РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Бургас , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120202486 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ПУЛС ФАРМА” ЕООД, ЕИК *********, срещу
Наказателно постановление № 571159-F599212 от 23.04.2021 г., издадено от началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на
основание чл.185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в
размер на 500 лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобрзност и неправилност на
обжалваното постановление и се моли неговата отмяна. Поддържа се тезата, че случаят е
маловажен и следва да намери приложение чл. 28 ЗАНН. В съдебно заседание дружеството-
жалбоподател, редовно уведомени, не се явява представител.
Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Азманов оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита извършеното нарушение за безспорно
установено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
На 03.03.2021 г. в 14:09 часа е била извършена проверка от служители на НАП, в това
число и свидетелката Д.Т. – на длъжност инспектор по приходите, на търговски обект –
аптека „Пулс“, находящ се в гр. ************************, стопанисван от жалбоподателя
„ПУЛС ФАРМА” ЕООД. При проверката бил разпечатан дневен финансов отчет, от който
се установило, че регистрираната касова наличност на фискалното устройство била 879.88
лева. Фактическата касова наличност, съгласно изготвен опис на паричните средства в
касата, била в размер на 792.29 лева. Установила се е отрицателна разлика между двете
наличности в размер на 187.59 лева. В обекта имало монтирано ФУ, което притежавало
функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, но в случая не е била
използвана функцията „служебно изведени“, за да се отрази разликата от 187.59 лева.
За констатираното нарушение бил съставен на 10.03.2021 г. АУАН от свидетелката Т., а
впоследствие на 23.04.2021 г. било издадено обжалваното в настоящото производство
Наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и разпитаният като свидетел актосъставител Т., участвала в
извършване на проверката. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
Жалбоподателят не оспорва изложената по-горе фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят неговата отмяна. АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи (упълномощени със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН.
В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да
издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
2
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към
Наредбата. Според чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства извън случаите на
продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми. Посочената норма вменява задължение на лицата, които
оперират с фискални устройства.
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че по време на извършената
проверка в търговски обект – аптека „Пулс“, находящ се в гр. ************************,
стопанисван от жалбоподателя „ПУЛС ФАРМА” ЕООД, се установила отрицателна разлика
във фактическата наличност и направените на фискалното устройство записи, като
наличността в касата била 187.59 лева по-малко от записаните. Същевременно във ФУ,
което е работело в обекта, не са били направени записи за „служебно изведени” суми. При
това положение безспорно жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1
от Наредбата, тъй като при наличието на парични суми, изведени от касата, не е отразил
промяната на касовата наличност, което е довело до необосновано различие в касовата
наличност. Всички тези факти са намерили отражение както в АУАН, така и в НП.
Извършеното нарушение е подведено под коректната правна норма на чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС, като наказващият орган правилно е определил санкцията по реда на чл. 185, ал. 2,
изр. последно вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Тази хипотеза се прилага ако нарушението не води
до неотразяване на приходи. В настоящия случай е констатирано, че извеждането на
определена сума не е регистрирано във фискалното устройство. Т.е. всички парични
средства са регистрирани във фискалното устройство, а това регистриране е достигнало и до
информационната система на НАП – арг. от чл. 39, ал. 2 вр. ал. 10 от Наредбата. Ето защо
самото естество на процесното нарушение е такова, че със същото няма как да се стигне до
неотразяване на приходи по смисъла на чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Както вече се посочи всички
приходи на търговеца за процесния период са отразени по надлежен начин, като
нарушението му се свежда до нерегистриране на изведените от касата парични средства.
Следователно в случая правилно наказващият орган е приложил санкцията на чл. 185, ал. 2,
изр. последно от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Независимо, че в конкретния казус не се е
стигнало до неотразяване на приходи, случаят не може да бъде определен като маловажен
по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. Процесното нарушение е такова, което засяга важни
3
обществени отношения, свързани с търговския оборот и надлежното отчитане на данъците.
Обстоятелството, че разликата е била отрицателна не променя извода на съда, че случаят не
е маловажен. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ
квалифицира като нарушение и неотразяване във фискалното устройство на изведена от
касата сума, което безспорно винаги ще води до отрицателна разлика при проверка на
регистрирана и фактическа наличност. Т.е. независимо дали разликата е положителна или
отрицателна, налице е извършено административно нарушение, като отрицателна разлика не
води неизменно до извод за маловажност на случая. Следва да се преценят и други
обстоятелства. В тази връзка съдът не споделя защитната теза на жалбоподателя, че
разликата от 187.59 лева е ниска, поради което са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
Сумата от 187.59 лева не е незначителна, особено като се съотнесе към фактическата
наличност в касата от 792.29 лева, поради което не може да се приеме, че извършеното е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от същия вид.
По изложените по-горе съображения, съдът прецени, че случаят не е маловажен.
В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства. Наказващият орган е наложил минималния размер на
наказанието „имуществена санкция“, предвиден в чл. 185, ал. 1 ЗДДС, а именно 500 лева.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в
чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция
за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63, ал. 3
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 571159-F599212 от 23.04.2021 г.,
издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на
„ПУЛС ФАРМА” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1
ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ПУЛС ФАРМА” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална
агенция по приходите сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5