Присъда по дело №988/2024 на Районен съд - Стара Загора

М О Т И В И
към присъда № 25 от 25.02.2025 година, по н.о.х.дело № 988/2024 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора, подсъдимият С.Н.Н
– роден на 29.12.1978 година, в град Стара Загора, живущ в град Стара Загора, булевард
„Цар Симеон Велики №142, вход Г, етаж 4, апартамент 103, български гражданин, с висше
образование, работи в частна фирма, женен, неосъждан, ЕГН ********** е предаден на съд
за това, че на 28.06.2021 година в село Калояновец, община Стара Загора, в качеството си на
длъжностно лице – ръководител на зърнобаза на „Семпе 2“ ЕООД в село Калояновец,
присвоил противозаконно чужди движими вещи – 43 940 килограма незаприходен излишък
пшеница, собственост на „Семпе 2“ ЕООД с ЕИК ********* на стойност 16 697,20 лева,
поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл.201, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора
излага съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация
на деянието, като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” под предвидения от закона среден размер на наказанието, а именно 3 години,
изтърпяването на което да бъде отложено за срок от 5 години, по реда на чл. 66 НК, както и
да се постанови лишаване от права за период от три години. Подробни съображения за това
се излагат в хода на съдебните прения.
Подсъдимият С.Н.Н счита себе си за невиновен, твърди, че не е извършил
деянието, изложено в обвинението.
Защитникът на подсъдимия – адв. М Н счита, че установената в хода на
производството фактическа обстановка не съответства на описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Пледира, подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде
оправдан по така отправеното и обвинение. Подробни съображения излага в хода на
съдебните прения.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
обсъди становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и
правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият С.Н.Н е роден на 29.12.1978 година в град Стара Загора, живущ
в гр. Стара Загора, булевард „Цар Симеон Велики“ № 142, вход Г,етаж 4, апартамент 103,
български гражданин, с висше образование, женен, работи като продуктов специалист в
„Мегатрон“ ЕАД – град София, неосъждан.
Ощетеното юридическо лице „СЕМПЕ 2“ ЕООД, с ЕИК ********* развивало
дейност в областта на земеделието и търговията със земеделски продукти и свързани с тях
стоки. Дружеството било собственик на зърнобаза - село Калояновец, община Стара Загора.
В зърнобазата се извършвала дейност по покупка, съхранение и продажба на земеделски
стоки, продажба на семена, препарати и торове. Подсъдимият С.Н.Н работел по трудов
договор като търговски агент в „СЕМПЕ 2“ ЕООД. Освен търговски агент - представител за
региона на Стара Загора, изпълнявал фактически и функции на ръководител на зърнобазата,
като логистиката и документооборота на зърно в района на Стара Загора се извършвали под
негов контрол. Подсъдимият Н бил упълномощен да изкупува зърно и да продава торове,
семена и препарати. Покупката на торове, семена и препари и продажбата на зърно -
пшеница, обаче се извършвала под контрола и със съгласието на търговския отдел на
дружеството. Подсъдимият Н нямал право по своя инициатива и без съгласието на
1

търговския отдел на дружеството да сключва сделки за продажба на зърно и да договаря
техните условия. Кампанията за закупуване и приемане на съхранение на зърно започвала
след прибирането на реколтата за съответната година, като преди това празните складове на
зърнобазата трябвало да бъдат обгазени като санитарна и защитна мярка срещу вредители. В
зърнобазата се съхранявало, както закупено от „СЕМПЕ 2“ ЕООД зърно, така и зърно,
собственост на други лица, оставено за съхранение. Продажбата и изнасянето на зърно от
зърнобазата се извършвало по следния начин: Първо празният товарен автомобил
преминавал през кантара и се отчитало теглото му -„тара“, което се въвеждало в програмния
продукт от свидетелката П.Д- началник - склад на базата, като по този начин се създавал
„товар“- т.е. запис в програмата за съответната доставка на зърно. Товарният автомобил
отивал до посочения от свидетелката Д склад, където фадромистът го натоварвал, след което
се връщал обратно на кантара. Там свидетелката Е.Т - лаборант, вземала проба от зърното,
извършвала окачествяване и когато била готова, нанасяла качествените показатели в
създадения товар - т.е. в записа в програмата за съответния курс/доставка. Натовареният
