. за известно време - до месец юни, посещавал детската градина, след което спрял
да посещава заведението. Негова учителка била тъжителката Т.В.. През месец
октомври същата година, за три дни - на 20, 21 и 24.10.2016 г., отново посетил
детската градина. По това време детето било навършило възраст 2 години и 3
месеца. На 21.10.2016 г. тъжителката В. ползвала платен годишен отпуск /видно
от заповед № 06/20.10.2016 г, приложена по н.ч.х.д. № 67/2017 г. на РС-Пирдоп/.
На 18.11.2016 г. подсъдимият Й.Г.Г. отишъл в детската градина в с. М.. Там разговарял със свид. П. У. – директор на детската градина, като съобщил,
че предния ден - на 17.11.2016 г., във фитнес залата в с. Мирково тъжителката В.
крещяла истерично и била собственото си дете, та какво оставало за чуждите,
поради което нямала качествата да бъде учителка в детската градина. Подсъдимият
се оплакал на директорката също така, че тъжителката викала истерично и на
неговото дете и го е удряла, като внесъл и жалба от името на двамата родители /л.
21 от н.ч.х.д. №67/2017 г. на РС-Пирдоп/, подписана от него и от майката на детето
– Р.И..
Жалбата била регистрирана с вх.
№237/18.11.2016 г. до директора на ДГ „Д. Г..“ с. М. и съдържала твърдения на подсъдимите
Й.Г.Г. и Р.Д.И., че на 24.10.2016 г. детето им Й. Й. Г.
посетило ДГ “Д.а Г.“ - с. М., като в същия ден те получили достоверна
информация, че „лицето Т.Г. И." упражнява тормоз над тяхното и над още
шест деца от първа група, където е „учител“. Твърдят, че тормозът се състои в
„махленски викове, крясъци, обиди и изпадане в тежка истерия"; че в
тоалетната учителката е ударила шамар на едно от тези деца, чиито имена не
сочат, тъй като още не били информирали родителите им; че отношението на
учителката към техния син било следното: „- Г., какъв е тоя сопол бе, толкова
ли е сладък, че го ближеш? Изтрий се със салфетката и я изхвърли в коша“; че
след това е последвал удар към детето от учителката и навеждане за ухото към салфетката,
която детето е хвърлило на земята до коша, а детето, тъй като е на възраст 2 г.
и 3 м., не разбира и още не може да говори. Твърдят, че след това отново
тъжителката е започнала да крещи, изпадайки в истерия.
Двамата подсъдими в жалбата си до
директора на детската градина правят искане за вземане на дисциплинарни мерки,
тъй като „учителката“ Т.Г. Иванова, тормозела децата на жителите на с. Мирково,
и поради това – като човек, който изпада в подобни състояния, не следва да
работи с деца и да упражнява тази професия. Заявяват, че ако не бъдат взети адекватни
мерки от директорката, ще сезират компетентните органи, предоставяйки
съответните доказателства.
Свидетелката Пепа Узунова уверила
подсъдимия Г., че веднага ще вземе мерки по повод неговото оплакване и жалбата,
като срокът за произнасяне бил едномесечен. Още на същия ден У. уведомила
учителката Т. И. за оплакването на Г. и за жалбата, като ѝ дала
възможност да се запознае със съдържанието ѝ. По повод жалбата на Гунчеви
директорката Узунова изискала писмени обяснения от учителката Т. Иванова и от
останалите служители на детската градина, които били на работа на въпросната
дата в групата на детето на Г.. У.изискала обясненията в срок от 24 часа, за
което писмено уведомила колегите си. Обяснения били дадени от учителката Т. И.,
учителката И.Я., мед. сестра Е. Ст. и прислужник Т. . От писмените обяснения на
посочените лица не се установява на 24.10.2016 г. учителката Т. И.да е имала
такова поведение към детето на Г., в какъвто смисъл са твърденията в жалбата
им.
Директорът Узунова уведомила с
писмо от 05.12.2016 г. Р.И. и Й.Г. за резултата от извършената от нея проверка
в детската градина по повод жалбата им и предвид допълнително представени от
тях доказателства пред различни медии и обществени институции, сезирала Районна
прокуратура – Пирдоп за изясняване на случая /л. 186 по н.о.х.д. № 106/2020 г.
на РС-Пирдоп/. За
случая било уведомено Регионалното управление на образованието София-регион,
като от извършена проверка не се доказват твърденията в жалбата на Й.Г. и Р.И. /л.
33-38, н.ч.х.д. № 67/2017 г. на РС-Пирдоп/.
По сигнал на директора на ДГ „Дора
Габе“ Узунова, жалба от Т.В. и по жалба на Р.И. и Й.Г. били извършени проверки
от РП – Пирдоп. В хода на едната от проверките – по пр.пр.
№ 1131/2016 г., при събрани писмени доказателства и снети обяснения от
тъжителката и подсъдимия, прокурорът е постановил отказ да образува досъдебно
производство, като е посочил, че са налице данни за престъпления по чл. 148,
ал. 1, вр. с чл. 146, ал. 1 НК и чл. 148, ал. 2, вр. чл. 147 НК, като е указал, че наказателното преследване
се възбужда по тъжба на пострадалия пред съда.
По жалба на подсъдимите е била
образувана и пр. пр. № 1111/2016 г. (към нея е приложен и сигналът на директора
на ДГ „Д.Г.“) с оплаквания за осъществено спрямо сина им насилие, с приложен
звукозапис и снимка на детето със синина в областта на лицето, които са били
обект на оглед пред първоинстанционния съд.
Прокурорът е постановил отказ за образуване на ДП поради липса на данни за
извършено престъпление от общ характер, като е указал, че твърдяното деяние на
осъществено спрямо сина им насилие от учителката му се преследва по тъжба на
пострадалия.
На 21.11.2016 г. в село М.
