№ 136
гр. Ловеч, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244300500154 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 1386/ 07.10.2023 година на Плевенския
районен съд, постановено по гражданско дело № 951/ 2022 година, с което е
отхвърлен, предявеният от В. Н. Н., ЕГН **********, от ***, против Ц. Н. Н.,
от ***, иск с правно основание чл.124 вр.чл.439, ал.2 вр.ал.1 от ГПК за
признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
сумата от 600,00 лева по изп.лист, издаден по гр.д.№216/2013 г. на РС
Павликени, за която сума е образувано изп.д.№981/2016 г. по описа на ЧСИ
П.П., поради изтекла погасителна давност, като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 29716/ 01.11.2023 година от В. Н. Н.,
***, срещу Решение № 1386/ 07.10.2023 година, постановено по гр. д. № 951/
2023г. по описа на Плевенски районен съд. Изложени са съображения за
недопустимост, тъй като няма произнасяне по чл. 124, ал.1 от ГПК,
нищожност и неправилно на съдебния акт, тъй като няма доказателства да
плащане на адв. Ст. М. на сумата от 500 лева и 100 лева ДДС, счита, че е
изтекла и погасителна давност за вземането и не дължи сумата. М този смисъл
моли да бъде постановено въззивното решение. В срока по чл. 263 от ГПК не е
1
постъпил отговор.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от другата страна.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и поддържа въззивната
жалба, моли да бъде уважена по изложените в нея съображения, които
доразвива в съдебно заседание.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява.
От събраните по делото доказателства, приложени към гр.д. № 951/ 2022
година по описа на РС – Плевен, както и становището на страните по делото,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С решение № 212/ 22.10.2013 година по постановено по гр. дело № 216/
2013 година по описа на РС – Павликени е отхвърлен като неоснователен и
недоказан, предявеният от В. Н. Н. против ЧСИ Ц. Н. за заплащане на сумата
от 1090 лева, като на Н. са присъдени разноски в размер на 300 лева.
Решението е потвърдено с Решение № 9/ 13.02.2014 година по в.гр.д. № 1433/
2013 година по описа на ВТОС, допълнено по реда на чл. 248 от ГПК с
определение от 21.05.2014 година, като на ответника Н. са присъдени
разноски в размер на 300 лева за въззивната инстанция.
С молба от 30.05.2014 година (п.клеймо 29.05.2014 г.) подадена от адв.
Ст. М., като пълномощник на Ц. Н. въз основа на влязлото в сила решение е
поискано издаване на изпълнителен лист за присъдените му разноски. С
разпореждане № 1641/ 30.05.2014 година по гр.д. № 216/ 2013 година на РС –
Павликени, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 405, ал.1, т.1,
пр. 1-во от ГПК и е постановил да се издаде изпълнителен лист за сумата
общо 600 лева.
Въз основа на издадения изпълнителен лист от 30.05.2014 година с който
В. Н. Н. е осъден да заплати на Ц. Н., разноски по делото в размер на 600 лева
и по молба вх. № 03561/ 18.11.2016 година от Ц. Н. е образувано
изпълнително дело № 981/ 2016 година по описа на ЧСИ П. П., рег. № 905.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124, вр. чл.439,
ал.1 от ГПК, да се установи със сила на пресъдено нещо по отношение на Ц.
Н. Н., че В. Н. Н. не дължи сумата от 600 лева по изпълнителен лист от
30.05.2014 год., издаден по гр.дело № 216/2013 година по описа на РС-
Павликени, като погасена по давност.
2
Така предявеният иск е допустим с оглед издаденият за процесните суми
срещу тях изпълнителен лист и образуваното въз основа на него
принудително изпълнение – чл. 439 от ГПК.
Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо.
Недопустим съдебен акт е налице, когато с решението не е разгледан иск на
предявеното основание, или е разгледан иск, който не е предявен, вместо
предявения такъв – т. 9 от ППВС № 1/1985 г. Неоснователни са възраженията
на въззивника Н., че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен
иск. Въз основа на изложените обстоятелства и петитума съдът определя
правната квалификация на правата, претендирани от ищеца - чл. 146 от ГПК.
Видно от атакуваното решение, произнасянето е в съответствие с очертания
от ищеца в исковата молба предмет – твърдение, че след приключване на
съдебното производство, по което срещу него е издаден процесния
изпълнителен лист, в негова полза е изтекла предвидената в закона
погасителна давност, при съответстваща на тях правна квалификация по чл.
124, вр. чл. 439 ГПК.
Ищецът – въззивник в настоящото производство се позовават на изтекла
петгодишна погасителна давност след влизане в сила на решението, с което е
присъдена процесната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2, вр. чл. 116, б. „б” и чл. 115, б.”ж”
от ЗЗД от влизане в сила на съдебното решение, с което е установено
вземането, започва да тече нова погасителна давност и тя е петгодишна. В
случая решението на въззивния съд, с което е потвърдено решението на РС-
Павликени, като необжалваемо е влязло в сила на датата на постановяването
му - 13.02.2014 година, определението, постановено по реда на чл. 248 от
ГПК, с което са присъдени още 300 лева, разноски за въззивната инстанция, е
влязло в сила на 21.05.2014 година. Петгодишният давностен срок в този
случай изтича, най късно на 21.05.2019 година.
Следва да се отбележи, че съгласно ТР 2/2013 от 26.06.2015 година по
т.д. № 2/ 2013 година на ОСГТК на ВКС т. 10 давността се прекъсва с
предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116,
б.“в“ от ЗЗД, каквото не е образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
3
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Давността се прекъсва с предприемането на т.нар. „същинско
изпълнително действие“, а именно: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и пр.
В т.3 от ТР2/2023 от 04.07.2024 година по т.д. № 2/ 2023 година на ОСГТК на
ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнителното дело, по което е настъпила
перемпция.
В конкретния случай изпълнителното производство е образувано на
18.11.2016 година, като изпълнителното действие, което прекъсва давността е
извършено на 11.09.2017 година, с изпращане на запорни съобщения в три
банки, в които длъжникът В. Н. е имал сметки. Давността се прекъсва и с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо дали е по искане на взискателя и
предприето от ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. От данните по
изпълнителното дело е видно, че с протокол за извършено погасяване от
06.11.2020 година за сумата от 135 лева, която е постъпила по сметка на ЧСИ
на 05.11.2020 година.
В този смисъл към датата на исковата молба, входирана с № 3583/
04.09.2020 година по описа на РС-Левски, не е изтекла петгодишната
погасителна давност.
По отношение на оспорването за плащането на сумата от общо 600 лева
за разноски в производството по гр.д. № 216/2013 година по описа на РС-
Павликени, същото касае правилността на решението по това дело, което е
влязло в сила и при действието на чл. 299 от ГПК и не подлежи проверка в
настоящото производство.
Обстоятелствата, касаещи дължимостта и внасянето на ДДС от
процесуалния представител на страната, не е предмет на настоящото
производство и има административно-правен характер.
Предвид изложените съображения искът се явява неоснователен и
4
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
В този смисъл решение № 1386/ 07.10.2023 година на Плевенския
районен съд, постановено по гражданско дело № 951/ 2022 година, е правилно
и следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, поради
това, че не са претендирани.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1386/ 07.10.2023 година на Плевенския
районен съд, постановено по гражданско дело № 951/ 2022 година по описа на
същия съд, като правилно.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5