автомобил и се претеглял, при което се отчитало както брутното тегло, така и нето-товара,
които също се въвеждали в програмата. Свидетелката Д разпечатвала от програмата на
зърнобазата кантарна бележка, в която било посочено както брутното тегло, така и теглото
на самия автомобил, регистрационен номер на автомобила и нетното /чисто/ тегло на
натовареното количество зърно. Кантарната бележка се издавала в два екземпляра- за
шофьора и за зърнобазата, като в нея се описвал и регистрационния номер на товарния
автомобил и името на водача му, след което водачът потеглял с натовареното зърно и своя
екземпляр от кантарната бележка, а свидетелката Д описвала товара, като попълвала
кантарната книга на зърнобазата - като в отделните графи се описвали същите данни -
транспортно средство с регистрационен номер - бруто, тара, нето тегло и шофьор. Когато,
обаче, електрозахранването било прекъснато или нямало интернет, кантарната бележка не
можело да бъде издадена автоматично от програмата по описания начин. В този случай
свидетелката Д попълвала саморъчно от кочан с бланки кантарна бележка „изход“ -
пътнопрехвърлителна разписка в два екземпляра - един от които се предавал на водача на
товарния автомобил, също така вписвала и товара в кантарната книга. Когато
електрозахранването или интернет връзката били възстановени, Д следвало да впише
данните за натоварените количества в програмата и да разпечата от програмата кантарна
бележка /този път в един екземпляр- за зърнобазата/. До 21.06.2021 година всички останали
количества пшеница в зърнобазата в с. Калояновец били собственост на „СЕМПЕ 2“ ЕООД,
тъй като всички клиенти, които били оставили количества пшеница на съхранение, ги били
продали на дружеството. В базата към тази дата били останали в наличност 1707,30 тона
пшеница /по счетоводни данни и по кантарно тегло-спрямо което били допустими малки
корекции с оглед промените във влажността на зърното/. През периода от 21 до 25.06.2021
година 1707,12 тона зърно били натоварени на товарни автомобили и изнесени от базата,
като били предназначени за натоварване на кораб. След последните натоварени количества
на 25.06.2021 година, по счетоводни данни не следвало да има зърно в складовете.
Фадромистът в базата - свидетелят В.К.А, обаче, установил, че в склад № 2 на базата имало
останали количества пшеница и след като натоварил последния товарен автомобил, като
уведомил за това подсъдимия С.Н. Последният, който имал очаквания, че пшеницата ще се
окаже фактически в по-голямо количество, отколкото била по счетоводни данни, решил да
продаде това количество пшеница, без знанието на Търговския отдел на дружеството и се
свързал за целта със свидетеля К.Б.П - снабдител в „Хлебна промишленост“ АД, което
предприятие закупувало пшеница от „СЕМПЕ 2“ ЕООД. Подсъдимият казал на П, че щял да
има пшеница за два товарни автомобила - без да уточнява точно количество. Двамата се
договорили за продажна цена на пшеницата от 370 лева на тон, но П му заявил, че няма
свободни автомобили и може да му изпрати такива в следващия работен ден - понеделник,
28.06.2021 година. На свидетеля В.А подсъдимият обяснил, че в понеделник - 28.06.2021
2

година, щял да организира натоварването на пшеницата. Сутринта на 28.06.2021 година,
подсъдимият С.Н, който изпълнявал функции и на ръководител на зърнобазата, заявил на
свидетелката Е.Т и на свидетеля В.А, че щели да пристигнат два камиона, които да
натоварят останалото количество пшеница в Склад № 2. Обяснил им, че останалото зърно в
склада щяло да се носи на мелница и в тази връзка да внимават при товаренето да не
попадне нещо в пшеницата. Свидетелите се заели със своите задачи, съобразно дадените им
от подсъдимия разпореждания. Когато свидетелката Е.Т включила компютъра в
лабораторията, обаче установила, че няма връзка с интернет. Споделила за това на свидетеля
В.С.Л - също фадромист. Свидетелят В.А също споделил на подсъдимия, че нямало връзка с
интернет. Свидетелят Л отишъл до таблото, където били рутера, осигуряващ интернет
връзка и системата за видеонаблюдение и установил, че рутера и системата за
видеонаблюдение в базата са изключени. Направил снимка на таблото с изключени рутер и
видеонаблюдение и се върнал при свидетелката Т и свидетеля А. Тримата обсъдили
ситуацията, решили, че е съмнително изключването на интернет и на системата за
видеонаблюдение и решили да направят снимки и видеоклипове с личните си телефони.