тъжителката управлявала лек автомобил „С." и с нея в колата била и
свидетелката И. В.. При разминаването с лек автомобил „Ауди" комби, тъмен на цвят, управляван от подсъдимия Й.Г.,
последният я засякъл, опитал се да я избута от пътното платно, заедно с което
ѝ посочил среден пръст и ѝ отправил заплашителен жест с ръка -
прекарвайки я напряко на шията си, което тъжителката възприела като закана, че
ще ѝ отреже главата, и което възбудило основателен страх у нея за
осъществяване на физическо посегателство. Подсъдимият Г. имал такова поведение
и спрямо други жители на село М. - засичане с лекия автомобил, опит да ги
избута от пътното платно, отправяне на неприлични жестове.
На 24.11.2016 г. преди обяд
подсъдимият Й.Г.Г. посетил свидетелката Ц. Й. - кмет
на Община М., в кабинета ѝ в общината. Подсъдимият Г. казал, че иска да я
запознае с проблем в детската градина в селото, която посещава детето му. Казал
ѝ, че „луда учителка“ на име Т. И. е била и тормозила детето му и още
няколко деца и заявил искане да бъде наредено на директорката на детската
градина да отстрани от работа учителката, тъй като не е съгласен някаква си
„шизофреничка, луда, психясала" да крещи и бие
детето му и други деца в детската градина. Свидетелката Й. казала, че така не
може да махне учителката, а трябва да бъде извършена проверка за изясняване на
случая. След този отговор подсъдимият Г. напуснал кабинета на кмета и след
няколко дни, на 28.11.2016 г., изпратил на мобилния телефон на кмета Й.чрез Вайбър съобщение със запис, на който се чували гласове и
шум и отправил реплика към Й. - „същото да се случи и с нейното внуче“.
Подсъдимият Г. твърдял, че в съобщението със запис, направен от него, е
документирано как учителката Т. И. бие детето му и други деца в детската
градина и в тази връзка той отправя „пожелание“ към кмета и нейните деца да
бъдат бити така в тази детска градина. Подсъдимият Г. казал пред директорката,
че записът е направен чрез записващо устройство, поставено във връхната дреха
на детето му.
На 25.11.2016 г. в 23:58 часа
подсъдимата Р.Д.И. публикувала в социалната мрежа „Фейсбук“,
на страницата на публичната група „Гласът на М.“, текст със следното
съдържание: „Днес 25.11.2016 г. изтича един месец откакто нашето дете Й. на 2
г. и 3 месеца беше бито и тормозено от лицето Т.Г., която е учител в ДГ „Д. Г.“
с.М.“ /цитат/. Заявено било в написаното, че тъй като мерки спрямо учителката
не били взети от кмета на с. М. и от директора на детската градина „...от
понеделник мерките ще ги вземем ние...“ /цитат/. В този текст подсъдимата Р.И.
се обръща към родителите на децата от детската градина в с. М., като заявява:
„За горенаписаното ще представя на всеки един от Вас
100% доказателство за побой и тормоз над моето дете и на още 5 деца и 11 човека
свидетели“ и завършва: „Бог да пази М. и децата на М. от случващото се!!!”.
По повод на горната публикация на
Р.И., в публичната група „Гласът на Мирково”, в социалната мрежа „Фейсбук”, на 26.11.2016 г. се оформил дебат, при който
подсъдимата Р.Д.И. отново твърди, че учителката Т.Г. си позволявала да удря
деца и да им крещи, публикувала е снимка на детето си Й. със синина отдясно на
лицето и с текст: „Ето и постижението на г-жа Т.Г.”, а подсъдимият Й.Г.Г. твърди, че има записи и обръщайки се към свидетеля П. С.
/по това време приятел на тъжителката/, е употребил следните квалификации по
адрес на тъжителката - „Твойта шизофреничка ми е тормозила
детето...”, „Нито ме интересува твойта шизофреничка,
нито мъжът ѝ, детето ми е бито и тормозено от тоя кон...“, „Шушомигооо, ти ли ще правиш разследване, ако си могъл да
правиш разследвания щеше да разбереш, че тааа е луда,
а работи с деца“, „Епитети ще чуеш от устата на кинг кооонг, утре ела да ти ги пусна“. В коментар на същата дата
- 26.11.2016 г., към изявление на А. Б. по повод публикацията на подсъдимата Р.Д.И.
от 25.11.2016 г., подсъдимият Й.Г.Г. заявява: „Г-жа Г.
е шизофреничка“, по повод на коментар на В.Д. във връзка с публикацията на
подсъдимата И. от същата дата подсъдимият Г. заявява и заплашва - „...Злобна
госпожо, ...детето ми е бито и тормозено от тази шизофреничка, а има оплаквания
и от вас. Внимавай!!!“
След уговорената в публичната
група „Гласът на Мирково“ на социалната мрежа „Фейсбук“
среща на свидетеля Петър Стоянов Вълев /по това време приятел на тъжителката/,
с подсъдимия Й.Г.Г., такава се състояла през деня,
около обяд на 26.11.2016 г. в магазина му в с.Мирково, на която Г. пуснал на В.
аудиозапис, на който свидетелят не разпознавал гласа
на тъжителката. В разговора с Вълев подсъдимият Г. му заявил, че тъжителката е
„луда, шизофреничка“, че е била детето му и още 7-8 деца, показал му и снимка
на битото му дете и заявил, че ще се саморазправя с нея физически. Свидетелят В.
предложил на Г. да се срещне с тъжителката в негово присъствие, за да се
разберат и да изяснят случая, но подсъдимият отказал и заявил, че не иска да я
вижда и ако я види, ще я пребие. Разговорът между Г. и Вълев бил предаден на
тъжителката от свидетеля Петър Стоянов Вълев и отправените от страна на
подсъдимия Г. към нея закани, които в контекста на цялостното му предходно
поведение затвърдили опасенията ѝ за възможна физическа саморазправа
спрямо нея. На тъжителката ѝ станало известно и обстоятелството, че
подсъдимият Г. се е свързвал и търсил подкрепа за действията си и от родители
на други деца от детската градина, като и пред тях заявявал твърденията си, че
учителката Т.Г. е извършила престъпни деяния спрямо неговото дете, спрямо
техните деца и спрямо други деца в детската градина в с.М..
