№ 276
гр. Бургас, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20232120106087 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба на М. Д. Ч. против „Макроадванс“ АД, за признаване
за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не му дължи сумата от
2197.22 лв. – главница по договор за банков кредит от 26.02.2007 год., сключен с „Р******
(България)“ ЕАД, сумата от 328.85 лв. - редовна лихва върху главницата за периода от
10.03.2010 год. до 09.02.2012 год., сумата 583.44 лв. - наказателна лихва върху главницата за
периода от 10.03.2010 год. до 19.04.2012 год., законната лихва върху главницата от
20.04.2012 год. до изплащането й, както и сумата 296.19 лв. - разноски по делото, за които
вземания по ч. гр. дело № *****/2012 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, прехвърлени са на
„Макроадванс“ АД с договор за цесия от 08.04.2016 год. и е образувано изп. дело №*** на
ЧСИ Д*Н*.
Искът е с правно основание в чл.124 и е предявен по реда на чл.439 от ГПК. В
съдебно заседание страните не се явяват, редовно призовани.
Пълномощникът на ищцата, с нарочна молба, поддържа иска и моли за
уважаването му. Ангажира писмени доказателства.
Процесуалният представител на ответника, също с нарочна молба, оспорва иска.
След анализ на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд
намира за установени следните факти, имащи отношение към правилното решаване на
спора:
На 24.04.2012 год., по ч.гр.д. № ***** / 2012 год. на БРС, в полза на
заявителя „Р****** (България)“ ЕАД, е издаден изпълнителен лист срещу длъжника-
1
настоящ ищец, за заплащане на горепосочените суми.
Въз основа на изпълнителния лист и за посочените в същия вземания, по молба
на кредитора-взискател „Р****** (България)“ ЕАД е образувано изпълнително дело №
***** на ЧСИ Д*Н*.
По силата на сключен между „Р****** (България)“ ЕАД и „Макроадванс“ АД
договор за цесия от 08.04.2016 год., т.е. в хода на изпълнителното дело, второто дружество е
придобило вземанията на банката и е конституирано като взискател.
Първото действие, предприето от съдебния изпълнител в хипотезата на
чл.18, ал.1 от ЗЧСИ (видно от молбата на взискателя), е изпращането на 29.05.2012 год. на
покана за доброволно изпълнение до длъжника, като по делото е изисквано извършване на
изпълнителни действия, както от първия взискател, така и от последващия. Такива
своевременно са предприемани от съдебния изпълнител.
По жалба на длъжника М. Ч. срещу отказ на ЧСИ Д*Н* да прекрати
изпълнителното дело, поради перемпция, е образувано гр.д. № *** / 2022 год. на БОС, с
решение по което отказът е отменен и е указано на съдебния изпълнител да постанови
изричен акт, с който да констатира настъпилата в периода от 04.02.2015 год. до 04.02.2017
год. перемпция и прекрати изпълнителното производство.
В изпълнение на горното, ЧСИ Н*, със свое постановление от 21.07.2022
год., е прекратил изп. дело № *****.
По молба на взискателя „Макроадванс“ АД от 21.03.2023 год., отново при
ЧСИ Д*Н* и въз основа на същия изпълнителен лист, е образувано изп. дело № *****.
При така установените факти, искът се явява основателен.
По време на висящността на изпълнителното дело и до 26.06.2015 год., давност
не е текла - ППВС № 3/80 год., приложимо за случая, съгл. Р№ 170/2017-IV г.о. Затова, от
27.06.2015 год. е започнала да тече нова давност.
Но както се каза по горе, с настъпването на перемпцията на 04.02.2017 год.,
констатирана от БОС, се е прекратило ex lege принудителното изпълнение по изпълнително
дело № ***** на ЧСИ Д*Н*. Следователно, в периода след 04.02.2015 год. (респ. от
27.06.2015 год., когато е започнала да тече новата давност) до 04.02.2017 год. не са
извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността, според постановката на
ТР № 2/2015 год., ОСГТК. От друга страна, предприетите след настъпване на перемпцията
изпълнителни действия, ако и да са били по молба на взискателя, не биха могли да
поддържат висящността на вече прекратения изпълнителен процес и да бъдат зачетени.
Щом като новата давност е започнала да тече от 27.06.2015 год. и не е била
прекъсвана, към 21.03.2023 год., когато е образувано новото изп. дело № *****, съобразно
правилото чл.110 от ЗЗД, вземанията по изпълнителния лист са били погасени, което
обуславя основателност на иска. Впрочем, дори да се счете хипотетично, че новата
давност е започнала да тече от по-късен момент - от 04.02.2017 год., на която дата ex lege е
2
прекратено изп. дело № *****, към датата на образуване на следващото - 21.03.2023 год.,
вземанията пак са били погасени.
Само за пълнота - цитираното от ответника Р-37-2021-IV, освен че е
незадължително за настоящия състав, e меко казано изолирано, постановено контра легем
(арг. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК), а дори и в противоречие с възприетото и изложено от същия
докладчик в ТР № 2/2015 год., ОСГТК, поради което не се споделя.
Ето защо, искът следва да се уважи, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на
ищцата се присъдят деловодни разноски в размер на 136.23 лв.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че М. Д. Ч. от с.В****, ЕГН - **********, не дължи на
„Макроадванс” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С****, представлявано
от В*С*, сумата от 2197.22 лв. – главница по договор за банков кредит от 26.02.2007 год.,
сключен с „Р****** (България)“ ЕАД, сумата от 328.85 лв. - редовна лихва върху главницата
за периода от 10.03.2010 год. до 09.02.2012 год., сумата 583.44 лв. - наказателна лихва върху
главницата за периода от 10.03.2010 год. до 19.04.2012 год., законната лихва върху
главницата от 20.04.2012 год. до изплащането й, както и сумата 296.19 лв. - разноски по
делото, за които вземания по ч. гр. дело № *****/2012 год. на БРС са издадени заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, прехвърлени са
на „Макроадванс“ АД с договор за цесия от 08.04.2016 год. и е образувано изп. дело №
***** на ЧСИ Д*Н*.
ОСЪЖДА „Макроадванс” АД да заплати на М. Д. Ч. деловодни разноски в
размер на 136.23 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3