Междувременно, съобразно уговорката му с подсъдимия, свидетелят К П изпратил до
зърнобазата в Калояновец два товарни автомобила, които да натоварят пшеницата и да я
доставят до мелницата на „Хлебна промишленост“ АД в град Любимец. Товарните
автомобили били собственост на „Евротранс 82“ - град Хасково, с което дружество „Хлебна
промишленост“ АД имало рамков договор за транспортни услуги. Автомобилите били с
регистрационен номер ******** с водач свидетелят Г А А и с регистрационен номер
******* с водач свидетелят М А М. Подсъдимият С.Н посрещнал двата товарни автомобила
в зърнобазата. Автомобилите минали през кантара и свидетелката Д записала данните в
кантарната книга, след което отишли до склад № 2. Там подсъдимият Н казал на свидетеля
В.А да натовари автомобилите с цялото останало количество пшеница. Свидетелят А
направил това, като натоварил 31 480 килограма пшеница в товарен автомобил с
регистрационен номер ******* с водач свидетелят М А М и 12 460 килограма пшеница в
товарен автомобил с регистрационен номер ******** с водач свидетелят Г А А, на което
натоварване присъствал и подсъдимият. След това автомобилите се върнали на кантара,
където били претеглени и свидетелката Д попълнила кантарни бележки - пътно-
прехвърлителин разписки, връчвайки по един екземпляр на шофьорите, преди да напуснат
зърнобазата,също така и записала данните в кантарната книга. Свидетелят В Л направил с
личния си телефон снимки на
натоварването на камионите, а свидетелката Е.Т заснела попълнените на ръка кантарни
бележки от кочана и вписванията в кантарната книга. След като товарните автомобили
напуснали зърнобазата с натоварените количества пшеница, връзката с интернет била
възстановена. Така натоварените в двата автомобила общо 43 940 килограма пшеница били
закарани в зърнобазата на „Хлебна промишленост“ АД в град Любимец - без знанието на
ръководството и на търговския отдел на „СЕМПЕ 2“ ЕООД. Тъй като се усъмнили, че от
базата се изнася неправомерно зърно, свидетелката Т, А и Л изпратили по приложението
„Вайбър“ снимките и видеоклиповете, направени от тях на Ц.П - син на управителя на
ощетеното ЮЛ В Ц.П. Няколко дни по-късно свидетелят В П пристигнал в зърнобазата и
поискал да види кантарната книга и кочана с кантарните бележки. Намерена била само
кантарната книга, в която обаче вписванията относно натоварването на двата камиона на
28.06.2021 година били заличени и било написано друго. За доставените на „Хлебна
промишленост“ АД количества пшеница (чиято продажба договорил по 370 лева на тон)
обаче подсъдимият С.Н не издал фактура на „Хлебна промишленост“ АД и същите не били
осчетоводени в „Хлебна промишленост“ АД. През месец август 2021 година се стигнало до
среща между подсъдимия Н, свидетеля К П и свидетеля Т.Х.Л - управител на „Хлебна
промишленост“ АД, на която подсъдимият Н заявил, че не може да издаде фактура.