На 26.11.2016 г. Й.Г. се обадил
по телефона на свидетелката П. Т. и ѝ разказал как в ДГ „Д. Г.“ в с. М.
малтретират децата и че има доказателства за това, включително и нейното дете –
Л., е бито от учителката Т. И.. Подсъдимият Г. изпратил на Т. аудиозапис на личния ѝ телефон, на който тя различила
гласа на детето си, но майката не намерила нещо нередно в записаните обстоятелства,
като смята, че записът не е от 24.10.2016 г., за която дата твърдял Г., тъй
като на тази дата детето ѝ Л. не е било на детска градина.
На 26.11.2016 г. подсъдимият Г.
изпратил аудиозапис на свидетелката Е. Ч. с твърдение,
че на него е записано как учителката Т.Г. бие и тормози децата в детската
градина в с.М., на което Ч.а му отговорила, че това не е истина и не му вярва,
тъй като детето ѝ е било при тази учителка, тя е доволна от работата ѝ
и нейното дете с голямо желание е посещавало детската градина, било е щастливо
и се радвало да види учителката. Този запис бил изпратен на личния телефон на
свидетелката Ч., на Вайбър, след като Г. и писал
първо на лично съобщение във „Фейсбук“ от профила си
и поискал телефонния ѝ номер, за да ѝ изпрати записа. На записа
свидетелката чула женски и детски гласове, но не разпознала гласа на учителката
Т. . и не била сигурна, че записът е направен в детската градина.
На 27.11.2016 г. преди обяд в с.М.
пред хранителен магазин на ул. „Ц. К.“, свидетелката А. Д. Д. и М. Г. /директор
на основното училище в с.М./ имали среща „на кафе“, в близост до което се
намирал магазинът на подсъдимите Й.Г. и Р.И.. При тях дошъл Й.Г. и се обърнал
към свидетелката Д., казвайки, че понеже тя е взела отношение във „Фейсбук“ на тяхна публикация и защитила учителката Т. И.,
ще ѝ пусне запис да чуе как учителката бие детето им и още 7 деца в
детската градина. След това Г. пуснал аудиозапис на
телефон и започнал да обяснява: „Ето тук тая лудата ми удря детето... ето тук
бие други деца... тук се чува шамар“. В коментара си във връзка със записа
подсъдимият Г. произнесъл следните думи - „кон“, „шизофреничка“, „луда“, „кинг конг“. При опита на А.Д. да
защити тъжителката, Г. ѝ заявил, че не желае да слуша за този „кинг конг“, казал ѝ, че в
момента имал проблем - пробация или условна присъда,
но когато му изтече, щял да я пребие и че изобщо не му пукало. Свидетелката А.
Д. предала на тъжителката казаните думи и отправените закани от Г. по отношение
на нея, като в контекста на цялостното поведение на подсъдимия към тъжителката,
отправените думи и закани засилили страха ѝ от реалното им осъществяване.
На 28.11.2016 г. на заседание на
Общинския съвет - с.М., по т. 9 от дневния ред, подсъдимата Р.И. информирала
общинските съветници, че детето ѝ Й. е
посещавало детската градина в с.Мирково до 31.05.2016 г., като след това е било
записано отново и я е посещавало на 20.10, 21.10 и 24.10.2016 г., от която дата
е спряно от родителите му. Подсъдимата И. твърдяла в изказването си, че на
20.10.2016 г. са прибрали детето стресирано, плачело е на сън и не се е
чувствало добре. Твърдяла, че на 21.10.2016 г. /петък/ детето било взето от
детската градина с „необичайна синка по лицето“, документирана със снимка.
Твърди, че с мъжа ѝ взели мерки, които самата тя определя като „незаконни“,
но заявява, че са били принудени от обстоятелствата да ги приложат. Заявила, че
на 24.10.2016 г. /понеделник/ са сложили в дрехите на детето подслушвателно устройство и от аудиозаписа,
който изготвили по този начин, се установявали крещене, обиди, шамари върху
детето ѝ и върху още пет други деца, основно такива, които не могат да
говорят. Твърди пред Общинския съвет, че впоследствие разбрала от родителите,
че въпросната госпожа - Т.Г., е посягала и на други деца, които могат да
говорят и те са казали на родителите. Твърдяла, че се касае за установено
насилие на възрастен човек, педагог, към малко дете, което представлява огромен
проблем. Това изказване на подсъдимата И. е документирано в Протокол
№13/28.11.2016 г. на Общински съвет - с. М. /л.45-49
по н.ч.х.д. №67/2017 г. на РС-Пирдоп/. По
изказването на подсъдимата И. са взели отношение общински съветници
и кмета Й., които са заявили, че ще предприемат мерки след проверка от
директора на детската градина и от други компетентни институции.
На 01.12.2016 г. тъжителката
отишла на работа около 12,30 ч. в детската градина и там я чакал екип на Нова
телевизия, които казали, че искат да разговарят с нея по повод сигнал на
родители на дете от нейната група - семейство Г., които са направили запис как
тя обижда и крещи истерично на детето им и на още няколко деца. Екипът пуснал
записа, но не могли да намерят частта с обидните думи, които твърдели, че е
казала на децата. Тъжителката заявила пред екипа на медията, че никога не си е
позволявала да се държа грубо и невъздържано с децата. От екипа ѝ казали,
че ще дойдат отново на другия ден - 02.12.2016 г. сутринта и ще излъчват на
живо в „Здравей България“.
На 01.12.2016 г. в централната
емисия по Нова телевизия от 19 ч. се излъчил материал, в който подсъдимата Р.И.
заявила, че детето ѝ Й.Г. до ден днешен се събуждало вечер с отворени очи
и пищейки, че на 21.10.2016 г. го взели от детската градина със синина на
бузата, че имали запис, от който се установявало крайно грубо отношение -
детето започва да плаче, чували се шамари, не знае дали е било към техния син,
но след като видяла синината върху лицето му, преценили че е било и към него
това нещо.
