№ 18648
гр. С., 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110125428 по описа за 2024 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЮЛ срещу ЮЛ, с която са предявени
искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответника топлинна
енергия.
В исковата молба се твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия
за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, поради което за него били
приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката, но въпреки
установеното за това задължение, ответникът не бил сключил договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди. За процесния период били в сила Общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ЮЛ на потребители
в гр. С., одобрени с решение на КЕВР от 2007 г. Въпреки липсата на сключен договор
за продажба, ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., /адрес/, абонатен № ******, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., но не заплатил цената на същата, поради което се
обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество. Топлоснабденият имот се
намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ЮЛ През
1
отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в
края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на
ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за
топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за
дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си
ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 на 26.01.2024 г. по ч. гр. д. № 2158 по описа за 2024 г. на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответникът
възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове
от ищеца. Ето защо последният моли съдът да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ЮЛ за
отговор, като с постъпилия в срока по чл. 131 ГПК такъв е направено признание на
предявените искове. Твърди се заплащане на претендираните вземания, като е
представено и платежно нареждане за сумата от 2134,81 лева. Отправено искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
В молба с вх. № 261233/14.08.2024 г. ищецът ЮЛ е изложил становище за
реално извършено плащане на процесните вземания от страна на ответника, като
незаплатена е останала само държавната такса за образуваното исково производство.
Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството е образувано по кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответникът ЮЛ дължи на ЮЛ вземания
за потребена в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., /адрес/, абонатен № ******, но
незаплатена топлинна енергия, с които се е обогатило неоснователно за сметка на
ищцовото дружество, както следва: 1/ сумата от 1782,47 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2020 г. до м. април
2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 2/
сумата от 2,01 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.01.2024 г.; 3/ сумата от 97,30 лева,
2
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. декември 2020 г. до м.
април 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; 4/ сумата от 18,93 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2021
г. до 02.01.2024 г., начислена върху претендираната такса за дялово разпределение, за
които суми на 26.01.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2158 по
описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав.
За уважаването на иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 59 ЗЗД следва ищцовата страна да установи при условията на пълно и главно
доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: 1/
увеличаване имуществото на ответника за сметка на ищеца; 2/ обедняването и
обогатяването да произтичат от един и същи факт или група от факти, т. е. наличие на
връзка между тях; 3/ липса на друга възможност за защита на обеднелия ищец. С
подадения отговор на исковата молба се признава основателността на предявените от
ищеца искове, а от представеното от ответника към молба с вх. № 250681/02.08.2024 г.
преводно нареждане от 01.08.2024 г. се установява, че в полза на ЮЛ е преведена сума
в общ размер от 2134,81 лева с посочено основание „имот /адрес/ аб ****** ID
******“ с допълнителни пояснения „ГД 25428/2024 г СРС 47 с-в инсталация *******.
В молба с вх. № 261233/14.08.2024 г. ищецът изрично е заявил, че претендираните
вземания действително са изплатени в цялост чрез така извършения превод.
Като съобрази така изложените факти, съдът намира, че към датата на
приключване на устните състезания по делото между страните липсва спор относно
наличието на основание за дължимост на процесните вземания. Направеното в хода на
процеса – на 01.08.2024 г. – плащане на претендираните задължения в пълен размер,
което не се оспорва от ищцовото дружество, представлява признание за наличието на
изискуемите материалноправни предпоставки за уважаване на исковите претенции.
Така направеното от ответната страна признание на фактите по делото съдът цени
съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК. Тъй като плащането на процесните вземания е
извършено след подаването на исковата молба на 02.05.2024 г., предявените
установителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло поради плащане в хода на
процеса.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно който ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В случая ответникът е признал исковете и е заплатил претендираните
вземания, но след получаването на исковата молба за отговор, съответно - след
приключване на заповедното производство между страните, в хода на което ЮЛ е
3
подало възражение срещу дължимостта на вземанията по издадената заповед за
изпълнение. Поради тази причина ответната страна следва да заплати разноски за
исковото производство на ЮЛ в общ размер от 187,18 лева за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева и държавна такса в размер на
87,18 лева, в какъвто смисъл са заявените от дружеството искания в молба с вх.
261233/14.08.2024 г.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост предявените от ЮЛ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., /адрес/, срещу ЮЛ, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление гр. С., /адрес/, положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответникът ЮЛ дължи на ЮЛ вземания за потребена в топлоснабден имот, находящ се
в гр. С., /адрес/, абонатен № ******, но незаплатена топлинна енергия, с които се е
обогатило неоснователно за сметка на ищцовото дружество, както следва: 1/ сумата от
1782,47 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
м. май 2020 г. до м. април 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума; 2/ сумата от 2,01 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 02.01.2024 г.;
3/ сумата от 97,30 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от
м. декември 2020 г. до м. април 2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; 4/ сумата от 18,93 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 31.01.2021 г. до 02.01.2024 г., начислена върху
претендираната такса за дялово разпределение, за които суми на 26.01.2024 г. е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2158 по описа за 2024 г. на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, поради извършено в хода
на процеса плащане.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
/адрес/, да заплати на ЮЛ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 187,18 лева, представляваща
сторени от ищеца разноски в исковото производство.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5