Свидетелят Л поискал при това положение да сключат договор за съхранение на доставените
3

количества пшеница. Подсъдимият Н представил на свидетеля П за подпис такъв подготвен,
но неподписан договор за съхранение - който обаче не бил между „Хлебна промишленост“
АД и „СЕМПЕ 2“ ЕООД (от чиято база била натоварена пшеницата), а между „Хлебна
промишленост“ АД и земеделски производител от село Арнаутито, с когото „Хлебна
промишленост“ нямало отношения. Подсъдимият заявил, че бил взел пшеницата от този
земеделски производител, въпреки,че през месец юни 2021 година в Зърнобазата в село
Калоновец вече нямало други количества пшеница, освен такива собственост на „СЕМПЕ 2“
ЕООД, но свидетелят П отказал да подпише такъв договор. С протокол за доброволно
предаване от 17.08.2021 година свидетелят Н.М.Б - търговски агент в „СЕМПЕ 2“ ЕООД,
предал на служител на 02 РУ- Стара Загора (където била подадена жалбата от управителя на
„СЕМПЕ 2“ ЕООД В П) оптичен носител - СД, с видеозаписите и снимките от 28.06.2021
година от зърнобазата в Калояновец, които били направени от свидетелката Е.Т и свидетеля
В Л.
При разследването била извършена видеотехническа експертиза на
графичните файлове и видеофайловете на предадения оптичен носител. От нейното
заключение е видно, че не са налице данни за манипулация върху видеозаписите,
съдържащи се на оптичния носител - компактдиск. От файловете (създадени на 28.06.2021
година) са извлечени снимкови изображения и е изготвен фотоалбум. Извършена е и
съдебно-икономическа експертиза. От нейното заключение се установява,че към 28.06.2021
година, в базата на „СЕМПЕ 2“ ЕООД не е имало на съхранение чужди количества пшеница.
За превозените 43 940 килограма пшеница (с товарен автомобил с регистрационен номер
******* и товарен автомобил c регистрационен номер ******** не са съставяни фактури за
продажба на пшеница от „СЕМПЕ 2“ ЕООД към „Хлебна промишленост“ АД. Извършена е
и съдебно-оценителна експертиза, от чието заключение се установява,че стойността на 43
940 килограма пшеница, която подсъдимият Н е доставил с цел продажба на „Хлебна
промишленост“ АД, възлиза на 16 697,20 лева. В длъжностната характеристика на
подсъдимия, за длъжността „търговски агент“, за каквото длъжност е бил сключен трудовия
му договор изрично е посочено, че подсъдимият следва да съгласува с прекия си
ръководител списъка с клиентите и актуализацията му, да дава предложения на прекия си
ръководител за съществени промени в условията на работа с клиентите, също така при
необходимост обосновава предложения за сключване на договори за отсрочено плащане и
осъществява тяхното сключване след одобрението на търговския директор, а в случая
доставката на пшеница за „Хлебна промишленост“ е извършена без да бъде получено от
„СЕМПЕ 2“ ЕООД плащане на момента. Вместо като ръководещ зърнобазата да уведоми
ръководството на дружеството за констатирания излишък от зърно ( и съответно да се вземат
мерки за неговото заприхождаване и извършване на инвентаризация по §1 т. 5 от ДР на
Закона за счетоводството, подсъдимият Н се разпоредил с незаприходените 43 940
килограма пшеница в интерес, различен от този на техния собственик - „СЕМПЕ 2“.
Подсъдимият организирал изнасянето на количествата пшеница (незаведени в
счетоводството на дружеството) от зърнобазата, без това да бъде отразено в програмния
продукт, водещ отчетността на „Семпе-2“ ЕООД и без знанието на ръководството на
дружеството,без да уведоми и поиска съгласие от Търговския отдел на дружеството в гр.
Разград за продажба на излишъка от пшеница.
Изложената фактическа обстановка и обвинението се подкрепят от събрания в
хода на разследването доказателствен материал - протоколи от разпити на свидетели,
заключения на съдебнооценителна, съдебноикономическа и видеотехническа експертиза,
писмени документи и др.