Същата вечер в полунощ /12 ч./
излъчили предаването „Часът на М. Ц.“ по Нова телевизия, в което участвала
подсъдимата Р.Д.И., която заявила, че на 21.10.2016 г. /петък/ взели детето си
от детската градина в с.М. със синина върху лицето и тъй като то било
стресирано и уплашено, не можело да говори, решили със съпруга ѝ на
следващия ден - 24.10.2016 г. /понеделник/ да сложат в дрехата на детето
записващо устройство, записът бил направен на 24.10.2016 г. и след като го
прослушали, го предоставила на кмета на общината Ц.а Й. и на други родители на
деца от детската градина, за да чуят какво се случва там. В предаването И.
заявила изрично, че госпожа Т.Г. е жената, която тормози децата в първа група,
в която е бил синът им.
На 02.12.2016 г. около 7,30 ч.
сутринта в детската градина с. М. отново пристигнал екип на Нова телевизия,
който излъчвал на живо в „З. Б.“. На мястото били подсъдимата Р.И., родители на
деца от първа група, както и родители на други деца, на които учителката Т.
Иванова е преподавала. Подсъдимата Р.Д.И. потвърдила казаното от нея по Нова ТВ
предния ден и заявила, че имали още записи, на които се чували обиди, шамари и
лошо отношение към децата, но те не касаели тяхното дете и затова не ги били
предоставили.
Тъжителката Т.В. е
възприемана като грамотен, компетентен специалист от директора на детската
градина, видно от характеристика /л. 44 по н.ч.х.д. № 106/2020 г. на РС-Пирдоп/, добронамерена, внимателна с
децата, родителите и колегите си, справя се с поставените задачи и постига
много добри резултати в работата си, ползва се с авторитет сред родителите и възпитаниците си. Посочено е, че за времето от 04.03.2013
г. до 27.07.2020 г. тъжителката няма наложени дисциплинарни наказания. Тези
данни се потвърждават и от разпитаните по делото свидетели П. В., И. В.,
Цветанка Й., Е.я Ч., А.а Де., П. Т., И. Я.а.
От заключението на изготвената в хода
на съдебното следствие пред първоинстанционния съд съдебнопсихологична експертиза /л. 227-235 по първоинст. дело/ се
установява, че посочените в тъжбата действия биха могли да възбудят у
тъжителката В. основателен страх за осъществяване на престъпления против
личността ѝ.
Й.Г.Г.
е роден на *** г. в гр. П. с адрес ***, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Р.Д.И. е родена на *** г. в гр. С.е,
с адрес ***, българка, българска гражданка, с висше образование, неомъжена,
неосъждана, с ЕГН: **********.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя изцяло от доказателствените
материали, събрани по делото. Първоинстанционният
съд, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, е посочил доказателствените източници, обосновали неговите фактически
констатации, вярно и в съответствие на правилата на формалната логика е
интерпретирал тяхното съдържание, без да допуска извращаването им, като въззивната инстанция изцяло споделя доказателствения
анализ, направен от първия съд.
Така установеното се подкрепя
от показанията на разпитаните свидетели, от писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 НПК,
от експертното заключение по СПЕ /л. 227-235 по първоинст.
дело/, обясненията на подсъдимата И. пред
първостепенния съд. Фактическите констатации и изводи на съда
убедително са аргументирани и почиват на детайлен и прецизен анализ на
събраните доказателствени източници, който по
същество дава достатъчно изчерпателен отговор на всички възражения, поддържани
от защитниците на подсъдимите и от самите подсъдими. Не може да бъде прието
като основателно възражението на подсъдимите срещу осъдителната първоинстанционна присъда, основаващо се на тезата за
превратно тълкуване на доказателствата по делото и упрек към съда в несъобразяване
на противоречия между гласните доказателства и заинтересованост на свидетелите
от изхода на делото. Напротив районният съд е интерпретирал всички доказателствени източници, обосновали фактическите му
констатации, поотделно и в съвкупност, без да допуска извращаването и в
съответствие на действителното им съдържание.
Не намират подкрепа доводите
на служебните защитници за наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при оценката на доказателствата от първия съд.
Най-напред, в доказателствения материал и
по-конкретно в свидетелските показания не са налице съществени противоречия, а
по същество спорът се отнася до тяхната вярна и точна интерпретация. Първоинстанционният съд е изразил логични аргументи, въз
основа на които е направил своите фактически констатации. Събраните гласни доказателствени източници са подложени на внимателен,
задълбочен и всестранен анализ, анализирани са поотделно и съвкупно и са
съпоставени с други данни по делото, като в резултат съдът е стигнал до напълно
обосновани и логически издържани изводи по фактите, релевантни за правилното
решаване на делото. Настоящият съдебен състав при собствена преценка отчита, че
свидетелските показания, кредитирани от първия съд, са последователни и с
достатъчно ниво на конкретика спомагат за пълно
изясняване на всички въпроси, очертани с тъжбата и включени в предмета на
доказване по делото.
Възражението на подсъдимите,
че първоинстанционният съд се е позовал единствено на
показанията на заинтересовани от изхода на делото свидетели в полза на
обвинението, настоящият съд намира за неоснователно. Факт е, че една част от
свидетелите действително са в близки отношения с тъжителката, но това не се
отнася за друга част от тях: Ц.Й. (кмет на с. Мирково), П. У.(макар и служебен
ръководител на тъжителката – директор на детската градина, същата е
безпристрастна и поначало е заинтересована от установяване на обективната
истина), П. Т. (майка на дете от детската градина), Е. Ч.. Въпреки, че не е
изключено да са налице обективни предпоставки за заинтересованост у част от
свидетелите поради роднинска връзка или познанство със страните, това не следва
да води автоматично до извод за занижена доказателствена
стойност на техните показания, а налага изискване спрямо съда да подходи с
повишено внимание при оценка на тези показания, като ги съобрази и с останалите
доказателства по делото, което първоинстнационният
съд е сторил. Разгледана в общ план, доказателствената
съвкупност по делото е еднопосочна и анализът ѝ води до категорични
изводи по фактите, значими за законосъобразната им правна оценка.
