№ 658
гр. Варна , 18.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500287 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано
по частна жалба вх. № 290692/21.12.2020 г. на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260
срещу Разпореждане № 271038/17.11.2020 г., по ч.гр.д. № 12602/2020 г., на ВРС, XIX с., в
частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
срещу „КА ДЕ СЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Пирин“, № 8, вх. А, ет. 2, в качеството му на кредитополучател и Н. Р. Т., ЕГН
**********, с местожителство в *********, солидарно заплащане на сумата 104.29 лв.,
представляваща такси за управление на кредита и сумата 356.00 лв., представляваща
разходи за предприети действия по обявяване на предсрочна изискуемост на задължението
по Договора, дължими по силата на сключен Договор за банков кредит, продукт „Бизнес
кредит“ № BL56429/30.06.2016 г.
Частният въззивник счита постановеното разпореждане, в атакуваната му част, за
неправилно и незаконосъобразно. В резюме оплакванията на частния въззивник се свеждат
до оспорване на извода на първостепенния съд за неравноправност на клаузите
предвиждащи заплащане на такса за управление на кредита и разходи по обявяване на
предсрочната му изискуемост. Твърди се, че предвид вида на сключения договор за кредит
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, уреждащи потребителската защита не намират приложение. По
същество, отправя искане за отмяна на разпореждането в атакуваната част и издаване на
заповед за изпълнение като бъдат присъдени разноските в заповедното производство в
пълен размер, както и да бъдат присъдени на сторените във въззивното производство
разноски.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
1
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2
ГПК, насрещна страна в настоящото производство не се конституира.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна,
по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 12602/2020 г., на ВРС, XIX с., е образувано по заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „Юробанк България” АД, ЕИК
********* срещу „Ка Де Се“ ЕООД, ЕИК *********, кредитополучател и Н. Р. Т., ЕГН
**********, солидарен длъжник, за заплащане на сумата 11212.98 лв., главница, сумата
849.78 лв., договорна лихва за периода 21.11.2019 г. – 06.09.2020 г.,, сумата 19.11 лв.,
мораторна лихва за периода 21.11.2019 г. – 12.03.2020 г., сумата 414.80 лв., мораторна лихва
за периода 15.05.2020 г. – 04.10.2020 г., сумата 104.29 лв., такси, сумата 356.00 лв., разноски
по кредит. В заявлението е посочено, че произходът на вземанията е Договор за банков
кредит, продукт „Бизнес Кредит“ № BL56429/30.06.2016 г. и Анекс № 1/20.05.2019 г. В т. 12
молителят е обосновал обстоятелствата, от които произтича вземането.
Компетентният районен съд е сезиран с надлежен формуляр по чл. 417 ГПК.
Представено е Извлечение от счетоводни книги.
Във връзка с дадени указания, е депозирана уточняваща молба вх. №
279544/06.11.2020 г., в която по отношение на претендираната сума 104. 29 лв., уточнява че
това е общия размер на дължимите за периода 21.11.2019 г. – 04.10.2020 г. ежемесечни
комисиони за управление на кредита, на осн. чл. 6, ал. 4 от Договора. По отношение на
претендираната сума 356.00 лв., уточнява че тя представлява нотариални такси във връзка с
връчване и изготвяне на нотариални покани за обявяване на кредита за предсрочна
изискуем като дължимостта им е основана на чл. 24 и чл. 10 от Договора.
След като е разгледал заявлението, първоинстанционният ВРС е постановил
атакуваното Разпореждане № 271038/17.11.2020 г., с което е отхвърлил искането за издаване
на заповед за сумата 104.29 лв. и сумата 356.00 лв., така както са били конкретизирани по
основание и размер от заявителя. Произнасянето в тази част е обосновано доводи, че
претенциите за посочените вземания са свързани с управлението на кредита и предвид
забраната, съдържащата се в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, не могат да бъдат уважени.