От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорни
обстоятелствата, че ощетеното юридическо лице „Семпе 2“ ЕООД е собственик на застроен
поземлен имот № 000074, с площ 21 625 квадратни метра, находящ се в землището на село
Калояновец с построени в него постройки, както и, че към датата на деянието подсъдимият
4

е бил в трудово правоотношение с предприятието на длъжност „Търговски агент“.
Видно от събраните по делото писмени доказателства- Длъжностна
характеристика, Трудов договор №177/28.05.2013 година и допълнителни споразумения към
него, към момента на деянието, подсъдимият е изпълнявал длъжност „Търговски агент“ при
ощетеното юридическо лице „Семпе-2“ ЕООД. Със Заповед №360/10.08.2021 година,
трудовото правоотношение на подсъдимия с ощетеното юридическо лице е прекратено. За
тази длъжност от работодателя са предвидени задълженията – сключване на договори, след
одобрение на търговския директор, приемане на парични суми и издаване на касови
бележки и фактури. От друга страна от показанията на свидетелите В П /прочетени по реда
на чл. 281 НПК/, Е.Т и В.А се установява безспорно, че подсъдимият е имал де факто
ръководни функции по отношение на дейностите по пазене, отчитане и разпореждане с
пшеницата, находяща се в зърнобазата в село Калояновец. Тези показания са единни и
безпротиворечиви в тази им част, като по същество, обстоятелството, че подсъдимият е
изпълнявал фактически тези длъжности не се оспорват и от последния. Така съдът намира,
че подсъдимият е имал качеството длъжностно лице, на което е поверено пазенето на чужди
вещи, като елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 201, ал.1 НК – така ТР
№73 от 23.12.1974 година, ОСНК на ВС.
В показанията си свидетелят К.Б.П /прочетени по реда на чл. 281 НПК/ твърди,
че в качеството си на снабдител в „Хлебна промишленост“ АД в края на месец юни 2021
година е уговорил с подсъдимия доставка на пшеница на цена 370 лева на тон. За тази
доставка от „Семпекс“ ЕООД са били издадени пътно-прехвърлителни разписки №380 и
№381 от 28.06.2021 година /листи 93 и 95 от том I на досъдебното производство/, видно от
които от „Хлебна промишленост“ са закупени 43 940 килограма пшеница. Твърди, че
подсъдимият е извършил всички действия по договаряне продажбата на посочените
количества пшеница. Свидетелят Л от своя страна сочи, че в качеството си на управител на
мелницата в град Любимец е приел на съхранение пшеница, предложена на дружеството от
подсъдимия Н, но поради отказ за издаване на фактура от страна на подсъдимия и
дружеството, което е представлявал, дължимата сума не е била заплатена. Тези показания се
подкрепят и от събраните, посочени по-горе писмени доказателства. Свидетелите М М и Г
А потвърждават, че на 28.06.2021 година са извършили курсове с товарни автомобили от
зърнобазата в село Калояновец до мелница в град Любимец, като са доставили пшеница,
съобразно обстоятелствената част на обвинението. Така се установява безспорно и актът на
разпореждане с пшеницата – предмет на разглежданото престъпление, обективиращ
намерението за своене на подсъдимия. Ирелевантно се явява обстоятелството, че от страна
на дружеството „Хлебна промишленост“ не е изплатена договорената цена. За настоящия
съдебен състав по категоричен начин се доказа разпоредителното намерение на Н,
уговаряйки количество, цена и контрагент по отношение на стоката. Правната теория приема
договорът за покупко-продажба за консенсуален, като вещно-прехвърлителния ефект
настъпва при постигане на съгласие между страните, а в случая несъмнено е било налице
такова, като между страните по договора е било постигнато съгласие по основните елементи
на договора – предмет, количество и цена.