Обективно и безпристрастно първият
съд е анализирал и обясненията на подсъдимата, като им е дал вяра в частите, в
които са подкрепени от други доказателствени
източници, приобщени надлежно по делото и цитирани по-горе. Съобразена е двойствената природа на обясненията на подсъдимата –
като доказателствено средство и средство за защита.
Една част от обясненията на подсъдимата не опровергават останалите
доказателства и подкрепят фактическите констатации на първоинстанционния
съд, които въззивната инстанция споделя. В този
смисъл в показанията си подсъдимата признава, че именно тя е депозирала жалба
до директора на детската градина, че е публикувала инкриминираните твърдения за
осъществено насилие в детската градина в публичната група във „Фейсбук“ и че тя е изпращала инкриминирания звуков файл
чрез различни телефонни приложения за комуникация. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, твърденията на подсъдимата целят в
определен аспект изграждане на оневинителна версия в
полза на другия подсъдим, но те се явяват изолирани, неподкрепени от доказателствената съвкупност. Ролята на подс.
Г. в инкриминираната престъпна дейност се доказва от кредитираните
доказателства, поради което и настоящият съдебен състав не цени обясненията на
подсъдимата в тези части.
При така установеното от
фактическа страна следва да бъдат потвърдени като правилни крайните изводи на първоинстанционния съд. Правилна е дадената от първоинстанционния съд правна оценка на инкриминираните с
тъжбата деяния и напълно се споделя от настоящия състав на СОС.
По отношение на подс. Г. първоинстанционният съд
е достигнал до законосъобразен извод за съставомерност
на извършените от него деяния, формиращи едно продължавано престъпление и
попадащи в състава на чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т.
1. и т. 2, предл. 2, вр.
чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Юридически прецизно
е подходил районният съд, като е включил в обхвата на продължаваното
престъпление деянието, извършено в условията на съучастие с подс.
И., като това обстоятелство само по себе си не представлява отрицателна
предпоставка за включване на това деяние в рамките на единното продължавано
престъпление при наличие на всички предвидени в закона условия за това – и
седемте деяния осъществяват един и същ състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В
този смисъл т. 5 от Тълкувателно решение № 3/1971 г., ОСНК на ВС – „единството
на продължаваното престъпление не се разкъсва от това, че деецът е извършил
една част от деянията сам, а друга – в съучастие с трети лица“.
В мотивите към
контролираната присъда съдържанието на изпълнителните деяния на престъплението
клевета е анализирано в духа на правната теория и съдебната практика, които
приемат, че предмет на престъплението могат да бъдат твърдения с конкретно
съдържание, носещи информация за точно определено обстоятелство, което следва
да бъде позорно, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания
и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото. Именно такива са и
установените седем на брой деяния /чието подробно преповтаряне не се налага/,
извършени от подс. Г. в периода 18.11.2016 г. до 27.11.2016
г., за които е постановена осъдителна присъда. Присъщо и за седемте деяния е,
че подсъдимият Й.Г. е разгласявал публично и чрез публичната група „Гласът на
Мирково“ в социалната мрежа „Фейсбук“ неистинни
позорни обстоятелства за тъжителката В.. Същият ѝ е приписвал
престъпления, които остават недоказани. Всички събрани пред първата инстанция
доказателства сочат на несъмнен извод, че тъжителката не е упражнявала насилие
спрямо децата, посещаващи детската градина, а напротив – като утвърден
специалист, ползващ се с уважението на околните, вкл. родителите на деца,
посещаващи детското заведение, тя никога не си е позволявала да нарушава реда.
Нито от разпита на свидетелите, нито от останалите приобщени доказателства не
се установяват твърдените от подсъдимия обстоятелства, поради което същите
неправомерно са злепоставили тъжителката. Валидно за всяко от деянията е, че
подсъдимият тенденциозно, преследвайки цел да разгласи неверни данни, е
извършвал категорични изявления, засягащи личността на тъжителката, които не
може да се считат за добросъвестно упражняване на право на мнение и свободно
изразяване нито ценени самостоятелно, нито в тяхната съвкупност. Деянието на
подсъдимия е довършено, както правилно е отбелязал съдът, тъй като твърденията
са достигнали до множество лица. Изпълнени са и условията клеветата да е
разпространена „публично“, тъй като инкриминираните изрази са станали достояние
на неограничен кръг от лица.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно субективната страна на извършеното
престъпление. Деянията са извършени при условията на пряк умисъл – подс. Г. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият Г. е знаел, че твърденията,
изложени от него, не се потвърждават обективно, поради което са злепоставящи за
тъжителката В. и пряко засягат нейното добро име и авторитет сред
обществото.
За извършеното престъпление
по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1. и т. 2, предл. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК предвиденото наказание е „глоба“ от
пет хиляди до петнадесет хиляди лева и „обществено порицание“. Първият съд е
наложил наказание „глоба“ в предвидения минимален размер от 5000 лева, както и
„обществено порицание“ чрез поставяне на присъдата на информационното табло на
Община Мирково, като е отчел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
пред отегчаващите такива. В съответствие със събраните доказателства съдът е
съобразил, че относно личността подсъдимия Г. са установени недобри
характеристични данни – определен е от свидетелите по делото като агресивен и
груб, склонен към заплахи и обиди. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия и мотивите за извършване на
деянията – стремежът на подсъдимия да защити детето си от посегателства и да
осигури нормалното му развитие в рамките на детското заведение. Поради това въззивната инстанция намира наложеното наказание за
справедливо и съответстващо на обществената опасност на деянието и визираните в
чл. 36 НК цели на наказанието.
Правилно е приел първоинстанционният съд, че по отношение на два пункта от
обвинението – че на 24.11.2016 г. подсъдимият Г. се е обадил по телефона на Д.
Ш. и му е заявил, че тъжителката в детската градина бие децата, включително
сина му Д. Ш., като му изпратил и аудиозапис, и че на
27.11.2016 г. в магазина си в с. М. подсъдимият Г. заявила на А. и С. Ц., че
учителката Т. И. бие деца в детската градина и им пускал аудиозапис,
не са събрани доказателства пред първоинстанционния
съд, поради което тези твърдения в тъжбата са останали недоказани и подсъдимият
правилно е бил оправдан по тези обвинения.