По отношение на претенцията за разход за изискуем кредит е посочен допълнителен довод –
противоречие с императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Произнасянето на ВРС се преценява от въззивния съд като неправилно.
В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл. 417 ГПК, съдът следва да извърши проверка на представеното изпълнително
2
основание от формална страна, или проверката, която съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК се дължи е
досежно това дали представеният документ по чл. 417, т. 2 ГПК (в случая извлечение от
счетоводните книги) е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на
изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник. Съдът служебно следи и за
липсата на отрицателните предпоставки, съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Съставът на въззивният съд не споделя доводите на ВРС досежно приложението на
ЗПК. Разпоредбите на този Закон и разписаните в него изисквания и забрани досежно
сключваните договори за потребителски кредит не намират приложение в конкретния
случай. Това е така, защото сключения Договор за кредит не може да бъде квалифициран
като потребителски, както с оглед качеството на кредитополучателя – търговско дружество,
което поначало е изключено от потребителската защита, така и с оглед целта на кредита -
сумата по него е предоставена във връзка с търговската му дейност, за погасяване на
задължения по друг Договор за кредит и за оборотни средства. Горния извод не може да
бъде разколебан и от обстоятелството, че солидарен длъжник по договора е физическо лице,
доколкото видно от данните по делото това е управителят на дружеството-
кредитополучател. По изложените съображения процесният договор не подлежи на
служебна проверка за съответствие на клаузите с разпоредбите на ЗПК и такава не е
следвало да бъде извършвана от ВРС.
Видно е от представеното извлечение от счетоводни книги, че в него са отразени
вземания за такси в размер на 104.29 лв. и вземане за нотариални такси в размер на 356.00
лв. като в резултат на дадени указания са внесени пояснения и са представени допълнителни
извлечения. При това положение сумите се явяват дължими.
По изложените съображения разпореждането в атакуваната му част следва да бъде
отменено и постановено издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите.
На присъждане подлежи и съответната част от разноските за заповедното производство до
пълния им размер.
С оглед основателността на жалбата, следва да се уважи и искането на частния
въззивник за присъждане на разноски за въззивното производство – в размер на заплатената
държавна такса. Така дължима се явява държавна такса в размер на 12.50 лв. Тези
допълнителни разноски следва да се възложат на длъжника на основание чл. 81 ГПК, във вр.
с чл. 78, ал. 1 ГПК. Определените от въззивният съд разноски следва да се включат в
заповедта при изпълнение на въззивния акт.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 271038/17.11.2020 г., по ч.гр.д. № 12602/2020 г., на
3
ВРС, XIX с. в частта, с която е отхвърлено заявление на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК ********* за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист солидарно
срещу „КА ДЕ СЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Пирин“, № 8, вх. А, ет. 2, в качеството му на кредитополучател и Н. Р. Т., ЕГН
**********, за сумите 104.29 лв. и 356.00 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път“, № 260 солидарно срещу „КА ДЕ СЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Пирин“, № 8, вх. А, ет. 2, в качеството му на
кредитополучател и Н. Р. Т., ЕГН **********, с местожителство в *********, в качеството
му на солидарен длъжник, за сумата 104.29 лв. (сто и четири лева и 29 ст.), общ размер на
дължимите за периода 21.11.2019 г. – 04.10.2020 г., ежемесечни комисиони за управление на
кредита, сумата 356.00 лв. (триста петдесет и шест лева), нотариални такси във връзка с
връчване и изготвяне на нотариални покани за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и сумата 37.08 лв. (тридесет и седем лева и 08 ст.), разноски по делото, на осн.
Чл. 78, ал. 1 ГПК.
ДОПУСКА незабавно изпълнение на така издаваната заповед за изпълнение, с оглед
на което на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в размер на 12.50 лв. (дванадесет
лева и 50 ст.) в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, която сума да се
включи в издаваната заповед, на основание чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4