Съдът приема и обстоятелството, че актът на разпореждане не е бил в полза на
дружеството – работодател на подсъдимия. За това, на първо място свидетелстват
показанията на свидетеля В Ц.П, че за разпоредителната сделка, подсъдимият не е изискал
съгласие от съответния орган на работодателя си – в съответствие с длъжностната си
характеристика. От друга страна – от показанията на свидетеля П по отношение отказа на
подсъдимия да издаде фактури от името на ощетеното дружество и впоследствие –
представен договор за съхранение от името на трето лице, се установява че подсъдимият Н
не е имал изначалното намерение да се разпорежда с процесната пшеница за сметка и в
полза на дружествата „Семпе 2“ ЕООД или „Семпекс“ ЕООД, независимо от
обстоятелството, че в пътно-прехвърлителните разписки №380 и №381 от 28.06.2021 година
5

именно дружеството „Семпекс“ ЕООД е посочено като продавач на количествата зърно. В
обясненията си, подсъдимият не отрича, че разпореждането с пшеница на 28.06.2021 година
не е било в полза на дружествата „Семпе 2“ ЕООД или „Семпекс“ ЕООД, а твърди, че е
било в негова лична полза, като се касаело за сключена сделка с пшеница – негова
собственост, оставена на съхранения в склада на дружеството „Семпе 2“ ЕООД.
По това обвинение подсъдимият не се признава за виновен, като заема
защитната теза, че пшеницата, предмет на разпореждането, осъществено на 28.06.2021
година е била негова лична собственост. Тази теза съдът не възприе, като достоверна. От
заключението на назначената по досъдебното производство икономическа експертиза е
видно, че към 28.06.2021 година, в базата на ощетеното юридическо лице не са установени
количества пшеница, собственост на други лица. Вещото лице сочи, че съобразно
предоставената аналитична информация от счетоводни сметки, към инкриминираната дата
наличното количество пшеница в склада на дружеството е било 0 тона. В счетоводствата на
дружеството „Хлебна промишленост“ АД и ощетеното юридическо лице „Семпе 2“ ЕООД
не са отразени счетоводни записвания за процесната доставка на пшеница. В разпита си в
открито съдебно заседание, вещото лице счита, че два са вариантите за формиране на
количеството от близо 45 тона пшеница – да е натрупана от разлики в кантарните бележки и
съзнателно да е съхранявано и складирано там, като са били ощетявани клиентите на
дружеството или да е складирана и неотразена пшеницата в базата и да не са съставени
документи за съхранението й. По делото не се установяват конкретни доказателства за
наличието на количества пшеница, които да не са били собственост на дружеството. В
противовес на защитната версия на подсъдимия стоят и цитираните по-горе писмени
доказателства – пътно-прехвърлителни разписки №380 и №381 от 28.06.2021 година, в които
в качеството на продавач е посочено дружеството „Семпекс“ ЕООД /след служебна справка
в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията
по вписванията се установява, че „Семпекс“ ЕООД, ЕИК ********* и „Семпе 2“ ЕООД,
ЕИК ********* се явяват свързани лица по смисъла на §1 , ал.1, т.6 от Допълнителните
разпоредби на ТЗ/. В подкрепа на заключението, че пшеницата, предмет на разглежданото
престъпление е била собственост на дружеството са и показанията на свидетелите Е.Т, В Л
и В.А. Тези свидетели са били служители в зърнобазата в село Калояновец към момента на
деянието, имат преки наблюдения по отношение на установените количества зърно, като и
тримата не сочат да са били запознати в склада да е имало чужди за дружеството количества
пшеница.
От друга страна - в подкрепа на защитната теза на подсъдимия стоят
показанията на свидетелите П Д Д, К.С.В и Б.М.Й. Свидетелите В и Й сочат, че
подсъдимият принципно се е занимавал с изкупуване на зърно от свое име и за своя сметка,
като е съхранявал последното в склада на зърнобазата, без обаче, да излагат конкретни
данни – дали, кога и как последният се е сдобил с процесните приблизително 43 тона
пшеница, предмет на сделката от 28.06.2021 година. По отношение на показанията на
свидетелката Д – последната сочи, че конкретните количества са били собственост на
подсъдимия, като само са били оставени на съхранение в базата. За това обстоятелство тя
била устно информирана от подсъдимия. В последствие, обаче, същата свидетелка посочва,
че при оставяне зърно на съхранение в зърнобазата в село Калояновец, между собственика
на зърното и дружеството се изготвя съответен договор, с конкретно определени реквизити.