По отношение на обвинението
за престъпление по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК срещу подс. Г. въззивният
съд намира изводите на първоинстанционният съд за
обективна и субективна съставомерност на извършените
деяния за правилни.
Обективните и субективните
характеристики на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК са пределно изяснени в
съдебната практика. Престъплението, чието систематично място е в раздел V –
„Принуда“, глава II от Наказателния кодекс – „Престъпления против личността“,
има за обект на посегателство личната свобода на гражданите. С извършване на
престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения
противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това
престъпление от обективната страна се изисква отправяне чрез думи или действия
на закана с престъпление спрямо определено лице или имот, която да е възприета
от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ. От
субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета
от заплашения като действителна заплаха /Тълкувателно решение № 53 от
18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК/.
В конкретния случай
подсъдимият Г., с три деяния, извършени на 21.11.2016 г., 26.11.2016 г. и
27.11.2016 г., се е заканил по отношение на тъжителката Т.В. с престъпление
против нейната личност – нанасяне на телесни повреди, като това заканване би
могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.
От обективна страна
деянието, извършено на 21.11.2016 г. – отправяне на заплашителен жест с ръка,
прекарвайки ръката си напряко на шията си, след като засякъл с автомобила си
автомобила на тъжителката и опитал да я избута от пътното платно, съставлява
действие, насочено срещу това конкретно лице, което е било възприето от тъжителката
и би могло да възбуди основателен страх от осъществяването на престъпление
против личността ѝ. Отправените жестове от страна на подсъдимия Г. обективират намерение у него да извърши посегателство върху
жизненоважна част от тялото на тъжителката, което, съпроводено с предизвикване
на рискова ситуация при движение с МПС, потвърждава сериозността на намерението
на подсъдимия срещу тъжителката.
Въззивната инстанция намира за
неоснователно наведеното възражение от страна на подсъдимите за недоказаност на
извършените на 21.11.2016 г. от Г. деяния. Твърдението, на което се основава
тази защитна теза – че задните прозорци на автомобил „А.“, управляван от Г., са
боядисани с непрозрачна боя, остава изолирано – това обстоятелство не намира доказателствена опора по делото. Освен това, свид. В. твърди, че извършените от подсъдимия действия е
забелязала през предния прозорец на автомобила, поради което ирелевантно остава обстоятелството дали задните прозорци са
били прозрачни или боядисани, но и както беше отбелязано, това обстоятелство е
недоказано и не може да се предполага.
На следващо място, изречените
на 26.11.2016 г. и на 27.11.2016 г. от подсъдимия Г. закани, макар и
неприсъствено, съответно пред свидетелите П. В. и А. . че „ще пребие“ В., които
са били предадени след това на тъжителката, реализират от обективна страна
състава на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК.
За съставомерността
на деянието не е необходимо пострадалият да се е уплашил, достатъчно е заканата
да е била от естество, че да е могла да възбуди основателен страх у пострадалия
за осъществяването ѝ. В този смисъл от изготвената по делото съдебнопсихологична /л. 227-235 по първоинст. дело/ експертиза категорично се установява, че извършените
общо три деяния на 21.11.2016 г., 26.11.2016 г. и 27.11.2016 г. биха могли да
възбудят у тъжителката В. основателен страх в осъществяване на посегателство
спрямо нея. Деянието на подсъдимия е довършено, както правилно е отбелязал съдът,
от момента на възприемане на отправената закана с престъпление. В конкретния
случай трите реализирани деяния осъществяват един и същ състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
поради което трите деяния попадат в обхвата на едно продължавано престъпление
съгласно чл. 26, ал. 1 НК.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно субективната страна на
извършеното престъпление. Деянията са извършени при условията на пряк умисъл – подс. Г. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият Г. е съзнавал, че
действията му ще бъдат възприети от адресата, към когото са били насочени, и че
същите биха могли да предизвикат основателен страх в осъществяването им. Така
извършеното не представлява инцидентна проява – подсъдимият е преследвал целта
да се разправи с тъжителката, предвид начина на извършване на деянията и
целенасочените действия, които е заявил пред свидетелите и е предприел.
За извършеното престъпление
по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК предвиденото
в закона наказание е „лишаване от свобода“ до три години.
Наложеното от първоинстанционния съд наказание, при съобразяване на
смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, е
лишаване от свобода за срок от шест месеца, като в настоящия случай се явява
справедливо и съответстващо на обществената опасност на деянието. В
съответствие със събраните доказателства съдът е съобразил, че относно
личността подсъдимия Г. са установени недобри характеристични данни – определен
е от свидетелите по делото като агресивен и груб, склонен към заплахи и обиди.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало
на подсъдимия и мотивите за извършване на деянията – стремежът на подсъдимия да
защити детето си от посегателства и да осигури нормалното му развитие в рамките
на детското заведение.
В съответствие с
изискванията на закона, първият съд е отложил изпълнението на наказанието на
основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, като е отчел, че наложеното
наказание е до 3 години лишаване от свобода, деецът не е осъждан на наказание
лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и за постигане на
целите на наказанието не е необходимо то да бъде изтърпяно ефективно. Въззивната инстанция не намира основание за изменение на
първостепенния акт в тази част.
Въззивният съд напълно споделя извода
на първоинстанционния съд, че по пункта на
обвинението за деяние, извършено на 17.11.2016 г. във фитнес-залата в с. М.,
попадащо в обхвата на престъплението по чл. 144, ал. 1, вр.
чл. 26, ал.1 НК, не са представени доказателства, поради което правилно е
оправдал подсъдимия Г. поради недоказаност на обвинението в тази част.
Правилен е изводът на
Районен съд – гр. П. и за обективна и субективна съставомерност
на деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2,
вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК, относно това, че в периода от 17.11.2016 г. до 27.11.2016 г. в с.