Такъв не е бил изготвен за евентуално оставените количества за съхранение на подсъдимия
и последното не е било заприходено в склада. Ето защо и липсват конкретни преки
доказателства, установяващи тезата на защитата. Така показанията на свидетелката се явяват
изолирани от останалата формирана по делото доказателствена съвкупност и не следва да се
кредитират в тази им част. В заключение следва да се посочи, че съдът намира за житейски и
логически неоправдано да се оставят на съхранение собствени количества каквато и да е
стока, на значителна стойност, без за същата да се издадат и получат съответните отчетни
6

документи, удостоверяващи вида, количеството и собствеността върху стоката, а за това
съхранение да бъде уведомен устно само един служител на зърнобазата. Нелогично е също и
обстоятелството при продажба на тези количества стока „лична собственост“, в отчетен
документ, като продавач да се посочи дружеството, за което се твърди от страна на
подсъдимия, че не е действителния собственик на количествата пшеница, при положение, че
се установи за безспорно, че именно подсъдимият е организирал условията по
натоварването, извозването и продажбата на пшеницата. Така съдът достига до
заключението, че процесното количество пшеница не е лична собственост на подсъдимия, а
е формирано по начина, посочен от вещото лице – чрез формиране на разлики в кантарните
бележки и съзнателно е съхранявано и складирано в базата на дружеството. В подкрепа на
това становище са и показания на свидетеля В Ц.П, който в качеството си на управител на
дружествата е бил уведомяван от собственици – клиенти на дружеството, в предходни
периоди за нарушения от страна на подсъдимия, свързани с измерването и отчитането при
приемане на зърно.
Въз основа на събраните по делото доказателства се налага категоричния
извод, че именно подсъдимият С.Н е автор на престъпление по чл.201, ал.1, от НК, а именно
че в качеството си на длъжностно лице е присвоил чужди движими вещи връчени му в това
му качество да ги пази. В тази насока следва да се има предвид, че при осъществяване на
престъпния състав на посочения текст от закона не е необходимо да се установи по
категоричен начин разпоредителната дейност на извършителя с присвоеното имущество.
Това е така, защото своителното намерение може да се осъществи и с бездействие.
Несъмнено обаче винаги следва да е налице своително намерение при това осъществено от
страна на дееца.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Длъжностното присвояване, намира своята права уредба в разпоредбата на
чл.201 от НК, като ал.1 от текста го определя, като присвояване на чужди пари, вещи или
други ценности, връчени на длъжностното лице в това му качество или поверени му да ги
пази или управлява. Непосредствен обект на престъплението длъжностно присвояване е
движима или недвижима вещ, при това чужда. Освен тях обаче това посегателство засяга и
специфичните отношения по служба, в които участва субектът на престъплението. Субект
на престъплението може да бъде само длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК. В
тази насока следва да се има предвид, че длъжностното лице следва да осъществява точно
определена дейност, като тя да му е възложена от работодателя, за временно или постоянно.