М. публично и чрез публичната група „Гласът на М.“ в социалната мрежа „Фейсбук“ е казвал на тъжителката В. думи и изрази,
унизителни за честта и достойнството ѝ, и е извършвал действия,
унизителни за честта и достойнството ѝ, с две отделни деяния.
Престъплението
"обида" запретява под страх от наказателна
отговорност казването или извършването на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие. От тук следва, че обидата е
съзнателно, целенасочено унижаване чувството на лично достойнство на
пострадалия чрез думи и/или действия, които по своето съдържание противоречат
на изискванията за морално благоприличие и добрите нрави (в т.см. решение № 20
от 14.07.1998 г. по к.д. № 16/98 г. на КС на РБ). Разгледано в този аспект, извършеното
от подсъдимия осъществява и двете форми на изпълнителното деяние, предвидени в
чл. 146, ал. 1 НК: от една страна, подсъдимият е нанесъл обида на тъжителката,
като е използвал обидни квалификации спрямо нея, които тя е възприела пряко и
както правилно е отбелязал районният съд – следва да се приеме, че нейната чест
и достойнство са били засегнати и обидните изрази са станали нейно достояние.
Така тъжителката лично е възприела обидния жест, който подсъдимият е насочил
към нея, както и изразите, изписани и разпространени в рамките на интернет
пространството, с което били засегнати нейните чест и достойнство. Така
подсъдимият е надхвърлил границите на гарантираната свобода в изразяване на
мнение, доколкото е използвал недопустими изразни средства. Първият съд е отдал
необходимото внимание на съдържанието на използваните от подсъдимия обидни
изрази, към което настоящият състав няма какво да добави, като е обсъдил и
наличието на квалифициращите признаци по чл. 148, ал. 1, т. и т. 2 НК.
Правилно е прието, че от
субективна страна подсъдимият Г. е действал виновно, като е съзнавал, че
използваните от него изрази са неприемливи съгласно обществените порядки,
предвиждал е, че могат да засегнат тъжителката и е целял именно накърняване на
нейното достойнство.
С горепосочените две действия
подсъдимият е осъществил и двете форми на изпълнителното деяние на
престъплението „обида“, което е довършено, тъй като тъжителката ги е възприела
лично и се е почувствала унизена. Тъй като двете деяния осъществяват един и същ
състав на престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, първият съдът правилно е приел, че подсъдимият е
действал при условията на продължавано престъпление съгласно възприетото в чл.
26, ал. 1 НК.
За извършеното престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК предвиденото в закона наказание е кумулативно „глоба“ в размер от три
хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.
Наложеното от първоинстанционния съд наказание, при съобразяване на
смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, е
„глоба“ в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ и „обществено порицание“ чрез
поставяне на присъдата на информационното табло на Община Мирково, което в
настоящия случай се явява справедливо и съответстващо на обществената опасност
на деянието. В съответствие със събраните доказателства съдът е съобразил, че
относно личността подсъдимия Г. са установени недобри характеристични данни –
определен е от свидетелите по делото като агресивен и груб, склонен към заплахи
и обиди. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени чистото
съдебно минало на подсъдимия и мотивите за извършване на деянията – стремежът
на подсъдимия да защити детето си от посегателства и да осигури нормалното му
развитие в рамките на детското заведение.
Въззивният съд напълно споделя извода
на първоинстанционния съд, че по пункта на
обвинението за деяние, извършено на 17.11.2016 г. във фитнес-залата в с. М.,
попадащо в обхвата на обсъжданото престъпление „обида“, не са представени
доказателства, поради което правилно е оправдал подсъдимия Г. поради
недоказаност на обвинението в тази част.
В съответствие с правилата
на чл. 23 и сл. от Наказателния кодекс първоинстанционният
съд е извършил групиране на наложените на подсъдимия Г. наказания, както
следва: на основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия Г. е определено най-тежкото
от наложените му наказания – „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,
което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от три години.
На основание чл. 23, ал. 2 и
ал. 3 НК съдът е присъединил към наложеното на подс. Г.
наказание и наказанията „глоба“ в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/ и
„обществено порицание“ чрез поставяне на присъдата на информационното табло на
Община М..
Така определеното общо
наказание е наложено в съответствие с изискванията на закона и не са налице основания
за изменение на присъдата в тази част, като правилно е приложената и нормата на
чл. 66, ал. 1 НК, доколкото целите на наказанието могат да се постигнат без да
е необходимо подсъдимият да го изтърпи ефективно.
По отношение на обвинението
на подс. Р.И. за две престъпления по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2,
вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и
т. 2, предл. 2, вр. чл.
147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 1, вр. ал. 1 НК, като второто деяние да е
извършено в съизвършителство с Й.Г., въззивната инстанция установи следното:
Юридически прецизно е
подходил районният съд, като е включил в обхвата на продължаваното престъпление
деянието, извършено при условията на съучастие с подс.
Г. на 18.11.2016 г., като това обстоятелство само по себе си не представлява
отрицателна предпоставка за включване на това деяние в рамките на единното
продължавано престъпление при наличие на всички предвидени в закона условия за
това – и шестте деяния осъществяват един и същ състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В
този смисъл посоченото вече в т. 5 на ТР № 3/1971 г., ОСНК на ВС.
Така първоинстанционният
съд е достигнал до законосъобразен извод за съставомерност
на извършените от подсъдимата И. деяния, формиращи едно продължавано
престъпление и попадащи в състава на чл. 148, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 1. и т. 2, предл. 2, вр.
чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 НК.
В мотивите към
контролираната присъда съдържанието на изпълнителните деяния на престъплението
клевета е анализирано в духа на правната теория и съдебната практика, които
приемат, че предмет на престъплението могат да бъдат твърдения с конкретно
съдържание, носещи информация за точно определено обстоятелство, което следва
да бъде позорно, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания
и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото. Именно такива са и
установените шест на брой деяния /чието подробно преповтаряне не се налага/,
извършени от подс. И. в периода 18.11.2016 г. до 02.12.2016
г., за които е постановена осъдителна присъда. Присъщо за всичките деяния е, че
подсъдимата Р.И. е разгласявала публично и чрез публичната група „Гласът на
Мирково“ в социалната мрежа „Фейсбук“, както и в
ефира на Нова телевизия неистинни позорни обстоятелства за тъжителката Т.Г.В.,
като ѝ е приписвала престъпления, които остават недоказани.
Всички събрани пред първата
инстанция доказателства сочат на несъмнен извод, че тъжителката не е
упражнявала насилие спрямо децата, посещаващи детската градина, а напротив –
като утвърден специалист, ползващ се с уважението на околните, вкл. родителите
на деца, посещаващи детското заведение, тя никога не си е позволявала да
нарушава реда. Нито от разпита на свидетелите, нито от останалите приобщени
доказателства се установяват твърдените от подсъдимата обстоятелства, поради
което тя неправомерно е злепоставила тъжителката. Освен позорни твърдения,
подсъдимата си е позволила и да припише престъпление – лека телесна повреда, на
тъжителката, като по този въпрос, както е отбелязал и първият съд, се е
произнесъл прокурор, като е постановил отказ за образуване на досъдебно
производство. Твърденията за причинено от тъжителката телесно увреждане остават
недоказани и в рамките на настоящото производство.
Валидно за всяко от деянията
е, че подсъдимата тенденциозно, преследвайки цел да разгласи неверни данни, е
извършвала категорични изявления, засягащи личността на тъжителката, които не
може да се считат за добросъвестно упражняване на право на мнение и свободно
изразяване нито ценени самостоятелно, нито в тяхната съвкупност. Прави
впечатление убедеността, с която подсъдимата И. е дала гласност на генералните
си твърдения спрямо тъжителката и нейната професионална компетентност, което
надхвърля границите на благоприличие до степен, в която е засегнала нейното
добро име и достойнство.
Деянията на подсъдимата са
довършени, както правилно е отбелязал съдът, тъй като твърденията са достигнали
до множество лица, вкл. до тъжителката. Изпълнени са и условията клеветата да е
разпространена „публично“, тъй като инкриминираните изрази са станали достояние
на неограничен кръг от лица.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно субективната страна на
извършеното престъпление. Напълно коректно първоинстанционният
съд е анализирал волевия аспект на субективната страна на деянията, като е
достигнал до извод, че подсъдимата И. е действала при условията на евентуален
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 2 НК – съзнавала е общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици, като е била безразлична към тези последици.
За извършеното престъпление
по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1. и т. 2, предл. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК предвиденото наказание е „глоба“ от
пет хиляди до петнадесет хиляди лева и „обществено порицание“. Първият съд е
наложил наказание „глоба“ в предвидения минимален размер от 5000 лева, както и
„обществено порицание“ чрез поставяне на присъдата на информационното табло на
Община Мирково, като е отчел наличието само на смекчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства. В съответствие със събраните доказателства съдът е съобразил чистото
ѝ съдебно минало и мотивите за извършване на деянията – стремежът на
подсъдимия да защити детето си от посегателства и да осигури нормалното му
развитие в рамките на детското заведение, както и липсата на отегчаващи
отговорността ѝ обстоятелства.
Настоящият състав на С. о.
съд в хода на служебната проверка на първоинстанционния
съдебен акт във всичките му части съгласно чл. 314, ал. 1 НК, намира основания за
неговото изменение в частта относно въпроса за отговорността и наказанието на подс. И.. Изразеното от повереника
на тъжителката – адв. П., становище за приложение на
чл. 78а НК по отношение на подсъдимите, намира основание спрямо И. поради
наличие на предвидените в закона предпоставки.
Тъй като подсъдимата И. е
призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2, вр.
чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 НК, то деянията, за които е ангажирана
наказателната ѝ отговорност, попадат в обхвата на чл. 26 НК и се
разглеждат като едно единно престъпление. Налице са в настоящия случай всички
предпоставки, предвидени в закона, за освобождаване на подсъдимата от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – за това престъпление се
предвижда наказание, по-леко от лишаване от свобода, подс.
И. не е осъждана за престъпление от общ характер и спрямо нея не е прилаган чл.
78а НК, нито са причинени имуществени вреди от престъплението, които да
подлежат на възстановяване. Законовият текст е императивен, поради което при
наличие на условията за това, деецът следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, в което всъщност се състои и единственият пропуск на първоинстанционния съд при разглеждане на делото.
При отчитане на размера на
наказанието „глоба“ настоящият съдебен състав при обсъждане на релевантните за
индивидуализация на отговорността на подсъдимата обстоятелства, намира, че
следва да ѝ бъде наложено наказание в минималния размер – 1000 /хиляда/
лева.
Предвид признаването на подс. Г. за виновен в извършване на общо три различни престъпления
в условията на реална съвкупност (множество престъпления), налице е една от
пречките, предвидени в чл. 78а, ал. 7 НК, за прилагане на тази разпоредба спрямо
него.
Присъдата е правилна и в частта за разноските, като
първият съд на основание 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимите да заплатят на
тъжителката Т.В. сумата в размер на 6080 /шест хиляди и осемдесет/ лева, като
правилно е определил съотношението им спрямо извършените престъпни деяния –
¾ от разноските в тежест на подсъдимия. Г. и ¼ в тежест на
подсъдимата И..
В пределите на извършената въззивна проверка не се установяват други основания за
изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт.
При изложените съображения
обжалваният съдебен акт следва да бъде изменен в частта относно приложението на
чл. 78а НК спрямо подсъдимата И. и потвърден в останалата част като правилен.
Воден от горното и на
основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1,
т. 4 и чл. 338 НПК Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 106 от 18.12.2020 г., постановена по
н.ч.х.д. № 106/2020 г. по описа районен съд – гр. П., като на основание чл. 78а,
ал. 1 НК освобождава от наказателна отговорност подсъдимата Р.Д.И., с ЕГН: **********,
за извършено от нея в периода от
18.11.2016 г. до 02.12.2016 г. в с. М. и в гр. С. престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2, вр.
чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 НК, като ѝ налага административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.