От обективна страна е важно да се установи отношението на субекта към предмета на
престъплението /своенето/. Чуждите пари, вещи или ценности следва да се връчени или
поверени за пазене или управление на длъжностното лице в това му качество. Съгласно
ППВС №3 от 25-27.06.1970 година на Върховния съд на Република България, субекти на
длъжностно присвояване могат да бъдат всички служители, освен тези, които извършват
дейност само на материално изпълнение. Дейност на материално изпълнение е тази, която
не е непосредствено свързана и чрез нея не се изразяват служебните функции , възложени на
учреждението по съответния ред. Според трайната съдебна практика начинът на връчването
или поверяваното е без значение за осъществяване на престъплението. Също така веща
изцяло следва да принадлежи на ощетения за разлика от обсебването, къде част от веща
може да принадлежи на извършителя. Размерът на присвоеното се определя от паричната
равностойност на предмета на престъплението, оценен към момента на извършване на
деянието. Изпълнителното деяние се осъществява най – често чрез действие, като деецът
въздейства пряко върху предмета на посегателство. В закона се използва термина „присвои”,
като през 1995 година разпоредбата на чл.201 от НК беше допълнена с уточнението, че
длъжностното лице трябва да се разпореди с предмета на посегателство в свой или чужд
личен интерес. Това допълнение впоследствие беше обявено за противоконституционно от
страна на Конституционния съд. Самото разпореждане, най-често се осъществява, чрез
7

действие, но в практиката се приема, че то може да стане и чрез бездействие, например – да
не отчете поверено имущество с намерението то да се задържи като свое или да чуждото
имущество да е предмет на разпоредителна сделка в лична полза или в полза на трето за
собственика лице, без съгласието на последния, както е в разглеждания случай. При всички
случаи трябва да е налице своително намерение у дееца. Длъжностното присвояване е
резултатно престъпление, то се счита за довършено с общественото засягане на
възможността собственика на веща да се разпорежда с нея. Това е следствието от акта на
имущественото разпореждане. В съдебната практика е наложено мнението, че престъпния
резултат на престъплението по чл.201 и следващите от НК е реално причинената вреда на
чуждото имущество. От друга страна длъжностното престъпление е престъпление, което се
извършва само с пряк умисъл. Интелектуалният момент на умисъла за длъжностното
присвояване включва съзнание у дееца за това, че предметът на престъплението е чужди
пари или вещ, че са му връчени за пазене или управление, както и за действията които му е
позволено да върши с тях. Освен това субектът предвижда, че в резултат на разпореждането
веща или парите ще преминат в полза на него самия или на друг правен субект и ясно
съзнава, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на
престъплението.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът достига до
извода, че предаденият на съд С.Н.Н е извършил престъплението по описания в
обстоятелствената част на обвинителния акт начин. С това си деяние подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл.201, ал.1 от НК.
Съдът приема, че подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк
умисъл, тъй като Н е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Предвид гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен
начин, че подсъдимият С.Н.Н е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54
НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно
минало на подсъдимия.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прие, че стойността на
присвоеното имущество надвишава няколкократно размерът на минималната за страната
работна заплата.
За това престъпление, Законодателят е предвидил относително определено
наказание „лишаване от свобода“ с определен максимален размер – до осем години,
наказание „конфискация на имущество“ и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 НК. За
постигане на целите на наказването, съдът счита, че следва наложи на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. Тъй като лицето не е осъждано и за
постигане целите на наказанието и поправянето на осъдения не е наложително последният
да изтърпи наказанието, съдът намери, че следва да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от
НК, поради което и на това правно основание отложи изтърпяването на така наложеното
наказание за изпитателен срок от пет години. Именно с това наказание, счита съда, че се
постигат целите на закона и то би допринесло да се поправи и превъзпита подсъдимият, като
едновременно да подейства предупредително на подсъдимия да не извърша повече
8

престъпления. Следва да се отчете и обстоятелството, че подсъдимият е извършил
престъплението при изпълнение на ръководна за ощетеното предприятие длъжност,
свързана с материална отчетност. Поради това и за да се постигнат в максимална степен
целите на наказването, съдът намери, че на основание чл. 37, т.6 и т.7 НК, следва да наложи
на подсъдимия наказание – лишаване от право да заема ръководна държавна или обществена
длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана с материална отчетност за срок от
две години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
За постигане на целите на наказването, съдът намира, че не е налице
необходимост от налагане на наказание „конфискация на имущество“.
Съдът на основание чл.189 от НПК присъди в тежест на подсъдимия
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и условията за извършване на конкретното престъпление са
ниското правно съзнание, стремежа към облагодетелстване по неправомерен начин,
незачитане правото на собственост и установения правов ред.
Водим от горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	25
Дата:	25 февруари 2025 г. (в сила от 23 юли 2025 г.)
Съдия:	Тодор Минов

Дело:	20245530200988
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 април 2024 г.

Присъда по дело №988/2024 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите